Бог е източникът на живот за всички неща (IV) Втора част

а. Цикълът на живот и смърт на невярващите

Нека започнем с цикъла на живот и смъртта на невярващите. След като умре, човек се отвежда от придружител от духовния свят. Какво точно от човека се отвежда? Не плътта, а душата. Когато душата на човека бъде отведена, той пристига на място, което е агенция на духовния свят и което специално приема душите на току-що починали хора. Това е първото място, където човек отива след смъртта си, което е странно за душата. Когато той бъде отведен на това място, длъжностно лице извършва първите проверки, за да потвърди името, адреса, възрастта и всички негови изживявания. Всичко, което е правил, докато е бил жив, е записано в книга и точността му се проверява. След като всичко е проверено, поведението и действията на човека през целия му живот се използват, за да се определи дали ще бъде наказан или ще продължи превъплътен като човек, което е първият етап. Плашещ ли е този първи етап? Не е твърде плашещо, защото единственото, което се случва, е, че човекът пристига на тъмно и непознато място.

Във втория етап, ако този човек е направил много лоши неща през целия си живот и е извършил много злодеяния, тогава ще бъде отведен на място, където ще бъде изпълнено наказанието. Това ще бъде мястото, което се използва специално за наказанието на хората. Конкретният начин, по който се наказват хората, зависи от греховете, които са извършили, както и от това колко злини са извършили преди да умрат — това е първата ситуация, която възниква в този втори етап. Заради лошите неща, които са направили, и злото, което са извършили преди смъртта си, когато се преродят след наказанието си — когато отново се родят в материалния свят — някои хора ще продължат да бъдат хора, а други ще станат животни. Тоест, след като човек се върне в духовния свят, той бива наказан заради злините, което е извършил; освен това, заради злините, които е направил, в следващото си прераждане той вероятно няма да се върне като човек, а като животно. Животните, в които могат да се превърнат, включват крави, коне, прасета и кучета. Някои хора могат да се преродят като птици, патици или гъски… След като се преродят като животни, когато умрат отново, те ще се върнат в духовния свят. Там, както и преди, въз основа на поведението им преди смъртта им, духовният свят ще реши дали ще се преродят като хора или не. Повечето хора извършват твърде много зло и греховете им са твърде тежки, затова те трябва да се въплътят като животни от седем до дванадесет пъти. От седем до дванадесет пъти — не е ли страшно? (Страшно е.) Какво ви плаши? Човек да се превърне в животно — това е ужасяващо. А кое е най-болезненото нещо за човек, когато се превърне в животно? Да няма език, да има само прости мисли, да може да прави само нещата, които животните правят, и да яде храната, която животните ядат, да има простия начин на мислене и езика на тялото на животно, да не може да ходи изправен, да не може да общува с хора и фактът, че нищо от поведението или дейностите на хората няма никаква връзка с животните. Тоест, освен всичко друго, да бъдеш животно те прави най-нисшето от всички живи същества и включва много повече страдание, отколкото да бъдеш човек. Това е един от аспектите на наказанието, което духовният свят налага на онези, които са извършили много зло и големи грехове. Що се отнася до строгостта на наказанието им, тя се определя в зависимост от това в какъв вид животно се превръщат те. Например, по-добре ли е да си прасе, отколкото да си куче? Дали прасето живее по-добре или по-зле от кучето? По-зле, нали? Ако хората се превърнат в крави или коне, дали ще живеят по-добре или по-зле, отколкото като прасета? (По-добре.) Ще се чувства ли по-удобно човек, ако се прероди като котка? Той пак ще е животно, а да бъдеш котка би било много по-лесно, отколкото да бъдеш крава или кон, защото котките могат да мързелуват в дрямка през по-голямата част от времето си. Да станеш крава или кон е по-трудоемко. Затова, ако човек се прероди като крава или кон, той трябва да работи усилено, което е равносилно на сурово наказание. Да станеш куче би било малко по-добре, отколкото да станеш крава или кон, защото кучето има по-близки отношения с господаря си. Някои кучета, след като са били домашни любимци в продължение на няколко години, са способни да разберат много от това, което казват техните господари. Понякога кучето може да се адаптира към настроението и изискванията на господаря си и господарят се отнася към кучето по-добре, а кучето яде и пие по-добре и когато го боли, за него се грижат повече. Дали тогава кучето не се радва на щастлив живот? Така че да си куче е по-добре, отколкото да бъдеш крава или кон. При това тежестта на наказанието на човек определя колко пъти ще се преражда като животно, както и в какъв вид животно ще се преражда.

