Втора част

За да вникнете в Божия нрав и в Самия Бог, трябва да подходите полека. Но откъде да започнете? Като начало съм подбрал няколко глави от Библията. Изложената по-долу информация съдържа библейски стихове, свързани с темата „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“. Потърсих тези конкретни откъси, за да ви послужат като отправни материали в стремежа ви да вникнете в Божието дело, Божия нрав и Самия Бог. Споделяйки ги, ще успеем да видим какъв тип нрав е разкрил Бог чрез миналите Си дела и кои аспекти от Неговата същност са непознати на хората. Тези глави са писани отдавна, но темата на общението ни е нова, тема, която хората не са имали и за която не са чували нищо. На някои от вас може да се стори непонятно — та не е ли връщането към Адам и Ева и към Ной утъпкване на вече извървяната пътека? Каквото и да мислите, тези глави са изключително благоприятни за общение по темата и са годни да послужат като учебни цитати от извора в днешното ни общение. До края на общението ще сте разбрали защо избрах тези библейски текстове. Тези няколко стиха може да са четени от онези от вас, които вече са чели Библията, но вероятно не сте вникнали истински в тях. За начало нека ги прегледаме накратко, а след това ще ги подложим на подробен разбор по време на общението си.

Адам и Ева са прародителите на човешкия род. Говорейки за библейски персонажи, трябва да започнем с тях двамата. Следва Ной, вторият праотец на човеците. А кой е третият? (Авраам.) Всички ли познавате историята на Авраам? Някои от вас може да я знаят, но вероятно не е много ясна на други. А кой е четвъртият? Кой е споменат в разказа за гибелта на Содом? (Лот.) Но сега не говорим за Лот, а за кого? (За Авраам.) Основното в разказа за Авраам е изреченото от Бог Йехова. Виждате ли? А кой е петият герой? (Йов.) Дали Бог не споменава голяма част от историята за Йов през настоящия етап от делото Си? Много ли ви вълнува този разказ? Ако е събудил особен интерес у вас, внимателно ли сте прочели библейския разказ за Йов? Знаете ли думите, които е изрекъл, и постъпките му? Онези от вас, които са го чели неведнъж, колко пъти сте го чели? А често ли го препрочитате? Сестрите от Хонконг, кажете, моля. (Чела съм го два пъти преди, когато бяхме в Епохата на благодатта.) И оттогава не сте го чели? Жалко. Нека ви кажа: в този етап от Божието дело Той спомена Йов много пъти, което е отражение на намеренията Му. Фактът, че множеството Негови споменавания на Йов не са привлекли вниманието ви, говори за едно: вие не се стремите да бъдете добри, да се боите от Бог и да отбягвате злото. Това е така, защото ви се струва достатъчно да имате обща представа за живота на Йов, разказан от Бог. Стига ви, че просто разбирате самия разказ, но не ви интересува в подробности кой е Йов и с каква цел Бог го споменава толкова много пъти и не се опитвате да вникнете в смисъла на това. Ако такъв човек, възхвален от Бог, не ви интересува, точно на какво обръщате внимание? Ако не ви е грижа и не се опитвате да разберете толкова важния човек, споменат от Бог, какво разкрива това за отношението ви към Божието слово? Нима то не е достойно за съжаление? Не е ли доказателство, че повечето от вас не се занимават с практични неща и не се стремят към истината? Ако се стремиш към истината, ще обърнеш нужното внимание на хората, които Бог одобрява, и на героите, чиито истории разказва Бог. Независимо дали ще успееш да достигнеш тяхното ниво и дали ги намираш осезаеми, ти бързо би се втурнал да четеш за тях, би се опитал да ги разбереш, да следваш примера им и да полагаш усилия според възможностите си. Това би трябвало да бъде поведението на хората, жадуващи за истината. Но в действителност мнозина от събралите се тук не са чели за Йов нито веднъж, а това говори много.

