Днес ще говоря по въпроса за природата, същността и нрава на поквареното човечество. Какво представлява природата? Природата е вродената същност на хората, това нещо в тях, което има контролираща и направляваща сила. Всичко, което човек презира, мрази или харесва, е показателно за неговия нрав, който е пряко свързан с неговата природа същност. На практика природата е същност, а природата на човека определя неговата същност. Нравът е това, което произтича от същността и природата на човека. Нравът, разкриван от хората в тяхната реч, действия и поведение, е показателен за тяхната природа, която е тяхната същност. Това е концепцията за природа. Тоест всичко, което човек харесва, мрази или презира, и всичко, към което човек се стреми, е показателно за неговата природа. Това са ключовите неща, които трябва да се разгледат, за да се види дали природата същност на човека в крайна сметка е добра или лоша. Например, ако човек обича да прави зло, тогава природата същност на този човек е доста лоша. Ако обича да прави добро и да действа праведно, тогава природата същност на този човек е добра. След като казах това, разбирате ли всички понятието за природа? Природата е същност. Преди се твърдеше, че хората са със същата същност като техния дух: какъвто дух е в тях, какъвто дух имат, такъв е видът природа, който притежават. Разбира се, това не е неправилно, но сега да кажем единствено, че духът определя природата, би било малко неясно и не би било практично. Какво да използвам сега, за да обясня това? Ще използвам нрава, за да обясня природата и същността на човека, защото нравът е това, което се проявява, което хората могат да видят, докоснат и с което могат да влязат в съприкосновение, така че той е по-конкретен и обективен. Що се отнася до духа, хората смятат, че той има неясно качество, че е загадъчен и относително празен, всичко това защото не могат да си го представят, нито могат да го видят или докоснат, нито имат начин, по който да го изразят. Не би било подходящо, нито необходимо, да се говори винаги за дух и душа. Не е нужно да обясняваме въпроса за природата, защото тези неща са невидими, а не конкретни. Това, което сега обсъждаме, е най-конкретно и реално и може да реши проблема с покварата на хората. Като използваме този вид език, за да изразим и обясним този проблем, можем да постигнем резултати.

Току-що говорихме за концепцията за природата, но какво всъщност е човешката природа? Вие знаете ли? Тъй като хората са покварени от Сатана, тяхната природа, която също е и тяхната същност, се е променила. Какво тогава е човешката същност? Това, за което говоря сега, е същността и природата на всички хора и не е насочено към определен индивид. Откакто човечеството е покварено от Сатана, човешката природа е започнала да се влошава и разумът, притежаван от нормалните хора, постепенно се е загубил. Сега те вече не действат като човешки същества в положението на човек, а са изпълнени с необуздани стремежи. Те са надминали положението на човек, но въпреки това копнеят да отидат още по-високо. За какво се отнася това „по-високо“? Те искат да надминат Бог, да надминат небесата и да надминат всичко останало. Къде се корени причината хората да разкриват такива нрави? В края на краищата човешката природа е прекалено арогантна. Повечето хора разбират смисъла на думата „арогантност“. Това е дума с отрицателно значение. Ако някой разкрива арогантност, другите мислят, че той не е добър човек. Всеки път, когато някой е прекалено арогантен, другите винаги допускат, че той е зъл човек. Никой не иска да бъде свързван с този термин. На практика обаче всеки е арогантен и всички покварени хора имат тази същност. Някои казват: „Не съм в ни най-малка степен арогантен. Никога не съм искал да бъда архангел, нито някога съм искал да надмина нито Бог, нито всички останали. Винаги съм бил човек, който е особено добре възпитан и изпълнителен“. Това не е задължително да е така — тези думи са неверни. Щом хората станат надменни по природа и същност, те често могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да не слушат Неговите слова, да създават представи за него, да правят неща, които Го предават, и неща, които ги самовъзвеличават и свидетелстват за самите тях. Ти казваш, че не си надменен, но