Божията святост (III) Трета част

Триковете, с които си служи Сатана, за да покварява хората

А сега да се върнем към разговора за средствата, до които прибягва Сатана, за да покварява човека. Току-що обсъдихме различните начини, по които Бог работи върху хората и които всеки от вас може да изпита сам, така че няма да навлизам в твърде големи подробности. Но може би в сърцата си не сте наясно с какви трикове и стратегии си служи Сатана, за да покварява хората, или поне нямате конкретни познания за тях. Дали ще ви е от полза отново да ви поговоря за това? Искате ли да го научите? Вероятно някои от вас ще попитат: „Защо да говорим пак за Сатана? Ядосваме се всеки път щом го споменем, и, като чуем името му, ни обзема тревога“. Колкото и да ви обезпокоява темата, трябва да застанете лице в лице с фактите. Тези неща трябва да бъдат ясно изречени и обяснени, за да добие човек разбиране за тях; в противен случай хората не биха могли действително да се освободят от сатанинското влияние.

Вече обсъдихме петте начина, по които Сатана сее поквара сред хората, а това включва и сатанинските трикове. Начините, по които той покварява човеците, са само повърхността; по-коварни са триковете, скрити под тази повърхност, с които Сатана постига целите си. Какви са те? Хайде, обобщете ги. (Мами, изкушава и принуждава.) Колкото повече от тях изброявате, толкова повече се доближавате до действителността. Явно сте дълбоко увредени от Сатана и реагирате на темата много емоционално. (Той също така говори примамливо. Влияе върху хората и ги завзема насила.) Насилствено завземане — това оставя у хората особено дълбоки впечатления. Те се страхуват да не бъдат завладени от Сатана насила. Сещате ли се и за други негови трикове? (Вреди на хората жестоко, отправя заплахи и примамливи предложения и лъже.) Лъжата е една от неговите тактики. Сатана лъже, за да те измами. Какво е естеството на лъжата? Не е ли еднаква с измамата? Целта на лъжите е да те измамят. Има ли още сатанински трикове? Кажете ми всички трикове на Сатана, за които се сещате. (Съблазнява, наврежда, заслепява и подвежда.) Повечето от вас имат еднакво отношение към това подвеждане. Още нещо? (Контролира човека, завладява го, тероризира го и му пречи да вярва в Бог.) Известно ми е общото значение на нещата, които изброявате, и това е добре. Всички знаете нещо по темата, затова нека обобщим тези негови трикове.

Сатана прилага шест основни трика, за да поквари човека

Първият е контрол и принуда. Тоест, Сатана прави всичко възможно, за да завладее сърцето ти. Какво означава „принуда“? Означава, че прибягва до заплашителни и силови тактики, за да те накара да му се подчиниш, принуждавайки те да мислиш до какви последици би довело твоето неподчинение. Обзема те страх, не смееш да му се противопоставиш и затова му се подчиняваш.

Вторият му трик се състои в хитрини и измами. Какво означава „хитрини и измами“? Сатана си измисля разни истории и лъжи и те подвежда да повярваш в тях. Никога не ти казва, че човекът е създаден от Бог, но и не заявява направо, че не си създаден от Бог. Изобщо не споменава думата „Бог“, а я замества с други думи, за да те подведе и да нямаш понятие за съществуването на Бог. Естествено, тази „хитрина“ се изразява в още много аспекти, не само в този.

Третият му трик е насилствената индоктринация. Какво индоктринира насилствено у хората? Дали насилствената индоктринация е доброволен избор на човека? Дали човекът дава своето съгласие? Категорично не. Дори и да си несъгласен, ръцете ти са вързани. Без да се усетиш, Сатана те индоктринира, като ти втълпява своето мислене, своите житейски правила и своята същност.