Нека се върнем на темата, по която току-що говорих. От тази част от Светото Писание, отнасяща се до старозаветната Епоха на закона, избрах да съсредоточим вниманието си върху определени разкази за представителни персонажи, които са известни на повечето запознати с Библията. Всеки, който чете разказите за тези герои, ще почувства, че работата, извършена от Бог върху тях, и словата, с които Той се е обърнал към тях, са точно толкова осезаеми и достъпни и за съвременния човек. Четейки тези библейски разкази за тогавашните събития, ще съумееш да вникнеш по-добре в Божия подход към делото Му и към хората в онези исторически времена. Но причината, поради която реших днес да обсъдим тези глави, не е да съсредоточа вниманието ти върху самите разкази или върху техните герои. Целта по-скоро е чрез тези разкази да проумееш Божиите дела и нрав. Това ще ти позволи по-лесно да опознаеш Бог и да Го разбереш, да видиш Неговата истинска страна; ще разсее предположенията ти и представите ти за Него и ще те отклони от вяра, обгърната от неопределеност. Когато ви липсва солидна основа, опитите ви да проумеете Божия нрав и да опознаете Самия Бог често създават чувство за безпомощност, безсилие и несигурност откъде да започнете. Това ме мотивира да развия метод и подход, които да ви помогнат по-добре да разберете Бог, по-истински да оцените Божиите намерения, да опознаете Божия нрав и Самия Бог, искрено да усетите Неговото съществуване и да оцените намеренията Му спрямо човешкия род. Нима това не би било от полза за всички ви? Сега, когато отново се връщате към тези разкази и части от Светото Писание, какво изпитвате в сърцата си? Смятате ли, че подбраните от Мен откъси от Писанието са безполезни? Налага се отново да подчертая току-що казаното: карам ви да препрочетете разказите за тези библейски герои, за да ви помогна да видите как Бог осъществява делото Си върху хората и да осъзнаете по-ясно отношението Му към човешкия род. Какво ще ви помогне да постигнете това? Като вникнете в Неговите минали дела и ги свържете с работата, която Той извършва днес, ще добиете разбиране за многобройните Му аспекти. Тези несметни Негови страни са истински и всеки, който иска да опознае Бог, трябва да ги знае и разбере.

Нека започнем с историята на Адам и Ева, като прочетем цитат от Писанието.

А. Адам и Ева

1. Божията заповед към Адам

Битие 2:15-17 И Йехова Бог взе човека, като го отведе в Едемската градина, за да работи там и да я пази. Йехова Бог даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, в който ядеш от него, задължително ще умреш“.

Какво разбрахте от тези стихове? Какви чувства предизвиква у вас тази част от Писанието? Защо реших да говоря за Божията заповед към Адам? Дали сега в съзнанието на всеки от вас изниква картина на Бог и Адам? Можете да се опитате да си представите: ако вие бяхте героят в тази сцена, дълбоко в себе си как си представяте Бог? Как се чувствате, като си помислите за това? Това е трогателна картина, която стопля сърцето. Макар че в нея има само Бог и човек, близостта между тях ви изпълва с чувство на възхищение: Божията преливаща любов е дарена свободно на човека и го обгръща; човекът е невинен и чист, необременен и безгрижен, живее блажено пред Божия поглед; Бог проявява загриженост за човека, а човекът живее под Божията закрила и благословия; всяко нещо, което човекът прави и казва, е неразривно свързано и неразделно с Бог.

Това може да се нарече първата Божия заповед към човека, след като го създава. Какво изразява тази заповед? В нея е изразено Божието намерение, но и Неговите тревоги за човечеството. Това е първата Божия заповед, а също и първият път, когато Бог изразява загриженост за човека. Тоест Бог изпитва отговорност към човека от момента, в който го е създал. Каква е Неговата отговорност? Той трябва да закриля човека, да се грижи за него. Той се надява, че човекът може да се довери на словата Му и да им се подчини. Това е и първото очакване на Бог към човека. Именно с това очакване Бог казва следното: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“. Тези прости думи представляват Божието намерение. Те също така разкриват, че в сърцето Си Бог е започнал да проявява загриженост към човека. Сред всички неща само Адам беше създаден по Божи образ и подобие; Адам беше единственото живо същество с Божието жизнено дихание; той можеше да върви с Бог, да разговаря с Него. Ето защо Бог му даде тази заповед. В Своята заповед Бог много ясно посочи какво може и какво не може да прави човек.

