Божията святост (III) Втора част

Да разберем Божията святост чрез това, което Той прави за човека

Когато Сатана покварява хората или необуздано им вреди, Бог не стои безучастно отстрани, нито пък пренебрегва онези, които Той е Избрал и никога не им обръща гръб. Всички сатанински действия са ясно видими и разбираеми за Бог. Каквото и да предприеме Сатана, каквато и тенденция да посее, Бог знае всичко, което Сатана се опитва да постигне, и Бог не изоставя онези, които е избрал. Вместо това Той предприема всички необходими действия тихо и дискретно, без да привлича внимание. Когато Бог започне да работи върху някого, когато избере някого, Той не обявява това на никого, не известява Сатана, а още по-малко прави нещо много забележимо. Той просто прави необходимото много тихо, много естествено. Първо избира за теб семейство; Бог предварително определя семейния ти произход, родителите ти, предците ти. С други думи, тези Негови решения не са внезапни хрумвания, а са част от отдавна започнатото Му дело. Веднъж избрал за теб семейство, Той избира и датата, на която да се родиш. После наблюдава момента, в който с плач се появяваш на света. Наблюдава раждането ти, наглежда те, докато произнасяш първите си думи и прохождаш с неуверени стъпки. Правиш една крачка, после втора и след това вече умееш да тичаш, да скачаш, да говориш и да изразяваш чувствата си… Сатана втренчено наблюдава израстването на всеки човек като тигър, дебнещ плячката си. Но в осъществяването на делото Си Бог никога не търпи ограниченията, произтичащи от хора и събития, неща, пространство или време; Той действа според волята Си и според необходимостта. В процеса на израстването си е вероятно да се сблъскаш с много неща, които не ти допадат, както и болести и трудности. Но докато вървиш по житейския си път, Бог направлява живота ти и бъдещето ти отблизо. Той ти дава валидна гаранция, траеща цял живот, защото е застанал до теб, пази те и се грижи за теб. Ти растеш, без да го осъзнаваш. После започваш да срещаш нови неща и да опознаваш света и хората. Всичко е ново и вълнуващо за теб. Намираш си приятни занимания. Заживяваш в собствената си човешка природа, в свое пространство и нямаш ни най-малко понятие за съществуването на Бог. Но Той наблюдава всеки миг от израстването ти и всяка стъпка, която правиш, крачейки напред. Дори и когато усвояваш знания или изучаваш някоя наука, Бог неотклонно стои до теб при всяка твоя стъпка. Ти си точно като останалите хора — опознавайки света и навлизайки в него, изграждаш свои идеали, имаш любими занимания и интереси и храниш големи амбиции. Често обмисляш бъдещето си и чертаеш надеждите си за него. Но Бог ясно вижда всичко случващо се по житейския ти път. Ти може и да си забравил собственото си минало, но за Бог не съществува никой, който да те разбира по-добре от Него. Живееш, израстваш и съзряваш под Неговия взор. През този период най-важната Божия задача е неподозирана и незнайна за никого. Бог със сигурност не я съобщава на никого. Какво е това най-важно нещо? То може да бъде определено като Божието уверение, че ще спаси даден човек. Това ще рече, че ако Бог желае да го спаси, Той трябва да го направи. Тази задача е жизненоважна както за човека, така и за Бог. Знаете ли в какво се изразява тя? Струва ми се, че нямате нито усещане, нито понятие какво представлява, така че ще ви кажа. Бог непрестанно е работил с теб от момента на раждането ти до днес, но не ти дава подробен отчет за всичко извършено от Него. Бог не ти съобщи това, нито ти позволи да го узнаеш. Всички Негови действия обаче са важни за човечеството. За Бог те са просто неща, които трябва да свърши. В сърцето Си Бог таи нещо важно, което желае да осъществи и чиято значимост далеч надхвърля тази на останалите Му дела, а именно: Бог трябва да осигури безопасността на човеците от момента на раждането им до днес. Чувайки тези думи, вие вероятно не ги разбирате добре и се питате: „Дали пък тази безопасност е чак толкова важна?