Първа част

Днешното ни общение е посветено на важна тема. Тя е била подлагана на обсъждане още от началото на Божието дело и е изключително значима за всеки един човек. С други думи, това е въпрос, пред който всеки ще се изправи във вярата си в Бог; въпрос, с който е наложително да се срещне. Той представлява ключов, неизбежен проблем, който човечеството няма как да отмине. Като говорим за значимост, кое е най-важното за всеки вярващ в Бог? Някои мислят, че е най-важно да вникнем в Божиите намерения; други са убедени, че е най-важно да ядем и пием повече от Божието слово; трети придават най-голямо значение на способността да опознаят себе си; четвърти споделят мнението, че е най-важно да узнаят как да намерят спасение чрез Бог, как да Го следват и как да удовлетворят Неговите намерения. За днес ще оставим настрана всички тези въпроси. И така, какво ще обсъждаме тогава? Темата е Бог. Това ли е най-важната тема за всеки човек? Какво включва тя? Със сигурност не можем да я отделим от Божия нрав, Божията същност и Божието дело. И така, нека днес обсъдим темата „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“.

Откакто човекът е започнал да вярва в Бог, той се среща с теми като Божието дело, Божия нрав и Самия Бог. Що се отнася до Божието дело, някои хора казват: „Бог върши делото Си върху нас; преживяваме го всеки ден и затова не ни е непознато“. Стане ли дума за Божия нрав, някои казват: „Божият нрав е тема, която изучаваме, изследваме и върху която съсредоточаваме мислите си цял живот, значи би следвало да ни е познат“. Що се отнася до Самия Бог, някои казват: „Самият Бог е Този, Когото следваме, в Когото вярваме и към Когото се стремим; не ни липсва знание за Него“. Бог и за миг не е спирал делото Си от сътворението до днес; с цялата Своя работа Той продължава да изразява нрава Си и прилага различни методи, за да изрази словото Си. Същевременно Той неспирно изразява пред човечеството Своето Аз и Своята същност, намеренията Си и изискванията Си спрямо човеците. Следователно никой не е съвсем незапознат с тези теми, казано буквално. При все това за хората, които следват Бог днес, Божието дело, Божият нрав и Самият Бог в действителност са много чужди. Защо е така? Докато преживяват Божието дело, хората влизат в съприкосновение с Бог и това ги кара да се чувстват, сякаш разбират Неговия нрав или до известна степен знаят какво представлява той. Съответно човек не мисли, че е незапознат с Божието дело или с Божия нрав, а решава, че добре познава Бог и че разбира много за Бог. Но в действителност при мнозина това разбиране на Бог се ограничава с прочетеното в книгите, изчерпва се с личния им опит, вмества се в тяхното въображение и най-вече се свежда до фактите, които са зрими за очите им — а всичко това е много далеч от Самия истински Бог. Всъщност колко далеч е това „далеч“? Навярно човекът сам не е сигурен, а може би има смътно усещане, догадка — но що се отнася до Самия Бог, човешкото разбиране е твърде отдалечено от същността на Самия истински Бог. Ето защо, когато засягаме тема като „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“, е крайно наложително общението ни да е конкретно и систематично.

