Оповестяването на заповедите през новата епоха е свидетелство за факта, че всички хора в този поток, всички, които чуват Божия глас днес, са навлезли в нова епоха. Това е ново начало за Божието дело и е началото на последната част от делото на Божия план за управление за шест хиляди години. Заповедите на новата епоха символизират, че Бог и човекът са влезли в сферата на новото небе и новата земя и че, точно както Йехова работеше сред израилтяните, а Исус — сред евреите, Бог ще извършва повече практическа работа, както и още повече и още по-велико дело на земята. Те символизират също, че тази група хора ще получава повече и по-велики поръчения от Бог, както и че Бог ще им осигурява нужното, ще ги храни, подкрепя, ще се грижи за тях и ще ги пази по практически начин, ще ги обучава практически още повече, ще ги кастри, ще ги пречупва и облагородява чрез словото Си. Значението на заповедите на новата епоха е много дълбоко. Те внушават, че Бог наистина ще се появи на земята, откъдето ще завоюва цялата вселена, като разкрие цялата Си слава в плът. Те предполагат също, че практическият Бог ще извърши още практическа работа на земята, за да усъвършенства всички Свои избраници. Освен това Бог ще осъществи всичко на земята чрез думи и ще издаде следния указ: „Въплътеният Бог ще се издигне над всичко, ще бъде почитан като велик и всички народи ще коленичат да се поклонят на Бог, Когото почитат като велик“. Въпреки че заповедите на новата епоха са дадени на човека, за да ги спазва, и че това е негов дълг и ангажимент, тяхното значение е твърде дълбоко, за да бъде изразено с една-две думи. Заповедите на новата епоха заменят старозаветните закони и новозаветните постановления, дадени от Йехова и Исус. Това е задълбочен урок, а не проста работа, както може би хората си мислят. Заповедите на новата епоха имат практическо значение — те служат като свързващо звено между Епохата на благодатта и Епохата на царството. Заповедите на новата епоха слагат край на всички практики и закони от старата епоха, както и на практиките от епохата на Исус и тези преди това. Те довеждат човека до присъствието на по-практичния Бог и му дават възможност да започне да бъде усъвършенстван лично от Него; те са началото на пътя на съвършенството. По такъв начин трябва да имате правилно отношение към заповедите на новата епоха — да не ги следвате произволно, нито пък да ги презирате. Заповедите на новата епоха са съсредоточени основно върху конкретен смисъл: човекът трябва да се покланя на днешния практически Бог, което включва подчинение на същността на Духа по по-практичен начин. Заповедите подчертават и принципа, по който Бог ще съди човека като виновен или праведен, след като Той се яви като Слънцето на правдата. По-лесно е човек да разбере заповедите, отколкото да ги приложи на практика. От това е видно, че ако Бог желае да усъвършенства човека, трябва да го прави чрез собствените Си думи и ръководство; човек не може да постигне съвършенство само чрез своята вродена интелигентност. Способността на човека да спазва или да не спазва заповедите на новата епоха е свързана със собственото му познаване на практическия Бог. Дали можеш да спазваш заповедите, или не, следователно, не е въпрос, който може да бъде решен за броени дни. Това е задълбочен урок, който трябва да бъде научен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спазване на заповедите и практикуване на истината)