Божията святост (III) Първа част

Темата на предишното ни общение беше Божията святост. Към кой аспект на Самия Бог се отнася Божията святост? Дали към Божията същност? (Да.) Кой тогава е основният аспект на Божията същност, за който беседвахме? Светостта на Бог? Божията святост е ненаподобимата Божия същина. Какво беше основното съдържание на беседата ни миналия път? (Как да разпознаем сатанинската нечестивост. Тоест, как Сатана покварява човечеството чрез знание, наука, традиционна култура, суеверия и обществени тенденции.) Това бе основната тема, която обсъдихме последния път. Сатана използва общо пет неща, за да поквари човека — знание, наука, суеверие, традиционна култура и социални тенденции. А до кое от тях мислите, че прибягва най-често, за да сее поквара? И кое използва, за да поквари хората най-дълбоко? (Традиционната култура, защото сатанинските философии — да вземем за пример доктрините на Конфуций и Менций — са оставили дълбоки следи в умовете ни.) И така, някои братя и сестри мислят, че отговорът е „традиционната култура“. Има ли други мнения? (Знанието. Знанието никога няма да ни позволи да почитаме Бог. То отрича съществуването на Бог, отрича Божието върховенство. Иначе казано, Сатана ни подтиква да започнем да учим в ранна възраст и ни казва, че само с учение и добиване на знание ще си осигурим добри перспективи за бъдещето и щастлива съдба.) Сатана използва знанието, за да контролира твоето бъдеще и съдбата ти и след това те води за носа; затова мислиш, че Сатана най-дълбоко загнездва покварата си у човека по този конкретен начин. И така, повечето от вас вярват, че Сатана използва знанието, за да поквари човека най-дълбоко. Някой от вас да е на различно мнение? Какво ще кажете примерно за науката или за обществените тенденции? Дали някой би посочил тях за отговор? (Да.) Днес отново ще общувам с вас за петте начина на Сатана да поквари човека и щом приключа, ще ви задам още някои въпроси, за да си изясним точно кое от тези неща използва Сатана, за да поквари човека най-дълбоко.

Пет начина, по които Сатана покварява човека

а. Сатана използва знанието, за да поквари човека, а го контролира чрез слава и облаги

Изброявайки петте начина, по които Сатана покварява човека, на първо място споменахме знанието. Затова нека изберем знанието за първа тема на общението ни. Сатана използва знанието за примамка. Чуйте ме добре: знанието е просто вид примамка. Хората биват подмамвани усърдно да усвояват знания и да напредват ден след ден, да използват знанието като оръжие и да се въоръжават със знание и да го ползват като ключ за портата към науката; с други думи, колкото повече знание придобиваш, толкова по-добре разбираш. Сатана казва на хората всичко това; казва им да питаят възвишени идеали, докато усвояват знание, подтиква ги да бъдат търсещи и амбициозни. Без те да осъзнават, Сатана внушава на хората много подобни послания, карайки ги подсъзнателно да вярват, че това са правилни и полезни неща. Без да усетят, хората тръгват по този път, несъзнателно тласкани от собствените си идеали и амбиции. Стъпка по стъпка те неволно усвояват чрез знанието, дадено им от Сатана, начините на мислене на великите и прочутите хора. Те научават и по нещо от делата на личности, смятани за герои. Какво от тези героични дела пропагандира сред човеците Сатана? Какво желае да внуши на хората? Че човек трябва да е патриот, националист и с борбен дух. Какво научава човекът от историческите анали или от биографиите на великите герои? Да бъде всеотдаен, готов на всичко за приятелите и събратята си. С това знание от Сатана човек неусетно научава множество неща, които изобщо не са позитивни. Подготвените от Сатана семена намират благодатна почва в незрелите умове на неподозиращите хора. Тези семена ги карат да вярват, че трябва да станат велики хора, че трябва да бъдат известни, че трябва да бъдат патриоти и герои, да обичат семействата си, да се жертват за приятелите си и да бъдат предани. Изкусени от Сатана, хората несъзнателно поемат по пътя, който той е подготвил за тях. Крачейки по него, те биват принудени да приемат неговите правила за живот. В абсолютната си неосъзнатост те създават свои правила за