Бог е източникът на живот за всички неща (IV) Четвърта част

Божиите изисквания към човечеството

а. Идентичността и статусът на Самия Бог

Стигнахме до края на темата „Бог е източникът на живот за всички неща“, както и на темата „Бог е Самият единствен Бог“. И във връзка с това трябва да обобщим нещата. Що за обобщение трябва да направим? Трябва да си направим изводи за Самия Бог. В този случай те неминуемо трябва да са свързани с всеки аспект на Бог, както и с това как хората вярват в Бог. Затова първо трябва да ви попитам: след като изслушахте тези проповеди, как си представяте Бог? (Създателя.) Във въображението ви Бог е Създателят. Има ли нещо друго? Бог е Господ на всичко съществуващо. Подходящи ли са тези думи? (Да.) Бог е Този, който властва над всичко съществуващо и управлява всичко съществуващо. Той е създал всичко, което съществува, Той управлява всичко, което съществува, той властва над всичко, което съществува и се грижи за всичко, което съществува. Такъв е статусът на Бог и това е Неговата самоличност. За всичко съществуващо истинската самоличност на Бог е, че той е Създателят и Върховният владетел на цялото творение. Това е самоличността, която Бог притежава, и Той е единствен сред всички неща. Нито едно от Божиите творения — било то сред хората или в духовния свят — не може с каквито и да било средства или под какъвто и да е предлог да се представя за Бог или да заменя самоличността и статуса на Бог, защото сред всички неща има само Един, който притежава тази самоличност, това могъщество, тази власт и тази способност да управлява творението: това е Самият наш единствен Бог. Той живее и се движи сред всичко съществуващо. Той може да се издигне до най-големи висини, над всичко съществуващо. Той може да Се смири, като стане човек, като Се превърне в един от онези, които са от плът и кръв, като Се среща лице в лице с хората и споделя с тях радост и скръб, докато в същото време господства над всичко съществуващо, решава съдбата на всичко съществуващо и определя посоката, в която да се движи то. Освен това, Той ръководи съдбата на цялото човечество и управлява посоката му. Всички живи същества трябва да се покланят на такъв Бог, да му се покоряват и да Го познават. Следователно, независимо към коя група и тип сред човечеството принадлежиш, вярата в Бог, следването на Бог, боязънта от Бог, приемането на Божието управление и приемането на начина, по който Бог ръководи съдбата ти, е единственият — и необходим — избор за всеки човек и за всяко живо същество. В неповторимостта на Бог хората виждат, че Неговата власт, праведният Му нрав, Неговата същина и средствата, чрез които Той се грижи за всичко съществуващо, са единствени по рода си; тази неповторимост определя истинската самоличност на Самия Бог и също така определя неговия статус. Следователно, ако някое живо същество, сред всички същества в духовния свят или сред човечеството, пожелае да застане на мястото на Бог, успехът би бил невъзможен, както би бил невъзможен и всеки опит за персонифициране на Бог. Това е факт. Какви са изискванията към човечеството на такъв Създател и Върховен владетел, който притежава самоличността, могъществото и статуса на Самия Бог? Това трябва да е ясно на всеки и трябва да бъде запомнено от всички; то е много важно както за Бог, така и за човека!

б. Различните нагласи на човечеството към Бог

От това как хората се държат с Бог зависи тяхната съдба, както и това как Бог ще се отнася към тях и как ще се справи с тях. Сега ще дам няколко примера за това как хората се държат с Бог. Нека се вслушаме и да видим дали нравите и отношението в поведението им пред Бог са правилни или не. Нека разгледаме поведението на следните седем типа хора.

1) Има един тип хора, чието отношение към Бог е особено абсурдно. Тези хора смятат, че Бог е нещо като Бодхисатва или свято същество от човешките предания и се нуждае хората да се покланят три пъти, когато се срещнат, и да кадят тамян след всяко хранене. В резултат на това, когато се чувстват изключително благодарни за Неговата благодат и изпитват благодарност към Него, те често получават такъв порив. Те толкова много искат Богът, в който вярват днес, да може, подобно на святото същество, за което копнеят в сърцата си, да приеме начина, по който се покланят по три пъти при среща и кадят тамян след всяко хранене.

