Божието дело сред хората е неразривно свързано с човека, защото човекът е обектът на това дело и единственото създание, сътворено от Бог, което може да свидетелства за Него. Животът на човека и всички негови дейности не могат да бъдат отделени от Бог и се управляват от Божиите ръце, като дори може да се каже, че за човека е невъзможно да съществува независимо от Бог. Това не може да бъде отречено, защото е факт. Всичко, което Бог върши, е от полза на човечеството и е насочено срещу замислите на Сатана. Всичко, от което се нуждае човек, идва от Бог, а Бог е източникът на човешкия живот. Така човек просто не може да се раздели с Бог. Освен това Бог никога не е имал намерение да се разделя с човека. Делата, които Бог върши, са за доброто на цялото човечество и Неговите мисли са винаги добри. Следователно за човека както Божиите дела, така и Божиите мисли (т.е. Божията воля) са „видения“, които трябва да бъдат опознати от човека. Освен това тези видения представляват управлението на Бог и са дело, което не е възможно да бъде извършено от човека. В същото време изискванията, които Бог поставя на човека по време на Своите дела, се наричат „практика“ на човека. Виденията са дело на Самия Бог или са Неговата воля за човечеството, или целите и значението на Неговото дело. Може да се каже, че виденията също са част от управлението, тъй като това управление е Божие дело и е насочено към човека, което означава, че то е дело, което Бог върши сред хората. Това дело е доказателството и пътят, по който човекът опознава Бог, и то е от изключителна важност за него. Ако вместо да обръщат внимание на познанието за Божието дело, хората обръщат внимание само на доктрините за вярата в Бог или на незначителни подробности, тогава те просто няма да познават Бог и освен това няма да се подчиняват на Божията воля. Божиите дела, които помагат изключително много на човека да опознае Бог, се наричат видения. Тези видения са Божието дело, Божията воля, целите и значението на Божието дело; всички те са полезни за човека. Практиката се отнася до това, какво трябва да се върши от човека, от сътворените същества, които следват Бог, и тя също така е дълг на човека. Това, което хората трябва да правят, не е нещо, което те са разбрали от самото начало, а са изискванията, които Бог има към тях по време на Божието дело. Докато Бог работи, тези изисквания постепенно стават по-сериозни и по-възвишени. Например по време на Епохата на закона човек е трябвало да следва закона, а по време на Епохата на благодатта — да носи кръста. Епохата на царството е различна: изискванията към човека са по-високи в сравнение с тези в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Тъй като виденията стават все по-възвишени, изискванията към човека стават все по-високи, все по-ясни и по-практически. По същия начин и виденията стават все по-реални. Тези многобройни практически видения не само благоприятстват покорството на човека към Бог, но и неговите знания за Бог.

В сравнение с предишните епохи Божието дело по време на Епохата на царството е по-реалистично, насочено е повече към същността на човека и промените в неговия нрав и е по-способно да свидетелства пред Самия Бог за всички онези, които Го следват. С други думи, по време на Епохата на царството, докато работи, Бог показва на човека повече от Себе Си, отколкото когато и да било в миналото, което означава, че виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са по-висши, отколкото във всяка предишна епоха. Тъй като Божието дело сред хората е навлязло в невиждана досега територия, виденията, опознати от човека през Епохата на царството, са най-висшите в цялото дело на управлението. Божието дело е навлязло в невиждана досега територия и така виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са станали най-висшите от всички, а произтичащата от тях човешка практика също е по-висша от всяка предишна епоха, тъй като тази практика се променя заедно с виденията и съвършенството на виденията също е показател за съвършенството на изискванията към човека. Веднага щом цялото управление на Бог спре, спира и човешката практика и без Божието дело човекът няма да има друг избор, освен да се придържа към доктрината от миналите времена, иначе просто няма да има друга възможност. Без нови видения няма да има нова човешка практика; без пълноценни видения няма да има съвършена човешка практика; без висши видения няма да има висша човешка практика. Практиката на човека се променя заедно със стъпките на Бог и по същия начин знанието и опитът на човека също се променят заедно с Божието дело. Независимо какви са способностите на