живота, но това са просто правилата, които Сатана насилствено им е внушил. Докато усвояват знания, Сатана ги кара да си поставят лични цели и сами да определят житейските си цели, да определят правилата и посоката на развитието си, а междувременно неспирно им внушава сатанинското чрез разкази, биографии и с всевъзможни други средства, за да увлече човека малко по малко, докато той захапе примамката. Ето така, докато усвояват знания, едни предпочитат литературата, други икономиката, трети астрономията или географията. Някои се увличат по политиката, по физиката или химията, а други дори избират теологията. Това са все елементи от голямата сфера на знанието. В сърцето си всеки от вас знае какви са тези неща; всеки се е сблъсквал с тях. Всеки един от вас е в състояние да говори с часове за някой от тези клонове на знанието. Тоест, ясно е, че това знание е проникнало дълбоко в умовете на хората; лесно е да се види какво място е заело то в човешките умове и колко дълбоко е неговото влияние. Веднъж увлечен от определен аспект на знанието, щом разтвори сърцето си за него, човек неусетно развива амбиции: един иска да стане писател, друг — автор на литература, трети пък решава да се впусне в политическа кариера, а четвърти се насочва към икономиката и се захваща с бизнес. А някои мечтаят да се превърнат в герои, да постигнат слава и величие. Каквито и да искат да станат хората, целта им е една — да използват този начин за добиване на знание, за да постигнат собствените си цели, да осъществят собствените си желания и амбиции. На пръв поглед всичко това звучи добре — да осъществят мечтите си, да не пропилеят живота си, да са с добро професионално поприще — такива идеали и амбиции лелеят, но всъщност на какво служи всичко това? Задавали ли сте си някога този въпрос? Защо Сатана действа така? Каква цел преследва той, внушавайки на хората тези стремления? В сърцата си трябва да сте наясно по този въпрос.

А сега да поговорим за начина, по който Сатана използва знанието, за да поквари човека. Но първо да изясним следните въпроси: Какво желае да даде на човека Сатана чрез знанието? По какъв път се стреми да увлече хората? (По пътя на съпротивата срещу Бог.) Да, точно това — да се опълчат на Бог. Виждаш, че това е последица от придобиването на знания — хората започват да се противят на Бог. А какви са злокобните подбуди на Сатана? Това не ти е ясно, нали? В процеса на усвояване на знание от човека Сатана прибягва до всякакви средства — било то чрез разкази, като им подхвърля по някоя частица познание, или като им позволява да задоволяват желанията и амбициите си. По какъв път надолу иска да те поведе Сатана? Хората си мислят, че в знанието няма нищо лошо, че стремежът към придобиването му е напълно естествен. То да бъде поднесено по привлекателен начин, да поощрява висши идеали и амбиции — това придава устрем на живота и е правилната житейска посока. Нима не е по-славно да изживееш дните си, достигайки личните си идеали и градейки добра кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по този път и това е всичко? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и възвишени да са човешките идеали, колкото и реалистични и подобаващи да са стремежите на хората, всичко, към което човекът се домогва и стреми, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение в живота на всеки човек и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Питате кои са тези две думи? Те са „слава“ и „облага“. Сатана прибягва до много меко средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат неговия начин на живот и неговите правила, по които да живеят, и да установят житейски цели и посоки в живота, и те несъзнателно започват да развиват амбиции в живота. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“. Всичко, което великите и прочутите — всъщност всички хора — следват в живота се свежда до тези две думи: „слава“ и „облага“. Хората си въобразяват, че веднъж добили слава и облаги, могат да извлекат от тях изгода — високо обществено положение и значително богатство — и да се наслаждават на живота. За тях славата и облагите са своеобразен капитал, върху който могат да стъпят, за да достигнат живот на удоволствия и разюздани плътски наслади. Заради така жадуваните от човеците слава и облаги хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, умовете си и всичко свое, бъдещето и съдбите си. Правят го искрено и без миг колебание, без изобщо да им мине през ум, че ще трябва да си възвърнат всичко дадено. Щом така се осланят на Сатана и са му предани, в състояние ли са хората да запазят поне малко контрол над самите себе си? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и облаги, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото славата и облагата са твърде изкусителни за хората; те се превръщат в неща, към които хората се стремят през целия си живот и дори за цяла вечност без край. Не е ли вярно това? Някой ще възрази, че знанието се свежда само до четене на книги и усвояване на нова, досега неизвестна на човека информация, за да не изостава той от света и да бъде в крак с времето. Че усвоява знания просто за да си осигури прехрана и някакво бъдеще и да задоволи елементарните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене с едничката цел да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни лишения? Прави го за слава и облаги. Славата и облагата са далечният мираж, който зове хората, и те вярват, че само чрез собственото си усърдие, трудности и борби ще могат да следват пътя, който ще ги отведе до спечелването на слава и придобивки. Подобни хора изтърпяват тези трудности заради собственият си бъдещ път, заради бъдещите си наслади и за да придобие по-добър живот. Какво по-точно представлява това знание — можете ли да ми отговорите? Не се ли състои от правилата и житейските философии, внушени на хората от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ или „мъдрият човек се примирява с обстоятелствата“? Не са ли житейските „възвишени идеали“, като идеите на великите личности, високия морал на прочутите или смелостта на героите, или благородството и добротата на запасалите саби герои на исторически романи внушени на човек от Сатана? Тези идеи влияят на поколение след поколение и представителите на всяко поколение са принудени да ги приемат. Животът им минава в мъчително преследване на „възвишените идеали“, за които са готови да жертват дори живота си. Това са средствата и това е начинът, по който Сатана използва знанието, за да поквари хората. А щом ги поведе по този път, дали са в състояние да се покоряват на Бог и да Го почитат? Способни ли са да приемат Божието слово и да се стремят към истината? Категорично не, защото са подведени от Сатана. Нека пак погледнем знанието, мислите и мненията, втълпени на хората от Сатана: съдържат ли те истината, че трябва да се покорим на Бог и да го почитаме? Има ли ги истините за боязън от Бог и отбягване на злото? Включват ли поне част от Божието слово? Съдържат ли изобщо нещо, свързано с истината? Абсолютно нищо — тези неща изцяло липсват. Убедени ли сте, че внушеното на хората от Сатана не съдържа никаква истина? Не смеете да го потвърдите, но както и да е. И така е добре, стига да признаеш, че „слава“ и „облага“ са двете основни думи, които Сатана използва, за да подмами хората по пътя на нечестивостта.

Да обобщим накратко обсъденото дотук: Какво използва Сатана, за да улови човека здраво в хватката си? (Слава и облаги.) И така, Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, понасят трудности за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и облагата човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и облагите за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото мислите, че човек не може да живее без слава и облаги. Мислите си, че ако загърбят облагите и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и че бъдещето им ще бъде тъмно, мъгливо и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и облагата са чудовищни окови, които Сатана използва, за да обвърже човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, които Сатана използва, за да те обвърже. Щом пожелаеш да отхвърлиш всичко, което Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и от дъното на душата си ще възненавидиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава човечеството ще има искрена любов и стремеж към Бог.

