Божията святост (II) Първа част

Днес, братя и сестри, нека изпеем един химн. Намерете такъв, който ви харесва и който пеете редовно. (Ще изпеем химн № 760 от Божиите слова „Чиста, непорочна любов“.)

1  „Любов“ се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да проявяваш внимание. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и примеси. Ако обичаш, тогава няма да мамиш, да се оплакваш, да предаваш, да се бунтуваш, да изискваш или да търсиш да получиш нещо или да спечелиш определена сума.

2  „Любов“ се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да проявяваш внимание. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и примеси. Ако обичаш, тогава ти с радост ще се посветиш, с радост ще понесеш несгодите, ще съответстваш на Мен, ще изоставиш всичко, което имаш, заради Мен, ще се откажеш от семейството си, от бъдещето си, от младостта и брака си. В противен случай любовта ти изобщо няма да е любов, а измама и предателство!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“)

Този химн беше добър избор. Всички ли обичате да го пеете? Какво чувствате, след като го изпяхте? Способни ли сте да почувствате този вид любов в себе си? (Все още не.) Кои от думите в него те трогват най-дълбоко? („В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто“. Вътре в себе си обаче все още виждам много поквареност и голяма част от мен, която се опитва да сключва сделки с Бог. Наистина не съм достигнал до такава любов, която е чиста и непорочна.) Ако не си постигнал чиста, непорочна любов, каква е тогава степента на твоята любов? (Аз съм едва на етапа, в който съм готов да търся, в който копнея.) Въз основа на собствения си духовен ръст и на собствения си опит, каква степен си достигнал? Имаш ли лукавост? Имаш ли оплаквания? Имаш ли изисквания в сърцето си? Има ли неща, които искаш и изискваш от Бог? (Да, имам в себе си тези порочни неща.) При какви обстоятелства се появяват? (Когато ситуацията, която Бог е уредил за мен, не отговаря на моите представи или когато желанията ми не са били удовлетворени: в такива моменти проявявам такъв покварен нрав.) Вие, братя и сестри, които идвате от Тайван, също ли често пеете този химн? Можете ли да разкажете малко за това как разбирате „чистата, непорочна любов“? Защо Бог определя любовта по този начин? (Много харесвам този химн, защото от него виждам, че тази любов е пълноценна. Все още обаче имам да извървя дълъг път, за да постигна това равнище, и още съм много далеч от постигането на истинска любов. Има някои неща, в които успях да постигна напредък и да съдействам чрез силата, която ми дават Неговите слова, и чрез молитва. Въпреки това, когато се сблъскам с определени изпитания или откровения, чувствам, че нямам бъдеще или съдба, че нямам крайна цел. В такива моменти се чувствам много слаб и този въпрос често ме тревожи.) Какво точно имаш предвид, когато казваш „бъдеще и съдба“? Нещо конкретно ли имаш предвид? Дали това е картина или нещо, което сте си представили, или вашето бъдеще и съдба са нещо, което можете да видите в действителност? Това реален обект ли е? Искам всеки от вас да се замисли: за какво се отнася загрижеността, която изпитвате за бъдещето и съдбата си? (Това е възможността да бъда спасен, за да мога да оцелея.) Вие, останалите братя и сестри, също разкажете малко за вашето разбиране за „чиста, непорочна любов“. (Когато човек я има, няма порочност, произтичаща от собствената му индивидуалност, и той не е възпиран от бъдещето и съдбата си. Независимо от начина, по който Бог се отнася към такива хора, те са способни да се покоряват напълно на Божието дело и на Неговото ръководство и да Го следват докрай. Само този вид любов към Бог е чиста и непорочна любов. Когато се съпоставих с нея, открих, че макар да изглежда, че съм дал всичко от себе си или съм отхвърлил някои неща през последните няколко години на вяра в Бог, не съм бил в състояние истински да Му отдам сърцето си. Когато Бог ме изобличава, чувствам, че не мога да бъда спасен, и живея в негативно състояние. Виждам, че изпълнявам дълга си, но в същото време се опитвам да сключвам сделки с Бог, не съм в състояние да обичам Бог с цялото си сърце, а моята крайна цел, моето бъдеще и моята съдба винаги са в ума ми.) Изглежда, че вие сте