Божието изискване към хората да бъдат честни е най-същественото нещо. За съжаление, мнозина не го разбират и пренебрегват въпроса за това да си честен човек. Ако хората наистина разбираха Божието дело, щяха да знаят, че след като Той завърши Своето дело на правосъдието в последните дни, само онези честни хора, които са били пречистени от покварения си нрав и са се отървали от своите измами и лъжи, ще получат спасение от Него и ще бъдат пригодни да влязат в Неговото царство. Ако след много години вяра в Бог хората все още са изпълнени с лъжи и измами, ако не могат искрено да отдадат всичко на Бог и винаги изпълняват задълженията си нехайно, те със сигурност ще бъдат отритнати от Него. Какъв ще бъде изходът за тях? Те със сигурност ще бъдат премахнати от църквата и отстранени. Днес, когато вижда как Божието дело стига до този етап, човек си спомня как Бог постоянно призоваваше човека да бъде честен. Това е от огромно значение. То не е казано просто току-така и толкоз — то е пряко свързано с това дали човек може или не може да постигне спасение и да оцелее, както и с изхода за всеки човек и крайната му цел. Следователно, може да се каже със сигурност, че само ако се отърве от измамния си нрав и стане честен, човек може да изживее нормална човешка природа и да постигне спасение. Онези, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но все още извършват измами, са обречени да бъдат отстранени.

Сега всички Божии избраници практикуват изпълнение на дълга си, а Бог се възползва от това, че хората изпълняват дълга си, за да усъвършенства една група от хора и да отстрани друга. Ето защо именно изпълнението на дълг е това, което разкрива всеки тип човек, и всеки тип измамен човек, неверник и зъл човек бива разкрит и отстранен докато изпълнява дълга си. Хората, които изпълняват дълга си предано, са честни хора; тези, които постоянно са нехайни, са измамни, лукави хора, те са неверници; а онези, които причиняват прекъсвания и смущения в изпълнението на дълга си, са зли хора и антихристи. В момента при много от хората, които изпълняват дълга си, все още съществува широк кръг от проблеми. Някои хора винаги са много пасивни в изпълнението на дълга си, винаги седят и чакат, и разчитат на другите. Каква нагласа е това? Това е безотговорност. Божият дом ти е определил да изпълняваш даден дълг, но ти размишляваш над него с дни, без да свършиш никаква конкретна работа. Никъде те няма на работното място и хората не могат да те намерят, когато имат проблеми, които трябва да разрешат. Не си поел тази работа. Ако някой водач те попита за нея, какво ще му кажеш? В момента не вършиш никаква работа. Добре осъзнаваш, че тази работа е твоя отговорност, но не я вършиш. Какво изобщо си мислиш? Не го ли правиш, защото не си способен за нея? Или просто желаеш да се отдадеш на удобство? Какво отношение имаш към своя дълг? Говориш само за думи и доктрини и казваш само приятно звучащи неща, но не вършиш никаква действителна работа. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си, трябва да подадеш оставка. Не заемай позицията, без да правиш нищо. Не нанася ли това вреда на Божиите избраници и не компрометира ли работата на църквата? По начина, по който говориш, изглежда, че разбираш от всякакви доктрини, но когато от теб се поиска да изпълниш дълг, ти си нехаен и изобщо не си добросъвестен. Това искрено отдаване на всичко на Бог ли е? Не си искрен, когато става въпрос за Бог, но се преструваш на такъв. Способен ли си да Го измамиш? По начина, по който обикновено говориш, изглежда, че имаш толкова голяма вяра. Иска ти се да си стожер на църквата и нейна опора. Когато обаче изпълняваш дълг, си по-безполезен от кибритена клечка. Не е ли това мамене на Бог с широко отворени очи? Знаеш ли какво ще последва от това, че се опитваш да измамиш Бог? Той ще те отритне и ще те отстрани! В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — само дай на човека дълг, и много скоро ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не. Тези, които обичат истината, могат да изпълняват дълга си искрено и да поддържат делото на Божия дом; тези, които не обичат истината, ни най-малко не поддържат делото на Божия дом — те са безотговорни в изпълнението на задълженията си. Това веднага става ясно за проницателните. Никой, който изпълнява дълга си зле, не обича истината, нито пък е честен човек; всички такива хора ще бъдат разкрити и отстранени. За да изпълняват дълга си добре, хората трябва да имат чувство за отговорност и чувство за бреме. Така работата определено ще бъде свършена подобаващо. Тревожно е само когато човек няма чувство за бреме или отговорност, когато трябва да бъде подканван за всичко, когато винаги е нехаен и се опитва да прехвърли вината на друг, когато възникнат проблеми, което води до забавяне на решаването им. Може ли в такъв случай работата да бъде свършена добре? Може ли такова изпълнение на техния дълг да доведе до резултати? Те не искат да изпълнят нито една от задачите, уредени за тях, и когато видят, че някой друг има нужда от помощ в работата си, не му обръщат внимание. Вършат нещо дребно само когато им наредят, само когато ножът е опрял до кокала и нямат избор. Това не е изпълнение на дълг, а наемен труд! Наемникът работи за работодател, взима дневна надница за всеки изработен ден и почасова надница за всеки изработен час. Той си чака заплатата. Опасява се да не би да свърши някоя работа, без шефът да забележи, страхува се да не би да остане невъзнаграден за нещо, което е изпълнил, и работи само за фасон, което значи, че у него няма никаква преданост. В повечето случаи не сте способни да отговорите, когато ви задават въпроси, свързани с работата. Някои от вас са се включили в нея, но никога не са попитали как върви тя или не са помислили внимателно за това. С оглед на вашите заложби и вашата проницателност би трябвало да знаете поне нещо, защото всички вие сте участвали в тази работа. Тогава защо повечето хора не казват нищо? Възможно е наистина да не знаете какво да кажете — да не знаете дали нещата вървят добре, или не. Има две причини за това: едната е, че сте напълно безразлични и никога не сте се интересували от тези неща, а сте ги приемали само като задача, която трябва да се изпълни. Другата е, че сте безотговорни и не желаете да се интересувате за тези неща. Ако наистина те беше грижа и беше истински ангажиран, щеше да имаш мнение и гледна точка за всичко. Липсата на гледна точка или възглед често се дължи на безразличието и апатията, както и на това, че не поемате никаква отговорност. Не сте усърдни в дълга, който изпълнявате, не поемате никаква отговорност, не желаете да платите цена или да се ангажирате. Не полагате никакви усилия, нито желаете да изразходвате по-голяма енергия. Искате просто да сте един подчинен, което не се различава от начина, по който един невярващ работи за своя шеф. Подобно изпълнение на дълг не се нрави на Бог и не Му допада. То не може да срещне Неговото одобрение.

Веднъж Господ Исус каза: „Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 13:12). Какво е значението на тези думи? Те означават, че ако дори не изпълняваш собствения си дълг или работа или не им се посвещаваш, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое. Какво означава „да ти отнеме“? Как се чувстват хората от това? Може да се окаже, че не можеш да постигнеш това, което биха ти позволили твоите заложби и дарби, че не чувстваш нищо и си просто като един невярващ. Ето какво означава да ти бъде отнето всичко от Бог. Ако при изпълнението на дълга си проявиш небрежност, не платиш цена и не си искрен, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое, ще ти отнеме правото да изпълняваш дълга си, няма да ти даде това право. Тъй като Бог ти е дал дарби и заложби, но ти не си изпълнил дълга си както трябва, не си отдал всичко на Бог или не си платил цена и не си вложил сърцето си в това, Бог не само няма да те