да предположим, че ти е дадена църква и ти е позволено да я ръководиш. Да предположим, че не съм те кастрил и че никой в Божието семейство не те е критикувал, нито ти е помагал: след като я водиш известно време, ще привлечеш хората към себе си и ще ги накараш да ти се подчиняват, дори до степен на възхищение и благоговение. И защо би направил това? Това ще бъде определено от твоята природа. То няма да бъде нищо друго освен естествено разкриване. Не ти е нужно да научиш това от другите, нито има нужда те да те научат на него. Не се нуждаеш от други хора, които да те инструктират или да те принуждават да направиш това. Такава ситуация възниква естествено. Всичко, което правиш, е да караш хората да те възвеличават, да те хвалят, да ти се покланят, да ти се подчиняват и да те слушат във всичко. Когато ти се позволи да бъдеш водач, това естествено води до тази ситуация и тя не може да бъде променена. А как възниква тази ситуация? Тя се определя от надменната природа на човека. Проявата на надменност е бунт и съпротива спрямо Бог. Когато хората са надменни, самонадеяни и самоправедни, те ще създават свои собствени независими царства и ще правят нещата по какъвто си искат начин. Те също така ще поемат други хора в ръцете си и ги привличат в прегръдките си. Щом хората могат да правят такива надменни неща, това просто доказва, че същността на тяхната надменна природа е тази на Сатана — тя е на архангела. Когато надменността им достигне определено ниво, те вече няма да имат място за Бог в сърцата си и ще Му обърнат гръб. Тогава те искат да бъдат Бог, карат хората да им се покоряват и се превръщат в архангела. Ако притежаваш такава сатанинска надменна природа, Бог няма да има място в сърцето ти. Дори и да вярваш в Бог, Той вече няма да те разпознава, ще те приеме за зъл човек и ще те отстрани.

Ние сме проповядвали евангелието многократно на много водачи в религиозните кръгове, но независимо от начина, по който общуваме с тях по отношение на истината, те не го приемат. Защо това е така? Това е така, защото тяхната арогантност е станала втора природа и Бог вече няма място в сърцата им. Някои хора могат да кажат: „Хората, които са под ръководството на определени пастори в религиозния свят, наистина имат голяма мотивация. Сякаш Бог наистина е сред тях“. Мислиш ли, че да имаш ентусиазъм е същото като да имаш мотивация? Колкото и възвишени да звучат тези пасторски теории, те познават ли Бог? Ако наистина се бояха от Бог дълбоко в себе си, щяха ли да карат хората да ги следват и да ги възвеличават? Щяха ли да могат да контролират други хора? Щяха ли да се осмеляват да пречат на другите да търсят истината и да изследват истинския път? Ако те вярват, че Божиите овце са всъщност техни и че всички трябва да ги слушат, тогава не е ли истина, че се смятат за Бог? Такива хора са по-лоши дори от фарисеите. Не са ли те истински антихристи? По този начин тяхната арогантност е пагубна и може да ги накара да вършат предателски неща. Не се ли случват такива неща между вас? Можете ли да впримчите хората по този начин? Ти би могъл, но просто не ти е дадена възможност, и непрекъснато те кастрят, така че не би посмял. Някои хора също така се самовъзвеличават по заобиколни начини, но говорят много умно, така че обикновените хора не могат да го различат. Някои хора са толкова арогантни, че казват: „Недопустимо е някой друг да ръководи тази църква! Бог трябва да мине през мен, за да дойде тук, и Той може да ви проповядва само след като Му обясня ситуацията в тази църква. Освен мен, никой друг не може да дойде тук и да ви напои“. Какво намерение се крие зад изричането на това? Какъв вид нрав разкрива то? Това е арогантност. Когато хората постъпват така, с поведението си се противопоставят и опълчват на Бог. По този начин арогантният нрав на хората определя, че те ще се самовъзвеличават, ще се бунтуват срещу Бог и ще Го предават, ще поробват другите, ще ги съсипват и ще се самоунищожават. Ако умрат непокаяни, накрая ще бъдат пропъдени. Не е ли опасно човек да има арогантен нрав? Ако имат арогантен нрав, но са в състояние да приемат истината, тогава все още има възможност да бъдат спасени. Те трябва да минат през правосъдие и наказание и да отхвърлят покварения си нрав, за да постигнат истинско спасение.

