В думите и словата Ми е скрита част от Моите намерения, но хората не знаят и не разбират нищо от тях. Те продължават да проумяват словата Ми отвън и ги следват външно, но не могат да разберат сърцето Ми или интуитивно да доловят намеренията Ми, която е скрита в думите Ми. Макар че изяснявам думите Си, кой ги разбира? Аз слязох при хората от Сион. Понеже се облякох в нормална човешка природа и в човешка кожа, хората познават само външността Ми, но не познават живота, който се крие в Мен, нито познават Бог на Духа, познават само човека от плът. Може ли Самият практичен Бог да бъде недостоен да Го опознаете? Може ли Самият практичен Бог да бъде недостоен за усилията ви да Го анализирате? Отвращава Ме покварата на цялата човешка раса, но изпитвам съчувствие към хората заради слабостите им. Също така кастря старата природа на цялата човешка раса. Като едни от Моите хора в Китай, вие не сте ли също част от човешката раса? От всички Мои хора, от всички Мои синове, т.е. измежду всички, които съм избрал от цялата човешка раса, вие принадлежите към най-долната група. По тази причина съм вложил най-много енергия във вас, за вас съм направил най-голямо усилие. Нима все още не цените благословения живот, на който се радвате днес? Нима все още закалявате сърцата си, за да се бунтувате срещу Мен и да следвате собствените си планове? Ако не бяха Моите непресъхващи милост и любов, цялото човечество отдавна щеше да е паднало в плен на Сатана и да се е превърнало в „превъзходна хапка“ в устата му. Днес, измежду всички хора, онези, които искрено се раздават за Мен и искрено Ме обичат, са все още толкова малко, че се броят на пръстите на едната ръка. Днес може ли названието „Мои хора“ да е ваше лично притежание? Нима съзнанието ти просто е изстинало и се е превърнало в лед? Наистина ли си достоен да станеш такъв човек, какъвто Аз настоявам? Помислете за миналото и погледнете отново към настоящето — кой от вас е удовлетворил сърцето Ми? Кой от вас е проявил искрено внимание към Моите намерения? Ако не ви бях подтиквал, още нямаше да сте се пробудили, а щяхте да си останете като замразени, и отново, като изпаднали в летаргия.

Всред бушуващите вълни човекът вижда Моя гняв; всред кълбящите се тъмни облаци човекът е изпълнен със страхопочитание и е ужасен, и не знае къде да избяга, като че ли се страхува, че гръмотевиците и дъждът ще го отнесат. После, когато снежната виелица е отминала, настроението на хората е спокойно и ведро и те се наслаждават на красивите природни пейзажи. Но, в такива моменти, кой сред тях някога е изпитвал безграничната любов, която Аз храня към човечеството? В техните сърца е само формата Ми, но не и същината на Духа Ми. Нима човекът не Ме предизвиква открито? Когато бурята е отминала, цялото човечество е като обновено. Като че ли след облагородяването чрез изпитанията те са възвърнали светлината и живота си. Нима вие също, след като понесохте ударите, нанесени от Мен, нямахте добрия късмет да достигнете настоящия ден? Но когато днешният ден си е отишъл и дойде утрешният, ще можете ли да поддържате чистотата, която следва след пороя? Ще можете ли да поддържате предаността, която следва след облагородяването ви? Ще можете ли да поддържате покорството на днешния ден? Ще може ли предаността ви да остане непоклатима и постоянна? Дали това изискване е неизпълнимо за човека? Всеки ден живея сред хората и действам заедно с тях, сред тях, и все пак никой никога не го е забелязал. Ако не бе напътствието на Духа Ми, кой от цялата човешка раса щеше все още да съществува в настоящата епоха? Когато казвам, че живея и действам сред хората, нима преувеличавам? В миналото казах: „Аз създадох човечеството и напътствах цялото човечество, и заповядвах на цялото човечество“. Нима не бе наистина така? Възможно ли е вашето преживяване на тези неща да е недостатъчно? Само за разяснението на думата „обслужващи“ ще ви е необходим цял един живот. Без истинско преживяване човешкото същество никога няма да Ме опознае — хората никога няма да могат да Ме опознаят чрез думите Ми. Днес обаче Аз дойдох лично сред вас — нима това няма да бъде по-полезно за вашето разбиране? Не е ли Моето въплъщение също така вашето спасение? Ако не бях слязъл лично сред човечеството, цялата човешка раса отдавна щеше да е пропита от представи, т.е. да стане притежание на Сатана, защото онова, в което вярвате, е просто образът на Сатана и няма абсолютно нищо общо със Самия Бог. Не е ли това Моето спасение?

