Божието дело и практиката на човека (Втора част)

Когато Божието дело и Божието управление достигнат определен момент, всички онези, които се подчиняват на волята Му, ще могат да изпълняват Неговите изисквания. Бог поставя изисквания към човека според Своите собствени стандарти и според това, което човекът може да постигне. Докато говори за Своето управление, Той също така посочва пътя за човека и му дава възможност да оцелее. Управлението на Бог и практиката на човека са в един и същ етап от делото и се извършват едновременно. Разговорът за управлението на Бог е свързан с промените в човешкия нрав, а разговорът за това, което трябва да бъде направено от човека, и за промените в човешкия нрав е свързан с Божието дело; няма момент, в който тези две неща да бъдат разделени. Практиката на човека се променя стъпка по стъпка. Това е така, защото изискванията на Бог към човека също се променят и защото Божието дело постоянно се променя и напредва. Ако практиката на човека остава в капана на доктрините, това доказва, че човекът е лишен от Божието дело и ръководство; ако практиката на човека никога не се променя и не се задълбочава, това доказва, че тя се извършва според човешката воля, а не е практика на истината; ако пред човека няма път, по който да върви, тогава той вече е попаднал в ръцете на Сатана и е управляван от Сатана, което означава, че е управляван от зли духове. Ако практиката на човека не се задълбочи, тогава Божието дело няма да се развие и ако няма промяна в Божието дело, тогава навлизането на човека ще спре; това е неизбежно. Ако по време на цялото Божие дело човекът винаги спазваше закона на Йехова, Божието дело нямаше да може да се развие, а освен това нямаше да бъде възможно да се сложи край на цялата епоха. Ако човекът винаги се осланяше на кръста и практикуваше търпение и смирение, тогава щеше да бъде невъзможно Божието дело да продължи да се развива. Шестхилядолетното управление просто не може да бъде прекратено сред хора, които само спазват закона или се осланят само на кръста и практикуват търпение и смирение. Вместо това цялото дело на Божието управление приключва сред тези хора от последните дни, които познават Бог, които са били измъкнати от лапите на Сатана и които напълно са се освободили от влиянието на Сатана. Това е неизбежната посока на Божието дело. Защо се казва, че практиката на хората от религиозните църкви е отживелица? Това е така, защото това, което те прилагат на практика, е откъснато от делото на днешния ден. В Епохата на благодатта това, което те са приложили на практика, е било правилно, но тъй като тази епоха отмина и Божието дело се промени, тяхната практика постепенно остаря. Тя е изоставена от новото дело и новата светлина. Ако се вземе предвид нейната първоначална основа, делото на Светия Дух се е задълбочило с няколко стъпки. Но тези хора все още остават заседнали в първоначалния етап от Божието дело и продължават да се придържат към старите практики и старата светлина. Божието дело може да се промени значително за три или пет години, така че няма ли да се случат още по-големи трансформации в продължение на 2 000 години? Ако човек няма нова светлина или практика, това означава, че той не се движи заедно с делото на Светия Дух. Това е провалът на човека; съществуването на новото Божие дело не може да бъде отречено, защото днес онези, в които преди това е действал Светият Дух, все още се придържат към остарелите практики. Делото на Светия Дух винаги се движи напред и всички, които са в потока на Светия Дух, също трябва да напредват все повече и да се променят стъпка по стъпка. Те не трябва да се спират само на един етап. Само онези, които не познават делото на Светия Дух, биха останали сред първоначалното Му дело и не биха приели новото. Само онези, които са непокорни, няма да могат да се възползват от делото на Светия Дух. Ако практиката на човека не е в крак с новото дело на Светия Дух, тогава тази практика със сигурност е откъсната от днешното дело и със сигурност е несъвместима с днешното дело. Тези, които живеят в миналото, просто не могат да изпълняват Божията воля, а още по-малко да станат хора, които накрая да свидетелстват за Бог. Освен това цялото дело на управлението не би могло да бъде завършено сред такава група хора. Ако тези, които някога са се придържали към закона на