Знаете ли коя е най-голямата мъдрост? Въз основа на сегашния си духовен ръст знаете ли над какво трябва да се съсредоточите във вярата си и коя е най-голямата мъдрост по отношение на това как трябва да се стремите към нея и да я практикувате? Някои хора външно не изглеждат много умели и през цялото време са мълчаливи и необщителни. Не говорят много, но в сърцата им има голяма мъдрост, която другите нямат. Повечето хора не могат да я видят, а дори и да я видят, няма да я възприемат като мъдрост. Ще си помислят, че е излишна и безполезна. Можете ли да се досетите коя е тази тяхна най-голяма мъдрост? (Да имат сърце, което винаги е спокойно пред Бог, винаги да Му се молят и да се приближават към Него.) Близо си до правилния отговор. С каква цел се приближавате към Бог? (За да търсим Божиите намерения.) С каква цел търсите Божиите намерения? Дали е за да се уповавате на Бог? (Да.) Целта е да се уповавате на Бог. Ако за всичко се уповаваш на Бог, Той ще те просветли, ще те води и ще те напътства. Няма да се налага да се луташ в тъмното като слепец и просто ще можеш да постъпваш според Божиите слова. Това не е ли много по-лесно? Повече няма да се налага да се луташ, а просто ще правиш това, което Бог ти посочи. Така е лесно и бързо, а и не се налага да се изтощаваш по заобиколни пътища. Бог много ясно е изрекъл словата Си, така че не е нужно да се притесняваш за това да решаваш как трябва да постъпиш. Това не е ли мъдрост? Сега разбирате ли? Нека ви кажа, че най-голямата мъдрост се състои в това за всичко да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него. Обикновените хора не го осъзнават. Всички си мислят, че ще постигнат Божието одобрение и спасение, ако посещават повече събирания, слушат повече проповеди, разговарят повече с братята и сестрите, отричат се от повече неща, страдат повече и плащат по-голяма цена. Смятат, че е най-мъдро да практикуват така, но пренебрегват най-важното — да се обръщат към Бог и да се осланят на Него. Приемат за мъдрост незначителната човешка интелигентност и пренебрегват крайния резултат, който се очаква да постигнат с действията си. Това е грешка. Колкото и истини да разбере човек, колкото и задължения да е изпълнил, колкото и неща да е преживял, докато ги е изпълнявал, колкото и голям или малък да е духовният му ръст и в каквато и среда да се намира, това, без което не може, е да се обръща към Бог и да се осланя на Него във всичко, което прави. Това е най-голямата мъдрост. Защо казвам, че е най-голямата мъдрост? Дори и човек да е разбрал някои истини, дали това ще е достатъчно, ако не се осланя на Бог? Някои хора са вярвали в Бог в продължение на много години, преминали са през няколко изпитания, имат известен практически опит, разбират някои истини и имат известно практическо познание за истината, но не знаят как да се осланят на Бог, нито разбират как да се обръщат към Него и как да се уповават на Него. Дали такива хора са мъдри? Те са най-глупави от всички хора и са от онези, които се мислят за умници, не се боят от Бог и не отбягват злото. Някои хора казват: „Разбирам много истини и притежавам истините реалности. Достатъчно е просто да върша нещата принципно. Предан съм на Бог и знам как да се приближа към Него. Не е ли достатъчно, че практикувам истината, когато нещо ме сполети? Няма нужда да се моля на Бог или да се обръщам към Него“. Редно е да се практикува истината, но в много случаи и ситуации хората не знаят каква истина и какви истини принципи са засегнати. Всички, които имат практически опит, са наясно с това. Например, когато се сблъскаш с даден проблем, може да не знаеш коя истина засяга той или как трябва да се практикува или прилага истината, свързана с този проблем. Какво трябва да правиш в такива моменти? Колкото и практически опит да имаш, не във всички ситуации можеш да разбереш истините принципи. Дали ще дръзнеш да твърдиш, че ти си истината, дори и да я разбираш, от