В тези няколко прости думи виждаме Божието сърце. Но какво сърце се разкрива? Има ли любов в Божието сърце? Има ли загриженост? В тези стихове Божията любов и загриженост могат не само да се оценят, но и да се почувстват отблизо. Не сте ли съгласни? След като Ме чухте да казвам това, все още ли мислите, че това са само няколко прости думи? В крайна сметка те не са толкова прости, нали? Преди знаехте ли за това? Ако Бог лично ти каже тези няколко думи, как би се почувствал отвътре? Ако не си човечен, ако сърцето ти е ледено студено, тогава няма да почувстваш нищо, няма да оцениш Божията любов и няма да се опиташ да разбереш Божието сърце. Но като човек със съвест и чувство за човешка същност би се чувствал различно. Ще почувстваш топлина, ще се почувстваш обгрижван, обичан и щастлив. Не е ли така? Когато почувстваш тези неща, как ще постъпиш спрямо Бог? Би ли се почувствал привързан към Бог? Би ли обичал и уважавал Бог от сърце? Ще се доближи ли сърцето ти до Бог? Оттук можете да видите колко важна е Божията любов за човека. Но още по-важно е човекът да оцени и да разбере Божията любов. Всъщност нима Бог не казва много подобни неща през този етап от Своето дело? Днес има ли хора, които ценят Божието сърце? Можете ли да оцените Божието намерение, за което говорих току-що? Не можете да оцените Божието намерение истински, когато то е толкова конкретно, осезаемо и реално. Затова твърдя, че нямате истинско познание и разбиране за Бог. Нима това не е вярно? Но нека засега да оставим това настрана.

2. Бог създава Ева

Битие 2:18-20 И Йехова Бог каза: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. И от земята Йехова Бог създаде всички зверове от полето и всички птици в небето; заведе ги при Адам, за да може той да им даде имена: и както Адам ги назова, тези имена им останаха. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.

Битие 2:22-23 И от реброто, което Йехова Бог взе от мъжа, Той сътвори жена и я заведе при него. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.

В тази част на Писанието има един ключов стих: „както Адам ги назова, тези имена им останаха“. И така, кой даде имената на всички живи същества? Това беше Адам, а не Бог. Този стих казва на човечеството един факт: Бог е дал на човека интелигентност, когато го е създал. Тоест интелигентността на човека е дошла от Бог. Това е сигурно. Но защо? След като Бог създаде Адам, ходи ли Адам на училище? Умееше ли да чете? След като Бог създаде различни живи същества, Адам разпозна ли всички тези същества? Бог каза ли му как се казват? Разбира се, че Бог не го е научил и как да измисля имената на тези създания. Това е истината! Откъде тогава Адам е знаел как да назове тези живи същества и какви имена да им даде? Това е свързано с въпроса какво е добавил Бог към Адам, когато го е създал. Фактите доказват, че когато Бог е създал човека, Той е добавил към него и интелигентността Си. Това е важно, затова слушайте внимателно. Има и още един ключов момент, който трябва да разберете: след като Адам даде имената на тези живи същества, тези имена се установяват в Божия речник. Защо споменавам това? Защото това засяга и Божия нрав, а това е въпрос, който трябва да разясня по-нататък.