придобили известно разбиране на този химн и сте направили някои връзки между него и реалния си опит. Вие обаче разбирате в различна степен всяка от фразите в химна „Чиста, непорочна любов“. Някои хора смятат, че става дума за готовност, други се стремят да загърбят бъдещето си, трети се стремят да се откажат от семействата си, а четвърти не искат да получат нищо. Пети изискват от себе си да нямат лукавост, да не се оплакват и да не се бунтуват срещу Бог. Защо Бог иска да предложи такава любов и да изисква от хората да Го обичат по този начин? Дали това е вид любов, която хората могат да постигнат? Тоест способни ли са хората да обичат по този начин? Хората могат да видят, че не са способни, защото не притежават дори нещо, което малко да напомня такава любов. Когато хората не я притежават и не знаят нищо за любовта по принцип, Бог изрича тези слова, а те са непознати за хората. Тъй като хората живеят в този свят и с покварен нрав, ако те имаха такъв вид любов или ако човек можеше да притежава такъв вид любов — любов, която не отправя молби и изисквания, любов, на която е готов да се посвети, да понесе страдания и да се откаже от всичко, което притежава, тогава какво биха си помислили другите хора за човек, който притежава такъв вид любов? Нима такъв човек не би бил съвършен? (Да.) Дали на този свят съществува такъв съвършен човек? Такива хора изобщо не съществуват на този свят. Това е категорично. Затова някои хора, чрез своите изживявания, полагат големи усилия, за да са по мярката на тези думи. Те се справят със себе си, ограничават се и дори постоянно се опълчват на себе си: понасят страдания и се принуждават да се откажат от представите си. Те се отказват от непокорството си, от собствените си желания и искания. В крайна сметка обаче те все още не успяват да постигнат това равнище. Защо се случва това? Бог казва тези неща, за да даде на хората еталон, който да следват, така че хората да знаят равнището, което Бог изисква от тях. Нима обаче Бог е казал някога, че хората трябва да постигнат това веднага? Бог казал ли е някога колко време имат хората, за да го постигнат? (Не.) Нима Бог някога е казал, че хората трябва да Го обичат по този начин? Нима този откъс от текста казва това? Не, не е така. Бог просто казва на хората за любовта, която има предвид. Що се отнася до това дали хората са способни да обичат Бог по този начин и да се отнасят към него по този начин, какви са Божиите изисквания към хората? Не е необходимо да го постигнат незабавно, защото това би било отвъд възможностите на хората. Замисляли ли сте се някога на какви условия трябва да отговарят хората, за да могат да обичат по този начин? Ако хората четат тези думи често, дали постепенно ще придобият тази любов? (Не.) Какви са условията тогава? Първо, как хората могат да се освободят от подозрения към Бог? (Само честните хора могат да постигнат това.) Какво ще кажете за това да се освободят от лукавостта? (Също трябва да са честни хора.) Какво ще кажете за това да бъдат хора, които не сключват сделки с Бог? То също е част от това да бъдеш честен човек. Какво ще кажете за това да се освободят от хитростта? Какво означава да се каже, че в любовта няма избор? Отнасят ли се всички тези неща към това човек да е честен? Тук има много подробности. Какво доказва фактът, че Бог е способен да говори за този вид любов и да я определя по този начин? Можем ли да кажем, че Бог притежава такъв вид любов? (Да.) Къде го виждате? (В любовта, която Бог изпитва към човека.) Условна ли е Божията любов към човека? Има ли прегради или разстояние между Бог и човека? Има ли Бог подозрения към човека? (Не.) Бог наблюдава хората и ги разбира; Той наистина ги разбира. Нима Бог е мамил човека? (Не е.) След като Бог говори толкова съвършено за тази любов, може ли Неговото сърце или Неговата същина да са също толкова съвършени? (Да.) Без съмнение е така; когато изживяването на хората достигне определена точка, те могат да го почувстват. Нима хората някога са определяли любовта по този начин? При какви обстоятелства хората са определяли любовта? Как хората говорят за любовта? Нима хората не говорят за любовта от гледна точка на даване или предлагане? (Така е.) Това определение за любовта е опростено, липсва му същина.

