Четвърта част

Нека сега прочетем текстовете от Писанията за втория път, когато Йов беше изкушен.

3. Сатана отново изкушава Йов (по тялото на Йов се появяват болезнени циреи)

а. Думите, изречени от Бог

Йов 2:3  А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“.

Йов 2:6  Йехова рече на Сатана: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“.

б. Думите, изречени от Сатана

Йов 2:4-5  А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

в. Как Йов се справя с изпитанието

Йов 2:9-10  Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

Йов 3:3-4  Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Любовта на Йов към Божия път превъзхожда всичко останало

Писанията документират думите, изречени между Бог и Сатана, по следния начин: „А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“ (Йов 2:3). В тази размяна на реплики Бог повтаря същия въпрос към Сатана. Това е въпрос, който ни показва положителната оценка на Бог Йехова за това, което беше демонстрирано и изживяно от Йов по време на първото изпитание, и който не се различава от Божията оценка за Йов, преди той да бъде подложен на изкушението на Сатана. Това означава, че преди да го сполети изкушението, в Божиите очи Йов беше съвършен и затова Бог закриляше него и семейството му и го благославяше; в Божиите очи той беше достоен да бъде благословен. След изкушението Йов не съгреши с устните си, защото беше загубил имота си и децата си, а продължи да възхвалява името на Йехова. Действителното му поведение накара Бог да се възхити от него и заради това Той му даде най-добрата оценка. Защото в очите на Йов потомството или имотът му не бяха достатъчни, за да го накарат да се отрече от Бог. Иначе казано, мястото на Бог в неговото сърце не можеше да бъде заменено от децата му или от някакъв имот. По време на първото изкушение Йов показа на Бог, че любовта му към Него и любовта му към пътя на страха от Бог и отбягване на злото превъзхождат всичко останало. Просто това изпитание даде на Йов опита от това да получи награда от Бог Йехова и да му бъдат отнети имотът и децата.

За Йов това беше истинско изживяване, което изми душата му; това беше житейско кръщение, което изпълни неговото съществуване, и освен това беше пищно празненство, което изпита покорството му към Бог и страха му от Него. Това изкушение преобрази положението на Йов от това на богаташ в човек, който няма нищо, и също така му позволи да изпита злоупотребата на Сатана с човечеството. Нищетата му не го накара да ненавижда Сатана, а по-скоро в подлите действия на Сатана той видя неговата грозота и низост, както и враждебността и предателството на Сатана спрямо Бог, и това го насърчи да се придържа завинаги към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Той се закле, че никога няма да изостави Бог и да обърне гръб на Божия път заради външни фактори като имот, деца или роднини, че никога няма да бъде роб на Сатана, имот или човек и че освен Бог Йехова никой няма да може да бъде негов Господ или негов Бог. Такива бяха стремежите на Йов. От друга страна, Йов също беше придобил нещо от това изкушение: той беше спечелил големи богатства сред изпитанията, дадени му от Бог.

