Какво е истината реалност? Какво означава? Тя се отнася до практикуването на истината. Когато хората разберат истината и могат да я приложат на практика, тя ще стане тяхна реалност, ще се превърне в техен живот. Когато живеят в съответствие с истината, те притежават истината реалност. Хората не притежават истината реалност, ако само говорят думи и доктрини и не могат да прилагат истината на практика. Когато говорят думи и доктрини, може да изглежда, че разбират истината, но изобщо не могат да я практикуват, което доказва, че не притежават истината реалност. Как тогава трябва да навлязат в истината реалност? Трябва да прилагат Божиите слова в реалния си живот и чрез процеса на преживяване и практикуване на Божиите слова ще придобият познание за истината — не като усещане, а по-скоро като реално преживяване и истинско знание — и ще бъдат способни да действат според принципите. Това означава, че са навлезли в истината реалност. Тогава кои истини сте преживели и за кои сте придобили реално познание? Имали ли сте усещането, че истината е станала ваш живот? Когато вземете откъс от Божиите слова, без значение за кой аспект на истината се отнасят, можете да се изправите пред тях за сравнение и те напълно съвпадат с вашето състояние, чувствате се изключително развълнувани, сякаш Божиите слова са докоснали най-съкровените дълбини на сърцето ви, чувствате, че словата Му са съвсем правилни, напълно ги приемате и не само придобивате познание за собственото си състояние, но и знаете как да практикувате в съответствие с Неговите намерения. Като пиете и ядете Божиите слова по този начин, вие придобивате блага и ресурс, ставате просветени и озарени — и състоянието ви се променя. Смятате, че Божиите слова са велики, много сте щастливи и доволни, чувствате, че сте придобили познание за Божиите слова, че разбирате какво означава този откъс от словата Му и че знаете как да ги преживеете и приложите на практика. Често ли се чувствате по този начин? (Да.) Тогава щом сте имали това чувство, чувствали ли сте, че сте придобили истината от този откъс от Божиите слова? (Не.) Щом не сте, това означава, че това чувство е било само отклик на възприятието, временно сърдечно вълнение. Придобиването на някаква награда и някакво навлизане не представлява разбиране на истината и навлизане в истината реалност. Това е само първоначално преживяване, само разбиране на буквалното значение на истината. Преминаването от разбиране на истината към навлизане в истината реалност е сложен процес, който отнема значително време. За да се премине от разбиране на слова и доктрини към действително разбиране на истината, не са достатъчни само едно, две или дори няколко преживявания, за да се постигнат резултати. Може да получите малка награда от едно преживяване, но са необходими много преживявания, за да пожънете истинската награда и да постигнете резултата от разбирането на истината. Това е като да размишлявате върху даден проблем. Еднократното размишление носи проблясък светлина, но многократното размишление ще донесе по-големи награди и ще ви позволи да видите проблема ясно. Ако прекарате няколко години в размисъл върху проблема, тогава ще го разберете напълно. Затова, ако искате да придобиете познание за Божиите слова и да разберете истината, това не е така просто като да имате няколко преживявания. Вие самите преминавали ли сте през такива преживявания? Вероятно всеки по няколко пъти. Когато хората за пръв път започнат да преживяват Божиите слова, у тях се появява проблясък светлина, но познанията им все още са повърхностни. Подобно е на разбирането на доктрина, само че знанието им се усеща малко по-практично и не може да бъде обяснено ясно с едно-две изречения. Тяхното общение създава у другите усещането, че знанието им е малко по-практично от думите и доктрините. Ако преживяванията им станат по-дълбоки и те са в състояние да говорят за някои детайли, тогава знанието им ще се усеща като още по-практично. Ако след това хората продължат да имат преживявания за известно време и могат да говорят с истинско познание за Божиите слова, тогава тяхното знание ще се издигне от възприемането до рационалността. Това е истинското разбиране на истината. Когато хората продължат да преживяват Божиите слова и да ги прилагат на практика, те ще могат да схванат принципите на истината и ще знаят как да я практикуват. Ето какво означава да навлезеш в истината реалност. Тогава, когато дават свидетелство за преживяването, слушащите ще почувстват, че то е практично, и щедро ще го възхваляват. Когато човек достигне това ниво, Божиите слова ще се превърнат в негов живот реалност и само за такъв човек може да се каже, че е придобил истината. Това