благослови, но и ще ти отнеме това, което някога си имал. Бог дарява хората с дарове, като им дава специални умения, интелигентност и мъдрост. Как трябва да използват тези неща? Ти трябва да посветиш специалните си умения, дарбите си, интелигентността и мъдростта си на своя дълг. Трябва да използваш сърцето си и да прилагаш всичко, което знаеш, всичко, което разбираш, и всичко, което можеш да постигнеш, за изпълнението на своя дълг. Като изпълнявате това, ще бъдете благословени. Какво означава да бъдеш благословен от Бог? Какво чувстват хората тогава? Че са били просветлени и напътствани от Бог и че имат път, когато изпълняват дълга си. На другите хора може да им се струва, че твоите заложби и нещата, които си научил, не биха могли да ти дадат възможност да свършиш нещата — но ако Бог работи и те просветлява, ще си способен не само да разбереш и да свършиш тези неща, но и да ги свършиш добре. Накрая дори ще се удивиш на себе си: „Преди не бях толкова умел, но сега у мен има още толкова много добри неща — всички те са положителни. Никога не съм изучавал тези неща, но сега изведнъж ги разбирам. Как така изведнъж станах толкова умен? Как така има толкова много неща, които мога да правя сега?“. Няма да сте способни да си го обясните. Това е просветлението и благословията на Бог. Така Бог благославя хората. Ако не усещате това, когато изпълнявате дълга си или вършите работата си, значи не сте благословени от Бог. Ако изпълнението на дълга ти винаги ти се струва безсмислено, ако ти се струва, че няма какво да се направи, и ако не можеш да се заставиш да дадеш своя принос, ако никога не получаваш просветление и смяташ, че нямаш никакъв интелект или мъдрост, които да използваш, тогава това означава неприятности. То показва, че нямаш правилния мотив или правилния път за изпълнението на дълга си и Бог не одобрява това, а твоето състояние е ненормално. Трябва да се изследваш: „Защо ми липсва път в моя дълг? Изучавал съм тази област и тя е в обсега на моята специализация — дори съм добър в нея. Защо се случва така, че когато се опитвам да приложа знанията си, не мога? Защо не мога да ги използвам? Какво става?“. Случайност ли е това? Тук има проблем. Когато Бог благослови някого, той става интелигентен и мъдър, проницателен по всички въпроси, а също и остроумен, бдителен и особено сръчен. Той ще притежава вещина и вдъхновение във всичко, което върши и ще си мисли, че всичко, което прави, е толкова лесно и че никаква трудност не може да му попречи — той е благословен от Бог. Ако на някого всичко му е много трудно, ако е непохватен, склонен да изопачава и невеж, каквото и да прави, ако не разбира нищо от това, което му се казва, тогава какво означава това? Това означава, че е лишен от Божието напътствие, както и от Божията благословия. Някои хора казват: „Аз много се старах. Тогава защо не виждам Божиите благословии?“. Ако само се стараеш и полагаш усилия, но не търсиш да действаш според истините принципи, тогава само симулираш, че изпълняваш дълга си. Как изобщо би могъл да видиш Божиите благословии? Ако винаги си небрежен в изпълнението на дълга си и никога не си съвестен, няма да бъдеш просветлен или озарен от Светия Дух и няма да се ползваш от Божието напътствие или Неговото дело, и действията ти няма да дадат плод. Много е трудно да се изпълни добре даден дълг или да се реши добре даден въпрос, като се разчита на човешката сила и на усвояването на знания от хората. Всеки счита, че знае някои неща, че има някаква вещина, но не върши нещата добре и те винаги се объркват, което предизвиква коментари и присмех. Това е проблем. Някой може очевидно да не е кой знае какво, но да си мисли, че е вещ и да не отстъпва пред никого. Това е свързано с проблем в природата на човека. Онези, които не познават себе си, са все такива. Могат ли такива хора да изпълнят дълга си добре? Те не само че не са способни да изпълнят добре дълга си, но може и напълно да се провалят. Някои хора не могат