Шеста част

Сега нека прочетем следните откъси от писанието.

12. Словата на Исус към Неговите ученици след възкресението Му

Йоан 20:26-29  И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой! Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.

Йоан 21:16-17  Пак му каза втори път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми. Каза му трети път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме? и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.

В тези откъси се разказва за някои неща, които Господ Исус е направил и казал на учениците Си след възкресението Си. Първо, нека да разгледаме всички разлики, които може да има у Господ Исус преди и след възкресението. Той все още ли беше същият Господ Исус от отминалите дни? Писанията съдържат следния стих, който описва Господ Исус след възкресението: „Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!“. Пределно ясно е, че Господ Исус по онова време вече не е обитавал плътско тяло, а че сега е в духовно тяло. Това беше така, защото Той се беше извисил над ограниченията на плътта; въпреки че вратата беше затворена, Той пак можеше да дойде сред хората и да им позволи да Го видят. Това е най-голямата разлика между Господ Исус след възкресението и Господ Исус, живял в плът преди възкресението. Въпреки че нямаше разлика между появата на духовното тяло в онзи момент и външния вид на Господ Исус, какъвто беше преди, Господ Исус в онзи момент беше започнал да се чувства като чужденец за хората, защото Той се беше превърнал в духовно тяло, след като беше възкръснал от мъртвите, и в сравнение с предишната Му плът, това духовно тяло беше по-озадачаващо и объркващо за хората. Това създаде и по-голяма отдалеченост между Господ Исус и хората, а хората почувстваха в сърцата си, че Господ Исус в онзи момент е станал по-загадъчен. Тези познания и чувства от страна на хората изведнъж ги върнаха към епохата на вяра в един невидим и неосезаем Бог. Затова първото нещо, което Господ Исус направи след възкресението Си, беше да позволи на всички да Го видят, за да потвърдят, че Той съществува, и да потвърдят факта на Неговото възкресение. Освен това, извършеното от Него действие възстанови връзката Му с хората, каквато беше по времето, когато Той работеше в плът, когато Той беше Христос, Когото те можеха да видят и докоснат. Едно от последствията от това е, че хората нямаха никакво съмнение, че Господ Исус е възкръснал от мъртвите, след като е бил прикован на кръста, а и не се съмняваха в делото за изкупление на човечеството на Господ Исус. Друго последствие е, че фактът, че Господ Исус се яви на хората след Своето възкресение и им позволи да Го видят и докоснат, твърдо стабилизира човечеството в Епохата на благодатта, като гарантира, че от този момент нататък хората няма да се върнат към предишната Епоха на закона въз основа на предположението, че Господ Исус е „изчезнал“ или че си е „отишъл, без да каже нито дума“. По този начин Той гарантира, че те ще продължат да вървят напред, да следват ученията на Господ Исус и делото, което Той е извършил. Така официално се откри нов етап от делото в Епохата на благодатта и от този момент нататък хората, които са живели под закона, официално излязоха от закона и навлязоха в нова епоха, с ново начало. Това са многостранните значения на явяването на Господ Исус пред човечеството след възкресението.