По време на живота на Йов през предходните няколко десетилетия той беше видял делата на Йехова и беше получил благословиите на Бог Йехова към него. Това бяха благословии, които го караха да се чувства изключително неспокоен и задължен, тъй като смяташе, че не е направил нищо за Бог, но въпреки това е получил толкова големи благословии и се е радвал на толкова много благодат. Поради тази причина той често се молеше в сърцето си, като се надяваше, че ще може да се отплати на Бог, че ще има възможност да свидетелства за Божиите дела и величие и че Бог ще подложи неговото покорство на изпитание, и че освен това неговата вяра може да бъде пречистена, докато покорството и вярата му получат Божието одобрение. След това, когато изпитанието застигна Йов, той повярва, че Бог е чул молитвите му. Йов ценеше тази възможност повече от всичко друго и затова не посмя да се отнесе лекомислено към нея, защото най-голямото му желание през целия му живот можеше да се осъществи. Появата на тази възможност означаваше, че неговото покорство и страх от Бог могат да бъдат подложени на изпитание и да бъдат пречистени. Нещо повече, това означаваше, че Йов има възможност да получи Божието одобрение, което щеше да го приближи до Бог. По време на изпитанието тази вяра и стремеж му позволиха да стане по-съвършен и да разбере по-добре Божието намерение. Йов също така стана по-благодарен за Божиите благословения и милости и в сърцето си отдаде по-голяма възхвала на Божиите дела; той изпитваше по-голям страх и благоговение пред Бог и копнееше повече за Божията красота, величие и святост. По това време, въпреки че в Божиите очи Йов все още беше човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото, по отношение на неговите преживявания вярата и знанията на Йов бяха напреднали с огромни скокове. Вярата му беше нараснала, покорството му беше укрепнало и страхът му от Бог беше станал по-голям. Въпреки че това изпитание преобрази духа и живота на Йов, това преобразяване не удовлетвори Йов, нито забави напредъка му. Същевременно, докато пресмяташе какво е спечелил от това изпитание и обмисляше собствените си недостатъци, той тихо се молеше и чакаше следващото изпитание да го сполети, защото копнееше неговата вяра, покорство и страх от Бог да се издигнат по време на следващото Божие изпитание.

Бог наблюдава най-съкровените мисли на човека и всичко, което той казва и прави. Мислите на Йов достигнаха до ушите на Бог Йехова и Бог изслуша молитвите му, и така следващото Божие изпитание за Йов пристигна, както се очакваше.

В условията на изключително страдание Йов наистина осъзнава Божията грижа за човечеството

След въпросите на Бог Йехова към Сатана, Сатана тайно се зарадва. Стана така, защото Сатана знаеше, че отново ще му бъде позволено да нападне човека, който беше съвършен в Божиите очи — за Сатана това беше рядка възможност. Сатана искаше да се възползва от тази възможност, за да подкопае напълно убежденията на Йов, да го накара да изгуби вярата си в Бог и така да престане да се бои от Бог и да благославя името на Йехова. Това щеше да даде възможност на Сатана: независимо къде и по кое време, това можеше да превърне Йов в играчка, подчинена на неговите заповеди. Сатана скри нечестивите си намерения, без да остави следа, но не можа да удържи злобната си природа. Тази истина е загатната в отговора му на думите на Бог Йехова, както е записано в писанията: „А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“ (Йов 2:4-5). Невъзможно е от тази размяна на реплики между Бог и Сатана да не придобием съществено познание и усещане за злонамереността на Сатана. След като чуят тези заблуди на Сатана, всички, които обичат истината и ненавиждат злото, несъмнено ще изпитат още по-голяма омраза към подлостта и безсрамието на Сатана, ще се почувстват ужасени и отвратени от неговите заблуди и в същото време ще отправят дълбоки молитви и искрени пожелания за Йов, молейки се този честен човек да постигне съвършенство, пожелавайки си този човек, който се бои от Бог и отбягва злото, завинаги да преодолее изкушенията на Сатана и да живее в светлината, сред Божието напътствие и благословии; те също ще си пожелаят праведните дела на Йов завинаги да насърчават и окуражават всички онези, които следват пътя на страх от Бог и отбягване на злото. Въпреки че в това изявление се вижда злонамереността на Сатана, Бог с лекота се съгласи с „молбата“ на Сатана — но поставя и едно условие: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“ (Йов 2:6). Тъй като този път Сатана поиска да протегне ръката си, за да нарани плътта и костите на Йов, Бог каза, „но спаси живота му“. Смисълът на тези думи е, че Той даде плътта на Йов на Сатана, но животът на Йов принадлежеше на Бог. Сатана не можеше да отнеме живота на Йов, но отделно от това Сатана можеше да използва всякакви средства или методи срещу Йов.

