Бог е източникът на живот за всички неща (IV) Трета част

б. Цикълът на живот и смърт на различните хора на вярата

Току-що обсъдихме цикъла на живот и смърт на хората от първата категория — невярващите. Сега нека да обсъдим онзи на втората категория — различните хора на вярата. „Цикълът на живот и смърт на различните хора на вярата“ е още една много важна тема и е крайно необходимо да имате някакво разбиране за нея. Първо, нека поговорим за това кои са религиите, за които се отнася „вярата“ в понятието „хора на вярата“ — петте основни религии: юдаизма, християнството, католицизма, исляма и будизма. В допълнение към невярващите, хората, които вярват в тези пет религии, формират голяма част от населението на света. Сред тези пет религии онези, които са направили кариера от вярата си, са малко, но тези религии имат много последователи. Когато умрат, те ще отидат на различно място. На „различно“ място от кого? От невярващите — хората без вяра — за които току-що говорихме. След като умрат, вярващите от тези пет религии отиват на друго място, различно от това на невярващите. Това обаче е все същият процес; духовният свят пак ще ги съди въз основа на всичко, което са вършили, преди да умрат, след което те ще бъдат третирани по съответния начин. Защо обаче тези хора се изпращат на друго място, където да бъдат третирани? За това има важна причина. Каква е тя? Ще ви го обясня с пример. Преди да го направя обаче, вие може би си мислите: „Може би това е така, защото те имат малко вяра в Бог! Те не са напълно невярващи“. Не това обаче е причината. Има много важна причина те да бъдат отделени от останалите.

Да вземем например будизма. Ще ви кажа един факт. На първо място, будист е някой, който е приел будизма, и това е човек, който знае каква е неговата вяра. Когато будистите подстригват косите си и стават монаси или монахини, това означава, че те се отделят от светския живот и изоставят шума на човешкия свят. Всеки ден те рецитират сутрите и възпяват имената на будите, хранят се само с вегетарианска храна, водят аскетичен начин на живот и прекарват дните си, придружени само от студената, слаба светлина на маслена лампа. Те прекарват целия си живот по този начин. Когато физическият живот на будиста приключи, той ще направи равносметка на живота си, но в сърцето си няма да знае къде ще отиде след смъртта си, кого ще срещне или какъв ще бъде изходът за него: дълбоко в себе си той няма да има ясна представа за такива неща. Той няма да е свършил нищо повече от това да носи сляпо някаква вяра през целия си живот, след което да напусне човешкия свят заедно със своите слепи желания и идеали. Такъв е краят на физическия живот на будиста, когато той напуска света на живите; след това той се връща на първоначалното си място в духовния свят. Дали този човек ще се прероди отново, за да се върне на земята и да продължи самоусъвършенстването си, зависи от поведението и практиката му преди неговата смърт. Ако не е направил нищо лошо през живота си, той бързо ще се прероди и ще бъде изпратен отново на земята, където този човек отново ще стане монах или монахиня. Тоест те практикуват самоусъвършенстване по време на физическия си живот в съответствие с начина, по който са практикували самоусъвършенстване първия път, и след това, след приключване на физическия си живот, се връщат в духовното царство, където ще бъдат проучени. След това, ако не се открият проблеми, те могат да се върнат още веднъж в света на човека и отново да приемат будизма, като по този начин продължат своята практика. След като се преродят от три до седем пъти, те отново ще се върнат в духовния свят, където отиват след края на всеки физически живот. Ако различните им качества и поведение в човешкия свят са били в съответствие с небесните укази на духовния свят, от този момент нататък те ще останат там; те повече няма да се прераждат като хора, нито ще има риск да бъдат наказани за злодеяния на земята. Никога повече няма да им се налага да преминават през този процес. По-скоро, в зависимост от обстоятелствата, те ще заемат позиция в духовното царство. Това будистите наричат „постигане на състояние на Буда“. Постигане на състоянието на Буда означава най-вече някой да се реализира като служител на духовния свят и след това повече да не се преражда и да не бъде изложен на риск от наказание. Нещо повече, това означава, че повече няма да изпитва човешки страдания след прераждане. И така, има ли все още някаква вероятност те да се преродят като животни? (Не.) Това означава, че те ще останат, за да поемат роля в духовния свят, и повече няма да се прераждат. Това е един от примерите за постигане на състоянието на Буда в будизма. Що се отнася до онези, които не постигнат реализация, при завръщането си в духовния свят те се подлагат на преглед и проверка от съответния служител, който открива, че приживе те не са практикували самоусъвършенстване усърдно или не са били съвестни в рецитирането на сутрите и възпяването на имената