За да практикуваш да си честен човек, първо трябва да се научиш да отваряш сърцето си за Бог и да отправяш прочувствени молитвени думи към Него всеки ден. Например, ако днес си изрекъл лъжа, която е останала незабелязана от другите хора, но ти е липсвала смелост да се разкриеш пред всички, най-малкото трябва да представиш пред Бог за размисъл грешките, които си изследвал и открил, и лъжите, които си изрекъл, и да кажеш: „О, Боже, отново излъгах, за да защитя собствените си интереси, и сгреших. Моля Те да ме дисциплинираш, ако отново излъжа“. Бог е доволен от такова отношение и ще го запомни. Може да се наложи да положиш големи усилия, за да се справиш с този покварен нрав да лъжеш, но не се безпокой, Бог е на твоя страна. Той ще те напътства и ще ти помага да преодоляваш тази повтаряща се трудност, като ти вдъхва смелост да изминеш пътя от това никога да не признаваш лъжите си до това да ги признаваш и да можеш откровено да се разкриваш. Не само ще признаваш лъжите си, но и ще можеш открито да разкриваш защо лъжеш и какви са намеренията и мотивите за лъжите ти. Когато се осмелиш да преодолееш тази пречка, да се измъкнеш от клетката и контрола на Сатана и постепенно да стигнеш до момента, в който вече няма да лъжеш, постепенно ще започнеш да живееш в светлината, с Божието напътствие и с Неговата благословия. Когато преодолееш препятствието на плътските ограничения и си способен да се покориш на истината, да се разкриеш откровено, да заявиш публично позицията си и да не изпитваш никакви резерви, ще бъдеш избавен и свободен. Когато живееш по този начин, не само хората ще те харесват, но и Бог ще бъде доволен. Макар че понякога все още може да допускаш грешки и да лъжеш и на моменти все още може да имаш лични намерения, скрити мотиви или егоистични и достойни за презрение постъпки и мисли, ще можеш да приемеш внимателната Божия проверка, да разкриеш пред Него своите намерения, действителното си състояние и покварения си нрав и да търсиш истината от Него. Когато си разбрал истината, тогава ще имаш път на практикуване. Когато твоят път на практикуване е правилен и ти се движиш в правилната посока, твоето бъдеще ще е красиво и светло. Така ще живееш със спокойно сърце, духът ти ще се подхранва и ще се чувстваш реализиран и удовлетворен. Ако не можеш да се освободиш от ограниченията на плътта, ако постоянно си възпиран от чувства, лични интереси и сатанински философии, ако говориш и действаш потайно и винаги се криеш в сенките, това означава, че живееш под властта на Сатана. Но ако разбереш истината, ако се освободиш от възпиранията на плътта и практикуваш истината, постепенно ще придобиеш човешко подобие. Ще бъдеш откровен и прям в думите и делата си и ще можеш да разкриваш своите мнения, идеи и грешките, които си направил, за да може всеки да ги види ясно. В крайна сметка хората ще те признаят за открит човек. Какво е открит човек? Това е човек, който говори изключително честно и чиито думи всички смятат за истина. Дори ако неволно излъже или каже нещо грешно, хората са способни да му простят, защото знаят, че това е било неумишлено. Ако осъзнае, че е излъгал или казал нещо погрешно, той се извинява и се поправя. Това е открит човек. Всички харесват такъв човек и му се доверяват. Нужно е да достигнеш това ниво, за да придобиеш Божието доверие и доверието на другите. Това не е елементарна задача — тя е най-високото ниво на достойнство, което човек може да притежава. Такъв човек има самоуважение. Ако не си способен да спечелиш доверието на другите хора, как можеш да очакваш да заслужиш доверието на Бог? Има хора, които водят непочтен живот, постоянно измислят лъжи и подхождат нехайно към задачите си. Те нямат ни най-малко чувство за отговорност, отказват да бъдат кастрени, винаги прибягват до примамливи доводи и предизвикват неприязън у всички, които се натъкнат на тях. Живеят без никакво чувство за срам. Могат ли те наистина да се считат за човешки същества? Хората, които се възприемат от другите като досадни и ненадеждни, са загубили напълно човешката си природа. Ако другите не могат да им се доверят, може ли Бог да им се довери? Ако другите таят неприязън към тях, може ли Бог да ги хареса? Той изпитва неприязън към такива хора. Той се отвращава от тях и те неминуемо ще бъдат отстранени. Човекът, като такъв, трябва да е честен и да спазва ангажиментите си. Независимо дали върши дела за другите или за Бог, човек трябва да спазва думата си. Когато човек е спечелил доверието на хората и може да задоволи и убеди Бог, тогава той е сравнително честен човек. Ако действията ви заслужават доверие, не само другите ще ви харесат, но и Бог със сигурност ще ви хареса. Ако си честен човек, можеш да угодиш на Бог и да живееш с достойнство. Затова честността трябва да е отправна точка в поведението на човека.

