Някои хора са напълно лишени от проницателност. Те следват всеки, който ги води. Учат се на добро поведение, когато ги водят добри хора, а когато ги водят лоши хора, се учат на лошо поведение. Учат се от този, когото следват. Когато следват невярващи, те подражават на демоните. Когато следват хора, които вярват в Бог, се научават да имат някакво подобие на човешка природа. Не обръщат внимание на разбирането и практикуването на истината, а само следват другите и сляпо им подражават. Слушат когото си искат. Такъв човек може ли да разбере истината? Категорично не. Хората, които не разбират истината, никога няма да постигнат истинска промяна. Хората могат да научат външни неща като знанието и учението, човешкото поведение и начина на говорене. Истината и животът обаче могат да се получат единствено от Божиите слова и от Неговото дело, но никога от известни или изключителни хора. Как трябва вярващите да ядат и пият Божиите слова? Това е пряко свързано със съществения въпрос дали някой може да разбере и да придобие истината. Трябва да има правилен път към яденето и пиенето на Божиите слова. В църковния си живот и при изпълнението на своя дълг вярващите трябва да ядат и пият Божиите слова, които са насочени към проблеми от реалния живот, и да решават тези проблеми. Това е единственият начин да се разбере истината. Ако обаче разбират истината, но не я практикуват, те няма да са способни да навлязат в истината реалност. Някои хора имат добри заложби, но не обичат истината и макар и да могат да разберат част от нея, те не я практикуват. Могат ли такива хора да навлязат в истината реалност? Да се разбере истината не е толкова просто, както да се разберат ученията. За да разберете истината, първо трябва да знаете как да ядете и пиете от Божиите слова. Вземете например яденето и пиенето на пасаж, който се отнася до истината за любовта към Бог. Божиите слова гласят: „Любов“, както се нарича, се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“). Така Бог определя любовта и това е истината. Но кого трябва да обичаш? Трябва ли да обичаш съпруга си? Съпругата си? Братята и сестрите си в църквата? Не. Когато Бог говори за любов, Той не говори за любовта към ближния, а за любовта на човека към Бог. Ако действително е опознал Бог, човек наистина вижда, че Неговият нрав е праведен и свят, и вижда, че Божията любов към човека е най-истинската и най-искрената, и тогава любовта, която този човек изпитва към Бог, също е истинска. Как се практикува любовта към Бог? Човек първо трябва да отдаде сърцето си на Бог и тогава сърцето му може да обича Бог. Ако сърцето на човека наистина вижда колко изключително обичлив е Бог, тогава той няма да се съмнява в Бог, няма да има отдалеченост между него и Бог и боголюбивото му сърце ще е чисто и без недостатък. „Без недостатък“ означава да няма прекомерни желания и да не предявява прекомерни изисквания към Бог, да не Му поставя условия и да не се оправдава. Означава, че Той е на първо място в сърцето ти и че само Неговите слова заемат място в сърцето ти. Такава привързаност е чиста и без недостатък. Тази „привързаност“ означава, че Бог заема определено място в сърцето ти и че винаги мислиш за Него, чувстваш липсата Му и не Го забравяш в нито един момент. Да обичаш означава да използваш сърцето си, за да обичаш. „Да използваш сърцето си, за да обичаш“ се състои в това да си внимателен, грижовен и копнеещ. За да успееш да обичаш Бог със сърцето си, първо трябва да се стремиш да Го опознаеш, да опознаеш Неговия нрав и Неговата обичливост. Ако изобщо не познаваш Бог, няма да си способен да Го обичаш, дори и да искаш. В момента всички вие се стремите към истината и се опитвате да я придобиете. Макар и да нямаш реално познание за Бог, трябва да използваш сърцето си, за да копнееш за Него, да се приближаваш към Него, да Му се покоряваш, да бъдеш внимателен към Него, да споделяш с Него това, което мислиш, и да изливаш пред Него трудностите в сърцето си. Ако не разбираш истината, потърси Бог; обърни се към Бог и се осланяй на Него, когато не можеш сам да се справиш с нещо. Когато се молиш на Бог така, Светият Дух ще те просветли и ще те напътства. Не се увличай в мисли като например: „Какво трябва да направя за Бог? Какви големи неща трябва да извърша?