Несметни и невъобразими са благата в Моя дом, но хората така и не дойдоха при Мен, за да им се наслаждават. Човекът е неспособен да се радва сам, а също и да се защитава със собствени усилия; вместо това, той винаги се осланя на другите. Никой от тези, които наглеждам, не Ме е потърсил целенасочено и пряко. Всички се обръщат към Мен едва когато ги подтикнат, следват множеството и не са склонни да платят цената или да отделят нужното време, за да обогатят живота си. Затова никой човек никога не е живял в реалността и животът на всички хора е безсмислен. Поради отдавна установените навици и традиции на човеците, телата им са напоени с мириса на пръст. Ето защо хората са вцепенени, безчувствени са за опустошението на света и гледат да се залисват със забавления в този замръзнал свят. Човешкият живот е лишен от всякаква топлинка и в него няма дори следа от човечност или светлина — и въпреки това човеците вечно се стремят да си угаждат, и водят лишен от стойност живот, тичат насам-натам, без да постигат нищо. Часът на кончината им наближава бързо и ги спохожда горчива смърт. На този свят човекът никога не е постигал нищо и не е печелил нищо — забързано идва на света и го напуска пак забързано. Никой от тези, които са пред очите Ми, не е донесъл нищо, нито е отнесъл нещо със себе си и затова хората смятат, че светът е несправедлив. Но и никой не желае да бърза. Просто чакат деня, в който Моето обещание внезапно ще се спусне сред хората от небесата и ще им позволи отново да се върнат в пътя на вечния живот по време, в което са се отклонили от него. Така човекът се взира във всяко Мое действие и постъпка, за да провери дали действително спазвам Своето обещание към него. Щом го сполети нещастие или изпита силна болка, когато му се стоварят изпитания и е на път да падне, човекът проклина деня, в който се е родил, за да се отърве час по-скоро от нещастията си и да отиде на друго, съвършено място. Но премине ли моментът на изпитания, човекът отново се изпълва с радост. Празнува раждането си на земята и Ме моли да благословя рождения му ден; тогава той вече не споменава предишните си заричания, обзет от страх, че смъртта ще го навести за втори път. Когато издигам света в ръцете Си, хората танцуват от радост, отърсват се от скръбта и всички се осланят на Мен. Щом покрия лицето Си с ръце и затисна хората под земята, те тутакси губят дъх и едвам оцеляват. В хор Ме призовават ужасени, че ще ги унищожа, защото всички те желаят да съзрат деня, в който ще спечеля слава. За човеците Моят ден е капитал за съществуването им и са оцелели до днес единствено защото копнеят за настъпването на деня на славата Ми. Благословията, изречена от устата Ми, е, че родените в сетните дни ще имат късмета да Ме видят в цялото Ми великолепие.

През вековете много хора са напускали този свят разочаровани и с неохота, а мнозина други са се раждали с вяра и с надежда. Уредих да дойдат много, множество други отпратих. Безчет човеци минаха през ръцете Ми. Много души бяха запокитени в Хадес, много живяха в плът, а мнозина умряха и се преродиха на земята. Но никой от тях така и не получи шанса да се наслади на благословението на царството днес. Дадох на хората толкова много, а те спечелиха нищожно малко, защото атаката на сатанинските сили ги направи неспособни да се насладят на всички Мои богатства. Късметът на хората се ограничи с това да гледат богатствата Ми, но те така и не успяха да им се насладят напълно. Човекът не успя да намери съкровищницата в тялото си, за да получи небесните блага, и така изгуби благословията, която Аз му дарих. Та нима човешката душа не е тъкмо средството му да се свърже с Моя дух? Защо хората никога не се свързват с Мен посредством духа си? Защо се доближават до Мен чрез плътта си, но са неспособни да го направят духовно? Нима истинският Ми лик е лице от плът? Защо човекът не познава същността Ми? Наистина ли в духа на човека никога не е присъствала и следа от Мен? Напълно ли съм заличен от неговата душа? Ако човек не навлезе в духовната сфера, как би могъл да разбере намеренията Ми? Има ли нещо в човешките очи, коeто може да проникне направо в духовния свят? Много пъти съм призовавал хората чрез Своя дух, но те реагират, сякаш ги убождам — наблюдават Ме от разстояние, сковани в страх, че ще ги отведа в друг свят. Толкова пъти съм питал за човешкия дух, но хората си остават напълно непробудени, обзети от дълбок страх, че ще нахълтам в домовете им и ще им отнема всички техни притежания. Затова залостват вратата пред Мен, оставяйки Ме пред студена, плътно затворена врата. Толкова пъти спасявам хората от падението им, но веднага щом се окопитят, те Ме изоставят и недокоснати от Моята любов, Ме стрелват с предпазлив поглед; така и не стоплих човешкото сърце. Човекът е лишено от емоции, студенокръвно животно. Макар Моята прегръдка да е топла, той никога не се е трогвал истински от нея. Човекът е като див планинец. Хората никога не са ценили загрижеността Ми за човечеството. Странят от Мен, предпочитайки да обитават планинските хребети, където търпят заплахата от диви зверове — и въпреки това не желаят да се приютят при Мен. Аз не заставям никого, просто си върша работата. Ще настъпи денят, в който човекът ще доплува до Мен от центъра на могъщия океан, за да се наслади на всички земни богатства и да избяга от опасността да бъде погълнат от морето.