Тъй като Господ Исус сега обитаваше духовно тяло, как можеха хората да Го докоснат и да Го видят? Този въпрос засяга значимостта на явяването на Господ Исус пред човечеството. Забелязахте ли нещо в откъсите от писанието, които току-що прочетохме? По принцип духовните тела не могат да бъдат видени или докоснати, а след възкресението делото, което Господ Исус беше поел, вече беше завършено. Затова на теория абсолютно нищо не налагаше Той да се връща сред хората в първоначалния Си образ, за да се срещне с тях, но явяването на духовното тяло на Господ Исус пред хора като Тома направи значимостта на Неговото явяване по-конкретна, така че да проникне по-дълбоко в сърцата на хората. Когато дойде при Тома, Той позволи на съмняващия се Тома да докосне ръката Му и му каза: „Дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“. Тези слова и действия не бяха неща, които Господ Исус искаше да каже и да направи чак след като възкръсне; всъщност това бяха неща, които Той искаше да каже и направи, преди да бъде прикован на кръста, защото съмненията на Тома не са започнали едва тогава, а са го съпътствали през цялото време, докато е следвал Господ Исус. Очевидно е, че още преди да бъде прикован на кръста, Господ Исус е разбирал хората като Тома. И така, какво можем да видим от това? След възкресението Си Той все още беше същият Господ Исус. Същината Му не се беше променила. Тук обаче беше Господ Исус, Който беше възкръснал от мъртвите и се беше завърнал от духовния свят в Своя първоначален образ, с първоначалния Си нрав и с разбирането Си за човечеството от времето, когато Той беше в плът, затова Той отиде първо при Тома и позволи на Тома да докосне реброто Му, за да позволи на Тома не само да види духовното Му тяло след възкресението, но и да позволи на Тома да докосне и почувства, че духовното Му тяло съществува, и да се освободи напълно от съмненията си. Преди Господ Исус да бъде прикован на кръста, Тома винаги се е съмнявал, че Той е Христос, и беше неспособен да повярва. Вярата му в Бог се основаваше само на това, което можеше да види със собствените си очи, това, което можеше да докосне със собствените си ръце. Господ Исус добре разбираше вярата на този тип хора. Те вярваха единствено в Бог на небето и изобщо не вярваха в Този, изпратен от Бог, или в Христос в плът, нито искаха да Го приемат. За да може Тома да признае и да повярва в съществуването на Господ Исус и в това, че Той наистина е въплътен Бог, Той позволи на Тома да протегне ръка и да докосне реброто Му. Дали съмнението на Тома беше различно преди и след възкресението на Господ Исус? Той все се съмняваше и освен ако духовното тяло на Господ Исус не му се яви лично и не му позволи да докосне белезите от гвоздеи по тялото Му, никой и по никакъв начин не можеше да разсее съмненията му и да го накара да се откаже от тях. И така, от момента, в който Господ Исус позволи на Тома да докосне реброто Му и го остави наистина да почувства съществуването на белезите от гвоздеите, съмнението на Тома изчезна и той наистина знаеше, че Господ Исус е възкръснал, и призна и повярва, че Господ Исус е истинският Христос и въплътеният Бог. Въпреки че в този момент Тома вече не се съмняваше, той беше загубил завинаги възможността да се срещне с Христос. Той бе загубил завинаги възможността да бъде заедно с Него, да Го следва, да Го познава. Той беше загубил възможността Христос да го доведе до съвършенство. Явяването на Господ Исус и Неговите слова са заключение и присъда за вярата на онези, които бяха изпълнени със съмнения. Той използва практическите Си слова и действия, за да каже на съмняващите се, да каже на онези, които вярват само в Бог на небето, но не вярват в Христос, че Бог не одобрява вярата им, нито одобрява това, че Го следват, докато се съмняват в Него. Денят, в който те напълно повярват в Бог и Христос, можеше да бъде само денят, в който Бог завърши Своето велико дело. Разбира се, този ден беше и денят, в който беше произнесена присъда над техните съмнения. Отношението им към Христос определяше съдбата им, а упоритото им съмнение означаваше, че вярата им не им дава резултат, а упоритостта им означаваше, че надеждите им са напразни. Тъй като вярата им в Бог на небето се подхранваше от илюзии, а съмнението им към Христос всъщност беше истинското им отношение към Бог, въпреки че докоснаха белезите от гвоздеи по тялото на Господ Исус, вярата им все още беше безполезна и краят им можеше да бъде описан само като наливане на вода в решето — всичко беше напразно. Това, което Господ Исус каза на Тома, беше и Негов много ясен начин да каже на всеки човек: възкръсналият Господ Исус е Господ Исус, Който прекара тридесет и три години и половина в работа сред човечеството. Въпреки че е бил прикован на кръста и е преминал през долината на смъртта и въпреки че е изживял възкресение, Той не е претърпял никаква промяна в нито един аспект. Въпреки че сега Той имаше белези от гвоздеи по тялото Си и въпреки че беше възкръснал и излязъл от гроба, Неговият нрав, Неговото разбиране за човечеството и Неговите намерения към човечеството не се бяха променили ни най-малко. Освен това Той казваше на хората, че е слязъл от кръста, победил е греха, преодолял е страданието и е победил смъртта. Белезите от гвоздеи бяха само доказателство за Неговата победа над Сатана, доказателство, че е принос за грях за успешното изкупление на цялото човечество. Той казваше на хората, че вече е поел греховете на човечеството и че е завършил Своето дело на изкупление. Когато се върна да види учениците Си, Той им каза следното послание чрез Своето явяване: „Аз съм все още жив, все още съществувам; днес Аз наистина стоя пред вас, за да можете да Ме видите и докоснете. Винаги ще бъда с вас“. Господ Исус искаше и да използва случая с Тома като предупреждение за бъдещите поколения: въпреки че не можеш нито да видиш, нито да докоснеш Господ Исус във вярата си в Него, ти си благословен поради истинската си вяра и можеш да видиш Господ Исус заради истинската си вяра, а такъв човек е благословен.