“. Какво е буквалното значение на думата „безопасност“? Може би ѝ придавате значението на мир, а може би я тълкувате като живот без никакви премеждия и бедствия, нормален и добър живот. Но сърцата ви сигурно ви подсказват, че нещата не са толкова прости. Та, какво точно е това, за което ви казах, че трябва да осъществи Бог? В какво се изразява безопасността за Него? Дали е гаранция за „безопасност“ в обичайното значение на думата? Не. Тогава какво върши Бог? Тази „безопасност“ означава, че няма да бъдете погълнати от Сатана. Важно ли е това? Това да не ви погълне Сатана дали има отношение към безопасността ви? Да, то засяга личната ви безопасност и няма нищо по-важно от него. Щом бъдеш погълнат от Сатана, душата и плътта ти вече не принадлежат на Бог. Вече не подлежиш на Божието спасение. Бог изоставя душите и човеците, които Сатана е погълнал. Затова казвам, че най-важното нещо, което Бог трябва да направи, е да ти гарантира тази безопасност, да те опази, за да не те погълне Сатана. Това е много важно, нали? Защо тогава не можете да отговорите? Изглежда сте неспособни да усетите великото Божие милосърдие!

Божиите дела съвсем не се изчерпват с осигуряване на безопасността на хората и гарантирането, че те няма да бъдат погълнати от Сатана. Бог извършва и много подготвителна работа, преди да избере и спаси някого. Първо, Той изключително грижливо подготвя характера, който ще имаш, семейството, в което ще се родиш, кои ще са родителите ти, колко братя и сестри ще имаш, с какво обществено положение, икономически статус и условия ще бъде семейството, в което ти е отредено да се появиш. Знаете ли в какъв тип семейства се раждат повечето Божии избраници? Дали във видни семейства? Не можем да твърдим с категорична сигурност, че нито един не е роден в такова семейство — има такива, но са по-скоро изключения. Дали избраниците Му са деца на изключително богати семейства, на мултимилионери и милиардери? Не, почти никога не произхождат от такива семейства. Тогава какъв тип семейства урежда Бог за повечето Си избраници? (Обикновени семейства.) А кои семейства отговарят на определението „обикновени“? В него се включват семействата на работещите хора — тоест онези, които разчитат на заплата, за да преживяват, и могат да си позволят неща от първа необходимост, но не са особено заможни. В него се включват и фермерските семейства, чийто поминък зависи от засятата реколта. Препитават се с добитото и имат дрехи на гърба си, не остават гладни или на студено. Има и семейства на дребни предприемачи, както и на хора на умствения труд — те също могат да се причислят към обикновените семейства. Някои от родителите са чиновници или низши държавни служители, които също не принадлежат към видните семейства. Повечето избраници се раждат в обикновени семейства и всичко това е уредено от Бог. С други думи, средата, в която живееш, не е тази на богато семейство, както хората може би си представят, и това е семейството, което Бог е определил за теб. Повечето хора живеят според ограниченията, идващи с този тип семейство. А общественото им положение? Финансовото състояние на повечето родители е средностатистическо и те не се ползват с високо обществено положение — радват се на това, че изобщо имат работа. Дали тази категория включва партийни водачи или президенти? Не, нали? Най-издигнатите сред тях оглавяват дребни фирми или са техни собственици. И по обществено положение, и по благосъстояние се нареждат някъде по средата. Друг фактор е семейната обстановка. Първо, сред тези семейства няма родители, които да насочват децата си към занаята на прорицателите и гадателите; малцина от тях се занимават с подобни неща. Повечето родители са съвсем нормални. Докато си избира хора, Бог създава за тях този вид среда, която силно подпомага делото Му по спасението. Привидно изглежда, че Бог не е сторил нищо особено забележително за хората; Той просто тихо и тайно продължава да върши всички неща, които върши, скромно и мълчешком. Но всъщност с всяко Свое действие Бог гради основите за твоето спасение, проправя пътя и създава необходимите условия, за да те спаси. След това Той призовава обратно при Себе