на будите, както е предписано от будизма, а вместо това са извършили много злодеяния и са имали много зло поведение. Тогава тяхното злодеяние подлежи на съд в духовния свят и след това те със сигурност ще бъдат наказани. В това отношение няма изключения. Кога такива хора могат да постигнат реализация? В живот, в който не вършат никакво зло — когато, след завръщането им в духовния свят, се установи, че не са извършили нищо лошо, преди да умрат. След това те продължават да се прераждат, като продължават да рецитират сутрите и да възпяват имената на будите, прекарват дните си на студената, слаба светлина на маслена лампа, и се въздържат от убиване на каквото и да е живо същество, както и от ядене на месо. Те не участват в света на човека, оставят проблемите му далеч зад гърба си и не водят спорове с другите. В този процес, ако те не са извършили никакво зло, след като се върнат в духовния свят и всички техни действия и поведението им бъдат разгледани, те отново се изпращат в човешкия свят, в цикъл, който продължава от три до седем пъти. Ако през това време не бъде извършено никакво нарушение, тогава тяхното постигане на състояние на Буда ще остане незасегнато и няма да се забави. Това е характеристика на цикъла на живот и смърт на всички хора на вярата: те са способни да „постигнат реализация“ и да заемат позиция в духовния свят; това ги отличава от невярващите. Първо, докато още живеят на земята, как се държат онези, които са способни да заемат позиция в духовния свят? Те не трябва в никакъв случай да извършват никакво зло: не трябва да убиват, подпалват, изнасилват или грабят; ако участват в измама, заблуда, кражба или грабеж, те не могат да постигнат реализация. С други думи, ако имат каквато и да било връзка или съпричастност към злодеяния, те няма да са в състояние да избегнат наказанието, отредено им от духовния свят. Духовният свят предприема подходящи мерки за будистите, които постигат състояние на Буда: те могат да бъдат назначени да управляват онези, които изглежда вярват в будизма и в Стареца на небето — може да им бъде определена сфера на компетентност. Възможно е те да отговарят само за невярващите или да заемат длъжности с много маловажни задължения. Такова разпределение се прави според различната природа на душите им. Това е пример за будизъм.

Сред петте религии, за които говорихме, християнството е сравнително специално. Какво прави християните толкова специални? Това са хора, които вярват в истинския Бог. Как могат онези, които вярват в истинския Бог, да бъдат причислени тук? Твърдението, че християнството е вид вяра, несъмнено означава само, че то има отношение към вярата; то следва да се разбира само като вид церемония, вид религия и нещо съвсем различно от вярата на онези, които истински следват Бог. Причината, поради която причислих християнството към петте основни религии, е, че то е сведено до същото ниво като юдаизма, будизма и исляма. Повечето хора тук не вярват, че има Бог, или че Той управлява всички неща, а още по-малко вярват в Неговото съществуване. Вместо това те просто използват Писанията, за да обсъждат богословието, и използват богословието, за да учат хората да бъдат добри, да понасят страдания и да вършат добри неща. Това е религията, в която се е превърнало християнството: то се съсредоточава само върху богословски теории, които нямат абсолютно никаква връзка с Божието дело за управление и спасяване на човека. То се е превърнало в религия на хора, които следват Бог, но които всъщност не са признати от Него. Бог обаче има принцип в подхода Си и към такива хора. Той не се занимава с тези хора и не се разправя с тях случайно или произволно, както постъпва с невярващите. Той се отнася към тях по същия начин, както към будистите: ако приживе християнинът може да проявява самодисциплина, да спазва стриктно Десетте заповеди и да поставя изисквания към собственото си поведение в съответствие със законите и заповедите, и да се придържа към тях през целия си живот, то и той трябва да прекара същото време в преминаване през циклите на живот и смърт, преди да може наистина да постигне така нареченото възнесение. След като постигне това възнесение, той остава в духовния свят, където заема позиция и става един от неговите служители. По същия начин, ако вършат зло на земята — ако са твърде грешни и извършат твърде много грехове — такива хора неизбежно ще бъдат наказани и дисциплинирани с различна степен на строгост. В будизма постигане реализация означава преминаване в Чистата земя на върховното блаженство, но как го наричат в християнството? Нарича се „влизане в рая“ и „възнасяне“. Онези, които наистина са възнесени, също преминават през цикъла на живот и смърт от три до седем пъти, след което, когато умрат, идват в духовния свят, сякаш са заспали. Ако отговарят на критериите, те могат да останат там, за да заемат позиция, и за разлика от хората на земята те няма да се преродят по обикновен начин или според установената практика.

