За да вярваш в Бог и да вървиш по правилния път в живота, трябва най-малкото да живееш с достойнство и човешко подобие, трябва да си достоен за доверието на хората и да те смятат за ценен, хората трябва да чувстват, че има същина в характера и почтеността ти, че изпълняваш всичко, което казваш, и държиш на думата си. Хората трябва да те оценяват по този начин: те трябва да казват, че със сигурност ще удържиш думата си, че със сигурност ще направиш това, което обещаеш, че със сигурност ще изпълниш надлежно и с цялото си сърце това, което ти е поверено, и то така, че човекът, който ти е възложил задачата, да бъде напълно удовлетворен. Не е ли това човек, който държи на думата си? Не живеят ли достойно такива хора? (Да.) Има някои хора, на които никой никога не смее да повери каквото и да било. Дори когато другите наистина им поверяват неща, то е, защото не могат да намерят по-подходящ човек, защото те са единствената възможност, и пак трябва да се осигури някой, който да ги наблюдава. Що за човек е това? Дали е човек, който има достойнство? (Не.) Трябва да анализираш и изследваш всичко, което казва, да гадаеш, както и да обръщаш внимание на тона му и да търсиш потвърждение и да го проверяваш чрез хората около теб. Когато той прави някакво изявление или говори за нещо, нивото на доверието към него е близко до нула. Онова, за което говори, може и да съществува, но той или го преувеличава, или го омаловажава, или може изобщо да не съществува и той просто да си го измисля. А защо си измисля неща? Защото иска да заблуди хората, да ги накара да го възприемат като брилянтен и способен — това е неговата цел. На другите хора нравят ли им се такива личности? (Не.) До каква степен не им се нравят? Хората се отвращават от такива люде и гледат на тях с пренебрежение, а може би дори смятат, че щеше да е по-добре никога да не ги бяха срещали. Когато хората са с такива лица, те не се доверяват на нищо, казано от тях, и не го приемат сериозно. Те просто водят някакъв неангажиращ разговор и симулират общуване като небрежно бъбрят за някакви външни неща. Дори когато тези лица казват истината, другите не им се доверяват. Такъв човек е напълно безполезен и низък. Никой не го счита за ценен. Когато поведението на даден човек е достигнало тази точка, има ли той някакво достойнство? (Не.) Никой не му поверява нищо, никой не му се доверява, никой не разголва сърцето си пред него, никой не вярва на думите му. Другите хора просто слушат и не правят нищо повече. Когато тези лица казват: „Този път казвам истината“, никой не им вярва и не им обръща никакво внимание, дори това, което казват, да е вярно. Когато кажат: „Не всичко, което казвам, е лъжа, нали?“, хората отговарят: „Не ми се занимава да анализирам дали това, което каза, е истина или лъжа. Толкова е изтощително да слушам приказките ти. Трябва да анализирам и изследвам мотивите и намеренията ти, а това е просто твърде затрудняващо. Можех да използвам времето, което отделих за тези действия, за да размишлявам върху някой откъс от Божиите слова или да се науча да пея някой химн и всъщност щях да извлека някаква полза от тези неща. От разговора с теб не мога да извлека нищо полезно. Нито една от думите ти не е истинна и не искам да имам нищо общо с теб“. Такива хора биват изоставяни по този начин. В днешно време често ще чуете невярващи да казват: „Искаш ли да чуеш истината или предпочиташ да чуеш лъжа?