Бог създаде човека, вдъхна му жизнено дихание и му даде част от Своята интелигентност, от Своите способности и от това, което притежава и представлява. След като Бог даде на човека всички тези неща, човекът беше способен да върши някои неща самостоятелно и да мисли независимо. Ако това, което човекът измисля и върши, е добро в Божиите очи, тогава Бог го приема и не се намесва. Ако това, което човек върши, е правилно, Бог ще го остави. И така, какво показва изразът: „както Адам ги назова, тези имена им останаха“? Той показва, че Бог не е сметнал за уместно да променя нито едно от имената, дадени на различните живи създания. Каквото и име да дадеше Адам на дадено създание, Бог казваше „Така да е“, потвърждавайки името на създанието. Изрази ли Бог някакво мнение по въпроса? Не, категорично не. И така, какво разбирате от това? Бог е дал на човека интелигентност и човекът е използвал дадената му от Бог интелигентност, за да върши разни неща. Ако това, което човекът върши, е положително в Божиите очи, тогава Бог го потвърждава, признава го и го приема, без изобщо да съди или критикува. Това е нещо, което никой човек, зъл дух или Сатана не може да направи. Виждате ли тук разкриване на Божия нрав? Дали някое човешко същество, покварен човек или Сатана ще допусне някой друг да направи нещо от негово име, точно под носа му? Разбира се, че не! Дали ще се борят за тази позиция с онзи друг човек или с другата сила, която е различна от тях? Разбира се, че ще се борят! Ако по онова време с Адам беше някой покварен човек или Сатана, те със сигурност щяха да отхвърлят това, което Адам правеше. За да докажат, че са способни да мислят самостоятелно и да имат свои собствени уникални прозрения, те биха отрекли абсолютно всичко, което е направил Адам: „Искаш да го наречеш така? Аз пък няма да го наричам така, а ще го нарека онака; ти го нарече Иван, но аз ще го нарека Георги. Трябва да покажа колко съм умен“. Що за природа е това? Нима не е изключително арогантна? Ами Бог? Той такъв нрав ли има? Имаше ли Бог някакви необичайни възражения срещу това, което правеше Адам? Отговорът е категорично не. В нрава, който Бог разкрива, няма ни най-малък намек за заядливост, арогантност или самоправедност. Това личи ясно тук. Може да изглежда незначително, но ако не разбираш Божията същност, ако сърцето ти не се опитва да разбере как действа Бог и какво е Божието отношение, тогава няма да познаваш Божия нрав и няма да видиш изразяването и разкриването на Божия нрав. Не е ли така? Съгласни ли сте с това, което току-що ви обясних? В отговор на действията на Адам Бог не провъзгласи високопарно: „Ти постъпи добре, постъпи правилно и Аз съм съгласен с това!“. В сърцето Си обаче Бог одобри, оцени и одобри това, което Адам направи. Това беше първото нещо от сътворението насам, което човекът прави за Бог по Негово нареждане. Това беше нещо, което човекът направи вместо Бог и от Негово име. Бог го виждаше като резултат от интелигентността, с която Той е дарил човека. Бог видя в това нещо добро, нещо положително. Това, което Адам направи по онова време, беше първото проявление на Божията интелигентност у човека. От гледна точка на Бог това беше прекрасно проявление. Това, което искам да ви кажа тук, е, че целта на Бог, който предава на човека нещо от това, което Той притежава и представлява, и от Неговата интелигентност, беше човекът да може да бъде живото създание, което Го проявява. Това, едно живо създание да действа от Негово име, беше точно това, което Бог копнееше да види.

3. Бог прави кожени дрехи за Адам и Ева

Битие 3:20-21 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях.

Нека разгледаме третия откъс, в който се казва, че зад името, което Адам дава на Ева, наистина се крие смисъл. Това показва, че след като е бил създаден, Адам е имал собствени мисли и е разбирал много неща. Но засега няма да разучаваме или изследваме какво е разбирал и колко е разбирал, защото това не е основната Ми цел при обсъждането на третия откъс. И така, какво е основното, което искам да подчертая? Нека да разгледаме този стих, „За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. Ако не обсъдим този стих от Писанието в нашето общение днес, може би никога няма да осъзнаете по-дълбокия извод от тези слова. Първо, нека дам няколко подсказки. Представете си, ако щете, Едемската градина с Адам и Ева, които живеят в нея. Бог отива да ги посети, но те се крият, защото са голи. Бог не може да ги види и след като ги повиква, те казват: „Не смеем да Те видим, защото телата ни са голи“. Те не смеят да видят Бог, защото са голи. И така, какво прави Бог Йехова за тях? Оригиналният текст гласи: „За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. От това разбирате ли какво е използвал Бог, за да направи дрехите им? Бог е използвал животински кожи, за да направи дрехите им. Тоест Бог е направил кожени дрехи, които човекът да носи като облекло. Това са първите дрехи, които Бог е направил за човека. Коженото палто е луксозен артикул според днешните стандарти и не всеки може да си го позволи. Ако някой те попита: „Коя е била първата дреха, носена от нашите предци?“, можеш да отговориш: „Било е кожено палто“. „Кой е направил това палто?“. Тогава можеш да отговориш: „Бог го е направил!“. Това е основният момент тук: това облекло е направено от Бог. Нима не си заслужава да се обсъди това? След като чухте Моето описание, изникна ли някакъв образ в съзнанието ви? Трябва да виждате поне груб контур. Целта на това, което ви разказвам днес, не е да знаете коя е била първата дреха на човека. Каква е целта тогава? Въпросът не е в коженото палто, а в начина, по който хората разбират — както е разкрито от Бог в това, което Той е направил тук — за Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява.

