Ако искаш да практикуваш и да разбираш истината, когато ти се случи нещо в ежедневието, първо трябва да я потърсиш. Тоест трябва да разглеждаш нещата въз основа на Божиите слова и истината, и когато същината на проблема ти се изясни, ще знаеш как да практикуваш в съответствие с истините принципи. А ако винаги разглеждаш нещата според Божиите слова, ще си способен да видиш Божията ръка — Божиите дела — във всичко, което се случва около теб. Каквото и да се случва наоколо, някои хора си мислят, че то няма нищо общо с тяхната вяра в Бог или с истината, и просто следват собствените си влечения, като реагират според философиите на Сатана. Така могат ли да си извлекат някакви поуки? Разбира се, че не. Поради тази причина много хора вярват в Бог от десет или двайсет години и все още изобщо не разбират истината или навлизането в живота. Те не са способни да включат Бог в ежедневния си живот или да подхождат към всичко, което се случва около тях, въз основа на Божиите слова. Затова винаги, когато нещо им се случи, нито могат да разберат какво е то в действителност, нито са способни да се справят с него въз основа на истините принципи. Такива хора нямат навлизане в живота. Някои хора ангажират ума си само когато четат Божиите слова на събиране и тогава са способни да говорят за малко знание, но нито могат да приложат Божиите слова в което и да е от нещата, които им се случват в реалния живот, нито знаят как да практикуват истината. Затова мислят, че нищо от това, което се случва в ежедневието им, няма никаква връзка с истината или с Божиите слова. При вярата си в Бог те сякаш се отнасят към Божиите слова и към истината като към област на знанието, напълно отделена от всекидневния им живот и от възгледите им за нещата, житейските им цели и стремежите им. Какво да кажем за такава форма на вяра в Бог? Дали тези хора ще са способни да разберат истината и да навлязат в реалността? Дали са последователи на Бог, щом вярата им в Него е такава? Те не са истински вярващи в Бог, да не говорим за Негови последователи. Смятат, че нито един от проблемите в ежедневието им — включително всичко, което касае семейството, брака, работата или перспективите им — не е свързан с истината и затова се опитват да ги решат с човешки методи. С подобни преживявания никога няма да получат истината, никога няма да са способни да разберат какво иска Бог да осъществи в хората и какъв ефект желае да постигне в тях. Бог изразява истината, за да спаси хората, да ги пречисти и да промени покварения им нрав. Те обаче не осъзнават, че само ако приемат истината и ако се стремят към нея, ще могат да променят собствения си покварен нрав; не осъзнават, че само когато изживяват и практикуват Божиите слова във всекидневния си живот, могат да придобият истината. Подобни хора не са ли глупави и невежи? Дали не са най-глупавите и нелепи хора? Някои хора никога не са се стремили към истината при вярата си в Бог. Смятат, че вярата в Бог означава да отидат на събиране, да се молят, да пеят химни, да четат Божиите слова и да наблягат на религиозния ритуал, но никога не практикуват и не изживяват Божиите слова. Така вярват в Бог религиозните хора. И дали не спадат към неверниците, щом се отнасят към нещо толкова важно като вярата в Бог като към религиозно убеждение? Не са ли невярващи? Стремежът към истината изисква да се изживеят много процеси. Той има както проста, така и сложна страна. Казано по-просто, трябва да търсим истината и да практикуваме и изживяваме Божиите слова във всичко, което се случва около нас. Щом започнеш да го правиш, все повече и повече ще виждаш колко много истина трябва да придобиеш и към колко много истина трябва да се стремиш при вярата си в Бог, както и че истината е толкова практическа и че истината е живот. Бог спасява хората, за да могат да придобият истината като живот. Не само хората, които изпълняват дълг, които са водачи и работници или служат на Бог, а цялото сътворено човечество трябва да приеме истината като живот. Божиите слова са насочени към цялото човечество и Бог говори на цялото човечество. Затова всички сътворени същества и целият човешки род трябва да приемат Божиите слова и истината, да търсят истината във всичко и след това да практикуват според истините принципи, за да могат да станат способни да практикуват истината и да ѝ се покоряват. Ако се изискваше само от водачите и работниците да практикуват истината, това щеше да е в пълно противоречие с Божието намерение, защото изразената от Бог истина е за цялото човечество и се изразява с цел спасяването на човешкия род, а не само на няколко души. Ако случаят беше такъв, словата, изразени от Бог, нямаше да имат голямо значение. Имате ли вече път за стремеж към истината? Кое е първото нещо, което трябва да се практикува при стремежа към истината? Преди всичко останало трябва да прекарвате повече време в ядене и пиене на Божиите слова и в слушане на проповеди и общения. Когато се сблъскате с проблем, молете се повече и търсете повече. Когато се въоръжите с повече истини, когато растете бързо и придобиете духовен ръст, ще сте способни да изпълнявате дълг, да се заемете с малко работа и ще сте способни да преминете през някои изпитания и изкушения. Тогава ще почувствате, че наистина сте разбрали и придобили някои истини, и ще почувствате, че всички слова, изречени от Бог, са истината, че те са най-необходимите истини за спасяването на поквареното човечество и че те са истината за живота, дадена от единствения Създател.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението и пътят на стремежа към истината)