колкото и време да вярваш в Бог, колкото и неща да си преживял и колкото и кастрене или дисциплиниране да си понесъл? Смееш ли да твърдиш, че ти си източникът на истината? Някои хора казват: „Знам наизуст всички тези добре познати слова и пасажи от книгата „Словото се явява в плът“ и не е нужно да се осланям на Бог или да се обръщам към Него. Когато настъпи моментът, ако разчитам на тези Божии слова, ще се справя добре“. Словата, които си запомнил, са статични, а средата, с която се сблъскваш, както и твоите състояния, са динамични. Способен си да бълваш думи и доктрини, но когато ти се случи нещо, нищо не можеш да постигнеш с тях, а това доказва, че не разбираш истината. Колкото и да си добър в рецитирането на думи и доктрини, това не означава, че разбираш истината, камо ли че си способен да я практикуваш. Ето защо тук трябва да се извлече много важна поука. И каква е тази поука? Тя е, че хората трябва да се обръщат към Бог за всичко и че така могат да постигнат упование в Него. Те ще получат делото на Светия Дух и път, който да следват, само ако се уповават на Бог. В противен случай може и да направиш нещо правилно и без да нарушаваш истината, но ако не се осланяш на Бог, действията ти са просто добри човешки дела и не могат да Го удовлетворят. Тъй като хората имат твърде повърхностно разбиране за истината, те са склонни да следват правила и упорито да се вкопчват в думи и доктрини, като прилагат една и съща истина, когато се намират в различни ситуации. Възможно е да постигнат много неща, като се придържат към истините принципи като цяло, но в това не може да се види нито Божието напътствие, нито делото на Светия Дух. Тук има един сериозен проблем, а именно, че хората вършат много неща в зависимост от опита си, от правилата, които са разбрали, и от определени човешки фантазии. Трудно е да постигнат истинска молитва към Бог, да се обърнат истински към Него и да се осланят на Бог за всичко, което правят. Дори човек да разбира Божиите намерения, трудно ще постигне резултата от действията, напътствани от Бог, които съответстват на истините принципи. Затова казвам, че най-голямата мъдрост е да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него за всичко.

Как могат хората да практикуват това за всичко да се обръщат към Бог и да се осланят на Него? Някои казват: „Аз съм млад, духовният ми ръст е малък и отскоро вярвам в Бог. Не зная как да практикувам това да се обръщам към Бог и да се осланям на Него, когато нещо се случи“. Дали това представлява проблем? Вярването в Бог е свързано с много трудности и трябва да преминеш през много премеждия, изпитания и болка. Всички тези неща изискват да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него, за да преодолееш трудните моменти. Ако не можеш да практикуваш това да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него, няма да успееш да преодолееш трудностите и няма да си способен да Го следваш. Обръщането към Бог и упованието в Него не са празна доктрина, нито са мантра за вяра в Бог, а са ключова истина, истина, която трябва да притежаваш, за да вярваш в Бог и да Го следваш. Някои хора казват: „Обръщането към Бог и упованието в Него са приложими само когато се случи важно събитие. Например трябва да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него само когато си изправен пред премеждие, изпитание, арест и преследване, или когато срещаш трудности при изпълнението на дълга си, или когато те кастрят. Не е необходимо да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него за незначителните неща от личния си живот, защото Бог не се интересува от тях“. Вярно ли е това твърдение? Определено не е вярно. Тук има отклонение. Необходимо е да се обръщате към Бог по важни въпроси, но без принципи можете ли да се справяте с незначителните неща и с маловажните въпроси в живота? Можете ли да постъпвате безпринципно по въпроси като облекло и хранене? Определено не можете. А