След като получи Божието разрешение, Сатана се втурна към Йов и протегна ръката си, за да порази кожата му, причинявайки мъчителни циреи по цялото му тяло, и Йов почувства болка по кожата си. Йов възхваляваше чудесата и светостта на Бог Йехова, което накара Сатана да проявява още по-голяма дързост. Тъй като изпитваше удоволствие от това да наранява човека, Сатана протегна ръката си и загреба плътта на Йов, което предизвика разраняване на мъчителните му циреи. Йов веднага почувства изключителна болка и страдание по плътта си, не можа да се сдържи и започна да се разтрива с ръце от главата до краката, сякаш това щеше да облекчи удара, нанесен на духа му от тази болка в плътта. Тогава осъзна, че Бог е до него и го наблюдава, и се опита да се овладее. Той отново коленичи на земята и каза: „Ти се вглеждаш в сърцето на човека, наблюдаваш нещастието му; защо те тревожи неговата слабост? Благословено да е името на Бог Йехова“. Сатана видя непоносимата болка на Йов, но не видя Йов да изоставя името на Бог Йехова. Така той набързо протегна ръка, за да порази костите на Йов, и отчаяно се опита да го разкъса парче по парче. В един миг Йов почувства невиждана болка; сякаш плътта му беше разкъсана от костите и сякаш костите му се разбиваха парче по парче. Тази ужасна болка го накара да си помисли, че ще е по-добре да умре… Способността му да понася тази болка беше достигнала своя предел… Искаше му се да извика, да разкъса кожата на тялото си, за да намали болката, но сдържа виковете си и не разкъса кожата на тялото си, защото не искаше да позволи на Сатана да види слабостта му. И Йов отново коленичи, но този път не усети присъствието на Бог Йехова. Той знаеше, че Бог Йехова често беше пред него, зад него и от двете му страни. И все пак по време на болките му Бог никога не беше гледал; Той покри лицето Си и беше скрит, защото смисълът на Неговото създаване на човека не беше да му причини страдание. Йов плачеше и правеше всичко възможно да издържи на физическите мъки, но вече не можеше да се сдържи да не благодари на Бог: „Човекът пада при първия удар, той е слаб и безсилен, той е млад и невеж — защо искаш да бъдеш толкова грижовен и нежен към него? Ти ме удряш, но те боли от това. Какво от човека заслужава Твоята грижа и внимание?“. Молитвите на Йов достигнаха до ушите на Бог, а Той мълчеше и само гледаше, без да издаде никакъв звук… След като опита всички възможни средства без резултат, Сатана тихо си тръгна, но това не сложи край на Божиите изпитания на Йов. Тъй като силата на Бог, която беше разкрита в Йов, не беше разкрита публично, историята на Йов не завършва с отстъплението на Сатана. С навлизането на други герои предстоеше да се появят още по-зрелищни сцени.

Друга проява на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото е възхваляването на Божието име от него във всички неща

Йов беше понесъл опустошителните удари на Сатана, но въпреки това не изостави името на Бог Йехова. Жена му първа се появи и играейки ролята на Сатана във видима за човешките очи форма, нападна Йов. Оригиналният текст го описва по следния начин: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри“ (Йов 2:9). Това бяха думите, изречени от Сатана в човешки облик. Те бяха нападение и обвинение, както и съблазън, изкушение и клевета. След като не успя да нападне плътта на Йов, Сатана директно нападна почтеността на Йов, като искаше да използва това, за да накара Йов да се откаже от почтеността си, да се отрече от Бог и повече да не живее. Също така Сатана искаше да използва тези думи, за да подмами Йов: ако Йов беше изоставил името на Йехова, нямаше да има нужда да понася такова мъчение; той можеше да се освободи от мъките на плътта. Изправен пред съвета на жена си, Йов я смъмри, като каза: „Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). Йов отдавна знаеше тези думи, но в този момент беше доказана истинността на знанието на Йов за тях.