б. Сатана използва науката, за да поквари човека

Досега говорихме за това как Сатана използва знанието, за да поквари човека, а предстои да разговаряме за начина, по който Сатана използва науката, за да поквари хората. Първо, Сатана ползва термина наука, за да задоволи човешката любознателност и желанието на хората да изследват науката и да разгадават неизвестното. В името на науката Сатана задоволява материалните потребности на хората и удовлетворява изискванията им за все по-добро качество на живот. До този предлог прибягва Сатана, използвайки науката, за да поквари човека. Но само човешкия начин на мислене и човешкия ум ли развращава той, ползвайки науката за тази своя цел? Още какво в заобикалящия ни свят от хора, събития и неща, които виждаме и с които сме в досег, покварява Сатана чрез наука? (Природната среда.) Правилно. Струва ми се, че вие сте истински жертви на това и сте дълбоко засегнати. Освен че той използва различните научни открития и заключения, за да подведе хората, науката служи на Сатана и като оръжие за необуздано унищожение и експлоатация на живата природа, дарена на човеците от Бог. Той върши това под предлог, че ако хората правят научни изследвания, тяхната житейска среда и качеството им на живот постоянно ще се подобрява. При това той внушава, че целта на научния прогрес е да задоволи нарастващите материални потребности на човечеството и нуждата на хората постоянно да повишават качеството си на живот. Това е теоретичната основа на сатанинското научно развитие. Но какво донесе науката на човечеството? Не е ли осквернена нашата житейска среда, а и житейската среда на цялото човечество? Не е ли замърсен въздухът, който хората вдишват? Не е ли замърсена водата, която пием? А храната, която ядем, тя все така чиста и естествена ли е? Повечето зърнени храни и зеленчуци са генномодифицирани, стимулирани с изкуствени торове, а някои сортове са лабораторен плод на науката. Зеленчуците и плодовете, които ядем, вече не са естествени. Вече са рядкост дори и яйцата от кокошки, отглеждани в естествена среда, а вкусът на другите, добити с помощта на сатанинската тъй наречена наука, няма общо с предишния. Глобално погледнато, цялата земна атмосфера е замърсена и унищожена; планини, езера, гори, реки, океани и всичко на земната повърхност и под нея е съсипано от научните „постижения“. Накратко, цялата ни природа, житейската среда, която Бог дари на човечеството, е сломена и унищожена от нещото, наречено наука. При все че много хора се сдобиха с мечтаното качество на живот, задоволяващо желанията им и плътта им, по същество околната среда на хората бе опропастена и унищожена от различните научни „достижения“. Отнето ни бе правото на едничка глътка чист въздух. Нима това не е човешката печал? За какво щастие можем да говорим, щом хората са принудени да живеят на такова място? Още в началото Бог създаде за човеците житейската среда и пространството, което те обитават. Водата, която пият, въздухът, който вдишват, различните храни, които ядат, растенията и живите творения, дори и планините, езерата, океаните — всяка частица от житейската среда бе дарена на хората от Бог; тя е естествена и функционира съгласно постановените от Него природни закони. Ако не беше науката, хората все така щяха да живеят по начина, даден им от Бог, щяха да се наслаждават на всичко неопетнено и естествено и щяха да бъдат щастливи. Всичко това вече е унищожено и съсипано от Сатана; основната житейска среда на човека вече не е девствена. Но никой не съумява да прозре първопричината за случилото се; повечето хора подхождат към науката и я тълкуват през идеите, втълпени им от Сатана. Нима това не предизвиква съжаление и отвращение? Откакто Сатана зае пространството, в което хората съществуват, и житейската им среда, и ги поквари до сегашното им състояние, без изгледи човечеството да смени посоката си, дали изобщо се налага Бог лично да погубва тези хора? Ако продължат по същия път, накъде ще ги отведе той? (Ще бъдат унищожени.) Как ще бъдат унищожени? Освен че алчно се домогват до слава и облаги, хората непрестанно се впускат в научни търсения и задълбочени изследвания, а после неуморно действат така, че да задоволят собствените си материални потребности и желания; в такъв случай какви са последиците за човека? На първо място, екологичният баланс е нарушен, а щом това се случи, телата на хората, вътрешните им органи се замърсяват и увреждат от накърнената околна среда и по света плъзват различни инфекциозни болести и зарази. Нима не е вярно, че хората са изгубили всякакъв контрол над сегашната ситуация? Сега, когато вече проумявате това, ако хората не последват Бог, а винаги