Пета част

За Йов

След като научихте как Йов премина през изпитанията, повечето от вас вероятно ще искат да научат повече подробности за самия Йов, особено по отношение на тайната, чрез която той спечели Божията похвала. И така, нека днес поговорим за Йов!

В ежедневието на Йов виждаме неговото съвършенство, честност, боязън от Бог и отбягване на злото

Ако искаме да обсъдим Йов, трябва да започнем с оценката за него, изречена от устата на Самия Бог: „Няма друг като слугата Ми Йов на земята, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото“.

Нека първо се запознаем със съвършенството и честността на Йов.

Какво е вашето разбиране за думите „съвършен“ и „честен“? Вярвате ли, че Йов е бил безукорен, че е бил почтен? Това, разбира се, би било буквално тълкуване и разбиране на думите „съвършен“ и „честен“. Но контекстът на реалния живот е неразделна част от истинското разбиране за Йов — думите, книгите и теорията сами по себе си няма да дадат отговор. Ще започнем, като разгледаме домашния живот на Йов, какво беше обичайното му поведение в живота. Това ще ни изясни неговите принципи и цели в живота, както и неговата личност и стремежи. Сега нека прочетем последните думи от Йов 1:3: „Този човек беше най-знатният от всичките жители на изток“. Това, което се казва в тези думи, е че общественото положение и репутацията на Йов са били много високи и въпреки че не ни е казано дали причината, поради която той е най-знатният от всички хора на изтока, е голямото му богатство или защото е съвършен и честен и се е страхувал от Бог и е отбягвал злото, като цяло знаем, че общественото положение и репутацията на Йов са били много ценени. Както е записано в Библията, първите впечатления на хората за Йов са, че той е съвършен, че се страхува от Бог и избягва злото, че притежава голямо богатство и е високо уважаван. За обикновен човек, живеещ в такава среда и при такива условия, диетата на Йов, качеството му на живот и различните аспекти на личния му живот вероятно ще са в центъра на вниманието на повечето хора; затова трябва да продължим да четем писанията: „Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бог в сърцата си. Така правеше Йов постоянно“ (Йов 1:4-5). Този пасаж ни говори за две неща: първото от тях е, че синовете и дъщерите на Йов редовно пируват с много ядене и пиене; второто е, че Йов често принася всеизгаряния, защото често се тревожи за синовете и дъщерите си, страхувайки се, че те грешат, че в сърцата си са се отрекли от Бог. Тук се описва животът на два различни типа хора. Първите, синовете и дъщерите на Йов, често пируваха заради богатството си, живееха разточително, пиеха и вечеряха до насита и се наслаждаваха на високото качество на живот, което им осигуряваше материалното богатство. Живеейки по този начин, те неизбежно често съгрешаваха и оскърбяваха Бог — но не се освещаваха и не принасяха всеизгаряния. Виждате, че Бог нямаше място в сърцата им, че те не се замисляха за Божията благодат, не се страхуваха да оскърбяват Бог, а още по-малко се страхуваха да се отрекат от Бог в сърцата си. Разбира се, вниманието ни не е насочено към децата на Йов, а към това какво правеше Йов, когато се сблъскваше с такива неща; това е другият въпрос, описан в пасажа, който включва всекидневния живот на Йов и неговата човечество същност. Там, където Библията описва пиршествата на синовете и дъщерите на Йов, не се споменава Йов; казва се само, че синовете и дъщерите му често ядяха и пиеха заедно. С други думи, той не устройваше пиршества, нито пък се присъединяваше към синовете и дъщерите си, за да яде без мярка. Въпреки че беше заможен и притежаваше много имоти и слуги, животът на Йов не беше луксозен. Той не беше прелъстен от превъзходните си условия за живот, не прекаляваше с плътските наслади и не забравяше да принася всеизгаряния, и още повече — тези неща не го караха постепенно да отбягва Бог в сърцето си. Очевидно е, че Йов беше дисциплиниран в начина си на живот, не беше алчен или хедонистичен в резултат на Божиите благословии към него и не държеше на качеството на живота си. Вместо това той беше смирен и скромен, не се изтъкваше и беше предпазлив и внимателен пред Бог. Той често се замисляше за Божията благодат и благословии и винаги имаше богобоязливо сърце. В ежедневието си Йов често ставаше рано, за да принесе всеизгаряния за своите синове и дъщери. С други думи, не само самият Йов се страхуваше от Бог, но и се надяваше, че децата му също ще се страхуват от Бог и няма да съгрешават срещу Него. Материалното богатство на Йов не заемаше място в сърцето му, нито пък заместваше положението, което заемаше Бог; независимо дали заради себе си, или заради децата си, ежедневните дейности на Йов бяха свързани със страх от Бог и избягване на злото. Страхът му от Бог Йехова не се ограничаваше само до устата му, а беше нещо, което той прилагаше в действие и отразяваше във всяка част от своето ежедневие. Това реално поведение на Йов ни показва, че той беше честен и притежаваше същност, на която се нравеха справедливостта и положителните неща. Това, че Йов често изпращаше своите синове и дъщери на освещаване, означава, че той нито одобряваше, нито приемаше поведението на децата си; напротив, в сърцето си той изпитваше неприязън към тяхното поведение и ги осъждаше. Той стигна до заключението, че поведението на синовете и дъщерите му не беше угодно на Бог Йехова и затова често ги призоваваше да отидат пред Него и да изповядат греховете си. Действията на Йов ни показват друга страна на неговата човешка природа — тази, в която той никога не вървеше с онези, които често грешаха и оскърбяваха Бог, а ги избягваше и странеше от тях. Въпреки че тези хора бяха негови синове и дъщери, той не се отказваше от собствените си принципи на поведение, защото бяха негови роднини, нито пък си затваряше очите за греховете им заради собствените си чувства. Вместо това ги призоваваше да се изповядват и да спечелят снизходителността на Бог Йехова, и ги предупреждаваше да не изоставят Бог в името на собственото си алчно удоволствие. Принципите на отношението на Йов към другите бяха неразривно свързани с принципите на неговия страх от Бог и избягването на злото. Той обичаше онова, което беше прието от Бог, и се отвращаваше от онова, което отблъскваше Бог; обичаше онези, които се бояха от Бог в сърцата си, и се отвращаваше от онези, които вършеха зло или съгрешаваха срещу Бог. Тази любов и отвращение се проявяваха в ежедневието му и именно те представляваха добросъвестността на Йов, видяна от Божиите очи. Естествено, това е и изразът и изживяването на истинската човешка природа на Йов в отношенията му с другите в неговото ежедневие, за която трябва да научим.

