Някога ходех по църквите, като виждах всички видове приемни семейства и всички видове вярващи в Бог. Защо вече не искам да контактувам с твърде много хора? Хората са изключително лоши, повечето от тях нямат нито съвест, нито разум, нямат място за Бог и винаги интригантстват по отношение на Него, така че аз избирам да се пазя от хората и върша само делото, което е необходимо. Някои казват: „Не живее ли Бог сред хората?“. Аз живея сред хората, това е вярно, но не мога да живея сред нечестивите, това е твърде опасно. Щеше да е чудесно, ако имах духовно тяло, щях да мога да правя всичко сред хората — духовно тяло като това на Исус би било чудесно, Той би могъл да действа както си иска и хората не биха се осмелили да Го преследват, но сега Аз имам нормално тяло от плът, абсолютно нормално тяло от плът без нищо свръхестествено в него, така че хората не могат да приемат това — те винаги имат представи и искат да проучват Бог. Ако такъв тип хора, с такъв нрав, получат малко дисциплина и наказание, като получат едномесечно главоболие, смятате ли, че това би било полезно? Би било безполезно. Те ще се изправят отново след това едномесечно главоболие и ще излеят гнева си. Смятате ли, че дисциплината сама по себе си може да предизвика промяна? Не. И така, има много хора, с които съм влизал в контакт в миналото, но много малко от тях обичат истината. Мога само да ви кажа, че хората не трябва да вярват в Бог с цел да получат нещо от Него. Теб единствено трябва да те е грижа да изпълняваш дълга си добре, да използваш цялата си енергия. Ако твоите заложби са твърде слаби, неподходящи за употреба, тогава трябва да побързаш и да се оттеглиш. Ти трябва да бъдеш покорен и благоразумен, трябва да правиш каквото е необходимо, не трябва да правиш каквото не е позволено и трябва да бъдеш разумен. Ти си човек. Ако Бог не ти беше дал дъх, живот и енергия, ти не би могъл да направиш нищо. Хората не трябва да искат нищо, нито да сравняват способностите си — притежаването на способности е безполезно за теб! Ако една църква те направи свой водач, това е твоя отговорност, но ако някой друг бъде направен водач, тогава това е негова отговорност. Разбира се, що се отнася до работата, трябва да имаш общение, но не трябва да сравняваш способностите с мисълта: „Отдавна имам способности в тази църква, те трябва да ме уважават. Аз съм най-старшият, ти си втори“. Не казвайте такова нещо, то е твърде неразумно. Някои хора също казват: „Аз оставих работата си, за да отдам всичко от себе си за Бог, оставих семейството си и какво придобих? Не съм получил нищо, а Бог все още поучава хората“. Какво мислите за тези думи? Хората трябва да заемат правилна позиция и първо да са наясно с факта, че са хора, че все пак са покварени хора. Ако те направят водач, тогава бъди водач. Ако не те направят водач, тогава бъди обикновен последовател. Ако ти бъде дадена работа, която да вършиш, тогава имаш възможност да направиш нещо. Ако не ти бъде дадена работа, тогава не можеш да направиш нищо. Не се хвали — хваленето е лош знак, който доказва, че вървиш към крайност, към смърт. Не се хвали, като казваш: „Спечелих някъде група хора, те са моите плодове. Ако не бях отишъл, никой друг не би могъл да го направи. Когато отидох, Светият Дух извърши страхотна работа!“. Не се хвали по този начин. Вместо това трябва да кажеш: „Спечелването на тези хора е резултат от делото на Светия Дух, човек може да извърши само малко работа. Ако приключим с разпространението на евангелието и Бог ни изпрати у дома, тогава ще се върнем у дома“. Не казвай: „Какво сгреших, че Те накара да ме изпратиш у дома? Ако не можеш да кажеш причината, тогава няма да се прибера вкъщи!“. Не можеш да имаш такова изискване. Ако имаш такова изискване, това доказва, че твоят нрав е особено арогантен. Ако не си направил грешка, не може ли да бъдеш изпратен у дома? Ако постъпваш правилно, не може ли да бъдеш изпратен у дома? Дори и да постъпваш правилно и да се справяш добре, ако бъдеш изпратен у дома, трябва да се върнеш у дома. Ако с теб се разправят, трябва да го приемеш и да се подчиниш. Това е задължение, отговорност и не трябва да се защитаваш. Йов вярваше в Бог и се фокусира само върху страха от Него и отбягването на злото. Йов не поиска нищо и Йехова го благослови. Някои казват: „Това стана, защото Йов беше добър към Бог, така че, разбира се, Бог го благослови. Това беше в замяна на вярата и праведното дело на Йов“. Това е неправилно — това не беше размяна, а беше, защото Йехова искаше да го благослови. Защо той не се оплака, когато Йехова му отне всичко? Защо не каза: „Аз постъпвам праведно, толкова големи способности имам, затова Ти не трябва да се отнасяш с мен по този начин“. Това не е въпрос на трябва и не трябва! Когато става въпрос за вяра в Бог, ако хората винаги имат свой собствен избор и винаги говорят за човешките представи и доктрини, това не би било правилно. Това е човешка арогантност, човешки бунт. Човешкият избор е човешко прелюбодеяние.