е опростеният процес на преживяване на Божиите слова и придобиване на истината, който не може да се постигне без усилия в продължение на поне няколко години или дори повече от 10 години. Когато човек започне да преживява и практикува Божиите слова, той си представя, че ще е съвсем просто, но когато го сполети беда, не знае как да се бори или да се справи с нея и възникват всякакви трудности. Неговите представи и фантазии ще създават пречки, поквареният му нрав ще създава смущения, а когато се сблъска с неуспехи и провали, ще изгуби умение да преживява. Хората с покварен нрав са особено крехки и лесно стават негативни, а когато ги нападат, клеветят и съдят, лесно се сриват и не могат да се изправят на крака. Ако тези проблеми могат да се разрешат чрез търсене на истината, ако човек може да разчита на Бог, за да остане непоколебим, тогава той може да тръгне по пътя на стремеж към истината. Ако не се интересува от истината и не се отнася към нея като към нещо ценно, което трябва да преживее и придобие, тогава не му достига сила в практикуването на истината и ще се срине и затъне при първата поява на трудности. Такива хора са страхливци и за тях не е лесно да придобият истината. Божиите слова са истината и нов живот, който Той е дарил на хората. И каква е целта на приемането на истината? Да придобиеш истината и живота, да преживееш истината така, сякаш тя е собственият ти живот. Преди истината да се превърне в нечий живот, целта на приемането на истината е най-вече да се преодолее поквареният нрав. Какъв покварен нрав може да се преодолее? Основно се преодоляват такива прояви като бунтарство, представи и фантазии, арогантност, самонадеяност, егоизъм, подлост, нечестност, измамност, нехайство и безотговорност, липса на съвест и разум. И до какъв краен резултат се стига? До това, че човек може да бъде честен, да се покорява на Бог, да Го почита като велик, да Му се покланя, да Му е предан и да Го обича истински, както и да Му се подчинява до смъртта си. Такъв човек изцяло изживява подобието на истински човек, той се е превърнал в човек, който притежава истината и човешката природа. Това е най-висшата степен, която човек може да достигне в стремежа си към истината.

Тогава как хората могат да ядат, да пият и да преживяват Божиите слова, за да се справят с покварения си нрав? Не е просто. Поквареният нрав е проблем, който наистина съществува, и често се разкрива по естествен начин в реалния живот на хората. Независимо какво се случва с хората и какво правят те, техният покварен нрав винаги ще се разкрива. Например, независимо от това какво казват или правят хората, в повечето случаи те имат определени намерения и цели. Тези, които са проницателни, могат да почувстват дали начинът, по който хората говорят и действат, е истински или фалшив, какво се крие в техните думи и действия, както и скритите в тях капани. А дали тези неща се разкриват по естествен път? Могат ли хората да ги държат скрити? Дори и да не казват или правят нищо, когато ги сполети нещо, те пак реагират. Тези неща се разкриват първо от изражението им, а после още повече чрез думите и действията им. Проницателните хора винаги забелязват тези неща, а само глупците и идиотите не могат да ги различат. Може да се каже, че е нормално хората да разкриват своята поквара, че това е реален проблем, който съществува за всички. С каква цел Бог изразява толкова много истини в Своето дело през последните дни? Той изразява тези истини, за да отстрани покварения нрав на хората и първопричините за техните грехове, да ги спаси от покварата на Сатана, да им помогне да постигнат спасение, да се откъснат от влиянието на Сатана и най-вече да ги дари с пътя, истината и живота. Ако хората вярват в Бог, но не приемат истината, те не могат да се изчистят от покварения си нрав и така не могат да постигнат спасение. Затова онези, които наистина вярват в Бог, ще полагат усилия да практикуват и преживяват Неговите слова, ще се самоанализират, ще се опитват да опознаят себе си, когато се разкрие поквареният им нрав, и ще търсят истината на Божиите слова, за да променят този покварен нрав. Тези, които обичат истината, се съсредоточават върху самоанализа и опита за себепознание при четенето на Божиите слова и чувстват, че Неговите слова са точно като огледало, разкриващо собствената им поквара и уродливост. Така чрез Божиите слова те приемат Неговия съд и наказание и постепенно променят покварения си нрав. Когато видят, че поквареният им нрав се разкрива по-малко, когато наистина се подчинят на Бог, ще почувстват, че практикуването на истината е много по-лесно и няма повече трудности. Тогава ще видят истинска промяна в себе си и в сърцето им ще се