Във всяка църква се намират хора, които създават смущения или прекъсват Божиите дела. Всички те са сатани, промъкнали се под прикритие в Божия дом. Такива хора са добри актьори: явяват се пред Мен, демонстрирайки дълбока почит, привеждат се в поклони и тътрят крака, живеят като крастави псета и посвещават „всичко от себе си“, за да постигнат собствените си цели — но озоват ли се сред братята и сестрите, те оголват грозната си страна. Видят ли практикуващи истината хора, те се нахвърлят срещу тях и ги изблъскват настрана; озоват ли се пред по-силни от тях, разливат се в угодничество и ласкателства. В църквата се развихрят. Може да се каже, че в повечето църкви има такива „квартални хулигани“ и кресливи нагаждачи. В комбина действат най-подмолно, намигат си и си разменят тайни знаци и никой от тях не практикува истината. Най-отровният сред тях е „главен демон“. Спечелилият най-голям престиж предвожда бандата, вдигнал високо знамето й. Тези хора вилнеят из църквата, разпръскват негативизма си и сеят смърт, правят каквото им скимне, в устата им е каквото им хрумне и никой не смее да ги спре. В тях прелива сатанинският нрав. Веднага щом предизвикат смут, в църквата нахлува усещане за смърт. Онези в църквата, които практикуват истината, са отритнати и не успяват да допринесат според възможностите си, докато тези, които смущават църквата и сеят смърт, вилнеят необезпокоявани — и, което е по-лошо, повечето хора ги следват. Такива църкви просто са под властта на Сатана; техният цар е дяволът. Ако членовете на паството не обединят усилия, за да изхвърлят главните демони, те рано или късно също ще се сринат. Оттук насетне трябва да се вземат мерки срещу подобни църкви. Ако способните да практикуват част от истината не се стремят да го направят, църквата ще бъде заличена. Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да свидетелства за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отритнеш Сатана. Ако в църквата се навъртат няколко „квартални хулигани“, следвани от ято напълно лишени от правилна преценка „малки мушици“ и ако членовете на църквата са прогледнали за истината, но и тогава не успяват да отхвърлят оковите и манипулациите на тези насилници, тези глупци вкупом ще бъдат отстранени накрая. Въпросните малки мушици може да не са сторили нищо ужасно, но те са още по-измамни, изкусни и неуловими и всеки такъв ще бъде отстранен. Нито един няма да остане! Който принадлежи на Сатана, ще бъде върнат на Сатана, а който принадлежи на Бог, със сигурност ще се отправи в търсене на истината; това е предопределено от природата им. И нека всички следовници на Сатана срещнат гибелта си! Към такива хора няма да бъде проявено снизхождение. Нека търсещите истината да получат приток и да се наслаждават до насита на Божието слово. Бог е справедлив; Той никога не предпочита едни пред други. Ако ти си дявол, не си в състояние да практикуваш истината; ако си от търсещите истината, със сигурност не ще станеш пленникна Сатана. В това няма никакво съмнение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)