2) Някои хора възприемат Бог като жив Буда, способен да избави всички живи от страдание и да ги спаси; те Го възприемат като жив Буда, способен да ги изведе от морето на страданието. Вярата на тези хора в Бог предполага почитането Му като Буда. Въпреки че не кадят тамян, не се кланят и не принасят жертви, дълбоко в себе си те чувстват, че Бог е точно такъв Буда, който иска от тях само да бъдат добри и милосърдни, да не убиват живи същества, да се въздържат от ругатни по адрес на другите, да водят привидно честен живот и да не извършват никакви прегрешения. Те вярват, че тези неща са всичко, което Той иска от тях; това е Богът в сърцата им.

3) Някои хора се прекланят пред Бог, сякаш Той е велик или известен човек. Например, с каквито средства обича да говори този велик човек, с каквато интонация говори, каквито думи и речник използва, тона му, жестовете, мненията и действията му, държанието му — те копират всички тях и това са все неща, които те трябва да усвоят напълно в хода на вярата си в Бог.

4) Някои хора възприемат Бог като монарх, те смятат, че Той е над всичко друго и че никой не смее да Го оскърби, а ако някой го направи, този човек ще бъде наказан. Те почитат такъв монарх, защото монарсите заемат определено място в сърцата им. Техните мисли, начин на поведение, авторитет и природа — дори интересите и личният им живот — всички те се превръщат в нещо, което тези хора смятат, че трябва да разберат; те се превръщат във въпроси и проблеми, които ги вълнуват. В резултат на това те почитат Бог като монарх. Такава форма на вяра е нелепа.

5) Някои хора имат особена вяра в съществуването на Бог и тази вяра е дълбока и непоколебима. Тъй като обаче познанията им за Бог са толкова повърхностни и те почти не са изживявали Неговите слова, те Му се кланят като на идол. Този идол е Богът в сърцата им; това е нещо, от което чувстват, че трябва да се страхуват и да му се кланят, и нещо, което трябва да следват и на което трябва да подражават. Те възприемат Бог като идол, който трябва да следват през целия си живот. Те копират тона, с който говори Бог, и външно подражават на онези, които Бог харесва. Те често вършат неща, които изглеждат наивни, чисти и честни, и дори следват този идол, сякаш е партньор или спътник, с когото никога не могат да се разделят. Такава е тяхната форма на вяра.

6) Има един тип хора, които, въпреки че са прочели много от Божиите слова и са чули много проповеди, дълбоко в себе си чувстват, че единственият принцип, който стои зад тяхното поведение към Бог, е, че те винаги трябва да бъдат раболепни и да угодничат, или че трябва да възхваляват Бог, при това — да Го хвалят по нереалистичен начин. Те вярват, че Бог е Бог, който изисква от тях да се държат по такъв начин. Нещо повече, те вярват, че ако не го правят, във всеки един момент могат да предизвикат гнева Му или да извършат грях срещу Него и че в резултат на този грях Бог ще ги накаже. Това е Богът, когото пазят в сърцата си.

7) И след това са мнозинството от хората, които намират духовна подкрепа в Бог. Това е така, защото те живеят на този свят, те нямат покой или щастие и никъде не намират утеха. Щом намерят Бог, след като видят и чуят Неговите слова, те започват да таят скрита радост и въодушевление в сърцата си. Това е така, защото те вярват, че най-накрая са намерили място, което ще ощастливи духа им, и че най-накрая са намерили Бог, който ще им даде духовна храна. След като приемат Бог и започнат да Го следват, те стават щастливи и животът им е пълноценен. Те вече не се държат като невярващите, които се лутат през живота като зверове, и чувстват, че имат какво да очакват в живота. Така те смятат, че този Бог може да задоволи изцяло духовните им потребности и да им донесе голямо щастие както в ума, така и в духа. Без да го осъзнават, те стават неспособни да напуснат този Бог, който им дава такава духовна храна и който носи щастие на душите им и на всички членове на техните семейства. Те са уверени, че вярата в Бог не трябва да носи нищо повече от духовна храна.

