Човекът живее сред светлината, но не съзнава ценността ѝ. Той е невеж за същността на светлината и не познава източника ѝ, а нещо повече — не знае на кого принадлежи тя. Когато давам светлина в човешкия свят, Аз незабавно проучвам състоянието му: заради светлината всички човеци се променят и израстват, и напускат тъмнината. Оглеждам всяко кътче на вселената и виждам, че планините тънат в мъгла, че водите са замръзнали в студа и че поради идването на светлината хората отправят взор на изток, за да открият нещо по-драгоценно, и въпреки това човекът си остава неспособен да различи ясната посока сред мъглата. Тъй като целият свят е покрит в мъгла, щом погледна надолу през облаците Аз не виждам нито един човек, който да открие съществуването Ми. Човекът тършува по земята за нещо, сякаш търси храна; изглежда възнамерява да дочака Моето идване, но не знае деня на пришествието Ми и не му остава друго, освен често да поглежда към мъждукащата на изток светлинка. Сред всички хора търся онези, които наистина са в съгласие с намеренията Ми. Разхождам се сред всички народи, живея сред всички тях, но в земното си съществуване човек се чувства в безопасност, чувства се добре и затова никой не е в съгласие с Моите намерения. Хората не знаят как да проявяват внимание към намеренията Ми, не могат да видят действията Ми и не могат да вървят в светлината, тъй че тя да ги озари. Макар че човекът някога е ценял словото Ми, той не е способен да прозре сатанинските козни; тъй като ръстът му е незначителен, не постъпва според желанието на сърцето си. Хората никога не са Ме обичали искрено. Когато го издигна, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „статуса“, отреден му от Мен, и го разглежда; безчувствен за обичливостта Ми, той лакомо поглъща облагите, произтичащи от статуса му. Нима това не е израз на човешкото несъвършенство? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят, за да не те поместят от статуса ти? Когато водите се стекат, дали ще спрат пред твоя статус? Дали той притежава силата да размени местата на небето и земята? Немалко пъти в миналото проявявах милост към хората, но никой не я цени и не милее за нея. Те го изслушваха като приказка или го изчитаха като роман. Нима словата Ми наистина не трогват човешките сърца? Нима словото Ми е лишено от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като го използва като „придобивка“, с която да Ми служи. Ще проникна във всичките измамни кроежи на Сатана и ще попреча на хората по земята да бъдат подведени от него, за да не се опълчват срещу Мен заради неговото съществуване.

В царството Аз съм Царят, но вместо да Ме почита като цар, човечеството гледа на Мен като на „Спасителя низпослан от небесата“. В резултат, хората очакват от Мен подаяния, а не се стремят да Ме познават. Мнозина са Ме умолявали за милостиня като просяци; толкова много хора са разтваряли пред Мен торбите си, умолявайки Ме да им дам храна, за да оцелеят; толкова много хора са втренчвали в Мен алчни очи, досущ прегладнели вълци, искащи да Ме излапат, за да заситят стомасите си; толкова много са онези, които мълчаливо са обронвали глави, засрамени от прегрешенията си, и са Ме молили за снизходителност или покорно са приемали въздадените от Мен наказания. Когато Аз проговоря, различните прояви на човешко безразсъдство изглеждат нелепи и светлината откроява същинската форма на хората; и в тази ярка светлина човек е неспособен да прости сам на себе си. Затова забързано идва при Мен, за да се поклони и да изповяда греховете си. Заради неговата „честност“ отново го изтеглям на колесницата на спасението, а той Ми е благодарен и отправя поглед, изпълнен с обич, но все така не е склонен наистина да се приюти при Мен и не Ми отдава напълно сърцето си. Хвали се с Мен, но не Ме обича истински, защото не е насочил ума си към Мен; тялото му е пред Мен, но сърцето му си остава зад гърба Ми. Тъй като човешкото разбиране за правилата е твърде оскъдно и хората нямат интерес да застанат пред Мен, Аз им оказвам подходяща подкрепа, за да се обърнат към Мен насред твърдоглавото си невежество. Именно това е милостта, която оказвам на хората, и това е начинът, по който се стремя да ги спася.

