За да възстановят образа си на нормален човек, тоест, за да постигнат нормална човешка природа, хората не могат просто да угаждат на Бог с думите си. Като правят това, те само вредят на себе си и това не е от полза за тяхното навлизане или промяна. Следователно, за да постигнат промяна, хората трябва да практикуват постепенно. Те трябва да навлизат бавно, да търсят и изследват малко по малко, да навлизат от положителното и да водят практически живот на истината — живот на светец. След това реални неща, реални събития и реалната среда позволяват на хората да получат практическо обучение. От хората не се изисква да изричат просто думи, а да се обучават в реална среда. Хората първо осъзнават, че нямат добро качество, а след това ядат и пият от Божиите слова нормално, а също така навлизат и практикуват нормално; само по този начин могат да получат нещо действително и така навлизането може да се случи още по-бързо. За да се променят хората, трябва да има известна практичност; те трябва да практикуват с действителни неща, действителни събития и в реална среда. Може ли човек да постигне истинско обучение, като разчита само на църковния живот? Могат ли хората да навлязат в реалността по този начин? Не! Ако хората не са в състояние да навлязат в реалния живот, те не могат да променят стария си начин на живот и поведение. Това не се дължи изцяло на мързела и високата степен на зависимост на хората, а по-скоро на това, че хората просто нямат способността да живеят, а освен това не разбират Божия критерий за подобие на нормален човек. В миналото хората винаги са говорили, приказвали, общували — и дори са ставали „оратори“ — но никой от тях не е търсил промяна в житейския си нрав, а вместо това сляпо са търсили дълбокомислени теории. Затова хората днес трябва да променят този религиозен стил на вяра в Бог в живота си. Те трябва да започнат да практикуват, като се съсредоточат върху едно събитие, едно нещо, един човек. Трябва да го правят целенасочено — само така могат да постигнат резултати. Промяната на хората започва с промяна на тяхната същност. Работата трябва да е насочена към същността на хората, към техния живот, към техния мързел, зависимост и робска нагласа — само по този начин могат да се променят.

Въпреки че църковният живот може да даде резултати в някои области, основното все пак е, че реалният живот може да промени хората. Старата природа на човека не може да бъде променена без реалния живот. Да вземем например делото на Исус през Епохата на благодатта. Когато Исус отменя предишните закони и установява заповедите на новата епоха, Той говори, като използва действителни примери от реалния живот. Една събота, докато Исус води учениците Си през пшенична нива, учениците Му огладняват и откъсват житни класове, за да ядат. Фарисеите виждат това и казват, че не са спазили Шабата. Те казват също, че не е позволено да се спасяват телетата, които са паднали в яма в събота, и заявяват, че в събота не може да се работи. Исус се позовава на тези случки, за да провъзгласи постепенно заповедите на новата епоха. По онова време Той използва много практически въпроси, за да помогне на хората да разберат и да се променят. Това е принципът, според който Светият Дух изпълнява Своето дело, и това е единственият начин, който може да промени хората. Без практически въпроси хората могат да придобият само теоретично и интелектуално разбиране — това не е ефективен начин за постигане на промяна. И така, как човек придобива мъдрост и прозрение чрез обучението? Могат ли хората да придобият мъдрост и прозрение просто като слушат, четат и повишават знанията си? Как е възможно това да е така? Хората трябва да разбират и преживяват в реалния живот! Следователно човек трябва се обучава и да не се отклонява от реалния живот. Хората трябва да обръщат внимание на различни аспекти и да имат навлизане в различни аспекти: ниво на образование, изразителност, способност да виждат нещата, проницателност, способност да проумяват Божиите слова, здрав разум, човешки правила и други неща, свързани с човешката същност, които хората трябва да притежават. След като се постигне разбиране, хората трябва да се съсредоточат върху навлизането и едва тогава може да се постигне промяна. Ако някой е постигнал разбиране, но пренебрегва практиката, как може да настъпи промяна? Сега хората разбират много, но не преживяват реалността; поради което едва разбират Божиите слова по същество. Бил си само леко просветлен; получил си слабо озарение от Светия Дух, но нямаш навлизане в реалния живот — или може би дори не се интересуваш от това — и така твоята промяна отслабва. След толкова дълго време хората разбират много. Те са в състояние да говорят много за познанията си в областта на теориите, но външният им нрав си остава същият и първоначалното им качество си остава същото, каквото е било, без да напредва ни най-малко. Ако това е така, кога най-накрая ще навлезеш?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обсъждане на църковния живот и реалния живот)