Божието определение за любов и начинът, по който Бог говори за любовта, са свързани с един аспект от Неговата същина, но кой е този аспект? Миналия път разговаряхме по една много важна тема — тема, която хората са обсъждали често и преди. Тази тема се състои от една дума, за която често се говори в течение на вярата в Бог, и все пак това е дума, която всеки чувства едновременно позната и непозната. Защо казвам това? Това е дума, която произлиза от човешките езици, но сред хората нейното определение е едновременно ясно и неясно. Каква е тази дума? (Святост.) Святост: това беше темата ни при последното ни общение. Разговаряхме за една част от тази тема. По време на последното ни общение получиха ли всички някакво ново разбиране за същината на Божията святост? Кои аспекти на това разбиране смятате за напълно нови? Тоест какво в това разбиране или в онези думи ви е накарало да почувствате, че вашето разбиране за Божията святост е различно или не съвпада напълно с Божията святост, както я описах по време на общението? Имате ли някакви впечатления за това? (Бог казва това, което чувства в сърцето Си; думите Му са непорочни. Това е проява на един от аспектите на светостта.) (Святост има и когато Бог е гневен на човека; Неговият гняв е непорочен.) (Що се отнася до Божията святост, разбирам, че в Неговия праведен нрав има както Божи гняв, така и Божие милосърдие. Това много силно ме впечатли. По време на последното ни общение беше споменато и че праведният Божи нрав е неповторим — в миналото не разбирах това. Едва след като чух Божието общение, разбрах, че Божият гняв е различен от човешкия. Божият гняв е положителен и принципен; той е изпратен поради изначалната Божия същина. Бог вижда нещо негативно и затова освобождава гнева Си. Това е нещо, което не се притежава от никое сътворено същество.) Нашата тема днес е Божията святост. Всички хора са чували и са научили нещо за праведния Божи нрав. Освен това много хора често говорят едновременно за Божията святост и за праведния Божи нрав; те казват, че праведният Божи нрав е свят. Думата „свят“ със сигурност не е непозната за никого — тя е често използвана дума. Що се отнася до значенията на тази дума обаче, какви прояви на Божията святост са способни да видят хората? Какво от това, което е разкрито от Бог, могат да разпознаят хората? Опасявам се, че това е нещо, което никой не знае. Божият нрав е праведен, но ако вземеш праведния Божи нрав и кажеш, че той е свят, изглежда малко неясно, малко объркано. Защо е така? Казваш, че Божият нрав е праведен, или казваш, че Неговият праведен нрав е свят, така че как характеризирате Божията святост, как я разбирате в сърцата си? Тоест какво от това, което Бог е разкрил, или това, което Той притежава и представлява, хората биха признали за свято? Мислили ли сте за това преди? Това, което съм виждал, е, че хората често изричат популярни думи или фрази, които са били изричани отново и отново, но при все това дори не знаят какво казват. Просто всеки го казва и го казва по навик, затова то се превръща в общоприето понятие за хората. Ако обаче се впуснат в изследване и наистина проучат подробностите, ще установят, че не знаят какво е истинското значение или за какво се отнася. Подобно на думата „свят“, никой не знае точно за кой аспект от Божията същина става дума, що се отнася до Неговата святост, за която се говори, и никой не знае как да съчетае думата „свят“ с Бог. Хората са объркани в сърцата си, а разбирането им за Божията святост е смътно и неясно. Що се отнася до това как Бог е свят, никой не е съвсем наясно. Днес ще разговаряме по тази тема, за да съчетаем думата „свят“ с Бог, за да могат хората да видят действителното съдържание на същината на Божията святост. Това ще попречи на някои хора небрежно и по навик да използват тази дума и произволно да изричат неща, когато не знаят какво означават и дали са правилни и точни. Хората винаги са говорили така — и ти, и той — и така това е станало привично за речта. Това неволно опетнява такова понятие.

На пръв поглед думата „свят“ изглежда много лесна за разбиране, нали? Най-малкото хората вярват, че думата „свят“ означава чист, неопетнен, свещен и непорочен. Има и такива, които свързват „святост“ с „любов“ в химна „Чиста, непорочна любов“, който току-що изпяхме. Това е вярно; любовта е една част от нея. Божията любов е част от Неговата същина, но не е цялата. Въпреки това в представите на хората тази дума се свързва с неща, които те самите смятат за непорочни и чисти, или с неща, които лично те смятат за неомърсени или безупречни. Например някои хора казват, че лотосовият цвят е чист и че цъфти неопетнен от мръсната кал. Затова хората започват да използват думата „свят“ за лотосовия цвят. Някои хора възприемат измислените любовни истории като святи или пък смятат за святи някои измислени, вдъхващи страхопочитание герои. Освен това някои смятат, че хора от Библията или други, за които пише в духовните книги — като светци, апостоли или хора, които някога са следвали Бог, докато Той е вършил Своето дело — са имали духовни преживявания, които са били святи. Всички тези неща са измислени от хората; те са представи, поддържани от хората. Защо хората поддържат такива представи? Причината е много проста: защото хората живеят сред покварен нрав и обитават нечестив и мръсен свят. Всичко, което виждат, всичко, до което се докосват, всичко, което преживяват, е нечестивостта и покварата на Сатана, както интригите, вътрешните борби и войните, които се случват сред хората под влиянието на Сатана. Затова дори когато Бог извършва Своето дело в хората и дори когато им говори и им разкрива Своя нрав и същина, те не са способни да видят или познаят Божията святост и същина. Хората често казват, че Бог е свят, но им липсва истинско разбиране; те просто изричат празни думи. Тъй като хората живеят сред мръсотия и поквара под властта на Сатана и не виждат светлината, не знаят нищо за положителните неща, а освен това не познават истината, никой не знае какво означава „свят“ в действителност. И така, има ли святи неща или святи хора сред това покварено човечество? Можем да кажем със сигурност: не, няма, защото само Божията същина е свята.