“. Никой не иска да слуша лъжи. Така че тези, които винаги лъжат и увъртат, са най-низшите хора. Те са безполезни. Никой не иска да им обръща никакво внимание, никой не иска да общува с тях, още по-малко да разголва сърцето си пред тях или да им бъде приятел. Имат ли такива хора някаква почтеност или някакво достойнство? (Не.) Всеки, който срещне такива хора, ще се отврати от тях. Те са напълно ненадеждни по своите думи, действия, характер и почтеност — такива хора нямат никаква същина. Дали хората щяха да ги харесват и уважават, ако бяха надарени и талантливи? (Не.) И така, какво е нужно на хората, за да се разбират помежду си? Нужни са им характер, почтеност, достойнство и да бъдат хора, пред които другите могат да разголят сърцата си. Всички хора с достойнство имат известна индивидуалност, понякога не се разбират с другите, но са честни и при тях няма фалш или хитруване. В крайна сметка другите ги ценят високо, защото са способни да практикуват истината, честни са, имат достойнство, почтеност и характер, никога не се възползват от другите, помагат на хората, когато са в беда, отнасят се към тях по съвест и с разум и никога не ги преценяват прибързано. Когато оценяват или обсъждат други хора, всичко, което тези лица казват, е точно, те излагат това, което знаят, и не приказват за това, което не знаят, не украсяват и думите им могат да служат като доказателство или за справка. Когато говорят и действат, хората, които притежават почтеност, са сравнително практични и заслужават доверие. Никой не смята хората, лишени от почтеност, за ценни, никой не обръща внимание на това, което казват и правят, и не приема думите и действията им като важни, и никой не им се доверява. Това е така, защото изричат твърде много лъжи и произнасят твърде малко честни думи, защото им липсва искреност, когато общуват с хората или правят нещо за тях, опитват се да заблудят и измамят всички и никой не ги харесва. Открили ли сте някой, който според вас заслужава доверие? Смятате ли, че самите вие заслужавате доверието на другите хора? Могат ли другите хора да ви се доверят? Ако някой те попита за положението на друг човек, не трябва да оценяваш и съдиш този човек според собствената си воля, думите ти трябва да са обективни, точни и съгласно фактите. Трябва да говориш за онова, което разбираш, и да не приказваш за неща, за които нямаш представа. Трябва да си справедлив и безпристрастен спрямо този човек. Това е отговорният начин да постъпиш. Ако си наблюдавал само повърхностно явление и това, което искаш да кажеш, е единствено твоята собствена преценка за този човек, тогава не бива да правиш заключения за него на сляпо и със сигурност не бива да го съдиш. Трябва предварително да кажеш: „Това е само моя преценка“, или „Това е само моето усещане“. Така думите ти ще бъдат относително обективни, а след като чуе казаното от теб, другият човек ще може да долови честността в думите ти и справедливото ти отношение и ще може да ти се довери. Сигурни ли сте, че можете да постигнете това? (Не.) Това доказва, че не сте достатъчно честни към другите и че ви липсва искреност и честно отношение в начина, по който се държите и боравите с делата. Да речем, че някой те попита: „Имам ти доверие, какво мислиш за този човек?“. А ти отговориш: „Наред е“. Той пита: „Можеш ли да дадеш повече подробности?“. А ти казваш: „Държи се добре, готов е да плати цена, когато изпълнява дълга си, и се разбира с хората“. Има ли практически доказателства за някое от тези три твърдения? Достатъчни ли са те, за да послужат като доказателство за характера на този човек? Не. Може ли да ти се вярва? (Не.) Никое от тези три твърдения не съдържа каквито и да било подробности — те са просто твърде общи, празни, нехайни думи. Ако току-що се беше запознал с този човек и кажеше, че той е наред въз основа на външния му вид, това би било нормално. Но ти си поддържал контакт с него известно време и би трябвало да си в състояние да откриеш някои съществени проблеми, свързани с него. Хората искат да чуят каква е твоята оценка и какво е мнението ти за този човек в дълбините на сърцето ти, но ти не казваш нищо истинско, решаващо или ключово, затова хората няма да ти се доверяват и повече няма да искат да общуват с теб.

