Тези невежи и арогантни хора не само че не се стараят и не изпълняват задълженията си, но и протягат ръце за благодат, сякаш заслужават това, което искат. А ако не получат това, което искат, те стават още по-невярващи. Как може такива хора да се смятат за разумни? Вие сте лишени от качества и от разум, напълно неспособни да изпълнявате дълга, който трябва да изпълнявате по време на делото на управлението. Стойността ви вече се е понижила рязко. Фактът, че не Ми се отблагодарявате за такава проявена към вас благодат, е краен бунт; вече можете да бъдете осъдени за това, това говори за вашата страхливост, неспособност, низост и безполезност. Как все още се осмелявате да протягате ръце? Неспособността ви да допринесете дори с малко за Моето дело, неспособността ви да бъдете верни и да свидетелствате за Мен са ваши грешки и провали, но въпреки това Ме нападате, говорите лъжи за Мен и се оплаквате, че съм несправедлив. Това ли е вашата вярност? Това ли е вашата любов? Какво друго дело можете да извършите освен това? Какъв е вашият принос в цялото дело, което сте извършили? Колко сте вложили? Аз вече проявих голяма снизходителност, като не ви обвиних, но вие все още безсрамно Ми предлагате оправдания и тихо роптаете срещу Мен. Нямате ли капка човечност? Въпреки че дългът на човека е опорочен от човешкия ум и неговите представи, вие трябва да изпълнявате дълга си и да показвате лоялността си. Нечистотиите в делото на човека са свързани с неговите качества, докато ако човек не изпълнява задълженията си, това показва неговото бунтарство. Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той е благословен, или проклет. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е неговото дадено от Бога задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. „Благословия“ означава човек да бъде усъвършенстван и да се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на осъждане. „Проклятие“ означава характерът на човека да не се променя след наказание и съд, когато човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали са благословени, или прокълнати, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, търсещ Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само заради благословиите и да отказваш да действаш от страх да не бъдеш прокълнат. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е негово задължение; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е бунт. Чрез процеса на изпълнение на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще откриеш и толкова по-реално ще се прояви тя в теб. Онези, които подхождат формално към дълга, които не търсят истината, ще бъдат пропъдени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуване на истината и не практикуват истината в изпълнение на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще бъдат прокълнати. Проявите им са нечисти и всичко, което излъчват, е зло.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“)