Сред всички тези религии целта, за която говорят и към която се стремят, е същата като постигането на реализация в будизма; просто тази „реализация“ се постига с различни средства. Всички те са от един дол дренки. За тази част от последователите на тези религии, които са способни да спазват стриктно религиозните предписания в поведението си, Бог осигурява подходяща крайна цел, подходящо място, където да отидат, и се отнася с тях по подходящ начин. Всичко това е разумно, но не се случва така, както хората си го представят. Сега, след като чухте какво се случва с християните, как се чувствате? Смятате ли, че тяхното положение е несправедливо? Съчувствате ли им? (Малко.) Нищо не може да се направи; сами са си виновни. Защо казвам това? Божието дело е истинско; Бог е жив и практичен и Неговото дело е насочено към цялото човечество и към всеки човек. Защо тогава не приемат това? Защо толкова трескаво се противопоставят и преследват Бог? Те трябва да се смятат за късметлии, че изобщо имат такъв изход, така че защо ги съжалявате? Това, че са третирани по този начин, показва голяма толерантност. Като се има предвид степента, в която те се противопоставят на Бог, те би трябвало да бъдат унищожени, но Бог не прави това, а просто се отнася към християнството по същия начин, както към всяка обикновена религия. Следователно има ли нужда да разглеждаме по-подробно останалите религии? Духът на всички тези религии е хората да понасят повече трудности, да не вършат зло, да вършат добри дела, да не ругаят другите, да не ги съдят, да стоят настрана от спорове и да бъдат добри хора — повечето религиозни учения са такива. Следователно, ако тези хора на вярата — тези последователи на различни религии и вероизповедания — са способни да спазват стриктно своите религиозни предписания, те няма да допускат големи грешки или грехове по време на земния си живот; и след като се преродят от три до седем пъти, тези хора — онези, които са способни да спазват стриктно религиозните предписания — като цяло ще останат, за да заемат позиция в духовния свят. Има ли много такива хора? (Не, няма.) На какво основавате отговора си? Не е лесно да вършиш добро и да спазваш религиозните правила и закони. Будизмът не позволява на хората да ядат месо — ти би ли се справил с това? Ако трябваше да носиш сиви одежди, да рецитираш сутри и да възпяваш имената на будите в будистки храм по цял ден, ти би ли се справил с това? Няма да е лесно. Християнството има Десетте заповеди, заповедите и законите; те лесно ли се спазват? Не, нали? Вземете например забраната да ругаете другите: хората просто не са способни да спазват това правило. Неспособни да се въздържат, те ругаят, а след това не могат да върнат думите си назад, така че какво правят? През нощта те изповядват греховете си. Понякога, след като са ругали другите, те все още таят омраза в сърцата си и дори стигат дотам, че планират кога допълнително да наранят онези хора. Накратко, за онези, които живеят сред тази мъртва догма, не е лесно да се въздържат от съгрешаване или извършване на зло. Следователно във всяка религия само шепа хора са способни действително да постигнат реализация. Смятате ли, че тъй като толкова много хора следват тези религии, голяма част от тях ще са способни да останат, за да поемат роля в духовното царство? Не са толкова много; едва малцина са способни наистина да постигнат това. Като цяло това е за цикъла на живот и смърт на хората на вярата. Онова, което ги отличава, е, че те могат да постигнат реализация и това ги отличава от невярващите.