Си всеки човек в уреченото за него време: тогава чуваш Божия глас; тогава заставаш пред Него. Докато настъпи това време, някои хора сами са станали родители, докато други все още са нечии деца. С други думи, някои са създали свои семейства и са продължили рода си, докато други все още са сами и нямат потомство. Но независимо от личните ти обстоятелства Бог вече е определил момента, в който ще бъдеш избран и в който Неговото евангелие и слово ще достигнат до теб. Бог е определил обстоятелствата, човека или контекста, посредством които ще ти бъде предадено Божието евангелие, така че ти да чуеш Неговото слово. Той е подготвил за теб всички необходими условия. Дори и човек да не осъзнава случващото се, по този начин той се явява пред Бог и се завръща при Божието семейство. При това той неусетно започва да следва Бог и навлиза във всяка стъпка от Неговото дело, във всяка стъпка от Божия начин на работа, която Бог е приготвил за човека. Какви похвати използва Бог сега, докато осъществява делото Си в хората? Първо, като абсолютен минимум Той осигурява грижата и защитата, на която те се радват. Освен това Бог изпраща различни хора, неща и събития, за да може чрез тях човекът да види Божието съществуване и Божиите дела. Да речем, има хора, чиято вяра в Бог се събужда, когато някой от семейството се разболее. Проповядват им Евангелието и те започват да вярват в Бог; тази вяра в Бог е породена от ситуацията. А кой е уредил тази ситуация? (Бог.) Болестта кара цели семейства да се превърнат във вярващи, докато в други случаи само неколцина от роднините вярват в Бог. На пръв поглед може да ти изглежда, че някой от близките ти е покосен от болест, но всъщност това е условие, което ти е дадено, за да застанеш пред Бог — това е израз на Божието милосърдие. Тъй като някои хора нямат миг покой, защото семейният им живот е труден, изневиделица им се предоставя възможност — някой им предава Евангелието и казва: „Повярвай в Господ Исус и ще намериш успокоение“. По този начин те неусетно добиват вяра в Бог при съвсем естествени обстоятелства. Не е ли това своеобразно условие? Не е ли липсата на мир в семейството дадена им от Бог благодат? Има и други случаи, в които хората добиват вяра в Бог по причини, различни от изброените. Различни са причините и различни са начините, по които вярата намира израз, но каквото и да те е накарало да повярваш в Него, то всъщност е уредено и ръководено от Бог. Отначало Бог прибягва до различни начини, за да те избере и да те въведе в семейството Си. Това е благодатта, с която Бог дарява всеки един от човеците.

На настоящия етап от Божието дело в тези сетни дни Бог вече не се ограничава както преди с това да дарява хората с благословии и благодат, нито ги увещава да продължават напред. На този етап от работата Му какво са прозрели хората от всички лично изпитани аспекти на Божието дело? Видели са Божията любов и Божия съд и наказание. В този период Бог предоставя ресурс на човеците, подкрепя ги, просветлява ги и ги напътства, за да успеят постепенно да узнаят намеренията Му, да познаят словата, които изрича, и истината, която Той дава на хората. Когато те са слаби и негативни, когато са безпомощни, Бог използва думите Си, за да утеши, напътства и насърчи хората, за да може дребният им ръст постепенно да се изпълни със сила и те да станат позитивни и да пожелаят да съдействат на Бог. Но когато демонстрират се бунтуват срещу Бог или Му се противопоставят, а и когато разкриват покварата си, Той не проявява никаква милост в укоряването и дисциплинирането на хората. Все пак Бог проявява толерантност и търпение към човешката глупост и невежество, към слабостта и незрелостта на хората. По този начин благодарение на цялата работа, която Бог върши за хората, те постепенно съзряват, израстват и научават Божиите намерения, узнават определени истини, разбират разликата между положителното и отрицателното и познават мрака и нечестивостта. Бог не се ограничава с един подход — постоянно да укорява и дисциплинира хората, но и не е постоянно търпелив и опрощаващ. По-скоро