Четвъртият му трик се състои в заплахи и заблуди. Тоест, Сатана прибягва до най-различни трикове, за да го приемеш, да го следваш и да му служиш. Не би се спрял пред нищо, за да постигне целите си. Понякога ти оказва дребни услуги, като същевременно те подмамва към греха. Откажеш ли да го последваш, ще те накара да страдаш и ще те накаже, ще те напада по различни начини и ще крои планове срещу теб.

Петият трик се изразява в подвеждане и вцепенение. С „подвеждане и вцепенение“ обозначаваме умението на Сатана да втълпява на хората сладки и наглед приемливи думи и идеи, които съответстват на представите им — струва им се, че той проявява разбиране към плътското състояние на хората и е загрижен за живота им и за бъдещето им, докато в действителност едничката му цел е да те измами. После те парализира, за да не различаваш добро от зло, неусетно да се поддадеш на измамата и така той да установи властта си над теб.

Шестият му трик е унищожението на ума и тялото. Коя част от човека унищожава Сатана? Той унищожава ума ти, така че да те лиши от съпротивителни сили, което ще рече, че сърцето ти постепенно и против волята ти приема Сатана. Той ти втълпява тези неща ежедневно, непрестанно се възползва от тези идеи и общоприети вярвания, за да ти влияе и да те оформи според желанията си, и така малко по малко те подкопава, докато убие стремежа ти да си добър човек и спреш да отстояваш това, което определяш като „справедливост“. Без да усетиш, вече си лишен от волята да плуваш срещу течението, а вместо това се оставяш да те носи. „Унищожението“ се изразява в упражнения от Сатана толкова силен тормоз, че хората се превръщат в сенки на самите себе си и губят човешкия си облик. Тогава Сатана ги напада, обладава и поглъща.

Всеки от тези трикове, които Сатана прилага, за да поквари хората, отнема съпротивителните им сили и всяка от тях може да се окаже смъртоносна. С други думи, всички действия и трикове на Сатана водят до упадъка ти, поставят те под неговата власт и те завличат в тресавището на злото и греховността. Такива са триковете, с които Сатана покварява хората.