Някои хора винаги казват: „Защо Бог използва правосъдие и наказание, за да спаси хората в последните дни? Защо словата на правосъдие са толкова строги?“. Има една мъдра мисъл, която може би знаете: „Божието дело е различно за всеки човек. То е гъвкаво и Той не се придържа към правилата“. Делото на правосъдие и наказание в последните дни е насочено предимно към арогантната природа на хората. Арогантността обхваща много неща, много покварени нрави. Правосъдието и наказанието са насочени директно към думата „арогантност“, за да се премахне напълно арогантния нрав на хората. Накрая хората няма да се бунтуват срещу Бог, нито ще Му се противопоставят, така че няма да се стремят да създадат свои собствени независими царства, нито ще се самовъзвеличават или ще свидетелстват за себе си, нито ще действат подло, нито ще имат прекомерни искания от Бог — по този начин те ще са отхвърлили своя арогантен нрав. Арогантността има много проявления. Например да кажем, че някой, който вярва в Бог, поисква Неговата благодат — на какво основание можеш да поискаш това? Ти си човек, покварен от Сатана, сътворено същество. Фактът, че живееш и дишаш, вече е най-голямата от Божиите милости. Ти можеш да се наслаждаваш на всичко, което Бог е създал на земята. Бог ти е дал достатъчно, така че защо би искал повече от Него? Това е така, защото хората никога не са доволни от съдбата си. Те винаги мислят, че са по-добри от другите, че трябва да имат повече, така че винаги го изискват от Бог. Това е показателно за техния арогантен нрав. Макар че устата им може да не го каже, когато хората за първи път започнат да вярват в Бог, в сърцата си те може да си мислят: „Искам да отида в рая, а не в ада. Искам не само аз самият да бъда благословен, но и цялото ми семейство. Искам да ям хубава храна, да нося хубави дрехи, да се наслаждавам на хубави неща. Искам добро семейство, добър съпруг (или съпруга) и добри деца. В крайна сметка искам да властвам като цар“. Всичко се свежда до техните изисквания и нужди. Този техен нрав, тези неща, които мислят в сърцата си, тези прекомерни желания — всички те олицетворяват арогантния нрав на човека. Какво Ме кара да кажа това? Всичко се свежда до положението на хората. Човекът е сътворено същество, което произлиза от пръстта. Бог е създал човека от глина и е вдъхнал в него диханието на живота. Толкова низко е положението на човека, но въпреки това хората идват пред Бог, като искат различни неща. Положението на човека е толкова неблагородно, че той не трябва да отваря устата си и да изисква нищо от Бог. Какво трябва да правят хората? Те трябва да работят усилено, независимо от критиките, да полагат максимални усилия и с радост да се подчиняват. Не става въпрос за приемане на смирението с радост. Не приемайте смирението с радост — това е положението, с което хората се раждат. Те трябва да бъдат по природа послушни и смирени, защото тяхното положение е скромно и затова не трябва да изискват от Бог неща, нито трябва да имат прекомерни желания към Него. Не трябва да има такива неща в тях. Ето един прост пример. Едно заможно семейство наело слуга. Положението на този слуга в заможното домакинство било особено ниско, но въпреки това той казал на господаря на къщата: „Искам да нося шапката на сина ти, искам да ям ориза ти, искам да нося дрехите ти и искам да спя в леглото ти. Каквото и да употребяваш, злато или сребро, аз го искам. Допринасям много с работата си и живея в дома ти, така че ги искам!“. Как трябва да се отнесе господарят към него? Господарят ще каже: „Трябва да знаеш какво представляваш, каква е твоята роля: ти си слуга. Давам на сина си това, което той иска, защото това е неговото положение. Какво е твоето положение, твоята идентичност? Нямаш право да искаш тези неща. Трябва да отидеш и да правиш това, което трябва, отивай да изпълняваш задълженията си според положението и идентичността си“. Има ли такъв човек някакъв разум? Има много хора, които вярват в Бог, които нямат много разум. От самото начало на вярата си в Бог те имат скрити мотиви и след това не спират да отправят искания към Бог: „Делото на Светия Дух трябва да ме следва, докато разпространявам евангелието! Ти също трябва да ми прощаваш и да ме търпиш, когато правя лоши неща! Ако върша много работа, Ти трябва да ме възнаградиш“. Накратко, хората винаги искат неща от Бог, те винаги са алчни. Някои хора, които са свършили малка част от делото и са ръководили доста добре църква, мислят, че са по-добри от другите и често разпространяват изказвания от сорта: „Защо Бог ме поставя на важна позиция? Защо продължава да споменава името ми? Защо продължава да говори с мен? Бог има високо мнение за мен, защото имам заложби и защото съм повече от обикновените хора. Вие завиждате, че Бог се отнася с мен по-добре. За какво има да завиждате? Не виждате ли колко работа върша и колко жертви правя? Не трябва да завиждате за добрите неща, които Бог ми дава, защото аз ги заслужавам. Работил съм много години и съм страдал толкова много. Заслужавам признание и съм пригоден“. Има и други, които казват: „Бог ми позволи да се присъединя към срещите на съработниците и да слушам Неговото общение. Аз имам тази пригодност — вие имате ли я? Първо, имам много заложби и се стремя към истината повече от вас. Нещо повече, аз отдавам всичко в по-голяма степен от вас и мога да върша работата на църквата — а вие можете ли?