следват Сатана по този начин, използвайки знанието, за да се обогатяват и ползвайки науката за неспирни изследвания на бъдещето на човешкия живот — ако крачат все по този път, за да продължат да съществуват — досещате ли се какъв ще е изходът за човечеството? То ще изчезне по естествен път: стъпка по стъпка се доближава то до гибелта си, върви към собственото си унищожение! Не представлява ли това самопогубване? И не е ли резултат от научния прогрес? Сега изглежда сякаш науката е своеобразна магическа отвара, забъркана от Сатана за човека. Под нейното въздействие, щом се помъчите да прозрете истината, над очите ви се спуска воал от мъгла; колкото и да се взирате, не успявате да различите ясни очертания и колкото и да се мъчите да им придадете смисъл, не успявате. Обаче Сатана развява флага на науката, за да възбуди апетита ти и да те тегли за носа стъпка по стъпка към пропастта и смъртта. След като нещата стоят така, хората ще прозрат, че унищожението на човечеството е изковано от ръката на Сатана — той е подстрекателят. Не е ли вярно? (Вярно е.) Това е вторият начин, по който Сатана покварява човечеството.

в. Сатана използва традиционната култура, за да поквари човека

Традиционната култура е третият способ, който Сатана прилага, за да поквари хората. Има ред сходства между традиционната култура и суеверията, но традиционната култура съдържа разкази и алегории и се позовава на определени източници. Сатана е съчинил множество народни приказки и разкази, поместени в историческите книги, които оставят у хората трайни впечатления за образи от традиционната култура и суеверията. В Китай например имаме „Осмината безсмъртни, прекосяващи морето“, „Пътешествието на Запад“, Нефритения император, „Неджа надвива царя на драконите“ и „Възцаряването на боговете“. Не са ли те дълбоко отпечатани в умовете на хората? Дори и някои от вас да не ги познават в подробности, все пак знаеш за какво се разказва в тези приказки и това общо съдържание е съхранено в ума ти и в сърцето ти така, че да не ги забравиш. Това са различните идеи и легенди, които Сатана съчини за хората още отдавна, а после и разпространява сред тях в различни моменти. Те нанасят непосредствена вреда върху душите на хората и ги съсипват, тегнейки над тях като низ от магии. Това ще рече, че приемеш ли веднъж този тип традиционна култура, разкази и суеверия, щом те се загнездят в ума ти и щом ги допуснеш в сърцето си, ти си като омагьосан — оплиташ се в мрежите на тези културни капани, тези идеи и традиционни истории, и попадаш под влиянието им. Те влияят на живота ти, житейските ти възгледи и преценката ти за нещата. Още по-силно е влиянието им върху търсенето ти на верния път в живота: това е наистина черна магия. Колкото и да се мъчиш, не успяваш да се отърсиш от тях; кълцаш ги с нож, за да ги отстраниш, но те се впиват; замахваш срещу тях, но не ги отпъждаш от себе си. При това неусетно поразените от тази магия несъзнателно започват да почитат Сатана и образът му намира място в сърцата им. С други думи, Сатана се превръща в техен идол, обект на възхищение и обожание, а някои стигат дотам да го възприемат като Бог. Хората не осъзнават, че таят такива чувства в сърцата си, а те властват над думите и над делата им. Нещо повече, отначало отхвърляш тези приказки и легенди като измислици, но после неусетно приемаш съществуването им, превръщаш ги в реални образи, а оттам в обекти от действителността. В невежеството си ти подсъзнателно поемаш тези идеи и приемаш съществуването на тези неща. И все така несъзнателно разтваряш за дяволи, за Сатана и за идоли портите на дома си и на сърцето си — какво е това, ако не магия? Усещате ли правдивостта на тези думи? (Да.) Някои от вас кадили ли са с тамян и почитали ли са Буда? (Да.) И с каква цел горихте тамян и се прекланяхте пред Буда? (Молихме се за мир.) Като се замислите сега, не е ли абсурдно да измолвате мир от Сатана? Сатана носи ли мир? (Не.) Нима не виждате колко невежи сте били тогава? Подобно поведение е нелепо, невежо и наивно, не сте ли съгласни? Единствената мисъл, която занимава Сатана, е как да те поквари. Той не би могъл да ти даде мир, а само временна отсрочка. Но за да получиш отсрочката, трябва да дадеш обет, а нарушиш ли обещанието си или дадения на Сатана обет, те чакат изтезания. Карайки те да дадеш обет, той всъщност иска да установи контрол над теб. Като се молихте за мир, получихте ли мир? (Не.) Не само не измолихте мир, а точно обратното — усилията ви донесоха нещастия и нескончаеми беди, бездънен океан от горчилка. Мирът не е под властта на Сатана, това е истината. Това причиниха на човечеството архаичните суеверия и традиционната култура.