Тези слова, записани в Библията, които Господ Исус изрече, когато се яви на Тома, са от голяма полза за всички хора през Епохата на благодатта. Явяването Му пред Тома и словата, които Той му каза, оказаха дълбоко влияние върху следващите поколения; те имат вечна значимост. Тома представлява такъв тип хора, които вярват в Бог, но се съмняват в Бог. Те са подозрителни по природа, имат зловещи сърца, коварни са и не вярват в нещата, които Бог може да постигне. Те не вярват в Божието всемогъщество и Неговото върховенство, нито вярват във въплътения Бог. Възкресението на Господ Исус обаче напълно се противопостави на тези техни качества и им даде възможност да открият собствените си съмнения, да разпознаят собствените си съмнения и да признаят собственото си предателство, като по този начин наистина повярваха в съществуването и възкресението на Господ Исус. Случилото се с Тома беше предупреждение и предпазна мярка за следващите поколения, за да могат повече хора да са предупредени и да не се съмняват като Тома, и че ако се изпълнят със съмнения, тогава ще потънат в мрака. Ако следваш Бог, но подобно на Тома все искаш да докоснеш Господното ребро и белезите Му от гвоздеи, за да потвърдиш, да провериш, да разсъждаваш дали Бог съществува, или не, тогава Бог ще те изостави. Затова Господ Исус изисква от хората да не бъдат като Тома и да не вярват само на това, което могат да видят със собствените си очи, а да бъдат чисти, честни хора, да не таят съмнения към Бог, а просто да вярват в Него и да Го следват. Такива хора са благословени. Това е много малко изискване, което Господ Исус поставя към хората, и е предупреждение за Неговите последователи.

Такова е отношението на Господ Исус към онези, които са изпълнени със съмнения. И така, какво каза и направи Господ Исус за онези, които са способни искрено да вярват в Него и да Го следват? Това ще разгледаме по-нататък чрез диалога между Господ Исус и Петър.

В този разговор Господ Исус многократно пита Петър едно нещо: „Симоне, сине на Йоан, обичаш ли Ме?“. Това е по-висок стандарт, който Господ Исус изисква от хора като Петър след възкресението Си — хора, които наистина вярват в Христос и се стремят да обичат Господ. Този въпрос беше нещо като разследване и разпит, но още повече — това беше изискване и очакване към хората като Петър. Господ Исус използва този метод на разпитване, така че хората да се замислят върху себе си, да се вгледат в себе си и да се запитат: какви са изискванията на Господ Исус към хората? Обичам ли Господ? Дали съм човек, който обича Бог? Как трябва да обичам Бог? Въпреки че Господ Исус зададе само този въпрос на Петър, всъщност в сърцето Си, като питаше Петър, Той искаше да използва тази възможност, за да зададе същия въпрос на повече хора, които се стремят да обичат Бог. Единствено Петър беше благословен да представлява този тип хора и да получи тези въпроси от устата на Самия Господ Исус.