Проявите на човешката природа на Йов по време на неговите изпитания (разбиране на съвършенството, честността, боязънта от Бог и отбягването на злото от Йов по време на изпитанията му)

Това, което споделихме по-горе, са различните аспекти на човешката природа на Йов, които се проявяваха в ежедневието му преди изкушенията, на които устоя. Без съмнение тези различни прояви дават възможност за първоначално запознаване и разбиране на честността, страха от Бог и отбягването на злото от Йов и естествено, дават първоначално потвърждение. Причината, поради която казвам „първоначално“, е че повечето хора все още нямат истинска представа за личността на Йов и за степента, в която той следваше пътя на покорство към Бог и страх от Него. Това означава, че разбирането на повечето хора за Йов не се простира по-дълбоко от донякъде благоприятното впечатление за него, което правят два пасажа от Библията, съдържащи думите му: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ и „доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Затова е много необходимо да разберем как Йов изживя своята човешка природа, докато получаваше Божиите изпитания; по този начин истинската човешка природа на Йов ще бъде показана на всички в нейната цялост.

Когато Йов чу, че имуществото му е откраднато, че синовете и дъщерите му са загубили живота си и че слугите му са били убити, той реагира по следния начин: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“ (Йов 1:20). Тези думи ни говорят за един факт: след като чу тази новина, Йов не изпада в паника, не се разплака и не обвини слугите, които му съобщиха новината, нито пък огледа мястото на престъплението, за да проучи и провери подробностите и да разбере какво наистина се беше случило. Той не показа болка или съжаление за загубата на имотите си, нито пък се разплака поради загубата на децата и близките си. Напротив, той раздра дрехата си, обръсна главата си, падна на земята и се поклони. Действията на Йов не приличат на действията на обикновен човек. Те объркват много хора и ги карат да укоряват Йов в сърцата си за неговата „коравосърдечност“. При внезапната загуба на имотите си обикновените хора биха изглеждали с разбито сърце или отчаяни, а някои дори биха изпаднали в дълбока депресия. Това е така, защото в сърцата на хората имуществото им е израз на усилия, положени през целия им живот — те разчитат на него за оцеляването си, то е надеждата, която ги държи живи; загубата на имуществото означава, че усилията им са били напразни, че са без надежда и дори че нямат бъдеще. Това е отношението на всеки обикновен човек към неговото имущество и тясната връзка, която има с него, а също и значението на имуществото в очите на хората. Поради това по-голямата част от хората се чувстват объркани от безразличното отношение на Йов към загубата на имуществото му. Днес ще разсеем объркването, което всички тези хора изпитват, като обясним какво се случваше в сърцето на Йов.