Йехова, и тези, които някога са страдали за кръста, не могат да приемат този етап от делото на последните дни, тогава всичко, което са направили, е било напразно и безполезно. Най-ясният израз на делото на Светия Дух е хората да приемат това, което е тук и сега, а не да се вкопчват в миналото. Тези, които изостават от днешното дело и са се отделили от днешната практика, са тези, които се противопоставят и не приемат делото на Светия Дух. Такива хора се противопоставят на делото на Бог в наши дни. Въпреки че се придържат към светлината на миналото, не може да се отрече, че те не познават делото на Светия Дух. Защо толкова се говори за промените в практиката на човека, за разликите в практиката между миналото и днес, за това как се е практикувало в предишната епоха и как се практикува днес? Винаги се говори за такива разделения в практиката на човека, защото делото на Светия Дух непрекъснато се движи напред и по този начин практиката на човека трябва постоянно да се променя. Ако човекът заседне на един етап, това доказва, че той не може да се справи с новото Божие дело и новата светлина; това не доказва, че Божият план за управление не се е променил. Тези, които са извън потока на Светия Дух, винаги мислят, че са прави, но всъщност Божието дело в тях отдавна е спряло и Светият Дух не работи в тях. Божието дело отдавна е прехвърлено към друга група хора, група, с която Той възнамерява да завърши Своето ново дело. Тъй като хората в религията не могат да приемат новото Божие дело и се придържат само към старото дело от миналото, Бог е изоставил тези хора и извършва Своето ново дело с хората, които го приемат. Това са хора, които съдействат на Неговото ново дело и управлението Му може да се осъществи само по този начин. Управлението на Бог винаги напредва, а практиката на човека винаги се издига по-високо. Бог винаги работи, а човекът винаги е в нужда, така че те заедно достигат своя зенит — така Бог и човек постигат пълно единение. Това е израз на осъществяването на Божието дело и е крайният резултат от цялото Божие управление.

На всеки етап от Божието дело има и съответни изисквания към човека. Всички, които се намират в потока на Светия Дух, притежават присъствието и дисциплината на Светия Дух, а тези, които не се намират в потока на Светия Дух, са под господството на Сатана и са лишени от делото на Светия Дух. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело на Бог и Му съдействат в това ново дело. Ако онези, които се намират в този поток, не могат да сътрудничат и да прилагат на практика истината, изисквана от Бог в днешно време, те ще бъдат дисциплинирани, а в най-лошия случай ще бъдат изоставени от Светия Дух. Тези, които приемат новото дело на Светия Дух, ще живеят в потока на Светия Дух и ще получат Неговата грижа и закрила. Светият Дух просвещава тези, които желаят да прилагат истината на практика, и дисциплинира тези, които не желаят да прилагат истината на практика — те дори могат да бъдат и наказани. Независимо какъв е човекът, при условие че се намира в потока на Светия Дух, Бог ще поеме отговорност за всички, които приемат Неговото ново дело заради Своето име. Тези, които прославят Неговото име и са готови да прилагат словото Му на практика, ще получат Неговите благословии; тези, които се бунтуват срещу Него и не прилагат Божието слово на практика, ще получат Неговото наказание. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело, и тъй като са приели новото дело, те трябва по подходящ начин да съдействат на Бог и да не се държат като бунтовници, които не изпълняват дълга си. Това е единственото изискване на Бог към човека. Не е така обаче за хората, които не приемат новото дело: те са извън потока на Светия Дух и дисциплинирането и укорът на Светия Дух не се отнасят за тях. По цял ден тези хора живеят в плътта, живеят в умовете си и всичко, което правят, е в съответствие с доктрината, създадена от анализа и изследванията на собствените им мозъци. Не това се изисква от новото дело на Светия Дух и това не е никакво сътрудничество с Бог. Тези, които не приемат новото Божие дело, са лишени от Божието присъствие и освен това са лишени от благословиите и закрилата на Бог. Повечето от техните думи и действия съответстват на миналите изисквания за делото на Светия Дух; те са доктрина, а не истина. Подобни доктрини