Каква част от делото на човека е дело на Светия Дух и каква част е човешки опит? Може да се каже, че хората все още не разбират тези въпроси и причината за това е, че не разбират принципите на работата на Светия Дух. Когато казвам „делото на човека“, имам предвид, разбира се, делото на онези, които имат делото на Светия Дух, или на онези, които Светият Дух използва. Нямам предвид делото, коeто възниква по волята на човека, а делото на апостолите, работниците или обикновените братя и сестри, което влиза в сферата на делото на Светия Дух. В този случай думите „дело на човека“ не се отнасят до делото на въплътения Бог, а до обхвата и принципите на делото, което Светият Дух извършва по отношение на хората. Въпреки че тези принципи представляват принципите и обхвата на делото на Светия Дух, те са различни от принципите и обхвата на делото на въплътения Бог. Делото на човека съдържа човешка същност и принципи, докато делото на Бог съдържа божествена същност и принципи.

Делото в направлението на Светия Дух — независимо дали става дума за делото на самия Бог, или за делото на хората, които Той използва — е делото на Светия Дух. Същността на самия Бог е Духът, който може да бъде наречен Свети Дух или седемкратно усилен Дух. Така или иначе всички Те са Божият Дух, макар че в различните епохи Божият Дух е наричан с различни имена. Тяхната същност си остава една. Следователно делото на самия Бог е дело на Светия Дух, а делото на въплътения Бог е не нищо по-малко от Светия Дух, когато работи. Делото на хората, които са използвани, също е дело на Светия Дух. Но Божието дело е цялостен израз на Светия Дух и това е абсолютната истина, докато делото на използваните хора е примесено с много човешки фактори и не е пряк израз на Светия Дух, а още по-малко Негов пълен израз. Делото на Светия Дух е разнообразно и не е ограничено от никакви условия. Делото на Светия Дух е различно при различните хора; то проявява различни същности и варира според ерата, както и според страната. Разбира се, въпреки че Светият Дух работи по много различни начини и според много принципи, независимо как и върху кои хора се извършва делото, същността му винаги е различна; цялото дело, което Той върши върху различни хора, винаги има свои принципи, и цялото то може да представя същността на своите обекти. Това е така, защото делото на Светия Дух е много конкретно по своя обхват и много премерено. Делото, което се извършва във въплъщение, не е същото като делото, което се извършва върху хората; също така делото се различава в зависимост от качеството на този, над когото се извършва. Делото, което се извършва във въплътеното тяло, не се извършва върху хората и не е същото дело, което се извършва върху тях. Накратко, независимо как се извършва делото, то винаги ще бъде различно върху различните обекти, а принципите, чрез които Той действа, варират според състоянието и природата на различните хора, върху които действа. Светият Дух работи върху различните хора въз основа на тяхната изначална същност и не изисква от тях нищо, което да надхвърля тази същност, нито пък върши с тях някакво дело, което надхвърля тяхното изначално качество. По този начин делото на Светия Дух върху човека позволява на хората да видят същността на обекта на тази работа. Изначалната същност на човека не се променя; изначалното качество на човека е ограничено. Светият Дух използва или работи върху хора в съответствие с ограниченията на тяхното качество, така че те самите да могат да се възползват от него. Когато Светият Дух работи върху хората, които използва, техните таланти и изначално качество се освобождават, а не се задържат. Тяхното изначално качество е в служба на делото. Може да се каже, че в делото Си Той използва елементите на човека, за да постигне резултати в това дело. За разлика от това делото, което се извършва във въплътено тяло, изразява пряко делото на Духа и в него не се смесват човешкият разум и мисъл; то не е достъпно за човешките способности, нито за човешкия опит или вроденото състояние на човека. При цялото си многообразие делото на Светия Дух е изцяло в полза и за поучение на човека. Въпреки това някои хора могат да бъдат усъвършенствани, а други нямат условията за усъвършенстване, което означава, че те не могат да бъдат усъвършенствани и е малко вероятно да бъдат спасени, и макар че може да са получили действието на Светия Дух, в крайна сметка биват отхвърлени. С други думи, въпреки че действието на Светия Дух има за цел да поучава хората, не може да се каже, че всички, които са получили действието на Светия Дух, ще станат напълно съвършени, тъй като пътят, по който мнозина поемат в стремежа си, не е пътят към съвършенството. Те имат само едностранното действие на Светия Дух и при тях няма субективно човешко сътрудничество и правилен човешки стремеж. Така работата на Светия Дух върху тези хора започва да служи на онези, които са усъвършенствани. Хората не могат сами да видят пряко или да се докоснат пряко до работата на Светия Дух. Тя може да бъде изразена само от онези, които имат дарбата за това дело, което означава, че делото на Светия Дух става достъпно за последователите чрез изразяванията, които хората правят.