Миналия път разговаряхме за един от аспектите на това как Божията същина е свята. Това даде известно вдъхновение на хората да опознаят Божията святост, но това не е достатъчно. То не може в достатъчна степен да позволи на хората да опознаят напълно Божията святост, нито може в достатъчна степен да им даде възможност да разберат, че Божията святост е неповторима. Освен това то не може в достатъчна степен да даде възможност на хората да разберат истинското значение на светостта, която е напълно въплътена в Бог. Затова е необходимо да продължим общението си по тази тема. Миналия път нашето общение разгледа три теми, затова сега трябва да обсъдим четвъртата. Ще започнем с четене от Писанията.

Изкушението на Сатана

Матей 4:1-4  Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове. А Той отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.

Това са думите, с които дяволът за първи път се опитва да изкуши Господ Исус. Какво е съдържанието на казаното от дявола? („Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове“.) Тези думи, които дяволът изрича, са съвсем прости, но има ли проблем в тяхната същина? Дяволът каза: „Ако си Божий Син“, но дали в сърцето си той знаеше или не знаеше, че Исус е Божият Син? Знаеше ли или не знаеше, че Той е Христос? (Знаеше.) Защо тогава каза: „Ако си“? (Опитваше се да изкуши Бог.) Но каква бе целта на това? Той каза: „Ако си Божий Син“. В сърцето си той знаеше, че Исус Христос е Божият Син, в сърцето си беше съвсем наясно с това, но въпреки че го знаеше, нима Му се подчини и поклони? (Не.) Какво искаше да направи? Искаше да използва този метод и тези думи, за да разгневи Господ Исус, а след това с измама да Го накара да действа в съответствие с намеренията на дявола. Нима не беше това смисълът на думите на дявола? В сърцето си Сатана ясно знаеше, че това е Господ Исус Христос, но въпреки това изрече тези думи. Нима това не е природата на Сатана? Каква е природата на Сатана? (Да е лукав, нечестив и да няма боязън от Бог.) Какви са последствията от липсата на боязън от Бог? Не е ли това, че искаше да нападне Бог? Той искаше да използва този метод, за да нападне Бог, и затова каза: „Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове“. Нима това не е злото намерение на Сатана? Какво всъщност се опитваше да направи? Целта му е много очевидна: той се опитваше да използва този метод, за да отрече позицията и идентичността на Господ Исус Христос. С тези думи Сатана искаше да каже: „Ако Ти си Божият Син, превърни тези камъни в хляб. Ако не можеш да го направиш, значи не си Божият Син и не бива повече да извършваш делото Си“. Не е ли така? Той искаше да използва този метод, за да нападне Бог, искаше да разруши и унищожи Божието дело — това е злонамереността на Сатана. Неговата злонамереност е естествен израз на природата му. Въпреки че знаеше, че Господ Исус Христос е Божият Син, въплъщението на Самия Бог, той не можеше да се въздържи от вършенето на подобни неща, като вървеше плътно зад гърба на Бог, нападаше Го постоянно и правеше всичко възможно, за да смущава и саботира Божието дело.