Тъй като приживе са извършили толкова много грехове, някои хора са наказвани да се прераждат като животни между седем и дванадесет живота. След като са били наказани достатъчно пъти, при завръщането си в духовния свят те биват отведени някъде другаде — на място, където различните души, вече наказани, се подготвят да се преродят в човешки същества. На това място всяка душа се категоризира по тип според това в какво семейство ще се роди, каква роля ще изпълнява, след като се прероди, и т.н. Например някои хора ще станат певци, когато дойдат на този свят, затова са поставени сред певци; някои ще станат предприемачи, когато дойдат на този свят, и затова са поставени сред предприемачи; а ако някой трябва да стане научен изследовател, след като се превърне в човек, тогава ще бъде поставен сред научни изследователи. След като бъдат групирани, всеки от тях се изпраща в различен час и на определена дата, точно както хората днес изпращат имейли. С това ще завърши един цикъл на живот и смърт. От деня, в който човек пристигне в духовния свят, до края на наказанието му, или докато се прероди много пъти като животно и се подготви да се прероди като човек, този процес е завършен.

Що се отнася до онези, които са приключили с наказанието и не са се преродили като животни, ще бъдат ли изпратени бързо в материалния свят, за да се въплътят като хора? Или колко време ще мине, преди те да могат да пристигнат сред хората? Каква е честотата, с която това може да се случва? Има времеви ограничения за това. Всичко, което става в духовния свят, е подчинено на точни времеви ограничения и правила — които, ако обясня с числа, ще разберете. Приготовленията за прераждането на онези, които се прераждат като хора в рамките на кратък период от време, вече са направени, когато умрат. Най-краткият срок, в който това може да се случи, е три дни. За някои хора това отнема три месеца, за други отнема три години, за трети отнема тридесет години, за четвърти отнема триста години и така нататък. И така, какво може да се каже за тези времеви правила и какви са техните особености? Те се основават на това, което материалният свят — светът на човека — изисква от душата, и на ролята, която тази душа е предназначена да изпълнява на този свят. Когато хората се прераждат като обикновени хора, повечето от тях се прераждат много бързо, защото човешкият свят има належаща нужда от такива обикновени хора — и така, три дни по-късно те отново са изпратени в семейство, напълно различно от това, в което са били, преди да умрат. Въпреки това някои изпълняват особена роля на този свят. „Особена“ означава, че няма голямо търсене на тези хора в света на човека; не са необходими много хора, които да изпълняват такава роля, затова може да отнеме триста години. Тоест тази душа ще идва само веднъж на всеки триста години или дори само веднъж на три хиляди години. Защо е така? Това се дължи на факта, че в продължение на триста или три хиляди години такава роля не се изисква в света на човека, затова те се пазят някъде в духовния свят. Да вземем например Конфуций: той е оказал огромно влияние върху традиционната китайска култура и пристигането му е оказало дълбоко въздействие върху културата, знанието, традицията и идеологията на хората от онова време. Такъв човек обаче не е необходим във всяка епоха, затова той е трябвало да остане в духовния свят и да чака там триста или три хиляди години, преди да се прероди. Тъй като светът на хората не се нуждаеше от такъв човек, той трябваше да чака безучастно, защото имаше много малко роли като неговата и много малко работа за него. Поради това той трябваше да бъде държан някъде в духовния свят през по-голямата част от онова време и да бездейства, за да бъде изпратен, щом светът на човека се нуждае от него. Такива са времевите правила на духовната сфера за честотата, с която повечето хора се прераждат. Независимо дали хората са обикновени или специални, духовният свят има подходящи правила и правилни практики за процеса на техните прераждания и тези правила и практики се изпращат от Бог, а не се определят или контролират от който и да е придружител или което и да е същество от духовния свят. Сега разбирате това, нали?