Здравият разум подсказва, че след като Бог му беше дал толкова голямо богатство, Йов би трябвало да се срамува пред Него заради загубата на това богатство, защото не се е грижил за него и не го е пазил — даденото му от Бог не е било опазено. Ето защо, когато научи, че имуществото му е откраднато, първата реакция на Йов трябваше да бъде да отиде на мястото на престъплението и да опише всичко, което е изгубено, а след това да се изповяда пред Бог, за да може отново да получи Божиите благословии. Йов обаче не направи това и естествено имаше своите причини да не го направи. В сърцето си Йов дълбоко вярваше, че всичко, което притежава, му е дадено от Бог, а не е плод на собствения му труд. По този начин той не гледаше на тези благословии като на нещо, от което трябва да се възползва, а вместо това утвърждаваше принципите на своето оцеляване, като следваше с всички сили пътя, към който трябваше да се придържа. Той ценеше Божиите благословии и благодареше за тях, но не изпитваше страст към благословиите и не търсеше повече от тях. Такова беше отношението му към имота. Той нито беше правил нещо в името на получаването на благословии, нито се беше притеснявал или огорчавал от липсата или загубата на Божиите благословии; нито беше диво, безумно щастлив поради Божиите благословии, нито пренебрегваше Божия път или забравяше Божията благодат поради благословиите, на които често се радваше. Отношението на Йов към неговия имот разкрива на хората неговата истинска човешка природа: Първо, Йов не беше алчен човек и не изискваше нищо в материалния си живот. Второ, Йов никога не се притесняваше или страхуваше, че Бог ще му отнеме всичко, което има — това беше неговото отношение на покорство към Бог в сърцето му; тоест той нямаше никакви изисквания или оплаквания относно това кога и дали Бог ще вземе от него и не питаше защо, а само се стремеше да се покорява на Божиите разпоредби. Трето, той никога не вярваше, че неговите богатства идват от собствения му труд, а напротив — вярваше, че са му дадени от Бог. Това беше вярата на Йов в Бог и тя е показателна за неговите убеждения. Дали човешката природа на Йов и истинските му ежедневни стремежи са ясни в това обобщение за него в три точки? Човешката природа и стремежите на Йов бяха неразделна част от неговото хладнокръвно поведение, когато се сблъска със загубата на имотите си. Именно поради своите ежедневни стремежи Йов имаше авторитета и убеждението да каже: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ по време на изпитанията на Бог. Тези думи не бяха получени за една нощ, нито пък се бяха появили в главата на Йов внезапно. Те бяха това, което беше видял и придобил през многогодишния си опит в живота. В сравнение с всички онези, които търсят само Божиите благословии и които се страхуват, че Бог ще им ги отнеме, и които мразят това и се оплакват, не е ли много реално това покорство на Йов? В сравнение с всички онези, които вярват, че има Бог, но които никога не са вярвали, че Бог властва над всички неща, Йов не притежава ли голяма почтеност и честност?

Рационалността на Йов

Действителните преживявания на Йов и неговата почтена и честна човешка природа означаваха, че той направи най-рационалната преценка и избори, когато загуби имотите и децата си. Такива рационални избори бяха неотделими от ежедневните му занимания и делата на Бог, Който той беше опознал във всекидневния си живот. Честността на Йов го накара да повярва, че ръката на Йехова властва над всички неща; неговата вяра му позволи да узнае факта на върховенството на Бог Йехова над всички неща; неговото знание го направи склонен и способен да се покори на върховенството и наредбите на Бог Йехова; неговото покорство му позволи да бъде все по-истински в своя страх от Бог Йехова; страхът му го правеше все по-истински в отбягването на злото; накрая Йов стана съвършен, защото се страхуваше от Бог и избягваше злото; неговото съвършенство го направи мъдър и му даде изключителна рационалност.

