Практикуването на истината е път към израстването в човешкия живот. Ако не практикувате истината, ще си останете само с теорията и няма да имате истински живот. Истината е символ на духовния ръст на човека; дали практикуваш истината, или не, е свързано с това дали имаш действителен духовен ръст. Ако не практикуваш истината, не постъпваш справедливо или си люшкан от чувства и се грижиш за плътта си, то значи си далеч от спазването на заповедите. Това е най-задълбоченият урок. Във всяка епоха има много истини, в които хората трябва да навлязат и които да разберат; във всяка епоха също така има различни заповеди, които съпътстват тези истини. Истините, практикувани от хората, се отнасят до конкретната епоха, както и заповедите, които спазват. Всяка епоха има свои истини, които трябва да се практикуват, и заповеди, които трябва да се спазват. Все пак, в зависимост от различните дадени от Бог заповеди — тоест, в зависимост от различните епохи — целта на и резултатът от човешкото практикуване на истината са пропорционално различни. Може да се каже, че заповедите служат на истината, а истината съществува в подкрепа на заповедите. Ако съществува само истина, не би имало промени в Божието дело, за които да говорим. Но чрез позоваване на заповедите човек може да определи степента на хода на делото на Светия Дух и да узнае епохата на Божието дело. Има много религиозни хора, които могат да практикуват истините, практикувани през Епохата на закона. Но те не притежават заповедите на новата епоха, нито пък могат да ги спазват. Те все още спазват старите порядки и са като примитивните хора. Не са съпътствани от новите методи на работа и не могат да видят заповедите на новата епоха. По този начин те нямат Божието дело. Сякаш имат само празни яйчени черупки — ако вътре няма пиле, значи няма дух. Казано по-точно — нямат живот. Такива хора все още не са влезли в новата епоха и са изостанали с много крачки. Затова е безполезно да имаш истини от предишни епохи, но да нямаш заповедите от новата епоха. Мнозина от вас практикуват днешната истина, но не спазват нейните заповеди. Няма да спечелите нищо, а истината, която практикувате, няма да има стойност и ще е безсмислена и няма да бъдете похвалени от Бог. Истината трябва да се практикува в границите на методите на настоящото дело на Светия Дух, както и в отговор на гласа на днешния практически Бог. Ако това не се прави, всичко е невалидно и прилича на опит да почерпиш вода с плетена кошница. Това е също практическото значение на заповедите на новата епоха. Ако от хората се очаква да спазват заповедите, те трябва поне да не се объркват и да познават Бог, Който практически се явява в плът. С други думи, хората трябва да разбират принципите на спазването на заповедите. Спазване на заповедите не означава да се следват случайно или своеволно, а да се съблюдават с основа, цел и принципи. Първата цел, която трябва да се постигне, е да имаш ясна визия. Ако имаш пълно разбиране за делото на Светия Дух в днешно време и ако навлезеш в днешните методи на работа, по естествен начин ще получиш ясно разбиране за спазването на заповедите. Ако настъпи денят, в който прозреш същността на заповедите от новата епоха и можеш да ги спазваш, значи си доведен до съвършенство. Това е практическото значение на упражняването на истината и спазването на заповедите. Способността ти да практикуваш истината зависи от начина, по който възприемаш същността на заповедите от новата епоха. Делото на Светия Дух непрестанно ще се явява на хората, а Бог ще изисква от човека все повече и повече. Затова истините, които човек прилага на практика, ще стават по-многобройни и по-велики, а резултатите от спазването на заповедите ще бъдат по-задълбочени. Следователно, трябва едновременно да практикувате истината и да спазвате заповедите. Никой да не пренебрегва този въпрос; нека новата истина и новите заповеди да започнат едновременно през тази нова епоха.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спазване на заповедите и практикуване на истината)