Прераждането на всяка душа, ролята ѝ в този живот, семейството, в което се ражда, и начинът ѝ на живот са тясно свързани с предишния ѝ живот. В света на човека идват всякакви хора и техните роли, както и задачите, които изпълняват, са различни. А какви са тези задачи? Някои хора са дошли да изплатят дълговете си: ако са дължали на други хора твърде много пари в предишните си животи, те идват да изплатят онези дългове в този живот. Други хора междувременно са дошли да събират дългове: в предишните си животи са били измамени с твърде много неща и пари; в резултат на това, след като пристигнат в духовния свят, той им дава справедливост и им позволява да съберат дълговете си в този живот. Някои хора са дошли да се отплатят от благодарност: по време на предишния живот — т.е. предишното им прераждане — някой е бил добър към тях и понеже са получили голямата възможност да се преродят в този живот, те се прераждат, за да се отплатят от благодарност. Други междувременно са се преродили в този живот, за да претендират за животи. А за чий живот претендират? Те претендират за живота на хората, които са ги убили в предишните им животи. Накратко, настоящият живот на всеки човек е силно свързан с предишните му животи и тази връзка е неразривна. Тоест настоящият живот на всеки човек е силно повлиян от предишния. Да кажем например, че преди да умре, Джан е измамил Ли с голяма сума пари. Дали тогава Джан има дълг към Ли? Има, така че естествено ли е тогава Ли да събере дълга си от Джан? В резултат на това, след като умрат, между тях има дълг, който трябва да бъде уреден. Когато те се прераждат и Джан става човек, как Ли събира дълга си от него? Единият метод е да се прероди като син на Джан; Джан печели голяма сума пари, която след това Ли пропилява. Колкото и пари да печели Джан, синът му Ли ги пропилява. Колкото и да печели Джан, никога не е достатъчно, а междувременно синът му по някаква причина в крайна сметка все харчи парите на баща си по различни начини. Джан е озадачен и се чуди: „Защо този мой син все носи такъв лош късмет? Защо синовете на другите хора се държат толкова добре? Защо собственият ми син няма никаква амбиция, защо е толкова безполезен и неспособен да спечели никакви пари и защо все трябва да го издържам? Щом трябва да го издържам, ще го правя — но защо колкото и пари да му давам, той все има нужда от още? Защо е неспособен да работи честно, а вместо това се занимава с всякакви неща като безделие, ядене, пиене, разврат и залагания? Какво става?“. След това Джан се замисля: „Възможно е да имам дълг към него от предишен живот. Е, тогава ще го изплатя! Това няма да свърши, докато не го изплатя напълно!“. Може да дойде денят, когато Ли наистина е възстановил дълга си и докато стане на четиридесет или петдесет години, изведнъж да се опомни и да осъзнае: „Не съм направил нищо добро през цялата първа половина от живота си! Пропилях всички пари, които баща ми спечели, затова трябва да започна да съм добър човек! Ще се стегна; ще бъда честен човек, който живее правилно, и никога повече няма да причинявам скръб на баща си!“. Защо мисли така? Защо изведнъж се променя към по-добро? Има ли причина за това? Каква е причината? (Причината е, че Ли е събрал дълга си; Джан е изплатил дълга си.) В това има причина и следствие. Историята е започнала много, много отдавна, преди сегашния им живот; тази история от миналите им животи се е пренесла в настоящето и никой от двамата не може да обвинява другия. На каквото и да е учил Джан сина си, синът му никога не го е слушал и не е полагал честен труд. И все пак в деня, в който дългът е бил изплатен, е нямало нужда да учи сина си — той е разбрал по естествен път. Това е прост пример. Има ли много такива примери? (Да, има.) Какво показва това на хората? (Че трябва да бъдат добри и да не вършат зло.) Че не трябва да вършат зло и че ще има възмездие за злодеянията им! Повечето невярващи вършат много злини и техните злодеяния получават възмездие, нали? Дали обаче такова възмездие е произволно? Всяко деяние има предистория и причина за неговото възмездие. Мислиш ли, че нищо няма да ти се случи, след като измамиш някого с пари? Смяташ ли, че след като измъкнеш тези пари, няма да се сблъскаш с някакви последствия? Това би било невъзможно; наистина ще има последствия! Независимо от това кои са или дали вярват, че Бог съществува, всички хора трябва да поемат отговорност за собственото си поведение и да понесат последствията от своите действия. Що се отнася до този прост пример, в който Джан е наказан, а дългът на Ли е платен, нима това не е справедливо? Когато хората правят такива неща, това е резултатът, който се получава. Той е неотделим от управлението на духовния свят. Въпреки че са невярващи, съществуването на онези, които не вярват в Бог, е подчинено на такива небесни укази и закони. Никой не може да избяга от тях и никой не може да избегне тази реалност.