В сравнение със следните слова, които Господ Исус каза на Тома след възкресението Си: „Дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“, Неговият трикратно повторен въпрос към Петър „Симоне, сине на Йоан, обичаш ли Ме?“ позволява на хората да почувстват по-добре строгостта в отношението на Господ Исус и неотложността, която Той чувства, докато задава въпросите Си. Що се отнася до съмняващия се Тома, с неговата измамна природа, Господ Исус му позволи да протегне ръка и да докосне белезите от гвоздеи по тялото Му, което го накара да повярва, че Господ Исус е възкръсналият Човешки Син и да признае факта, че Господ Исус е Христос. И въпреки че Господ Исус не смъмри строго Тома и не изрази словесно ясна присъда за него, Той все пак използва практически действия, за да покаже на Тома, че го разбира, като същевременно проявява Своето отношение и решителност към този тип хора. Изискванията и очакванията на Господ Исус към този тип хора не могат да се видят от казаното от Него, защото хора като Тома просто нямат и частица истинска вяра. Изискванията на Господ Исус към тях стигат само дотук, но отношението, което Той разкри към хора като Петър, е съвсем различно. Той не изискваше Петър да протегне ръка и да докосне белезите Му от гвоздеите, нито каза на Петър: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Вместо това, Той многократно зададе на Петър един и същи въпрос. Въпросът провокираше мисълта и беше смислен, беше въпрос, който не може да не накара всеки последовател на Христос да изпитва угризения и страх, но и да почувства тревожното, скръбно настроение на Господ Исус. А когато изпитват силна болка и страдание, хората са по-способни да разберат загрижеността на Господ Исус Христос и Неговата грижа; те осъзнават Неговото сериозно учение и строгите изисквания към чистите, честни хора. Въпросът на Господ Исус позволява на хората да почувстват, че очакванията на Господ към хората, разкрити в тези прости слова, не са само да вярват в Него и да Го следват, а да постигнеш любов, да обичаш своя Господ и своя Бог. Такава любов е грижовна и покорна. Това са хора, които живеят за Бог, умират за Бог, посвещават всичко на Бог, дават всичко от себе си и отдават всичко за Бог. Този вид любов дава на Бог и утеха, като Му позволява да се наслаждава на свидетелството и да бъде спокоен. Това е отплатата на човечеството към Бог, отговорността, задължението и дългът на човека и е пътят, който хората трябва да следват през целия си живот. Тези три въпроса бяха изискване и призив, които Господ Исус отправи към Петър и към всички хора, които искат да бъдат доведени до съвършенство. Именно тези три въпроса накараха и мотивираха Петър да следва своя житейски път докрай и именно тези въпроси на раздяла с Господ Исус накараха Петър да тръгне по пътя към довеждането си до съвършенство, накараха го заради любовта му към Господ да се грижи за сърцето на Господ, да се покори на Господ, да предлага утеха на Господ и да посвети целия си живот и цялото си същество заради тази любов.

През Епохата на благодатта Божието дело беше предназначено предимно за два типа хора. Първият беше типът човек, който вярваше в Него и Го следваше, който можеше да изпълнява заповедите Му и да носи кръста, и който можеше да се придържа към пътя на Епохата на благодатта. Този тип хора щяха да получат Божиите благословии и щяха да се радват на Божията благодат. Вторият тип хора бяха хората като Петър — хора, които можеха да бъдат доведени до съвършенство. И така, след като Господ Исус възкръсна, Той първо извърши тези две най-значими неща. Едното беше извършено с Тома, другото — с Петър. Какво представляват тези две неща? Дали те представляват истинските намерения на Бог да спаси човечеството? Дали те представляват Божията искреност към човечеството? Работата, която Той извърши с Тома, беше да предупреди хората да не се съмняват, а просто да вярват. Работата, която Той извърши с Петър, беше да укрепи вярата на хората като Петър и да изясни Своите изисквания към този тип хора, да покаже какви цели трябва да преследват.