Някой сред вас притежава ли нагласа към Бог, присъща на някой от тези различни видове, споменати по-горе? (Да.) Ако във вярата си в Бог сърцето на човек таи някоя от тези нагласи, способен ли е той наистина да застане пред Бог? Ако някой таи някоя от тези нагласи в сърцето си, дали вярва в Бог? Вярва ли такъв човек в Самия Бог, единствения истински Бог? (Не.) Щом не вярваш в Самия Бог, единствения истински Бог, в кого вярваш? Ако това, в което вярваш, не е Самият Бог, единственият истински Бог, тогава е възможно да вярваш в идол или велик човек, или Бодхисатва, или да почиташ Буда, който е в сърцето ти. Освен това е възможно да вярваш в обикновен човек. Накратко, поради различните форми на вяра и отношение на хората към Бог, те поставят в сърцата си Бог от собствените си познания, налагат въображението си върху Бог, поставят своето отношение към Бог и своите представи за Него наравно със Самия Бог, единствения истински Бог, а след това ги поддържат, за да бъдат утвърдени. Какво означава, когато хората имат такива неправилни нагласи към Бог? Това означава, че те са отхвърлили Самия истински Бог и почитат фалшив бог; това показва, че докато вярват в Бог, те Го отхвърлят и Му се противопоставят, и че отричат съществуването на истинския Бог. Ако хората продължават да се придържат към такива форми на вяра, какви последствия ще понесат? С такива форми на вяра ще могат ли да се доближат още повече до изпълнението на Божиите изисквания? (Не, няма да могат.) Напротив, заради своите представи и идеи те ще се отклоняват все повече от Божия път, защото посоката, която търсят, е противоположна на посоката, в която Бог изисква от тях да поемат. Чували ли сте някога историята за пътника, който „се опитвал да отиде на юг, докато колесницата му се движи на север“? Възможно е това да е точно такъв случай на опит да се отиде на юг чрез придвижване на север. Ако хората вярват в Бог по такъв нелеп начин, тогава колкото повече се стараеш, толкова повече ще се отдалечаваш от Бог. Затова ви съветвам следното: преди да тръгнеш, първо трябва да разбереш дали всъщност се движиш в правилната посока. Не полагайте усилия на сляпо и не забравяйте да се запитате: „Дали Богът, в когото вярвам, е Върховният владетел на всички неща? Дали Богът, в когото вярвам, е просто някой, който ми дава духовна храна? Дали Той е просто моят идол? Какво иска от мен този Бог, в когото вярвам? Одобрява ли Бог всичко, което правя? Дали всичките ми действия и търсения съответстват на стремежа ми да опозная Бог? Съответстват ли те на Неговите изисквания към мен? Дали пътят, по който вървя, е признат и одобрен от Бог? Доволен ли е Той от вярата ми?“. Ти трябва често и многократно да си задаваш тези въпроси. Ако искате да търсите познание за Бог, трябва да имате ясно съзнание и ясни цели, преди да успеете да Го удовлетворите.

Възможно ли е, в резултат на Своята толерантност, Бог неохотно да приеме тези неправилни нагласи, за които говорих току-що? Може ли Бог да похвали отношението на тези хора? (Не.) Какви са Божиите изисквания към хората и към онези, които Го следват? Какво отношение изисква Той от хората? Имате ли ясна представа по тези въпроси? Дотук казах толкова много; говорих много по темата за Самия Бог, както и за Неговите дела и това, което Той притежава и представлява. Сега знаете ли какво иска Бог да спечели от хората? Знаеш ли какво иска Той от теб? Говорете. Ако знанията ви от опита и практиката все още са недостатъчни или са много повърхностни, можете да кажете нещо за знанието си за тези слова. Имате ли обобщени познания? Какво иска Бог от човека? (По време на тези няколко беседи Бог подчерта, че иска от нас да Го познаваме, да познаваме делата Му, да знаем, че Той е източникът на живот за всички неща, и да сме запознати с Неговия статут и идентичност.) И когато Бог иска от хората да Го познават, какъв е крайният резултат? (Те разбират, че Бог е Създателят и че хората са сътворени същества.) Когато хората придобият такова знание, какви промени настъпват в отношението им към Бог, в изпълнението на дълга им или в житейския им нрав? Мислили ли сте някога за това? Може ли да се каже, че като познават Бог и Го разбират, те стават добри хора? (Вярата в Бог не означава да се стремиш да бъдеш добър човек. По-скоро това е стремежът да станеш сътворено същество, което е на висота, и да бъдеш честен човек.) Има ли нещо друго? (След като познаваме Бог истински и правилно, ние сме способни да се отнасяме към Него като към Бог; знаем, че Бог винаги е Бог, че сме сътворени същества, че трябва да почитаме Бог и че трябва да стоим на мястото си.) Много добре! Нека чуем и други. (Ние познаваме Бог и в крайна сметка сме способни да бъдем хора, които наистина се подчиняват на Бог, боят се от Бог и отбягват злото.) Точно така!