предоставя ресурс на всекиго по различен начин в различните му етапи и според индивидуалния му ръст и заложби. Той прави много неща за човека, и то на висока цена; те изобщо не усещат тези неща, нито цената им, но всичко, което Той прави, наистина се извършва върху всеки човек. Божията любов е практична: хората успяват да избегнат низ от бедствия благодарение на Неговата благодат и през цялото време Бог отново и отново проявява снизходителност към човешките слабости. Божият съд и наказание позволяват на хората постепенно да осъзнаят покварата на човешкия род и неговата сатанинска същност. Това, което Бог предоставя, и просветлението Му и напътствията Му все повече дават възможност на човешките същества да познаят същността на истината, позволяват им все по-точно да вникват в човешките потребности, все по-добре да разбират по кой път да поемат, какво е предназначението на живота им, какъв е неговият смисъл, каква е стойността му и как да извървят пътя пред себе си. Всички тези неща, предприети от Бог, са неделими от изначалния Му замисъл. Всъщност какъв е Неговият замисъл? Защо Бог използва тези методи, за да осъществи Своето дело в хората? Какъв резултат се стреми да постигне? Иначе казано, какъв резултат иска да види у хората? Какво иска да получи от тях? Бог иска да види, че човешкото сърце може да бъде съживено. Похватите, които Бог използва в делото Си върху хората, са непрестанно усилие да пробуди човешкото сърце и човешкия дух, да позволи на хората да осъзнаят откъде са дошли, кой ги напътства, подкрепя и подсигурява и благодарение на кого човечеството е оцеляло до днес; те са средството, което позволява на хората да разберат кой е Създателят, Комуто дължат обожание, кой е пътят, по който да тръгнат и кой е начинът, по който да дойдат пред Бог; те са средството, което постепенно възражда сърцата на човеците, за да познаят Божието сърце, да вникнат в него и да осъзнаят огромната грижовност и мисъл, вложени в делото Му по човешкото спасение. Когато сърцата на хората бъдат възродени, те вече няма да желаят да живеят с изродения си, покварен нрав, а ще искат да се стремят към истината, за да удовлетворят Бог. Събудят ли се човешките сърца, хората ще успеят напълно да се откъснат от Сатана. Те вече няма да бъдат наранявани от Сатана и вече няма да бъдат контролирани или заблуждавани от Сатана. Вместо това хората без подкана ще участват в Божието дело и в Божието слово, за да удовлетворят Неговото сърце и така ще се боят от Бог и ще отбягват злото. Ето това е изначалната цел на Божието дело.

Това наше събеседване за нечестивостта на Сатана накара всекиго да се чувства сякаш животът на хората е изключително нещастен и е изпълнен със злочестини. Но как се чувствате сега, когато ви говоря за Божията святост и за работата Му върху човека? (Много сме щастливи.) Сега виждаме, че всичко, което Бог прави, всичко, което Той старателно урежда за човеците, е безупречно. Никое Божие действие не съдържа грешки, което ще рече, че делата Му са безупречни и не се нуждаят от поправки, от съвети или от промени. Всичко, което Бог прави за всеки отделен човек, е извън съмнение; Той води всекиго за ръка, бди над теб във всеки един момент и нито за миг не те е изоставил. И тъй като хората отрастват в тази среда и с тази предистория, можем ли да кажем, че хората всъщност израстват в Божията длан? (Да.) В такъв случай още ли изпитвате чувство за загуба? Дали някой от вас все още е обзет от негативизъм? Дали някой мисли, че Бог е изоставил човечеството? (Не.) Точно какво е направил Бог тогава? (Винаги е бдял над човечеството.) Извън съмнение са изключителното внимание и грижовност, които Бог влага във всяко свое действие. Нещо повече, Той прави това безусловно — винаги и във всички Свои дела. Никога не е изисквал някой от вас да узнае каква цена плаща за теб, за да предизвика голямата ти благодарност към Него. Някога да е предявявал това изискване? (Не е.) Всички вие сте живели в продължение на толкова много години и почти всеки от вас се е сблъсквал с множество опасности и е бил изложен