Вярата в Бог е правилният път в живота. Бог е избрал всички вас и всички вие сте избрали да Го следвате и да тръгнете по правилния път в живота. В идеалния случай ще успеете да удовлетворите Божиите намерения, да изпълнявате правилно дълга си, да придобиете истината и да бъдете усъвършенствани от Бог. Не е ли това вашият идеал и стремеж? (Да, така е.) Добре е, положително е вярващият да има такъв идеал и Бог изпълнява положителните идеали и стремежи на хората. Имат ли понякога хората негативни или неправилни идеали и стремежи? Възможно е, тъй като преди да придобият истината, хората са в нестабилно състояние, дори понякога се влошават. Когато се появят тези отрицателни неща, те не се ли отразяват на живота ти и на нормалните ти взаимоотношения с Бог? Ако хората живеят в тези състояния, условията им няма ли да се влошат и те да станат негативни и слаби? Какво трябва да правят в такива моменти? (Да се представят пред Бог в молитва.) Е, няма ли моменти, когато хората не желаят да се молят, когато искат да продължат да живеят в порочно състояние, като оставят Сатана да ги манипулира, както му е угодно, докато те се отдават на удоволствия и правят каквото си поискат, без да мислят какъв ще бъде изходът им? Съществува ли такова състояние? (Да.) Проявление на какъв проблем е то? (Отвърнали са се от Бог.) А какво ги е накарало да се отвърнат от Бог? Дали това не е проявление на недостатъчния им ръст и липсата на истина у тях? Това наистина се дължи на недостатъчното им разбиране на истината и на недостатъчния им ръст. Всеки път когато възникне подобна ситуация, когато човек се намира в подобно състояние, той трябва да се моли на Бог, да се уповава на Него и да търси истината. Ако ръстът му е твърде малък и истината не му достига, той трябва да потърси и да общува с някого, който разбира истината, и да получи от него ресурс и подкрепа. Понякога ще трябва да бъде кастрен от друг човек или да бъде дисциплиниран от Бог. Ако не е в състояние да носи отговорност за себе си, това е, защото не разбира достатъчно истината и му липсва ръст. Недостатъчният ръст прави хората неспособни да се противопоставят на всякакви негативни, порочни състояния и мисли. Не е ли изтощително да се живее така? В какви състояния обикновено живеят хората с недостатъчен ръст? Някой от вас има ли непосредствен опит в това отношение? Какви състояния ви карат да се чувствате самотни, нещастни, нерешителни, много изтощени и изгубени, сякаш няма път напред, което ви кара да се чувствате мрачни цял ден, без настроение да се молите или да се стремите към истината? Когато се сблъскате с привидно непреодолим проблем, мислите ли понякога да се откажете? (Да.) И така, какво предизвиква появата на тези състояния? Умишлено ли са измислени и планирани в съзнанието на хората? Със сигурност не. Затова помислете върху този въпрос — какво според вас ги причинява? Кажи Ми, ако човек разбира истината, тогава той наистина ще познава собствения си покварен нрав, ще бъде в състояние да вижда ясно истината за собствената си поквара, ще знае с какви истини трябва да се въоръжи, за да изживява човешко подобие, и ще знае как да удовлетвори Бог в различни ситуации, както и правилните начини да се справя с определени въпроси и принципите, които трябва да спазва, докато го прави — когато човек, който притежава такъв ръст, се сблъска с трудности, какво ще бъде състоянието му? Със сигурност все още ще се чувства негативен и слаб до известна степен, нали? (Точно така.) А откъде идва този негативизъм и слабост и как могат да бъдат преодолени? Никога ли не сте се замисляли или не сте търсили отговор на тези въпроси преди? (Рядко.) И така, успели сте да се справите как да е с трудностите и периодите на слабост и негативизъм, без изобщо да сте се отнасяли сериозно към тези въпроси. В такъв случай сте големи късметлии, че сте стигнали дотук, и то само благодарение на Божията благодат, която ви е превела през тези трудности. Сега какъв беше въпросът, който току-що поставих? (Кое кара хората да живеят в негативно и слабо състояние?) Помислете за момент, имате ли отговор на този въпрос? На теория това е така, защото не разбират истината. В такъв случай какво направлява живота на хората, преди да разберат истината? (Техният покварен сатанински нрав.) Да, не е ли това вашият отговор? Разбрахте ли сега? Когато хората се сблъскат с трудности, искат да се откажат, чувстват се тревожни, слаби, нещастни, ограничени и оковани, сякаш няма път напред, и тогава стават негативни, липсва им вяра и мислят, че вярата в Бог е безсмислена. Какво причинява това? (Техният покварен сатанински нрав.) Когато хората не разбират истината, с какъв нрав живеят? С каква природа живеят? Какво направлява живота им? (Техният покварен сатанински нрав.) Какви неща могат да се появят