Онези, които нямат вяра, често смятат, че всичко, видимо за хората, съществува, докато всичко, което не може да се види или което е много отдалечено от хората, не съществува. Те предпочитат да вярват, че няма „цикъл на живот и смърт“ и че няма „наказание“; затова съгрешават и вършат зло без угризения. След това те биват наказвани или се прераждат като животни. Повечето от различните видове хора сред невярващите попадат в този порочен кръг. Това е така, защото те не знаят, че духовният свят е строг в управлението на всички живи същества. Независимо дали вярваш или не, този факт съществува, защото нито един човек или предмет не може да избяга от обхвата на това, което Бог наблюдава с очите Си, и нито един човек или предмет не може да избегне правилата и ограниченията на Неговите небесни укази и закони. Така този прост пример казва на всички, че независимо от това дали вярваш в Бог или не, е неприемливо да грешиш и да вършиш зло и че всички действия водят до последствия. Когато някой, който е измамил друг с пари, е наказан, такова наказание е справедливо. Често срещано поведение като това се наказва в духовния свят и такова наказание се налага чрез законите и небесните укази на Бог. Следователно тежко престъпното и зло поведение — изнасилване и грабеж, измама и заблуда, кражба и обир, убийство и палеж и т.н. — подлежи на още повече различни по тежест наказания. Какво включват тези наказания с различна тежест? Някои от тях установяват степента на тежест според времето, други — според различни методики; трети — като определят къде да отидат хората, когато се прераждат. Например някои хора са с мръсна уста. Какво значи да имат „мръсна уста“? Това означава, че често ругаят другите и използват лош език, който обижда другите. Какво показва лошият език? Той показва, че човекът има зло сърце. От устите на такива хора често излизат нецензурни изрази, които са обидни за другите, и този лош език води до тежки последствия. След като тези хора умрат и получат съответното наказание, те може да се преродят като неми. Някои хора са много пресметливи, докато са още живи; те често се възползват от другите, дребните им интриги са особено добре планирани и нанасят много вреди на хората. Когато се преродят, те може да бъдат малоумни или хора, които са с умствени увреждания. Някои хора често надничат в личните дела на другите; очите им виждат много неща, за които не би трябвало да са осведомени, и те научават много неща, които не би трябвало да знаят. В резултат на това, когато се преродят, те може да бъдат слепи. Някои хора са много пъргави приживе; те често се бият и вършат много злини. Заради това те може да се преродят инвалиди, сакати или без ръка; в други случаи те биха могли да се преродят като гърбави или кривоврати, да куцат, единият им крак да е по-къс от другия и т.н. Така те са подложени на различни наказания, в зависимост от степента на злото, което са извършили приживе. Защо мислите, че някои хора имат мързеливо око? Има ли много такива хора? В наши дни те са доста. Някои хора имат мързеливо око, защото в миналите си животи са използвали твърде много очите си и са вършили много лоши неща, затова са родени в този живот с мързеливо око, а в сериозни случаи дори се раждат слепи. Това е възмездие! Някои хора се разбират добре с останалите, преди да умрат; те вършат много добрини за своите роднини, приятели, колеги или за хората, свързани с тях. Те дават за благотворителност и се грижат за другите или им помагат финансово и хората ги ценят много високо. Когато такива хора се върнат в духовния свят, те не се наказват. Ако един невярващ не бъде наказан по никакъв начин, това означава, че е бил много добър човек. Вместо да вярват в съществуването на Бог, те вярват само в Стареца на небето. Такива хора вярват само, че над тях има дух, който наблюдава всичко, което правят — това е всичко, в което вярват. В резултат на това този човек се държи много по-добре. Такива хора са добросърдечни и милосърдни и когато накрая се завърнат в духовния свят, той ще се отнася много добре с тях и те скоро ще се преродят. Когато се преродят, в какви семейства ще пристигнат? Макар че тези семейства няма да са богати, в тях няма да има зло, а хармония между членовете им; в тях тези преродени хора ще прекарат безопасни и щастливи дни и всички ще бъдат радостни и ще водят добър живот. Когато тези хора достигнат зряла възраст, те ще имат големи семейство и род, децата им ще бъдат талантливи и ще се радват на успех, а семействата им ще се радват на късмет — и такъв изход е свързан с миналите животи на тези хора в огромна степен. Тоест къде отиват хората, след като умрат и се преродят, независимо дали са мъже или жени, какви са техните мисии, през какво ще преминат в живота, какви трудности ще изпитат, на какви благословии ще се радват, кого ще срещнат и какво ще им се случи — никой не може да предвиди тези неща, да ги избегне или да се скрие от тях. Тоест след като животът ти е определен, каквото и да ти се случи — както и да се опитваш да го избегнеш и с каквито и да е средства — няма начин да нарушиш житейския път, който Бог е определил за теб в духовния свят. Защото, когато се преродиш, съдбата на живота ти вече е определена. Независимо дали е добра или лоша, всеки трябва да се изправи пред това и да продължи напред. Това е въпрос, който никой, който живее на този свят, не може да избегне, и няма по-реален въпрос от този. Всички вие разбрахте всичко, което казах, нали?