Нека анализираме тази фраза, изречена от Сатана: „Заповядай тези камъни да станат хлябове“. Да превърнеш камъните в хляб — това означава ли нещо? Ако има храна, защо да не я ядем? Защо е необходимо камъните да се превръщат в храна? Може ли да се каже, че тук няма смисъл? Въпреки че по това време е постил, Господ Исус сигурно е имал храна за ядене? (Имал е.) И така, тук можем да видим нелепостта на думите на Сатана. При цялото коварство и злоба на Сатана все пак можем да видим неговата нелепост и абсурдност. Сатана върши редица неща, чрез които можеш да видиш неговата злонамерена природа; можеш да видиш, че той върши неща, които саботират Божието дело, и като виждаш това, чувстваш, че той е омразен и вбесяващ. От друга страна обаче, нима зад думите и действията му не виждаш детинска, нелепа природа? Това е разкриване на природата на Сатана и тъй като природата му е такава, той ще върши такива неща. За хората днес тези думи на Сатана са нелепи и смешни. Но Сатана наистина е способен да изрича такива думи. Можем ли да кажем, че той е невеж и нелеп? Нечестивостта на Сатана е навсякъде и постоянно се разкрива. И как отговори Господ Исус? („Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.) Имат ли тези думи някаква сила? (Имат.) Защо казваме, че те имат сила? Защото тези думи са истината. Е, човек само с хляб ли живее? Господ Исус пости четиридесет дни и нощи. Нима умря от глад? Той не умря от глад, затова Сатана дойде при Него и Го подкани да превърне камъните в храна, казвайки неща като: „Ако превърнеш камъните в храна, няма ли да имаш тогава какво да ядеш? Няма ли тогава да не ти се налага да постиш, да гладуваш?“. Но Господ Исус рече: „Не само с хляб ще живее човек“, което означава, че макар човекът да живее във физическо тяло, не храната позволява на тялото му да живее и диша, а всяко едно от словата, изречени от устата на Бог. От една страна, тези думи са истина; те дават на хората вяра, карат ги да чувстват, че могат да разчитат на Бог и че Той е истина. От друга страна, има ли практически аспект на тези думи? Нима Господ Исус не е бил все още жив, след като е постил четиридесет дни и нощи? Нима това не е реален пример? Той не беше ял никаква храна в продължение на четиридесет дни и нощи, но все още беше жив. Това е силно доказателство, потвърждаващо истинността на Неговите слова. Тези думи са простички, но дали Господ Исус ги изрича едва когато Сатана Го изкушава, или те вече са били естествена част от Него? Казано по друг начин, Бог е истина и Бог е живот, но дали Божията истина и живот са били последващо допълнение? Дали те са породени от по-късен опит? Не — те са присъщи на Бог. Тоест истината и животът са същината на Бог. Каквото и да се случва с Него, всичко, което Той разкрива, е истина. Тази истина, тези слова — независимо дали съдържанието на речта Му е дълго или кратко — могат да дадат възможност на човека да живее и да му дадат живот; те могат да дадат възможност на хората да придобият истина и яснота за пътя на човешкия живот и да им дадат възможност да имат вяра в Бог. Тоест източникът на използването на тези слова от Бог е положителен. Следователно можем ли да кажем, че това положително нещо е свято? (Да.) Онези думи на Сатана са породени от природата на Сатана. Сатана разкрива своята нечестива и злонамерена природа навсякъде и постоянно. Дали Сатана се разкрива естествено? Някой нарежда ли му да го прави? Помага ли му някой? Нима някой го принуждава? Не. Всичко това той разкрива по собствено желание. Това е нечестивата природа на Сатана. Каквото и да прави Бог и както и да го прави, Сатана го следва по петите. Същината и истинската природа на нещата, които Сатана казва и прави, са същината на Сатана — същина, която е нечестива и злонамерена. Сега, докато четем нататък, какво още каза Сатана? Нека прочетем.

Матей 4:5-7  Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Исус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“.