Докато словото Ми се изпълнява, царството постепенно се оформя на земята и човекът бавно си възвръща нормалността — така на земята се установява царството на Моето сърце. В царството всички Божии хора си възвръщат нормалния човешки живот. Мразовитата зима се стопява, заменена от запролетили градове, където пролетта продължава през цялата година. Хората вече не са обградени от мрачния, безрадостен човешки свят и не зъзнат сред студенината му. Те не се карат един с друг, държавите не воюват една с друга, няма сеч и пролята от нея кръв; всички земи са изпълнени с щастие и въздухът е наситен с топлота между хората. Аз се движа по цялата земя, наслаждавам се от престола Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По страните им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и никой не Ми се оплаква от несгоди. Днес всички вие живеете пред Мен; утре всеки от вас ще съществува в царството Ми. Не е ли това най-великото благо, дарено от Мен на човечеството? Заради цената, която плащате днес, вие ще наследите благословията на бъдещето и ще живеете сред славата Ми. Все още ли не желаете да се свържете със същината на Моя дух? Все още ли искате да съсечете себе си? Хората охотно преследват обещанията, които са пред очите им, дори и да са мимолетни, но никой не желае да приеме обещанията за утрешния ден, дори и те да пребъдат във вечността. Нещата, които са видими за хората, са тъкмо онези, които ще унищожа, докато неосезаемото е това, което ще осъществя. Това е разликата между Бог и човека.

Човеците са изчислили кога ще настъпи Моят ден, но никой не е узнал точната дата и затова единственото възможно състояние на хората е вцепенение. Тъй като човешките копнения се носят из безграничните небеса и после изчезват, хората са губили надежда отново и отново, докато са затънали в сегашните си обстоятелства. Целта на словата Ми не е да накарам хората да следват дати, нито пък да ги докарам до самопогубване поради отчаянието им. Искам човеците да приемат обета Ми и желанието Ми е хората по целия свят да получат своя дял от обещаното от Мен. Това, което искам, са изпълнени с жизненост живи същества, а не трупове, пропити със смърт. И тъй като Аз сядам на трапезата в царството, ще заповядам на всички земни хора да се подложат на проверката Ми. Не позволявам на нищо нечисто да се яви пред Мен. Не допускам ничия човешка намеса в делото Си; който се меси в него, бива захвърлен в тъмница и дори и след като бъде освободен, е изложен на куп беди и е пърлен от земните огньове. Когато бъда въплътен, ще възненавидя всеки, оспорващ делото Ми в плът. Много пъти напомнях на цялото човечество, че нямам родственици на земята, и който Ме приеме за свой равен и Ме привлече към себе си, за да си припомня отминалите времена с Мен, ще бъде унищожен. Това повелявам Аз. По тези въпроси не проявявам и капка снизхождение към хората. Всички месещи се в Моите дела и предлагащи Ми съвети понасят наказание и никога не дочакват опрощение от Мен. Ако не се изразявам ясно, човекът никога не ще се вразуми и неволно ще се изложи на наказанието Ми, защото хората не познават въплътеното Ми Аз.

20 март 1992 г.