и разпоредби са достатъчни, за да докажат, че събранието на тези хора не е нищо друго освен религия; те не са избраници или обект на Божието дело. Събранието на всички тези хора може да се нарече само голям религиозен конгрес и не може да се нарече църква. Това е самата истина. Те не притежават новото действие на Светия Дух; това, което правят, наподобява религия, това, което изживяват, изглежда изпълнено с религия; те не притежават присъствието и делото на Светия Дух, а още по-малко имат необходимите качества да получат дисциплината или просвещението на Светия Дух. Всички тези хора са безжизнени трупове и личинки, които са лишени от духовност. Те нямат познание за човешкото непокорство и противопоставяне, нямат познание за цялото човешко зло, а още по-малко познават цялото Божие дело и Божията воля в настоящия момент. Всички те са невежи, долни хора и са измет — те не заслужават да се нарекат вярващи! Нищо от това, което правят, няма отношение към управлението на Бог, а още по-малко може да попречи на Божиите планове. Техните думи и действия са твърде отвратителни, твърде жалки и просто не заслужават да бъдат споменавани. Това, което правят онези, които не са в потока на Светия Дух, няма нищо общо с новото дело на Светия Дух. Така че каквото и да правят, те са лишени от дисциплината на Светия Дух, и, освен това, от просвещението на Светия Дух. Защото всички те са хора, които не обичат истината и които са били отритнати от Светия Дух. Те се наричат злодеи, защото постъпват в съгласие с плътта и правят каквото им е угодно под указателната табела на Бог. Докато Бог работи, те са умишлено враждебни към Него и бягат в противоположна на Него посока. Неуспехът на човека да сътрудничи с Бог сам по себе си е проява на изключително непокорство, така че няма ли онези хора, които умишлено се противопоставят на Бог, да получат своето справедливо възмездие? При споменаването на злодеянията на тези хора някои бързат да ги прокълнат, докато Бог ги пренебрегва. На хората им изглежда, че техните действия са свързани с Божието име, но всъщност за Бог те нямат никаква връзка с Неговото име или със свидетелството за Него. Каквото и да правят тези хора, то не е свързано с Бог: не е свързано нито с Неговото име, нито с настоящото Му дело. Тези хора унижават себе си и са проявление на Сатана; те са злодеи, които трупат запаси за деня на гнева. Днес, независимо от техните действия и при условие, че не възпрепятстват Божието управление и нямат нищо общо с новото Божие дело, тези хора няма да бъдат подложени на съответното възмездие, тъй като денят на гнева все още не е настъпил. Хората вярват, че Бог вече трябва да се е справил с много неща, и смятат, че тези злодеи трябва да бъдат подложени на възмездие възможно най-скоро. Но тъй като делото на Божието управление все още не е приключило и денят на гнева все още не е настъпил, неправедните продължават да вършат своите неправедни дела. Някои казват: „Религиозните хора са лишени от присъствието и делото на Светия Дух и позорят Божието име; защо Бог не ги унищожи, вместо да продължава да търпи необузданото им поведение?“. Тези хора, които са проявление на Сатана и изразяват плътта, са невежи, долни хора; те са абсурдни хора. Те няма да дочакат идването на Божия гняв, преди да разберат как Бог върши Своето дело сред хората, а след като бъдат напълно завоювани, всички тези злодеи ще получат своето възмездие и нито един от тях няма да може да избегне деня на гнева. Сега не е време за наказание на човека, а за извършване на делото на завоюването, освен ако има хора, които пречат на управлението на Бог, в който случай те ще бъдат подложени на наказание в зависимост от тежестта на техните действия. По време на Божието управление на човечеството всички, които се намират в потока на Светия Дух, са свързани с Бог. Онези, които са отритнати от Светия Дух, живеят под влиянието на Сатана и това, което практикуват, няма нищо общо с Бог. Само тези, които приемат новото Божие дело и сътрудничат с Бог, са свързани с Бог, защото Божието дело е насочено само към хората, които го приемат, а не е насочено към всички, независимо дали го приемат или не. Делата, извършени от Бог, винаги имат цел и не се извършват спонтанно. Онези, които са свързани със Сатана, не са годни да свидетелстват за Бог, нито пък да сътрудничат с Бог.