Делото на Светия Дух се постига и завършва чрез много типове хора и много различни ситуации. Въпреки че делото на въплътения Бог може да представлява делото на цяла епоха и да представлява навлизането на хората в цяла епоха, работата по конкретните детайли на навлизането на хората все пак трябва да се извършва от хора, които са използвани от Светия Дух, а не от въплътения Бог. И така, Божието дело, или собственото служение на Бог, е дело на въплътеното Божие тяло, което човек не може да върши вместо Него. Делото на Светия Дух се извършва чрез много различни видове хора; нито един човек не може самостоятелно да го осъществи напълно и нито един човек не може самостоятелно да го изрази изцяло. Църковните водачи също не могат да представят напълно делото на Светия Дух; те могат да се занимават само с определена ръководна работа. По този начин делото на Светия Дух може да бъде разделено на три части: делото на самия Бог, делото на хората, които се използват, и делото на всички онези, които са в направлението на Светия Дух. Собственото дело на Бог е да управлява цялата ера; делото на използваните хора е, като биват изпратени или получавайки поръчения, след като Бог е извършил собственото Си дело, да водят всички Божии последователи, и именно те сътрудничат на Божието дело; делото, което Светият Дух извършва в тези, които са в направлението Му, е да поддържа цялото Му собствено дело, т.е. да поддържа цялото Му управление и Неговото свидетелство, а в същото време и да усъвършенства тези, които могат да бъдат усъвършенствани. Заедно тези три елемента съставляват цялото дело на Светия Дух, но без делото на самия Бог делото на управлението би било в пълен застой. Делото на самия Бог включва делото на цялото човечество и също така представлява делото на цялата ера, т.е. делото на самия Бог представлява всеки стимул и всяка насока на делото на Светия Дух, докато делото на апостолите следва и произтича от делото на самия Бог и не води ерата, нито пък представлява насоките на делото на Светия Дух в една цяла ера. Те вършат само онова дело, което трябва да се извърши от човека и което няма нищо общо с делото на управлението. Онова дело, което върши самият Бог, е проект в рамките на делото на управлението. Делото на човека е само задължение, което трябва да се изпълнява от тези, които са използвани, и не е свързано с делото на управлението. Въпреки факта, че и двете са дело на Светия Дух, съществуват ясни и съществени разлики между делото на самия Бог и делото на човека поради различната идентичност и представяне на делото. Освен това мащабът на делото, извършвано от Светия Дух върху обекти с различна идентичност, също е различен. Такива са принципите и обхватът на делото на Светия Дух.

Делото на човека изразява неговия опит и неговата човешка природа. Това, което човекът дава, и делото, коeто върши, представляват самия него. Прозрението на човека, мисленето на човека, логиката на човека и богатото му въображение са включени в неговото дело. Опитът на човека най-вече може да означи неговото дело, а изживяванията му стават съставните части на делото му. Делото на човека може да изразява неговия опит. Когато някои хора имат отрицателен опит, голяма част от техния език при общение се състои от отрицателни елементи. Ако изживяванията им за определен период от време са положителни и в особено голяма степен имат път в положителен аспект, тогава общението им е много вдъхновяващо и хората са в състояние да придобият положителни неща от него. Ако работникът стане негативен за определен период от време, общението му винаги ще носи негативни елементи. Такова общение е депресиращо и околните несъзнателно ще се поддадат на тази депресия след такова общение. Състоянието на последователите се променя в зависимост от състоянието на водача. Какъвто е работникът отвътре, това изразява той, и действието на Светия Дух често се променя със състоянието на човека. Той работи според опита на хората и не ги принуждава, а поставя изисквания към тях според нормалния ход на техния опит. С други думи човешкото общение е различно от Божието слово. Това, за което хората разговарят, предава техните индивидуални прозрения и опит, като изразява техните прозрения и опит въз основа на Божието дело. Тяхна отговорност е да открият, след Божието дело или думите, изречени от Него, кое от него трябва да практикуват или в кое да навлязат, и след това да го предадат на последователи. Следователно делото на човека представлява неговото навлизане и практикуване. Разбира се, това дело е примесено с човешки уроци и опит или с определени човешки мисли. Както и да действа Светият Дух, независимо дали върху отделния човек, или чрез въплътения Бог, работниците неизменно изразяват това, което са. Въпреки че делото се извършва от Светия Дух, това дело се основава на това, което човек представлява изначално, защото Светият Дух не работи без основа. С други думи делото не се извършва от нищото, а винаги в съответствие с действителни обстоятелства и реални условия. Само по този начин човешкият нрав може да бъде преобразен и да се променят неговите стари представи и стари мисли. Човекът изразява това, което вижда, преживява и може да си представи, а това е постижимо за човешкото мислене, дори ако става дума за доктрини или представи. Какъвто и да е мащабът му, човешкото дело не може да надмине мащаба на човешкия опит, нито на това, което човек вижда, нито на това, което човек може да си представи или е в състояние да разбере. Всичко, което Бог изразява, е онова, което е самият Той, и за човека то е непостижимо, т.