в отношенията си с хората и в делата? Определено не можете. Дори в ежедневието си и по маловажните въпроси поне трябва да имате принципи, за да можете да изживеете човешко подобие. Въпросите, свързани с принципите, са въпроси, свързани с истината. Хората могат ли да ги решат сами? Разбира се, че не могат. Затова трябва да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него. Тези незначителни проблеми могат да се решат само когато получите Божието просветление и разберете истината. Мислите ли, че проблемите, свързани с принципите, могат да се разрешат, ако не се обърнете към Бог и не се осланяте на Него? Със сигурност няма да е лесно. Може да се каже, че хората трябва да се обръщат към Бог и да се осланят на Него за всички неща, които не могат да видят ясно, и които изискват от тях да търсят истината. Колкото и голям или малък да е проблемът, който трябва да решите с помощта на истината, трябва да се обърнете към Бог и да се осланяте на Него. Това е необходимост. Дори хората да разбират истината и да могат да решават проблемите си сами, тези разбирания и решения са ограничени и повърхностни. Ако не се обръщат към Бог и не се осланят на Него, никога няма да навлязат много дълбоко. Например, ако днес си болен и това се отразява на изпълнението на дълга ти, трябва да се помолиш за този проблем и да кажеш: „Боже, днес не се чувствам добре, не мога да ям и това се отразява на изпълнението на дълга ми. Трябва да се изследвам. Каква е истинската причина да съм болен? Дали Бог ме дисциплинира за това, че не бях предан на дълга си? Боже, моля Те да ме просветиш и да ме напътстваш“. Така трябва да призоваваш. Това е обръщане към Бог. Но когато се обръщаш към Бог, не може просто да следваш формалности и да спазваш правила. Ако не търсиш истината, за да разрешиш проблемите, ще забавиш нещата. След като се помолиш на Бог и се обърнеш към Него, пак трябва да живееш живота си както е редно, без да отлагаш изпълнението на дълга си. Ако си болен, трябва да отидеш на лекар и така е редно. В същото време трябва да се молиш, да размишляваш над себе си и да търсиш истината, за да разрешиш проблема. Само този начин на практикуване е напълно подходящ. Ако хората знаят как да вършат определени неща правилно, то тогава да ги вършат. Ето така трябва да съдействат. Дали обаче могат да постигнат напълно желаните резултати и цели по тези въпроси, зависи от това дали се обръщат към Бог и дали се осланят на Него. За проблемите, които не могат да видят ясно и с които не могат да се справят добре сами, те още повече трябва да се обръщат към Бог и да търсят истината, за да ги разрешат. Хората с нормална човешка природа трябва да притежават тази способност. Има много уроци, които трябва да научиш, когато се обръщаш към Бог. В процеса на обръщане към Бог може да получиш път и просветление от Светия Дух, или ако Божието слово те споходи, ще знаеш как да съдействаш, а може и Бог да ти подреди определени ситуации, за да научиш урок, и в това се съдържа Божията добронамереност. В процеса на обръщане към Бог ще видиш Божието напътствие и водачество, които ще ти помогнат да научиш много уроци и да Го разбереш по-добре. Този резултат се постига с обръщане към Бог. Ето защо обръщането към Бог е урок, който хората, които Го следват, трябва да учат често и никога няма да спрат да го преживяват през целия си живот. Много хора, чието преживяване е твърде повърхностно, не могат да видят Божиите действия и затова си мислят: „Има много дребни неща, които и сам мога да свърша и за които не е нужно да се обръщам към Бог“. Това е погрешно. Някои малки неща водят до големи, а Божиите намерения са скрити в някои дреболии. Много хора пренебрегват дребните неща и в резултат на това се оказват изправени пред големи неуспехи, дължащи се на малки проблеми. Както по-големите, така и по-малките въпроси, хората, които наистина имат богобоязливи сърца, ще се обръщат към Бог, ще Му