Изискването към вас днес — да работите заедно в хармония — е подобно на службата, която Йехова изискваше от израилтяните: в противен случай просто престанете да полагате труд. Тъй като вие сте хора, които служат директно на Бог, като минимум трябва да сте способни на преданост и подчинение в служението си, а също така трябва да можете да научавате уроци по практически начин. Особено за тези от вас, които работят в църквата, би ли се осмелил някой от братята и сестрите на по-ниско ниво да ви кастрят? Би ли се осмелил някой да ви каже в очите за грешките ви? Вие стоите високо над всички останали; вие наистина царувате като царе! Вие дори не изучавате и не влизате в тези практически уроци, но все още говорите за служене на Бог! В момента от теб се иска да ръководиш голям брой църкви, но ти не само не се отказваш, а дори се придържаш към собствените си представи и мнения, като казваш например: „Мисля, че това трябва да се направи по този начин, тъй като Бог е казал, че не трябва да бъдем възпирани от другите и че в днешно време не трябва да се подчиняваме сляпо“. Следователно всеки от вас се придържа към собственото си мнение и никой не се подчинява на другия. Въпреки че ясно знаете, че службата ви е в задънена улица, все пак казвате: „Както виждам, моят начин не е далеч от целта. Във всеки случай всеки от нас има своя позиция: ти говори за твоята, а аз ще говоря за моята; ти сподели за твоите видения, а аз ще говоря за моето навлизане“. Никога не поемате отговорност за многото неща, с които би трябвало да се справяте, или просто се измъквате, като всеки от вас дава воля на собственото си мнение и благоразумно защитава собствения си статут, репутация и лице. Никой от вас не желае да се смири и никоя от страните няма да поеме инициативата да се откаже от себе си и да компенсира недостатъците на другия, за да може животът да се развива по-бързо. Когато действате съгласувано, вие трябва да се научите да търсите истината. Може да кажете: „Нямам ясно разбиране за този аспект на истината. Какъв опит имаш ти с него?“. Или може да кажете: „Ти имаш повече опит от мен по отношение на този аспект; би ли ми дал някакви насоки?“. Няма ли това да е добър начин за действие? Вие слушате много проповеди и имате известен опит в полагането на труд. Ако не се учите един от друг, не си помагате един на друг и не компенсирате взаимно недостатъците си, когато вършите работа в църквите, тогава как можете да извлечете някакви поуки? Винаги, когато се сблъскате с нещо, трябва да споделяте един с друг, за да може животът ви да има полза. Освен това трябва внимателно да споделяте за всякакви неща, преди да вземате каквито и да било решения. Само по този начин вие поемате отговорност за църквата, а не просто действате формално. След като посетите всички църкви, трябва да се съберете и да общувате по всички открити въпроси и проблеми, с които сте се сблъскали в работата си, а след това трябва да говорите за просвещението и озарението, които сте получили — това е незаменима практика на служение. Вие трябва да постигнете хармонично взаимодействие за целите на Божието дело, за благото на църквата и така че да стимулирате вашите братя и сестри да продължат напред. Трябва да си взаимодействате един с друг, като всеки от вас променя другия и постига по-добър резултат от делото, така че да проявявате внимание към Божиите намерения. Ето какво представлява истинското взаимодействие и само тези, които се занимават с него, ще получат истинско навлизане. Докато си взаимодействате, някои от думите, които изричате, може да са неподходящи, но това няма значение. Разкажете за това по-късно и придобийте ясно разбиране за него; не го пренебрегвайте. След този вид общуване можете да компенсирате недостатъците на своите братя или сестри. Само като навлизате все по-надълбоко в делото си по този начин, можете да постигнете по-добри резултати. Всеки от вас, като хора, които служат на Бог, трябва да може да защитава интересите на църквата във всичко, което прави, вместо просто да се съобразява със собствените си интереси. Неприемливо е да действате самостоятелно, като подкопавате взаимно работата си. Хората, които се държат по този начин, не са годни да служат на Бог! Такива хора имат ужасен нрав; в тях не е останала и грам човечност. Те са изцяло във властта на Сатана! Те са зверове! Дори и сега такива неща все още се случват сред вас; вие дори стигате дотам, че се нападате един друг по време на общуване, нарочно търсите поводи и целите почервенявате, докато спорите по някакъв незначителен въпрос, като никой от двамата не желае да отстъпи, всеки крие вътрешните си мисли от другия, наблюдава внимателно другия и винаги е нащрек. Подходящо ли е подобно поведение за служба на Бог? Може ли такова дело като вашето да донесе нещо на вашите братя и сестри? Не само не си в състояние да насочиш хората към правилния житейски път, но и всъщност насаждаш в братята и сестрите си собствения си покварен нрав. Не нараняваш ли другите? Съвестта ти е ужасна и е прогнила до дъно! Ти не навлизаш в реалността и не прилагаш истината на практика. Освен това безсрамно разкриваш дяволската си природа пред другите. Ти си просто безсрамен! Тези братя и сестри са поверени на теб, но ти ги водиш към ада. Не си ли човек с прогнила съвест? Ти нямаш абсолютно никакъв срам!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Служете, както служеха израилтяните)