Когато си взаимодействате с братята и сестрите, трябва да разголите сърцето си пред тях и да им се доверите, за да е от полза това за вас. Когато изпълнявате дълга си, е още по-важно да разголите сърцето си и да се доверявате на хората. Само тогава ще работите добре заедно. Но ако някой не разголи сърцето си пред теб, ако не е човек, който приема истината, ако вместо това е много измамен човек, тогава ще е глупаво ти да разголваш сърцето си пред него и ако го направиш, това лесно може да създаде неприятности. Трябва да следваш принципи в своя начин на взаимодействие с братята и сестрите. Трябва да разголваш сърцето си и просто да се разкриваш пред хора, които вярват истински в Бог и са способни да приемат истината. Ако разголиш сърцето си пред зли хора и неверници, тогава си глупав и невеж, и ти липсва мъдрост. Трябва да разголваш сърцето си само пред братята и сестрите, които истински вярват в Бог и могат да приемат истината. Измамните хора, обърканите хора, злите хора и неверниците — хората, които са лишени от всякакво приемане на истината — не са братя и сестри. Каквото и да правиш, не разголвай сърцето си пред тях. Да разголиш сърцето си пред тях е като да го разголиш пред дяволи и в крайна сметка вероятно ще е причина да станеш жертва на техните интриги и капани. Сред водачите и работниците има лъжеводачи и лъжеработници, а сред вярващите има лъжевярващи и неверници. Сред тези хора няма братя и сестри, затова каквото и да правиш, не се отнасяй с тях като с такива. Само онези, които са добросърдечни и обичат истината, които могат да приемат истината и да я прилагат на практика, са братя и сестри и когато си взаимодействаш с тези истински братя и сестри, трябва да разголваш сърцето си пред тях, просто трябва да се разкриваш пред тях и само тогава за вас ще е възможно да се обичате и да си сътрудничите хармонично, докато изпълнявате добре дълга си. Понякога, когато двама души си взаимодействат, техните индивидуалности се сблъскват или семейната им среда, произходът или икономическото положение не съвпадат. И все пак, ако тези двама души могат да разголят сърцата си един пред друг, да бъдат напълно открити за проблемите си и да общуват без лъжи или измами, и са способни да покажат сърцата си един на друг, тогава по този начин те ще могат да станат истински приятели, което означава да станат близки приятели. Може би, когато другият човек има трудност, той ще потърси теб и никой друг и ще се довери само на теб да му помогнеш. Дори ако го упрекнеш, той не отвръща, защото знае, че си честен човек с искрено сърце. Вярва ти, затова независимо какво му казваш или как се държиш с него, той ще може да разбере. Можете ли да бъдете такива хора? Такива хора ли сте? Ако не, тогава не си честен човек. Когато си взаимодействаш с другите, първо трябва да ги накараш да възприемат твоето вярно сърце и откровеност. Ако по време на общата ви работа и разговори и контактите с други хора нечии думи са нехайни, високопарни, представляват любезности, ласкателство, ако са безотговорни и въображаеми или ако той просто говори, за да спечели благоразположението на другия, тогава думите му не внушават доверие и изобщо не са искрени. Това е неговият начин на взаимодействие с другите, независимо кои са те. Такъв човек няма честно сърце. Това не е честен човек. Да кажем, че някой е в негативно състояние и ти каже откровено: „Кажи ми точно защо съм толкова негативен. Просто не мога да разбера!