Как трябва да разбираме тази дума — „рационален“? Буквалното тълкуване е, че това означава да си здравомислещ, да си логичен и разумен в мисленето си, да имаш добре обоснована реч, действия и преценка и да притежаваш здрави и правилни морални норми. И все пак рационалността на Йов не се обяснява толкова лесно. Когато тук се казва, че Йов притежаваше изключителна рационалност, това е във връзка с неговата човешка природа и поведението му пред Бог. Тъй като Йов беше честен, той успя да повярва в Бог и да се покори на Неговото върховенство, което му даде знание, недостъпно за другите, и това знание го направи способен да разпознае, прецени и определи по-точно това, което го сполетя, което му позволи по-точно и проницателно да избира какво да прави и към какво да се придържа. Това означава, че думите, поведението, принципите, които стояха зад действията му, и кодексът, по който действаше, са правилни, ясни и конкретни, а не слепи, импулсивни или емоционални. Той знаеше как да се отнася към всичко, което го сполетяваше, знаеше как да балансира и да се справя с връзките между сложните събития, знаеше как да се придържа здраво към пътя, по който трябваше да върви, и освен това знаеше как да се отнася към даването и вземането на Бог Йехова. Именно такава беше рационалността на Йов. Точно защото Йов притежаваше такава рационалност, той каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, когато загуби имотите си и своите синове и дъщери.

Когато Йов се сблъска с невероятни телесни болки, с упреците на своите роднини и приятели и когато беше изправен пред смъртта, действителното му поведение отново показа истинското му лице пред всички хора.

Действителното лице на Йов: истинско, чисто и без лицемерие

Нека прочетем Йов 2:7-8: „Сатана излезе тогава от присъствието на Йехова и нанесе на Йов тежки циреи от глава до пети. И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел“. Това е описание на поведението на Йов, когато по тялото му се появяват възпалени циреи. По това време Йов седеше в пепелта и търпеше болката. Никой не го лекуваше и никой не му помогна да намали болката по тялото си; вместо това той използва черепка, за да изстърже повърхността на възпалените циреи. Погледнато повърхностно, това беше само етап от мъките на Йов и нямаше връзка с неговата човешка природа и страх от Бог, защото Йов не казваше нищо, с което да изрази настроението и възгледите си в този момент. И все пак действията и поведението на Йов са истински израз на неговата човешка природа. В повествованието от предишната глава четем, че Йов бил най-великият от всички хора на Изтока. Наред с това този пасаж от втора глава ни показва, че този велик човек от Изтока всъщност е взел черепка, за да се остърже, докато седи в пепелта. Не е ли очевиден контрастът между тези две описания? Това е контраст, който ни показва истинската същност на Йов: въпреки престижа и общественото си положение той никога не беше обичал тези неща, нито им беше обръщал внимание; той не се интересуваше как другите гледат на положението му, нито се притесняваше дали неговите действия или поведение щяха да имат някакъв отрицателен ефект върху положението му; той не се отдаваше на предимствата на статута, нито пък се радваше на славата, която вървеше заедно с общественото положение и репутацията. Той се интересуваше само от своята стойност и значението на живота си в очите на Бог Йехова. Това истинско лице на Йов беше и неговата същност: той не обичаше славата и богатството и не живееше за това; беше истински и чист и в него нямаше лицемерие.

Разделянето на любовта и омразата у Йов

Друга страна на човешката природа на Йов е показана в тази размяна на реплики между него и съпругата му: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:9-10). Виждайки мъките, които той изпитваше, съпругата на Йов се опита да даде съвет, за да му помогне да се избави от мъките си, но нейните „добри намерения“ не спечелиха одобрението на Йов; вместо това те предизвикаха гнева му, тъй като тя отрече вярата му и покорството му към Бог Йехова, а също така отрече и съществуването на Бог Йехова. Това беше непоносимо за Йов, тъй като той никога не си беше позволявал да направи нещо, което да се противопоставя на Бог или да Го наранява, да не говорим за други хора. Как можеше да остане безразличен, когато виждаше другите да говорят думи, които хулеха и обиждаха Бог? Затова той нарече съпругата си „глупава жена“. Отношението на Йов към съпругата му беше изпълнено с гняв и омраза, както и с укор и порицание. Това беше естественият израз на човешката природа на Йов — да разграничава любовта от омразата — и беше истинско представяне на неговата почтена човешка природа. Йов притежаваше чувство за справедливост — чувство, което го караше да мрази тенденциите и теченията на злото, да ненавижда, осъжда и отхвърля абсурдните ереси, смешните аргументи и нелепите твърдения и му позволяваше да се придържа към собствените си, правилни принципи и позиция, когато беше отхвърлен от масите и изоставен от близките си.