г. Сатана използва социалните тенденции, за да поквари човека

Социалните тенденции са последният начин, по който Сатана покварява и контролира човечеството. Те включват множество аспекти, като преклонението пред великите и прочутите, въздигането в култ на филмови и музикални идоли, обожествяването на всякакви знаменитости, пристрастяването към онлайн игрите и какво ли още не. Изброените са част от социалните тенденции и не е необходимо да ги анализираме в подробности. Ще говорим само за идеите, които въпросните социални тенденции втълпяват у хората, за начините, по които определят човешкото поведение и за житейските цели и възгледи, които натрапват в умовете им. Те са от особено значение, защото контролират мисленето и мненията на хората и им влияят. Тези тенденции никнат една след друга и всички те оказват зло влияние, което непрестанно развращава човечеството и кара хората да губят съвестта си, човечността си и разума си, отслабва морала и почтеността им до такава степен, че може да се каже, че повечето днешни хора са напълно лишени от почтеност, от човечност, та дори и от съвест и елементарен разум. И така, какви са въпросните социални тенденции? Не можеш да ги видиш с просто око. Щом по света се разпространи поредната нова тенденция, вероятно само шепа хора са на гребена на вълната и са влезли в ролята на предводители. Започват да правят нещо ново, а после да прегръщат някаква идея или мнение. Въпреки това повечето хора неусетно се заразяват един след друг, привлечени и погълнати от въпросната тенденция, и така, докато всички до един несъзнателно и неволно я приемат, потапят се в нея и ѝ стават подвластни. Една след друга тези тенденции карат хората, които са нездрави духом и телом и които не знаят каква е истината и не могат да разграничават положителното от отрицателното, да възприемат охотно въпросните тенденции заедно с житейските възгледи и ценности, идващи от Сатана. Приемат съветите на Сатана за това как да се отнасят към живота си и как да го живеят, които той им „дарява“, и са лишени от силата, способността, а още повече от съзнанието да се съпротивляват. Тогава как да разпознаем тези тенденции? Подбрах прост пример, в който ще вникнете постепенно. Да вземем това, че в миналото хората са упражнявали търговията си така, че да няма измамени; продавали са стоката си на една и съща цена независимо от купувача ѝ. Не е ли това изразна добросъвестност и човечност? По тази тяхна добросъвестност, с която са упражнявали търговските си дела, можем да отсъдим, че едно време хората все още са притежавали известна съвест и човечност. Но с непрестанно засилващата се човешка жажда за пари човеците неусетно заобичаха парите, печалбите и удоволствията все повече и повече. Нима не е вярно, че хората придават на парите по-голяма стойност, отколкото преди? И колкото по-водещо става значението на парите за хората, несъзнателно те толкова по-малко ценят репутацията си, доброто