Процесът на придобиване на истината от хората е като излизане на смел воин на бойното поле, готов да се бие срещу всякакви врагове във всеки един момент. Враговете на тези, които се стремят към истината, са различните страни на покварения нрав на Сатана. Тези хора се борят със своята покварена плът. По същество те се сражават със Сатана. А какво оръжие използват, за да се бият със Сатана? Разбира се, това е истината, това е следването на Божието слово. За да победи Сатана, какъв аспект от истината първо трябва да практикува човек? Това е да се покориш на Бог, на Неговото слово и на истината. Това е урокът, в който човек трябва да навлезе най-напред, когато се бие със Сатана. Ако не си в състояние да приемеш нещата, които ти се случват от Бог, няма да си в състояние да се покориш на Бог и следователно няма да си в състояние да се смириш пред Бог, за да се молиш или да търсиш истината. Ако не можеш да се молиш на Бог или да търсиш истината, няма да разбереш истината или защо Бог те е поставил в тези ситуации, с тези хора, събития и неща — ще се объркаш напълно. Ако не можеш да търсиш истината, няма да можеш да победиш покварения си нрав. Само като победиш покварения си нрав и покварената си плът, можеш да унижиш Сатана и дяволите на духовния свят. Борбата със Сатана зависи най-вече от търсенето на истината. Ако не разбираш истината, всеки проблем или представа, които се появят у теб, могат да те направят слаб и негативен. Ако разкриването на покварен нрав никога не бъде преодоляно, вероятно ще паднеш и ще се провалиш и ще ти бъде трудно да се изправиш отново. Някои се препъват, когато се сблъскат с изкушението, други стават негативни, когато се сблъскат с болезнена болест, а трети падат по лице, когато се изправят пред изпитание. Такива са последиците от това човек никога да не се стреми и да не търси истината, за да преодолее порочния нрав, който разкрива. Какво мислите вие — дали сатанинският нрав причинява много неприятности на хората? (Да.) Колко неприятности? (Той пречи на хората да се изправят пред Бог и ги прави неспособни да Му се покорят.) Ако хората не могат да се покорят на Бог, с какво ще живеят? (Ще живеят със сатанински покварен нрав.) Когато хората живеят със сатанински покварен нрав, те често разкриват представи и действат прибързано. Например, ако направиш нещо нередно и някой брат или сестра те разобличи или те кастри, как трябва да се покориш на Бог и да потърсиш истината? Има поука във всичко това. Може би започваш да размишляваш върху това, като си мислиш: „Този човек обикновено гледа на мен отвисоко, а този път е намерил нещо, което да използва срещу мен. Той се е настроил срещу мен, така че няма да се правя на мил. Не бива да се заиграва с мен!“. Това не е ли избухливост? (Да, така е.) Какво означава избухливост? (Това е, когато сатанинският нрав на човека избухва, щом интересите му са накърнени или славата и придобивките му са засегнати, и той казва или прави нещо импулсивно. Това е моето разбиране за това какво означава избухливост.) Това разбиране по принцип е правилно. Кой може да добави нещо към него? (Когато нещо сполети човек и той не търси истината, а вместо това се разтовари от нещата, които естествено съществуват в него, това е избухливост.) Думата „естествено“, която тя използва, е много подходяща. След като хората са били покварени от Сатана, когато най-естественият, най-примитивният им нрав, който идва от самия им корен, е разобличен, това се нарича избухливост. Това е нещо, което не минава през мисълта, умствена обработка, обмисляне и опаковане, а просто излиза навън. Това е избухливост. Избухливостта е нещо, което се излива от хората, които живеят в покварен нрав. Тогава защо нещата, които естествено се разкриват от човешката природа, не са в съответствие с истината? Защо хората проявяват избухливост? Каква е причината? Причината