Коя е най-важната практика за това да бъдеш честен човек? Тя е, че трябва да отвориш сърцето си за Бог. Но какво означава да го отвориш? Означава, че трябва да кажеш на Бог какво мислиш, какви намерения имаш и от какво се ръководиш, а след това да потърсиш истината от Него. Независимо какво казваш, Бог всъщност вижда всичко с изключителна яснота. Ако можеш да говориш на Бог от сърце, да Му откриеш нещата, които криеш от другите, и да Му ги изложиш ясно, без да криеш нищо, и да изразиш мислите си такива, каквито са, без никакви намерения, то това е откритост. Ако понякога нараниш или оскърбиш другите, като говориш честно, дали някой би казал: „Ти говориш твърде честно, това е твърде болезнено и аз не мога да приема честността ти.“? Не, не би го казал. Дори понякога да казваш нещо, което действително наранява другите, ако можеш да се откриеш и да им се извиниш, като признаеш, че в думите ти е липсвала мъдрост и че не си бил съпричастен към слабостта им, а те видят, че нямаш лоши намерения, че си честен човек, който просто общува нетактично и прямо, те няма да ти се сърдят и в сърцата си ще те харесват. Дали тогава няма да липсват прегради между вас? Ако няма прегради, няма да възникват конфликти, а проблемът може да бъде разрешен бързо, а да живеете по този начин е много спокойно и волно. Това е смисълът на думите „единственият начин да бъдеш щастлив е да бъдеш честен човек“. Най-важната част от това да бъдеш честен човек е, че първо трябва да отвориш сърцето си за Бог и след това да се научиш да се откриваш към другите. Говори честно, откровено и от сърце. Бъди човек с достойнство, почтеност и характер, не говори празни приказки или лъжи и не говори по прикрит или измамен начин. Освен това има и друг аспект на практикуването на това да бъдеш честен човек, а именно — да имаш честно отношение при изпълняването на дълга си и да го изпълняваш с честно сърце. Най-малкото, трябва да действаш въз основа на съвестта си; трябва да се стремиш към истините принципи и да се стремиш към Божиите изисквания. Не може просто да кажеш нещо и с това да приключиш, а това, че просто възприемаш определено отношение, не означава, че практикуваш истината. Къде тук е реалността на това да бъдеш честен човек? Да нямаш реалност, а само да скандираш лозунги, просто няма да свърши работа. Бог проучва внимателно хората, Той наблюдава не само сърцата им, но и поведението, проявленията и практиките им. Ако твърдиш, че ще бъдеш честен човек, но когато нещо се случи, все така си способен да лъжеш и да мамиш, това проявление на честен човек ли е? Не, не е. Това е да се твърди едно, а да се мисли друго. Казваш едно, а всъщност правиш друго, винаги говориш сладкодумно, за да излъжеш останалите и се впускаш във фалшиво благочестие. Ти си точно като фарисеите, които можеха да рецитират писанията отпред назад и отзад напред, докато ги обясняваха на хората, но не практикуваха според писанията, когато нещо се случеше — постоянно се отдаваха на предимствата на статуса и просто не желаеха да се откажат от славата, придобивките и статуса си. Фарисеите бяха лицемерни в това отношение. Пътят, по който вървяха, не беше верен, не беше правилният път, а Бог мрази такива като тях. Могат ли други хора да се доверят на такива лица? (Не.) Знаете ли каква е степента на доверие на Бог към вас в момента? Получили ли сте Божието доверие? (Не.) Спечелили ли сте доверието на други хора? (Не.) Живеете ли достойно, ако не сте спечелили доверието на Бог и на другите хора? (Не.) Какъв жалък начин на живот! Най-дълбоката скръб на човека е да живее без достойнство и да не може да заслужи доверието на другите и на Бог. Ако някой те попита: „Какво мислят другите за теб? Могат ли да ти се доверят? Ако ти поверят някаква задача, вярват ли, че ще я изпълниш добре?