“. Това са просто празни думи и изобщо не са практични. Практично е само ако вложиш сърцето си в любовта си към Бог и Го удовлетворяваш с дълга и малките дела, които си способен да изпълняваш. Макар и да не изричаш на глас как и до каква степен трябва да обичаш Бог, ти пазиш Бог в сърцето си и сърцето ти иска да Го удовлетвори. Каквито и трудности да изпитваш, стига сърцето ти да желае да удовлетвори Бог и да си способен да направиш някои неща, за да Го удовлетвориш, както и да понесеш известни трудности за тази цел, значи наистина Го обичаш. Ако разбираш част от истината и решаваш всички въпроси принципно, тогава ще си способен да почувстваш Божията любов, да почувстваш, че всичко, което Бог казва, е истината, че то е реалност и винаги помага на хората. Ще си способен да почувстваш, че хората не могат да се отклонят от Божиите слова и че сърцата им не могат да съществуват без Бог, че без Бог няма живот и че ако наистина оставиш Бог, просто не би могъл да живееш, което би било мъчително. Когато почувстваш всичко това, то означава, че изпитваш любов и пазиш Бог в сърцето си. „Използвай сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен“. Това включва много неща. Това е истинската любов, която Бог изисква от човека, т.е. трябва да Го обичаш, в сърцето си да си внимателен към Него и никога да не Го забравяш. Това не означава просто да изричаш думите, нито означава умишлено да изразиш нещо пред останалите, а по-скоро означава на първо място да вършиш нещата със сърце и да оставиш сърцето си да управлява живота ти и всичките ти действия, без да имаш каквато и да е мотивация, фалш или подозрение в сърцето си. Такова сърце е много по-чисто. Лесно е да се покориш на Бог, ако можеш да разбереш истината. Какво мисли човек, който винаги подозира Бог? „Правилно ли е Бог да постъпва така? Защо Бог казва това? Няма да се покоря, ако Бог го казва без причина. Няма да се покоря, ако не е праведно Бог да направи това. Ще се въздържа засега“. Да не храниш подозрение означава да признаеш, че всичко, което Бог казва и върши, е правилно, че при Него няма правилно и грешно и че човек трябва да се покорява на Бог, да бъде внимателен към Него, да Го удовлетворява и да споделя Неговите мисли и грижи. Независимо дали ти се струва смислено всичко, което Бог прави, дали е приемливо за човешките представи и фантазии, и независимо дали отговаря на човешките учения, винаги трябва да си покорен и да подхождаш към тези неща с богобоязливо и богопокорно сърце. Такава практика е в съответствие с истината. Това е проявлението и практикуването на любов. Затова е изключително важно да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова, ако искаш да постигнеш разбиране на истината. Ако четеш Божиите слова твърде малко, не ги четеш сериозно и не ги обмисляш със сърцето си, тогава няма да си способен да разбереш истината. Ще можеш да разбереш единствено малка част от учението и затова ще ти е много трудно да разбереш Божиите намерения и Божиите цели в Неговите слова. Ако не разбираш целите и резултатите, които Божиите слова целят да постигнат, ако не разбираш какво търсят да постигнат Неговите слова и какво се стремят да усъвършенстват в човека, това доказва, че все още не разбираш истината. Защо Бог казва това, което казва? Защо говори с този тон? Защо е толкова сериозен и искрен във всяка дума, която изрича? Защо избира да използва определени думи? Знаеш ли? Ако не можеш да кажеш със сигурност, това означава, че не разбираш Божиите намерения или Неговите цели. Как можеш да разбереш или да практикуваш истината, ако не разбираш контекста на Неговите слова? За да придобиеш истината, първо трябва да разбереш какво има предвид Бог с всяка дума, която изрича, и след като разбереш тези слова, да ги практикуваш и така да изживееш Божиите слова в себе си и те да се превърнат в твоя