е в сатанинската природа на човека. Вроденият нрав на човека принадлежи към избухливостта. Когато бъде нанесена вреда на интересите, тщеславието или гордостта на човек, ако той не разбира истината или не разполага с истината реалност, той ще позволи на покварения си нрав да диктува отношението му към тази вреда и ще бъде импулсивен, и ще действа прибързано. Това, което проявява и разкрива тогава, е избухливост. Положително или отрицателно нещо е избухливостта? Очевидно е отрицателно. За човек не е добре да проявява избухливост в живота си. Това неминуемо води до беди. Ако нечия избухливост и поквара бъдат разобличени, когато се случи нещо, това човек, който търси истината и се покорява на Бог ли е? Очевидно е със сигурност, че такъв човек не е покорен на Бог. Що се отнася до различните хора, събития, неща и среди, които Бог подрежда за хората, ако някой не може да приеме, че са от Бог, а се справя с тях и ги разрешава по човешки, какъв ще е резултатът от това накрая? (Бог ще отритне този човек.) Бог ще намрази този човек, така че ще бъде ли това поучително за хората? (Не, няма да бъде.) Те не само ще претърпят загуби в собствения си живот, но няма да служат за поука на другите. Нещо повече, те ще унижат Бог и Той ще ги отритне. Такъв човек е изгубил свидетелството си и е нежелан, където и да отиде. Ако си член на Божия дом, но винаги си избухлив в действията си, винаги излагаш на показ естественото у теб и винаги разкриваш покварения си нрав, вършиш нещата с човешки средства и с покварен сатанински нрав, крайната последица ще бъде извършването на зло и твоята съпротива срещу Бог — и ако през цялото време не се покаеш и не можеш да стъпиш на пътя на стремежа към истината, ще трябва да бъдеш разкрит и отстранен. Нима проблемът да живееш, като се уповаваш на сатанински нрав и да не търсиш истината, за да го промениш, не е сериозен? Един от аспектите на проблема е, че човек не израства и не се променя в собствения си живот. Освен това той ще влияе неблагоприятно на другите. Те няма да вършат нищо добро в църквата и с времето ще донесат големи неприятности както на нея, така и на Божиите избраници — подобно на воняща муха, която прелита напред-назад над масата за хранене, предизвиквайки погнуса и отвращение. Вие искате ли да бъдете такъв тип човек? (Не.) Е, тогава как трябва да действате, за да угодите на Бог и да поучавате другите? Независимо от това какъв покварен нрав сте разкрили, първо трябва да се успокоите, да побързате да се изправите пред Бог в молитва и да потърсите истината, за да го промените. В никакъв случай не трябва да продължите да разкривате поквара, като следвате собствената си воля и избухливост. Във всяка секунда от всяка минута на всеки ден от живота ти, каквото и да правиш и каквото и да мислиш, Бог те проверява и наблюдава. Какво наблюдава Бог? (Какво мисли човек и как реагира, когато се сблъсква с хората, събитията или нещата, които Бог е подредил за него.) Точно така, и с каква цел Бог наблюдава тези неща? (За да види дали това е човек, който се бои от Бог и отбягва злото.) Това е част от причината. Каква е основната причина? Помислете внимателно върху това. (За да види дали този човек има сърце да търси истината и да се покорява на Бог.) Дали става дума за това да се боиш от Бог и да отбягваш злото, или да търсиш истината и да имаш богопокорно сърце, всички тези неща засягат въпроса за това какъв път е избрал да извърви човек. Защо Бог постоянно проверява хората? За да види по какъв път вървиш, какви са целите и посоката на живота ти, дали си избрал пътя на стремеж към истината или пътя на лицемерните фарисеи. За да види по кой точно път си поел. Ако си избрал правилния път, Бог ще те направлява, просветлява, подхранва и подкрепя. Ако си избрал грешния път, това показва, че напълно си обърнал гръб на Бог, така че Той естествено ще те изостави.