След като Господ Исус възкръсна, Той се яви пред хората, пред които смяташе, че е необходимо, говори с тях и постави изисквания към тях, оставяйки след Себе Си Своите намерения за хората и очакванията Си към тях. Тоест, като въплътен Бог, Неговата загриженост за човечеството и изискванията Му към хората никога не са се променяли; те останаха еднакви, когато Той беше в плът и когато беше в духовното Си тяло, след като беше прикован на кръста и възкръсна. Преди да се качи на кръста, Той беше загрижен за тези ученици и в сърцето Си ясно знаеше състоянието на всеки един човек, разбираше недостатъците на всеки човек и, естествено, разбирането Му за всеки човек, след като Той умря, възкръсна и се превърна в духовно тяло, беше същото, каквото беше, когато беше в плът. Той знаеше, че хората не са напълно сигурни в Неговата идентичност като Христос, но по време на пребиваването Си в плътта Той не постави строги изисквания към хората. Но след като възкръсна, Той им се яви и ги убеди, че Господ Исус е произлязъл от Бог и че Той е въплътеният Бог, и Той използва явяването и възкресението Си като най-великото видение и най-голямата мотивация за стремежа на човечеството през целия му живот. Неговото възкресение от смъртта не само укрепи всички, които Го следваха, но и напълно осъществи Неговото дело на Епохата на благодатта сред човечеството и така евангелието на спасението на Господ Исус в Епохата на благодатта постепенно се разпространи навсякъде сред човечеството. Смяташ ли, че явяването на Господ Исус след възкресението Му е било значимо? Ако ти беше Тома или Петър по онова време и беше изживял нещо толкова значимо в живота си, какво въздействие би оказало то върху теб? Би ли сметнал това за най-доброто и най-великото видение в живота си на вяра в Бог? Би ли го видял като движеща сила, докато следваш Бог и се стремиш да Го удовлетвориш и да Го обичаш през целия си живот? Щеше ли да отдадеш усилията през целия си живот, за да разпространяваш това най-велико видение? Щеше ли да приемеш да разпространяваш спасението от Господ Исус като Божие поръчение? Въпреки че не сте изживели това, двата примера с Тома и Петър вече са достатъчни, за да могат съвременните хора да придобият ясно разбиране за Бог и Неговите намерения. Може да се каже, че след като Бог се въплъти, след като лично живя сред човечеството и лично изживя човешкия живот и след като видя покварата на човечеството и положението на човешкия живот по онова време, въплътеният Бог по-дълбоко почувства колко безпомощно, печално и жалко е човечеството. Бог стана по-съпричастен към човешкото състояние заради човешката природа, която притежаваше, докато живееше в плът, заради плътските Си инстинкти. Това Го накара да почувства по-голяма загриженост към Своите последователи. Това вероятно са неща, които вие не можете да разберете, но мога да опиша тревогата и грижата, които въплътеният Бог изпита за всеки от Своите последователи само с две думи: „силна загриженост“. Въпреки че този термин произлиза от човешкия език и е много човешки, той все пак наистина изразява и описва чувствата на Бог към Неговите последователи. Що се отнася до силната загриженост на Бог за хората, в хода на вашите изживявания вие постепенно ще почувствате това и ще го изпитате. Това обаче може да се постигне само чрез постепенно разбиране на Божия нрав въз основа на стремежа към промяна на собствения ви нрав. Вследствие на явяването на Господ Исус силната Му загриженост в човешката Му природа към последователите Му се материализира и премина в духовното Му тяло, тоест в Неговата божествена природа. Неговото явяване позволи на хората още веднъж да изживеят и почувстват Божията загриженост и внимание, като същевременно убедително доказа, че Бог е Този, Който поставя началото на една епоха, разгръща я и я завършва. Чрез явяването Си Той укрепи вярата на всички хора и доказа на света, че Той е Самият Бог. Това даде на последователите Му вечно потвърждение, а чрез явяването Си Той постави и началото на една фаза от Своето дело в новата епоха.

13. Исус яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си

Лука 24:30-32  И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях. И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

14. Учениците дават на Исус да яде печена риба

Лука 24:36-43  И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми — Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? И Му дадоха парче печена риба и меден сок. И взе и яде пред тях.

Нека разгледаме откъсите от писанието по-горе. Първият откъс разказва за Господ Исус, Който яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си, а вторият откъс — за Господ Исус, Който яде печена риба. Как тези два откъса ви помагат да опознаете Божия нрав? Можете ли да си представите картината, която получавате от тези описания на Господ Исус, Който яде хляб и след това печена риба? Можете ли да си представите как бихте се почувствали, ако Господ Исус стоеше пред вас и ядеше хляб? Или ако Той се хранеше на една маса с вас, ядеше риба и хляб с хората, какво чувство щеше да изпиташ в онзи момент? Ако се чувстваш много близо до Господ, ако чувстваш, че Той е много близък с теб, тогава това чувство е правилно. Точно това е резултатът, който Господ Исус искаше да постигне, като яде хляб и риба пред събралите се хора след възкресението Си. Ако Господ Исус само беше говорил с хората след възкресението Си, ако те не можеха да почувстват плътта и костите Му, а вместо това Го чувстваха като недостижим Дух, как щяха да се почувстват? Нямаше ли да бъдат разочаровани? Чувствайки се разочаровани, хората нямаше ли да се почувстват изоставени? Нямаше ли да почувстват отдалеченост между себе си и Господ Исус Христос? Какво негативно въздействие би създала тази отдалеченост върху връзката на хората с Бог? Хората със сигурност щяха да се страхуват, нямаше да смеят да се приближат до Него и затова щяха да имат нагласата да се държат на почтително разстояние от Него. От този момент нататък те щяха да прекъснат близката си връзка с Господ Исус Христос и да се върнат към връзката между човечеството и Бог на небето, както беше преди Епохата на благодатта. Духовното тяло, което хората не биха могли да докоснат или почувстват, би довело до изкореняване на близостта им с Бог и също така би довело до прекратяване на тази близка връзка, установена по време на пребиваването на Господ Исус Христос в плътта, в която нямаше отдалеченост между Него и хората. Единствените неща, които духовното тяло предизвикваше у хората, бяха чувството на страх, отбягване и безмълвен втренчен поглед. Те не биха се осмелили да се приближат до Бог или да водят диалог с Него, камо ли да Го следват, да Му се доверят или да Му се възхищават. Бог не искаше да вижда този тип чувства, които хората изпитваха към Него. Той не искаше да вижда хората да Го отбягват или да се отдалечават от Него; Той единствено искаше хората да Го разберат, да се доближат до Него и да бъдат Неговото семейство. Как би се почувствал, ако собственото ти семейство, твоите деца, те видят, но не те разпознават и не смеят да се доближат до теб, а все те отбягват, ако не можеш да получиш тяхното разбиране за всичко, което си направил за тях? Нямаше ли да е болезнено? Нямаше ли да си съкрушен? Точно това чувства Бог, когато хората Го отбягват. Затова след възкресението Си Господ Исус пак се яви на хората в Своя образ от плът и кръв и пак яде и пи с тях. Бог гледа на хората като на семейство, а също така иска хората да Го възприемат като Най-скъпия за тях; само по този начин Бог може наистина да спечели хората и само по този начин хората могат истински да обичат и да почитат Бог. Сега можете ли да разберете намерението Ми да извадя тези два откъса от писанието, в които Господ Исус яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си, и в които Неговите ученици Му дават да яде печена риба?