е. е извън обсега на човешкото мислене. Той изразява Своето дело на водачество на цялото човечество и това не е свързано с подробностите на човешкия опит, а се отнася главно до Неговото собствено управление. Това, което човекът изразява, е неговият опит, но това, което Бог изразява, е Неговото същество, т.е. изначалният Му нрав, непонятен за човека. Опитът на човека е неговото прозрение и познание, придобито от начина, по който Бог изразява Своето същество. Такова прозрение и знание се наричат човешко същество, а основата на тяхното проявление е изначалният нрав и качество на човека — затова още се наричат и човешко същество. Човекът е способен да споделя в общуването това, което преживява и вижда. Никой не може да сподели онова, което не е преживял или видял, или онова, което не е достъпно за неговото мислене, т.е. онова, което няма в себе си. Ако това, което човек изразява, не идва от неговия опит, то е нещо, което той си е въобразил или е доктрина. Казано по-просто, в думите му няма реалност. Ако никога не си влизал в досег с нещата от обществото, не би могъл да разговаряш ясно за сложните социални отношения. Ако не си имал семейство и други хора обсъждат семейни въпроси, не би могъл да разбереш голяма част от това, за което говорят. Така че това, което човек споделя, и работата, която върши, представлява неговата вътрешна същност. Ако някой сподели разбирането си за порицанието и правосъдието, а ти нямаш опит в това отношение, не би посмял да отречеш знанието му, още по-малко да си сто процента сигурен в него. Защото онова, което той споделя, е нещо, което никога не си преживявал, нещо, което никога не си познавал, и умът ти не може да си го представи. Единственото, което можеш да извлечеш от неговото знание, е път на преминаване през порицание и правосъдие в бъдеще. Но този път може да бъде само път на доктринално знание; той не може да замени собственото ти разбиране, още по-малко собствения ти опит. Може да си мислиш, че това, което казва този човек, е правилно, но когато го изпиташ, ще установиш, че в много отношения то е неизпълнимо на практика. Може да почувстваш, че някои от нещата, които си чул, са напълно неосъществими; в този момент имаш свои представи за тях и въпреки че ги приемаш, го правиш с неохота. Но в собствения ти опит знанието, от което извличаш представите си, се превръща в твоя практика и колкото повече го прилагаш на практика, толкова повече осъзнаваш истинската стойност и значение на чутото. След като си придобил собствен опит, вече можеш да говориш за знанието, което трябва да си придобил от преживяното. Освен това ще можеш да правиш разлика между онези, чието знание е истинско и практично, и онези, чието знание се основава на доктрина и е безполезно. И така, дали знанието, което изповядваш, съответства на истината, в голяма степен зависи от това дали имаш практически опит в тази област. Ако в опита ти има истина, тогава знанието ти ще е практично и ценно. Чрез опита си можеш също така да придобиеш проницателност и разбиране, да задълбочиш знанията си и да увеличиш мъдростта и здравия си разум за това как трябва да се държиш. Знанието, изразявано от онези, които не притежават истината, е доктрина, независимо колко възвишено е то. Хората от този тип могат да бъдат много умни, когато става дума за въпроси на плътта, но са неспособни да прозрат каквото и да било, когато става дума за духовни въпроси. Това е така, защото такива хора нямат абсолютно никакъв опит в духовните работи. Те са хора, които не са просветени в духовните работи и не разбират духовните въпроси. Каквото и знание да изразяваш, ако то се отнася до твоето същество, тогава то е твой личен опит, твое истинско знание. Това, което обсъждат хората, които говорят само за учение — тоест тези, които не притежават нито истина, нито реалност — също може да се нарече тяхно същество, защото те са стигнали до учението си само чрез дълбоко съзерцание и то е резултат от техния дълбок размисъл. Но това е само доктрина, нищо повече от плод на тяхното въображение! Опитът на всички типове хора представлява онова, което е вътре в тях. Никой, който няма духовен опит, не може да говори за познаване на истината или за правилно познаване на различните видове духовни теми. Това, което човек изразява, е онова, което е вътре в него — това не подлежи на съмнение. Ако човек иска да познава духовните предмети и истината, трябва да има истински опит. Ако не можеш да говориш ясно за здравия смисъл в човешкия живот, колко по-малко ще