“ Това е арогантност. Резултатите от изпълнението на дълга и работата на хората са различни. Някои имат добри резултати, а други — лоши. Някои хора се раждат с добри заложби и също са в състояние да търсят истината, така че резултатите от техния дълг се подобряват бързо. Това се дължи на техните добри заложби, които са предопределени от Бог. Но как да решим проблема с лошите резултати от изпълнението на дълга? Трябва постоянно да търсите истината и да работите усилено, тогава и вие можете постепенно да постигнете добри резултати. Докато се стремите към истината и достигате до предела на възможностите си, Бог ще одобрява. Но независимо дали резултатите от работата ви са добри или не, вие не трябва да имате погрешни идеи. Не мислете: „Пригоден съм да бъда равен на Бог“, „Пригоден съм да се наслаждавам на това, което Бог ми е дал“, „Пригоден съм да накарам Бог да ме хвали“, „Пригоден съм да водя другите“ или „Пригоден съм да поучавам другите“. Не казвай, че си пригоден. Хората не трябва да имат тези мисли. Ако имаш тези мисли, това доказва, че не си на полагащото ти се място и дори нямаш елементарния разум, който човек трябва да притежава. И как можеш да се отървеш от своя арогантен нрав? Не можеш.

Някои хора казват, че нямат покварен нрав, че не са арогантни. Какви хора са те? Това са хора без разум и също така са най-глупавите и арогантни от всички. Всъщност те са по-арогантни и непокорни от всеки друг. Колкото повече някой казва, че няма покварен нрав, толкова по-арогантен и самоправеден е. Защо другите са способни да познаят себе си и да приемат Божието правосъдие, а ти не си? Ти изключение ли си? Ти светец ли си? Във вакуум ли живееш? Ти не признаваш, че човечеството е дълбоко покварено от Сатана, че всеки има покварен нрав. Това означава, че изобщо не разбираш истината и че си най-непокорен, невеж и арогантен от всички. Според теб има много добри хора в света и само няколко лоши — тогава защо е пълен с тъмнина, пълен с мръсотия и поквара, пълен с конфликти? Защо в света на човека всички вземат и крадат един от друг? Дори вярващите в Бог не са изключение. Хората винаги се борят и се бият помежду си. Откъде идва тази борба? Тя е продукт на тяхната покварена природа, разбира се, самото проявление на техния покварен нрав. От хората, които имат покварена природа, излиза арогантност и бунтовност. Онези, които живеят в сатанински нрав, са войнствени и заядливи. Онези, които са войнствени и заядливи, са най-арогантните хора от всички, те не се подчиняват на никого. Защо хората признават често греховете си, но не се покайват? Защо вярват в Бог, но не могат да приложат истината на практика? Защо вярват в Бог в продължение на много години, но не могат да следват Неговите предписания? Всичко това се дължи на арогантния нрав на хората. Хората винаги са се бунтували и са се съпротивявали спрямо Бог, били са напълно нежелаещи да приемат истината и дори са я мразили и са я отхвърляли. Това не е поради твърде високите Божии изисквания, а по-скоро защото хората се противопоставят на Бог твърде яростно и безмилостно, до степента, че да направят Бог свой враг и да Го разпнат. Нима такова покварено човечество не е твърде жестоко, арогантно и неразумно? Бог изразява толкова много истини, той има състрадание и спасява хората, и прощава греховете им, но човечеството изобщо не приема истината, хората винаги осъждат Бог и Му се противопоставят и не могат да се помирят с Него. На какво ниво е отношението на човечеството към Бог? Човекът е станал враг на Бог, Негова противоположност. Бог изразява истината, за да разобличава, съди и спасява хора. Хората не Го приемат или не Му обръщат внимание. Хората не вършат това, което Бог изисква от тях. Вместо това те отиват и вършат това, което Той мрази и презира. Бог изразява истината, но хората я отхвърлят. Бог съди и наказва покварените нрави на хората и те не само не приемат истината, но и спорят и се бунтуват срещу Него. Колко арогантни са хората? Поквареното човечество безсрамно отрича и се противопоставя на Бог. Дори и да вярват в Бог, хората винаги преследват голямо богатство, награда и влизане в небесното царство. Те също така искат да бъдат владетели и да упражняват власт. Това е моделът на представяне на арогантността, на силно покварения нрав на човека.