“. И да предположим, че ти действително разбираш проблема му в сърцето си, но не му казваш, а вместо това изричаш: „Няма нищо. Ти не си негативен, и аз се чувствам така“. Тези думи са голяма утеха за човека, но твоето отношение не е искрено. Ти си нехаен с него. За да го накараш да се чувства по-удобно и да го утешиш, ти си се въздържал да говориш честно с него. Не му помагаш чистосърдечно и не излагаш откровено и ясно проблема, така че да може да изостави негативността си. Не си направил това, което трябва да направи един честен човек. Само и само за да се опиташ да го утешиш и да си гарантираш, че между вас няма да възникне отчуждение или конфликт, ти си бил нехаен с него — а да си честен човек не е това. Тогава, за да бъдеш честен човек, какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с такава ситуация? Трябва да му кажеш какво си видял и разпознал: „Ще ти кажа какво съм видял и какво съм преживял. Ти решаваш дали това, което казвам, е правилно или грешно. Ако е грешно, няма нужда да го приемаш. Ако е правилно, се надявам, че ще го приемеш. Ако кажа нещо, което ти е трудно да чуеш и те наранява, се надявам, че можеш да го приемеш от Бог. Намерението и целта ми е да ти помогна. Виждам въпроса ясно: тъй като усещаш, че си бил унизен, и никой не храни егото ти, и мислиш, че всеки друг те гледа отвисоко, че те нападат и че никога не си бил толкова онеправдан, не можеш да го приемеш и ставаш негативен. Какво мислиш, това ли се случва наистина?“. И като чуе тези думи, той усеща, че случаят наистина е точно такъв. В твоето сърце в действителност има точно това, но ако не си честен човек, няма да го кажеш. Ще кажеш: „Аз също често съм негативен“ и когато другият човек чуе, че на всеки се случва да е негативен, ще помисли, че за него е нормално да е негативен и в крайна сметка няма да изостави негативността си. Ако си честен човек и му помогнеш с честно отношение и честно сърце, можеш да му помогнеш да разбере истината и да изостави негативността.

Практикуването на честността обхваща много аспекти. Тоест стандартът за честност не се постига само в едно отношение; преди да можете да сте честни, трябва да отговаряте на критериите в много отношения. Някои хора винаги смятат, че за да са честни, трябва само да не лъжат. Правилно ли е това мнение? Дали под честен се подразбира единствено да не лъжеш? Не, отнася се и до още няколко аспекта. Първо, пред каквото и да си изправен, независимо дали става дума за нещо, което си видял с очите си, или за нещо, което някой друг ти е казал, дали става дума за общуване с хора, или за решаване на проблем, дали касае дълг, който трябва да изпълняваш, или нещо, което Бог ти е поверил, винаги трябва да подхождаш към него с честно сърце. Как трябва човек да практикува подхождане към нещата с честно сърце? Казвайте това, което мислите, и говорете честно; не говорете празни или надути приказки, не използвайте приятно звучащи думи, не казвайте ласкателни или лицемерни лъжи, а изричайте думите, които са в сърцата ви. Това означава честен човек. Да изразявате истинските мисли и възгледи, които са в сърцата ви — това трябва да правят честните хора. Ако никога не казвате какво мислите, а затаявате думите в сърцата си, и това, което казвате, винаги е в противоречие с мислите ви, това не е начинът, по който постъпва честният човек. Да предположим например, че не изпълняваш добре дълга си и когато хората те питат какво става, ти отговаряш: „Искам да изпълнявам дълга си добре, но по различни причини не успявам“. Всъщност в сърцето си знаеш, че не си се постарал, но не казваш истината. Вместо това намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината и да избегнеш отговорността. Така ли постъпва честният човек? (Не.) Заблуждаваш хората и ти се разминава, като казваш това. Но същината на това, което е вътре в теб, на намеренията в теб, е покварен нрав. Ако не можеш да извадиш наяве нещата и намеренията вътре в теб и да ги анализираш, те не могат да бъдат пречистени — а това не е никак маловажно! Трябва да говориш честно: „Отлагах изпълнението на дълга си известно време. Бях нехаен и невнимателен. Когато съм в добро настроение, мога да положа известни усилия. Когато съм в лошо настроение, се отпускам и не искам да полагам усилия, а ламтя за удобствата на плътта. Затова опитите ми да изпълня дълга си са безрезултатни. През последните няколко дни ситуацията се променя и аз се опитвам да дам всичко от себе си, да подобря работоспособността