реалност. Така ще навлезеш в истината реалност. Можеш да разбереш истината действително, едва когато имаш задълбочено разбиране на Божието слово. Щом разбереш само няколко думи и доктрини, вече си мислиш, че разбираш истината и притежаваш реалността. Това е самозаблуда. Дори не разбираш защо Бог изисква хората да практикуват истината. Това доказва, че не разбираш Божиите намерения и че все още не разбираш истината. Всъщност Бог изисква това от хората, за да ги пречисти и спаси, за да могат да се избавят от покварения си нрав и да станат хора, които се покоряват на Бог и Го познават. Тази цел иска да постигне Бог, като изисква от хората да практикуват истината.

Бог изразява истината за хората, които я обичат, жадуват за нея и я търсят. Що се отнася до хората, които се занимават с думи и доктрини и обичат да произнасят дълги и помпозни речи, те никога няма да придобият истината и се заблуждават. Погледът им върху истината и Божиите слова е грешен, изкривяват си вратовете, за да четат това, което е правилно, а гледната им точка е напълно погрешна. Някои хора предпочитат да изучават Божиите слова. Постоянно изучават казаното в Божиите слова за назначението или за това как да бъдат благословени. Най-много се интересуват от такива слова. Ако Божиите слова не съответстват на представите им и не удовлетворяват желанието им за благословии, те ще станат негативни, повече няма да се стремят към истината и няма да искат да отдадат всичко на Бог. Това показва, че не се интересуват от истината. В резултат на това не се отнасят сериозно към истината и са способни да приемат само онази истина, която съответства на представите и фантазиите им. Макар да вярват пламенно в Бог и всячески да се опитват да вършат добри дела и да се представят добре, подобни хора го правят само за да имат добро назначение в бъдеще. Макар че участват и в църковния живот, като ядат и пият Божиите слова, те не практикуват истината, нито ще я придобият. Има хора, които ядат и пият Божиите слова, но просто симулират дейност и си мислят, че са придобили истината само защото са разбрали няколко думи и доктрини. Какви глупаци са те! Божието слово е истината. За да разбереш и да придобиеш истината обаче, не е достатъчно да прочетеш Божиите слова. Ако не успееш да придобиеш истината чрез ядене и пиене на Божиите слова, придобиваш думи и доктрини. Ако не знаеш как да практикуваш истината или как да постъпваш според принципите, значи все още не си придобил истината реалност. Може често да четеш Божиите слова, но после да не успяваш да разбереш Божиите намерения и да усвояваш само някои думи и доктрини. Как да ядеш и пиеш Божиите слова така, че да разбереш истината? Първо, трябва да осъзнаеш, че Божието слово не е толкова просто. Божието слово има изключително дълбок смисъл. За да се изживее дори едно изречение от Божиите слова, е нужен цял един живот. Как би могъл да разбереш Божието слово, без да имаш няколко години опит? Означава ли, че разбираш истината, ако четеш Божиите слова, но при това не разбираш Божиите намерения и не разбираш целите на Неговите слова, откъде идват те и какъв резултат търсят да постигнат или какво искат да изпълнят? Може да си чел Божиите слова много пъти и вероятно можеш да рецитираш наизуст много откъси, но не можеш да практикуваш истината и изобщо не си се променил, и връзката ти с Бог е все така отдалечена и отчуждена. Когато се натъкнеш на нещо, което е в разрез с представите ти, оставаш със съмнения към Бог и не Го разбираш, но спориш с Него и таиш представи и погрешни разбирания за Него, противопоставяш Му се и дори Го хулиш. Що за нрав е това? Това е надменен нрав на изпитване на неприязън към истината. Как могат хора, които са толкова надменни и които изпитват такава неприязън към истината, да я приемат или да я практикуват? Такива хора определено никога няма да са способни да придобият истината или Бог. Макар че всеки има екземпляр от „Словото се явява в плът“, чете Божиите слова всеки ден и си води бележки, когато слуша общение за истината, ефектът, който това оказва