Добродушието и искреността на Йов

След като от поведението на Йов можем да видим израза на различни аспекти на неговата човешка природа, тогава какво от човешката природа на Йов виждаме, когато той отвори устата си, за да прокълне деня, в който се беше родил? Това е темата, която ще разгледаме по-долу.

По-горе говорих за произхода на проклятието, което Йов отправи към деня на раждането си. Какво виждате в това? Ако Йов имаше жестоко сърце, в което няма любов, ако беше студен, безчувствен и лишен от човешка природа, можеше ли да прояви загриженост за Божиите намерения? Можеше ли да презре деня на собственото си раждане, защото беше загрижен за Божието сърце? С други думи, ако Йов беше коравосърдечен и лишен от човешка природа, можеше ли да се измъчва заради болката на Бог? Можеше ли да прокълне деня на раждането си, защото Бог беше огорчен от него? Отговорът е, категорично не! Точно защото беше добродушен, Йов се грижеше за Божието сърце; Йов усети болката на Бог, защото се грижеше за Божието сърце; той претърпя по-големи мъчения в резултат на това, че усети болката на Бог, защото беше добродушен; именно защото усети болката на Бог, той започна да мрази деня на своето раждане и така прокле този ден. За външни хора цялото поведение на Йов по време на неговите изпитания е достойно за пример. Единствено проклятието на деня на раждането му поставя под въпрос неговото съвършенство и почтеност или дава различна оценка. Всъщност то беше най-вярното изражение на човечество същността на Йов. Същността на неговата човешка природа не беше маскирана, скрита или преработена от някого другиго. Когато прокълна деня на раждането си, той доказа добродушието и искреността дълбоко в сърцето си; беше като извор, чиито води са толкова чисти и прозрачни, че разкриват дъното му.

След като са научили всичко това за Йов, повечето хора несъмнено ще имат доста точна и обективна оценка за човечество същността на Йов. Те трябва също така да имат дълбоко, практическо и по-напреднало разбиране и оценка на съвършенството и почтеността на Йов, за които говори Бог. Да се надяваме, че това разбиране и вникване ще помогне на хората да тръгнат по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

Връзката между предаването на Йов в ръцете на Сатана и целите на Божието дело

Въпреки че повечето хора вече признават, че Йов е бил съвършен и почтен, че се е боял от Бог и е отбягвал злото, това признание не им дава по-добро разбиране за Божиите намерения. Завиждайки на Йов за неговата човешка природа и стремеж, те задават следния въпрос на Бог: Йов е бил толкова съвършен и почтен, хората са го обожавали толкова много, тогава защо Бог го е предал на Сатана и го е подложил на толкова много мъчения? Такива въпроси със сигурност съществуват в сърцата на много хора — или по-скоро това съмнение е въпросът в сърцата на много хора. Тъй като този въпрос е объркал толкова много хора, трябва да го отворим и да го обясним правилно.

Всичко, което Бог прави, е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог прави в човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, работата, която Бог е извършил в Йов, не е изключение въпреки факта, че Йов е бил съвършен и почтен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата цел, предназначението на Неговите действия не се променя. Целта му е да вложи у човека Божиите слова, както и Божиите изисквания и намерения за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положително според Своите стъпки, като му позволи да разбере сърцето и същността на Бог, да се покори на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Вторият аспект е, че, тъй като Сатана е контрастиращ предмет и обслужващо средство в Божието дело, често му се дава човек. Това е един от начините, които Бог използва, за да позволи на хората да видят изкушенията и нападките на Сатана, грозотата, порочността и низостта му и по този начин да кара хората да мразят Сатана и да се научат да разпознават и разбират негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от контрола на Сатана, от неговите обвинения, намеси и нападки, докато, благодарение на Божиите слова, на своето познание за Бог, на своето покорство към Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта, те триумфират над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана. Избавлението на човека означава, че Сатана е победен, то означава, че хората вече не са храна в устата на Сатана и вместо да ги погълне, Сатана се е отказал от тях. Причината е, че подобни хора са почтени, защото притежават вяра, покорство и богобоязливост и защото напълно са се разделили със Сатана. Те го посрамват, превръщат го в страхливец и го побеждават напълно. Убедеността им в следването на Бог, тяхното покорство и богобоязливост побеждават Сатана и го принуждават да се откаже напълно от тях. Само такива хора са наистина спечелени от Бог и това е най-висшата Божия цел в спасението на човека. Ако искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно спечелени от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които преодолеят тези изкушения и нападки и са в състояние окончателно да победят Сатана, са хора, спасени от Бог. С други думи, хората, спасени от Бог, са онези, които са преминали през Божиите изпитания и които са били изкушавани и нападани от Сатана безброй пъти. Спасените от Бог разбират Божиите намерения и изисквания, способни са да се покорят на Божието върховенство и Неговите подредби и не се отказват от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото всред изкушенията на Сатана. Спасените от Бог са честни, добросърдечни, разграничават любовта и омразата, имат чувство за справедливост, рационални са и са способни да обичат Бог и да ценят всичко, което е от Бог. Тези хора не са ограничавани и наблюдавани от Сатана, не са обвинявани и обиждани от него, те са напълно свободни, напълно освободени и избавени. Йов беше такъв свободен човек и точно в това се съдържа смисълът на предаването му на Сатана от Бог.