си и да изпълня добре дълга си“. Това е да говориш от сърце. Другият начин на говорене не беше от сърце. Заради страха си от кастрене, от това, че хората ще разберат за твоите проблеми и ще те държат отговорен, намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината, като първо накараш останалите да спрат да говорят за ситуацията, а след това прехвърлиш отговорността, за да избегнеш кастренето. Това е източникът на лъжите ти. Колкото и да говорят лъжците, част от казаното от тях определено е истина и е вярно. Но някои ключови неща, които изрекат, ще съдържат известна доза лъжа и част от техните мотиви. Затова е много важно да различаваме истината от лъжата. Това обаче не е лесно да се постигне. Част от казаното ще бъде подправено и разкрасено, част ще съответства на действителността, а друга част ще ѝ противоречи; трудно е да се разграничи истината от лъжата, когато фактите и измислиците се смесят така. Такива хора са най-измамни и най-трудно се разпознават. Ако не могат да приемат истината или да практикуват честност, те със сигурност ще бъдат отстранени. Тогава кой път трябва да изберат хората? Кой е начинът за практикуване на честност? Трябва да се научите да казвате истината и да сте способни да общувате открито за истинските си състояния и за действителните си проблеми. Така практикуват честните хора и това е правилният начин да се практикува. Хората, които притежават съвест и разум, са готови да се стремят да бъдат честни. Само честните хора изпитват истинска радост и спокойствие и само ако практикуват истината, за да постигнат покорство пред Бог, могат да се радват на истинско щастие.

Много практически проблеми възникват, докато хората преживяват това да са честни. Понякога те говорят, без да мислят, изпускат се и изричат лъжа, водени от грешен мотив или цел или от суета и гордост, вследствие на което трябва да продължат да изричат все повече и повече лъжи, за да я прикрият. В крайна сметка в сърцата им няма спокойствие, но те не могат да върнат тези лъжи назад, липсва им смелост да поправят грешките си, да признаят, че са излъгали, и така грешките им продължават. Винаги след това сякаш камък притиска сърцето им; те все искат да намерят възможност да си признаят, да признаят грешката си и да се покаят, но никога не прилагат това на практика. Накрая го обмислят и си казват: „Ще го компенсирам, като изпълнявам дълга си в бъдеще“. Все казват, че ще компенсират, но никога не го правят. Не е толкова просто, колкото просто да се извиниш, след като си изрекъл лъжа. Можеш ли да компенсираш вредата и последиците от говоренето на лъжи и участието в измами? Ако, при огромна омраза към себе си, ти си способен да практикуваш покаяние и никога повече да не правиш подобни неща, тогава би могъл да получиш Божията търпимост и милост. Ако говориш сладки приказки и кажеш, че ще се реваншираш за лъжите си в бъдеще, но не се покаеш истински и след това продължиш да лъжеш и мамиш, то ти си изключително упорит в отказа си да се покаеш и със сигурност ще бъдеш отстранен. Хората със съвест и разум трябва да го осъзнаят. След като си изрекъл лъжи и си мамил, не е достатъчно само да мислиш как да се поправиш; най-важното е, че трябва наистина да се покаеш. Ако искаш да бъдеш честен, тогава трябва да решиш проблема с лъжата и измамата. Трябва да казваш истината и да правиш практични неща. Понякога казването на истината ще доведе до това да бъдеш засрамен и да те кастрят, но ти ще си практикувал истината и това, че си бил покорен и си удовлетворил Бог един път ще си заслужава и ще ти донесе утеха. Във всеки случай, най-накрая ще си успял да практикуваш честност, най-накрая ще си успял да кажеш какво е в сърцето ти, без да се опитваш да се защитаваш или да се оправдаваш, а това е истинско израстване. Независимо дали си кастрен, или си заменен, ти ще се чувстваш непоколебим в сърцето си, защото не си излъгал; ще разбереш, че тъй като не си изпълнил дълга си правилно, ти се е полагало да бъдеш кастрен, за да поемеш отговорност за това. Това е положително психическо състояние. Но какви ще са последствията, когато мамиш? След като си измамил, как ще се чувстваш в сърцето си? Притеснен; все ще чувстваш грях и поквара в сърцето си, все ще се обвиняваш: „Как можах да излъжа? Как можах отново да измамя? Защо съм такъв?