„За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. В тази сцена каква роля виждаме да поема Бог, когато е с Адам и Ева? По какъв начин Бог проявява Себе Си в този свят, в който има само две човешки същества? Дали се проявява в ролята Си на Бог? Братя и сестри от Хонконг, моля, отговорете. (В ролята на родител.) Братя и сестри от Южна Корея, в каква роля според вас се появява Бог? (Глава на семейството.) Братя и сестри от Тайван, вие какво мислите? (В ролята на някой от семейството на Адам и Ева, в ролята на член на семейството.) Някои от вас смятат, че Бог се появява като член на семейството на Адам и Ева, други казват, че Бог се появява като глава на семейството, а трети — като родител. Всички те са много подходящи. Но разбирате ли какво се опитвам да кажа? Бог създаде тези двама души и се отнасяше към тях като към Свои спътници. Бог се грижеше за живота им като единственото им семейство и се грижеше за храната, дрехите и подслона им. Тук Бог се явява като родител на Адам и Ева. Докато Бог прави това, човекът не вижда колко възвишен е Бог; не вижда Божията върховна власт, Неговото тайнство и най-вече Неговия гняв или величие. Всичко, което вижда, е Божието смирение, Неговата обич, Неговата загриженост за човека, Неговата отговорност и грижа за него. Отношението и начинът, по който Бог се отнасяше към Адам и Ева, прилича на начина, по който родителите проявяват загриженост към децата си. Точно както родителите обичат собствените си синове и дъщери, наглеждат ги и се грижат за тях — реално, видимо и осезаемо. Вместо да се възвиси до високо и могъщо положение, Бог използва кожи, за да направи лично дрехи за човека. Няма значение дали това кожено палто е било използвано, за да пази благоприличието им, или за да ги предпази от студа. Важното е, че тази дреха за покриване на човешкото тяло е била направена лично от Бог със собствените Му ръце. Вместо просто да създаде дрехите с мисълта Си или да използва някакви други чудотворни средства, както хората биха могли да си представят, че Бог би постъпил, с пълно основание Бог направи нещо, което човек би помислил, че Бог не би направил и не бива да прави. Това може да изглежда незначително — някои хора може дори да не смятат, че си струва да се споменава — но то позволява на всеки последовател на Бог, който е бил обзет от неясни представи за Него, да придобие представа за Неговата истинност и обичливост и да види Неговата вярност и смирение. То кара непоносимо надменните хора, които си мислят, че са велики и могъщи, да преклонят самонадеяните си глави от срам пред истинността и смирението на Бог. Тук истинността и смирението на Бог дават възможност на хората да разберат колко обичлив е Той. За разлика от Него „необхватният“, „обичният“ и „всемогъщият“ Бог, Когото хората таят в сърцата си, е станал незначителен и грозен и рухва при най-лекото докосване. Когато видиш този стих и чуеш тази история, дали гледаш на Бог с презрение, защото е направил нещо такова? Някои хора може и така да направят, но други ще реагират по точно противоположния начин. Те ще помислят, че Бог е истински и обичлив, и именно истинността и обичливостта Му ще ги развълнуват. Колкото повече виждат истинската страна на Бог, толкова повече могат да оценят истинското съществуване на Божията любов, колко важен е Бог в сърцата им и как Той стои до тях във всеки един момент.