се молят, всичко ще Му поверяват и след това ще видят как Той ги води и напътства. Щом придобиеш такъв опит, за всичко ще можеш да се обръщаш към Бог, и колкото повече го преживяваш, толкова повече ще чувстваш, че е много практично да се обръщаш към Него за всичко. Когато се обръщаш към Бог по даден въпрос, Той може да не ти даде определено чувство или ясен смисъл, камо ли ясни указания, но ще те накара да разбереш дадена идея, която се отнася точно до въпроса, и така Бог те напътства и ти сочи пътя с помощта на различен метод. Ще извлечеш полза, ако можеш да го почувстваш и разбереш. В момента може да не разбираш нищо, но трябва да продължиш да се молиш и да се обръщаш към Бог. В това няма нищо лошо и рано или късно ще получиш просветление. Да практикуваш така не означава да спазваш правила, а по-скоро отговаря на потребностите на духа и именно така трябва да практикуват хората. Може и да не получаваш просветление и напътствие всеки път, когато се молиш на Бог и се обръщаш към Него, но така трябва да практикуват хората и това е начинът, ако искат да разберат истината. Това е нормалното състояние на живота и на духа и само така хората могат да поддържат нормална връзка с Бог, така че сърцата им да са близо до Него. Затова може да се каже, че да се обръщат към Бог означава в сърцата си хората да си взаимодействат с Него нормално. Трябва да се молиш на Бог и да се обръщаш към Него за всичко, независимо от това дали можеш да получиш Божието просветление и напътствие. Това е и неизбежният път, за да живееш пред Бог. Когато хората вярват в Бог и Го следват, те трябва да имат нагласата винаги да се обръщат към Него. Хората с нормална човешка природа трябва да имат такава нагласа. Понякога да се обръщаш към Бог не означава да Го молиш с конкретни думи да направи нещо или да Го молиш за определено напътствие или закрила. По-скоро, когато хората се сблъскат с даден проблем, те са способни искрено да Го призоват. И така, какво прави Бог, когато хората Го призовават? Бог не знае ли кога сърцето на човек се вълнува и кога се заражда и го сполетява мисълта: „О, Боже, не мога да се справя сам, не знам как да го направя и се чувствам слаб и негативен…“? Когато тази мисъл се зароди у хората, искрени ли са сърцата им? Бог съгласява ли се да им помогне, когато искрено Го призовават така? Макар и да не са изрекли нито дума, те проявяват искреност и затова Бог се съгласява да им помогне. Когато някой е в особено затруднено положение, когато няма към кого да се обърне и когато се чувства съвсем безпомощен, той възлага единствената си надежда на Бог. Какви са молитвите му? Какво е състоянието му на духа? Искрен ли е? Има ли нещо фалшиво в този момент? Сърцето ти е искрено само когато се доверяваш на Бог, сякаш Той е последната сламка, за която се хващаш с надеждата, че ще ти помогне. Макар и да не си казал много, сърцето ти вече се е развълнувало. Това означава, че Му отдаваш искреното си сърце и Той те слуша. Когато те слуша, Бог вижда какви затруднения изпитваш и ще те просветли, ще те напътства и ще ти помогне. Кога човешкото сърце е най-искрено? Най-искрено е, когато човек се обръща към Бог, когато няма изход. За да се обърнеш към Бог, най-важно е сърцето ти да е искрено. Трябва да си в състояние, в което наистина се нуждаеш от Бог. Тоест човешките сърца поне трябва да са искрени, а не безразлични, и хората не бива да движат само устните си, но не и сърцата си. Има проблем, ако говориш с Бог как да е, но сърцето ти не се вълнува и всъщност искаш да Му кажеш: „Аз вече имам свои планове и просто Те уведомявам, Боже. Ще ги изпълня, независимо от това дали Си съгласен, или не. Просто отбивам номера“. Мамиш Бог и си играеш с Него, а това е и израз на неуважение към Бог. След това как ще се отнася Той към теб? Бог ще те пренебрегне и ще те загърби, а ти ще си напълно унизен. Ще бъдеш отстранен, ако не търсиш Бог активно и не се стремиш към истината.