Когато жена му го посъветва да прокълне Бог и да умре, тя имаше предвид следното: „Твоят Бог се отнася с теб по този начин, тогава защо не Го прокълнеш? Защо още си жив? Твоят Бог е толкова несправедлив към теб, но въпреки това ти казваш „благословено да е името на Йехова“. Като благославяш името Му, защо тогава ти донесе бедствие? Побързай и се отречи от името на Бог, и не Го следвай повече. Тогава твоите беди ще изчезнат“. В този момент беше дадено свидетелството, което Бог искаше да види в Йов. Никой обикновен човек не би могъл да даде такова свидетелство, нито пък четем за него в някоя от библейските истории — но Бог го беше видял много преди Йов да изрече тези думи. Бог просто искаше да използва тази възможност, за да позволи на Йов да докаже на всички, че Бог е прав. Изправен пред съвета на жена си, Йов не само че не се отказа от почтеността си и не се отрече от Бог, но също каза на жена си: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Имат ли голяма тежест тези думи? В случая има само един факт, който може да докаже тежестта на тези думи. Тежестта на тези думи се състои в това, че те са одобрени от Бог в Неговото сърце, че са това, което Бог желаеше, че са това, което Бог искаше да чуе, и че са резултатът, който Бог копнееше да види; тези думи също са същината на свидетелството на Йов. Така бяха доказани съвършенството, честността, страхът от Бог и отбягването на злото от Йов. Ценността на Йов се състоеше в това, че когато беше изкушаван и дори когато цялото му тяло беше покрито с болезнени циреи, когато понасяше най-големите мъки и когато жена му и роднините му го съветваха, той все пак изричаше такива думи. Казано по друг начин, в сърцето си той вярваше, че независимо от изкушенията, колкото и тежки да са изпитанията или мъченията, дори и смъртта да го сполети, той няма да се отрече от Бог или да отхвърли пътя на страха от Бог и отбягването на злото. Виждате, че Бог заемаше най-важното място в сърцето му и че в сърцето му беше само Бог. Именно поради това в писанията четем такива описания за него като: Във всичко това Йов не съгреши с устните си. Той не само не съгреши с устните си, но и в сърцето си не се оплака от Бог. Той не каза обидни думи за Бог, нито съгреши срещу Него. Не само устата му благославяха Божието име, но и в сърцето си той благославяше Божието име; устата и сърцето му бяха едно цяло. Това беше истинският Йов, както го видя Бог, и това беше самата причина, поради която Бог ценеше Йов.

