Поддържането на Божиите думи и способността да ги обясниш, без да се смущаваш, все още не означава, че владееш реалността; нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш. Дали владееш реалността не зависи от това какво казваш, а от това какво преживяваш. Само когато Божиите думи станат твой живот и твой естествен израз, може да се каже, че владееш реалността, и само тогава може да се смята, че си придобил истинско разбиране и истински духовен ръст. Трябва да можеш да издържаш на проверка в продължение на дълги периоди от време и да можеш да живееш така, както Бог изисква. Това не трябва да е просто позиране, а естествено да извира от теб. Само тогава ще владееш реалността истински и само тогава ще си придобил живот. Нека използвам примера с процеса срещу полагащите труд, който е познат на всички: всеки може да изложи най-възвишените си теории за тях и всеки има прилично разбиране по темата; всеки говори по нея и всяко изказване надминава предишното, сякаш става дума за състезание. Ако обаче човек не е преминал през голямо изпитание, много трудно е да се каже, че той може да даде добро свидетелство. Накратко, изживяването на човека е все още твърде недостатъчно, което напълно противоречи на разбирането му. Следователно духовният ръст на човека все още не е достигнат и това все още не е човешки живот. Тъй като разбирането на човека не е пренесено в реалността, духовният му ръст все още е като пясъчен замък, който се клати и е на ръба на срутването. Човекът владее твърде малко от реалността; почти невъзможно е да се открие такава у него. Прекалено малко реалност извира естествено от него и цялата реалност, която изживява, е принудена. Това е причината да твърдя, че човекът не владее реалността. Макар хората да твърдят, че боголюбивите им сърца никога не се променят, това са просто думи, които казват, преди да са срещнали каквито и да било изпитания. Когато един ден внезапно се сблъскат с изпитания, думите отново ще се разминат с действителността и това отново ще докаже, че човекът не владее реалността. Може да се каже, че когато се сблъскаш с неща, които не отговарят на представите ти и изискват да оставиш себе си настрана, това са твоите изпитания. Преди да се разкрие Божията воля, всеки преминава през строг тест и през огромно изпитание. Можеш ли да разбереш това? Когато Бог иска да изпита хората, Той винаги им позволява да направят своя избор, преди да бъде разкрита действителната истина. Това означава, че когато Бог подлага човека на изпитания, Той никога няма да му разкрие истината; това е начинът, по който хората биват разобличавани. Това е един от начините, по които Бог върши Своята работа, за да провери дали познаваш днешния Бог и дали владееш някаква реалност. Наистина ли нямаш съмнения относно Божието дело? Ще успееш ли наистина да останеш непоклатим, когато те сполети голямо изпитание? Кой се осмелява да каже: „Гарантирам, че няма да има проблеми“? Кой се осмелява да твърди: „Другите може да се съмняват, но аз никога няма да се усъмня“? Точно както когато Петър беше подложен на изпитания: той все се хвалеше, преди истината да бъде разкрита. Това не е личен недостатък, характерен само за Петър; това е най-голямата трудност, с която се сблъсква понастоящем всеки човек. Ако бях посетил няколко места или ако бях посетил няколко братя и сестри, за да видя какво е вашето разбиране за днешното Божие дело, със сигурност щяхте да се похвалите със знанията си и щеше да изглежда така, сякаш нямате никакви съмнения. Ако те бях попитал: „Можеш ли наистина да определиш дали днешната работа се извършва лично от Бог? Без никакво съмнение?“, със сигурност щеше да отговориш: „Без никакво съмнение това е дело на Божия Дух“. Веднъж щом отговориш по такъв начин, със сигурност не би изпитал и капка съмнение и дори би се почувствал доста доволен, смятайки, че си овладял частица реалност. Тези, които са склонни да разбират нещата по този начин, са хора, които владеят реалността по-слабо; колкото повече човек си мисли, че я е овладял, толкова по-малко ще успява да остане непоколебим, когато се сблъсква с изпитания. Горко на онези, които са високомерни и надменни, и горко на онези, които не познават себе си; такива хора умеят да говорят, но не умеят да прилагат думите си на дело. При най-малкия знак за беда тези хора започват да се съмняват и в съзнанието им се прокрадва мисълта да се откажат. Те не владеят реалността; те просто имат теории, които са над религията, без никаква част от реалността, която сега се изисква от Бог. Най-много Ме отвращават онези, които говорят само за теории, без да владеят реалността. Те викат най-силно, когато вършат работата си, но щом се сблъскат с реалността, се разпадат. Нима това не показва, че тези хора не владеят реалността? Колкото и да са свирепи вятърът и вълните, ако можеш да устоиш, без да допуснеш дори капка съмнение да се прокрадне в ума ти, и ако можеш да останеш непоколебим и да не се отдадеш на отрицание, дори когато вече никой друг не е останал, ще бъдеш считан за човек с истинско разбиране и истински владеещ реалността. Ако се обръщаш накъдето духа вятърът, ако следваш мнозинството и свикнеш да повтаряш чужди думи като папагал, тогава колкото и сладкодумен да си, това няма да е доказателство, че владееш реалността. Затова те съветвам да не избързваш с изричането на празни думи. Знаеш ли какво ще направи Бог? Не се дръж като втори Петър, за да не се посрамиш и да не можеш да държиш главата си изправена; това няма да донесе нищо добро на никого. Повечето хора не притежават истински духовен ръст. Макар че Бог е свършил много работа, Той не е стоварил реалността върху хората; по-точно казано, Той никога не е наказвал никого лично. Някои хора биват изобличени чрез такива изпитания, а греховните им ръце се протягат все по-надалеч и по-надалеч, мислейки си, че е лесно да надделеят над Бог, че могат да правят каквото си поискат. Тъй като не са в състояние да издържат дори на такова изпитание, за по-трудни изпитания при тях не може да става и дума, нито за владеене на реалността. Нима не се опитват просто да заблудят Бог? Владеенето на реалността не е нещо, което може да се подправи, нито пък реалността е нещо, което можеш да постигнеш, като я познаваш. Това зависи от действителния ти духовен ръст, както и от това дали можеш или не можеш да устоиш на всички изпитания. Разбираш ли?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само ако прилагаш истината на практика, владееш реалността)