Всъщност Божият нрав е явен за всички и не е скрит, защото Бог никога не е странил съзнателно от никого и никога не се е крил умишлено, за да не позволи на хората да Го опознаят или да Го разберат. Откритостта и прямото отношение към всекиго е неизменна черта на Божия нрав. В Божието управление Бог осъществява делото Си с лице към всички и върши работата Си върху всеки отделен човек. Докато прави това, Той неспирно разкрива Своя нрав и непрестанно ползва Своята същност, това, което притежава и представлява, за да напътства всеки отделен човек и да му набавя необходимото. Във всяка епоха и на всеки етап, независимо дали обстоятелствата са благоприятни, или не, Божият нрав остава непрекъснато отворен за всекиго, а това, което Бог притежава и представлява, е на разположение на всички хора, точно както и животът Му е посветен на това постоянно и без отдих да осигурява ресурс на човешкия род и да го подкрепя. Въпреки всичко това Божият нрав остава скрит за някои. Защо? Защото макар и тези хора да живеят в Божието дело и да следват Бог, те никога не са се стремили да Го проумеят, нито са искали да Го опознаят, а да не говорим да се доближат до Него. За тези хора разбирането на Божия нрав предвещава близката им кончина; за тях това означава, че предстои да бъдат съдени и заклеймени от Божия нрав. Затова те никога не са желали да разберат Бог или нрава Му, нито някога са копнели да вникнат по-дълбоко в Божиите намерения или да ги узнаят. Те не се стремят да разберат Божиите намерения чрез съзнателно съдействие — вместо това цял живот се наслаждават на нещата, които им се нравят, и не им омръзва от тях; вярват в Бог, в който искат да вярват; вярват в Бог, съществуващ единствено във фантазиите им, в Бог, съществуващ само в представите им; вярват в един Бог, който е неделим от тях в ежедневието им. Що се отнася до Самия истински Бог, те отхвърлят дори и мисълта за Него и нямат никакво желание да Го разберат или да Му обърнат внимание, камо ли да се доближат до Него. Те само се кичат с Божиите слова за благовидност. В тяхното съзнание това е предостатъчно, за да бъдат успешни вярващи и хора, чиито сърца са изпълнени с вяра в Бог. А в сърцата си всъщност хората са водени от фантазиите си, представите си и дори от индивидуалните си определения за Бог. От друга страна, Самият истински Бог няма нищо общо с тях. Защото, ако добият разбиране за Самия истински Бог, ако вникнат в истинския Му нрав и разберат какво притежава Бог и какво представлява, техните действия, вяра и стремления биха се оказали заклеймени. Затова отказват да проумеят Божията същност и гледат с нежелание и неохота на активното търсене и на молитвите за по-добро разбиране на Бог, за проумяване на Божиите намерения и за по-пълно опознаване на Божия нрав. Те предпочитат Бог да е някаква фикция, нещо празно и неопределено. Биха предпочели Той да отговаря досущ на представите им, тутакси да се отзовава на всяка от прищявките им, неизчерпаемо щедър и постоянно на разположение. Когато им се доще да се насладят на Божията милост, те молят Бог Той да бъде тази милост. Потрябва ли им Божията благодат, те молят Бог да бъде тази благодат. Когато се изправят пред несгоди, молят Бог да ги дари с кураж и да им пази гърба. У тези хора познанието за Бог е ограничено в тесните рамки на милостта и благодатта. Разбирането им за Божието дело, Божия нрав и Самия Бог също се свежда само до фантазии, думи и доктрини. Но има и други хора, които усърдно се стремят да вникнат в Божия нрав, искрено желаят да видят Самия Бог и истински разбират Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тези хора се стремят към реалността на истината и Божието спасение, стремят се да бъдат покорени от Него и да добият спасение и усъвършенстване. Те четат Божието слово със сърцата си, със сърцата си преценяват всяка ситуация и всеки човек, събитие или нещо, което Бог е отредил за тях, а молитвите и търсенията им са искрени. Най-силно искат да узнаят Божиите намерения и най-голямото им желание е да вникнат в истинския Божи нрав и същност, за да не оскърбяват никога вече Бог и за да могат чрез преживяванията си да видят повече от Божията обичливост и от Неговата истинска страна. Също така, за да съществува истински реален Бог в сърцата им и за да има Бог място в сърцата им, така че те вече да не живеят сред фантазии, представи и неопределеност. При тези хора причината за настойчивото им желание да разберат Божия нрав и Неговата същност е осъзнаването, че нравът и същността Му са потребни на човеците във всеки миг от преживяването им тук, защото Неговият нрав и Неговата същност са ресурс за живот за всекиго през всичките му земни дни. Вникнат ли веднъж в Божия нрав, те ще могат да се боят от Бог по-добре, по-успешно ще съдействат за Божието дело и ще проявяват повече внимание към Божиите намерения, като изпълняват своя дълг добре. Такова е отношението на двата вида хора към Божия нрав. Към първия вид принадлежат онези, които не желаят да разберат Божия нрав. Дори и да заявяват, че искат да вникнат в него и да опознаят Самия Бог и това, което Той притежава и представлява, и да твърдят, че искрено разбират Божиите намерения, дълбоко в себе си те биха предпочели Бог да не съществува. Това се дължи на факта, че този вид хора неотстъпно се бунтуват срещу Бог и Му се противят; те се борят с Бог за позиция в собствените си сърца и често се съмняват в Неговото съществуване и дори го отричат. Не