развие истинска възхвала на Бог: „Всемогъщият Бог ме избави от оковите и ограниченията на моя покварен нрав и ме спаси от влиянието на Сатана“. Това е резултатът, който се постига от преживяването на съда и наказанието в Божиите слова. Ако хората не могат да преживеят съда и наказанието в Божиите слова, те не могат да се изчистят от покварения си нрав или да се откъснат от влиянието на Сатана. Има много хора, които не обичат истината, и въпреки че четат Божиите слова и слушат проповеди, след това говорят само думи и доктрини, поради което не отстраняват нито една от проявите на покварения си нрав, макар да вярват в Бог от много години. Тези хора са все същите стари дяволи, каквито винаги са били. Те са си мислели, че стига да разпространяват Божиите слова, ще изкоренят покварения си нрав; стига да декламират няколко Божии слова и да разговарят с други хора за тях, ще изкоренят покварения си нрав; стига да са способни да говорят много думи и доктрини, ще изкоренят покварения си нрав; и стига да могат да разбират доктрини и да се учат на самоконтрол, ще изкоренят покварения си нрав. Като следствие от това, след като са вярвали в Бог в продължение на много години, все още няма никаква промяна в техния живот нрав, не могат да говорят за свидетелство за преживяване и затова са онемели. След дълги години вяра в Бог те са с празни ръце и не са придобили никаква истина, като през всичките тези години са живели напразно и са си губили времето. Сега има много такива лъжеводачи и работници — съсредоточени са само върху вършенето на работа и изнасянето на проповеди, вместо да полагат усилия в практикуването и преживяването на Божиите слова. Тогава дали вървят по пътя на стремежа към истината? Категорично не.

Коя е най-важната реалност за вярващите в Бог? Това е практикуването на истината. Коя е най-важната част от практикуването на истината? Не е ли това, че човек първо трябва да има представа за принципите? Какво представляват принципите тогава? Те са практическата страна на истината, стандартът, който може да гарантира резултати. Толкова са прости. Когато се приема буквално, ти си мислиш, че всяко изречение от Божиите слова е истината, но не знаеш как да я практикуваш. А това е така, защото не разбираш принципите на истината. Мислиш си, че Божиите слова са напълно верни, че те са истината, но не знаеш каква е нейната практическа страна или към кои състояния е насочена, какви са принципите тук и какъв е пътят за практикуване — не можеш да схванеш или разбереш това. Това доказва, че разбираш само доктрината, но не и истината. Ако наистина усещаш, че разбираш само доктрината, тогава какво трябва да направиш? Трябва да търсиш истината. Първо трябва да получиш точно усещане за практическата страна на истината, да видиш кои аспекти на реалността изпъкват най-много и как трябва да практикуваш, за да навлезеш в тази реалност. Като търсиш и проучваш по такъв начин, ще намериш пътя. След като си овладял принципите и изживяваш тази реалност, ще си придобил истината, което е постижението, произтичащо от стремежа към истината. Ако можеш да схванеш принципите на много истини и да приложиш някои от тях на практика, тогава притежаваш истината реалност и си придобил живота. Независимо какъв аспект на истината търсиш, щом веднъж си схванал къде се крие реалността на истината в Божиите слова и какви са Неговите изисквания, щом наистина си разбрал, можеш да платиш цената и да приложиш истината на практика, тогава си придобил тази истина. Докато я придобиваш, поквареният ти нрав постепенно ще се промени и тази истина ще си проправи път в теб. Ако можеш да приложиш на практика реалността на истината, да изпълняваш дълга си и всяко действие, както и да се държиш според принципите на практикуване на тази истина, това не означава ли, че си се променил? В какъв човек си се превърнал? Превърнал си се в човек, който притежава истината реалност. Дали човек, който притежава истината реалност, има принципни действия? Дали някой, чиито действия са принципни, е придобил истината? Дали този, който е придобил истината, изживява нормална човешка природа? Дали този, който изживява нормална човешка природа, притежава истината и човешката природа? Хората, които притежават истината и имат човешка природа, са в съответствие с Божиите намерения, а хората, които са в съответствие с Божиите намерения, са тези, които Той иска да спечели. Това е преживяването да повярваш в Бог и да бъдеш придобит от Него, това е и процесът на придобиване на истината, като започнем от яденето и пиенето на Неговите слова, както и процесът на постигане на спасение. Това е пътят на стремеж към истината и пътят на довеждане до съвършенство от Бог.