човека, той все пак е неотделим от Бог и ако Бог спре да работи дори само за миг, човекът веднага ще умре от Неговия гняв. Човекът няма с какво да се похвали, защото колкото и високи да са познанията му днес, колкото и дълбоки да са неговите преживявания, той е неотделим от Божието дело, защото човешката практика и това, което той трябва да търси във вярата си в Бог, са неща, които са неотделими от виденията. Във всеки пример за Божие дело има видения, които човекът трябва да разбере, и след тях към него се предявяват подходящи изисквания. Без да има тези видения като основа човекът просто не би бил способен да практикува, нито пък би могъл да следва Бог непоколебимо. Ако човек не познава Бог или не разбира Божията воля, тогава всичко, което прави, е напразно и не може да бъде одобрено от Бог. Колкото и богато да е надарен човека, той все пак е неотделим от Божието дело и от ръководството на Бог. Независимо от това, колко добри са действията на човека и колко е техния брой, те не могат да заменят Божието дело. И така, практиката на човека при никакви обстоятелства не може да се отдели от виденията. Тези, които не приемат новите видения, нямат нова практика. Тяхната практика няма никаква връзка с истината, защото те се придържат към доктрината и спазват мъртвия закон; те нямат никакви нови видения и в резултат на това не прилагат нищо от новото време на практика. Те са изгубили виденията и по този начин са изгубили и делото на Светия Дух, изгубили са и истината. Тези, които са лишени от истината, са поколението на абсурда, те са въплъщение на Сатана. Без значение какъв е човекът, той не може да бъде без видения за Божието дело и не може да бъде лишен от присъствието на Светия Дух; щом изгуби виденията, човек веднага се спуска в Хадес и живее в тъмнина. Хората без видения са тези, които следват Бог неразумно, те са лишени от делото на Светия Дух и живеят в ада. Такива хора не се стремят към истината, а вместо това издигат Божието име като указателна табела. Тези, които не познават делото на Светия Дух, които не познават въплътения Бог, които не познават трите етапа на делото в цялостното управление на Бог — те не познават виденията и затова са лишени от истината. А тези, които не притежават истината, не са ли всички злодеи? Тези, които са готови да прилагат истината на практика, които са готови да търсят познание за Бог и които наистина съдействат на Бог, са хората, за които виденията служат като основа. Те са одобрени от Бог, защото Му съдействат, и именно това съдействие трябва да се прилага на практика от човека.

Във виденията се съдържат много пътища към практиката. Практическите изисквания към човека също се съдържат във виденията, както и Божието дело, което човекът трябва да познава. В миналото, по време на специалните или големите събрания, които са се провеждали на различни места, се е говорело само за един аспект от пътя на практиката. Това е била практика, която е трябвало да се приложи по време на Епохата на благодатта и тя едва ли е имала някаква връзка с познанието за Бог, тъй като видението на Епохата на благодатта е било само видението за разпятието на Исус и по-големи видения не е имало. На човека му е било нужно да знае единствено за Божието дело на изкупление на човечеството чрез разпъването на кръста, така че по време на Епохата на благодатта не е имало други видения, които човек да трябва да познава. Така човекът е имал само оскъдно познание за Бог и освен знанието за любовта и състраданието на Исус той е имал само няколко прости и жалки неща, които е могъл да приложи на практика — неща, които са били много далеч от тези в днешно време. В миналото, независимо от формата на събиране, човекът не е могъл да говори за практическо познание на Божието дело, нито пък някой е могъл ясно да каже кой е най-подходящият път към практиката, по който хората могат да тръгнат. Хората само са добавили няколко прости детайла към основата от въздържаност и търпение; в същността на тяхната практика просто не е имало промяна, защото в рамките на същата епоха Бог не е извършил никакво по-ново дело и единствените изисквания, които е поставил към хората, са били въздържаност и търпение или носене на кръста. Освен тези практики не е имало по-висши видения от разпятието на Исус. В миналото не се е споменавало за други видения, защото Бог не е вършил много работа и защото е поставял само ограничени изисквания към човека. По този начин, каквото и да са правели хората, те не са могли да престъпят тези граници — граници, които са били само няколко прости и повърхностни неща, които е трябвало да се приложат на практика. Днес