Може да се каже, че Господ Исус беше обмислил сериозно поредицата от неща, които каза и направи след възкресението Си. Тези неща бяха изпълнени с добротата и обичта, които Бог изпитваше към човечеството, както и с Неговото нежно внимание и педантичната Му грижа за близката връзка, която е установил с човечеството по време на пребиваването Си в плътта. Дори повече, те бяха изпълнени с носталгията и копнежа, които Той изпитваше към живота Си, когато се хранеше и живееше заедно със Своите последователи по време на Своето пребиваване в плътта. Следователно Бог не искаше хората да чувстват отдалеченост между Бог и човека, нито искаше човечеството да се отдалечава от Бог. Нещо повече, Той не искаше човечеството да чувства, че след възкресението Си Господ Исус вече не е Господ, Който беше толкова близък с хората, че Той вече не е заедно с човечеството, защото се е върнал в духовния свят, върнал се е при Отца, Когото хората никога не са можели да видят или достигнат. Той не искаше хората да чувстват, че между Него и човечеството е възникнала някаква разлика в статута. Когато Бог вижда хора, които искат да Го следват, но които Го държат на почтително разстояние, сърцето Му се свива от болка, защото това означава, че сърцата им са много далеч от Него и че ще Му бъде много трудно да спечели сърцата им. Така че, ако Той се беше явил на хората в духовно тяло, което те не можеха да видят или докоснат, това отново щеше да отдалечи човека от Бог и щеше да накара човечеството погрешно да види Христос след възкресението Му като превърнал се във възвишен, в различен от хората и Който вече не може да дели една трапеза и да се храни заедно с човека, защото хората са грешни и мръсни и никога не могат да се доближат до Бог. За да разсее тези погрешни разбирания у хората, Господ Исус направи редица неща, които вършеше в плътта, както е записано в Библията: „Взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде“. Той им обясни и писанията, както правеше в миналото. Всички тези неща, които Господ Исус направи, накараха всеки човек, който Го видя, да почувства, че Господ не се е променил, че Той все още е същият Господ Исус. Въпреки че е бил прикован на кръста и е преживял смъртта, Той е възкръснал и не е оставил човечеството. Той се беше върнал, за да бъде сред хората, и нищо в Него не се беше променило. Човешкият Син, Който стоеше пред хората, беше все същият Господ Исус. Поведението Му и начинът Му на общуване с хората им се струваха толкова познати. Той беше все така изпълнен с любяща доброта, благодат и толерантност — Той беше все същият Господ Исус, Който обичаше другите, както обичаше Себе Си, Който можеше да прости на човечеството седемдесет пъти по седем. Както винаги преди, Той се хранеше заедно с хората, обсъждаше писанията с тях и, което беше още по-важно, както и преди, Той беше от плът и кръв и можеше да бъде докоснат и видян. Човешкият Син, Такъв, Какъвто беше, позволи на хората да почувстват близост, да се чувстват спокойни и да чувстват радостта от възвръщането на нещо, което е било загубено. С огромна лекота те смело и уверено започнаха да разчитат на Този Човешки Син, Който можеше да опрости греховете на човечеството, и да Му се възхищават. Те също така започнаха да се молят в името на Господ Исус без колебание, да се молят да получат Неговата благодат, Неговата благословия, да получат мир и радост от Него, да получат грижа и защита от Него, и започнаха да лекуват болните и да пропъждат демони в името на Господ Исус.

