Що се отнася до словата „Страхът от Йехова е начало на мъдростта“, как обикновено ги практикувате и преживявате? (Като се покоряваме на всички Божии слова и дела.) Това е общо твърдение, доктрина. То звучи правилно, но е малко празно. Какво ще направите, ако се сблъскате с нещо, което противоречи на представите ви, и не можете да се покорите? Това е реалистично предизвикателство. Когато това се случи, как тези слова могат да постигнат резултати и да окажат въздействие върху теб, да ограничат поведението ти и да променят принципите и посоката на действията ти? Например, да кажем, че те боли коремът и някой каже: „Приемането на болкоуспокояващи ще спре болката“. Знаеш, че това твърдение е вярно, но как го приемаш и прилагаш на практика? Пиеш ли болкоуспокояващи, когато те боли коремът? Кога ги взимаш? Преди или след хранене? Колко пъти на ден? По колко пиеш наведнъж, за да спреш болката, и колко дни трябва да ги пиеш, за да има ефект? Знаеш ли тези подробности? Тези детайли можеш да разбереш само чрез прилагане на твърдението „Приемането на болкоуспокояващи ще спре болката“ в реалния живот. Ако не го приложиш, тогава независимо как признаваш, приемаш или одобряваш това твърдение, то ще бъде за теб само израз от доктрина. Но ако приложиш това твърдение в реалния си живот, лекуваш болестта си и извлечеш полза от него, то вече няма да бъде само празно твърдение, когато го изречеш, а практическо. Когато някой друг се сблъска с подобна ситуация, ще можеш да използваш практическия си опит, за да му помогнеш. Току-що споменахме „страхът от Йехова е начало на мъдростта“. Изразът „страхът от Йехова“ е нещо, което хората трябва да прилагат на практика, а „началото на мъдростта“ е резултатът, който придобиват, когато прилагат на практика страха от Йехова. Тоест едва когато си практикувал израза „страхът от Йехова“ и си го прилагал в реалния си живот, този израз ти е помогнал и ти си се възползвал от него, ще можеш да получиш в резултат мъдрост. Нека първо да поговорим за това как да прилагаме на практика този израз, „страхът от Йехова“. Този израз засяга всички проблеми, с които хората се сблъскват в реалния си живот, например техните мисли, идеи и състояния, трудностите, които срещат, представите и фантазиите им, погрешните им схващания за Бог, подозренията и спекулациите им за Него, както и нехайството, хитростта, самоправедността, това, че хората действат на своя глава, което те често проявяват в процеса на изпълнение на дълга си, и т.н. И така, как можеш да приложиш израза „страхът от Бог“, така че да има вероятност да промениш принципите си на действие и поведението си? Ако разгледаш, преживееш и познаеш всички подробности на този израз, той ще бъде истина за теб. Ако никога не си разглеждал тези подробности и само знаеш за израза и си го чувал, тогава той винаги ще бъде за теб само една доктрина. Ще бъде само едно твърдение в книга, просто думи, а не истина. Защо казвам това? Защото това твърдение никога не е променило нито едно от твоите намерения, идеи или мисли и възгледи. То никога не е променило принципите, според които се държиш и се отнасяш към света. То не е променило отношението, което имаш, когато правиш нещо или изпълняваш дълга си, и не е променило състоянието ти. Не си получил никаква полза от него. Знаете всички тези известни поговорки и можете да ги казвате, но ги разбирате само повърхностно и нямате никакъв практически опит с тях. По какво се различава това от лицемерните фарисеи? Всички тези пастори и старейшини от религиозния свят се съсредоточават върху рецитирането и обясняването на известни глави и пасажи от Библията. Който рецитира най-много, той е най-духовен, буди най-много възхищение у всички и е с най-висок престиж и статут. В реалния си живот те всъщност виждат света, човечеството и всички типове хора по същия начин, по който ги виждат и светските хора, и възгледите им изобщо не са се променили. Това доказва едно нещо: онези части от Библията, които те рецитират, по никакъв начин не са се превърнали в техен живот, за тях те явно са само теории и религиозни доктрини и не са променили живота им. Ако пътят, по който вървите, е същият като този на религиозните хора, значи вярвате в християнството, а не в Бог, и не преживявате Божието дело. Някои хора, които са вярвали в Бог кратко време, се възхищават на онези дългогодишни вярващи, които могат да говорят за много духовни доктрини. Когато видят тези дългогодишни вярващи да седнат и да говорят по два или три часа без проблем, те започват да се учат от тях. Научават тези духовни термини и изрази, научават начините на говорене и поведение на дългогодишните вярващи, а след това запаметяват някои класически Божии слова. Те продължават да правят това, докато един ден най-накрая не си помислят, че имат нещо. Когато дойде време за събиране, те