говоря за други видения, защото днес е свършена повече работа — работа, която няколко пъти надхвърля направеното по време на Епохата на закона и Епохата на благодатта. Изискванията към човека също са няколко пъти по-високи в сравнение с миналите епохи. Ако човекът не е способен да опознае напълно тази работа, тогава тя не би имала голямо значение; може да се каже, че човекът трудно ще я опознае напълно, ако не ѝ посвети усилията на целия си живот. Ако по време на делото на завоюването се говори само за пътя на практиката, това би направило завоюването на човека невъзможно. Ако се говори само за виденията, без да се поставят никакви изисквания към човека, това също би направило завоюването на човека невъзможно. Ако не се говори за нищо друго, освен за пътя на практиката, тогава би било невъзможно да се нанесе удар по ахилесовата пета на човека или да се разсеят неговите представи, а така също би било невъзможно човекът да бъде напълно завоюван. Виденията са основният инструмент за завоюване на човека, но ако не съществуваше друг път за практикуване, освен виденията, тогава човекът не би имал път, по който да върви, а още по-малко би имал средства за навлизане. Това е принципът на Божието дело от началото до края: във виденията се съдържа това, което може да бъде приложено на практика, така че освен практика, има и видения. Промените в живота на човека и в неговия нрав са съпътствани от промени във виденията. Ако човек разчиташе само на собствените си усилия, за него би било невъзможно да постигне някаква голяма промяна. Виденията говорят за делото на Самия Бог и управлението на Бог. Практиката се отнася до пътя на човешката практика и до начина на съществуване на човека; в цялото Божие управление връзката между виденията и практиката е връзката между Бог и човек. Ако виденията бъдат премахнати или ако се говори за тях, без да се говори за практика, или ако има само видения, а практиката на човека бъде изкоренена, тогава това не би могло да се счита за управление на Бог, нито пък ще може да се каже, че Божието дело се извършва заради човечеството. По този начин не само ще бъде премахнат дългът на човека, но и ще се отрече целта на Божието дело. Ако от началото до края от човека се изисква само да практикува, без участието на Божието дело, и освен това, ако от човека не се изисква да познава Божието дело, тогава ще има още по-малко основания това дело да се нарече управление на Бог. Ако човек не познаваше Бог, не познаваше Божията воля и сляпо изпълняваше практиката си по неясен и абстрактен начин, той никога нямаше да се превърне в пълноценно сътворено същество. И така, тези две неща са задължителни. Ако съществуваше само Божието дело, т.е. ако съществуваха само виденията и ако нямаше никакво сътрудничество или практика от страна на човека, тогава тези неща не биха могли да се нарекат управление на Бог. Ако съществуваше само практика и навлизане на човека, тогава независимо от това колко висш е пътят, по който човекът е навлязъл, това също би било неприемливо. Навлизането на човека трябва да се променя постепенно в съответствие с делото и виденията; то не може да се променя с лека ръка. Принципите на човешката практика не са свободни и неограничени, а са поставени в определени граници. Тези принципи се променят в зависимост от виденията на делото. Следователно Божието управление в крайна сметка се свежда до делото на Бог и практиката на човека.

Делото на управлението започна да се осъществява само заради човечеството, което означава, че то възникна само поради съществуването на човечеството. Не е имало управление преди човечеството или в началото, когато бяха създадени небето, земята и всички неща. Ако във всички Божии дела не е имало практика, която да е полезна за човека, т.е. ако Бог не поставял подходящи изисквания към поквареното човечество (ако в делата, извършени от Бог, не е имало подходящ път за практиката на човека), тогава тези дела не са могли да бъдат наречени управление на Бог. Ако всички Божии дела се състояли само в това да се казва на поквареното човечество как да практикува и ако Бог не е извършил нито едно от Своите собствени начинания и не е проявявал нито частица от Своето всемогъщество или мъдрост, тогава колкото и високи да са били изискванията на Бог към хората, колкото и дълго Бог да бе живял сред тях, те нямаше да знаят нищо за Божия нрав; ако беше така, тогава нямаше да бъде достойно такъв вид дела да бъдат наричани управление на Бог. Казано по-просто, делото на Божието управление е делото, извършено от Бог, и то представлява цялото дело, извършено под Божието ръководство от тези, които са били спечелени от Бог. Такова дело може да бъде обобщено като управление. С други думи, Божието дело сред хората, както и сътрудничеството с Него на всички онези, които Го следват, се нарича общо управление. Тук Божието дело се нарича видения, а сътрудничеството на човека се нарича практика. Колкото по-висше е Божието дело (т.