Има хора, които винаги проповядват думите и доктрините и престъпват истините принципи във всичко, което правят, дори вършат неща, които вредят на интересите на Божия дом, но защо не са дисциплинирани или укорени? Някои хора не могат да разберат този въпрос. Нека ви кажа, че Бог вече се е отказал от такива хора. Без значение колко години даден човек е бил вярващ, ако Бог реши да изостави този човек, това е много сериозен въпрос! Какво е Божието намерение и желание по отношение на пътя, по който Той се надява да вървят хората? Когато Бог поставя хората в определени ситуации, Той надява ли се те да се покорят или да се опълчат? Надява ли се, че те ще търсят и ще придобият истината, или ще я пренебрегнат и ще стигнат до задънена улица? Какво е Божието отношение към този въпрос? Какво очаква Той от хората? Той се надява, че те ще могат да се покорят и да сътрудничат активно на делото Му, без да стават негативни, да се отпускат или да го пренебрегват. Някои хора се отнасят равнодушно към дълга си — когато им бъде възложена някаква задача, те ще я изпълнят, както намерят за добре, но няма да търсят истината или Божиите намерения. Те смятат, че в този подход няма нищо лошо — тъй като не нарушават никакви управленски закони, не оскърбяват Божия нрав, не прекъсват и не смущават работата на църквата и все пак изпълняват дълга си, те смятат, че няма да бъдат заклеймени. Какво мислите за подобно отношение? (Не е добро. Това е негативно, пасивно, равнодушно отношение, което Бог ненавижда.) Какво означава равнодушно отношение? Защо Бог го ненавижда? Каква е същността на този вид отношение? (Мога да споделя малко от моя опит в това отношение. При изпълнение на дълга си неотдавна следвах собствената си воля и нарушавах принципите. След като бях кастрена, не се самоанализирах и не разбрах Бог, а се предпазих от Него. Сърцето ми беше затворено за Бог, не исках да се приближа до Него и не Му се молех. Отношението ми беше равнодушно и това ме правеше негативна, пасивна и нещастна към онзи момент. Защото след като сърцето ми беше затворено за Бог, сякаш най-важният стълб на живота ми се беше срутил и аз продължавах да се чувствам нещастна. Отвън изглеждаше, че изпълнявам дълга си, без да проявявам отявлено бунтарско поведение, но не получавах просветление от Светия Дух и нямах нагласа за активно сътрудничество с Бог. Да поддържам тази равнодушна, негативна и немотивирана нагласа беше същото като бавно да се самоубивам. Хората, които се отвръщат от Бог, приличат на дърво, чиито корени са изсъхнали. С прекъсването на жизнените сили клоните и листата постепенно изсъхват, докато цялото дърво загине.) Това беше много добре обяснено. Може би по-голямата част от хората са в това състояние — те правят всичко, което се иска от тях, без да създават проблеми, без да вършат зло или да пречат — те са просто равнодушни. Защо Бог ненавижда този вид отношение? Каква е същността на такова отношение? То е негативно, предизвикателно и представлява отхвърляне на истината. Бихте ли казали, че Бог е този, който пръв се отрича от хората, или хората са тези, които първи се отричат от Бог? (Хората го правят първи.) Ако пръв се отричаш от Бог, сърцето ти се затваря за Бог, което е сериозен проблем. „Затваряне“ е един от начините да се изрази това. Онова, което се случва в действителност, е, че хората затварят сърцата си, изключват Бог, което означава: „Не те искам повече, прекъсвам всички връзки с теб и прекратявам всякакъв контакт между нас“. Когато едно сътворено същество има такова отношение към своя Създател, как Бог се справя с това? Какво е Неговото отношение? Когато вижда хора в такова състояние, Той изпитва ли радост, ненавист или тъга? Първо, Той изпитва тъга. Когато вижда, че хората са се вцепенили прекалено и напълно не желаят да приемат истината, Бог се чувства разочарован, а след това ги ненавижда. Когато сърцето на даден човек е затворено за Бог, как ще подходи Той към това? (Бог ще организира някои ситуации, които ще му позволят да разбере Неговите намерения и да отвори сърцето си за Него.) Да, това е един от активните подходи на Бог. Той понякога прави такива неща, но понякога — не. Понякога Той ще скрие лицето Си и ще изчака подходящия момент, в който ти да отвориш сърцето си за Него. Когато си Го приел в сърцето си и си в състояние да приемеш истината, Той ще продължи да проявява милост към теб и да те просветлява. Като цяло обаче, ако имаш такова отношение, с напълно затворено за Бог сърце, което отхвърля нормалните отношения и всякакъв контакт с Него, тогава ти отхвърляш Божието върховенство над себе си и Неговите напътствия. То е същото като да Го отхвърляш като твой Бог и да не искаш Той да бъде твой Господ. Ако Го отхвърляш като твой Бог и Господ, може ли Той все още да върши