в. Цикълът на живот и смърт на Божиите последователи

Следва да поговорим за цикъла на живот и смърт на онези, които следват Бог. Това ви засяга, затова внимавайте. Първо, помислете как могат да бъдат категоризирани Божиите последователи. (Божиите избраници и обслужващите.) Наистина има две категории: Божиите избраници и обслужващите. Първо, нека поговорим за Божиите избраници, които са само малцина. За кого се отнася „Божиите избраници“? След като Бог създаде всички неща и се появи човечеството, Бог избра група хора, които да Го следват; те се наричат просто „Божиите избраници“. Изборът на тези хора от Бог имаше специален обхват и особена значимост. Обхватът е специален, тъй като е ограничен до малцина избрани, които трябва да дойдат, когато Той върши важно дело. А каква е значимостта? Тъй като те бяха група, избрана от Бог, значимостта е голяма. Тоест Бог желае да направи тези хора пълноценни и да ги доведе до съвършенство, и щом Неговото дело на управлението приключи, Той ще спечели тези хора. Нима тази значимост не е голяма? Следователно тези избраници са от голямо значение за Бог, защото те са тези, които Той възнамерява да спечели. Що се отнася до обслужващите, нека се откъснем за момент от темата за Божието предопределение и първо да поговорим за техния произход. „Обслужващ“ е буквално този, който служи. Онези, които служат, са преходни; те не го правят дългосрочно или завинаги, а се наемат или набират временно. Повечето от тях са били избрани сред невярващите. Това е произходът им. Те дойдоха на земята, когато беше постановено, че ще поемат ролята на обслужващи в Божието дело. Те може да са били животни в предишния живот, но може да са били и невярващи. Такъв е произходът на обслужващите.

Нека поговорим по-нататък за Божиите избраници. След смъртта си те отиват на съвсем различно място от онова на невярващите и различните хора на вярата. Това е място, където те са придружени от ангели и Божии пратеници; това е място, което се управлява лично от Бог. Въпреки че Божиите избраници не могат да видят Бог със собствените си очи на това място, то не прилича на никое друго място в духовното царство; това е различно място, където отиват тази част от хората, след като умрат. След смъртта си те също са обект на строго проучване от страна на Божиите пратеници. И какво се проучва? Божиите пратеници проучват пътищата, по които тези хора са поемали през целия си живот във вярата си в Бог, дали някога са се противопоставяли на Бог или са Го проклинали през това време и дали са извършили някакви тежки грехове или зло. Това проучване ще разреши въпроса дали дадена личност има право да остане или трябва да напусне. Какво означава „да напусне“? И какво означава „да остане“? „Да напусне“ означава дали, в зависимост от неговото поведение, остава в редиците на Божиите избраници; да му бъде позволено да „остане“ означава, че може да остане сред онези, които Бог ще направи пълноценни през последните дни. За онези, които остават, Бог има специални разпоредби. По време на всеки период от Своето дело Той ще изпраща такива хора да действат като апостоли или да вършат работата по съживяването на църквите или грижата за тях. Въпреки това хората, които са способни на такава работа, не се прераждат толкова често, колкото невярващите, които се прераждат поколение след поколение; по-скоро те се връщат на земята в съответствие с изискванията и етапите на Божието дело и не се прераждат често. И така, има ли правила за това кога се прераждат? Дали идват веднъж на няколко години? Идват ли с такава честота? Не. Всичко това се основава на Божието дело, на неговите етапи и на това, от което Той има нужда, и няма установени правила за това. Единственото правило е, че когато Бог извършва последния етап от Своето дело през последните дни, всички тези избраници ще дойдат и това идване ще бъде последното им прераждане. И защо е така? Това се основава на резултата, който трябва да бъде постигнат по време на последния етап от Божието дело — защото по време на този последен етап от делото Бог ще направи тези избраници пълноценни. Какво означава това? Ако по време на тази последна фаза тези хора бъдат направени пълноценни и доведени до съвършенство, те няма да се преродят както преди; техният процес на човешко съществуване ще е приключил напълно, както и процесът на прераждането им. Това се отнася за онези, които ще останат. Къде отиват онези, които не могат да останат? Онези, на които не е позволено да останат, имат свое подходящо назначение. На първо място, в резултат на техните злодеяния, грешките, които са направили, и греховете, които са извършили, те също ще бъдат наказани. След като бъдат наказани, Бог или ще вземе мерки да ги изпрати сред невярващите, както подобава на обстоятелствата, или ще ги изпрати да отидат сред различните хора на вярата. С други думи, има два възможни изхода за тях: единият е да бъдат наказани и може би да живеят сред хора от определена религия, след като се преродят, а другият е да станат невярващи. Ако станат невярващи, тогава те ще загубят всяка възможност; обаче, ако станат хора на вярата — ако например станат християни — тогава те все още ще имат шанс да се завърнат в редиците на Божиите избраници; в това има много сложна взаимозависимост. Накратко, ако някой от Божиите избраници направи нещо, с което оскърби Бог, той ще бъде наказан точно като всички останали. Вземете например Павел, за когото говорихме по-рано. Павел е пример за човек, който е наказан. Имате ли представа за какво говоря? Постоянен ли е обхватът на Божиите избраници? (В повечето случаи е така.) По-голямата част от него е постоянна, но малка част от него не е. Защо е така? Тук посочих най-очевидната причина: извършването на зло. Когато хората вършат зло, Бог не ги иска, а когато Бог не ги иска, Той ги хвърля сред различни раси и типове хора. Това ги оставя без надежда и затруднява завръщането им. Всичко това е свързано с цикъла на живот и смърт на Божиите избраници.