Йов беше тормозен от Сатана, но също така спечели вечна свобода и избавление и правото никога повече да не бъде подложен на покварата, злоупотребите и обвиненията на Сатана, а да живее свободен и необременен в светлината на Божия лик и да живее сред Божиите благословии, които са му дадени. Никой не можеше да отнеме, унищожи или присвои това негово право. То беше дадено на Йов в замяна на неговата вяра, решителност, покорство и страх от Бог; Йов плати цената на живота си, за да спечели радост и щастие на земята и да спечели правото и привилегията, което е напълно естествено и оправдано, да се покланя на Създателя като истинско Божие сътворено същество на земята, без да бъде смущаван. Такъв беше и най-големият резултат от изкушенията, които Йов понесе.

Когато хората още не са спасени, техният живот често бива смущаван и дори контролиран от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са се отказали от Сатана, не са подготвени и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, и освен това нямат никакво достойнство. Само ако се изправиш и влезеш в битка със Сатана, като използваш вярата си в Бог и покорството и страха си от Бог като оръжия, с които да водиш битка на живот и смърт със Сатана, така че напълно да го победиш и да го накараш да подвие опашка и да се страхува всеки път, когато те види, и така напълно да се откаже от атаките и обвиненията си срещу теб — само тогава ще бъдеш спасен и ще станеш свободен. Ако си твърдо решен да се разделиш окончателно със Сатана, но не разполагаш с оръжията, които ще ти помогнат да го победиш, тогава ти пак ще бъдеш в опасност. С течение на времето, когато си бил толкова измъчван от Сатана, че в теб не е останала грам сила, но все още не си способен да свидетелстваш, все още не си се освободил напълно от обвиненията и атаките на Сатана срещу теб, тогава няма да имаш почти никаква надежда за спасение. В крайна сметка, когато бъде обявен краят на Божието дело, ти все още ще бъдеш в хватката на Сатана, неспособен да се освободиш, и така никога няма да имаш шанс или надежда. От това следва, че такива хора ще бъдат изцяло в плен на Сатана.

Приемете Божиите изпитания, преодолейте изкушенията на Сатана и позволете на Бог да спечели цялото ви същество

В процеса на Своята работа по непрекъснатото осигуряване на изобилие и подкрепа на човека Бог му казва всичко за Своите намерения и изисквания и му разкрива Своите дела, нрав и онова, което Той притежава и което е за човека. Целта е човек да се въоръжи с духовен ръст, да придобие различни истини от Бог, докато Го следва — истини, които ще се превърнат в оръжие, дадено от Бог на човека за борба със Сатана. Така въоръжен, човек трябва да премине през Божиите изпитания. Бог има много начини и възможности да изпита човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, давайки на човека оръжие за борба със Сатана, Бог го предава в ръцете на Сатана и му позволява да „изпита“ духовния ръст на човека. И ако човек успее да се освободи от военните формирования на Сатана, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал изпитанието. Но ако човек не успее да напусне войските на Сатана и му се поддаде, тогава значи се е провалил. Какъвто и аспект на човека да изследва Бог, критериите за Неговото изпитание са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се е отрекъл от Бог и дали е капитулирал пред Сатана и му се е предал, докато той го е оплитал в мрежите си. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е в състояние сам да вдигне оръжието, дадено му от Бог, за да се освободи от робството на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да го остави на мира. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безпричинно. Само такъв човек наистина ще бъде спечелен от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива хора.