След като разбрахте тези неща, видяхте ли, че Бог има много строги и сурови проверки и управление за цикъла на живот и смърт на невярващите? Първо, Той е постановил различни небесни укази, закони и системи в духовната сфера и след като са обявени, те се прилагат много стриктно, както е определено от Бог, от същества на различни длъжности в духовния свят и никой не би посмял да ги наруши. Следователно, в цикъла на живота и смъртта на хората в света на човека, независимо дали някой се преражда като животно или като човек, има закони и за двете. Понеже тези закони идат от Бог, никой не смее и никой не е способен да ги наруши. Само благодарение на това върховенство на Бог и тъй като такива закони съществуват, материалният свят, който хората виждат, е постоянен и подреден; само заради това върховенство на Бог хората са в състояние да съжителстват мирно с другия свят, който е напълно невидим за тях, и могат да живеят в хармония с него — всичко това е неотделимо от Божието върховенство. След като плътският живот на човек приключи, душата все още има живот и какво би станало, ако не беше под Божието управление? Душата ще се скита навсякъде, ще се натрапва навсякъде и дори ще вреди на живите същества в човешкия свят. Такава вреда не само ще бъде нанесена на хората, а може да бъде нанесена и на растенията и животните, но първите, които ще пострадат, ще бъдат хората. Ако това се случи — ако такава душа е без управление, истински наранява хората и действително върши зли неща — тогава с тази душа също ще се отнесат подобаващо в духовния свят: ако нещата са сериозни, душата скоро ще да престане да съществува и ще бъде унищожена. Ако е възможно, тя ще бъде поставена някъде и след това преродена. Тоест управлението на различните души в духовния свят е добре устроено и се извършва в съответствие с етапи и правила. Само заради такова управление материалният свят на човека не е изпаднал в хаос, хората от материалния свят притежават нормален манталитет, нормална рационалност и добре устроен плътски живот. Едва след като човечеството има такъв нормален живот, онези, които живеят в плът, ще могат да продължат да процъфтяват и да се възпроизвеждат поколение след поколение.