Нека първо разгледаме думите, които Сатана изрича тук. Сатана каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу“ и след това цитира Писанията: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Как се чувстваш, когато чуеш думите на Сатана? Не са ли те много детински? Те са детински, нелепи и отвратителни. Защо казвам това? Сатана често върши глупости и смята, че е много умен. Той често цитира Писанията — дори самите думи, изречени от Бог — и се опитва да обърне тези думи срещу Бог, за да Го нападне и изкуши, като се стреми да постигне целта си да саботира Божия план за действие. Можеш ли да видиш нещо в тези думи, изречени от Сатана? (Сатана таи нечестиви намерения.) Във всичко, което Сатана прави, той винаги се е стремял да изкушава човечеството. Сатана не говори направо, а по заобиколен начин, като използва изкушение, съблазън и прелъстяване. Сатана подхожда към изкушаването на Бог така, сякаш Той е обикновено човешко същество, с убеждението, че Бог също е невеж, глупав и неспособен да различи ясно истинската форма на нещата, точно както не е способен да го направи човекът. Сатана смята, че както Бог, така и хората не са в състояние да прозрат същината му, неговата лукавост и зловещи намерения. Нима глупостта на Сатана не се състои в това? Нещо повече, Сатана открито цитира Писанията с убеждението, че по този начин придава достоверност на думите си и че ти няма да си способен да откриеш недостатъци в тях и няма да успееш да се предпазиш от измама. Не е ли това нелепата и детинска същност на Сатана? Това е точно както когато хората разпространяват евангелието и свидетелстват за Бог: дали понякога невярващите не казват нещо подобно на казаното от Сатана? Чували ли сте някои хора да казват нещо подобно? Как се чувстваш, когато чуваш такива неща? Чувстваш ли се отвратен? (Да.) Когато изпитваш отвращение, изпитваш ли и антипатия и омраза? Когато изпитваш тези чувства, способен ли си да осъзнаеш, че Сатана и поквареният нрав, който Сатана насажда у човека, са нечестиви? Осъзнаваш ли някога в сърцето си, че: „Когато Сатана говори, той го прави, за да напада и изкушава; думите на Сатана са абсурдни, смешни, детински и отвратителни; Бог обаче никога не би говорил или действал по такъв начин и наистина никога не го е правил“? Разбира се, в тази ситуация хората са способни само слабо да го почувстват и остават неспособни да разберат Божията святост. Със сегашния си духовен ръст вие просто смятате, че: „Всичко, което Бог казва, е истината, полезно е за нас и ние трябва да го приемем“. Независимо дали сте способни да приемете това или не, вие казвате без изключение, че Божието слово е истина и че Бог е истина, но не знаете, че самата истина е свята и че Бог е свят.

И така, какъв беше отговорът на Исус на тези думи на Сатана? Исус му каза: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Има ли истина в тези думи, изречени от Исус? В тях определено има истина. На пръв поглед тези думи са заповед, която хората трябва да изпълнят, една проста фраза, но въпреки това и човекът, и Сатана често нарушават тези думи. И така, Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“, защото Сатана често постъпваше точно така и полагаше старание в това. Може да се каже, че Сатана го върши нагло и без свян. В природата същност на Сатана е да не бъде плашен от Бог и да няма богобоязливо сърце. Дори когато Сатана стоеше до Бог и Го виждаше, той не можеше да се сдържи да изкушава Бог. Затова Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Това са думи, които Бог често е казвал на Сатана. И така, уместно ли е тази фраза да се използва в наши дни? (Да, защото и ние често изкушаваме Бог.) Защо хората често изкушават Бог? Дали защото хората са изпълнени с покварен сатанински нрав? (Да.) И така, хората често ли изричат думите на Сатана, цитирани по-горе? И в какви ситуации хората изричат тези думи? Може да се каже, че хората казват подобни неща независимо от времето и мястото. Това доказва, че нравът на хората не