Можем да кажем, че Сатана е нечестив, но за да потвърдим това, все пак трябва да разгледаме последиците, до които води сатанинската поквара, и нравите и същността, които втълпява на хората. Всички вие знаете по нещо за това, така че говорете. Какви са последиците от сатанинската поквара? Какви покварени нрави изразяват и проявяват хората? (Високомерие и арогантност, себелюбие и коварство, подмолност и измамливост, вероломство, злоба и липса на всякаква човешка природа.) Като цяло можем да кажем, че са лишени от човешка природа. А сега да чуем и други братя и сестри. (Щом бъде покварен от Сатана, човек най-често проявява арогантност и самомнителност, важничи и е самодоволен, става алчен и себелюбив. Това са най-сериозните проблеми според мен.) (Щом Сатана ги поквари, хората са готови на всичко, за да се домогнат до вещи и богатства. Дори стават враждебни към Бог, противят Му се, бунтуват се срещу Него и губят съвестта и здравия разум, които човек трябва да притежава.) Всичко, което изредихте, е в основата си едно и също, макар и с несъществени разлики; просто описанията на някои от вас бяха по-подробни. Да обобщим — най-изявените черти на поквареното човечество са арогантност, измамливост, злонамереност и себелюбие. Но всички вие пропуснахте едно нещо. Тези хора губят съвестта си, здравия си разум и човешката си природа, но пропуснахте да споменете още нещо, което е от изключително значение — предателство. Крайният резултат от тези нрави, съществуващи у всеки покварен от Сатана, е предателството спрямо Бог. Каквото и да каже Бог на хората и както и да работи върху тях, те не го взимат под внимание, макар и да знаят, че това е истина. С други думи, вече не зачитат Бог и Го предават; това е последицата от посятата в човека сатанинска поквара. Това важи за всички покварени нрави на човека. Има ли сред начините, по които Сатана покварява хората — знанието, което усвояват, науката, която изучават, разбирането им за суеверията и традиционните култури и социалните тенденции — поне един, който да бъде ползван от човека за ориентир кое е справедливо и кое е несправедливо? Има ли сред тях нещо, което да помогне на хората да разберат кое е свято и кое е нечестиво? Има ли някакви стандарти, по които да измерим тези неща? (Не.) Няма стандарти, няма и основа, на която да стъпи човек. Дори и да знаят думата „свят“, никой човек не познава истинското ѝ значение. А могат ли нещата, които Сатана носи на хората, да им помогнат да узнаят истината? Биха ли им помогнали да живеят по-човечно? Да живеят по такъв начин, че по-силно да почитат Бог? (Не.) Очевидно е, че те не допринасят за почитта на хората към Бог, нито им помагат да разберат истината и да знаят що е святост и що е нечестивост. Обратното, човеците са все по-изпаднали и се отдалечават все повече от Бог. Ето защо казваме, че Сатана е нечестив. След като анализирахме толкова голяма част от сатанинската нечестива същност, дали открихте у него някаква частица святост, било то в същността му или във вашето разбиране за същината му? (Не.) Да, това е сигурно. А дали видяхте същината на Сатана макар и слабо да наподобява Божията в някакво отношение? (Не.) Дали някоя проява на Сатана има каквато и да е прилика с Бог? (Не.) Тогава нека ви попитам следното: как ще определите със свои думи точно какво е Божията святост? Преди всичко ми кажете в какъв контекст използваме фразата „светостта на Бог“? Дали във връзка с Божията същина? Или свързваме тези думи с някоя черта на Божия нрав? (Казваме ги във връзка с Божията същина.) Трябва да намерим точна опора, от която да пристъпим към желаната тема на беседване. Тези думи се използват във връзка с Божията същина. Първо използвахме сатанинската нечестива природа за контрастиращ предмет на Божията същност. Откри ли в Бог нещо от същината на Сатана? А нещичко от същината на човеците? (Не, нищо. Бог не е арогантен, не е себелюбив, не е предател и това разкрива пред нас Неговата свята същина.) Бихте ли добавили още нещо? (Бог не съдържа и следа от покварения сатанински нрав. Сатана е изцяло отрицателен, докато Бог е изцяло положителен. Виждаме, че Бог неизменно е на наша страна, бди над нас, закриля ни през целия ни живот — още от мънички до ден-днешен, особено когато сме объркани и се отклоним от пътя. В Бог няма лъжовност и измама. Той говори разбираемо и ясно и това също е израз на истинската Му същина.) Отлично! (Бог не съдържа нито частица от покварения сатанински нрав — у Него няма лицемерие, Той не се хвали, не дава празни обещания и не мами. Бог е единственият, в Когото човекът може да вярва. Бог е предан и искрен. От Божието дело виждаме, че Той призовава хората да бъдат честни, дарява ги с мъдрост и със способността да разграничават добро от лошо, да имат добра преценка за хора, неща и събития. В това откриваме Божията святост.) Приключихте ли? Доволни ли сте от това, което казахте? Доколко наистина разбирате Бог в сърцата си? До каква степен вниквате в Божията святост? Зная, че в сърцето си всеки един от вас интуитивно схваща това до една или друга степен, защото всеки човек усеща Божията работа върху себе си и получава в различна степен много неща от Бог: милост и благословии, просветление и озарение, а също и Божието правосъдие и наказание — и поради тези неща човек добива известно елементарно разбиране за същината на Бог.