да изпълняват добре никакъв дълг, но въпреки това винаги се опитват да заемат по-висши позиции и да командват другите. Такива хора не постигат нищо — те не са способни дори да разпространяват евангелието или да свидетелстват пред другите и нямат и една дума на общение, която да споделят за истината. Такива хора са съвсем голи, обеднели и жалки! Всички, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си безотговорно. „Ако някой води, аз го следвам и вървя, накъдето и да поведе. Ще направя всичко, което поиска от мен. Що се отнася до това да поема отговорността и да се загрижа или да се потрудя повече, да отдам цялото си сърце и всички сили на това, което върша — не съм готов на това“. Тези хора не искат да платят цената. Готови са само да полагат усилия, но не и да поемат отговорност. Това не е отношението, с което човек наистина изпълнява дълга си. Човек трябва се да научи да взема присърце изпълнението на дълга си и съвестният човек може да го постигне. Ако никога не взима присърце изпълнението на своя дълг, значи няма съвест, а хората без съвест не могат да придобият истината. Защо казвам, че не могат да придобият истината? Те не знаят как да се молят на Бог и как да търсят просветлението на Светия Дух, не знаят как да проявят внимание към Божиите намерения, нито как да вложат сърце и душа в размисъл над Божиите слова, нито знаят как да търсят истината, как да търсят да разберат Божиите изисквания и Неговите желания. Ето какво означава да не си способен да търсиш истината. Изпадате ли в състояния, при които, каквото и да се случва или какъвто и дълг да изпълнявате, често сте способни да притихнете пред Бог и да вложите сърцето си в размисъл над словата Му, в търсене на истината и в обмисляне на това как трябва да изпълните този дълг, за да съответства на Божиите намерения, и кои истини трябва да притежавате, за да го изпълните на задоволително ниво? Често ли търсите истината по този начин? (Не.) Да вземеш дълга си присърце и да си способен да поемеш отговорност изисква да страдаш и да платиш цена; не е достатъчно просто да говориш за това. Ако не вземеш дълга си присърце, а вместо това все искаш да се трудиш, дългът ти определено няма да е изпълнен добре. Просто ще симулираш дейност и нищо повече, и няма да знаеш дали си изпълнил добре дълга си, или не. Ако го вземеш присърце, постепенно ще започнеш да разбираш истината, а ако не го направиш, няма да я разбереш. Когато вземеш присърце изпълнението на дълга си и стремежа към истината, постепенно ще започнеш да разбираш Божиите намерения, да откриваш собствената си поквара и недостатъците си и да овладяваш различните си състояния. Когато се съсредоточаваш единствено върху това да полагаш усилия, а не вземаш присърце самоанализирането си, няма да си способен да откриеш истинските състояния в сърцето си и безбройните си реакции и разкривания на поквара в различни ситуации. Ще имаш много неприятности, ако не знаеш какви ще са последствията от неразрешените проблеми. Затова не е добре вярата ти в Бог да е объркана. Трябва да живееш пред Бог винаги и навсякъде. Каквото и да ти се случва, винаги трябва да търсиш истината и докато го правиш, трябва и да се самоанализираш и да знаеш какви са проблемите в състоянието ти, като веднага потърсиш истината, за да ги разрешиш. Само така можеш да изпълниш добре дълга си, без да отлагаш работата. Не само че ще си способен да изпълняваш добре дълга си, а най-важното е, че същевременно ще навлезеш в живота и ще си способен да промениш покварения си нрав. Само така можеш да навлезеш в истината реалност. Дали ще си способен да разбереш истината, ако това, върху което често размишляваш в сърцето си, не са въпроси, свързани с твоя дълг, или въпроси, които касаят истината, а вместо това се вкопчваш във външни неща и мислиш за делата на плътта? Ще си способен ли да изпълниш добре дълга си и да живееш пред Бог? Определено няма да си способен. Такъв човек не може да бъде спасен.