върху всеки, е различен. За някои хора най-важното е да се въоръжат със знания и учения; други винаги търсят и се интересуват какво е доброто поведение, което трябва да показват хората; трети са готови да четат дълбокомислени слова, които разбулват мистерии; някои са най-загрижени за словата за бъдещото назначение; някои обичат да изучават Божия нрав и управленските закони от Епохата на царството; някои искат да четат Божиите слова на утеха и увещание към човека; някои обичат да четат пророчества и Божии слова на обещания и благословии; други обичат да четат слова, които Светият Дух казва на всички църкви, и искат да са „Негов син“. Могат ли да придобият истината, като четат Божиите слова така? Дали това са хора, които се стремят към истината? Могат ли да бъдат спасени, като вярват в Бог по този начин? Трябва да видите тези неща ясно. В момента има новоповярвали, които казват: „Божиите слова на утеха към човека са прекрасни. Той казва: „Сине Мой, сине Мой“. Кой на този свят би те утешил така?“. Те мислят, че са Божии синове, и не разбират към кого Бог изрича тези слова. Има хора, които все още не го разбират, дори след като са вярвали в Бог в продължение на няколко години, и безсрамно говорят подобни неща и не се притесняват или срамуват от това. Дали разбират истината? Те не разбират Божиите намерения, но се осмеляват да заемат позицията на Негов „син“! Какво разбират, когато четат Божиите слова? Изтълкували са ги съвсем погрешно! Когато четат Божиите слова, хората, които не обичат истината, няма да ги разберат. Когато разговаряш с тях за истината, изобщо не смятат, че е важно да я приемат. За разлика от тях хората, които обичат истината, са развълнувани, след като прочетат Божиите слова. Те долавят власт и сила в Божиите слова. Способни са да изследват истинския път и да приемат истината. Такива хора имат надежда да се върнат при Бог и да придобият истината. Хората, които обичат да изучават Божиите слова, винаги се интересуват от начина, по който Бог променя формата Си, интересуват се кога Бог ще остави този свят, както и от Божия ден. Не са загрижени за собствения си живот. Хората се занимават с неща, които са дело само на Бог. Ако винаги задаваш подобни въпроси, значи се месиш в Божиите управленски закони и в Неговия план за управление. Това е неразумно и оскърбява Божия нрав. Ако много искаш да питаш или да знаеш и не можеш да се овладееш, тогава се помоли на Бог и Му кажи: „Боже, тези въпроси засягат Твоя план за управление и са само Твое дело. Аз няма да се ровя в неща, които надхвърлят възможностите ми или които не бива да знам. Моля те, възпирай ме от това да върша неразумни неща“. Как може човек да разбере Божиите дела? Ако Бог не е споменал или обявил определени въпроси, свързани с Неговите дела и с плана Му за управление, това доказва, че Той не желае да ги разкрие на хората. Всичко, което Бог иска хората да знаят, е в Неговите слова, и цялата истина, която трябва да разбереш, е в Неговите слова. Има толкова много истини, които трябва да разбереш. Трябва само да погледнеш в Божиите слова и ако нещо не може да бъде намерено там, не настоявай за отговор. Ако Бог не ти е казал, тогава е безполезно да продължаваш да питаш и да разследваш. Той ти е казал всичко, което трябва да знаеш, и няма да ти каже или да ти разкрие това, което не бива да знаеш. В днешно време повечето вярващи все още не са навлезли в правилния път и не знаят как да размишляват над Божиите слова, когато ги четат, камо ли да ги практикуват или изживяват. Има дори хора, които не изпълняват дълга си или не се занимават с правилни задачи. За такива вярващи е още по-трудно да разберат истината. Човек се нуждае от дългогодишен опит, за да разбере истината. Как ще разбереш истината или ще навлезеш в реалността, ако не четеш съвестно Божиите слова или не ги практикуваш или изживяваш? Как ще поемеш по правилния път на вярата, ако не се подчиниш на Божието дело? И ако не поемеш по правилния път на вярата, как тогава ще бъдеш спасен? Истинските вярващи трябва да са наясно с тези въпроси.