Исус успя да извърши Божието поръчение — делото на изкуплението на цялото човечество — защото зачете изцяло Божията воля, без да прави планове или спогодби за Себе си. Затова Той също беше близък приятел на Бог — Самият Бог — и всички вие добре разбирате това. (Всъщност Той беше Самият Бог, засвидетелстван от Бог. Споменавам го тук, за да използвам обстоятелството с Исус като илюстрация по темата.) Той постави управленския план на Бог в центъра и винаги се молеше на небесния Отец и търсеше волята Му. Той се молеше така: „Отче! Извърши волята Си и постъпвай не според Моите желания, а според Твоя план. Човекът е слаб, но защо да Те е грижа за него? Как може човек да заслужава да се занимаваш с него? Та той е като мравка в ръката Ти. В сърцето Си желая само да изпълня волята Ти и да извършиш в Мен това, което Ти желаеш.“ По пътя към Ерусалим Исус агонизираше, сякаш сърцето Му беше прободено с нож, но въпреки това нямаше ни най-малко намерение да измени на думата Си; мощна сила Го тласкаше постоянно към мястото, където щеше да бъде разпънат. Накрая Той беше прикован на кръста и стана подобен на греховната плът, като изпълни делото на изкуплението на човечеството. Той се освободи от оковите на смъртта и Хадес. Пред него смъртта, адът и Хадес загубиха силата си и бяха победени от Него. Той живя тридесет и три години и през цялото време винаги правеше всичко, за да изпълни Божията воля според Божието дело тогава; никога не обърна внимание на собствената Си печалба или загуба, а мислеше само за волята на Бог Отец. Когато Исус беше кръстен, Бог рече: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. Заради служенето Му пред Бог в съответствие с Божията воля, Бог положи на плещите Му тежкото бреме на изкуплението на цялото човечество и поиска от Него да го извърши, а Той бе подготвен и упълномощен да изпълни тази важна задача. През целия си живот Той понасяше огромно страдание за Бог и беше изкушаван от Сатана безброй пъти, но никога не се обезсърчи. Бог Му възложи такава огромна задача, защото Му имаше доверие и Го обичаше, затова лично Бог рече: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. Само Исус можеше да изпълни това поръчение тогава и това беше една практическа страна на изпълнението на Божието дело за изкуплението на цялото човечество в Епохата на благодатта.

Ако можете да зачетете изцяло Божието бреме, както стори Исус, и загърбите плътта си, Бог ще ви повери Своите важни задачи, за да отговаряте на нужните условия за служене на Бог. Само при такива обстоятелства ще дръзнете да кажете, че вършите Божията воля и изпълнявате поръчението Му; само тогава ще дръзнете да кажете, че наистина служите на Бог. В сравнение с примера на Исус, осмеляваш ли се да кажеш, че си близък приятел на Бог? Смееш ли да кажеш, че вършиш Божията воля? А че наистина служиш на Бог? Днес не разбираш как да служиш на Бог; осмеляваш ли се да се наречеш приятел на Бог? Ако кажеш, че служиш на Бог, не богохулстваш ли? Помисли: на Бог ли служиш или на себе си? Служиш на Сатана, но упорито твърдиш, че служиш на Бог — по този начин не богохулстваш ли? Мнозина зад гърба ми ламтят за облагите на общественото положение, тъпчат се с храна, обичат да се успиват и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват истинската си функция в църквата, а използват църквата за свои облаги, или пък наставляват братята и сестрите си с Моите думи, като се разпореждат над други от позицията на авторитет. Тези хора постоянно твърдят, че вършат Божията воля и че са приятели на Бог — не е ли абсурдно? Ако намеренията ти са правилни, но не можеш да служиш в съответствие с Божията воля, значи се държиш глупаво; но ако намеренията ти не са правилни, а все пак твърдиш, че служиш на Бог, значи се опълчваш срещу Бог и Той трябва да те накаже! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно желаят удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза и не обръщат внимание на Божията воля. Не приемат вглеждането на Божия Дух в делата им. Постоянно манипулират и мамят братята и сестрите си и са двулични като лисица в лозе, която краде грозде и тъпче лозето. Могат ли такива хора да са приятели на Бог? Заслужаваш ли да получиш благословенията на Бог? Не поемаш товар за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой ще посмее да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти довери по-важна задача? Няма ли това да забави делото Му?

Казвам това, за да знаете какви условия трябва да са изпълнени, за да служите в съгласие с Божията воля. Ако не отдадете сърцето си на Бог, ако не приемете изцяло Божията воля, както направи Исус, Бог не може да ви има доверие и накрая ще ви съди. Може би в служенето си на Бог днес таиш намерение да Го измамиш и постоянно се отнасяш към Него повърхностно. Накратко, ако мамиш Бог, ще те сполети безпощадна присъда, независимо от всичко останало. Трябва да използвате факта, че току-що сте стъпили на верния път за служене на Бог, за да отдадете сърцата си на Бог без двуличие. Независимо дали стоиш пред Бог или пред други хора, сърцето ти трябва винаги да е обърнато към Него и да си твърдо решен да обичаш Бог, както Исус Го обичаше. Така Бог ще те направи съвършен, за да бъдеш Негов служител според сърцето Му. Ако действително желаеш Бог да те направи съвършен, а служенето ти да бъде в съответствие с волята Му, то трябва да промениш досегашните си възгледи за вярата в Бог, както и старите начини, по които си служил на Бог, така че Той да усъвършенства все по-голяма част от теб. Така Бог няма да те остави и ще бъдеш в челните редици на тези, които обичат Бога, както беше Петър. Ако не се покаеш, ще имаш същата участ като Юда. Всички, които вярват в Бог, трябва да разберат това.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да служим в съответствие с Божията воля“)