в. Отношението, което Бог изисква човечеството да има към Него

Всъщност Бог не е много взискателен към човечеството — или поне не е толкова взискателен, колкото хората си представят. Ако Бог не беше изрекъл никакви слова и ако Той не беше изразил Своя нрав или някои от делата Си, тогава познаването на Бог щеше да е изключително трудно за вас, защото на хората щеше да им се наложи да правят умозаключения за Неговите желания и намерения, а това би било много трудно. На последния етап от Своето дело обаче Бог изрече много слова, извърши огромна работа и постави много изисквания към човека. С думите Си и с огромното Си дело Той информира хората за това какво Той харесва, какво ненавижда и за това какви трябва да бъдат хората. След като разберат тези неща, хората трябва да имат точно определение в сърцата си за Божиите изисквания, защото вярата им в Бог не е неясна и те вече не вярват в нереалистичен Бог, нито имат вяра в Бог сред неопределеност или небитие. По-скоро те са в състояние да чуят Неговото слово, да разберат стандартите на Неговите изисквания и да ги постигнат, а Бог използва езика на човечеството, за да им каже всичко, което те трябва да знаят и разбират. Днес, ако хората все още не знаят какво е Бог и какво изисква Той от тях; ако не знаят защо човек трябва да вярва в Бог, нито как да вярва в Него или да се отнася към Него — тогава има проблем. Току-що всеки от вас говори за една конкретна област; вие сте наясно с някои неща, било то конкретни или общи. Искам обаче да ви кажа правилните, пълни и конкретни изисквания, които Бог има към човечеството. Те са само няколко думи, и то много прости; може вече да ги знаете. Точните Божии изисквания към човечеството и онези, които следват Бог, са следните. Той изисква пет неща от онези, които Го следват: истинска вяра, предано следване, пълно подчинение, истинско знание и искрена боязън.

С тези пет неща Бог изисква хората повече да не Го поставят под въпрос и да не Го следват, като използват въображението си или неясни и абстрактни възгледи; те не трябва да следват Бог въз основа на някакви идеи или представи. Той изисква всеки един от онези, които Го следват, да го прави предано, а не половинчато или без отдаденост. Когато Бог поставя някакви изисквания към теб, когато те изпитва, съди те, кастри те или те дисциплинира и поразява, ти трябва да Му се подчиняваш напълно. Не бива да питате за повода или да поставяте условия, а още по-малко — да говорите за причини. Вашето покорство трябва да е пълно. Познаването на Бог е областта, в която хората изпитват най-сериозен недостиг. Те често налагат на Бог думи, изрази и слова, които не са свързани с Него, като вярват, че такива думи са най-точното определение на познанието за Бог. Те не знаят, че тези думи, които идват от човешкото въображение, от собствените им разсъждения и собственото им знание, нямат ни най-малка връзка с Божията същина. Затова искам да ви кажа, че когато става въпрос за знанието, което Бог иска хората да притежават, Той не просто иска от теб да познаваш Него и Неговите слова, а и знанието ти за Него да е правилно. Дори и да можеш да кажеш само едно изречение или да осъзнаваш само малка част, тази малка част от осъзнатото да е правилна и вярна и да съответства на същината на Самия Бог. Това е така, защото Бог ненавижда всяка нереалистична или необмислена похвала или възхвала за Него. Нещо повече, Той мрази, когато хората се отнасят към Него като към въздух. Той ненавижда по време на обсъждане на теми за Бог хората да говорят, без да се съобразяват с фактите, да говорят на воля и без колебание, да говорят както намерят за добре; освен това, Той ненавижда онези, които вярват, че познават Бог, и се хвалят с познанието си за Него, като обсъждат теми, свързани с Него, без задръжки и без резерви. Последното от гореспоменатите пет изисквания е сърдечна боязън: това е основното изискване на Бог към всички онези, които Го следват. Когато някой притежава правилно и истинско познание за Бог, той е способен истински да се бои от Бог и да отбягва злото. Тази боязън идва от дълбините на сърцето; тя е доброволна, а не е резултат от натиск от страна на Бог. Бог не иска от теб да му правиш подаръци с хубаво отношение, държане или показно поведение към Него; по-скоро Той иска от теб да се боиш от Него и дълбоко в сърцето си да изпитваш страхопочитание пред Него. Такава боязън се постига в резултат на промени в твоя житейски нрав, на придобиване на познание за Бог и разбиране на Божиите дела, на разбиране на Божията същина и твоето признаване на факта, че си едно от Неговите сътворени същества. Следователно, като използвам думата „сърдечна“, за да определя боязънта тук, Моята цел е хората да разберат, че тяхната боязън от Бог трябва да идва от дълбините на сърцата им.

