Божията святост (II) Трета част

Сатана използва тези няколко метода, за да поквари хората. Човекът има познания и разбира някои научни принципи, живее под влиянието на традиционната култура и всеки човек е наследник и разпространител на традиционната култура. Човекът е длъжен да продължи традиционната култура, дадена му от Сатана, и също така се съобразява със социалните тенденции, които Сатана предоставя на хората. Човекът е неотделим от Сатана, като се съобразява с всичко, което Сатана прави по всяко време, като приема неговата нечестивост, измамност, злоба и арогантност. След като човекът е придобил този нрав на Сатана, дали животът му е бил щастлив или тъжен сред това покварено човечество? (Тъжен.) Защо казвате това? (Тъй като човекът е обвързан и контролиран от тези порочни неща, той живее в грях и е погълнат от тежка борба.) Някои хора носят очила и изглеждат много интелигентни; те могат да говорят много почтено, красноречиво и разумно, и тъй като са преминали през много неща, може да са много опитни и изтънчени. Те могат да говорят подробно по големи и малки въпроси; може също така да са способни да преценяват автентичността и разумността на нещата. Някой може да се вгледа в поведението и външния вид на тези хора, както и в техния характер, човешка природа, държане и т.н., и да не намери никакъв недостатък в тях. Такива хора са особено способни да се адаптират към актуалните социални тенденции. Макар че понякога са по-възрастни, тези хора никога не изостават от тенденциите на времето и никога не са твърде стари, за да се учат. На пръв поглед никой не може да намери недостатъци в такива хора, но дълбоко в самата си същина те са напълно покварени от Сатана до крайност. Макар и да не може да се открие никакъв външен недостатък в тези хора, макар и на пръв поглед да са любезни, изтънчени, да притежават знания и определен морал, да са почтени и да не отстъпват по знания на младежите, все пак по отношение на своята природа същност тези хора са пълно и живо копие на Сатана; те са точно като Сатана. Това е „плодът“ на покваряването на човека от Сатана. Това, което казах, може да е болезнено за вас, но всичко е вярно. Знанията, които човек изучава, науките, които разбира, и средствата, които подбира, за да се впише в социалните тенденции, без изключение са инструменти на Сатана за покваряване на човека. Това е напълно вярно. Следователно човекът живее с нрав, който е напълно покварен от Сатана, и няма как да знае какво е Божия святост или каква е Божията същина. Това е така, защото на пръв поглед не може да се открие недостатък в начините, по които Сатана покварява човека; по поведението на някого не може да се разбере, че нещо не е наред. Всички работят нормално и водят нормален живот; четат книги и вестници нормално, учат и говорят нормално. Някои хора са усвоили няколко етични норми и умеят да разговарят, проявяват разбиране и дружелюбност, помагат и проявяват милосърдие, не се карат за дребни неща и не се възползват от хората. Въпреки това поквареният им сатанински нрав е вкоренен дълбоко в тях и тази същина не може да бъде променена, ако се разчита на външни усилия. Поради тази същина човек не е способен да опознае Божията святост и въпреки че същината на Божията святост е разкрита пред човека, той не я приема сериозно. Това е така, защото чрез различни средства Сатана вече е завладял изцяло човешките чувства, идеи, възгледи и мисли. Това завладяване и поквара не са нито временни, нито случайни, а присъстват навсякъде и по всяко време. Така много хора, които са вярвали в Бог в продължение на три или четири години, или дори пет или шест години, все още приемат като ценни тези нечестиви мисли, възгледи, логика и философия, които Сатана им е внушил, и не могат да се откажат от тях. Тъй като човекът е приел нечестивите, арогантни и злонамерени неща, които идват от природата на Сатана, неизбежно в междуличностните отношения на хората често възникват конфликти, спорове и несъвместимост, които са резултат от арогантната природа на Сатана. Ако Сатана беше дал на човечеството положителни неща — например ако конфуцианството и даоизмът на традиционната култура, които човекът е приел, бяха добри неща — подобен тип хора би трябвало да могат да се разбират помежду си, след като са ги приели. Тогава защо има такова голямо разделение между хората, които са приели едни и същи неща? Защо е така? Това е така, защото тези неща идват от Сатана, а той създава разделение между хората. Нещата от Сатана, независимо колко достойни или велики изглеждат на пръв поглед, носят на човека и изваждат наяве в живота му само надменност и нищо повече от измамна нечестива природа. Не е ли така? Някой, който умее да се прикрива, притежава богати познания или добро възпитание, все пак трудно би прикрил покварения си сатанински нрав. Тоест независимо по колко начина се прикрива този човек, независимо дали го смяташ за светец, дали го смяташ за съвършен, дали го смяташ за ангел, независимо колко чист е според теб, какъв е истинският му живот зад кулисите? Каква същина би видял при разкриването на неговия нрав? Без съмнение ще видиш нечестивата природа на Сатана. Допустимо ли е да се каже това? (Да.) Да предположим например, че познаваш близък човек, когото си смятал за добър, може би човек, когото си обожавал. Какво мислиш за него от гледна точка на настоящия си духовен ръст? Първо преценяваш дали този тип хора имат човешка природа, дали са честни, дали изпитват истинска любов към хората, дали думите и действията им са от полза и помагат на другите. (Не го правят.) Каква е така наречената доброта, любов или благост, която тези хора проявяват? Всичко е фалшиво, всичко е фасада. Зад тази фасада се таи скрита нечестива цел: да се направи така, че този човек да бъде обожаван и издиган в култ. Виждате ли това ясно? (Да.)