на множество изкушения през живота си. Това се дължи на факта, че Сатана стои до теб и очите му са постоянно втренчени в теб. Когато те стигне бедствие, Сатана ликува; когато те сполетят бедствия, когато целият ти живот се обърка, когато се оплетеш в мрежите му, той изпитва несдържана радост. А какво прави Бог? Той непрестанно те закриля, направлява те, за да избегнеш сполитащите те една след друга беди и нещастия. Затова казвам, че всичко, с което човек разполага — спокойствие и радост, благословии и лична безопасност — всъщност е под властта на Бог; Той насочва и господства над съдбата на всеки отделен човек. Но дали Бог няма преувеличена представа за позицията Си, както твърдят някои хора? Да ви е заявил някога: „Аз съм най-великият. Вие сте под Моята власт. Трябва да Ме молите за милост, а неподчинението ви ще накажа със смърт“? Заплашвал ли е някога Бог човечеството по този начин? (Не.) Някога да е казал: „Човешкият род е покварен, така че няма значение как ще се отнеса с хората, мога да правя с тях каквото си искам; няма нужда да ги устройвам добре“? Така ли разсъждава Бог? Някога постъпвал ли е така? (Не.) Тъкмо обратното, Бог се отнася добросъвестно и отговорно към всеки човек. Неговото отношение към теб е дори по-отговорно, отколкото собственото ти отношение към самия теб. Не е ли така? Бог не говори празни приказки, не важничи с извисеното Си положение и не е нехаен към хората. Напротив, Бог почтено и тихо прави всичко, което се налага Самият Той да свърши. Тези Негови дела носят на хората радост, мир и благословии. Така те живеят мирно и щастливо под Неговия взор и влизат в Неговото семейство, а после живеят пред Бог и приемат Божието спасение с нормално мислене и разум. И така, дали Бог някога е проявявал двуличие спрямо човека в делото Си? Дали някога е демонстрирал мнима милост, използвайки привидни любезности, за да се отнесе нехайно към човека и да му обърне гръб след това? (Не е.) А някога да е казал едно, а после да е направил съвсем друго? Някога да е давал празни обещания и да се е хвалил, че може да стори това или онова или да помогне с нещо определено на хората, а след това да е изчезвал? (Не.) Бог не съдържа измама, нито фалш. Бог е верен и истински във всичко, което прави. Той е Единственият, на Когото хората могат да разчитат; Той е Богът, на Когото могат да поверят живота си и всичко, което притежават. Тъй като Бог не съдържа никаква измамливост, можем ли да кажем, че Той е най-чистосърдечният? (Да.) Разбира се! При все че думата „чистосърдечен“ е твърде бледа, твърде човешка, когато я прилагаме към Бог, с каква друга дума разполагаме? Такива са ограниченията на човешкия език. Макар че е донякъде неподобаващо да наречем Бог „чистосърдечен“, поне за момента ще използваме това определение. Бог е верен и чистосърдечен. Какво имаме предвид, когато говорим за тези аспекти? Дали става въпрос за разликите между Бог и човеците и за разликите между Бог и Сатана? Да, може да се каже. Така е, защото хората не могат да видят у Бог и частица от сатанинския покварен нрав. Прав ли съм? Амин? (Амин!) Бог не съдържа нищичко от нечестивия нрав на Сатана. Всичко, което Бог прави и разкрива, е изцяло благотворно и в помощ на хората; всичките Му постъпки са напълно посветени на това да предостави ресурс на хората. Те са изпълнени с живот и им дават път, по който да вървят, и посока, която да следват. Бог е непокварен и предвид това, като се вгледаме сега във всички Негови действия, можем ли да кажем, че Бог е свят? Тъй като Бог не притежава дори и нотка от покварения човешки нрав, нито пък нещо, наподобяващо сатанинската същност на поквареното човечество, от тази гледна точка можем уверено да кажем, че Бог е свят. Бог не проявява никаква поквара и, докато осъществява делата Си, Той разкрива собствената Си същност, което напълно потвърждава, че Самият Бог е свят. Разбирате ли това? За да опознаем святата Божия същност, нека първо да разгледаме тези два аспекта: първо, Божият нрав не съдържа и следа от поквара и второ, същността на Божията работа върху човека позволява