При все че обектът на днешната ни беседа, Божията святост, може да се стори странен на повечето хора, независимо от това вече подехме темата и, напредвайки по пътя, вие ще добиете по-дълбоко разбиране за нея. Необходимо е постепенно да почувствате и да разберете по време на личното си преживяване. Засега вашето почиващо на възприятията ви разбиране за Божията същина изисква още дълго да учите, да потвърждавате, да усещате и да изживявате, докато някой ден дълбоко в сърцата си не получите откровението за „Божията святост“ — тя означава, че Божията същина е съвършена, че Божията любов е безкористна, че Бог дарява всичко на човека безкористно, и ще разберете, че Божията святост е безукорна и неопетнена. Тези страни на Божията същина не са празни думи, с които Той подчертава Своята идентичност. Бог ползва същината Си, за да се отнесе с всеки отделен човек с тиха искреност. Иначе казано, същината на Бог не е изпразнена от съдържание, теоретична или догматична; при това тя определено не е вид познание. Тя не е вид образование за човека, а същинското откровение за Божиите действия и разкритата същина на това, което Бог притежава и представлява. Човекът трябва да опознае тази същина и да вникне в нея, защото всички Негови постъпки и всяка дума, която произнася, са с огромна стойност и значение за всеки един човек. Когато вникнеш в Божията святост, ще можеш да повярваш в Него истински; когато вникнеш в Божията святост, действително ще осъзнаеш същинското значение на думите „Самият Бог, единственият“. В ума ти няма да остане място за фантазии, че би могъл да избереш други пътеки, по които да поемеш, и вече няма да си склонен да предадеш всичко, което Бог е отредил за теб. Тъй като Божията същина е свята, това означава, че само чрез Бог можеш да поемеш по правилния, светъл път на човешкия живот; само чрез Бог ще узнаеш смисъла на живота; само чрез Бог ще изживееш истинската човешка природа, ще познаеш истината и ще я притежаваш. Само чрез Бог можеш да получиш живот от истината. Единствено Самият Бог може да ти помогне да отбягваш злото и да те избави от вредата и контрола на Сатана. Никой и нищо освен Бог не може да те спаси от морето от страдания, за да не се измъчваш повече. Това е обусловено от Божията същина. Сам Бог е единственият, Който ти дарява спасение толкова безкористно; само Бог носи върховна отговорност за твоето бъдеще, за твоята съдба и за твоя живот. Той подрежда всички неща за теб. Това е непостижимо за всичко сътворено или несътворено. Тъй като нищо сътворено или несътворено не притежава същност, подобна на Божията, нищо и никой не може да те спаси или да те поведе. Такава е значимостта на Божията същина за човека. Навярно чувствате, че казаното от Мен може да ви е от известна помощ по принцип. Но ако се стремиш към истината, ако обичаш истината, в процеса на твоето преживяване тези думи не само ще променят съдбата ти, но и ще те поведат по правилния път на човешкия живот. Нали разбирате това? Дали вече се събуди интересът ви да опознаете Божията същина? (Да.) Радвам се да науча, че се интересувате. С това приключваме темата за опознаването на Божията святост за днес.