Да вярваш в Бог е да вървиш по правилния път в живота, а човек трябва да се стреми към истината. Това е въпрос на дух и на живот и е различно от стремежа на невярващите към богатство и слава, към увековечаване на собственото им име. Това са различни пътища. В работата си невярващите мислят как да вършат по-малко работа за повече пари и чрез какви съмнителни схеми да изкарат повече. По цял ден кроят как да забогатеят и да увеличат семейното състояние и дори им хрумват безскрупулни средства за постигането на тези цели. Това е пътят на злото, пътят на Сатана и пътят, по който вървят невярващите. Пътят, по който вървят вярващите в Бог, е този на стремежа към истината и придобиването на живота; той е пътят на следването на Бог и на придобиването на истината. Как трябва да практикувате, за да придобиете истината? Трябва усърдно да четете, да практикувате и да преживявате Божиите слова — само след като го сторите, ще разберете истината. И когато разберете истината, трябва да помислите как да изпълнявате добре дълга си, така че да може да вършите нещата в съответствие с принципите, и как може да започнете да се покорявате на Бог. Това изисква практикуване на истината. Практикуването на истината не е нещо лесно. Трябва не само да търсите истината, но и да размишлявате и да разпознавате дали нямате погрешни идеи и представи, а ако съществуват проблеми, трябва да разговаряте за истината, за да ги разрешите. Когато разберете принципите на практикуване на истината, тогава можете да практикувате истината. А само като практикувате истината, можете да навлезете в истината реалност и да станете човек, който се покорява на Бог. Като практикувате и преживявате по този начин, ще промените нрава си и ще постигнете истината, без дори да го осъзнавате. Невярващите винаги се стремят към слава, придобивки и статус. В резултат на това те вървят по пътя на злото, като стават все по-порочни, все по-лукави и измамни, все по-пресметливи и склонни да заговорничат. Сърцата им стават все по-зли и те стават все по-неразгадаеми и озадачаващи — това е пътят на невярващите. Пътят на онези, които вярват в Бог, е точно обратният на него. Вярващите в Бог искат да се отделят от този зъл свят и от злото човечество. Те желаят да се стремят към истината и да се пречистят от покварата си. Сърцата им са мирни и спокойни само когато изживяват човешко подобие. Те искат да познаят Бог, да се боят от Него, да отбягват злото и да получат одобрението и благословията на Бог. Към това се стремят онези, които вярват в Бог. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, ако действително разбираш истината и си се променил, колкото повече другите общуват с теб, толкова повече ще чувстват, че си честен — честен в речта си и честен в изпълнението на дълга си — човек, който е напълно открит, който няма какво да крие и който говори и действа по прозрачен начин. Чрез нещата, които изричаш, възгледите, които изразяваш, нещата, които вършиш, дълга, който изпълняваш, и чрез честното ти отношение, когато разговаряш с другите, хората могат да надникнат в сърцето ти и да видят как се държиш, какви са предпочитанията ти и какви цели преследваш. Те могат ясно да видят, че си добър и честен човек и че вървиш по правилния път. Това показва, че си се променил. Ако дълго време си вярвал в Бог и си изпълнявал дълг, но хората, с които общуваш, винаги чувстват, че не си открит в онова, което казваш, че възгледите ти са неясни и не могат да прозрат истинските ти намерения в твоите действия, ако постоянно чувстват, че има неща, които криеш дълбоко в сърцето си, това показва, че си потаен човек, който знае как да се прикрива, да се маскира и да се издокарва. Ако дори след няколко години общуване с теб другите не са в състояние да разберат напълно сърцето ти и виждат само твоя темперамент и характер, а не твоя нрав или твоята същност, това показва, че все още живееш според сатанинския си нрав. Колкото си по-лукав, толкова повече това показва, че не си добър човек, че ти липсва човешка природа и че принадлежиш на дяволите и на Сатана. Ако не придобиеш никаква истина и поквареният ти нрав не се пречисти, колкото и години да вярваш в Бог, на човек като теб ще му бъде много трудно да постигне спасение. И ако въпреки умението ти да увърташ, да боравиш с думите, въпреки съобразителността