Всеки етап от делото на Светия Дух изисква и свидетелството на човека. Всеки етап от делото е битка между Бог и Сатана, като целта в тази битка е Сатана, а този, който ще бъде доведен до съвършенство чрез това дело, е човекът. Дали Божието дело може да даде плод или не, зависи от начина, по който човекът свидетелства за Бог. Това е свидетелството, което Бог изисква от онези, които Го следват; то е свидетелство, дадено пред Сатана, а също и доказателство за резултатите от Неговото дело. Цялото управление на Бог е разделено на три етапа и във всеки етап към човека се поставят подобаващи изисквания. Освен това с напредването на епохите Божиите изисквания към цялото човечество стават все по-високи. Така стъпка по стъпка, това дело на Божието управление достига своята кулминация, докато човекът види факта на „явяването на Словото в плът“ и по този начин изискванията към човека стават още по-високи, както и изискванията към него да свидетелства. Колкото по-способен на сътрудничество с Бог е човекът, толкова повече Бог се прославя. Сътрудничеството на човека е свидетелството, което той трябва да даде, а свидетелството, което той дава, е човешката практика. Следователно дали Божието дело може да постигне необходимия резултат и дали може да има истинско свидетелство, е нещо, което е неразривно свързано със сътрудничеството и свидетелството на човека. Когато делото бъде завършено, т.е. когато цялото Божие управление приключи, от човека ще се изисква да даде по-висше свидетелство, а когато Божието дело завърши, практиката и навлизането на човека ще достигнат своя зенит. В миналото от човека се е изисквало да спазва закона и заповедите, както и да бъде търпелив и смирен. Днес изискванията към човека са да се покорява на всички Божии наредби, да притежава върховна любов към Бог и накрая от него се изисква да продължава да обича Бог и по време на изпитания. Тези три етапа са изискванията, които Бог поставя на човека, стъпка по стъпка, по време на цялото Свое управление. Всеки етап от Божието дело е по-задълбочен от предишния и на всеки етап изискванията към човека са по-сериозни от предишния, като по този начин постепенно се оформя цялото Божие управление. Именно защото изискванията към човека стават по-високи, човешкият нрав все повече се доближава до стандартите, изисквани от Бог, и едва тогава цялото човечество започва постепенно да се отдалечава от влиянието на Сатана, докато — след пълното завършване на Божието дело — цялото човечество не бъде спасено от влиянието на Сатана. Когато това време настъпи, Божието дело ще е достигнало своя край и сътрудничеството на човека с Бог за постигане на промени в неговия нрав ще бъде прекратено: цялото човечество ще живее в Божията светлина и от този момент нататък няма да има бунт или противопоставяне на Бог. Бог също така няма да предявява никакви изисквания към човека и ще има по-хармонично сътрудничество между човека и Бог, такова, което ще бъде съвместен живот на човека и Бог, живот, който идва, след като Божието управление е напълно приключило и след като Бог напълно е спасил човека от лапите на Сатана. Тези, които не могат да следват плътно стъпките на Бог, не могат да постигнат такъв живот. Те ще се спуснат в тъмнината, където ще плачат и ще скърцат със зъби; те са хора, които вярват в Бог, но не Го следват, които вярват в Бог, но не се покоряват на всичките Му дела. Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно стъпките на Бог, стъпка по стъпка; той трябва да „следва Агнето, където и да отиде“. Само те са хората, които търсят истинския път, само те познават делото на Светия Дух. Хората, които робуват на думи и доктрини, са онези, които са били отстранени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, валидни само за съответната епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог работи, човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо. Тогава как може човек да бъде отстранен от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи в делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е било прекъсвано, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от дейността на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко знания, той не тръгва напред, за да следва стъпките на по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага определя Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще остане в тази форма, която вижда пред себе си, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва безразсъдно да говори за някакви черти на Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от дейността на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Това са хора, които не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? Християните по цял свят, които не се движат заедно с новото дело на днешния ден, са се вкопчили в надеждата, че ще имат късмет, като приемат, че Бог ще изпълни всяко тяхно желание. И все пак те не могат да кажат със сигурност защо Бог ще ги отведе до третото небе, нито пък са сигурни как Исус ще дойде да ги приеме, възседнал бял облак, а още по-малко могат да кажат с абсолютна сигурност дали Исус наистина ще пристигне на бял облак в деня, който си представят. Всички са неспокойни и объркани; дори не знаят дали Бог ще вземе всички — различните малки шепи хора, които идват от всякакви вероизповедания. Делото, което Бог върши сега, настоящата епоха, Божията воля — те не разбират нито едно от тези неща и не могат да правят нищо друго, освен да броят дните на пръсти. Само тези, които следват стъпките на Агнето до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са изключително верни на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите слова“. Въпреки че са „изключително