По времето, когато Господ Исус работеше в плътта, повечето от Неговите последователи не бяха напълно сигурни в идентичността Му и в нещата, които Той каза. Когато Той се приближаваше към кръста, отношението на последователите Му беше на наблюдатели на случващото се. След това, от времето, когато Той беше прикован на кръста, до момента, в който беше положен в гроба, отношението на хората към Него беше на разочарование. През това време хората вече бяха започнали да се съмняват в сърцата си за нещата, които Господ Исус беше казал по време на Своето пребиваване в плътта, и да ги отричат напълно. След това, когато Той излезе от гроба и се яви на хората един по един, мнозинството от онези, които Го видяха със собствените си очи или чуха новината за Неговото възкресение, постепенно промениха отношението си от отричане към скептицизъм. Едва когато Господ Исус накара Тома да постави ръката Си на ребрата Му и когато след възкресението Си Той разчупи хляба и яде от него пред тълпата, а след това продължи да яде печена риба пред тях, те наистина приеха факта, че Господ Исус е Христос в плът. Може да се каже, че сякаш това духовно тяло от плът и кръв, което стоеше пред онези хора, събуждаше всеки един от тях от сън: Човешкият Син, Който стоеше пред тях, беше Този, Който съществуваше от незапомнени времена. Той имаше форма, плът и кости и вече беше живял и ял заедно с хората от дълго време… По това време хората чувстваха, че Неговото съществуване беше толкова реално и толкова прекрасно. В същото време те бяха и изключително радостни, щастливи и изпълнени с емоции. Неговото повторно явяване позволи на хората наистина да видят Неговото смирение, да почувстват близостта и привързаността Му към човечеството и да почувстват колко много мисли Той за тях. Това кратко събиране накара хората, които видяха Господ Исус, да се почувстват така, сякаш е минал цял живот. Техните изгубени, объркани, уплашени, тревожни, копнеещи и вцепенени сърца намериха утеха. Те вече не се съмняваха и не бяха разочаровани, защото чувстваха, че сега има надежда и нещо, на което да разчитат. Тогава Човешкият Син, стоящ пред тях, щеше да ги подкрепя за вечни времена; Той щеше да бъде тяхната сигурна опора, тяхното убежище за вечността.

Въпреки че Господ Исус беше възкръснал, Неговото сърце и Неговото дело не напуснаха човечеството. Явявайки се на хората, Той им каза, че независимо в каква форма съществува, Той ще придружава хората, ще върви с тях и ще бъде до тях по всяко време и навсякъде. Той им каза, че по всяко време и на всяко място Той ще се грижи за хората и ще им бъде пастир, ще им позволи да Го видят и докоснат и ще се погрижи те никога повече да не се чувстват безпомощни. Господ Исус също така искаше хората да знаят, че не живеят сами на този свят. Хората са под Божията грижа, Бог е с тях. Те винаги могат да се осланят на Бог и Той е семейство за всеки Свой последовател. С Бог, на Когото може да се опре, човечеството вече няма да бъде самотно или безпомощно и онези, които Го приемат като принос за своите грехове, вече няма да са обвързани с греха. В човешките очи тези части от Неговото дело, които Господ Исус извърши след възкресението Си, бяха много малки неща, но според Мен всяко едно нещо, което Той направи, беше толкова смислено, толкова ценно, толкова важно и притежаващо извънредна значимост.