Многото погрешни разбирания на хората за Йов

Трудностите, понесени от Йов, не бяха дело на пратеници от Бог и не бяха причинени от Божията ръка. Те всъщност бяха причинени лично от Сатана, врага на Бог. Поради това трудностите, които понесе Йов, бяха изключителни. И все пак по това време Йов демонстрира безрезервно ежедневното си познание за Бог в сърцето си, принципите на ежедневните си действия и отношението си към Бог — това е самата истина. Ако Йов не беше изкушен, ако Бог не беше го подложил на изпитания, когато Йов каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, ти щеше да кажеш, че Йов е лицемер; Бог му беше дал толкова много блага, така че, разбира се, той благославяше името на Йехова. Ако преди да бъде подложен на изпитания, Йов беше казал: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“, ти щеше да кажеш, че Йов преувеличава и че не би изоставил Божието име, тъй като често е бил благославян от Божията ръка. Щеше да кажеш, че ако Бог му беше донесъл бедствие, той със сигурност щеше да изостави Божието име. И все пак, когато Йов се оказа в обстоятелства, в които никой не би желал да попадне и не би искал да види, обстоятелства, които никой не би желал да го сполетят, от които би се страхувал, обстоятелства, които дори Бог не би понесъл да гледа, Йов все пак успя да запази своята почтеност: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ и „доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Изправени пред поведението на Йов по това време, онези, които обичат да изричат високопарни слова и които обичат да говорят с думи и доктрини, остават без думи. Онези, които възхваляват Божието име само на думи, но никога не приемат Божиите изпитания, са осъдени от почтеността, към която Йов твърдо се придържаше, а онези, които никога не са вярвали, че човек е способен да се придържа твърдо към Божия път, са осъдени от свидетелството на Йов. Изправени пред поведението на Йов по време на тези изпитания и думите, които той изрече, някои хора ще се почувстват объркани, други ще почувстват завист, трети ще се съмняват, а някои дори ще изглеждат незаинтересовани и ще гледат отвисоко на свидетелството на Йов, защото не само виждат мъките, които сполетяха Йов по време на изпитанията, и четат за думите, изречени от Йов, но и виждат човешката „слабост“, проявена от Йов, когато го сполетяха изпитанията. Те смятат, че тази „слабост“ е предполагаемото несъвършенство в съвършенството на Йов, недостатъкът в един човек, който в Божиите очи беше съвършен. Това означава, че се смята, че тези, които са съвършени, са безупречни, без петно или мръсотия, че нямат слабости, не познават болката, че никога не се чувстват нещастни или унили, не мразят и във външното им поведение няма крайности; в резултат на това огромното мнозинство от хората не вярват, че Йов е бил наистина съвършен. В поведението му по време на изпитанията има много неща, които хората не одобряват. Например, когато Йов изгуби имота и децата си, той не избухна в сълзи, както могат да си представят хората. „Липсата на благоприличие“ кара хората да мислят, че е бил студен, защото не плачеше и не чувстваше обич към семейството си. Това е първоначалното лошо впечатление, което хората имат за Йов. Те считат, че поведението му след това буди още по-голямо недоумение: Хората тълкуват израза „разкъса наметалото си“ като неуважение към Бог, а за „обръсна си главата“ погрешно се смята, че означава, че Йов богохулства и се противопоставя на Бог. Освен думите на Йов „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, хората не забелязват в Йов нищо от праведността, хвалена от Бог, и затова преценката за Йов, направена от огромното мнозинство от тях, не е нищо повече от недоумение, неразбиране, съмнение и осъждане, а одобрението е само на теория. Никой от тях не успява наистина да разбере и оцени думите на Бог Йехова, че Йов беше съвършен и праведен човек, който се страхуваше от Бог и отбягваше злото.

Въз основа на впечатленията си от Йов, изложени по-горе, хората допълнително се съмняват в неговата праведност, тъй като действията на Йов и неговото поведение, за които се разказва в писанията, не са толкова разтърсващо покъртителни, колкото хората биха могли да си представят. Той не само че не извършил никакви велики подвизи, но и взел черепка, за да се чеше с нея, докато седял сред пепелта. Тази постъпка също учудва хората и ги кара да се съмняват — и дори да отричат — праведността на Йов, защото докато се чешеше, Йов не се молеше и не даваше обещания на Бог, а освен това не го видяха да плаче от болка. В този момент хората виждат само слабостта на Йов и нищо друго, затова дори когато чуват Йов да казва: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“, те остават напълно равнодушни или без определено мнение и все още не могат да разпознаят праведността на Йов от Неговите слова. Основното впечатление, което Йов прави на хората, докато траят мъченията на неговите изпитания, е че той не е нито раболепен, нито високомерен. Хората не виждат какво се случва дълбоко в сърцето му и предизвиква поведението му, не виждат страха от Бог в неговото сърце и не виждат придържането му към принципа на пътя на отбягване на злото. Самообладанието, което Йов показва, кара хората да мислят, че съвършенството и честността му са само празни думи, че страхът му от Бог е само слух; междувременно „слабостта“, която разкрива външно, оставя у тях дълбоко впечатление, дава им „нова гледна точка“ и дори „ново разбиране“ за човека, когото Бог определя като съвършен и честен. Тази „нова гледна точка“, както и това „ново разбиране“ се доказват, когато Йов отваря устата си и проклина деня, в който се е родил.