Какво носят на човечеството методите, които Сатана използва, за да покварява хората? Внасят ли нещо положително? Първо, могат ли хората да правят разлика между добро и зло? Би ли казал, че на този свят, независимо дали става дума за някоя известна или велика личност, или за някое списание или друго издание, стандартите, които те използват, за да преценят дали нещо е добро или зло, правилно или погрешно, са точни? Справедливи ли са оценките им за събитията и хората? Съдържат ли те истина? Дали този свят, това човечество, оценява положителните и негативните неща въз основа на стандарта на истината? (Не.) Защо хората нямат тази способност? Хората са изучили толкова много знания и знаят толкова много за науката, така че притежават големи способности, нали? Тогава защо са неспособни да правят разлика между положителни и негативни неща? Защо е така? (Защото хората нямат истина; науката и знанието не са истина.) Всичко, което Сатана носи на човечеството, е нечестиво, покварено и лишено от истина, живот и път. Можеш ли да кажеш, предвид нечестивостта и покварата, които Сатана носи на човека, че Сатана има любов? Можете ли да кажете, че човекът има любов? Някои хора биха казали: „Грешиш; по света има много хора, които помагат на бедните или бездомните. Те не са ли добри хора? Има и благотворителни организации, които вършат добра работа; нима работата, която вършат, не е добра?“. Какво бихте отговорили на това? Сатана използва много различни методи и теории, за да поквари човека. Това покваряване на човека неясно понятие ли е? Не, не е неясно. Сатана върши и някои практични неща, а също така прокарва гледни точки или теории в този свят и в обществото. Във всяка династия и във всяка епоха той популяризира дадена теория и втълпява мисли в съзнанието на хората. Тези мисли и теории постепенно се вкореняват в сърцата на хората, а след това те започват да живеят според тях. Щом започнат да живеят според тези неща, не се ли превръщат несъзнателно в Сатана? Не се ли сливат тогава хората със Сатана? Когато хората са се слели със Сатана, какво е тяхното отношение към Бог в крайна сметка? Не е ли същото отношение като това, което Сатана има към Бог? Никой не се осмелява да признае това, нали? Колко ужасяващо! Защо казвам, че природата на Сатана е нечестива? Не го казвам безпричинно; по-скоро природата на Сатана се определя и анализира въз основа на това, което е направил, и на нещата, които е разкрил. Ако просто кажа, че Сатана е нечестив, какво ще си помислите? Вие бихте си помислили: „Очевидно е, че Сатана е нечестив“. Затова те питам: „Кои аспекти на Сатана са нечестиви?“. Ако кажеш: „Съпротивата на Сатана срещу Бог е нечестива“, пак няма да се изразиш ясно. Сега, след като говорих за подробностите по този начин, имате ли разбиране за конкретното съдържание на същината на нечестивостта на Сатана? (Да.) Ако сте способни да видите ясно нечестивата природа на Сатана, тогава ще видите и собственото си положение. Има ли връзка между тези две неща? Полезно ли е това за вас или не? (Полезно е.) Когато говоря за същината на Божията святост, необходимо ли е да говоря за нечестивата същност на Сатана? Какво е мнението ви за това? (Да, необходимо е.) Защо? (Нечестивостта на Сатана подчертава Божията святост.) Дали е така? Това е отчасти вярно, в смисъл, че без нечестивостта на Сатана хората не биха знаели, че Бог е свят; това е правилно да се каже. Ако обаче кажеш, че Божията святост съществува само заради противоположността ѝ с нечестивостта на Сатана, това правилно ли е? Този диалектически начин на мислене е погрешен. Божията святост е изконната същина на Бог; дори когато Бог я разкрива чрез Своите дела, това пак е естествен израз на Божията същина и тя все още е изконна за Бог; тя винаги е съществувала и е присъща и вродена на Самия Бог, макар че човек не може да я види. Това е така, защото човек живее с покварения нрав на Сатана и под неговото влияние и не знае нищо за светостта, а още по-малко за конкретното съдържание на Божията святост. И така, от съществено значение ли е първо да разговаряме за нечестивата същност на Сатана? (Да, така е.) Някои хора могат да изкажат съмнение: „Ти говориш за Самия Бог, защо тогава винаги говориш за това как Сатана покварява хората и как природата на Сатана е нечестива?“. Сега вече сте разпръснали тези съмнения, нали? Едва когато хората имат разбиране за нечестивостта на Сатана и когато имат точно определение за него, когато хората могат ясно да видят конкретното съдържание и проявление на нечестивостта, източника и същината на нечестивостта, едва тогава, чрез обсъждане на Божията святост, хората могат ясно да осъзнаят или да разпознаят какво е Божията святост, какво е святост. Ако не обсъждам нечестивостта на Сатана, някои хора погрешно ще повярват, че някои неща, които хората правят в обществото и сред останалите, или някои неща, които съществуват на този свят, могат да имат някаква връзка със светостта. Нима това не е погрешна гледна точка? (Да, така е.)