Когато Сатана идва пред Мен, не се свивам пред дивата му свирепост, нито съм уплашен от неговата отвратителност: просто го игнорирам. Когато Сатана Ме изкушава, прозирам хитрините му и той се измъква в срам и унижение. Когато Сатана се бори с Мен и се опитва да победи избраните от Мен хора, Аз му обявявам война в Моята плът; и в Моята плът Аз подкрепям и се грижа за Моите хора, за да не могат лесно да паднат или да се изгубят, и ги водя във всяка стъпка от пътя. И когато Сатана се оттегли победен, Аз ще съм спечелил слава от Моите хора, и Моите хора ще са свидетелствали за Мен красиво и гръмко. Следователно ще взема контрастиращите предмети на Моя план за управление и ще ги захвърля веднъж и завинаги в бездънната пропаст. Такъв е планът Ми; такова е делото Ми. В живота може и да дойде ден, когато ще изпаднеш в такава ситуация. Ще позволиш ли доброволно да станеш пленник на Сатана, или ще Ми позволиш да те придобия? Това е твоята собствена съдба и ти трябва внимателно да я обмислиш.

Животът в царството е животът на хората и на Самия Бог. Цялото човечество се намира под Моите грижи и закрила и всички се бият до смърт с големия червен змей. За да спечелят тази последна битка, за да довършат големия червен змей, всички хора трябва да жертват цялото си същество за Мен и Моето царство. „Царството“, за което се говори тук, се отнася за живот, направляван директно от божественото; царство, в което Аз съм овчарят на цялото човечество и то приема Моите наставления директно от Мен, така че животът им, макар и все още да обитават земята, е като райския живот — истинско осъществяване на живота в третия рай. Макар и да съм в Моята плът, Аз не страдам от ограниченията на плътта. Толкова много пъти съм бил сред хората, за да слушам молитвите им; и толкова много пъти, вървейки сред тях, съм се наслаждавал на хвалебствията им; макар и те никога да не са осъзнавали Моето съществуване, Аз все още върша работата Си по този начин. Моят дом е мястото, където съм скрит — въпреки това, в Моя дом съм победил всички Мои врагове; в Моя дом съм придобил истински опит за живота на земята; от Моя дом наблюдавам всяка дума и всяко действие на човека, наглеждам и направлявам цялото човечество. Ако хората могат да проявят внимание към Моите намерения, като по този начин удовлетворят Моето сърце и Ми доставят удоволствие, тогава със сигурност ще благословя цялото човечество. Нима не са такива намеренията Ми за хората?

Човечеството е изпаднало в кома и единствено екотът на Моите гръмотевици го изважда от съня му. И когато хората отворят очите си, взривовете студено излъчване нараняват много човешки очи до такава степен, че хората изгубват усещането си за посока и не знаят нито откъде са дошли, нито къде отиват. Повечето хора са поразени от подобните на лазер лъчи и се свличат на купчинка под ударите на бурята, телата им биват отнесени от неудържимите потоци, без да оставят следа. На светлината, оцелелите най-после могат да видят ясно лицето Ми и едва тогава научават нещичко за външността Ми, и повече не се осмеляват да Ме погледнат право в лицето, изпаднали в дълбок страх, че ще стоваря отново Своето наказание и проклятията Си върху плътта им. Толкова много хора викат и ридаят горчиво; толкова много изпадат в отчаяние; кръвта на толкова много от тях образува реки; толкова много от тях се превръщат в трупове, носещи се безцелно насам и натам; толкова много хора, намерили свое собствено място в светлината, изпитват внезапна и силна сърдечна болка и оплакват със сълзи дългите си години на нещастие. Толкова много хора, принудени от светлината, признават нечистотата си и решават да се преобразят. Толкова много хора, бидейки слепи, вече са изгубили радостта от живота и в резултат на това не могат да забележат светлината, и така продължават да са в застой, в очакване на края си. И толкова много хора вдигат платната на живота и, под напътствията на светлината, нетърпеливо очакват своето утре… Днес, кой сред хората не съществува в това състояние? Кой не съществува в рамките на Моята светлина? Дори да си силен или, макар може би да си слаб, как можеш да избегнеш идването на Моята светлина?

10 март 1992 г.