у човека в резултат на покварен сатанински нрав? Високомерие, съпротива срещу Бог, предателство на Бог, противопоставяне на Бог. Всички тези страни на покварения нрав носят на хората само нещастие, негативизъм и слабост. Защо поквареният сатанински нрав може да донесе на хората нещастие, негативизъм и слабост, а не може да осигури спокойствие, радост, утеха или щастие на човешкото съзнание? Защо тези негативни неща могат да направят човека негативен? Поквареният нрав е нещо негативно и враждебно на истината, така че не може да изпълнява никакви положителни функции, а само отрицателни. Не може да даде на хората позитивизъм, устременост или оптимистичен начин на мислене, а им носи само слабост, негативизъм и нещастие. Когато сатанинският нрав се е вкоренил в хората и се е превърнал в тяхна природа, това е достатъчно, за да насади тъмнина и злина в сърцата им и да ги накара да търсят и избират грешния път. Какви са идеалите, надеждите, амбициите, житейските цели и посоки на хората, ръководени от покварен сатанински нрав? Не противоречат ли те на положителните неща? Например хората винаги искат да са известни или да бъдат знаменитости, искат да спечелят голяма слава и престиж и да донесат чест на предците си. Това положителни неща ли са? Те изобщо не са в съответствие с положителните неща. Нещо повече, те противоречат на закона за Божието върховенство над съдбата на човечеството. Защо казвам това? Какъв човек иска Бог? Иска ли Той велик човек, знаменитост, благороден човек или човек, който да разтърси света? (Не.) Какъв човек иска Бог тогава? (Някой, който е здраво стъпил на земята, който изпълнява ролята на сътворено същество.) Да, и какво още? (Бог иска честен човек, който се бои от Него, отбягва злото и Му се покорява.) (Някой, който стои на страната на Бог по всички въпроси и който се стреми да Го обича.) Тези отговори също са верни. Това е всеки, който има същото сърце и ум като Бог. Някъде в Божието слово не се ли казва, че хората трябва да се придържат към положението си на хора? (Да, така е.) Какво се казва в него? („Като член на сътвореното човечество, човек трябва да стои на мястото си и да се държи добросъвестно. Пази предано онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са противни на Бог. Не се опитвай да ставаш велик или да се превръщаш в свръхчовек, или да се издигаш над другите, и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и жалък. Онова, което е достойно за одобрение и към което сътворените същества трябва най-силно да се стремят, е да станат истински сътворени същества. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора“ („Словото“, Т. 2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“).) След като знаете какво изискват от хората Божиите слова, в състояние ли сте да се придържате към Божиите изисквания в стремежа си към човешко поведение? Винаги ли ви се иска да разперите криле и да полетите, винаги ли искате да летите сами, да бъдете орел, а не птиченце? Какъв е този нрав? Това ли е принципът на човешкото поведение? Стремежът ви към човешко поведение трябва да се основава на Божиите слова. Само те са истината. Твърде дълбоко сте покварени от Сатана и винаги приемате традиционната култура — думите на Сатана — за истина, за обект на вашия стремеж, което ви улеснява да поемете по грешен път, да вървите по пътя на съпротивата срещу Бог. Мислите и възгледите на поквареното човечество, както и нещата, към които то се стреми, са в разрез с Божиите желания, с истината и със законите на Божието върховенство над всичко, с Неговата организация на всичко и с Неговия контрол над съдбата на човечеството. Така че независимо колко правилен и разумен е този стремеж според човешките мисли и представи, от гледна точка на Бог той не е положителен и не съответства на Неговите намерения. Тъй като се противопоставяш на факта, че Бог има върховенство над съдбата на човечеството, и тъй като искаш да действаш самостоятелно, като вземеш съдбата си в свои ръце, винаги се блъскаш в стени, и то толкова силно, че от главата ти тече кръв и нищо не ти се получава. Защо нищо не ти се получава? Защото законите, които Бог е установил, не могат да бъдат променени от никое сътворено същество. Божията власт и мощ са над всичко друго и са неприкосновени за всяко сътворено същество. Хората мислят прекалено много за своите способности. Какво кара хората винаги да искат да се освободят от Божието върховенство и да управляват собствената си съдба, да планират бъдещето си, да искат да контролират перспективите, посоката и целите на живота си? Откъде идва тази отправна точка? (От покварения сатанински нрав.) Какво тогава носи на хората поквареният сатанински нрав? (Противопоставяне на Бог.) Какво произтича от това, че хората се противопоставят на Бог? (Болка.) Болка? Това е разрушение! Болката е само малка част. Това, което виждате точно пред очите си, е болка, негативизъм и слабост, това е съпротива и оплаквания — до какъв резултат ще доведат тези неща? До унищожение! Това не е нещо маловажно и не е игра. Хората, които нямат богобоязливо сърце, не могат да разберат това.

