Най-основното знание за молитвата:

1. Не казвай сляпо каквото ти дойде на ум. В сърцето ти трябва да има бреме, тоест трябва да имаш цел, когато се молиш.

2. Молитвата трябва да съдържа Божиите думи; тя трябва да се основава на Божиите думи.

3. Когато се молиш, не трябва да преразказваш остарели теми. Молитвите ти трябва да са свързани с актуалните Божии думи и когато се молиш, да споделяш с Бог най-съкровените си мисли.

4. Груповата молитва трябва да е съсредоточена около един център, който, разбира се, е настоящото дело на Светия Дух.

5. Всички хора трябва да се научат на застъпническа молитва. Това е също и начин да се покаже внимание към Божиите намерения.

Молитвеният живот на отделния човек се основава на разбирането на значимостта на молитвата и на основно познание за нея. В ежедневието се моли често за собствените си недостатъци, моли се, за да постигнеш промяна в своя живот нрав, и се моли въз основа на познаването на Божиите думи. Всеки човек трябва да установи свой собствен молитвен живот, да се моли заради познаването на Божиите думи и да се моли, за да търси познание за Божието дело. Разкрий личните си обстоятелства пред Бог и бъди истински, без да отделяш прекалено внимание на начина, по който се молиш. Основният въпрос е да постигнеш истинско разбиране и да придобиеш истинско изживяване от Божиите думи. Човек, който се стреми да навлезе в духовния живот, трябва да може да се моли по много различни начини. Тихата молитва, размишляването върху Божиите думи, опознаването на Божието дело — всичко това са примери за целенасочена работа на духовното общение в името на постигането на навлизане в нормалния духовен живот, което непрекъснато подобрява състоянието на човека пред Бог и го тласка към все по-голям напредък в живота. Накратко, всичко, което правиш, независимо дали ядеш и пиеш Божието слово, или се молиш тихо, или проповядваш на висок глас, е с цел да ти даде възможност да видиш ясно Божието слово, Неговото дело и онова, което Той иска да постигне в теб. Още по-важно е, че всичко, което правиш, е с цел да постигнеш стандартите, които Бог изисква, и да издигнеш живота си до нови висоти. Минимумът, който Бог изисква от човека, е да може да отвори сърцето си за Него. Ако човек отдава истинското си сърце на Бог и говори това, което наистина е в сърцето му, тогава Бог е готов да действа в него. Това, което Бог желае, не е измамното човешко сърце, а чисто и честно сърце. Ако човек не говори от сърцето си на Бог, тогава Бог няма да въздейства на сърцето му или да върши делото Си в него. Следователно същността на молитвата е да говориш на Бог от сърцето си, да Му разкажеш за своите недостатъци или непокорен нрав, да се откриеш напълно пред Него; само тогава Бог ще се заинтересува от твоите молитви, иначе ще скрие лицето Си от теб. Минималният критерий за молитва е да можеш да запазиш сърцето си пред Бог смирено и то да не се отдалечава от Бог. Възможно е по време на тази фаза да не получиш по-ново или по-висше прозрение, но тогава трябва да използваш молитвата, за да запазиш съществуващото положение — не трябва да се връщаш назад. Това е най-малкото, което трябва да постигнеш. Ако не можеш да постигнеш дори това, то това доказва, че духовният ти живот не е в правилния път. В резултат на това няма да можеш да се придържаш към видението, което си имал в началото, ще загубиш вяра в Бог и впоследствие решителността ти ще се изгуби. Един от признаците за това дали си навлязъл в духовния живот е да видиш дали молитвите ти са в правилния път. Всички хора трябва да навлязат в тази реалност; всички те трябва да свършат работата по съзнателното си самообучение в молитва, не да чакат пасивно, а съзнателно да се стремят да бъдат под въздействието на Светия Дух. Само тогава те ще бъдат хора, които наистина търсят Бог.

Когато започнете да се молите, не се изсилвай с надеждата да постигнеш всичко с един замах. Не можеш да отправяш екстравагантни искания с очакването, че веднага щом отвориш уста, Светият Дух ще започне да ти въздейства, или че ще получиш просветление и озарение, или пък че Бог ще излее благодат върху теб. Това няма да се случи; Бог не прави свръхестествени неща. Бог приема молитвите на хората, когато прецени, че е време, и понякога изпитва вярата ти, за да види дали си Му предан. Когато се молиш, трябва да имаш вяра, постоянство и решителност. Повечето хора, когато тепърва започват да се обучават, се отчайват, защото не биват докоснати от Светия Дух. Така няма да стане! Трябва да си упорит; трябва да се съсредоточиш върху това да усещаш въздействието на Светия Дух и да търсиш и изследваш. Понякога пътят на практиката ти не е правилен, а понякога личните ти мотиви и представи не могат да издържат пред Бог и затова Божият Дух не успява да те докосне. В други случаи Бог наблюдава дали си предан, или не. Накратко, при обучението си трябва да положиш по-значими усилия. Ако откриеш, че се отклоняваш от пътя на своята практика, можеш да промениш начина, по който се молиш. Стига да търсиш с искрено сърце и да копнееш да получиш, тогава Светият Дух със сигурност ще те отведе в тази реалност. Понякога се молиш с искрено сърце, но не чувстваш да си бил докоснат. В такива моменти трябва да разчиташ на вярата, като се уповаваш на това, че Бог бди над твоите молитви; трябва да имаш постоянство в молитвите си.

Бъди честен човек; моли Бог да те избави от измамата в сърцето ти. Винаги се пречиствай чрез молитва, бъди движен от Божия Дух чрез молитва и нравът ти постепенно ще се промени. Истинският духовен живот е живот в молитва — това е живот, в който си докоснат от Светия Дух. Да си докоснат от Светия Дух е процес на промяна на човешкия нрав. Живот, в който човек не е докоснат от Светия Дух, не е духовен живот, а живот единствено на религиозен ритуал. Само онези, които често са под въздействието на Светия Дух и са просветени и озарени от Него, са навлезли в духовния живот. Човешкият нрав постоянно се променя, когато човек се моли. Колкото повече го докосва Божият Дух, толкова по-активен и покорен става той. Така и сърцето му постепенно ще се пречисти, а нравът му постепенно ще се промени. Такъв е ефектът от истинската молитва.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно практикуването на молитвата)