Какво мислите за словата, които току-що чухте? Нови ли са за вас? Какви впечатления оставиха у вас днешните теми на общение? Освен тяхната новост, чувствате ли нещо друго? (Хората трябва да се държат добре и можем да видим, че Бог е велик и трябва да бъде почитан.) (След като чух току-що Божията беседа за това как Бог планира края на различните типове хора, от една страна чувствам, че Неговият нрав не допуска никакво оскърбление и че трябва да се боя от Него; от друга страна съм наясно какви хора харесва Бог и какви — не, затова искам да бъда един от онези, които Той харесва.) Виждате ли, че Бог е принципен в действията Си в тази сфера? Какви са принципите, според които действа Той? (Той определя края на хората според всичко, което вършат.) Става дума за различния край на невярващите, за който току-що говорихме. Когато става въпрос за невярващи, дали принципът, който стои зад Божиите действия, е възнаграждаване на добрите и наказване на злите? Има ли изключения? (Не.) Виждате ли, че зад Божиите действия стои принцип? Невярващите всъщност не вярват в Бог, нито се подчиняват на Неговото ръководство. Освен това те не са наясно с Неговото върховенство, камо ли да Го признават. Още по-сериозно е, че те оскверняват Бог, проклинат Го и са враждебни към онези, които вярват в Бог. Въпреки това тяхно отношение към Бог Неговото управление над тях пак не се отклонява от Неговите принципи; Той ги управлява планомерно, в съответствие със Своите принципи и Своя нрав. Как се отнася Той към тяхната враждебност? Като към невежество! В резултат на това Той е правил така, че тези хора — т.е. по-голямата част от невярващите — да се преродят като животни в миналото. И така, какво точно представляват невярващите в Божиите очи? Всички те са зверове. Бог управлява зверовете, както и човечеството, и за такива хора Той има същите принципи. Дори в Неговото управление на тези хора може все още да се види Неговият нрав, както и Неговите закони, които стоят зад Неговото господство над всички неща. И така, виждате ли Божието върховенство в принципите, чрез които Той управлява невярващите, които току-що споменах? Виждате ли праведния Божи нрав? (Да.) С други думи, независимо с кое от всички неща се справя Бог, Той действа според Своите принципи и Своя нрав. Това е същината на Бог; Той никога не би нарушил произволно законите или небесните укази, които е постановил, само защото гледа на такива хора като на зверове. Бог действа принципно, ни най-малко не действа необмислено, а действията Му изобщо не се влияят от никакви фактори. Всичко, което Той прави, се подчинява на Неговите собствени принципи. Това е така, защото Бог притежава същината на Самия Бог; това е аспект от Неговата същина, който никое сътворено същество не притежава. Бог е добросъвестен и отговорен в третирането на всеки предмет, човек и живо същество сред всички неща, които е създал, в подхода Си към тях, в управлението им, в ръководенето им и във властването Си над тях и никога не е бил небрежен в това отношение. Към онези, които са добри, Той е милостив и добър; на онези, които са зли, Той налага безмилостно наказание, а за различните живи същества Той своевременно и редовно предприема подходящи мерки в зависимост от различните изисквания на човешкия свят по различно време, така че тези различни живи същества да се прераждат според ролите, които изпълняват, планомерно, и да се движат между материалния и духовния свят по методичен начин.

Смъртта на живо същество — прекратяването на физическия живот — означава, че живото същество е преминало от материалния в духовния свят, докато раждането на нов физически живот означава, че живото същество е дошло от духовния в материалния свят и е започнало да поема и да изпълнява своята роля. Независимо дали става въпрос за заминаването или пристигането на едно същество, и двете са неразделно свързани с делото на духовния свят. Докато някой дойде в материалния свят, Бог вече е създал подходящ ред и определение в духовния свят за това в кое семейство ще отиде онзи човек, в коя епоха ще пристигне, часа, в който ще пристигне, и ролята, която ще изпълнява. В този смисъл целият живот на този човек — нещата, които прави, и пътищата, по които поема — ще протича в съответствие с реда, установен в духовния свят, без ни най-малко отклонение. Освен това моментът, в който физическият живот приключва, както и начинът и мястото на неговото приключване, са ясни и разпознаваеми за духовния свят. Бог управлява материалния свят, Той също така управлява духовния свят и Той няма да забави нормалния цикъл на живот и смърт на една душа, нито някога ще допусне грешки в реда на този цикъл. Всеки от придружителите на официални постове в духовния свят изпълнява своите индивидуални задачи и върши онова, което трябва да върши, в съответствие с инструкциите и правилата на Бог. Затова в света на човечеството всяко материално явление, наблюдавано от човека, е подредено и не съдържа хаос. Всичко това се дължи на Божието планомерно управление над всички неща, както и на факта, че Неговата власт господства над всичко. Неговата власт включва материалния свят, в който живее човекът, и освен това — невидимия духовен свят, който стои зад човечеството. Следователно, ако хората искат да имат добър живот и се надяват да живеят в приятна среда, освен че им е осигурен целият видим материален свят, трябва да им бъде осигурен и духовният свят, който никой не може да види, който управлява всяко живо същество в името на човечеството и който е подреден. Така, след като казахме, че Бог е източникът на живот за всички неща, не повишихме ли нашето осъзнаване и разбиране за „всички неща“? (Да.)