желаят Божият нрав или Самият истински Бог да завладее сърцата им. Едничката им цел е да задоволяват личните си желания, фантазии и амбиции. И така, тези хора може да вярват в Бог, да Го следват и дори да се отрекат от семействата си и да се откажат от кариерата си за Него, но не се отказват от това да вършат злини. Някои дори крадат или пропиляват приношенията, проклинат Бог, когато са сами, а други многократно се възползват от положението си, за да свидетелстват за себе си, да се самовеличаят и да се съревновават с Бог за хора и статус. Прибягват до различни похвати и прийоми, за да накарат хората да им се прекланят, и непрестанно се стремят да спечелят хората и да властват над тях. Някои стигат дотам съзнателно да подвеждат хората, че те са Бог и че им се полага отношение като към Бог. Никога не биха признали пред никого, че са покварени — или че те са също толкова покварени и арогантни, че не заслужават преклонение и че колкото и добре да се справят, това изцяло се дължи на Божието извисяване, а и в крайна сметка те просто правят това, което трябва. Защо премълчават тези неща? Защото много се страхуват да не изгубят мястото си в човешките сърца. Ето защо тези хора никога не възвеличават Бог и никога не свидетелстват за Него. Те не възхваляват Бог и не свидетелстват за Бог, защото никога не са се опитали да Го разберат. Възможно ли е да познават Бог, без да Го разбират? Невъзможно! Ето защо, макар и заглавието на темата „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“ да звучи просто, то съдържа различно значение за всекиго. За някой, който често се бунтува срещу Бог, противи Му се и е враждебен към Него, тези думи вещаят заклеймяване, докато този, който се стреми към истината реалност, който често застава пред Бог, за да търси намеренията Му, ще се почувства като риба във вода. Затова някои от вас получават главоболие, сърцата им се изпълват със съпротива и се чувстват изключително неудобно, щом чуе да се заговори за Божия нрав и Божието дело. Но други сред вас усещат, че точно това е темата, от която се нуждаят, защото е толкова ползотворна за тях. Тя не бива да липсва от житейското им преживяване, тя е самата сърцевина на опита им, основа за вярата им в Бог и е нещо, което човечеството не може да изостави. Тази тема може да ви се стори едновременно близка и далечна, позната и неизвестна. Но независимо от всичко това е тема, която всички трябва да изслушат, да опознаят и да разберат. Както и да се отнесеш към нея, както и да погледнеш на нея и както и да я изтълкуваш, нейната значимост не може да бъде пренебрегната.

Бог върши делото Си, откакто създаде човешкия род. Отначало работата Му бе съвсем елементарна, но въпреки простотата си тя все пак съдържаше изражения на Божията същност и нрав. И макар че сега делото Му е на по-високо ниво и работата Му с всеки от последователите Му е станала огромна и конкретна и дава изобилен израз на Неговото слово, Божията личност остава все така скрита от човеците. При все че се е въплъщавал вече два пъти, кой от библейските разкази до днес е съзрял истинската Божия личност? Като изхождате от разбирането си, смятате ли, че някой я е виждал някога? Не. Никой никога не е виждал истинската Божия личност, което означава, че никой никога не е виждал Божието истинско аз. С това всеки е съгласен. Това ще рече, че истинската Божия личност, тоест Божият Дух, е скрит от целия човешки род, включително от Адам и Ева, които Той създаде, и от праведния Йов, когото Той прие. Нито един от тях не е виждал истинската Божия личност. Но защо Бог съзнателно прикрива Своята истинска личност? Някои казват: „Бог се бои да не изплаши хората“. Други твърдят: „Бог крие истинската Си личност, защото човекът е твърде незначителен, а Бог е твърде велик; затова видят ли Го, хората ще умрат“. Трети пък го обясняват със следното: „Бог ежедневно е зает с управлението на делата Си и може би няма време да се появи, за да Го зърнат хората“. В каквото и да вярвате, ще ви предложа едно заключение. Какво е то? То е, че Бог просто не желае човеците да видят истинската Му личност. Бог съвсем умишлено се крие от човечеството. С други думи, Неговото намерение е хората да не видят истинската Божия личност. Това вече трябва да ви е станало ясно. Щом Бог никога и пред никого не е разкрил личността Си, мислите ли, че тя изобщо съществува? (Да, Той съществува.) Разбира се, че съществува. Съществуването на Божията личност е извън всякакво съмнение. Но що се отнася до въпросите колко е велика Божията личност и как изглежда Бог, дали е необходимо човечеството да ги изследва? Не. Отговорът е отрицателен. А коя тема си заслужава да изследваме, щом темата за Божията личност не бива да се изучава? (Божият нрав.) (Божието дело.) Но преди да започнем общението си по обявената тема, нека се върнем на това, което обсъждахме преди минута: защо Бог никога не е разкривал личността Си пред човеците? Защо нарочно я крие от тях? По една-единствена причина, а именно: при все че човекът, създаден от Бог, е преживявал Божието дело хиляди години, нито един човек не познава Божието дело, Божия нрав и Божията същност. В очите на Бог такива хора се опълчват срещу Него, а Той не би се показал на хора, изпитващи враждебност към Него. Това е единствената причина, поради която Той никога не се е разкривал пред човечеството и умишлено крие личността Си от хората. Сега ясно ли ви е защо е важно да разберете Божия нрав?