Въпреки че болката от мъченията, които изтърпява, е невъобразима и непонятна за хората, той не изрича еретични думи, а само намалява болката на тялото си по свой собствен начин. Както е казано в писанията, той изрича: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко“ (Йов 3:3). Може би никой никога не е смятал тези думи за важни, а може би има хора, които са им обърнали внимание. Според вас те означават ли, че Йов се е противопоставил на Бог? Дали те са оплакване срещу Бог? Знам, че много от вас имат определени идеи за тези думи, изречени от Йов, и смятат, че ако Йов е бил съвършен и честен, той не би трябвало да проявява никаква слабост или скръб, а би трябвало да посреща всяка атака на Сатана положително и дори да се усмихва пред изкушенията на Сатана. Той не би трябвало да има и най-малката реакция на нито едно от мъченията, причинени на плътта му от Сатана, нито пък да проявява каквито и да било емоции в сърцето си. Дори е трябвало да помоли Бог да направи тези изпитания още по-тежки. Това трябва да демонстрира и притежава човек, който е непоколебим, който наистина се страхува от Бог и отбягва злото. Сред тези изключителни мъчения Йов само прокълна деня, в който се беше родил. Той не се оплака от Бог, а още по-малко имаше намерение да се противопоставя на Бог. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото от древни времена до днес никой не е изпитвал такива изкушения и не е страдал от това, което сполетя Йов. И така, защо никой никога не е бил подложен на същото изкушение като Йов? Това е така, защото според Бог никой не може да понесе такава отговорност или поръчение, никой не би могъл да постъпи като Йов и нещо повече, никой не би могъл, освен проклинането на деня на своето раждане, да не се отрече от Божието име и да продължи да благославя името на Бог Йехова, както Йов, когато го сполетяха такива мъки. Може ли някой да направи това? Когато говорим така за Йов, хвалим ли поведението му? Той беше праведен човек, способен да даде такова свидетелство пред Бог и способен да накара Сатана да избяга с глава в ръце, така че никога повече да не дойде пред Бог и да го обвини — затова какво лошо има в това да го похвалим? Нима е възможно да имате по-високи стандарти от Бог? Възможно ли е да постъпите дори по-добре от Йов, когато ви сполетят изпитания? Йов беше възхваляван от Бог — какви възражения може да имате вие?

Йов проклина деня, в който се е родил, защото не иска Бог да го боли заради него

Често казвам, че Бог гледа в сърцата на хората, а хората виждат външното в другите. Тъй като Бог гледа в сърцата на хората, Той разбира тяхната същност, докато хората определят същността на другите според тяхната външност. Когато Йов отвори устата си и прокле деня, в който се е родил, тази постъпка удиви всички духовни лица, включително тримата приятели на Йов. Човекът е произлязъл от Бог и трябва да бъде благодарен за живота и плътта, както и за деня на раждането си, дадени му от Бог, и да не ги проклина. Това е нещо, което обикновените хора могат да разберат и осмислят. За всеки, който следва Бог, това разбиране е свещено и неприкосновено и е истина, която никога не може да бъде променена. И все пак Йов наруши правилата: той прокле деня на раждането си. Това е действие, което обикновените хора смятат за преминаване в забранена територия. Йов не само няма право на разбирането и съчувствието на хората, но няма право и на прошка от страна на Бог. В същото време още повече хора започват да се съмняват в праведността на Йов, защото изглежда, че Божието благоволение към него е направило Йов самодоволен; то го е направило толкова смел и безразсъден, че той не само не благодари на Бог за това, че го е благословил и се е грижил за него през целия му живот, но е проклел деня, в който се е родил. Какво е това, ако не противопоставяне на Бог? Такива повърхностни изказвания дават на хората доказателство да осъдят тази постъпка на Йов, но кой може да знае какво наистина е мислил Йов по това време? Кой може да знае причината, поради която Йов е постъпил по този начин? Само Бог и самият Йов знаят истинската история и причините за това.