ти, бързите ти реакции и умелото ти справяне с нещата, хората, които общуват с теб, винаги се чувстват неловко и могат да доловят, че не си надежден, не заслужаваш доверие и си неразгадаем, тогава си в беда. Това сочи, че изобщо не си се променил, докато си вярвал в Бог и че не вярваш истински в Него. Преживявали ли сте някаква истинска промяна във вярата си в Бог досега? Имате ли честно отношение, когато общувате с другите? Смятат ли другите, че си искрен? (Що се отнася до нещата, които са от непосредствена полза за мен, мога да лъжа и да мамя, но когато нямам пряка полза от тях, мога да говоря истината и да отворя малко сърцето си.) (Подбирам нещата, които казвам — някои казвам открито, но онези, спотаени дълбоко в сърцето ми, остават скрити. Когато общувам с другите, все още съм склонен да се прикривам и маскирам.) Това е случай, при който човек живее в покварения си нрав. Ако човек не се стреми към истината и не преодолява покварения си нрав, как може да се промени? Всички вие сте хора, които изпълняват дълг. Най-малкото, трябва да имаш честно сърце и да позволиш на Бог да види, че си искрен — само тогава можеш да постигнеш Божието просветление, озарение и напътствие. Най-същественото нещо е да приемеш внимателната Божия проверка. Независимо от това какви прегради съществуват между теб и другите хора, колко много цениш собствената си суета и репутация и какви намерения таиш, които не можеш да разкриеш по прост начин, всички тези неща трябва постепенно да се променят. Стъпка по стъпка всеки човек трябва да се освободи от този покварен нрав и от тези трудности и да преодолее препятствията, които поквареният му нрав създава. Преди да преминеш през тези препятствия, дали сърцето ти е наистина честно спрямо Бог? Криеш ли и прикриваш ли неща от Него или се преструваш и Го мамиш? Трябва да си наясно по този въпрос в сърцето си. Ако носиш тези неща в сърцето си, трябва да приемеш внимателната Божия проверка. Не оставяй нещата на случайността и не казвай: „Не искам да отдам целия си живот на Бог. Искам да създам семейство и да живея собствения си живот. Надявам се, че Бог няма да ме проучва внимателно и да ме заклейми“. Ако криеш всички тези неща от Бог — т.е. намеренията, целите, плановете и житейските стратегии, които таиш дълбоко в сърцето си — и ако криеш възгледите си за много неща и убежденията си относно вярата в Бог, тогава ще бъдеш в беда. Ако криеш тези безполезни неща и не търсиш истината, за да се справиш с тях, това показва, че не обичаш истината и че ти е трудно да я приемеш и придобиеш. Можеш да скриеш някои неща от другите хора, но не можеш да ги скриеш от Бог. Ако нямаш доверие в Бог, защо тогава вярваш в Него? Ако имаш някакви тайни и се притесняваш, че хората ще те гледат с пренебрежение, ако ги разкриеш, и нямаш смелост да ги изречеш открито, тогава можеш просто да се откриеш пред Бог. Трябва да се помолиш на Бог, като признаеш подлите намерения, които таиш относно вярата си в Него, нещата, които си сторил заради бъдещето и съдбата си, и как си се домогвал до слава и придобивки. Изложи всички тези неща пред Бог и Му ги разкрий. Не ги крий от Него. Независимо от това за колко хора е затворено сърцето ти, не затваряй сърцето си за Бог — трябва да отвориш сърцето си за Него. Това е най-малката степен на искреност, която трябва да притежават онези, които вярват в Него. Ако имаш сърце, което е отворено за Бог, а не е затворено за Него, и можеш да приемеш Неговата внимателна проверка, как ще гледа Той на теб? Въпреки че може да не се откриваш пред другите, ако можеш да се откриеш пред Бог, Той ще гледа на теб като на честен човек с честно сърце. Ако твоето честно сърце може да приеме Неговата внимателна проверка, то това е скъпоценно в Неговите очи и Той със сигурност има дело, което да извърши в теб. Например, ако си извършил нещо измамно спрямо Бог, Той ще те дисциплинира. Тогава трябва да приемеш Неговото дисциплиниране, бързо да се покаеш и да се изповядаш пред Него и да признаеш грешките си. Трябва да признаеш непокорството и покварата си, да приемеш Божието наказание и правосъдие, да познаеш покварения си нрав, да практикуваш според Неговите слова и искрено да се покаеш. Това е доказателство, че искрено вярваш в Бог и че имаш истинска вяра в Него.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.