Макар времето, през което Господ Исус работеше в плътта, да беше изпълнено с трудности и страдания, Той напълно и съвършено завърши Своето дело по онова време в плътта, за да изкупи човечеството, като се яви в Своето духовно тяло от плът и кръв. Той започна служението Си, като се въплъти, и завърши служението Си, като се яви на човечеството в плътския Си образ. Той възвести Епохата на благодатта, поставяйки началото на новата епоха чрез Своята идентичност като Христос. Чрез Своята идентичност като Христос Той извърши делото Си през Епохата на благодатта, укрепи и водеше всички Свои последователи в Епохата на благодатта. За Божието дело може да се каже, че Той наистина довършва това, което започва. Има стъпки и план, а делото е изпълнено с Неговата мъдрост, Неговото всемогъщество, Неговите удивителни дела и Неговата любов и милост. Разбира се, основната нишка, която преминава през цялото Божие дело, е Неговата грижа за човечеството; то е пропито от загрижеността, която Той изпитва и която Той никога не може да остави настрана. В тези стихове от Библията, във всяко едно нещо, което Господ Исус направи след възкресението Си, се разкриват неизменните Божии надежди и загриженост за човечеството, както и Неговата педантична грижа и обич към човечеството. Нищо от това никога не се е променяло и до днес — можете ли да го видите? Когато виждате това, не се ли приближават несъзнателно сърцата ви към Бог? Как щяхте да се чувствате, ако вие живеехте в онази епоха и Господ Исус ви се беше явил след възкресението Си в осезаема форма, за да Го видите, и ако Той беше седнал срещу вас, беше ял хляб и риба, беше ви обяснил писанията и беше говорил с вас? Щяхте ли да се чувствате щастливи? Или щяхте да се чувствате виновни? Предишните погрешни разбирания и отбягването на Бог, противоречията с Бог и съмненията в Него — нима всички те нямаше да изчезнат? Дали отношенията между Бог и човека нямаше да станат по-нормални и правилни?

Като тълкувате тези определени глави от Библията, откривате ли някакви недостатъци в Божия нрав? Намирате ли нещо подправено в Божията любов? Виждате ли измама или зло в Божието всемогъщество или в Неговата мъдрост? Категорично не! Сега можете ли да твърдите с увереност, че Бог е свят? Можете ли да твърдите с увереност че всяка от Божиите емоции е разкриване на Неговата същина и нрав? Надявам се, че след като сте прочели тези слова, разбирането, което ще придобиете от тях, ще ви помогне и ще ви е полезно в стремежа ви към промяна на нрава и към страх от Бог, и че те ще дадат плод във вас — плод, който расте с всеки изминал ден, така че в процеса на този стремеж да се приближавате все повече към Бог, да сте все по-близо до стандарта, който Бог изисква. Вече няма да изпитвате неприязън към търсенето на истината и повече няма да чувствате, че търсенето на истината и промяната в нрава са нещо обезпокоително или излишно. По-скоро, мотивирани от изразяването на истинския Божи нрав и святата същина на Бог, вие ще копнеете за светлината, ще копнеете за правда, ще решите да се стремите към истината, ще се стремите да удовлетворите Божиите намерения и ще станете човек, спечелен от Бог, ще станете истински хора.

Днес говорихме за някои неща, които Бог извърши през Епохата на благодатта, когато се въплъти за първи път. От тези неща видяхме нрава, който Той изрази и разкри в плът, както и всеки аспект на това, което Той притежава и представлява. Всички тези аспекти на това, което Той притежава и представлява, изглежда притежават много човешки качества, но в действителност същината на всичко, което Той разкри и изрази, е неразделна част от Неговия Собствен нрав. Всеки метод и всеки аспект на въплътения Бог, изразяващ Неговия нрав в човешка природа, е неразривно свързан със собствената Му същина. Затова е много важно, че Бог дойде при човечеството, като използва въплъщението. Важно е и делото, което Той извърши в плътта, но още по-важни за всеки човек, живеещ в плътта, за всеки човек, живеещ в поквара, са нравът, който Той разкри и намеренията, които изрази. Дали това е нещо, което сте способни да разберете? След като разбрахте Божия нрав и това, което Той притежава и представлява, направихте ли някакви заключения за това как трябва да се отнасяте към Бог? Накрая, в отговор на този въпрос, бих искал да ви дам три съвета. Първо, не изпитвайте Бог! Колкото и да разбираш за Бог, колкото и да знаеш за Неговия нрав, никога не Го изпитвай! Второ, не се състезавайте за статут с Бог! Какъвто и статут да ти дава Бог, каквато и работа да ти поверява, какъвто и дълг да те издига да изпълняваш, колкото и да си отдал от себе си и колкото и да си пожертвал за Бог, никога не се състезавай за статут с Него! Трето, не се съревновавайте с Бог! Независимо дали разбираш или можеш да се подчиниш на това, което Бог върши в теб, какви мерки взема Той за теб и какво ти носи, в никакъв случай не се съревновавай с Бог! Ако можеш да се придържаш към тези три съвета, тогава ще бъдеш в безопасност и няма да си податлив към разгневяване на Бог. Тук ще приключим днешното общение.

23 ноември 2013 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.