Осъзнавате ли, когато разкривате собствения си арогантен нрав? Някои хора не осъзнават и казват: „Аз не съм арогантен, никога досега не съм казвал нищо арогантно“. Дори и да не си наясно с това, ти все пак имаш арогантен нрав, той просто не се е разкрил. Фактът, че не си го проявил външно, не доказва, че нямаш арогантен нрав. Възможно е твоето сърце да е по-арогантно от всяко друго, просто знаеш как да се преструваш, така че да не се разкрива, но проницателните хора са в състояние да го видят. Така че всеки човек има арогантен нрав, това е присъщо на човешката природа. Хората с арогантна природа са способни да се бунтуват срещу Бог, да Му се противопоставят, да извършват действия, които Го съдят и предават, и да правят неща, които възвеличават самите тях и които са опит да установят техни собствени независими царства. Да кажем, че в една страна има десетки хиляди хора, които са приели Божието дело, и Божият дом те е изпратил там, за да водиш Божиите избраници и да си техен пастир. И да кажем, че Божият дом ти е предал властта и ти е позволил да работиш сам, без надзор нито от Мен, нито от другиго. След няколко месеца ти ще си станал като върховен владетел, цялата власт ще е в ръцете ти, у теб ще е и хлябът, и ножът, всички избраници ще гледат на теб с възхищение и уважение, ще ти се покланят, ще ти се покоряват, сякаш си Бог, ще те възхваляват с всяка дума, ще казват, че проповядваш проникновено и упорито ще твърдят, че твоите слова са онова, от което се нуждаят, че можеш да им осигуриш ресурси и да ги водиш, и в сърцата им няма да има място за Бог. Не би ли бил проблемен този вид работа? Ти как би я свършил? Ако тези хора са способни на такава реакция, това би доказало, че работата, която вършиш, изобщо не включва да свидетелстваш за Бог. По-скоро тя свидетелства единствено за самия теб и те хвали. Как сте могли да постигнете такъв резултат? Някои хора казват: „Това, за което аз общувам, е истината. Със сигурност никога не съм свидетелствал за себе си!“. Това твое отношение, този маниер, е опит да общуваш с хората от позицията на Бог, а не заемане на позицията на покварен човек. Всичко, което казваш, е високопарно говорене и отправяне на искания към другите — то няма нищо общо с теб самия. Затова последствието, което ще постигнеш, е да накараш хората да ти се покланят и да ти завиждат, докато накрая всички ти се покоряват, свидетелстват за теб, възвеличават те и те ласкаят до небесата. Когато това се случи, с теб ще бъде свършено. Ти ще си се провалил! Не е ли това пътят, на който всички вие се намирате в момента? Ако те помолят да водиш няколко хиляди или няколко десетки хиляди души, ти ще се почувстваш въодушевен. После ще се поддадеш на високомерие и ще започнеш да се опитваш да заемеш Божието място, да говориш и да жестикулираш, и ще се чудиш какво да облечеш, какво да ядеш или как да вървиш. Ще се наслаждаваш на удобствата на живота и ще се държиш високомерно и няма да благоволяваш да се срещаш с обикновени братя и сестри. Ще стигнеш дъното и ще бъдеш разкрит и отстранен, поразен като архангела! Всички вие сте способни на това, нали? Е, какво трябва да направите? Ако един ден се уреди да бъдете отговорни за евангелската работа във всяка страна, а вие сте в състояние да вървите по пътя на антихриста, тогава как би се разпространило делото? Това няма ли да бъде обезпокоително? Кой тогава би се осмелил да ви пусне да отидете там? След като бъдеш изпратен там, никога няма да се върнеш. Няма да обръщаш внимание на нищо, което Бог казва, и просто ще продължиш да се величаеш и да свидетелстваш за себе си, сякаш ти носиш спасение на хората, вършиш Божието дело и караш хората да мислят, че Бог се е появил и работи тук — и като ти се покланят хората, ти ще си изпълнен с радост и ще приемеш да се държат с теб като с Бог. След като стигнеш до този етап, значи сериозно си загазил; ще бъдеш изхвърлен на боклука. Без да го осъзнаваш, този вид арогантна природа ще се окаже твоята разруха. Това е пример за човек, който върви по пътя на антихристите. Тези, които са достигнали тази точка, са загубили цялото си съзнание, съвестта и разумът им са престанали да изпълняват каквато и да е функция и те дори не знаят как да се молят или да търсят. Не чакайте дотогава, за да помислите: „Трябва да се следя изкъсо, трябва да се моля искрено!