Откакто съществува Божието управление, Бог винаги е бил изцяло посветен на осъществяването на Своето дело. Макар и да потулва личността Си от човека, Той неизменно е до него, работи върху него, изразява нрава Си, напътства целия човешки род със същността Си и извършва работата Си върху всеки отделен човек чрез Своето могъщество, чрез мъдростта Си и властта Си — така Бог създаде Епохата на закона, Епохата на благодатта и днешната Епоха на царството. Макар да крие личността Си от хората, Бог безрезервно разкрива пред тях Своя нрав, Своето същество, Своите притежания и намеренията Си за човеците, за да може те да ги видят и изпитат. С други думи, въпреки че хората не могат да видят и да докоснат Бог, Божията същност и нрав, пред които се изправят, са съвършен израз на Самия Бог. Не е ли това истината? Независимо какъв похват прилага Бог или от какъв ъгъл избира да подходи в делото Си, Той неизменно изявява истинската Своя същност в заниманията Си с човеците, върши работата, която Му се полага, и изрича думите, които трябва да произнесе. От каквато и позиция да говори — застанал в третото небе или въплътен, и дори като обикновен човек — Той винаги говори на хората от цялото Си сърце и ум, без да мами и без да прикрива нищо. Докато осъществява делото Си, Бог изразява Своето слово и Своя нрав, всичко, което притежава и представлява, без нищо да задържа в себе Си. Бог напътства човешкия род със Своя живот, със Своето същество и със Своите притежания. Така живя човекът през Епохата на закона — епохата на люлката на човечеството — под напътствието на „невидимия и недосегаем“ Бог.

Бог се въплъти за първи път след Епохата на закона — въплъщение, което трая тридесет и три и половина години. Дали тридесет и три и половина години са много време за хората? (Не са много.) Тъй като човешкият живот обичайно продължава доста повече от тридесетина години, за човека това не е много дълго време. Но за въплътения Бог тези тридесет и три и половина години бяха много дълги. Той се превърна в човек — в обикновен човек, нагърбил се с Божието дело и поръчение. Това означаваше, че се наложи да поеме работа, която не е по силите на обикновен човек, и същевременно да устоява на страдания, които обикновените хора не биха могли да понесат. Днешните хора не са преки свидетели на страданията, изтърпени от Господ Исус през Епохата на благодатта от началото на делото Му до деня, в който бе прикован на кръста, но не добивате ли известна представа за тях от библейските разкази? Независимо колко подробности включват тези записани факти, при всички положения, през този период Божието дело бе изпълнено с трудности и страдания. За покварения човек тридесет и три и половина години не са много време; малко страдание е дребна работа. Но за светия, неопетнен Бог, Комуто се наложи да понесе всички грехове на човешкия род, да яде, да спи и да живее с грешници, тази болка беше невероятно силна. Той е Създателят, Върховният владетел на всички неща и Владетелят на всичко, но когато дойде на света, Му се наложи да изтърпи потисничеството и жестокостта на покварените човеци. За да изпълни делото Си и да спаси човечеството от океана от злочестини, Той трябваше да бъде заклеймен от човека и да понесе греховете на човешкия род. Обикновеният човек не може да обозре и оцени мъките, които Той понесе. Какво символизира Неговото страдание? То изразява Божията посветеност на човечеството. Знак е за унижението, изтърпяно от Него, и за цената, която Той плати, за да спаси човеците, да изкупи техните грехове и да довърши тази част от делото Си. Това означава също, че човекът ще бъде изкупен от кръста от Бог. Цената бе платена в кръв и в живот — цена, която никое сътворено същество не би могло да си позволи. Но тъй като Той имаше Божия същност и притежаваше всичко, което Бог представлява и притежава, Той устоя на този тип страдание и осъществи този вид работа — нещо, в което никое