Бог стана плът, за да спаси човека, но в замяна на приемането на Бог хората поискаха разноски за издръжка, награди, благословии и дори започнаха да се хвалят, че са приели Бог, и да казват, че са обичани от Бог, така че другите да имат високо мнение за тях. Малък брой хора бяха наясно, че Този, когото получиха, беше Бог, но въпреки това в замяна поискаха пари от църквите. Такива арогантни хора казват, че нямат покварен нрав и че вярата им е по-голяма от вярата на всеки друг, че са по-отдадени на Бог и че действат по-добре от всеки друг. Някои хора се хвалят за себе си: „От двадесет години вярвам в Бог. Когато за първи път се обърнах, нямаше църква — разпространявах евангелието навсякъде, където ходех!“. Защо се хвалиш сам? Ти нямаш нищо, с което да можеш да се похвалиш. Въз основа на сегашното ти поведение трябва да се шамаросаш по лицето, да се проклинаш, да се презираш и да мразиш себе си. Защо се хвалиш сам? Твоят арогантен нрав е твърде силен — вече си достигнал върха, крайната степен! Независимо дали хората говорят много или малко, тонът им, намеренията им и думите им имат арогантен привкус и същност. Ще дам един прост пример. Да кажем, че в църквата има човек, който току-що е започнал да вярва, който е доста надежден, който искрено се стреми. Някои хора могат да го погледнат отвисоко, като му кажат надменно: „От колко години си вярващ? Откъде си? Имаш ли някакви идеи? С кои истини все още не си наясно? Подготвен ли си с тези основни истини? След като си подготвен, трябва да разпространяваш евангелието!“. Какви способности имаш, за да поучаваш такъв човек? Ти също си човек, просто си приел Бог малко по-рано. Въпреки това, ти все още не си отхвърлил арогантността в същността на собствения си покварен нрав. Какви способности имаш, за да поучаваш другите? Разбира се, ти можеш да общуваш с тях, но твоите гледни точки и намерения са неправилни, твоето отношение е погрешно и твоят характер е омразен! Горното се свързва с някои хора, за да разберат състоянието на евангелската работа, като ги пита дали има трудности в разпространението на евангелието или какви проблеми трябва да бъдат решени в евангелската работа. Те казват: „Работата е нормална, няма проблеми“ и възприемат отношение на умишлено пренебрежение. Те рядко съобщават кои проблеми съществуват в евангелската работа или как се решават, още по-малко какви трудности трябва да бъдат решени от Горното. Какъв проблем е това? Дали това е проява на отговорно изпълнение на задълженията? Дали е проява на лоялност към Бог? Те казват многократно, че се покоряват и следват Бог, и казват, че са видели истинския Бог, че са наистина покорни, че наистина са готови да отдадат всичко от себе си за Бог, да платят цената, но в крайна сметка те могат да проявят такъв нрав и да кажат такива думи — каква същност смятате, че има на практика такъв човек? Какъв може да бъде изходът за него? Какво заслужава? Ако не съм казал тези думи, ако не съм проявил никакъв интерес към такива въпроси, тогава какво ниво според вас биха могли да достигнат такива хора? Не можете да си представите колко ужасни са последствията. Когато говоря и разговарям с някои хора с нормален тон, те стават арогантни, мислейки, че съм обикновен човек. Те се увличат и започват да се изпускат, като искат да се намесват и да оценяват всичко и винаги искат да се показват. Когато видя, че те са такива, Аз не им обръщам никакво внимание. За да бъда честен с вас, виждам, че повечето хора са доста отвратителни. Веднага след като се срещна с тях, още не съм изрекъл и три изречения, преди да започнат да кимат и да се смеят. По-малко от седмица след като ги срещна, те вече биха се осмелили да поучават Бог. След като опозная такива хора известно време, не ги харесвам, не им обръщам внимание, а по-късно чувам, че са извършили нещо лошо, че са зли. Поставете се на мястото на някой друг и помислете за момент: ако се сблъскате с подобна ситуация, докато отглеждате децата си, как бихте се чувствали? Хората отглеждат деца, за да се грижат за тях в старините им и да ги погребат подобаващо. Ако децата им не им обръщат внимание, когато остареят, като си придават важност и ги поучават, или позволяват да бъдат малтретирани и се възползват от тях, като не проявяват абсолютно никакво синовно отношение, тогава как ще се чувстват те? Няма ли да се чувстват ядосани и тъжни? Вие сега сте млади, с незадълбочен опит и все още не можете да оцените това. Аз съм бил на много места и съм срещал много хора. Сред тях, от хората, с които можех да седя като равен и да общувам, да говоря за живота, никой не каза: „Бог е добър към мен. Трябва да имам малко съвест и разум, няма да правя нищо, което нарушава съвестта ми“. Хората не могат да направят дори и едно малко нещо със съвест или човечност. Те дори не могат да говорят от собственото си положение или да изпълняват своя дълг, какво остава да практикуват истината, което те също не могат да правят. Ако хората станат твърде арогантни, те ще бъдат по-свирепи от архангела, като ще отидат една стъпка по-напред.