“. Ще се чувстваш така, сякаш не можеш да вдигнеш главата си високо, сякаш твърде много се срамуваш, за да се изправиш пред Бог. Особено когато хората са благословени от Бог, когато получават Божията милост, състрадание и великодушие, те още по-силно чувстват, че е срамно да мамят Бог; в сърцата си те изпитват по-силно чувство на укор и по-малко покой и радост. Какъв проблем показва това? Че измамата е разкриване на покварен нрав, тя означава да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш и затова ще ти донесе болка. Когато лъжеш и мамиш, може да ти се струва, че си говорил много умно и тактично и че не си оставил никаква следа от измамата си. По-късно обаче ще се упрекваш и обвиняваш, а това може да те преследва до края на живота. Ако съзнателно и преднамерено лъжеш и мамиш, и дойде ден, в който осъзнаеш колко сериозно е това, то ще те прониже като нож в сърцето и винаги ще търсиш възможност да се реваншираш. И именно това трябва да направиш, освен ако нямаш никаква съвест, никога не си живял по съвест, нямаш никаква човешка природа, характер или достойнство. Ако имаш поне малко характер, достойнство и чувство за съвест, когато осъзнаеш, че лъжеш и мамиш, ще почувстваш, че поведението ти е срамно, позорно и низко. Ще се ненавиждаш и презираш и ще се откажеш от пътя на лъжите и измамите. Подобните на Сатана нямат съвестта и разума на нормалната човешка природа. Те не осъзнават всички лъжи, които изричат, и не се притесняват от тях. Дори имат и теоретична основа за лъжите си, а именно, че без лъжи не могат да се постигнат велики подвизи. Затова упорито отказват да се покаят. Хората със съвест и разум са различни. Те само са били подложени на покварата на Сатана и макар да разкриват покварен нрав, те не са зли хора, имат понятие за съвест, изпитват потребностите на нормалната човешка природа, имат инстинкт и нужда да обичат доброто, справедливото и положителното. Ето защо, когато почувстват, че съвестта им ги обвинява, те са способни да се самоанализират и да се покаят истински. Сатана е изключително зъл. Не харесва положителните и добрите неща, а в природата му има само тъмни и зли, покварени и злонамерени неща. Той няма човешка природа, не изпитва потребностите на нормалната човешка природа и няма никакво понятие за съвест. Но хората са различни. Те са сътворени от Бог и имат съвест и разум. Хората със съвест осъзнават със сърцата си. Когато се опитват да измамят Бог или други хора, те чувстват обвиненията и упреците на съвестта си, а от тях ги боли. Когато човек изпита тази болка, когато се обвинява и упреква, съвестта му започва да осъзнава. Той разбира, че хората трябва да бъдат честни и че трябва да вървят по пътя на стремежа към истината. Добре е, когато изпитат тази потребност. Упреквате ли се сега, когато лъжете и мамите? (Да.) Това, че се упреквате, доказва, че имате някакво понятие за съвест и че още има някаква надежда за вас. Това е минималното ниво на осъзнаване и вид поведение, което трябва да притежавате, за да постигнете спасение. Ако съвестта ви не изпитва угризения, това е проблем и означава, че не притежавате човешка природа. Сега знаете ли как да се покаете, след като сте лъгали и мамили другите? Какво ще последва, ако упорито отказвате да се покаете? Изкуплението ви ще е невъзможно. Вече всички виждате, че Бог ще спаси хората, които притежават съвест, разум, потребностите на нормалната човешка природа, способността да различават доброто от злото, любовта към положителното и доброто, омразата към злото и способността да приемат истината. Такива хора могат да бъдат спасени.

30 ноември 2017 г.