делото си върху теб? (Не.) Тогава единственото, което Той може да направи, е да те изостави. Само след като разбереш какво се е случило, осъзнаеш грешката на избора си и знаеш да се покаеш, Божието дело върху теб може да започне отново. Така че когато се сблъска с подобно равнодушно отношение, Бог със сигурност няма да върши делото Си, Той ще загърби такива хора. Вие имате ли някакво подобно преживяване? Такова състояние спокойно и радостно ли е или е непоносимо и злочесто? (Непоносимо и злочесто е.) Колко е злочесто? (Все едно си жив труп. Това е безмислено, бездушно съществуване като на звяр.) Ако Бог не е в сърцето на някого, тогава сърцето му е празно. Същото е, като да няма дух. Не означава ли това, че той се е превърнал в бездуховен мъртвец? Колко ужасяващо! Човек може да предаде Бог навсякъде и по всяко време. С малко невнимание може да се отрече от Бог в сърцето си, след което състоянието му веднага се променя — състоянието на духа му веднага се влошава, той вече не усеща Божието присъствие, а зависимостта му от Бог и връзката му с Него изчезват напълно, подобно на сърце, което е спряло да бие. Това е опасна ситуация. Какво може да се направи с такова състояние? Трябва да имаш правилна нагласа и незабавно да се помолиш на Бог и да се покаеш. Ако човек винаги живее в негативно, предизвикателно състояние, състояние, в което е напълно изоставен от Бог и не може да Го достигне, това е опасно! Дали сте осъзнали до какви нежелани последствия може да доведе тази опасност? Не става въпрос само за загубите, които човек може да преживее — какви други последствия може да има? (Може да бъде обладан от зли духове.) Това е една възможност. Има много други възможности. (Може да извърши тежко зло и да бъде разкрит и отстранен от Бог.) Това също е възможно. Има ли още нещо? (Може да се отдалечава все повече и повече в отношенията си с Бог.) И така, ако това състояние продължава, смятате ли, че този човек в крайна сметка ще се замисли да не вярва повече в Бог? (Ще го направи.) Това не е ли ужасяващо? (Да.) Ако човек има това зло желание да се откаже от вярата си, това е най-ужасяващото нещо, защото вече е предал Бог в сърцето си и Бог няма да спаси такъв човек.

Като вярващ, човек трябва да поддържа нормални отношения с Бог. Това е много важно. Когато отношенията на човека с Бог са нормални, той ще бъде в добро състояние. Когато състоянието му е лошо, отношенията му с Бог няма да са нормални. Сърцето на човека ще бъде в две напълно различни ситуации в зависимост от това дали е в добро или лошо състояние. Когато човек е в добро състояние, той ще усеща определена сила в сърцето си — сила, която го подтиква никога да не се ожени, да следва Бог докрай, независимо колко страда, и да остане предан на Бог до края, до смъртта. Как се появява тази решителност? (Тя идва от някакъв вид ревностно желание, което притежават хората.) Намира ли Бог това ревностно желание за приемливо? Този вид решителност нещо положително или нещо отрицателно е? (Положително.) Бог намира ли положителните неща за приемливи? (Да.) Бог внимателно изследва сърцата на хората. Изследва внимателно това, което хората мислят дълбоко в сърцата си, и какво е състоянието им там. Така че когато изразиш този вид желание и решителност в сърцето си, Бог изследва внимателно и това. Откъде идва тази решителност? Дали идва от естествеността и избухливостта на човека? (Не, тя се внушава на хората чрез делото на Светия дух.) Точно така. Когато хората живеят в правилното състояние, Светият дух им дава този вид сила, която им позволява да имат такава решителност. Това е нещо положително и то се дава на хората от Светия дух заради тяхното сътрудничество и жертва. Случва ли се хората сами да имат такава вяра? Разбира се, че не, нали? Когато хората имат само малко решителност да сътрудничат, Светият Дух им дава такава мощна мотивация! Какво разбирате сега от това? (Хората трябва да останат с Бог. Без Бог има само смърт.) „Хората трябва да останат с Бог“, това е вярно. Това е знание, придобито от преживяно. Ако отвориш сърцето си за Бог, ако имаш тази малка частица решителност и си способен да оголиш сърцето си в молитва пред Бог, Той ще ти даде тази сила. Тя ще продължи през целия ти живот и ще ти позволи да имаш такава дълбока решителност и да кажеш: „Принасям целия си живот на Бог, ще го прекарам, като отдам всичко на Него и живея за Него!