Когато Сатана протегна ръката си, за да порази костите на Йов, Йов попада в лапите му, без да има възможност да избяга или сила да се съпротивлява. Тялото и душата му изпитаха огромна болка, която го кара да осъзнае дълбоко незначителността, крехкостта и безсилието на човека, живеещ в плът. В същото време той придоби цялостна представа и разбиране защо Бог е склонен да закриля хората и да се грижи за тях. В лапите на Сатана Йов осъзна, че човекът, който е от плът и кръв, всъщност е много безсилен и слаб. Когато падна на колене и се помоли на Бог, той се почувства така, сякаш Бог покрива лицето Си и Се крие, защото Бог го беше предал изцяло в ръцете на Сатана. В това време Бог също плачеше за него и нещо повече — беше наскърбен за него; Бог чувстваше неговата болка, а раните на Йов бяха и Негови рани… Йов усети Божията болка и колко непоносима е тя за Него… Йов не искаше да причинява повече скръб на Бог, нито пък искаше Бог да плаче за него, още по-малко пък искаше да види, че Бог страда заради него. В този момент Йов искаше единствено да се освободи от плътта си, да не усеща повече болката, която му причиняваше тази плът, защото така щеше да спре Бог да се измъчва от неговата болка — но не можеше и трябваше да търпи не само болката на плътта, но и мъката от това, че не искаше да тревожи Бог. Тези две болки — едната от плътта, а другата от духа — донесоха на Йов сърцераздирателна, разкъсваща мъка и го накараха да почувства как ограниченията на човека, който е от плът и кръв, могат да го накарат да се чувства разочарован и безпомощен. При тези обстоятелства копнежът му по Бог стана още по-силен, а омразата му към Сатана — още по-голяма. По това време Йов предпочиташе никога да не се е раждал в света на хората и желаеше по-скоро да не съществува, отколкото да види как Бог плаче или изпитва болка заради него. Той започна дълбоко да ненавижда плътта си, да изпитва неприязън към себе си, към деня на своето раждане и дори към всичко, което беше свързано с него. Той не искаше повече да се споменава денят, в който се е родил, нито нещо свързано с него, затова отвори уста и прокле този ден: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина“ (Йов 3:3-4). Думите на Йов изразяват омразата му към самия него: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко“, както и вината, която изпитваше към себе си, и чувството си за дълг за това, че е причинил болка на Бог: „Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина“. Тези два пасажа са най-добрият израз на чувствата на Йов по онова време и напълно показват неговото съвършенство и честност пред всички. В същото време, точно както Йов желаеше, неговата вяра и покорство към Бог, както и страхът му от Него, бяха истински извисени. Разбира се, това извисяване е точно ефектът, който Бог беше очаквал.