верни“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не следват докрай, които не са в крак с делото на Светия Дух и които се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, превърнали са се в хора, които са отхвърлени от новата епоха и които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях? Мнозина дори смятат, че всички, които отхвърлят стария закон и приемат новото дело, са без съвест. Тези хора, които говорят само за „съвест“ и не познават делото на Светия Дух, накрая ще бъдат лишени от перспектива заради собствената си съвест. Божието дело не се подчинява на доктрини и макар да е Негово собствено дело, Бог не се придържа ревностно към него. Това, което трябва да бъде отречено, е отречено, това, което трябва да бъде отстранено, е отстранено. И все пак човекът се поставя в положение да враждува с Бог, като се придържа само към една малка част от делото на Божието управление. Не е ли това абсурдът на човека? Не е ли това невежеството на човека? Колкото повече хората са плахи и прекалено предпазливи, защото се страхуват, че няма да получат Божиите благословии, толкова са по-неспособни да получат по-големи благословии и да получат последната благословия. Тези хора, които робски спазват закона, проявяват изключителна вярност към него, и колкото повече проявяват такава вярност към закона, толкова повече са бунтовници, които се противопоставят на Бог. Защото сега е Епохата на царството, а не Епохата на закона, и делото на днешния ден и делото от миналото не могат да се споменават едновременно, нито пък делото от миналото може да се сравнява с делото от днешния ден. Божието дело се е променило и човешката практика също се е променила; тя вече не е да държиш на закона или да носиш кръста, затова верността на хората към закона и кръста няма да получи Божието одобрение.

Човекът ще бъде направен пълноценен в Епохата на царството. След завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и скръб. Тези, които могат да победят и да свидетелстват по време на тази скръб, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тази скръб от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният пример на Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са сполетени от скръб, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина търсят Бог, в крайна сметка ще устоят; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да се провалят в своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от голямата скръб. Въпреки че тези, които ловят риба в мътни води, могат да се измъкнат и днес, никой не може да избегне последната скръб и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобна скръб е огромно облагородяване, но за онези, които ловят риба в мътни води, това е дело, което напълно ще ги отстрани. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцето си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцето си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат желание да дадат всичко от себе си за Бог и да Му се посветят. Всички тези низки хора ще бъдат отстранени, когато Божието дело приключи, и те не заслужават никакво съчувствие. Лишените от човешка природа са неспособни истински да обичат Бог. Когато средата е безопасна и сигурна или има изгода, те са напълно покорни пред Бог, но щом това, което желаят, бъде компрометирано или окончателно отхвърлено, те веднага се разбунтуват. Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец, който изведнъж се отнася към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да има определена причина за това. Ако не бъдат изгонени тези демони — демоните, които биха убили без колебание — няма ли да се превърнат в скрита опасност? Делото по спасяването на човека не се извършва след завършването на делото на завоюването. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; това дело ще бъде завършено едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които наистина се подчиняват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези с маските, които са без Бог в сърцата си, бъдат премахнати. Онези, които не удовлетворяват Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно отстранени, а онези, които са отстранени, са от дяволите. Тъй като не могат да удовлетворят Бог, те се бунтуват срещу Него и дори тези хора да следват Бог днес, това не доказва, че те са тези, които накрая ще останат. В думите, „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да стоят твърдо всред скръбта. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е лесно, но когато Божието дело е към своя край, ти ще разбереш истинското значение на думата „да следваш“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не успяват да издържат на изпитанията, които не успяват да побеждават сред скръбта, накрая няма да могат да устоят и така няма да успеят да следват Бог до самия край. Онези, които наистина следват Бог, могат да издържат на изпитанията на своето дело, докато онези, които не следват Бог, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, се определя от проверката на делата му, т.е. от Божиите изпитания, и няма нищо общо с решението на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде решено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Тялото на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всичко това се определя от свидетелствата им към Бог по време на скръбта; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като рангът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки ще бъде класифициран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за изпълнението на Божието дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще намери покой в Божието царство и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свържете се с нас в Messenger