Тази следваща тема е свързана с цикъла на живот и смърт на обслужващите. Току-що говорихме за произхода на обслужващите; т.е. за факта, че са се преродили, след като са били невярващи и животни в предишните си животи. С настъпването на последния етап от делото Бог е избрал сред невярващите група от такива хора и тази група е специална. Божията цел при избора на тези хора е те да служат на Неговото дело. „Да служиш“ е дума, която не звучи много елегантно, нито отговаря на желанията на всички, но трябва да погледнем към кого е насочено. Съществуването на Божиите обслужващи има особена значимост. Никой друг не би могъл да изпълнява тяхната роля, защото те бяха избрани от Бог. И каква е ролята на тези обслужващи? Тя е да служат на Божиите избраници. В по-голямата си част тяхната роля е да служат на Божието дело, да му съдействат и да подпомагат Бог, докато прави Своите избраници пълноценни. Независимо дали се трудят, извършват някакъв аспект от делото или изпълняват определени задачи, какво е Божието изискване към тези обслужващи? Дали Той е много взискателен в изискванията Си към тях? (Не, Той иска от тях само да са предани.) Обслужващите също трябва да са предани. Независимо от твоя произход или защо Бог те е избрал, ти трябва да си предан към Него, към всички поръчения, които Той ти поверява, към работата, за която си отговорен, и дълга, който изпълняваш. Какъв ще бъде изходът за обслужващите, които са в състояние да са предани и да удовлетворят Бог? Те ще могат да останат. Благословение ли е да бъдеш обслужващ, който остава? Какво означава да останеш? Какво е значението на тази благословия? По своя статут те не приличат на Божиите избраници, изглеждат различни. Но всъщност дали това, на което те се радват в този живот, не е същото като това на Божиите избраници? Най-малкото в този живот е същото. Вие не отричате това, нали? Божиите слова, Божията благодат, Божият ресурс, Божиите благословии — кой не се радва на тези неща? Всеки се радва на такова изобилие. Обслужващият се отъждествява с човек, който служи, но за Бог те са само едно от всички Негови сътворени същества; просто ролята им е на обслужващи. Има ли някаква разлика между обслужващия и някого от Божиите избраници, предвид факта, че и двамата са Божии сътворени същества? Всъщност няма. Привидно съществува разлика; по същество и що се отнася до ролята, която изпълняват, има разлика — но Бог не се отнася несправедливо към тази група хора. Защо тогава тези хора са определени като обслужващи? Вие трябва да имате някакво разбиране за това! Обслужващите идват от средите на невярващите. Щом споменем, че те идват от средите на невярващите, става ясно, че имат общ лош произход: всички те са атеисти и са били такива и в миналото; те не вярваха в Бог и бяха враждебно настроени към Него, към истината и към всичко положително. Те не вярваха нито в Бог, нито в Неговото съществуване. В такъв случай способни ли са те да разбират Божиите слова? Справедливо е да се каже, че в значителна степен не са. Точно както животните са неспособни да разберат човешките думи, така и обслужващите не могат да разберат какво казва Бог, какво изисква или защо отправя такива изисквания. Те не разбират; тези неща са непонятни за тях и те остават непросветени. По тази причина тези хора не притежават живота, за който говорихме. Без живота, могат ли хората да разберат истината? Разполагат ли те с истината? Изживели ли са те и познават ли Божиите слова? (Не.) Такъв е произходът на обслужващите. Въпреки това, тъй като Бог прави тези хора обслужващи, Неговите изисквания към тях все пак имат стандарти; Той не ги презира и не е небрежен към тях. Въпреки че те не разбират Неговите слова и не притежават живота, Бог пак се отнася към тях с доброта и все пак има стандарти, когато става въпрос за Неговите изисквания към тях. Вие току-що говорихте за тези стандарти: да бъдеш предан към Бог и да правиш каквото Той каже. Като служиш ти трябва да служиш, където е необходимо, и трябва да служиш до самия край. Ако можеш