се различава от покварения нрав на Сатана. Господ Исус каза няколко прости думи, думи, които представляват истина, думи, от които хората се нуждаят. В тази ситуация обаче нима Господ Исус говореше така, за да спори със Сатана? Имаше ли нещо предизвикателно в това, което Той каза на Сатана? (Не.) Как се чувстваше Господ Исус в сърцето Си, когато Сатана го изкушаваше? Чувстваше ли се отвратен и отблъснат? Господ Исус се почувства отблъснат и отвратен, но въпреки това не спореше със Сатана, камо ли да говори за някакви велики принципи. Защо? (Защото Сатана винаги е такъв, той никога не може да се промени.) Може ли да се каже, че Сатана е глух за разума? (Да.) Може ли Сатана да осъзнае, че Бог е истина? Сатана никога няма да осъзнае, че Бог е истина, и никога няма да признае, че Бог е истина — такава е неговата природа. Има още един отблъскващ аспект от природата на Сатана. Какъв е той? В усилията си да изкуши Господ Исус Сатана смяташе, че дори и да не успее, все пак трябва да опита да го направи. Въпреки че щеше да бъде наказан, той все пак реши да опита. Въпреки че нямаше да получи никаква изгода от това, той щеше да опита да го направи, като упорито се противопоставя на Бог с положението си и усилията си до самия край. Що за природа е тази? Не е ли нечестива? Ако човек се гневи и изпада в ярост, когато се спомене Бог, дали той е виждал Бог? Знае ли той кой е Бог? Той не знае кой е Бог, не вярва в Него и Бог не му е говорил. Бог никога не го е притеснявал, така че защо човекът ще се ядосва? Можем ли да кажем, че този човек е нечестив? Светските тенденции, яденето, пиенето, търсенето на удоволствия и преследването на знаменитости — нищо от това не би притеснило такъв човек. Само при споменаването на думата „Бог“ обаче или при споменаването на истината за Божиите слова той се разярява. Това не означава ли, че има нечестива природа? Това е достатъчно, за да се докаже, че това е нечестивата природа на човека. Сега, съдейки по себе си, когато се споменава истината или когато се споменават Божиите изпитания за човечеството или Божиите слова на правосъдие над човека, случва ли се и вие да изпитвате отвращение, да се чувствате отблъснати и да не искате да слушате такива неща? В сърцето си може да си помислите: „Нима не казват всички, че Бог е истина? Някои от тези думи не са истина! Ясно е, че това са само Божии слова на назидание към човека!“. Някои хора може дори да изпитат силна неприязън в сърцата си и да си помислят: „За това се говори всеки ден — за Неговите изпитания, за Неговия съд. Кога ще свърши това? Кога ще получим добрата крайна цел?“. Не е известно откъде идва този безпричинен гняв. Що за природа е това? (Нечестива природа.) Тя се насочва и ръководи от нечестивата природа на Сатана. От гледна точка на Бог, с оглед на нечестивата природа на Сатана и покварения нрав на човека, Той никога не спори и не таи злоба към хората и никога не вдига врява, когато те постъпват глупаво. Никога няма да видите Бог да има сходни възгледи за нещата с тези на хората, а още по-малко ще видите Той да използва човешки възгледи, знания, наука, философия или въображение, за да се справя с нещата. По-скоро всичко, което Бог върши, и всичко, което Той разкрива, е свързано с истината. Тоест всяка дума, която е изрекъл, и всяко действие, което е предприел, са свързани с истината. Тази истина не е плод на някаква безпочвена фантазия; тази истина и тези слова са изречени от Бог благодарение на Неговата същина и Неговия живот. Тъй като тези слова и същината на всичко, което Бог върши, са истина, можем да кажем, че Божията същина е свята. Тоест всичко, което Бог казва и върши, носи жизненост и светлина на хората, дава им възможност да видят положителни неща и реалността на тези положителни неща, посочва пътя на човечеството, за да може то да върви по правилния път. Всички тези неща се определят от Божията същина и от същината на Неговата святост. Сега виждате това, нали? Сега ще продължим с още едно четиво от Писанията.