си име и почтеността си. Не е ли така? Захванеш ли се с бизнес, виждаш как другите забогатяват чрез измами. При все че парите им са нечестно спечелени, те стават все по-богати и по-богати. Гледаш как семействата им живеят в охолство и това те разстройва: „И двамата се занимаваме с търговия, но той забогатя. Защо съм неспособен да изкарам много пари? Не мога да понеса това — трябва да намеря начин да печеля повече“. От този момент нататък в главата ти се върти само една мисъл — как да станеш богат. Откажеш ли се веднъж от идеята, че „парите трябва да се печелят добросъвестно, без да мамиш никого“, личните ти интереси стават двигател на мисленето ти и то постепенно се променя заедно с принципите, на които подчиняваш действията си. Когато за първи път измамиш някого, изпитваш угризения на съвестта и сърцето ти казва: „Веднъж да свърши това, никога повече няма да мамя. На измамниците винаги им се връща!“. Това е функцията на човешката съвест — да те порицае и да ти подари скрупули, за да се чувстваш неестествено, когато мамиш някого. Но след първата успешна измама установяваш, че имаш повече пари отпреди и че този подход може да е много печеливш за теб. Въпреки тъпата болка в сърцето ти ти иде да се потупаш по гърба за успеха и си донякъде доволен от себе си. За първи път одобряваш поведението си, собствената си непочтеност. Допусне ли веднъж тази зараза на измамата, човек е като стъпващ за първи път в казино — веднъж залага и после се превръща в комарджия. В неосъзнатостта си одобряваш нечестното си поведение и го приемаш. В неосъзнатостта си започваш да смяташ измамата за легитимно търговско поведение и за най-полезно средство да оцелееш и да си осигуриш добър живот; мислиш си, че непочтеността е залог да бързо забогатяване. Това се случва постепенно: отначало хората намират този тип поведение за неприемливо и гледат с презрение на подобни практики. След това сами започват да експериментират с него, намират свои начини да го прилагат и сърцата им полека-лека се променят. Какво представлява тази промяна? Тя се изразява в одобрение и приемане на тази склонност, на тази идея, втълпена ти от обществената тенденция. Без дори да го осъзнаваш, усещаш, че ще се окажеш ощетен, ако не мамиш търговските си партньори; чувстваш, че не излъжеш ли хората, ще претърпиш загуба. Измамата неусетно се превръща в твое второ аз, в твоя изконна същност, в незаменим вид поведение, което е принцип в живота ти. След като човекът е приел това поведение и това мислене, това не е ли предизвикало промяна в сърцето му? Сърцето ти се е променило — не се ли е променила и почтеността ти? Не се ли измени и човешката ти природа? А съвестта ти? Цялото ти същество, от сърцето до мислите и от съкровеното до видимото е променено и тази промяна е качествена. Тя те тегли все по-далеч от Бог и те привлича все по-силно към Сатана; ти заприличваш все повече на него, докато накрая покварата му те превърне в демон.

