В днешно време много хора не обръщат внимание на това какви уроци трябва да научат, докато взаимодействат с други хора. Открих, че много от вас изобщо не могат да научат уроци, докато взаимодействат с други хора; повечето от вас се придържат към собствените си възгледи. Когато работиш в църквата, ти казваш своето, а някой друг — неговото, и едното няма никаква връзка с другото; всъщност изобщо не си сътрудничите. Всички вие сте толкова погълнати от това просто да съобщавате собствените си прозрения или да се освобождавате от „бремето“, което носите в себе си, без да търсите живота дори в най-малкия му аспект. Изглежда, че вършиш делото само повърхностно, винаги вярвайки, че трябва да вървиш по собствения си път, независимо от това, което някой друг казва или прави; смяташ, че трябва да общуваш така, както те води Светият Дух, независимо от обстоятелствата на другите. Не си в състояние да откриеш силните страни на другите, нито пък си способен да изследваш себе си. Вашето разбиране за нещата е наистина изопачено. Може да се каже, че дори и сега вие все още показвате силно развито чувство за самоправедност, сякаш отново сте се поддали на онази стара болест. Вие не общувате помежду си по начин, който постига пълна откритост, например за това какъв резултат сте постигнали от делото в определени църкви или за актуалното състояние на твоите вътрешни състояния и т.н.; вие просто никога не общувате за такива неща. Изобщо не се занимавате с практики като това да изоставите собствените си представи или да се опълчите на себе си. Ръководителите и работниците мислят само за това как да предпазят братята и сестрите си от негативни настроения и как да ги направят способни да следват активно. Всички вие обаче смятате, че активното следване само по себе си е достатъчно, и в основата си не разбирате какво означава да познавате себе си и да се опълчите на себе си, а още по-малко разбирате какво означава да служите в координация с другите. Мислите само за това да имате волята да се отплатите на Бог за Неговата любов, да имате волята да живеете подобно на Петър. Освен за тези неща, вие не мислите за нищо друго. Дори казваш, че независимо от това какво правят другите хора, ти няма да се подчиняваш сляпо и че независимо от това какви са другите хора, ти сам ще търсиш усъвършенстване от Бог и това ще бъде достатъчно. Факт е обаче, че твоята воля по никакъв начин не е намерила конкретен израз в действителността. Не е ли всичко това типът поведение, който демонстрирате в днешно време? Всеки от вас се придържа към собственото си разбиране и всички вие желаете да се усъвършенствате. Виждам, че сте служили толкова дълго време, без да сте постигнали особен напредък; в частност, в този урок за съвместна работа в хармония не сте постигнали абсолютно нищо! Когато слизаш в църквите, ти общуваш по своя си начин, а другите общуват по техния. Рядко се получава хармонично съгласуване и това важи в още по-голяма степен за последователите, които са под теб. Това означава, че рядко някой от вас разбира какво означава да служиш на Бог или как трябва да се служи на Бог. Объркани сте и се отнасяте към подобни уроци като към дреболии. Дори има много хора, които не само не практикуват този аспект на истината, но и съзнателно постъпват неправилно. Дори онези, които служат в продължение на много години, се борят и замислят планове един срещу друг, ревнуват и се съревновават; всеки е сам за себе си и изобщо не си сътрудничат. Нима всички тези неща не представляват вашия действителен духовен ръст? Вие, хората, които ежедневно служите заедно, приличате на израилтяните, които всеки ден непосредствено служеха на Самия Бог в храма. Как е възможно вие, хората, които служите на Бог, да нямате представа как да си взаимодействате или как да служите?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Служете, както служеха израилтяните)