на хората да видят собствената същност на Бог, а тя е изцяло положителна, защото резултатите от всяка част от Божието дело до един са положителни. Преди всичко Бог изисква от хората да бъдат честни — нима това не е положително? Бог дарява на хората мъдрост — нима това не е положително? Бог дава на хората способността да различават добро от зло — нима това не е положително? Бог позволява на хората да осъзнаят смисъла и стойността на човешкия живот — нима това не е положително? Той ги дарява със способността да прозрат същността на личности, събития и неща съгласно истината — нима това не е положително? Да, положително е. И в резултат от всичко това човекът вече не се подвежда от Сатана и Сатана вече не може да му вреди и да го контролира. С други думи, тези неща позволяват на хората напълно да се освободят от сатанинската поквара и така да поемат по пътя, водещ до боязън от Бог и отбягване на злото. А вие колко сте напреднали по този път? Трудно ви е да прецените, нали? Но дали добихте поне начално разбиране за това как Сатана покварява хората, кое е нечестиво и кое е негативно? Ако не друго, сега поне вървите по правилния път в живота. Сигурно ли е това? Да, абсолютно сигурно е.

Има нещо относно Божията святост, за което трябва да разговаряме. Въз основа на всичко, което сте чули и разбрали, кой от вас може да каже какво представлява Божията святост? За какво се отнася Божията святост, за която ви говоря? Помислете малко. Дали Божията святост е Неговата истинност? Дали Божията святост е Неговата вярност? Дали Божията святост е Неговата безкористност? Или смирението Му? Любовта Му към хората? Бог щедро дарява истина и живот на хората — в това ли се състои светостта Му? Всички те са част от нея. Всичко, което Бог разкрива, е неподражаемо и не съществува — и не би могло да съществува — сред покварения човешки род. Не можем да доловим дори и най-лека следа от него в процеса на покваряване на човеците от Сатана, нито в покварения нрав на Сатана, нито в природата и същността на Сатана. Всичко, което Бог притежава и представлява, е неподражаемо; единствено Самият Бог е обзет от този вид същина и я притежава. Нека ви питам на този етап от общението ни дали някой от вас е видял представител на човешкия род, който да притежава описаната от мен святост? (Не.) А има ли някой толкова свят сред идолите, известните или великите представители на човечеството, които боготворите? (Не.) В такъв случай дали преувеличаваме, когато казваме, че Божията святост е неподражаема? Ни най-малко. При това уникалността на Божията святост има и практическа страна. Съществува ли несъответствие между светостта, за която ви говоря сега, и представата за святост, която си бяхте изградили преди? (Да.) Несъответствието е много голямо. Какво имат предвид хората най-често, когато говорят за святост? (Някои външни белези в поведението.) Хората определят като свято поведението или нещо друго само защото им се струва чисто или защото радва сетивата им. Тези неща обаче неизменно са лишени от истинската същина на светостта — това е аспектът на доктрината. Освен това какво се има предвид под практическото измерение на светостта, което хората си представят? Дали се доближава до представите или до преценките им? Например, някои будисти издъхват, докато практикуват — отиват си, както са седнали и спят. Някои хора казват, че те са постигнали святост и са отлетели в рая. Това също е плод на човешкото въображение. Други пък мислят, че от небето се спускат феи и те са святи. В действителност, идеята на хората за думата „святост“ винаги е била изпразнена от съдържание фантазия и с нищо неподплатена теория. При това, тази тяхна идея няма нищо общо със същината на светостта. Същността на светостта е искрената любов; нещо повече, същината на светостта е същината на истината, праведността и светлината. Уместно е да използваме понятието „святост“ единствено за Бог; нищо сътворено не заслужава това определение. Хората трябва да проумеят това. Оттук насетне ще наричаме „свят“ само Бог. Уместно ли е това? (Да, уместно е.)