“, възможно е да почувстваш, че никой не ти гласува такава степен на доверие. Ако считаш, че имаш искрено сърце, но хората въпреки това не ти се доверяват, това показва, че искреността ти е все още недостатъчна и нечиста. Може ли да се изгради доверие, ако другите не могат да видят твоята искреност? Не е достатъчно само да вярваш в собствената си искреност. Трябва да практикуваш и да демонстрираш искреността си така, че другите да я видят. Ако никой няма доверие в теб, значи определено не си честен човек. Като се има предвид, че другите могат да прозрат липсата на честност у теб, а Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешките сърца със сто или хиляда пъти по-голяма яснота от всяко човешко същество — наистина ли считаш, че Бог ще ти се довери? Ако установиш, че се чувстваш ощетен от Бог, защото Той ти няма доверие, трябва да се самоанализираш и да прецениш степента и дълбочината на своята искреност. Ти размишляваш така: „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца и би трябвало да знае какво мисля. Ако трябва да се оценя въз основа на постъпките си, не бих си дал висока оценка. Нормално е Бог да не ми се доверява“. Ако не си спечелил доверието на Бог или на другите, как трябва да постъпиш? Трябва да навлезеш в истината на това да си честен човек, независимо от предизвикателствата, които това може да постави. Ако не си способен да го направиш, няма да можеш да постигнеш спасение.

Божието изискване за честност е изключително важно. Как трябва да постъпите, ако в процеса на практикуване на честност преживявате много неуспехи и ви е извънредно трудно? Трябва ли да се настроите негативно, да се отдръпнете и да се откажете да практикувате истината? Това най-ясно показва дали даден човек обича истината, или не. След като практикуват честност в продължение на определен период, някои хора си мислят: „Твърде трудно е да съм честен — не мога да понеса щетите, които това нанася на суетата, гордостта и репутацията ми!“. В резултат на това те повече не желаят да бъдат честни. Всъщност именно тук се крие предизвикателството да бъдеш честен човек и повечето хора се оказват в задънена улица в този момент и не могат да го преживеят. И така, какво е необходимо, за да практикуваш да бъдеш честен човек? Какъв тип човек е способен да практикува истината? Преди всичко човек трябва да обича истината. Той трябва да е човек, който обича истината — това е сигурно. Някои хора наистина постигат резултати, след като са преживели няколко години практикуване на честност. Те постепенно намаляват лъжите и измамите си и наистина стават принципно честни хора. Възможно ли е по време на това си преживяване на практикуване на честност да не са се сблъсквали с трудности или да не са страдали по пътя си? Те със сигурност са понесли много страдания. Именно защото са обичали истината, те са били способни да страдат, за да я практикуват, да упорстват в говоренето на истината и вършенето на практически неща, да бъдат честни хора и накрая да придобият Божията благословия. За да бъде честен, човек трябва да обича истината и да има сърце, покорно на Бог. Тези два фактора са от изключително значение. Всички, които обичат истината, имат боголюбиви сърца. А за онези, които обичат Бог, е особено лесно да практикуват истината и те могат да понесат всякаква форма на страдание, за да Го удовлетворят. Ако някой човек има боголюбиво сърце, когато при практикуване на истината се сблъска с унижения или пречки и провали, той ще може да понесе униженията и страданията, за да удовлетвори Бог, стига Той да е доволен. Следователно, този човек е способен да прилага истината на практика. Разбира се, практикуването на всеки аспект от истината е свързано с определена степен на трудност, а да бъдеш честен човек е още по-трудно. Най-голямата трудност за човека е препятствието на собствения му покварен нрав. Всички хора имат покварен нрав и живеят според сатанински философии. Да вземем например поговорките „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ или „Не могат да се извършат