Някои хора стават негативни и слаби, щом се сблъскат с малка неприятност, но когато няма такава, са пълни с амбиции и желания, винаги се надяват да станат знаменитост или някакъв експерт. Когато хората живеят с такъв начин на мислене, те просто са доминирани от сатанинската си природа. Когато хората винаги са изпълнени с амбиции и желания, ще могат ли да живеят щастливо? Ако не се отърсиш от тези неща, страданието ти няма да намалее. То винаги ще те преследва. Ще го усещаш като нож, който се врязва в сърцето ти. Как може да се реши този проблем? (Чрез търсене на истината и стремеж към нея.) Всички вие повече или по-малко сте в състояние да говорите за широкото понятие за търсенето на истината и всички сте наясно с него. Когато се сблъскате с проблем, първо трябва да потърсите истината. Поквареният нрав на човека може да бъде преодолян само чрез търсене, разбиране и придобиване на истината. Само след като променят своя покварен нрав, хората могат да изпитат истинска радост, спокойствие, утеха и щастие и само тогава могат да застанат наистина пред Бог. Това решава проблема из основи. Сега как трябва да се пристъпи към търсене на истината? Какви подробности включва това? Кой може да обясни? (Когато усетите, че мислите за статус и репутация или активно се стремите към тях, не пренебрегвайте тези мисли и поведение. Опитайте се да ги разберете и да ги изследвате според Божието слово. Признайте, че това е вреда, причинена на човека от сатанински покварен нрав. Признайте, че вървите по грешен път, и след това яжте и пийте Божието слово, молете се на Бог и разчитайте на Него да счупи оковите, които Сатана използва, за да привърже човека.) (Най-важната част е да признаете погрешните възгледи, които таите за това, към което трябва да се стремите, да разберете вредата, която сатанинският покварен нрав причинява на хората, и да преобърнете възгледите си за нещата. След това трябва да идвате по-често пред Бог в молитва, да се сближавате с Него и постепенно да изграждате нормални взаимоотношения с Него.) Нещо друго? (Ако понякога се чувствате слаби и негативни и не можете да определите причината или покварения нрав, който причинява тези чувства, първо трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви просветли. Можете също така да се разкриете пред някои братя и сестри и да общувате с тях. Като чуете тяхното общуване за преживяванията им, можете да изясните разбирането си за това състояние, след което трябва да потърсите съответните пасажи в Божието слово, с които да го промените.) Продължете. (Ако, когато нещо не върви по начина, по който сте искали, винаги си скубете косите, анализирайки кой е прав и кой не, то в тези моменти първо трябва да смирите сърцето си пред Бог и да се подчините на ситуацията — да се молите на Бог и да търсите от Него с вяра в Неговото върховенство. Тогава Бог ще ви просветли и ще ви позволи да разберете Неговото намерение. След това, когато преразгледате ситуацията, ще разберете каква поквара сте разкрили и какво е Божието намерение. Така аз навлязох в истината.) Всички вие трябва да се упражнявате в общуване с истината — да споделяте знанията, преживяванията и идеите си и да се научите как да се разголвате в общуването. Ако го правиш, ще печелиш все повече и повече и ще разбираш все повече и повече. Някои от вас току-що споделиха личните си преживявания и знания и всеки от вас имаше да каже нещо различно. Страхотна работа, всички споделихте нещо много практично. След като изслушах вашето общение, виждам, че всички вие сте израснали и сте имали някакво навлизане в живота през последните няколко години на изпълнение на дълга си. Имате някакви знания и преживявания по въпросите за вярата в Бог, а не само прости декларации, и сте положили основите. Това е отлично. Изглежда, че да вярваш в Бог не е толкова трудно — стига човек да е искрен, да слуша Божиите слова и да прави всичко, което Бог му казва, стига да е способен да практикува истината, той ще може да изпълни Божиите изисквания. В заключение, има един факт за вашата вяра в Бог, който трябва да разберете преди всички останали — вярата в Бог не означава просто да вярваш в името на Бог, още по-малко да вярваш в неясния бог на твоето въображение. Вярата в Бог означава, че трябва да вярваш, че Бог е практичен. Трябва да вярваш в същността на Бог, в Неговия нрав и в това, което Той притежава и представлява. Трябва да вярваш във факта, че Бог има върховенство над съдбата на човечеството и че Той има върховенство над твоята съдба. И така, какво означава да вярвате? Не означава ли, че хората трябва действително да си сътрудничат и да прилагат вярата на практика? Например, когато някои хора се сблъскат с неблагоприятна ситуация, те ще започнат да се оплакват и да обвиняват другите. Никога не се замислят, че може би сами са си я причинили, а вместо това винаги прехвърлят отговорността на някой друг. Тогава се чувстват доволни и спокойни и си мислят: „Проблемът е решен. Когато вярваш в Бог по този начин е толкова приятно и лесно!