е. колкото по-висши са виденията), толкова повече Божият нрав се изяснява на човека, толкова повече той е в противоречие с човешките представи и толкова по-висши стават практиката и сътрудничеството на човека. Колкото по-високи са изискванията към човека, толкова повече Божието дело се разминава с представите на човека, в резултат на което изпитанията за човека и стандартите, на които трябва да отговаря, също стават по-високи. В края на това дело всички видения ще бъдат завършени и това, което човек трябва да приложи на практика, ще е достигнало върха на съвършенството. Това ще бъде и времето, когато всеки ще бъде класифициран според вида си, защото това, което човекът трябва да знае, ще му бъде показано. Така че когато виденията достигнат своя апогей, делото съответно ще наближи своя край, а практиката на човека също ще е достигнала своя зенит. Практиката на човека се основава на делото на Бог, а управлението на Бог се изразява напълно само благодарение на практиката и сътрудничеството на човека. Човекът е образецът на Божието дело и обектът на делото на цялото управление на Бог, а също и продуктът на цялото Божие управление. Ако Бог работеше сам, без сътрудничеството на човека, тогава нямаше да има нищо, което да може да послужи като кристализация на цялото Му дело, и тогава Божието управление нямаше да има никакво значение. Освен Божието дело, само ако Бог избере подходящи обекти, за да изрази Своето дело и да докаже Своето всемогъщество и мъдрост, Той може да постигне целта на управлението Си и да постигне целта да използва цялото това дело, за да победи напълно Сатана. Следователно човекът е задължителна част от делото на Божието управление и е единственият, който може да направи така, че Божието управление да даде плод и да постигне своята крайна цел; освен човека никоя друга форма на живот не може да поеме такава роля. За да се превърне човекът в истинска кристализация на Божието дело на управлението, непокорството на поквареното човечество трябва да бъде напълно премахнато. Това изисква на човека да бъде дадена практика, която е подходяща за различните времена, а Бог да извърши съответната работа сред хората. Само по този начин накрая ще бъде спечелена група от хора, които са кристализация на Божието дело на управлението. Божието дело сред хората не може да свидетелства за Самия Бог само чрез това дело; за да бъде постигнато такова свидетелство, са необходими и живи човешки същества, които са подходящи за Неговото дело. Бог първо ще работи върху тези хора, чрез които после ще се изрази Неговото дело, така ще се засвидетелства волята Му сред сътворените същества и по този начин Бог ще постигне целта на това дело. Бог не работи сам, за да победи Сатана, защото не може да свидетелства пряко за Себе Си сред всички сътворени същества. Ако правеше така, щеше да е невъзможно да убеди напълно човека, следователно Бог трябва да работи върху човека, за да го завоюва, и само тогава ще може да получи свидетелство сред всички сътворени същества. Ако работата вършеше само Бог, без съдействието на човека, или ако от човека не се изискваше да Му съдейства, тогава човекът никога нямаше да може да опознае Божия нрав и щеше да остане завинаги неспособен да познава Божията воля; тогава Божието дело не би могло да се нарече дело на управлението на Бог. Ако само човекът полагаше усилия, търсеше и работеше упорито, без да разбира Божието дело, тогава щеше да изглежда сякаш човекът се шегува. Без делото на Светия Дух това, което човек прави, е от Сатана, той е бунтовник и върши злодеяния; Сатана се проявява във всичко, което върши поквареното човечество, и няма нищо, което да е съвместимо с Бог, и всичко, което човек върши, е проявление на Сатана. Нищо от това, за което стана дума, не изключва виденията и практиката. Върху основата на виденията човек намира практиката и пътя на покорството, за да може да остави настрана представите си и да спечели онези неща, които не е притежавал в миналото. Бог изисква от човека да Му сътрудничи, да се подчини напълно на Неговите изисквания, а човекът иска да види делото, извършено от Самия Бог, да изпита всемогъщата сила на Бог и да разбере Божия нрав. Накратко, това представлява управлението на Бог. Управлението е единението на Бог с човека и то е най-великото управление.

