Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки от човеците ще бъде отсъдена награда или наказание според това дали са търсили истината, дали познават Бог и дали могат да се подчинят на видимия Бог. Лишени от истина са онези, които — макар и да са служили на видимия Бог — не Го познават и не се подчиняват Нему. Такива хора са злосторници, а злосторниците несъмнено ще бъдат наказани. Наказанието ще бъде въздадено според естеството на порока им. Бог съществува, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното послушание. Онези, които вярват само в неопределения и невидим Бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се подчинят. Не успеят ли да повярват във видимия Бог до приключването на завоевателното Му дело, продължат ли да са все тъй непокорни и опълчени на видимия, въплътен Бог, тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Това важи и за някои сред вас — всички, признаващи на думи въплътения Бог, но неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат пропъдени и унищожени. При това всеки, който на думи признава видимия Бог, яде и пие изречената от Него истина, но същевременно се стреми към неопределения и невидим Бог, със сигурност ще бъде унищожен. Никой от тези хора няма да оцелее до времето за покой, следващо завършека на Божието дело. Нито един наподобяващ описаните хора няма да встъпи във времето за покой. Демонични са хората, които не практикуват истината; съпротивата срещу Бог и неподчинението Нему са част от същността им; те нямат ни най-малко намерение всецяло да Му се покорят. Всички те ще бъдат унищожени до един. Същността ти, а не видът ти, моментното славословене или поведението ти е определяща за това дали притежаваш истината, или се опълчваш на Бог. Същината на отделния човек е решаващият фактор за това дали той ще бъде унищожен, а тя се разкрива в поведението му и в следването на истината. Ако двама души си приличат по това, че и двамата работят в приблизително еднакво количество, Бог ще запази този, който носи у себе си истината и чиято същност е добра, а този, който се опълчва на видимия Бог и чиято същност е порочна, го очаква унищожение. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до предназначеното място на човеците, справедливо ще се разпореди с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка или пропуск — те са присъщи единствено на човешките дела, в които се намесват човешки емоции и понятия. Божието дело е безупречно, защото Той не вини напразно никое същество. Мнозина от живеещите днес са неспособни да възприемат бъдещото място на човечеството и не вярват в словата, които Аз произнасям. Всички тези неверници, както и всички, които не практикуват истината, са демони!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)