Някои хора са с малко по-добри заложби. Те могат да свършат малко работа и са избрани да станат църковни водачи. След като станат водачи, те не са свършили много реална работа, преди да започнат да стават арогантни. Хората не се осмеляват да ги кастрят или да посочват грешките им. Ако говорите сериозно или малко по-строго с тях, те се ядосват и казват: „Няма да го направя. Който искаш да го направи, нека го направи. Ще видя дали някой може да го направи по-добре от мен. Нека Светият Дух разкрие тези хора!“. Колко арогантни са тези думи! Доколко непокорни са хората? Те нямат никакви усещания по отношение на думите, които казват, или по отношение на нещата, които правят — те са напълно неосъзнати. Когато анализирам техните арогантни думи, техните арогантни действия, мотивациите, които държат в сърцата си, и грозотата, която разкриват малко по малко, хората започват да разбират себе си. Ето колко безчувствени са хората. Без такъв задълбочен анализ и разясняване ще могат ли хората да се опознаят? Ще могат ли да направят нещо хуманно? Те ще се държат само малко по-добре, ако постоянно ги удрям с пръчка — толкова безполезни са хората! Те вече са на това ниво на арогантност. Дисциплината е напълно безполезна. Някои казват: „След като прочетох много от Божиите слова, чувствам, че те са истината и че думите, които Той е разкрил за хората, са правилни, но аз вярвам в Бог от няколко години, така че защо Той не ме е дисциплинирал?“. Какво мислите: когато архангелът предаде Бог, ако Бог веднага го беше дисциплинирал и наказал, щеше ли той да бъде в състояние да предаде? Щеше ли да бъде възможно да се намери решение за предателската му природа? Щеше ли да бъде възможно да се премахне арогантния му нрав? Нямаше! Така че хората днес са десет или двадесет пъти по-арогантни от архангела. Само дисциплината не е достатъчна, те трябва да приемат правосъдие и наказание, трябва да приемат и да се стремят към истината — едва тогава Бог може да работи върху тях, едва тогава Той може да се опита да ги усъвършенства. Ако не можеш да приемеш истината, тогава няма значение колко години вярваш, защото Бог няма да работи върху теб. Ако нямаш съвест и разум, тогава ти си един от зверовете. Той няма какво да ти каже, ти не си дисциплиниран, каквото и да направиш, и ако смущаваш църквата, ще бъдеш пропъден. След като говориш толкова много истина, виж дали хората я следват или не. Ако кажеш: „Не съм склонен да се стремя, искам да тъна в упадък. Желая да пропадна“, тогава очакваш да получиш наказание. В момента не дисциплинирам никого, просто говоря с него, разкривам и съдя неговата поквара. Ако го вземеш присърце, тогава ти се стремиш да се изкачваш нагоре. Ако не го вземеш присърце, тогава чакаш по-късно наказание. В този момент, освен предоставянето на истината, има и откровение, правосъдие и наказание, и накрая има наказание и възмездие. Разбира се, възмездието и наказанието ще дойдат рано или късно. Не се знае кога може да нарушиш управленски закон и тогава ще бъдеш мъртъв. Но аз призовавам всеки от вас да не чака идването на наказание, за да се събуди и да започне да търси. В този момент ще бъде доста късно да съжаляваш и ще бъдеш обречен. Няма да има повече възможности за покаяние. В този момент ще бъде твърде късно да търсите, а също и безполезно. По-добре да се възползвате от настоящето, за да се събудите рано, да направите някои хуманни неща, някои съвестни неща. Не следвайте упорито грешния курс.