Това, което включва видения, се отнася преди всичко до делото на Самия Бог, а това, което включва практика, трябва да се извършва от човека и няма никаква връзка с Бог. Божието дело се завършва от Самия Бог, а човешката практика се постига от самия човек. Това, което трябва да бъде направено от Самия Бог, не е необходимо да бъде направено от човека, а това, което трябва да бъде практикувано от човека, не е свързано с Бог. Делото на Бог е Негово собствено служение и няма връзка с човека. Не е необходимо това дело да се върши от човека, а освен това човекът не би бил способен да извърши работата, която трябва да бъде извършена от Бог. Всичко, което се изисква от човека да практикува, трябва да бъде извършено от него, независимо дали става дума за това да се жертва животът му или да бъде предаден на Сатана, за да свидетелства — всичко това трябва да бъде извършено от човека. Самият Бог завършва цялото дело, което трябва да извърши, а това, което трябва да направи човекът, му е показано; останалата работа се оставя да бъде свършена от човека. Бог не върши допълнителна работа. Той върши само работата, която е в рамките на Неговото служение, и само показва на човека пътя; Той само отваря пътя, а не проправя пътя; това трябва да се разбере от всички. Прилагането на истината на практика означава прилагане на Божиите слова на практика и всичко това е дълг на човека; това е нещо, което трябва да се прави от човека и то няма нищо общо с Бог. Ако хората искат Бог също да претърпи мъчения и облагородяване в истината по същия начин като тях, значи са непокорни. Работата на Бог е да изпълнява Своето служение, а дългът на човека е да се покорява на всички Божии напътствия без никаква съпротива. Ако е нужно човекът да постигне нещо, той е длъжен да направи това, независимо от начина, по който Бог работи или живее. Единствено Самият Бог може да поставя изисквания към човека, което означава, че само на Него подобава да поставя изисквания към човека. Човекът не трябва да има никакъв избор и не трябва да прави нищо друго, освен да се подчинява напълно и да практикува; това е начинът, по който човекът трябва да разсъждава. След като делото, което трябва да бъде извършено от Самия Бог, приключи, от човека се изисква да го изживее стъпка по стъпка. Ако накрая, когато цялото Божие управление е завършено, човекът все още не е направил това, което Бог изисква от него, тогава той трябва да бъде наказан. Ако хората не изпълняват Божиите изисквания, то това се дължи на човешкото непокорство, а не означава, че Бог не е бил достатъчно задълбочен в работата Си. Всички онези, които не могат да приложат Божиите слова на практика, онези, които не могат да изпълнят Божиите изисквания, както и онези, които не могат да дадат своята вярност и да изпълнят своя дълг, ще бъдат наказани. Днес това, което вие трябва да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята вярност и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята вярност на Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълни част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълни добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете. Думите, които ви бяха казани, стигнаха право до вашата същност и Божието дело навлезе в невиждана досега територия. Много хора все още не разбират дали това е истинният или погрешният път; те все още чакат и виждат, а не изпълняват дълга си. Вместо това те изследват всяка дума и действие на Бог, съсредоточават се върху това, какво Той яде и какво е облеклото Му, и представите им стават все по-мъчителни. Такива хора не вдигат ли шум за нищо? Как е възможно това да са хора, които търсят Бог? И как могат да бъдат хора, които имат намерение да се подчиняват на Бог? В ума си те оставят на заден план своята вярност и дълг и вместо това се съсредоточават върху местонахождението на Бог. Те предизвикват възмущение! Ако човекът е разбрал всичко, което трябва да разбере, и е приложил на практика всичко, което трябва да приложи, тогава Бог без съмнение ще го дари със Своите благословии, защото това, което Той изисква от човека, е негов дълг и нещо, което трябва да бъде изпълнено от него. Ако човекът не може да разбере това, което трябва да разбере, и не може да приложи на практика това, което трябва да приложи, тогава той ще бъде наказан. Тези, които не съдействат на Бог, са във вражда с Него, а тези хора, които не приемат новото дело, са против това дело, дори и да не правят нищо, което е в явно противоречие с него. Всички онези, които не прилагат на практика истината, изисквана от Бог, са хора, които умишлено се противопоставят и не се покоряват на Божиите слова, дори и да обръщат специално внимание на делото на Светия Дух. Хората, които не се подчиняват и не са покорни, са бунтовни и застават срещу Бог. Хората, които не изпълняват своя дълг, са тези, които не сътрудничат на Бог, а хората, които не сътрудничат на Бог, са тези, които не приемат делото на Светия Дух.