започват да дрънкат безспир за високопарни идеи, но ако се вслушате внимателно, всичко това са куп глупости, празни приказки, думи и доктрини. Ясно е, че те са религиозни мошеници, които са мамили себе си и другите. Колко трагично! Не тръгвайте по този път. Веднага щом тръгнете по него, ще бъдете напълно унищожени, а след това ще ви бъде трудно да се върнете назад, дори и да искате! Ако се отнасяш към тези думи и доктрини, сякаш са съкровища и живот, и парадираш с тях, където и да отидеш, тогава освен твоя покварен, сатанински нрав, притежаваш и някои духовни теории и някои лицемерни неща. Това не просто е фалшиво, то е направо отвратително. То е безсрамно, погнусяващо и ужасно за гледане. Сега ние говорим за деноминациите, които последователите на Господ Исус смятат за християнство, определяйки ги като религия и религиозна група. Това е така, защото тези хора вярват в Бог, но не приемат истината, не практикуват и не преживяват Божиите слова, а вместо това само се придържат към религиозни ритуали и формалности, без изобщо да променят своя живот нрав. Те не са хора, които се стремят към истината. Те не се стремят към истината, пътя и живота, които идват от Бог, а вместо това се стремят към библейско знание, подражават на фарисеите и са враждебно настроени към Бог. В резултат на това тази група хора се определя като християнство. Всички тези хора, които вярват в Господ, са последователи на религията. Те не принадлежат към Божията църква и не са Негови овце. Откъде идва терминът „християнство“? Той идва от факта, че неговите последователи се преструват на вярващи в Христос, преструват се на духовни и се преструват, че следват Бог, докато отричат всички истини, които Христос е изразил, отричат делото на Светия Дух и отричат всички положителни неща, които идват от Бог. Те се въоръжават, опаковат и маскират с неща, които Бог е казал в миналото. Те използват тези неща като капитал и ги използват на всяка крачка, за да могат да получат облаги посредством измама. Под прикритието, че вярват в Бог, мамят хората на всяка крачка, спорят с другите за това колко добре могат да тълкуват Библията и за библейските си познания, като се отнасят към тези неща като към слава и капитал. Те дори искат да получат Божиите благословии и награди чрез измама. Пътят, по който те вървят, е този на антихристите, на отричане и осъждане на въплътения Бог, и именно заради пътя, по който върви тази група, тя в крайна сметка е определена като християнство и религия. Нека сега да разгледаме термина „християнство“ — дали това е добро или лошо наименование? Със сигурност можем да кажем, че това не е добро наименование. То е знак за срам, а не нещо гордо или славно.

Кое е основното нещо, което трябва да разберете, когато се стремите към навлизане в живота? Трябва да откриете какви са Божиите изисквания към хората и как хората трябва да преживеят Неговото дело във всички слова, които Бог е изрекъл — без значение на каква тема са. Трябва да сравнявате поведението си и своите начини за справяне с нещата, мислите и възгледите си, както и различните състояния и проявления, които имате, когато ви сполетят неща в живота, с Божиите слова на разобличение и съд. Още по-важно е да се самоанализирате и да разбирате себе си, както и да търсите истината, за да установите принципите на практикуване. Чрез това трябва да намерите пътя на практикуването, да се научите как да удовлетворявате Божиите намерения, докато изпълнявате дълга си, да се държите изцяло съгласно Неговите изисквания и да бъдете честни хора и хора, които практикуват истината. Не вършете неща като това да подвеждате хората с приказки за думи, доктрини и религиозни теории. Не се представяйте за духовни хора и не бъдете лицемерни. Трябва да се съсредоточиш върху приемането и практикуването на истината и върху използването на Божиите слова, за да сравняваш състоянията си, да ги изследваш, а след това да промениш погрешните гледни точки и нагласи, с които се отнасяш към всякакъв вид ситуации. В крайна сметка трябва да придобиеш богобоязливо сърце във всяка ситуация и повече да не действаш прибързано, да не следваш собствените си идеи, да не вършиш неща според желанията си и да не живееш в покварения нрав. Вместо това всички твои действия и думи трябва да се основават на Божиите слова и на истината. Така постепенно ще развиеш богобоязливо сърце. Богобоязливото сърце се заражда, докато човек се стреми към истината, то не идва от въздържание. Всичко, което въздържанието поражда, е вид поведение, то е вид ограничение на повърхностно ниво. Истински богобоязливото сърце се постига чрез постоянно приемане на съда и наказанието на Божиите слова и приемане на това да бъдеш кастрен, докато преживяваш Неговото дело. Когато хората видят истинското лице на собствената си поквара, те ще познаят