Сега, след като разговарях за същината на Сатана така, какво разбиране за Божията святост придобихте чрез преживяванията си през последните няколко години, от четенето на Божието слово и от изживяването на Неговото дело? Кажете Ми. Не е необходимо да използваш думи, които са приятни за ухото, а просто да говориш от собствения си опит. Дали Божията святост се състои единствено от Неговата любов? Дали само Божията любов е това, което описваме като святост? Това би било твърде едностранчиво, нали? Освен Божията любов, има ли други аспекти на Божията същина? Виждали ли сте ги? (Да. Бог ненавижда фестивалите и празниците, обичаите и суеверията; това също е Божията святост.) Бог е свят, затова Той ненавижда разни неща, това ли имаш предвид? Като стана дума за това, какво точно представлява Божията святост? Нима Божията святост няма съществено съдържание, а само ненавист? Мислите ли си: „Тъй като Бог ненавижда тези нечестиви неща, следователно може да се каже, че Бог е свят“? Това не е ли предположение? Не е ли форма на генерализиране и преценка? Коя е най-голямата грешка, която непременно трябва да се избягва, когато става дума за разбирането на Божията същина? (Това да изоставяме реалността и вместо нея да говорим за доктрини.) Това е много голяма грешка. Има ли нещо друго? (Предполагане и въобразяване.) Това също са много сериозни грешки. Защо предположенията и въображението не са полезни? Дали в действителност можеш да видиш нещата, за които предполагаш и които си представяш? Те ли са истинската същина на Бог? (Не.) Какво още трябва да се избягва? Грешка ли е просто да изредим поредица от приятни думи, за да опишем Божията същина? (Да.) Нима това не е помпозно и безсмислено? Преценките и предположенията са безсмислени, както и подбирането на приятни думи. Празните възхвали също са безсмислени, нали? Нима на Бог му харесва да слуша как хората говорят подобни безсмислици? (Не, не му харесва.) Той се чувства неудобно, когато ги чува! Когато Бог води и спасява група хора, след като те са чули словата Му, те въпреки всичко никога не разбират какво има предвид Той. Някой може да попита: „Добър ли е Бог?“, а те ще отговорят: „Да!“. „Колко добър?“. „Много добър!“. „Обича ли Бог човека?“. „Да!“. „Колко? Можеш ли да го опишеш?“. „Толкова много! Божията любов е по-дълбока от морето и по-висока от небето!“. Нима тези думи не са безсмислица? И нима тази безсмислица не е подобна на това, което току-що казахте: „Бог ненавижда покварения нрав на Сатана и затова Бог е свят“? (Така е.) Това, което току-що казахте, не е ли безсмислица? И откъде идва по-голямата част от безсмислиците, които се говорят? Безсмислените неща, които се говорят, идват най-вече от липсата на отговорност и боязън от Бог. Можем ли да кажем това? Въпреки че не разбираше нищо, ти говореше глупости. Нима това не е безотговорно? Нима това не е неуважение към Бог? Научил си някои знания, разбрал си някои разсъждения и логика, използвал си тези неща и освен това си ги използвал като начин да разбереш Бог. Смяташ ли, че Бог се чувства огорчен, когато те чуе да говориш така? Как можете да се опитате да опознаете Бог, като използвате тези методи? Не звучи ли неловко да говорите така? Затова, когато става дума за познание за Бог, човек трябва да е много предпазлив, да говори само дотолкова, доколкото познава Бог. Говорете честно и практично, не украсявайте думите си с безвкусни комплименти и не използвайте ласкателства; Бог не се нуждае от тях, те идват от Сатана. Нравът на Сатана е надменен; Сатана обича да бъде ласкан и да чува хубави думи. Сатана ще бъде доволен и щастлив, ако хората рецитират всички приятни думи, които са научили, и ги използват за Сатана. Бог обаче не се нуждае от това; Бог не се нуждае от обожание или ласкателство и не изисква от хората да говорят безсмислици и сляпо да Го възхваляват. Бог ненавижда хвалебствията и ласкателствата, които не отговарят на действителността, и дори не иска да ги слуша. Затова, когато някои хора неискрено възхваляват Бог, сляпо дават обети и Му се молят, Бог изобщо не ги слуша. Трябва да поемеш отговорност за това, което казваш. Ако не знаеш нещо, просто кажи; ако знаеш нещо, изрази