Като разглеждате тези социални тенденции, бихте ли казали, че те оказват силно влияние върху хората? Дали то е дълбоко вредно? Да, то е изключително дълбоко вредно. Кои страни от човека покварява Сатана с всяка от тези тенденции? Той взима на прицел най-вече съвестта, здравия разум, човечността, морала и житейските възгледи на хората. А дали тези социални тенденции не оказват постепенно упадъчно и покваряващо влияние върху хората? Сатана използва тези социални тенденции, за да подмами човеците стъпка по стъпка в дяволско леговище, така че хората несъзнателно да почитат парите, материалните желания, злото и насилието в социалните тенденции. Щом тези неща се настанят в сърцата на хората, в какво се превръщат те? Човекът става дявол, Сатана! Защо? Защото какви са психологическите склонности в сърцето на човек? Какво почитат хората? Те започват да се наслаждават на злото и насилието, красотата и добротата не им се нравят, а мирът съвсем не им е по вкуса. Хората не желаят да водят простичък живот в нормална човешка природа, а ламтят за знатно положение и огромни богатства, а и за плътски наслади, като не щадят усилия да задоволят плътта си без ограничения и задръжки; с други думи, правят, каквото си пожелаят. И така, когато човек се е оставил да го повлекат тези тенденции, дали знанието, което си усвоил, ще ти помогне да се освободиш? Дали придобитото разбиране за традиционната култура и суеверията ще ти помогне да се измъкнеш от това сериозно затруднение? Дали възприетите от хората традиционен морал и обреди биха помогнали на хората да проявят въздържание? Да вземем за пример конфуцианските Аналекти и даоисткото учение. Дали те биха дали на хората силата да измъкнат краката си от плаващите пясъци на тези зли тенденции? Категорично не. Затова хората стават все по-нечестиви, все по-арогантни, по-високомерни, себелюбиви и жестоки. Чувствата между хората изчезнаха, изчезна и обичта в семействата, и разбирателството между роднини и приятели. Човешките отношения се характеризират с насилие. Всеки един от хората се стреми да приложи насилие в контактите си с околните; изкарва си прехраната с насилие; докопва се до статус и си осигурява печалби чрез насилие, прибягва до насилие и злонамерени методи, за да постигне, каквото си поиска. Нима това човечество не е ужасяващо? Определено да, такова е: човеците не само разпънаха Бог, но и съсякоха всички Негови следовници, защото човекът е изключително нечестив. След всичко, което ви казах сега, не мислите ли, че е ужасяващо да се живее в тази среда, в този свят, сред този тип хора, които Сатана ползва за проводници на покварата си? (Да.) Тогава случвало ли ви се е да се почувствате жалки? В момента със сигурност усещате това до известна степен, нали? (Така е.) По тона ви съдя, че си мислите: „Сатана разполага с най-различни начини да поквари хората. Възползва се от всяка възможност и накъдето и да се обърне човек, той е там. Дали човекът все още може да бъде спасен?“. Дали още има шанс за спасение за човека? Дали хората могат сами да спасят себе си? (Не.) Дали Нефритеният император може да спаси човечеството? Или Конфуций? Или пък Буда Бодисатва? (Не.) Тогава кой е в състояние да спаси човечеството? (Бог.) Въпреки това в сърцата на някои хора се пораждат въпроси като този: „Сатана ни нанася рани толкова безмилостно, покосява ни с такава безумна ярост, че губим всякаква надежда и самочувствие да живеем. Всички ние живеем сред поквара и всички до един се противят на Бог, а сега сме затънали в отчайващо обезсърчение. Къде е Бог, докато Сатана покварява хората? С какво се занимава Бог? Каквото и да прави Той за нас, ние никога не успяваме да го усетим!“. Някои хора се поддават на униние, обзема ги известна безнадеждност. При вас това усещане е много дълбоко, защото всичко, което ви казах, даде възможност на хората полека да осъзнаят тези въпроси, след което да усетят все по-силно, че са лишени от надежда и че са изоставени от Бог. Но не се тревожете. Обявената тема на днешното ни общение, „Сатанинската нечестивост“, не е същинската ни тема. За да говорим за същината на Божията святост обаче, първо трябва да поговорим за това как Сатана покварява хората и какво е естеството на неговата нечестивост, за да изясним настоящото състояние на човешкия род. Една от целите на този разговор е да позволи на хората да опознаят нечестивостта на Сатана, докато другата е да им позволи да разберат по-добре що е истинска святост.

В сравнение с миналата беседа, този път навлязох в повече подробности по току-що обсъдените теми, нали? Дали сега постигнахте по-задълбочено разбиране? (Да.) Зная, че мнозина от вас сега очакват да дам точно определение за Божията святост, но за да разгледам Божията святост, първо ще ви поговоря за Божиите постъпки. Моля всички да Ме слушат внимателно. След това ще ви питам точно какво представлява светостта на Бог. Вместо да ви предложа готово определение, ще ви дам възможност сами да стигнете до него. Какво мислите за този подход? (Звучи добре.) Тогава слушайте внимателно.