Някои се саморекламират като хора, които имат добра човешка природа, но ако наистина имаш човешка природа, тогава защо би правил арогантни неща? Защо не можеш да направиш нищо хуманно? Защо нямаш и най-малката съвест или разум? Хората са толкова арогантни, че искат всичко, освен Бог. Те обожават всяка звезда, дявол и Сатана, но не се покланят на Бог, нито Му се покоряват. Те могат да направят всяко лошо нещо. Аз съм бил на много места. Някои хора, които Ме приеха, поискаха огромни суми за храна и квартира, още повече че храната и ежедневните стоки се плащат от църквата. Питам ви: как така тези хора нямат съвест? Нямам ли право да ям храна, която са приготвили? Те казваха преди това, че са готови да Ме приемат, но когато дойда, те се държат по такъв срамен начин. Те продължават ли да са хора? Продължават ли да имат човешка природа? Не бъди наивен — ти не можеш да го направиш, ти нямаш човешка природа и си звяр. Твоята природа и твоята арогантност те осъждат. Хората имат твърде малко вяра. Те са толкова арогантни и непокорни, че не им е останало място за Бог! Заслужава ли някой, който е покварен до такава степен, да бъде наречен човек? Това е самият модел на дявола, на Сатана. Хората мислят: „Дори и да притежаваш истината, Ти все пак си просто човек, така че какво можеш да направиш? С какво можеш да ми помогнеш? Какво можеш да ми направиш? Къде можеш да ме заведеш? Аз Те гледам с пренебрежение. Не ме интересува дали си Бог или не“. Те не се интересуват от това. Сигурен съм, че ако ръководителят на вашата компания дойде в дома ти, ти няма да го оставиш да си тръгне, дори и да се опита. Ти ще го накараш да остане в дома ти в продължение на два дни и ще го нагостиш добре. Така че хората не трябва да говорят винаги арогантно. Те не трябва да казват, че искат Бог повече от всеки друг, че са по-добри в практикуването на истината от всеки друг, че са по-добри в това да отдават всичко от себе си от всеки друг, че са платили по-висока цена от всеки друг, както и че са по-верни от всеки друг. Не се хвали сам — ти нямаш правото да го правиш, нито си платил тази цена, нито си извършил много реална работа. Въпреки че си работил малко, това не се равнява на искрено отдаване на всичко от себе си на Бог, и много по-малко се равнява на пълна вярност на Бог и на подчинение дори и до смърт. Може да упорстваш в продължение на три до пет години, но с течение на времето ще бъдеш неспособен да продължиш по-нататък, така че ще бъдеш небрежен и ще се оплакваш. Не мисли, че си нещо повече от другите хора. В сравнение с другите, ти не си на високо ниво, ти си на далеч по-ниско ниво от тях, а в много по-малка степен можеш да се сравняваш със светиите от епохите. Наистина ли имаш способности, че да се хвалиш с нещо? Всички вие казвате: „Ако се свържа с Бог по-късно, гарантирам, че няма да Го измамя“. Твоята гаранция трябва да бъде изпитана за известно време. Не желая да се свързвам с повече хора. Свързването с тях и наблюдаването на тяхното поведение е достатъчно, за да Ме ядоса! Някои хора измежду вас може да знаят колко се ядосвам поради този проблем. Особено силно се ядосвам, когато виждам хора, които изобщо не се стремят към истината, които винаги искат да упражняват власт, за да контролират другите. Аз ги мразя. Онези, които изобщо не се стремят към истината, са доста лоши, те нямат човешка природа. Категорично няма да контактувам с такива хора. Когато тези хора видят, че не им обръщам внимание, могат да се оплачат. Те са толкова неразумни! В момента мнозинството от хората не знаят как да се стремят към истината — техният духовен ръст е твърде нисък, а малкото човешка природа и разум, които притежават, са твърде слаби, така че няма начин да се ангажирам с тях. Ако се ангажираш с такъв човек в продължение на два дни, те ще те гледат с пренебрежение, ще станат арогантни, ужасно арогантни, и няма да слушат, независимо какво казваш.