сътворено същество не би могло да Го замести. Това е Божието дело през Епохата на благодатта и проява на нрава на Бог. Дали това разкрива нещо от това, което Бог притежава и представлява? Дали си струва човечеството да узнае тези неща? Човеците от онези времена не видяха Божията личност, но получиха Божия принос за грях и Бог ги избави от разпятието. Макар и хората да не са незапознати с Божието дело през Епохата на благодатта, дали някой познава нрава и намеренията, изразени от Бог в този период? Човекът просто знае подробности за Божието дело в различните епохи от различни източници или познава разкази за Бог от времето, когато Той осъществяваше делото Си. Но тези разкази и подробности са в най-добрия случай просто информация или легенди за Бог и нямат нищо общо с Божията същност и нрав. Следователно, колкото и разкази за Бог да са слушали и чели, това не значи, че хората са вникнали дълбоко в Божия нрав и че познават Неговата същност. Както и в Епохата на закона, макар че човеците от Епохата на благодатта имаха непосредствена, близка среща с въплътения Бог, познанието им за Божия нрав и за Божията същност беше практически несъществуващо.

В Епохата на царството Бог отново се въплъти по същия начин, както и първия път. През този етап от делото Си Бог все така безрезервно изрича словото Си, върши делото, което трябва да извърши, и изразява това, което представлява и притежава. Същевременно Той все така понася и търпи човешкото непокорство и невежество. Нима Бог непрестанно не разкрива нрава Си и не изразява намеренията Си също и през този период от Своето дело? Следователно от сътворението на човека досега Божият нрав, Божието същество и притежания и намеренията Му винаги са били открити за целия човешки род. Бог никога не е прикривал умишлено Своята същност, нрава Си и намеренията Си. Проблемът е, че човеците не ги е грижа какво върши Бог и какви са намеренията Му — затова разбирането им за Бог е толкова жалко. С други думи, макар и Бог да прикрива личността Си, Той стои до човеците във всеки миг и открито и непрестанно проявява намеренията, нрава и същността Си. В известен смисъл Божията личност също е на показ за хората, но поради слепотата и непокорството си те така и не успяват да видят Божията поява. В такъв случай не би ли следвало разбирането на Божия нрав и Самия Бог да е лесно достъпно за всекиго? Това е много труден въпрос, нали? Може да кажете, че е лесно, но хората, които се стремят да опознаят Бог, не успяват да добият истинско познание и разбиране за Него — то си остава смътно и неопределено. Но ако кажете, че не е лесно, и това не е вярно. Тъй като са били подложени на Божията работа толкова дълго време, всички хора би следвало да са добили посредством преживяванията си истинско съприкосновение с Бог — най-малкото би трябвало да са Го усетили в сърцата си или да са влезли в мимолетно духовно общение с Него, или поне са имали перцептивно осъзнаване на Божия нрав и да са достигнали до някакво разбиране за Него. Откакто започна да следва Бог, човечеството е получило твърде много, но поради ред причини — ниските му заложби, невежеството му, непокорството му и разните му намерения — то е и изгубило твърде много от тези дарове. Нима Бог вече не е дал достатъчно на хората? При все че крие личността Си от човечеството, Той продължава да дава на хората всичко, което Той притежава и представлява, и му отдава живота Си; човешкото познание за Него не бива да остане на сегашното ниво. Затова мисля, че е необходимо да разговарям още с вас по темата за Божието дело, Божия нрав и Самия Бог. Целта е хилядолетията грижи и внимание, които Бог вложи у човека, да не се окажат пропилени и хората истински да разберат и оценят Божиите намерения спрямо тях и да достигнат по-високо ниво в познанието си за Бог. Това също би върнало Бог на заслуженото място в човешките сърца, т.е. би възстановило справедливостта спрямо Него.