“. Какво мислите за този начин на решаване на проблемите? Може ли човек да придобие истината, като практикува по този начин? Показва ли това отношение на покорство към Бог? От каква гледна точка и с какви средства такива хора вярват в Бог? Прилагали ли са в своето ежедневие думите „Бог има върховенство над съдбата на човечеството, всички събития и всички неща са в Неговите ръце“? Когато анализират проблема, използвайки човешки ум, когато решават въпроса, използвайки човешки средства, вярват ли в Божието върховенство? Покоряват ли се на Божието върховенство и подредба на хората, събитията и нещата? Очевидно не. Първо, те не се покоряват. Това вече е грешка. Второ, те не са в състояние да приемат от Бог ситуацията, хората, събитията и нещата, които Той подрежда за тях, не поглеждат под повърхността. Те гледат само как изглежда ситуацията отвън, след това я анализират с помощта на човешкия си ум и се опитват да я разрешат с човешки методи. Не е ли това още една грешка? Голяма грешка ли е това? (Да, така е.) Защо е така? Те не вярват, че Бог има върховенство над всичко. Мислят си, че всичко се случва случайно. В техните очи нито едно нещо не се управлява от Бог, а повечето неща се случват заради действията на хората. Това вяра в Бог ли е? Имат ли те истинска вяра? (Не.) Защо не? Те не вярват, че Бог има върховенство над всичко. Не вярват, че Бог има върховенство над всички събития и всички неща — че Бог има върховенство над всяка ситуация. Ако нещо не върви, както са си го представяли, те не са в състояние да го приемат от Бог. Не вярват, че Бог може да организира тези ситуации. Тъй като не могат да видят Бог, те смятат, че тези ситуации се случват случайно в резултат на действията на хората, а не са организирани от Него. Не вярват в Божието върховенство. Тогава каква е същността на тяхната вяра? (Те са неверници.) Точно така, те са неверници! Неверниците не приемат нищо от Бог. Вместо това си блъскат главата в опит да се справят с нещата, като използват човешка гледна точка, ум и методи. Такова е поведението на неверниците. Когато в бъдеще се сблъскате с такъв човек, трябва да развиете известна проницателност по отношение на него. Неверниците са добри в това да задействат мозъка си и да раждат идеи, когато възникнат проблеми. Постоянно изследват разглеждания въпрос и се опитват да го разрешат, като използват човешки методи. Винаги гледат на хората и нещата, като използват човешки разсъждения и сатанински философии или като се основават на закона, без да вярват, че Божието слово е истината или че Божието върховенство обхваща всичко. Всичко, което се случва, е по волята на Бог, но неверниците не са в състояние да приемат това от Него и винаги гледат на нещата въз основа на човешки представи и въображения. Въпреки че неверниците обикновено казват, че вярват, че съдбата на човека е в Божиите ръце и че са готови да се покорят на Божието върховенство и разпоредби, когато действително ги сполети нещо, те не са в състояние да приемат, че това е от Бог, и развиват представи за Него. Такова е поведението на неверниците. Има ли такива хора в живота ви? Вие самите държите ли се понякога по този начин? (Да.) Вие се държите като неверници, но всъщност неверници ли сте? Вярвате ли, че Бог е Върховният владетел над всичко? Признавате ли факта, че всички хора, събития, неща и всяка ситуация са в Божиите ръце? Колко неща можете да приемете от Бог? Колко проблеми сте разрешили с помощта на човешки методи? А колко често живеете според покварения си нрав? Колко често сте в състояние да се покорявате на Бог? Размишлявайте върху тези въпроси, със сигурност знаете отговорите им в сърцата си. Лесно ли е да се приемат нещата от Бог? (Ще има вътрешна борба.) Вярно е, че ще има борба, но какъв е резултатът от тази борба? Успех или провал? (Понякога провал, понякога успех.) Ако са разделени поравно, тогава все още има надежда за вас, но ако често се проваляте и рядко успявате, това доказва, че не сте човек, който обича истината. Неуспехът е нещо нормално — не се страхувайте от него, не се обезкуражавайте, не ставайте негативни и не отстъпвайте, а продължавайте да полагате усилия. Неуспехът не е нещо лошо. Хората могат най-малкото да извлекат полза от неуспеха, което е нещо хубаво!