имаш способността да говориш за духовните неща? Тези, които са способни да ръководят църкви, да изпълват хората с живот и да бъдат апостоли на хората, трябва да имат реален опит; те трябва да имат правилно разбиране на духовните неща и правилно възприемане и преживяване на истината. Само такива хора имат основание да бъдат работници или апостоли, които водят църквите. В противен случай те могат да бъдат само най-малки последователи и не могат да водят, а още по-малко да бъдат апостоли, способни да изпълват хората с живот. Причината за това е, че функцията на апостолите не е да тичат тук и там и да се борят, а да вършат делото на служение на живота и да водят другите в преобразяването на техния нрав. На тези, които изпълняват тази функция, е поверена тежка отговорност, с която не всеки може да се справи. Такова дело е по силите само на онези, които притежават същността на живота, т.е. на онези, които са изпитали истината. То не е по силите на някого, който е способен само на отричане, който умее да се суети или който иска да се отдаде; хората, които нямат опит в истината, които не са били окастрени или съдени, не са способни да вършат такова дело. Хората без опит, които са хора без реалност, не са способни да видят ясно реалността, защото самите те не притежават тази същност. Така че хората от този тип не само са неспособни да вършат работа на водачество, но и самите те, ако останат без истината за дълъг период от време, ще бъдат отхвърлени. Прозрението, което изразяваш, може да е потвърждение за несгодите, които си преживял в живота си, на нещата, за които си порицан, и на проблемите, за които си бил съден. Това важи и за изпитанията: когато човек е облагороден, когато човек е слаб — това са все области, в които има опит, в които има път. Например, ако някой има трудности в брака си, той често ще споделя: „Благодаря на Бог, слава на Бог, трябва да удовлетворя желанието на Божието сърце и да Му отдам целия си живот, и трябва да предам брака си изцяло в Божиите ръце. Готов съм да посветя целия си живот на Бог“. Всичко, което е вътре в човека, може чрез общуването да покаже кой е той. Темпото на речта на даден човек, дали говори силно или тихо — всичко това е без значение за опита и не може да отрази какво притежава той и какво е. Това може да определи само дали характерът му е добър или лош, дали природата му е добра или лоша, но не може да се приравни към това дали има опит. Способността да се изразяваш в речта или умението или бързината, с която говориш, е само въпрос на практика и не може да замени опита. Когато говориш за собствения си опит, ти споделяш това, което смяташ за важно, и всичко, което е в теб. Моята реч изразява същността Ми, но това, за което говоря, е недостъпно за човека. Това, което говоря, не е това, което човек преживява, и не е нещо, което може да види; не е и нещо, което може да докосне, но е това, което съм Аз. Някои хора приемат само, че всичко, което споделям, е същността на Моето преживяване, но не съзнават, че то е пряк израз на Духа. Разбира се, това, което казвам, е това, което съм преживял. Аз съм Този, който извършва делото на управлението в продължение на шест хиляди години. Преживял съм всичко от началото на създаването на човечеството до този момент; как да не съм способен да разсъждавам за това? Що се отнася до човешката природа, аз съм я видял много ясно; наблюдавам я от дълго време. Как да не съм способен да говоря ясно за нея? Тъй като ясно съм видял човешката природа, имам право да порицавам човека и да го съдя, защото всичко в човека е дошло от Мен, но бе покварено от Сатана. Със сигурност имам и правото да оценя делото, което съм извършил. Въпреки че това дело не е извършено от плътта Ми, то е пряк израз на Духа и е това, което притежавам и което съм. Следователно имам право да го изразя и да извърша делото, което трябва да извърша. Това, за което хората говорят, е онова, което са преживели. То е това, което са видели, което са успели да разберат с ума си и да възприемат със сетивата си. Това е, което могат да споделят. Думите, изречени чрез въплътеното Божие тяло, са пряк израз на Духа и изразяват делото, което Духът е извършил, нещо, което плътта не е преживяла или видяла, но въпреки това Той изразява Своята същност, защото същността на плътта е Духът, а Той изразява делото на Духа. Духът вече е извършил това дело, въпреки че то е непонятно за плътта. Въплъщавайки се, чрез проявите на плътта, Той дава възможност на хората да опознаят Божията същност и позволява на хората да видят Божия нрав и делото, което Той е извършил. Делото на човека дава на хората по-ясна представа за това, в което трябва да навлязат и което трябва да разберат; то включва довеждането на хората до разбиране и преживяване на истината. Делото на човека е да поддържа човешките същества, а делото на Бог е да открива нови пътища и нови ери за човечеството, да разкрива на хората онова, което е непознато за смъртните, като им дава възможност да опознаят Неговия нрав. Делото на Бог е да води цялото човечество.