да бъдеш предан обслужващ, ако си способен да служиш до самия край и ако можеш да изпълниш поръчението, което Бог ти е поверил, тогава ти ще водиш стойностен живот. Ако можеш да направиш това, ти ще можеш да останеш. Ако положиш малко повече усилия, ако се постараеш малко повече, ако можеш да удвоиш усилията си да опознаеш Бог, да говориш малко за познаването на Бог, да свидетелстваш за Него и освен това, ако можеш да разбереш част от Неговите намерения, да съдействаш на Божието дело и донякъде да проявяваш внимание към Божиите намерения, тогава ти, като обслужващ, ще изживееш промяна на съдбата. И каква ще бъде тази промяна на съдбата? Вече няма просто да можеш да останеш. В зависимост от твоето поведение и личните ти стремежи и търсения, Бог ще те направи един от избраниците. Това ще бъде промяната в твоята съдба. Кое тук е най-хубавото нещо за обслужващите? То е, че могат да станат Божии избраници. Ако го постигнат, това означава, че те повече няма да се прераждат като животни, както става с невярващите. Това хубаво ли е? Хубаво е, а това също е добра новина: това означава, че обслужващите могат да се оформят. Когато Бог е предопределил един обслужващ да служи, това не означава, че той ще го прави завинаги; не е задължително да е така. Бог ще се отнася към тях и ще им отговори по начин, който съответства на индивидуалното поведение на конкретния човек.

Има обаче обслужващи, които не са в състояние да служат до самия край; има такива, които докато служат се отказват по средата и изоставят Бог, както и хора, които извършват множество прегрешения. Има дори такива, които причиняват огромна вреда и носят огромни загуби на Божието дело, и дори има обслужващи, които проклинат Бог и така нататък. Какво показват тези непоправими последици? Всяко такова зло действие ще означава прекратяване на тяхното служене. Тъй като поведението ти по време на служенето ти е било прекалено лошо и понеже си отишъл твърде далеч, щом Бог види, че твоето служене не отговаря на стандарта, Той ще те лиши от правото да служиш. Той повече няма да ти позволи да служиш; Той ще те отстрани от погледа Си и от Божия дом. Не искаш да служиш ли? Нима не искаш постоянно да вършиш зло? Не си ли постоянно неверен? Е, тогава има лесно решение: ще бъдеш лишен от правото си да служиш. За Бог лишаването на обслужващия от правото му да служи означава, че краят на този обслужващ е бил провъзгласен и той повече няма да има право да служи на Бог. Бог повече няма нужда този човек да служи и каквито и хубави неща да казва този човек, думите му ще бъдат напразни. Когато нещата стигнат дотук, ситуацията ще стане непоправима; такива обслужващи няма да имат път назад. А как се справя Бог с такива обслужващи? Дали Той само прекратява служенето? Не. Дали Той само предотвратява оставането им? Или ги оставя настрана и ги чака да направят обрат? Той не постъпва така. В действителност Бог не е толкова любящ, когато става въпрос за обслужващите. Ако човек има такова отношение, докато служи на Бог, в резултат на това отношение Бог ще го лиши от правото му да служи и отново ще го хвърли обратно сред невярващите. А каква е съдбата на един обслужващ, който е бил хвърлен обратно при невярващите? Същата като тази на невярващите: той ще се прероди като животно и ще получи същото наказание в духовния свят като невярващия. Нещо повече, Бог няма да се интересува лично от наказанието на този човек, защото такъв човек вече няма никакво отношение към Божието дело. Това е не само краят на неговия живот на вяра в Бог, но и краят на собствената му съдба, както и провъзгласяването на неговата съдба. Така, ако обслужващите служат зле, те ще трябва сами да понесат последствията. Ако един обслужващ е неспособен да служи до самия край или е лишен от правото си да служи по средата, той ще бъде хвърлен сред невярващите, а ако това се случи, такъв човек ще бъде третиран по същия начин като добитъка, по същия начин, както хората без интелект или разум. Когато го кажа по този начин, можете да разберете, нали?