Предупреждението и просветлението, които свидетелството на Йов дава на по-късните поколения

Едновременно с разбирането на процеса, чрез който Бог напълно спечелва някого, хората ще разберат и целите и значението на предаването на Йов в ръцете на Сатана. Хората вече не се разстройват от мъченията на Йов и оценяват значението им по нов начин. Те вече не се тревожат дали ще бъдат подложени на същото изкушение като Йов и вече не се противопоставят на идването на Божиите изпитания и не ги отхвърлят. Вярата на Йов, неговото покорство и свидетелството му за победата над Сатана са източник на огромна помощ и насърчение за хората. В Йов те виждат надежда за собственото си спасение и виждат, че чрез вяра, покорство и боязън от Бог е напълно възможно да победят Сатана, да надделеят над Сатана. Те виждат, че докато се покоряват на върховенството и наредбите на Бог и докато притежават решимостта и вярата да не изоставят Бог, след като са изгубили всичко, те могат да донесат срам и поражение на Сатана, и виждат, че трябва само да притежават решимостта и постоянството да останат непоколебими в своето свидетелство — дори ако това означава да загубят живота си — за да може Сатана да се уплаши и бързо да отстъпи. Свидетелството на Йов е предупреждение за следващите поколения, което им казва, че ако не победят Сатана, никога няма да могат да се отърват от неговите обвинения и смущения, нито пък ще могат да избегнат неговите злини и атаки. Свидетелството на Йов е просветило следващи поколения. Това просветление учи хората, че само ако са съвършени и почтени, ще могат да се боят от Бог и да избягват злото; учи ги, че само ако се боят от Бог и отбягват злото, могат да дадат силно и категорично свидетелство за Бог; само ако дадат силно и категорично свидетелство за Бог, никога няма да бъдат управлявани от Сатана и ще живеят под ръководството и закрилата на Бог — само тогава ще бъдат наистина спасени. Личността на Йов и неговият житейски стремеж трябва да бъдат пример за подражание за всеки, който се стреми към спасение. Това, което той изживя през всичките си дни и поведението му по време на изпитанията, е ценно съкровище за всички, които вървят по пътя на боязънта от Бог и избягването на злото.

Свидетелството на Йов носи утеха на Бог

Ако сега ви кажа, че Йов е обичлив човек, може би няма да можете да оцените смисъла на тези думи и няма да можете да разберете защо говоря за всички тези неща; но почакайте до деня, в който ще сте преживели изпитания, същите или подобни на тези на Йов, когато сте преминали през несгоди, когато сте преживели изпитания, подготвени лично за вас от Бог, когато дадеш всичко от себе си и изтърпиш унижения и трудности, за да надделееш над Сатана и да свидетелстваш за Бог сред изкушенията — тогава ще можеш да оцениш смисъла на думите, които казвам. В този момент ще почувстваш, че си много по-нисш от Йов, ще усетиш колко обичлив е Йов и че той е достоен за подражание. Когато това време настъпи, ще осъзнаеш колко важни са тези класически думи, изречени от Йов, за човек, който е покварен и живее в днешно време, и ще разбереш колко трудно е за хората днес да постигнат това, което Йов постигна. Когато почувстваш, че е трудно, ще оцениш колко загрижено и разтревожено е Божието сърце, ще оцениш колко висока е цената, платена от Бог за спечелването на такива хора, и колко ценно е това, което Бог прави и отдава за човечеството. Сега, след като чухте тези думи, имате ли точна представа и правилна оценка за Йов? Във вашите очи Йов беше ли наистина съвършен и почтен човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото? Вярвам, че повечето хора със сигурност ще кажат „да“. Защото фактите за това, което Йов извърши и разкри, са неоспорими за всеки човек или за Сатана. Те са най-силното доказателство за триумфа на Йов над Сатана. Това доказателство е дадено от Йов и е първото свидетелство, получено от Бог. Така, когато Йов триумфира при изкушенията на Сатана и даде свидетелство за Бог, Той видя надежда в Йов и сърцето Му беше утешено от Йов. От времето на сътворението до времето на Йов това беше първият път, когато Бог наистина получи утеха и видя какво означава да бъдеш утешен от човека. За пръв път Той видя и получи истинско свидетелство, което беше дадено за Него.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.