***

Бих искал да поговорим за нещо, което направихте в началото на днешното ни събиране и което Ме изненада. Вероятно някои от вас питаят признателност към Мен, може би сте изпитали чувство на благодарност и тази ваша емоция намери израз в съответно действие. Стореното от вас не заслужава укор — то не е нито правилно, нито погрешно, но искам да разберете нещо. Какво е то? Първо, искам да ви питам какво всъщност направихте току-що? Дали понечихте да легнете по очи, или да коленичите в знак на почит? Кой ще Ми каже? (Мисля, че понечихме да легнем по очи.) Мислите, че искахте да легнете пред Мен, а за какво е знак това? (За почит.) Тогава какво е колениченето в израз на почит? Досега не съм споделял с вас мисли за това, но чувствам, че днес е необходимо да го направя. Лягате ли по очи на обичайните си събирания? (Не.) А по очи ли лежите, докато се молите? (Да.) Стига ситуацията да ви го позволява, всеки път ли заемате това положение, за да отправите молитва? (Да.) Това е добре. Но днес искам да разберете, че Бог приема коленопреклонност само от два типа хора. Не е нужно да търсите съвети в Библията или в делата и поведението на някои духовни личности. Вместо това сега ще ви кажа истината. Първо, не е едно и също дали ще легнете по очи, или ще коленичите в израз на почит. Защо Бог приема жестовете на коленопреклонност на онези, които лягат по очи пред Него? Защото Той привиква някого при Себе Си и го призовава да приеме определена Божия заръка — тогава Бог му позволява да се просне по очи пред Него. Това са първият тип хора. Вторият тип са онези, които коленичат в знак на почит, защото се боят от Бог и отбягват злото. Само това са, два типа. Към кой от двата принадлежите вие? Можете ли да кажете? Това е истината, дори и леко да ви засегне. Не говорим за жестовете на коленопреклонност по време на молитва — те са уместни, така и трябва да бъде, защото, когато се молят, хората обикновено молят за нещо, разтварят сърцата си за Бог и застават лице в лице с Него. Молитвата е общение и диалог, сърдечен разговор с Бог. Колениченето като израз на почит не бива да е формален жест. Целта Ми не е да ви упреквам за стореното днес. Обяснението има за цел да ви помогне да разберете този принцип — нали знаете, че е така? (Да, знаем.) Казвам ви това, за да не се повтаря повече. И така, дали хората изобщо имат случай да лягат по очи или да коленичат пред Бог? Не е речено, че никога няма да имат такава възможност. И този ден ще настъпи рано или късно, но още не е дошъл моментът. Разбирате ли? Чувствате ли се засегнати? (Не.) Това е добре. Може би тези думи ще ви мотивират и вдъхновят да узнаете в сърцата си настоящите затруднения в общуването между Бог и човека и да разберете от какво естество е сегашното взаимоотношение между Бог и хората. При все че напоследък обсъждахме и разменихме още мисли, в човешкото разбиране за Бог все още има доста пропуски. Човекът трябва да измине още много по пътя към проникновението за Бог. Намерението Ми не е да ви поставям това като спешно задание, нито да ви пришпорвам да изразите тези стремления и чувства. Жестът, с който Ме посрещнахте днес, вероятно изразява истинските ви чувства и Аз усетих това. Докато го правехте, Ми се прииска да стана и да отправя към вас най-добрите Си пожелания, защото желая всички вие да сте добре. Затова със всяка Своя дума или действие правя всичко по силите Си да ви помогна, да ви напътствам, за да добиете правилното разбиране и вярната гледна точка за всички неща. Успявате да вникнете в това, нали? (Да.) Това е добре. Макар че хората имат известно разбиране за различните нагласи на Бог, за аспектите на онова, което Бог притежава и представлява, и за делото, което Той осъществява, в голямата си част това разбиране не стига по-далеч от изчитането на писани думи или разбирането им на нивото на доктрината. На хората им липсва най-вече истинското разбиране и вникване, които идват с непосредствения опит. При все че Бог използва разнообразни начини да пробуди човешките сърца, може да се каже, че има още много път да се извърви, докато сърцето на всеки човек се пробуди дотолкова, доколкото може да се пробуди. Не искам никой от вас да се чувства сякаш Бог го е оставил навън на студа, че го е изоставил или го е презрял. Едничкото Ми желание е да видя как всеки от вас поема по пътя на стремежа към истината и се стреми да разбере Бог, как крачи напред непоколебимо, без опасения и без товар. Каквито и да са прегрешенията ти, колкото и надалеч да си се отклонил от пътя и колкото и сериозни да са простъпките ти, не ги носи със себе си като бреме, като допълнителен товар по своя път към познаването на Бог. Продължавай да крачиш напред. Във всеки един момент Божието намерение да спаси човечеството остава непроменено. Това е най-ценната част от Божията същина. Почувствахте ли се малко по-спокойни? (Да.) Надявам се да възприемете правилния подход към всички неща и към думите, които Аз изрекох. С това слагам край на днешното ни общение. До скоро!

11 януари 2014 г.