По-горе е описан начинът, по който Бог управлява цикъла на живот и смърт на Своите избраници и на обслужващите. След като чухте това, как се чувствате? Говорил ли съм някога по тази тема преди? Говорил ли съм някога по въпроса за Божиите избраници и за обслужващите? Всъщност съм го правил, но вие не си спомняте. Бог е праведен към Божиите избраници и към обслужващите. Той е праведен във всяко отношение. Има ли нещо, в което да откриете грешка? Нима няма хора, които биха казали: „Защо Бог е толкова толерантен към избраниците? И защо Той не е много снизходителен към обслужващите?“. Някой иска ли да се застъпи за обслужващите? „Може ли Бог да даде на обслужващите повече време и да бъде по-търпелив и по-толерантен към тях?“. Редно ли е да се зададе такъв въпрос? (Не, не е.) И защо не? (Защото ние всъщност сме получили благосклонност само поради това, че сме станали обслужващи.) На обслужващите действително е показана благосклонност само като им е позволено да служат! Без званието „обслужващи“ и без работата, която вършат, къде биха били тези хора? Те ще бъдат сред невярващите, ще живеят и ще умират наравно с добитъка. На каква голяма благодат се радват днес, когато им е позволено да дойдат пред Бог и да дойдат в Божия дом! Това е такава огромна благодат! Ако Бог не ти беше дал възможност да служиш, никога нямаше да имаш възможността да дойдеш пред Него. Най-малкото, дори и да си будист и да си постигнал реализация, най-много да бъдеш помощник в духовния свят; ти никога няма да срещнеш Бог, да чуеш Неговия глас или Неговите слова, нито да почувстваш Неговата любов и Неговите благословии, нито някога ще се срещнеш с Него лице в лице. Будистите имат пред себе си единствено прости задачи. Те не могат да познават Бог и просто се съгласяват и се покоряват, докато обслужващите печелят толкова много по време на този етап от делото! Първо, те са в състояние да се изправят лице в лице с Бог, да чуят гласа Му, да чуят словата Му и да изпитат благодатта и благословиите, които Той дарява на хората. Освен това те са в състояние да се насладят на словата и истините, дарени от Бог. Обслужващите наистина печелят толкова много! Следователно, като обслужващ, ако не можеш дори да положиш подобаващо усилие, може ли Бог да продължава да те държи? Той не може да те задържи. Той не иска много от теб, но ти не правиш както трябва нищо, което Той иска; ти не се придържаш към дълга си. В този смисъл, без съмнение, Бог не може да те задържи. Такъв е праведният Божи нрав. Бог не те глези, но и не те дискриминира. Това са принципите, според които действа Бог. Бог се отнася по този начин към всички хора и сътворени същества.