Йов побеждава Сатана и става истински човек в очите на Бог

Когато Йов за първи път беше подложен на изпитания, той беше лишен от всичкия си имот и от всичките си деца, но не падна духом заради това и не каза нищо, което да е грях срещу Бог. Той беше преодолял изкушенията на Сатана и беше преодолял загубата на материалните си придобивки, потомството си и изпитанието да изгуби цялото си земно богатство, което означава, че успя да се покори на Бог, когато Той му отне тези неща, и също така успя да благодари на Бог и да Го възхвалява за това, което Той направи. Такова беше поведението на Йов по време на първото изкушение на Сатана и такова беше свидетелството на Йов по време на първото изпитание пред Бог. При второто изпитание Сатана протегна ръка, за да порази Йов, и въпреки че Йов изпита болка, по-голяма от тази, която някога беше изпитвал, свидетелството му беше достатъчно, за да остави хората смаяни. Той използва своята сила на духа, убеденост и покорство към Бог, както и страха си от Бог, за да победи отново Сатана, а Бог отново одобри и беше благосклонен към поведението и свидетелството му. По време на това изкушение Йов използва действителното си поведение, за да заяви на Сатана, че болката на плътта не може да промени вярата и покорството му към Бог, нито да отнеме предаността му към Бог и богобоязливото му сърце; той не се отрече от Бог и не се отказа от собственото си съвършенство и честност, макар да беше изправен пред смъртта. Решителността на Йов превърна Сатана в страхливец, вярата му накара Сатана да се страхува и да трепери, интензивността, с която се бори срещу него по време на тяхната битка на живот и смърт, породи у Сатана дълбока омраза и неприязън; съвършенството и честността на Йов не оставиха на Сатана нищо повече, което можеше да му причини, така че Сатана престана със своите атаки и се отказа от обвиненията срещу Йов, които беше отправил към Бог Йехова. Това означава, че Йов беше победил света, плътта, Сатана и смъртта; той стана напълно и окончателно човек, който принадлежи на Бог. По време на тези две изпитания Йов остана непоколебим в своето свидетелство, действително изживя своето съвършенство и честност и разшири обхвата на житейските си принципи — страх от Бог и отбягване на злото. След като премина през тези две изпитания, Йов придоби по-богат опит и този опит го направи по-зрял и закален, направи го по-силен и по-убеден и му вдъхна още повече увереност в правотата и стойността на почтеността, към която така здраво се придържаше. Изпитанията, на които Бог Йехова подложи Йов, му дадоха дълбоко разбиране и усещане за Божията загриженост за човека и му позволиха да почувства скъпоценността на Божията любов, откъдето към страха му от Бог бяха добавени внимание и любов към Него. Изпитанията на Бог Йехова не само не отчуждиха Йов от Него, но и приближиха сърцето му към Бог. Когато телесната болка на Йов достига своя връх, загрижеността, която почувства от Бог Йехова, не му остави друг избор освен да прокълне деня на своето раждане. Поведение като това не беше дълго планирано, а естествено откровение на вниманието и любовта към Бог, идващо от сърцето му, то беше естествено откровение, което дойде от неговото внимание и любов към Бог. Това означава, че тъй като ненавиждаше себе си, не желаеше и не можеше да понася да измъчва Бог, вниманието и любовта на Йов достигнаха до безкористност. По това време Йов извиси своето дългогодишно обожание и копнеж по Бог и покорството си към Него до нивото на внимание и любов. В същото време той извиси и своята вяра, подчинение на Бог и страх от Него до нивото на внимание и любов. Той не си позволи да прави нищо, което би навредило на Бог, не си позволи поведение, което би наранило Бог, и не си позволи да причини на Бог скръб, печал или дори нещастие по свои собствени причини. В Божиите очи, въпреки че Йов все още беше същият Йов като преди, неговата вяра, покорство и страх от Бог донесоха на Бог пълно удовлетворение и наслада. В този момент Йов беше постигнал съвършенството, което Бог очакваше от него да постигне; в Божиите очи той беше станал човек, който наистина беше достоен да бъде наречен „съвършен и честен“. Неговите праведни дела му позволиха да победи Сатана и да устои твърдо в своето свидетелство пред Бог. Неговите праведни дела също така го доведоха до съвършенство и позволиха стойността на живота му да се издигне и възвиси още повече, и също така го превърнаха в първия човек, който вече не беше атакуван и изкушаван от Сатана. Йов беше праведен и затова беше обвинен и изкушен от Сатана; тъй като Йов беше праведен, той беше предаден на Сатана; и тъй като Йов беше праведен, той надделя над Сатана, нанесе му поражение и остана непоколебим в своето свидетелство. От този момент нататък Йов стана първият човек, който никога повече не можеше да бъде предаден на Сатана, той наистина застана пред Божия престол и живя в светлината, с Божиите благословии, без да бъде следен или тормозен от Сатана… Той беше станал истински човек в очите на Бог и беше освободен…

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.