Докато словото Ми се изпълнява, царството постепенно се оформя на земята и човекът бавно си възвръща нормалността — така на земята се установява царството на Моето сърце. В царството всички Божии хора си възвръщат нормалния човешки живот. Мразовитата зима се стопява, заменена от запролетили градове, където пролетта продължава през цялата година. Хората вече не са обградени от мрачния, безрадостен човешки свят и не зъзнат сред студенината му. Те не се карат един с друг, държавите не воюват една с друга, няма сеч и пролята от нея кръв; всички земи са изпълнени с щастие и въздухът е наситен с топлота между хората. Аз се движа по цялата земя, наслаждавам се от престола Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По страните им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и никой не Ми се оплаква от несгоди. Днес всички вие живеете пред Мен; утре всеки от вас ще съществува в царството Ми. Не е ли това най-великото благо, дарено от Мен на човечеството? Заради цената, която плащате днес, вие ще наследите благословията на бъдещето и ще живеете сред славата Ми. Все още ли не желаете да се свържете със същината на Моя дух? Все още ли искате да съсечете себе си? Хората охотно преследват обещанията, които са пред очите им, дори и да се мимолетни, но никой не желае да приеме обещанията за утрешния ден, дори и те да пребъдат във вечността. Нещата, които са видими за хората, са тъкмо онези, които ще унищожа, докато неосезаемото е това, което ще осъществя. Това е разликата между Бог и човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 20)