“. Тогава ще е твърде късно. Трябва да имаш предварителни знания по този въпрос; трябва да потърсиш: „Как да постъпя, за да свидетелствам за Бог, как да върша добре работата си, без да свидетелствам за себе си? Какви методи трябва да използвам, за да общувам с другите, да ги ръководя?“. Ето как трябва да се подготвиш. Ако един ден наистина се уреди да работиш тук и там, а ти все още си в състояние да се самовъзвеличаваш и да свидетелстваш за себе си, и това доведе до гибелта на много от хората, които са ви поверени, вие ще бъдете в беда и после ще понесете Божието наказание. Редно ли е да не ви казвам тези думи? Преди да ги кажа, вие бяхте способни да го направите. Ако все още сте способни да го правите, след като ги казах, не сте ли в беда? Всички вие трябва да мислите как да вършите работата си, как да се държите по най-правилния начин. Всичко, което казвате и правите, всяко действие и постъпка, всяка дума и дело и всяко намерение на сърцето ви трябва да отговаря на стандарта. Нищо не може да бъде пропуснато и не можете да използвате никакви вратички. Въпреки че арогантността е присъща на човека по природа и не е лесно да се промени, хората все пак трябва да знаят за арогантния си нрав, да разполагат с принципите на практиката. Трябва да разбереш: „Ако наистина ми бъдат дадени някои църкви, как да действам, за да не заема мястото на Бог? Как да се държа, за да не бъда арогантен? Как да постъпя подобаващо? Как да постъпя, за да доведа хората пред Бог, за да свидетелстват за Него?“. Трябва да мислиш по тези въпроси, докато не се изяснят. Да предположим, че някой те попита: „Можеш ли да ръководиш църквите добре?“ и ти кажеш: „Да, мога“, но вместо това привличаш хората към себе си. Те ще се подчинят на теб, но не и на Бог — това не би ли било проблем? Като водач или работник, ако не знаеш какво е да доведеш хората пред Бог и какво е да ги доведеш пред себе си, тогава можеш ли да служиш на Бог? Може ли Бог да има полза от теб? В никакъв случай. Нима всички онези хора, които са способни да доведат други хора пред себе си, не са антихристи? Ако някой вярва в Бог, но няма място за Бог в сърцето си, не се бои от него, няма сърце, което да Му се покорява, нито волята да Му се покорява, тогава този човек не вярва в Бог. В кого всъщност вярва той? Анализирайте това сами. Не казвайте по-късно: „Аз не съм арогантен, добър човек съм, правя само добри неща“ — тези думи са толкова детински! Всички останали са арогантни, но ти не си? Ти беше разобличен по този начин, но все още не познаваш себе си и продължаваш да казваш, че не си арогантен — колко си безсрамен! Ти си толкова безчувствен, че няма значение по какъв начин си разобличен! Знаете ли каква е целта на тези Мои думи? Защо изобличавам хората така? Ако не ги изоблича по този начин, ще могат ли да се опознаят? Ако не ги изоблича по този начин, хората ще продължават да мислят, че са доста добри, че вършат работата си относително добре, че нямат недостатъци, които да им бъдат посочени, и че са общо взето приемливи. Дори и да бяха съвсем приемливи, те не трябва да бъдат в арогантно състояние, нито да мислят, че са способни, нито да се хвалят. Аз разобличавам състоянието на хората по този начин не за да ги осъдя на смърт, нито за да им кажа, че не могат да бъдат спасени, а по-скоро за да им позволя истински да се опознаят, да разберат собствената си покварена същност и природа, за да могат да постигнат истинско познание за самите себе си. Това е полезно в опитите им да се отърват от покварения си нрав. Ако можете да се отнасяте към Моите изобличаващи думи и към Моето кастрене на хората по правилния начин, можете да избегнете опасността да станете негативни, можете да вършите дълга си нормално, да се отнасяте към нещата в Божия дом като към свои собствени, а ако можете да поемете отговорност, без да бъдете повърхностни, ако можете да бъдете лоялни към Бог, тогава това отношение е правилно и ще можете да изпълнявате добре дълга си.