Цялото дело на Светия Дух се извършва за доброто на хората. Цялата Му цел е да назидава хората; няма дело, което да не е от полза за хората. Без значение колко дълбока или повърхностна е истината, без значение какво е качеството на тези, които я получават, всичко, което Светият Дух прави, е от полза за хората. Но делото на Светия Дух не може да бъде извършено пряко; то трябва да се изразява чрез хора, които Му сътрудничат. Само по този начин могат да бъдат постигнати резултатите от делото на Светия Дух. Разбира се, когато Светият Дух действа пряко, в делото няма и капка нечистота; но когато Светият Дух действа чрез човек, то става много нечисто и вече не е автентичното дело на Светия Дух. По този начин истината претърпява промяна в една или друга степен. Последователите не получават първоначалния замисъл на Светия Дух, а по-скоро комбинация от делото на Светия Дух и човешкия опит и познание. Частта от това, което последователите получават, която е дело на Светия Дух, е правилна, докато опитът и знанието на човека, които те получават, могат да бъдат различни, защото работниците са различни. Тези работници, които имат просветлението и ръководството на Светия Дух, ще продължат да придобиват опит въз основа на това просветление и ръководство. В рамките на тези изживявания се съчетават умът и опитът на човека, както и съществото на човешката природа, след което човекът придобива правилно знание или прозрение. Това е пътят на човешката практика, след като човекът е придобил опита на истината. Този път на практика не винаги е един и същ, тъй като хората преживяват различни неща и по различни начини. В резултат на това едно и също просветление на Светия Дух дава различно знание и различна практика, защото тези, които Той просветлява, са различни един от друг. Някои хора допускат малки грешки по време на практиката, други — големи, а трети правят единствено грешки. Това е така, защото хората имат различни способности за разбиране, а и защото изначалното им качество е различно. Някои хора разбират по един начин послание, което са чули, докато други, чули истината, я разбират по съвсем друг начин. Някои хора се отклоняват леко, а други изобщо не разбират истинския смисъл на истината. Следователно разбирането на човек диктува начина, по който ще води другите; това е абсолютно вярно, защото делото на човека е просто израз на неговата същност. Когато хората са водени от тези, които имат правилно разбиране за истината, тогава и самите те ще имат правилно разбиране за истината. Дори ако някои от тях имат грешки в разбирането си, те ще са много малко и не всеки ще има грешки. Ако някой има погрешно разбиране за истината, тогава тези, които го следват, несъмнено също ще имат грешки и ще имат грешки във всеки смисъл на думата. Степента, в която последователите разбират истината, зависи до голяма степен от работниците. Със сигурност истината от Бог е правилна, безпогрешна и абсолютно неоспорима. Въпреки това работниците не са напълно прави и на тях не може да се разчита напълно. Ако работниците имат много практичен начин за прилагане на истината на практика, тогава последователите също ще имат начин за практикуване. Ако работниците нямат начин да прилагат истината на практика, а само доктрина, тогава последователите няма да имат реалност. Качеството и природата на последователите се определят при раждането и нямат нищо общо с работниците, но степента, в която последователите са способни да разберат истината и да познаят Бог, зависи от работниците (това е така само за някои хора). Какъвто е работникът, такива ще бъдат и последователите, които той води. Това, което изразява работникът, е неговата собствена идентичност без никакви резерви. Изискванията, които той поставя към последователите си, са това, което самият той желае или е способен да постигне. Повечето работници основават изискванията, които предявяват към последователите си, на това, което те самите правят, въпреки че има много неща, които последователите им изобщо не са в състояние да постигнат — а това, което човек не може да постигне, се превръща в пречка за навлизането му.