“. Това е факт. Така мислят хората и така искат да постъпват. Ако обаче някой следва Бог и изпълнява дълга си, като разчита на собствения си ум, мисли, заложби и дарби, тогава колко сила ще има той? Ако нямаш волята да се стремиш към истината, тогава никаква упорита работа няма да ти помогне. Тази вътрешна сила не може да бъде постигната от човека. Тя се дава от Бог. Как хората губят тази сила? Каква е причината за това? Когато Бог вече не е в сърцата им, тази сила изчезва. Когато хората имат тази сила, тя е дело на Светия Дух, тя е сила, дадена на хората от Бог — всичко е дело на Бог. Ако сърцето ти е затворено за Бог, ако казваш „не“ на Бог и отхвърляш Неговото върховенство и ръководство над живота си, както и всякаква среда, хора, събития и неща, които Той е подредил около теб, тогава дори няма да имаш сърце да се стремиш към истината. Когато хората загубят Бог, това наистина е нещо ужасно. Това е факт. Онези, които са загубили Бог, са едно нищо. Ако човек затвори сърцето си за Бог, той може дори да се замисли дали да вярва в Бог, което може да се разкрие по всяко време и на всяко място. Най-ужасното в случая е, че тези негови мисли ще се засилват все повече и повече, до такава степен, че може дори да съжалява за всичко, от което се е отрекъл и което е отдал, за решителността, която някога е притежавал, и за страданията, които е понесъл. Състоянието му ще бъде съвсем различно от това, което е било, сякаш е съвсем друг човек. Как се случва това? Ако човек може да се покори на хората, събитията, нещата и средата, които Бог е определил за него, той може да живее спокоен и щастлив живот. Ако винаги се опитва да избяга от хората, събитията и нещата, които Бог е определил, и не желае да се покори на средата, в която се намира, и над която Бог има върховенство, какво състояние ще произлезе от това? (Нещастие и мрак.) Ще изживее мрак, нещастие, възбуда, постоянна тревога и тъга. Не е ли това огромна разлика? (Така е.) Когато хората живеят в добро състояние, то е като да живееш в рая, точно пред Бог. Когато са в лошо състояние, то става все по-мрачно, а Бог остава извън обсега им. Да живееш в мрачно състояние не е по-различно от това да живееш в ада. Усещали ли сте някога страданието на ада? Приятно ли е то или непоносимо? (Непоносимо.) Как бихте го описали с едно изречение? (По-лошо е от смъртта.) Точно така, по-лошо е от смъртта. Умирането би било много по-приятно от живеенето, то е толкова мъчително. Каза го много добре, точно така стоят нещата.

Всички трудности, с които се сблъскват хората, както и цялата им негативност и слабости, са пряко свързани с покварения им нрав. Ако поквареният им нрав може да бъде преодолян, може да се каже, че всички трудности във вярата им ще бъдат повече или по-малко преодолени — нищо няма да ги възпрепятства да търсят истината, няма да срещат трудности при практикуването на истината и нищо няма да им пречи да се покорят на Бог. Така че преодоляването на порочния нрав е от решаващо значение. Бог иска от хората да се стремят към истината и да бъдат честни, което е свързано с преодоляването на порочния нрав и с постигането на промяна в нрава. Целта на търсенето на истината е да се разреши проблема с порочния нрав, а стремежът към истината е с цел да се постигне промяна в нрава. Как човек търси истината? Как може да придобие истината? Какво казах преди малко? (Вярвайте, че Бог има върховенство над всичко, и се подчинявайте на средата, която Той е установил.) Да, имайте вяра, покорявайте се, опитвайте се да извличате поуки, търсете истината и се придържайте към дълга си в средата, която Бог е създал. Ако можеш да извлечеш поуки от средата, която Бог е създал, няма ли да ти е лесно да се покориш? (Да, ще бъде.) Не е ли вярно, че когато търсиш истината и извличаш поуки, ще избегнеш разкриване на покварения ти нрав и ще предотвратиш разобличаване на избухливостта ти? По време на този процес няма ли да избегнеш използването на човешки методи и човешко мислене, за да се справиш с хората, събитията и нещата, които Бог е определил за теб? По този начин няма ли да бъдеш в нормално състояние? А когато си в нормално състояние, няма ли да можеш да живееш постоянно пред Бог? Тогава ще бъдеш в безопасност. Ако можеш да идваш често пред Бог, постоянно да живееш пред Него, често да търсиш Неговите намерения в средата, която Той е определил за теб, и да се покоряваш на всички хора, събития и неща, които Той е подредил, тогава няма ли да живееш винаги под Божия поглед и под Неговата грижа? (Да.) Когато съдбата ти е под Божието върховенство и е наблюдавана и управлявана от Него, когато всеки ден се радваш на Божията закрила, няма ли да си най-щастливият човек? (Точно така.) Това е краят на нашето общение по тази тема. Занапред всички вие можете да общувате по нея заедно, да обобщавате и да споделяте разбирането си за нея. Разберете как да живеете щастливо и как да спечелите Божието приемане, както направи Йов, така че Бог да те държи в сърцето си и да каже, че си човек, когото обича. Разберете как да стъпите на правилния път в живота, както направи Йов — а именно да се боите от Бог и да отбягвате злото.

25 януари 2017 г.