Има хора, които често нарушават принципите в постъпките си. Те не приемат да бъдат окастряни или да се разправят с тях, знаят в сърцата си, че нещата, които казват другите, са в съответствие с истината, но не ги приемат. Такива хора са толкова арогантни и самоправедни! Защо казвам, че са арогантни? Ако не приемат окастряне или разправяне, тогава те не са покорни, а непокорството не е ли арогантност? Те мислят, че се справят добре, не мислят, че правят грешки, което означава, че не познават себе си, което е арогантност. Следователно има някои неща, които трябва да анализираш сериозно, за да навлизаш в тях малко по малко. Когато вършите работата на църквата, ако другите ти се възхищават и ти дават предложения и ако се разкриват пред теб в общението, това доказва, че си свършил добре работата си. Ако хората винаги са потиснати от теб, тогава постепенно ще започнат да прозират що за човек си и ще се отдалечат от теб, което доказва, че нямаш истината реалност, така че всичко, което казваш, със сигурност е само думи от доктрина, предназначени да потискат другите. Някои църковни водачи биват заменяни — защо се случва това? Защото говорят единствено думи от доктрина, винаги се надуват и свидетелстват за себе си. Казват, че да им се съпротивляваш означава да се съпротивляваш на Бог и че който докладва ситуациите на Горното, нарушава работата на църквата. Що за проблем е това? Тези хора вече са станали толкова арогантни, че вече нямат разум. Това не показва ли истинската им същност на антихристи? Няма ли да се развие това в начало на създаване на техни собствени независими царства? Някои хора, които току-що са започнали да вярват, ще им се покланят и ще свидетелстват за тях, и те ще се радват на това много и ще се чувстват много доволни. Всеки, който е толкова арогантен, вече е обречен. Всеки, който е способен да каже „да ми се съпротивляваш значи да се съпротивляваш на Бог“, вече е станал съвременен Павел — няма разлика между това и думите на Павел: „За мене да живея е Христос“. Не са ли в голяма опасност хората, които говорят по този начин? Дори и да не установят независими царства, те все пак са истински антихристи. Ако такъв човек трябва да ръководи църква, тази църква бързо ще се превърне в царство на антихристи. Някои хора, след като станат църковни водачи, се съсредоточават специално върху това да изнасят възвишени проповеди и да се надуват, нарочно да говорят мистериозно, така че хората да се възхищават от тях, и резултатът е, че се отдалечават все повече и повече от истината реалност. Това води дотам, че повечето хора се покланят на духовни теории. Хората слушат този, който говори високопарно. Те не обръщат внимание на този, който говори за навлизането в живота. Нима това не е да заблуждаваш хората? Ако някой общува относно истината реалност, никой не слуша, което е проблем. Никой освен този човек не може да ръководи църквата, защото всеки се покланя на духовни теории. Онези, които не могат да говорят за духовни теории, не са в състояние да останат непоколебими в свидетелството си. Може ли една такава църква въпреки това да получи делото на Светия Дух? Могат ли хората да навлязат в истината реалност? Защо се отхвърля общуването за истината и говоренето за реални преживявания до степен, че те не желаят да Ме слушат, когато общувам за истината? Това доказва, че тези водачи вече са измамили тези хора и са ги поставили под своя контрол. Хората слушат водачите и им се покоряват, вместо да се покоряват на Бог. Очевидно е, че тези хора са такива, които се покоряват на своите водачи, а не на Бог. Защото хората, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, не са такива, които се покланят