Що се отнася до духовния свят, ако различните същества в него вършат нещо погрешно или не си вършат работата правилно, Бог отново има съответни небесни укази и закони, с които да се справи с тях; това категорично е така. Следователно, по време на Божието няколкохилядолетно дело на управлението, някои изпълняващи дълг, които са извършили злодеяния, са били унищожени, а други — до ден днешен — все още са задържани и наказани. С това трябва да се сблъска всяко същество в духовния свят. Ако направят нещо нередно или извършат зло, те биват наказани — това е същият подход, който Бог прилага към Своите избраници и към обслужващите. Така и в духовния, и в материалния свят принципите, според които Бог действа, не се променят. Независимо дали можеш да видиш Божиите действия или не, принципите, които стоят зад тях, не се променят. През цялото време Бог е имал едни и същи принципи в подхода Си към всичко и в начина, по който Той управлява всички неща. Това е неизменно. Бог ще бъде добър към онези от невярващите, които живеят по относително подходящ начин, и ще запази възможности за онези от всяка религия, които се държат добре и не вършат зло, като им позволи да изпълняват своята роля във всички неща, управлявани от Бог, и да вършат онова, което трябва да вършат. По същия начин сред онези, които следват Бог, и сред Своите избраници, Бог не дискриминира никого според тези Свои принципи. Той е добър към всеки, който е способен да Го следва искрено, и обича всеки, който Го следва искрено. Просто за тези няколко типа хора — невярващите, различните хора на вярата и Божиите избраници — онова, което Той им дава, е различно. Да вземем например невярващите: въпреки че не вярват в Бог и Бог ги смята за зверове, сред всички неща всеки от тях има храна за ядене, свое собствено място и нормален цикъл на живот и смърт. Онези, които вършат зло, биват наказвани, а онези, които вършат добро, са благословени и получават Божията доброта. Нима не е така? Ако хората на вярата са способни да спазват стриктно религиозните си предписания в едно прераждане след друго, то след всички онези прераждания, Бог накрая ще направи Своето провъзгласяване за тях. По същия начин, що се отнася до вас днес, независимо дали сте един от Божиите избраници или от обслужващите, Бог и вас ще приведе в съответствие и ще определи изхода ви според правилата и управленските закони, които Той е установил. Дал ли е Бог пространство, в което да живеят всички тези видове хора, различните видове хора на вярата — т.е. тези, които принадлежат към различни религии? Къде са евреите? Намесвал ли се е Бог във вярата им? Не е. Ами християните? Не се е намесвал и при тях. Той им позволява да спазват собствените си процедури, Той не им говори и не им дава просветление, а освен това не им разкрива нищо. Вярвай по този начин, ако смяташ, че е правилен. Католиците вярват в Мария и смятат, че именно чрез нея вестта е предадена на Исус; това е тяхната форма на вяра. Бог коригирал ли е някога вярата им? Той им дава свобода на действие; Той не им обръща внимание и им дава определено пространство, в което да живеят. Нима Той не е същият по отношение на мюсюлманите и будистите? Той е поставил граници и за тях и им позволява да имат свое собствено жизнено пространство, без да се намесва в съответните им вярвания. Всичко е добре подредено. И какво виждате във всичко това? Че Бог притежава власт, но не злоупотребява с нея. Бог подрежда всички неща в съвършен ред и го прави планомерно, а в това се крие Неговата мъдрост и Неговото всемогъщество.

Днес засегнахме една нова и специална тема, отнасяща се до въпросите на духовния свят, която представлява един аспект от Божието управление и господство над това царство. Преди да разберете тези неща, може да сте казвали: „Всичко, свързано с това, е мистерия и няма нищо общо с нашето навлизане в живота; тези неща са отделени от начина, по който хората всъщност живеят, и не е нужно да ги разбираме, нито искаме да чуваме за тях. Те нямат абсолютно никаква връзка с познаването на Бог“. Сега, смятате ли, че има проблем в такова мислене? Правилно ли е? (Не.) Подобно мислене не е правилно и има сериозни проблеми. Причината за това е, че ако искаш да разбереш как Бог управлява всички неща, не можеш просто да разбереш само това, което можеш да видиш, и това, което начинът ти на мислене може да схване; трябва да разбереш и част от другия свят, който за теб може да е невидим, но е неразривно свързан с този свят, който можеш да видиш. Това касае върховенството на Бог и се отнася до темата: „Бог е източникът на живот за всички неща“. То е информация за това. Без тази информация познанието на хората за това как Бог е източникът на живот за всички неща би било погрешно и непълно. Затова може да се каже, че това, за което говорихме днес, допълва предишните ни теми и завършва съдържанието на „Бог е източникът на живот за всички неща“. След като разбрахте това, сега способни ли сте да познавате Бог чрез това съдържание? По-важното е, че днес ви предадох много важна информация за обслужващите. Знам, че вие наистина обичате да слушате теми като тази и че наистина ви е грижа за тези неща. Затова, чувствате ли се удовлетворени от това, за което говорих днес? (Да.) Някои от другите неща може да не са ви направили много силно впечатление, но това, което казах за обслужващите, ви направи особено силно впечатление, защото тази тема докосва душата на всеки един от вас.