големи подвизи, без да се лъже“. Това са примери за сатанинска философия и покварен нрав. Хората прибягват до лъжи, за да се свърши нещо, за да получат лична изгода и за да постигнат целите си. Не е лесно човек да е честен, когато има такъв покварен нрав. Той трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, често да се самоанализира и да се опознава, за да може постепенно да се опълчи на плътта, да изостави личните си интереси и да се откаже от суетата и гордостта си. Освен това човек трябва да понесе различни видове клевети и съд, преди да успее да стане честен човек, който може да казва истината и да се въздържа от лъжи. В периода, в който някой практикува да бъде честен човек, е неизбежно да се сблъска с много провали и моменти, в които покварата му се разкрива. Възможно е да има периоди, в които думите на човека не са съобразени с мислите му, или моменти на преструвки и измами. Но независимо от това какво те сполетява, ако искаш да казваш истината и да бъдеш честен човек, трябва да можеш да се освободиш от гордостта и суетата си. Когато не разбираш нещо, кажи, че не разбираш; когато не си наясно с нещо, кажи, че не си наясно. Не се страхувай, че другите ще те гледат отвисоко или ще си развалят мнението за теб. Ако постоянно говориш от сърце и казваш истината по този начин, ще откриеш радост, спокойствие и чувство на свобода и избавление в сърцето си, а суетата и гордостта вече няма да те възпират. Без значение с кого общуваш, ако можеш да изразиш това, което наистина мислиш, да отвориш сърцето си за другите и да не се преструваш, че знаеш неща, които не знаеш, то това е честно отношение. Понякога хората може да те гледат с пренебрежение и да те наричат глупак, защото винаги казваш истината. Как трябва да постъпиш в такава ситуация? Трябва да кажеш: „Дори всички да ме наричат глупак, аз съм решен да съм честен човек, а не измамник. Ще казвам истината и ще говоря според фактите. Макар че съм мръсен, покварен и негоден пред Бог, ще продължавам да казвам истината, без да се преструвам или прикривам“. Ако говориш по този начин, сърцето ти ще бъде непоколебимо и спокойно. За да си честен човек, трябва да се откажеш от суетата и гордостта си, а за да говориш истината и да изразяваш истинските си чувства, не трябва да се страхуваш от подигравките и презрението на другите. Дори другите да се отнасят с теб като с глупак, не бива да спориш или да се защитаваш. Ако можеш да практикуваш истината по този начин, можеш да станеш честен човек. Ако не можеш да се откажеш от плътските предпочитания, от суетата и от гордостта, ако непрестанно търсиш одобрението на другите, преструваш се, че знаеш това, което не знаеш, и живееш заради суетата и гордостта, тогава не можеш да станеш честен човек — това е практическа трудност. Ако сърцето ти винаги е възпирано от суета и гордост, вероятно ще лъжеш и ще се преструваш. Нещо повече, когато другите те подценяват или разобличават истинската ти същност, ще ти е трудно да го приемеш и ще чувстваш, че си понесъл голям позор — ще се изчервиш, сърцето ти ще се разтупти и ще се почувстваш разстроен и притеснен. За да се реши този проблем, ще трябва да изтърпиш още малко болка и да преминеш още няколко облагородявания. Ще трябва да разбереш къде се крие първопричината за проблема и след като прозреш тези неща, ще можеш да облекчиш част от болката си. Когато напълно си разбрал този покварен нрав и си способен да се откажеш от суетата и гордостта си, ще ти бъде по-лесно да станеш честен човек. За теб няма да има значение, че другите ти се подиграват, когато казваш истината и изразяваш мнението си, и независимо от това как другите те оценяват или се отнасят с теб, ти ще можеш да го понесеш и да реагираш правилно. Тогава ще се избавиш от страданието, сърцето ти винаги ще бъде спокойно и радостно и ще постигнеш свобода и избавление. Така ще се отървеш от покварата и ще изживееш човешко подобие.