го по практичен начин. И така, имате ли истинско разбиране за това какво конкретно и действително включва Божията святост? (Когато проявявах непокорство, когато вършех прегрешения, получавах Божието правосъдие и наказание, а в тях виждах Божията святост. И когато се сблъсквах със среда, която не отговаряше на моите очаквания, аз се молех за тези неща и търсех Божиите намерения, и когато Бог ме просветляваше и напътстваше със Своите слова, виждах Божията святост.) Това е от твоя собствен опит. (В това, което Бог е казал по въпроса, аз видях в какво се е превърнал човекът, след като е бил покварен и увреден от Сатана. Въпреки това Бог е дал всичко, за да ни спаси, и в това виждам Божията святост.) Това е реалистичен начин на говорене; това е истинско знание. Може ли да се тълкува по различни начини това? (Виждам нечестивостта на Сатана в думите, които той изрече, за да подмами Ева да съгреши, и в изкушаването на Господ Исус. От думите, с които Бог казва на Адам и Ева какво могат и какво не могат да ядат, виждам, че Бог говори прямо, чисто и достоверно; в това виждам Божията святост.) След като чухте горните изказвания, чии думи най-много ви вдъхновяват да кажете „амин“? Чие изказване беше най-близко до темата на нашето общение днес? Чии думи бяха най-реалистични? Как беше изказването на последната сестра? (Добре.) Казвате „амин“ на това, което тя каза. Кое от казаното от нея попадна точно в целта? (В думите, които сестрата току-що изрече, чух, че Божието слово е прямо и много ясно и че то изобщо не прилича на заобикалките на Сатана. В това видях Божията святост.) Това е част от нея. Правилно ли беше? (Да.) Много добре. Виждам, че сте придобили нещо през последните две общения, но трябва да продължите да работите усърдно. Причината, поради която трябва да работите усърдно, е, че разбирането на същината на Бог е много задълбочен урок; това не е нещо, което човек разбира за една нощ или което може да изрази ясно само с няколко думи.

Всеки аспект на покварения сатанински нрав на хората, знанието, философията, мислите и гледните точки на хората, както и някои лични аспекти на отделните хора, ги затрудняват значително да опознаят Божията същина; затова когато чуеш тези теми, някои от тях може да надхвърлят възможностите ви; може да не успеете да разберете някои от тях, а други може да не успеете да свържете с реалността. Независимо от това, чух как разбирате Божията святост и знам, че в сърцата си започвате да признавате това, което казах и споделих за Божията святост. Знам, че в сърцата ви започва да се заражда желанието да разберете същината на Божията святост. Но това, което Ме прави още по-щастлив, е, че някои от вас вече са способни да използват най-простите думи, за да опишат познанието си за Божията святост. Макар че това е нещо просто и съм го казвал и преди, все още повечето от вас трябва да приемат тези думи в сърцата си, а в действителност те не са направили никакво впечатление в умовете ви. Въпреки това някои от вас са запомнили тези думи. Това е много добре и е много обещаващо начало. Надявам се, че ще продължите да размишлявате и да общувате все повече и повече по темите, които смятате за задълбочени, или по темите, които надхвърлят възможностите ви. За онези въпроси, които не са по силите ви, ще се намери някой, който да ви даде повече насоки. Ако се включвате в повече разговори в областите, които са достъпни за вас сега, Светият Дух ще върши Своето дело и вие ще достигнете до по-голямо разбиране. Разбирането на същината на Бог и познаването на Божията същина е от изключителна важност за човешкото навлизане в живота. Надявам се, че не пренебрегвате това и не го възприемате като игра, защото познаването на Бог е основата на вярата на хората и ключът към истината и спасението. Ако хората вярват в Бог, но не Го познават, ако живеят само с думи и доктрини, те никога няма да могат да постигнат спасение, дори да действат и живеят в съответствие с повърхностния смисъл на истината. Тоест ако вярваш в Бог, но не Го познаваш, тогава вярата ти е напразна и не съдържа нищо от реалността. Разбирате, нали? (Да, разбираме.) Нашето общение днес ще приключи тук.

4 януари 2014 г.