В делото на тези, които са преминали през кастрене, справяне, правосъдие и порицаване, има много по-малко отклонения, а изразът на тяхното дело е много по-точен. Тези, които разчитат на своята естественост в делото си, правят доста големи грешки. Делото на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в сериозна пречка за действието на Светия Дух. Без значение колко добро е качеството на даден човек, той също трябва да премине през кастрене, справяне и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако той не премине през такова правосъдие, тогава делото му, колкото и добре да е извършено, не може да бъде в съответствие с принципите на истината, а ще бъде само плод на собствената му естественост и човешка добродетел. Делото на онези, които са преминали през кастрене, справяне и правосъдие, е много по-точно от това на онези, които не са преминали през кастрене, справяне и правосъдие. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вродени таланти. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които ги следват, са привлечени от вроденото им качество. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип човеци не може да доведе хората до Бог, а по-скоро ги води до човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и порицание, са негодни да вършат делото на Божието поръчение. Делото на един компетентен работник може да вкара хората в правия път и да им даде по-дълбоко навлизане в истината. Делото му може да доведе хората до Бог. Освен това делото, което той върши, може да се променя според човека и не е обвързано с правила, а позволява на хората да имат свобода и способност за постепенно израстване в живота и по-дълбоко навлизане в истината. Делото на един некомпетентен работник е изпълнено с недостатъци. Делото му е неразумно. Той може да води хората само към правила и това, което изисква от тях, не е съобразено с индивидуалността на човека; в работата си той не взема предвид истинските нужди на хората. В този тип дело има твърде много правила и твърде много доктрини и то не може да води хората към реалността или към нормалните практики на житейско израстване. То може само да научи хората да се придържат към няколко безполезни правила. Този вид напътствия само заблуждават хората. Такъв човек ще ви накара да станете като него; той може да ви води само към това, което притежава и което е. Ключът към това да се даде възможност на последователите да разпознаят дали имат достоен водач, е да се вгледат в начина, по който са водени, и в резултатите от делото, и да видят дали усвояват принципи, които съответстват на истината, и дали тръгват по път на практика, който е подходящ за тяхната трансформация. Трябва да разпознавате различното дело на различните типове хора; не бива да се превръщате в сляп последовател. Това се отнася до въпроса за навлизането на хората. Ако не си в състояние да различиш чие ръководство има път и чие — не, лесно ще бъдеш измамен. Всичко това има пряко въздействие върху собствения ти живот. В делото на неусъвършенстваните хора има твърде много естественост; в него е примесена твърде много човешка воля. Тяхното същество е естествеността, това, с което са се родили. Това не е живот след справяне или реалност след трансформация. Как може такъв човек да подкрепя онези, които се стремят към живот? Животът, който човек първоначално притежава, се състои от вродената му интелигентност или талант. Такава интелигентност или талант е твърде далеч от точните изисквания на Бог към човека. Ако човек не е бил усъвършенстван и неговият покварен нрав не е бил подложен на кастрене и справяне, между това, което изразява, и истината ще има пропаст; неясни неща, като неговото въображение и едностранчив опит, винаги ще се смесват с това, което изразява. Нещо повече, независимо как действа той, хората ще усещат липсата на обща цел и на истина, подходящи за навлизането на всички хора. Повечето от изискванията, които се поставят пред хората, са извън техните възможности, те са принудени да правят това, на което не са способни. Такова е действието на човешката воля. Поквареният човешки нрав, неговите мисли и представи проникват във всички части на тялото му. Човекът няма вроден инстинкт да прилага истината на практика, нито пък инстинкт да я разбира пряко. Ако към това се прибави и поквареният човешки нрав, това не създава ли пречки, когато такъв човек от естествен тип извършва своята работа? Но онзи, който е преминал през процеса на усъвършенстване, има опит с истината, която трябва да бъде разбрана от хората, и познание за покварения им нрав, така че неясното и откъснатото от реалността в делото му постепенно изчезва, човешките примеси стават по-малко и делото и службата му се доближават до стандартите, които Бог изисква. Следователно делото му е навлязло в реалността на истината и също е станало реалистично. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в решаването на различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат окастрени и коригирани, всички те са пречка за извършване на работа. Следователно делото на човека не може да постигне най-висока степен на точност — особено делото на онези, които не са усъвършенствани.