Матей 4:8-11  Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

След като се провали в предишните си два хода, дяволът Сатана опита още един: показа на Господ Исус всички царства по света и тяхната слава и Го помоли да му се поклони. Какво можете да разберете за истинските характерни черти на дявола от тази ситуация? Нима дяволът Сатана не е напълно безсрамен? (Така е.) В какво се изразява безсрамието му? Всички неща бяха създадени от Бог, но въпреки това Сатана се обърна и показа всички неща на Бог, като каза: „Виж богатството и славата на всички тези царства. Ако ми се поклониш, ще Ти ги дам всичките“. Не е ли това пълна размяна на ролите? Нима не е безсрамен Сатана? Бог е създал всички неща, но нима ги е създал за собствено удоволствие? Бог е дал всичко на човечеството, но Сатана искаше да заграби всичко и след като го заграби, каза на Бог: „Поклони ми се! Поклони ми се и ще Ти дам всичко това“. Това е грозното лице на Сатана; той е абсолютно безсрамен! Сатана дори не знае значението на думата „срам“. Това е само още един пример за неговата нечестивост. Той дори не знае какво е срам. Сатана добре знае, че Бог е създал всички неща и че Той управлява и властва над всички неща. Всички неща не принадлежат на човека, а още по-малко на Сатана, а на Бог, и въпреки това дяволът Сатана нагло заяви, че ще даде всички неща на Бог. Нима това не е поредният пример за нелепото и безсрамно поведение на Сатана? Това предизвиква у Бог още повече ненавист към Сатана, нали? И все пак, каквото и да опита Сатана, беше ли заблуден Господ Исус? Какво каза Господ Исус? („На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“.) Тези думи имат ли практически смисъл? (Да.) Какъв е практическият им смисъл? В речта на Сатана виждаме нечестивостта и безсрамието му. И така, ако човекът се поклони на Сатана, какъв ще бъде резултатът? Дали ще получи богатството и славата на всички царства? (Не.) Какво ще получи? Нима човечеството няма да стане точно толкова безсрамно и смехотворно, колкото Сатана? (Да.) Тогава хората няма да се различават от Сатана. Затова Господ Исус каза тези думи, които са важни за всяко човешко същество: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тоест ако служиш на друг, освен на Господ, освен на Самия Бог, ако се кланяш на дявола Сатана, ще се въргаляш в същата мръсотия като Сатана. Тогава ще споделяш безсрамието на Сатана и неговата нечестивост и също като Сатана ще изкушаваш Бог и ще Го нападаш. Тогава какъв ще бъде изходът за теб? Бог ще те ненавижда, ще те порази, ще те унищожи. След като Сатана безуспешно изкушаваше Господ Исус няколко пъти, опита ли отново? Сатана не опита повече и след това си тръгна. Какво доказва това? Доказва, че нечестивата природа на Сатана, неговата злоба, абсурдност и нелепост не заслужават дори да се споменават пред Бог. Господ Исус го победи само с три изречения, след което Сатана се измъкна с подвита опашка, твърде засрамен, за да покаже лицето си, и повече никога не изкушаваше Господ Исус. След като Господ Исус надделя над това изкушение на Сатана, Той вече можеше лесно да продължи делото, което трябваше да свърши, и задачите, които Му предстояха. Дали всичко, което Господ Исус направи и каза в тази ситуация, има някакъв практически смисъл за всяко човешко същество, ако се приложи в наши дни? (Има.) Какъв практически смисъл има? Лесно ли е да се победи Сатана? Трябва ли хората да имат ясно разбиране за нечестивата природа на Сатана? Трябва ли хората да имат точна представа за изкушенията на Сатана? (Да.) Когато преживяваш изкушенията на Сатана в собствения си живот, ако беше способен да прозреш нечестивата природа на Сатана, нима нямаше да си способен да го победиш? Ако знаеше за абсурдността и нелепостта на Сатана, още ли щеше да останеш на страната на Сатана и да нападаш Бог? Ако разбираше как злобата и безсрамието на Сатана се разкриват чрез теб — ако ясно разпознаваше и разбираше тези неща — би ли продължил все още да нападаш и изкушаваш Бог по този начин? (Не, не бихме.) Какво бихте направили? (Ще въстанем срещу Сатана и ще го изоставим.) Лесно ли е да се направи това? Не е лесно. За целта хората трябва често да се молят, често да се изправят пред Бог и да се вглеждат в себе си. Те трябва да се оставят на Божието дисциплиниране, на Неговото правосъдие и наказание. Само така хората постепенно ще се освободят от подвеждането и контрола на Сатана.

Сега, като разгледаме всички тези думи, изречени от Сатана, ще обобщим нещата, които съставляват същината на Сатана. На първо място, същината на Сатана като цяло може да се нарече нечестива и противоположна на Божията святост. Защо казвам, че същността на Сатана е нечестива? За да отговори на този въпрос, човек трябва да изследва последствията от това, което Сатана прави с хората. Сатана покварява и контролира човека, а човекът действа под влияние на покварения нрав на Сатана и живее в свят с хора, покварени от Сатана. Човечеството несъзнателно е обладано и погълнато от Сатана; следователно човекът има покварения нрав на Сатана, който е природата на Сатана. Виждали ли сте надменността на Сатана във всичко, което е казал и направил? Виждали ли сте неговата измама и злоба? Как основно се проявява надменността на Сатана? Сатана винаги ли таи желанието да заеме мястото на Бог? Сатана винаги иска да разруши Божието дело и мястото на Бог и да го присвои за себе си, така че хората да го следват, да го подкрепят и да му се кланят; това е надменната природа на Сатана. Когато Сатана покварява хората, казва ли им направо какво трябва да правят? Когато Сатана предизвиква Бог, нима излиза и казва: „Изкушавам Те, ще Те нападна“? Категорично не. И така, какъв метод използва Сатана? Той съблазнява, изкушава, напада, поставя капани и дори цитира Писанията. Сатана говори и действа по различни начини, за да постигне зловещите си цели и да осъществи намеренията си. След като Сатана постъпва така, какво може да се види от това, което се проявява у човека? Нима и хората не стават надменни? Човекът е бил подложен на покварата на Сатана в продължение на хиляди години и затова е станал надменен, измамен, злонамерен и неразумен. Всички тези неща се дължат на природата на Сатана. Тъй като природата на Сатана е нечестива, той е дал на човека тази нечестива природа и е донесъл на човека този нечестив, покварен нрав. Следователно човекът живее под покварения сатанински нрав и подобно на Сатана се противопоставя на Бог, напада Го и Го изкушава, така че човекът не може да се поклони на Бог и не притежава богобоязливо сърце.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.