Нека сега свържем нашата дискусия с настоящето. Ако Бог е могъл да направи тези различни дребни неща за хората, които е създал в самото начало, дори неща, за които хората никога не биха се осмелили да си помислят или да очакват, тогава може ли Бог да направи такива неща за хората днес? Някои казват: „Да!“. Защо е така? Защото Божията същност не е притворна и Неговата обичливост не е притворна. Божията същност наистина съществува, не е нещо прибавено от хората и със сигурност не е нещо, което се променя в зависимост от времето, мястото и епохата. Божията истинност и обичливост могат да се разкрият истински единствено като извърши нещо, което хората смятат за незабележително и незначително — нещо толкова дребно, че хората дори не биха си помислили, че Той някога ще го направи. Бог не е фалшив. В Неговия нрав и в същността Му няма преувеличение, прикритост, гордост или високомерие. Той никога не се хвали, а обича, проявява загриженост, грижи се и води с вярност и искреност човешките същества, които е създал. Без значение колко малко хората могат да оценят, почувстват или видят това, което Бог прави, Той наистина го прави. Дали знанието, че Бог има такава същност, ще повлияе на любовта на хората към Него? Ще повлияе ли на богобоязливостта им? Надявам се, че когато разбереш истинската страна на Бог, ще се доближиш до Него още повече и ще можеш да оцениш по-истински Неговата любов и грижа за човечеството, както и ще можеш да отдадеш сърцето си на Бог и да се освободиш от подозренията и съмненията си към Него. Бог тихо прави всичко за човека, прави го мълчаливо чрез Своята искреност, вярност и любов. Каквото и да прави обаче, Той никога не е изпитвал опасения или съжаление, нито някога е имал нужда някой да Му се отплаща по какъвто и да е начин, нито някога е имал намерение да получи нещо от човечеството. Единствената цел на всичко, което Той някога е вършил, е да получи истинската вяра и любов на човечеството. И с това ще завърша първата тема тук.

Помогнаха ли ви тези дискусии? Колко полезни са те? (Имаме по-голямо разбиране и познание за Божията любов.) (Общуването по този начин може да ни помогне в бъдеще да оценим по-добре Божието слово, да разберем емоциите, които е изпитвал, и значението на нещата, които е казал, когато ги е казал, както и да почувстваме какво е изпитвал по това време.) Дали след прочитането на тези слова някой от вас осъзнава по-ясно действителното съществуване на Бог? Чувствате ли, че съществуването на Бог вече не е кухо или неясно? Щом имате това чувство, можете ли да почувствате, че Бог е точно до вас? Може би чувството не е ясно в момента или все още не сте способни да го почувствате. Един ден обаче, когато наистина изпитате дълбока признателност и опознаете истински Божия нрав и същността Му в сърцата си, ще почувстваш, че Бог е точно до теб — просто никога не си приемал истински Бог в сърцето си. И това е истината!

Какво мислите за този подход в общението? Способни ли сте да следвате темпото? Смятате ли, че този вид общуване по темата за Божието дело и Неговия нрав е много тежко? Как се чувствате? (Много добре, развълнувани.) Какво ви накара да се почувствате добре? Защо се развълнувахте? (Беше като завръщане в Едемската градина, все едно отново сме до Бог.) „Божият нрав“ всъщност е доста непозната тема за хората, защото това, което обикновено си представяте, това, което четете в книгите или чувате в общения, обикновено те кара да се чувстваш донякъде като слепец, който докосва слон — просто опипваш с ръце, но в действителност не можеш да си представиш нищо. Сляпото лутане не може да ти даде дори приблизително разбиране за Бог, да не говорим за ясна представа за Него; то само допълнително провокира въображението ти, като ти пречи да определиш точно какво представляват Божият нрав и Неговата същност, а несигурността, произтичаща от въображението ти, неизменно ще изпълни сърцето ти със съмнения. Когато не си уверен в нещо, но все пак се опитваш да го разбереш, в сърцето ти винаги ще има противоречия и конфликти, и дори чувство на смущение, което те кара да се чувстваш дезориентиран и объркан. Не е ли мъчително да искате да търсите Бог, да Го познавате и да Го виждате ясно, но никога да не успявате да намерите отговорите? Разбира се, тези слова са насочени само към онези, които желаят да търсят боязънта от Бог и удовлетворяването Му. За хората, които не обръщат внимание на такива неща, това всъщност няма значение, защото те се надяват най-вече на това, че реалността и съществуването на Бог са само легенда или фантазия, за да могат да правят каквото си искат, за да могат да бъдат най-големите и най-важните, за да могат да вършат злодеяния, без да се съобразяват с последствията, за да не им се налага да се изправят пред наказание или да носят някаква отговорност и за да не се отнасят за тях дори нещата, които Бог казва за злите хора. Тези хора не желаят да разберат Божия нрав. Те изпитват неприязън към това да се опитват да опознаят Бог и от всичко, свързано с Него. Те биха предпочели Бог да не съществува. Тези хора се противопоставят на Бог и са сред онези, които ще бъдат отстранени.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.