Както проблясваща светкавица разкрива истинския силует на всяко животно, така и хората, озарени от Моята светлина, си възвърнаха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал! О, човеци по земята, до един създадени от самия Мен! Най-сетне се пробудиха отново за живот в светлината, намериха основа за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, несметни Мои творения, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени чрез словото Ми? Как да не развият своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и тъжно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират из цялата вселена и цялото човечество неспирно ги възхвалява. Небесните селения се смеят от радост, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент и кой също не ридае? В първичното си състояние земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща ги заедно, и поради човешката святост, поради обновяването на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на хората са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Човек не влиза в пререкания с човека, хората не разменят юмручни удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да позори името Ми в Моя ден? Всички човеци се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Прегледах всяко действие на човешкия род: сред пречистените няма нито един отправящ Ми укори или проявяващ непокорство към Мен. Цялото човечество е пропито с нрава Ми. Всички хора Ме опознават, доближават се до Мен и Ме боготворят. Аз устоявам в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и протичам през кръвта във вените им. Радостното ликуване в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 18)