ценността на истината и ще могат да се стремят към нея. Разкриванията на покварения им нрав ще стават все по-малко и по-малко и те ще могат да живеят нормално пред Бог, като всеки ден ядат и пият от Божиите слова и изпълняват дълга си като сътворени същества. Чрез този процес се заражда богобоязливо и покорно на Бог сърце. Всички, които постоянно търсят истината, за да разрешават проблеми, докато изпълняват дълга си, са хора с богобоязливи сърца. Всички, които са понесли дисциплиниране и са преживели да бъдат кастрени много, знаят какво е да се боиш от Бог. Когато покварата им се разкрие, те не само изпитват страх и ужас в сърцата си, но и усещат Божия гняв и Неговото величие. В тази ситуация страхът естествено се заражда в сърцата им. Всички вие имате ли сега някакво разбиране за тези неща вследствие на преживяване? (Малко.) Това трябва постепенно да се задълбочи. Не се задоволявайте само с малко разбиране вследствие на преживяване. В момента се намирате в подходяща среда, слушате много проповеди, ходите на много събирания, четете много Божии слова, имате среда, в която да изпълнявате дълга си, и всякакви други условия. Мислиш, че имаш страх от Бог, значи вярата ти е пораснала, но ако те поставят в друга среда, ще можеш ли да запазиш сегашното си състояние? Могат ли истините, които разбираш сега, да променят гледната ти точка за нещата или твоя възглед за живота и ценностите? Ако истините, които разбираш, не могат да постигнат тези неща, значи в действителност не разбираш истината. Когато Божиите слова станат истините, които разбираш, и твой живот, тогава ще имаш навлизане в живота и ще си навлязъл в истината реалност. Това означава, че практикуването на истината ще се превърне в нещо, което правиш по собствена инициатива, ще чувстваш, че инстинктивно трябва да правиш такива неща. Вършенето на неща според истината ще стане естествено за теб. То ще стане обичайно, като естествено разкриване. Това означава, че Божиите слова ще са се превърнали в твой живот. Ако винаги поемаш по грешния път, когато се сблъскаш с нещо, и винаги се налага да се самоанализираш и някой да ти помогне и подкрепи, за да влезеш в правия път, тогава това е много далеч от тази цел и нямаш никакъв духовен ръст. Ако няма кой да ти помогне и да те подкрепи, не се знае колко дълбоко ще паднеш веднага щом заобикалящата те среда се промени драстично. Може да започнеш да отричаш Бог и да Го предадеш само за една нощ, може да изоставиш Бог и да се върнеш обратно в обятията на Сатана в рамките на една нощ. С други думи, преди да постигнеш истината и преди истината да се превърне в твой живот, ти все още си в опасност! Да притежаваш малко вяра, да си готов да отдадеш всичко и в момента да имаш малко решителност или добро желание, не доказва, че имаш живот. Тези неща са само повърхностни явления, това е просто самозалъгване. Преди да се подобрят отношенията ти с Бог, ти трябва да се въоръжиш с истината. Трябва да си способен да преживееш Божието дело и някои изпитания и облагородяване. Когато в теб се зароди истинска вяра в Бог, ти ще имаш истинска молитва и истинско общение с Него. Ще можеш да кажеш на Бог това, което е на сърцето ти, и когато се сблъскаш с нещо, ще почувстваш, че можеш да разчиташ само на Него и на никого другиго. Тогава отношенията ти с Бог ще бъдат нормални. Когато имаш истинска вяра в Бог, независимо къде те постави Той и дори да не можеш да посетиш събиране в продължение на няколко години, твоята вяра в Бог ще остане напълно непроменена, точно като тази на Йов. Въпреки че няма да посещаваш събирания и няма да има кой да ти проповядва, Божият път и Божиите слова ще бъдат в сърцето ти. Няма да изоставиш Бог и ще си наясно как Той те води всеки ден. Няма да се отричаш от Бог, когато се сблъскваш с Неговите изпитания, и дори ще виждаш Неговите дела в тях. Тогава ти ще можеш да си независим. Вие все още не сте стигнали дотам, все още имате много представи, фантазии и подправяне. Все още има някои прикрити неща в действията ви и в изпълнението на дълга ви. Има твърде много от собствената ви воля. Все още сте в период на преструване, все още се стремите да бъдете духовни личности, да проповядвате духовни доктрини и да се въоръжавате повече с духовни фрази, термини и теории. Все още се стремите да бъдете фарисеи и фалшиво духовни хора. Все още се стремите да вървите по този вид път и все още сте на този вид погрешен път. Толкова сте далеч от това да бъдете хора, които наистина се боят от Бог и отбягват злото! Затова трябва да направите всичко възможно да се стремите към истината и да преживеете повече съд, наказание, изпитания и облагородяване. Само тогава тези измами, прикрития и ненормални нагласи могат да бъдат напълно премахнати. Когато тези поквари са пречистени, отношенията между теб и Бог естествено стават нормални.