Сега обмислете тези пет изисквания: способен ли е някой от вас да постигне първите три? Имам предвид истинската вяра, преданото следване и пълното подчинение. Някои от вас способни ли са на тези неща? Зная, че ако бях казал всичките пет, безспорно нямаше да се намери нито един сред вас, който е способен, но сведох броя им до три. Помислете дали сте постигнали тези неща или не сте. Лесно ли се постига „истинска вяра“? (Не.) Не е лесно, защото хората често поставят Бог под въпрос. А какво ще кажете за „предано следване“? За какво се отнася това „предано“? (Да не бъдеш половинчат, а всеотдаен.) Да не бъдеш половинчат, а всеотдаен. Много точно казано! И така, способни ли сте да постигнете това изискване? Трябва да се постараете повече, нали? Към момента все още не сте успели да изпълните това изискване. Какво ще кажете за „пълно подчинение“ — това постигнахте ли? (Не.) Не сте постигнали и това. Често сте недостатъчно покорни и бунтовни; често не слушате, не искате да се покорявате или не искате да чуете. Това са трите най-основни изисквания, с които хората се сблъскват, след като добият навлизане в живота, но вие все още не сте ги постигнали. Така че, дали имате голям потенциал в момента? Днес, след като Ме чухте да казвам тези слова, чувствате ли се разтревожени? (Да.) Правилно е да изпитвате тревога. Не се опитвайте да избегнете тревожността. Аз се чувствам разтревожен за вас. Няма да разглеждам другите две изисквания; без съмнение никой тук не е способен да ги постигне. Вие сте разтревожени. И така, определихте ли целите си? Към какви цели и в каква посока трябва да се стремите и да насочвате усилията си? Имате ли цел? Позволете Ми да говоря ясно: щом постигнете тези пет изисквания, ще удовлетворите Бог. Всяко от тях е показател, както и крайна цел за съзряването на навлизането в живота на човек. Дори да избера само едно от тези изисквания, за което да говоря подробно, и да изисквам от вас да го изпълните, няма да е лесно да се постигне; трябва да понесете определени трудности и да положите известни усилия. Каква психична нагласа трябва да имате? Тя трябва да е същата като тази на пациент с рак, който чака да отиде на операционната маса. Защо казвам това? Ако искаш да вярваш в Бог и ако искаш да Го спечелиш и да спечелиш Неговото удовлетворение, тогава, ако не изтърпиш определена степен на болка и не положиш известни усилия, няма да си способен да постигнеш тези неща. Вие сте чували много проповеди, но това, че сте ги чули, не означава, че тази проповед е твоя; трябва да я усвоиш и да я превърнеш в нещо, което ти принадлежи. Трябва да я усвоиш в живота си и да я внесеш в съществуването си, като позволиш на тези слова и проповеди да направляват начина ти на живот и да придадат екзистенциална стойност и смисъл на живота ти. Когато това се случи, ще си е струвало да чуеш тези слова. Ако словата, които изричам, не доведат до никакъв подем в живота ти или не добавят никаква стойност към съществуването ти, тогава няма смисъл да ги слушаш. Разбирате това, нали? След като сте го разбрали, какво ще се случи по-нататък, зависи от вас. Трябва да се захванете за работа! Трябва да бъдете сериозни във всичко! Не бъдете объркани; времето лети! Повечето от вас вече вярват в Бог повече от десетилетие. Погледнете назад към изминалите десет години: колко спечелихте? И колко десетилетия ви остават да живеете в този живот? Нямате много време. Забрави за това дали Божието дело те очаква, дали Той ти е оставил възможност или дали отново ще извърши същото дело — не говори за тези неща. Можеш ли да обърнеш хода на последните десет години от живота си? С всеки изминал ден и с всяка направена крачка разполагаш с един ден по-малко. Времето не чака никого! Ти ще спечелиш от вярата си в Бог само ако подходиш към нея като към най-великото нещо в живота си, по-важно дори от храната, дрехите или каквото и да било друго. Ако вярваш само когато имаш време и не си способен да посветиш цялото си внимание на вярата си, и ако непрекъснато си объркан във вярата си, тогава няма да спечелиш нищо. Вие разбирате това, нали? Ще спрем дотук за днес. Ще се видим следващия път!

15 февруари 2014 г.