Мнозинството вярващи в Бог са в това състояние. През повечето време живеят в безразсъдно и несъзнателно състояние и не знаят как да се молят на Бог и как да се осланят на Него, когато не се е случило нищо необичайно и не са изпаднали в голямо затруднение. Не търсят истината, когато срещат обикновени проблеми, а живеят според собствените си знания, доктрини и влечения. Много добре знаят, че е редно да се осланят на Бог, но през повечето време разчитат на себе си, на благоприятните условия и на благотворната среда около тях, както и на всички хора, събития и неща, които са в тяхна полза. Най ги бива в това. Това, в което най не ги бива, е да се осланят на Бог и да се обръщат към Него, защото смятат, че е твърде мъчно да се обръщат към Бог и че колкото и да Му се молят, пак няма да получат просветление, озарение или незабавен отговор. Затова решават да си спестят главоболията и да намерят човек, който да реши проблема. Ето защо хората се представят най-зле в този аспект на уроците и навлизането им в него е най-повърхностно. Ако не се научиш да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него, никога няма да видиш Божието дело в теб, нито ще видиш как Бог те напътства или просветлява. Ако не можеш да видиш тези неща, тогава в дълбините на сърцето ти въпроси като например дали Бог съществува и дали напътства всичко в живота на хората ще си останат с въпросителен знак, а не с точка или с удивителна. „Дали Бог напътства всичко в живота на хората?“, „Бог проучва ли внимателно дълбините на човешкото сърце?“. Ако мислиш така, значи имаш проблем. По каква причина ги превръщаш във въпросителни изречения? Ако не се осланяш истински на Бог и не се обръщаш към Него, у теб няма да се зароди истинска вяра в Бог. Ако не си способен на истинска вяра в Бог, значи тези въпросителни ще останат у теб завинаги, ще придружават всичко, което Бог прави, и никога няма да поставиш точка. Когато не сте заети, запитайте се: „Дали твърдението „Вярвам, че Бог е върховният владетел на всички неща“ е последвано от въпросителен знак, от точка или от удивителна?“. Когато размишлявате над това, известно време няма да сте способни да определите точно в какво състояние се намирате. След като натрупате известен опит, ще сте способни да видите ясно нещата и уверено да заявите: „Бог наистина е върховният владетел на всички неща!!!“. Това ще е последвано от три удивителни знака, защото наистина познавате Божието върховенство и не изпитвате никакви съмнения. В кое от тези състояния се намирате? Съдейки по сегашното ви състояние и духовен ръст, става ясно, че има предимно въпросителни знаци, и то доста. Това означава, че не разбирате нищо от истината и че сърцата ви все още таят съмнения. Когато хората твърде много се съмняват в Бог, те вече са на ръба на опасността и по всяко време може да паднат и да Го предадат. А защо казвам, че хората имат малък духовен ръст? В зависимост от какво се определя духовният ръст на човека? В зависимост от това колко истинска вяра в Бог и колко истинско знание притежаваш. И колко притежавате? Преди проверявали ли сте тези неща? Много млади хора са повярвали в Бог благодарение на родителите си. От тях са научили някои доктрини за вярата в Бог и смятат, че да вярваш в Бог е нещо хубаво и положително, но все още не са разбрали истински, не са преживели и не са проверили истините, които вярващите в Бог трябва да разбират. Затова таят толкова много въпросителни знаци и представи. Повечето думи, които изричат, не са твърдения или възклицания, а въпроси. Това е така, защото недостатъците им са твърде много и не могат да прозрат нещата. Трудно е да се каже дали ще са способни да останат непоколебими. Нормално е да имате много въпросителни знаци, докато сте на около двадесет или тридесет години, но колко от тези въпросителни ще сте способни да премахнете, след като известно време изпълнявате дълга си? Ще успеете ли да превърнете тези въпросителни в удивителни знаци? Това ще зависи от вашия опит. Важно ли е това или не? (Важно е.) Това е толкова важно! Коя казах току-що, че е най-голямата мъдрост? (Да се обръщаме към Бог и да се осланяме на Него за всичко.) Когато чуят това, някои хора казват: „Този отговор е твърде лесен и доста често срещан. Това е клише и вече никой не го използва“. Да се обръщаш към Бог може и да звучи като очевиден начин да практикуваш, но това е урок, който всеки Божи последовател трябва да учи, и в който трябва да вниква през целия си живот. Дали Йов се обръщаше към Бог, когато беше на 70 години? (Да.) И как се обръщаше той към Бог? Какви бяха конкретните проявления на това, че се обръщаше към Бог? Как се обърна към Бог, когато му отнеха имуществото и децата? Той се молеше в сърцето си и правеше някои видими неща. И какво пише в Библията за това? („Тогава Йов […] раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони“ (Йов 1:20).) Той падна на земята и се поклони. Това е проявление на обръщането към Бог! Беше изключително благочестиво деяние. Вие бихте ли могли да го направите? (Все още не сме способни на това.) А искате ли да го направите? (Да.) Ако някой може да се издигне до нивото на Йов, да се бои от Бог, да отбягва злото и да стане безупречен, тогава той е съвършен човек! Докато изпълнявате дълга си обаче трябва да имате волята да понасяте трудности. Трябва да продължавате да се стремите към истината. Щом разберете истината и започнете да се справяте с проблемите според принципите, ще изпълните Божиите изисквания. Просто трябва да го запомните.

1 януари 2015 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.