Хората из цялата вселена празнуват настъпването на Моя ден и ангелите се разхождат сред Моя народ. Щом Сатана причини смущения, поради службата си в небесата ангелите винаги се притичват на помощ на Моите хора. Те не са подведени от дяволи заради човешка слабост, а атаката на силите на мрака ги прави още по-решени да изпитат живота на хората в мъглата. Целият Божий народ се подчинява пред Моето име и никой никога не се надига в открито неподчинение към Мен. Благодарение на работата на ангелите, човеците приемат Моето име и всички са сред потока на делото Ми. Светът рухва! Вавилон е парализиран! О, религиозен свят! Как да не бъде унищожен от властта Ми на земята? Кой още дръзва да се бунтува срещу Мен и да Ми се противопоставя? Книжниците? Всеки църковен служител? Господарите и властниците на света? Ангелите? Кой не възхвалява съвършенството и завършеността на тялото Ми? Сред всичките народи, кой не Ме славослови неуморно с песен и кой не изпитва непрестанна радост? Живея в земите, където е бърлогата на големия червен змей, но това не Ме кара да треперя от страх, нито да бягам, защото целият му народ вече е започнал да го ненавижда. Никога нищо не е изпълнило дълга си към змея заради него; вместо това всеки и всичко действа, както прецени, и поема по избрания си път. Как да не погинат страните по света? Как да не рухнат? Как Моят народ да не приветства случващото се? Как да не пеят възторжени песни? Това човешко дело ли е? Нима е сътворено от човешките ръце? Дадох на човека източника на съществуването му и му осигурих материални вещи, но той е недоволен от сегашните си обстоятелства и моли да го пусна в царството Си. Но как да го допусна там толкова лесно, без да плати цена и без да предложи безкористната си преданост? Вместо да настоявам да Ми даде каквото и да е, Аз поставям изисквания, за да може земното Ми царство да се изпълни със слава. Човекът бе въведен от Мен в сегашната епоха, съществува в настоящото си положение и живее, напътстван от Моята светлина. Ако не беше така, кой от земните хора би знаел какво го очаква? Кой би разбрал намеренията Ми? Към изискванията на хората добавям Своите собствени: нима това не е в съгласие с природните закони?

Вчера живеехте сред вятър и дъжд; днес влязохте в царството Ми и станахте негов народ, а утре ще се радвате на Моите благословения. Представял ли си е някой това? Колко трудности и несгоди ще изпитате през живота си — знаете ли? Напредвам през вятър и дъжд, прекарах години наред сред хората и пристигнах навреме в днешния ден. Не са ли точно това стъпките от плана Ми за управление? Нима някой е внесъл добавки към него? Кой може да се отклони от стъпките в Моя план? Живея в сърцата на стотици милиони хора, Аз съм техен Цар и съм понесъл отхвърлянето и злословията на стотици милиони. Образът Ми не е истински допуснат в сърцата на човеците. Чрез Моето слово до тях прониква само смътна представа за великолепния Ми лик, но поради смущенията от мислите си те не се доверяват на собствените си чувства; носят в сърцата си неясно Мое Аз, но дори и то е мимолетно. Затуй и обичта на хората към Мен е такава: обичта им към Мен е неустойчива, сякаш всеки Ме обича според личния си темперамент и обичта му мъждука като под светлината на неясната луна. Само благодарение на Моята любов човечеството е останало и има късмета да оцелее до днес. Ако не беше така, кой от човеците не би бил покосен като от лазер поради измършавялото си тяло? Човекът все още не познава себе си. Пред Мен парадира, зад гърба Ми самохвалства, но никой не смее да застане пред Мен и да се опълчи. Но той дори и не познава значението на противопоставянето, за което Аз говоря, вместо това продължава с опитите си да Ме заблуди и продължава да величае себе си — нима това не е открита съпротива срещу Мен? Търпя човешката слабост, но не проявявам капка снизходителност към съпротивата, която човек сам създава. Макар да знае значението, човекът не желае да действа съгласно него, а постъпва според предпочитанията си и Ме заблуждава. Чрез думите Си винаги разкривам Своя нрав, но човекът не се примирява с поражението и с това разкрива нрава си. Когато се изправят насред Моето правосъдие, хората ще бъдат напълно убедени, а насред въздаденото от Мен наказание най-сетне ще изживеят образа Ми и ще бъдат като Мое проявление на земята!

22 март 1992 г.