В ежедневието си хората често говорят глупости, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи разкрива покварения им нрав. Ако се справиш с тези покварени елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, заради личната си изгода и гордостта си или заради суетата и статуса си. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те губят престижа си, както и достойнството и характера си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и освободен живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да придобие чувство за гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да продадеш почтеността и достойнството си. Това отнема достойнството и почтеността на човека, а Бог е недоволен от това и го ненавижда. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? Не, не е. Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре и тя е разобличена, трябва да си блъскаш главата в опит да замажеш несъответствията и да я изкараш правдоподобна. Не е ли уморително да живееш така? Изтощително е. Заслужава ли си? Не, не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако се държа така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Следователно, за да ги защитиш, можеш единствено да прибягваш до лъжи. Ако си човек, който обича истината, ще понесеш всякакви страдания, за да я практикуваш. Дори това да означава да пожертваш репутацията и статуса си и да понесеш подигравки и унижения от останалите, няма да имаш нищо против. Стига да си способен да практикуваш истината и да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Хората, които обичат истината, избират да я практикуват и да бъдат честни. Това е правилният път и той е благословен от Бог. Какво избира човек, ако не обича истината? Избира да прибягва до лъжи, за да защити репутацията, статуса, достойнството и почтеността си. Ще предпочете да мами, а Бог да го възненавиди и отхвърли. Такива хора отхвърлят както истината, така и Бог. Те избират собствената си репутация и статус и искат да са измамни. Не се интересуват от това дали Бог е доволен и дали ще ги спаси. Могат ли все пак такива хора да бъдат спасени от Бог? Категорично не може, защото са избрали грешния път. Те могат да живеят само с лъжи и измами. Могат да водят само мъчителен живот на говорене на лъжи, които после прикриват и всеки ден си блъскат главата, за да се защитават. Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот ще съжаляваш. Измамниците никога няма да разберат това.

В момента имате ли път към това да сте честни? Трябва да изследвате всяко свое изказване и действие в живота, за да можете да откриете още лъжи и измами и да разпознаете собствения си измамен нрав. След това трябва да погледнете как практикуват и преживяват честните хора и да извлечете някои поуки. Също така трябва да практикувате да приемате внимателната Божия проверка във всичко и често пред Бог, за да се молите и да общувате с Него. Да речем, че току-що си изрекъл лъжа. Незабавно осъзнаваш, че „две от нещата, които току-що изрекох, не бяха верни — трябва бързо да призная това и да го поправя, като кажа на всички, че току-що съм излъгал“. Поправяш се веднага. Ако винаги се поправяш по този начин и ако тази практика ти стане навик, то винаги, когато изречеш лъжа и не я коригираш, ще се чувстваш неспокоен и Бог ще помогне да се бди над теб. Като практикуваш и преживяваш това известно време, ще започнеш да лъжеш по-малко, примесите в речта ти ще намаляват все повече, а действията ти ще стават все по-малко подправени и все по-чисти — и по този начин ще бъдеш пречистен. Такъв е пътят към това да си честен. Трябва да се променяш постепенно, малко по малко. Колкото повече се променяш, толкова по-добър ще ставаш. Колкото повече се променяш, толкова по-честни ще стават думите ти и ще престанеш да лъжеш — което е правилното състояние. Всички