на хора или следват хора. Те имат място за Бог в сърцата си и се боят от Бог, така че как биха могли да бъдат потискани от хора? Как биха могли да се подчиняват послушно на фалшив водач, който не притежава истината реалност? Онова, от което най-много се страхува фалшивият водач, е някой, който притежава истината реалност, който се бои от Бог и отбягва злото. Ако човек не притежава истината и въпреки това иска да накара другите да му се подчиняват, не е ли той възможно най-арогантният дявол или Сатана? Ако монополизираш църквата или контролираш Божиите избраници, тогава ти си обидил Божия нрав и си унищожил себе си, и дори може да нямаш възможност да се покаеш. Всеки един от вас трябва да бъде внимателен. Това е голяма опасност, нещо, което всеки може да направи много лесно. Може някои хора да казват: „Просто няма да го направя, просто няма да свидетелствам за себе си!“. Това е така, защото си работил само за кратко време. По-късно ще се осмелиш да го направиш. Постепенно ще ставаш все по-дързък — колкото повече го правиш, толкова по-дързък ще бъдеш. Ако хората, които водиш, те хвалят и те слушат, ти естествено ще почувстваш, че си на високо ниво, че си невероятен: „Вижте ме, аз съм много добър. Аз мога да водя всички тези хора и всички те ме слушат. Хората, които не ме слушат, ги подчинявам. Това доказва, че имам някаква способност да работя и съм достоен за работата си“. С течение на времето арогантните елементи на природата ти ще започнат да се проявяват и ще станеш толкова арогантен, че ще загубиш разума си и ще бъдеш в опасност. Виждаш ли ясно това? Ти си в беда, веднага щом разкриеш арогантния си непокорен нрав. Ти не слушаш дори когато говоря, Божият дом те заменя, а ти все пак смееш да кажеш: „Нека Светият Дух да го разкрие“. Фактът, че би казал това, доказва, че не приемаш истината. Твоят бунт е твърде голям — той е изобличил твоята природа същност. Ти не познаваш Бог ни най-малко. И така, казвам ви всичко това днес, за да се наблюдавате внимателно. Не се самовъзвеличавайте и не свидетелствайте за себе си. Присъщо е на хората да опитват да установят свои собствени независими царства, защото всички те обичат положение, богатство и слава, суета, да бъдат слуги с високо положение и да демонстрират сила: „Вижте колко строго казах тези думи. В момента, в който станах заплашителен, те изгубиха смелостта си и станаха послушни“. Не демонстрирайте този вид сила. Тя е безполезна и не доказва нищо. Тя доказва само, че си особено арогантен и че имаш лош нрав. Тя не доказва, че имаш някаква способност, а още по-малко, че притежаваш истината реалност. След като сте слушали няколко години проповеди, всички ли от вас познават себе си? Не чувствате ли, че сте в опасна среда? Ако не беше Бог да говори и да работи, за да спаси човека, нямаше ли да основете независими царства? Не искате ли да придобиете монопол върху църквите, за които сте отговорни, да поставите тези хора под своето влияние, така че никой от тях да не може да избяга от вашия контрол, така че да трябва да ви слушат? Ако контролираш хората веднага щом направиш това, тогава ти си дявол, Сатана. Много е опасно да имаш такива мисли — ти вече си поел по пътя на антихриста. Ако не се самонаблюдаваш и ако не можеш да изповядаш греховете си пред Бог и да се покаеш, тогава непременно ще бъдеш отхвърлен и Бог няма да ти обръща никакво внимание. Трябва да знаеш как да се покаеш, как да се промениш, за да бъдеш в съответствие с Божията воля, за да си сигурен, че не обиждаш Божия нрав. Не чакай, докато Божият дом реши, че си антихрист и те отлъчи — тогава ще бъде твърде късно.

Есента на 1997 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.