покварени хора имат един и същ проблем — всички те се раждат със способността да лъжат и им е изключително трудно да споделят най-съкровените си мисли или да говорят истината. Дори да искат да кажат истината, те просто не могат да се заставят да го сторят. Всички хора смятат, че да бъдеш честен е глупаво и неразумно — мислят, че само идиотите говорят откровено и че е най-вероятно човек да претърпи загуби, ако е напълно открит пред другите хора и винаги говори каквото мисли, и че другите няма да искат да общуват с него, а вместо това ще го презират. Бихте ли се отнасяли с презрение към този тип хора? Таите ли този възглед? (Преди да повярвам в Бог, ги презирах, но сега се възхищавам на такива хора и смятам, че е по-добре да се живее просто и честно. Когато живее по този начин, човек товари с по-малко бреме сърцето си. Иначе след като излъжа някого, трябва да го прикрия и в крайна сметка закъсвам все повече и накрая лъжата ще бъде разкрита.) И лъженето, и маменето са глупави постъпки и много по-мъдро е просто да се казва истината и да се говори от сърце. Сега вече всички хора разбират този въпрос — ако някой все още смята, че да лъжеш и да мамиш е белег за наличие на заложби и находчивост, то той е невероятно глупав, твърдоглаво невеж и му липсва и капчица истина. Всеки човек, който е вече на години и все още вярва, че измамниците са най-умните, а честните хора са все глупаци, е абсурдно същество, което не може да прозре нищо. Всеки живее своя собствен живот — някои хора, които практикуват да бъдат честни всеки ден, са щастливи, не се стресират и се чувстват свободни и волни в сърцата си. Не им липсва нищо и живеят по-удобен живот. Всеки се наслаждава на общуването с такива хора и те наистина трябва да са обект на завист от страна на всички — тези хора са разбрали смисъла на живота. Има някои глупави хора, които си мислят: „Този човек винаги казва истината и беше кастрен, нали? Ами, така му се пада! Вижте ме мен — внимавам да не издавам намеренията си, не говоря за тях и не ги разкривам, затова не са ме кастрили, не съм претърпял загуби и не съм се злепоставял пред всички. Прекрасно е! Хората, които крият намеренията си, не говорят честно с никого и не позволяват на другите да разберат какво мислят, превъзхождат другите и са високоинтелигентни“. И все пак всеки може да види, че тези хора са най-измамните и лукавите. Другите хора са винаги нащрек около тях и ги избягват. Никой не желае да дружи с измамници. Не са ли такива фактите? Ако даден човек е откровен и често казва истината, ако е способен да разголи сърцето си пред другите и не таи никакви намерения да навреди на други хора, макар че понякога може да изглежда невеж и да постъпва глупаво, като цяло ще го признават за добър човек и всеки с охота ще общува с него. Общопризнат факт е, че хората имат полза и се радват на чувство за сигурност, когато общуват с честни, добри хора. Вярващите в Бог, които са честни и се стремят към истината, са обичани не само от другите в църквата, но и от самия Бог. Щом придобият истината, те притежават истинско свидетелство и могат да получат Божието одобрение — нима това не ги прави най-благословените от всички хора? Онези, които разбират малко от истината, ще видят ясно това. В поведението си трябва да се стараеш да си добър и честен човек, който притежава истината. Така не само ще бъдеш обичан от другите, но и ще получиш Божиите благословии. Колкото и добро да е поведението на човек, който следва светските тенденции, той все още не е добър човек. Онези, които не разбират това, са глупаци, които все още не са възприели истината. Онези, които наистина са възприели истината, избират да вървят по правилния път в живота, да бъдат честни хора и да следват Бог. Само като постъпва по този начин, човек може да постигне спасение. Това са най-умните от всички хора.