Божията святост (I) Втора част

След като приключихме с обсъждането на Сатана, нека се върнем към разговора за Нашия Бог. По време на Божия шестхилядолетен план за управление в Библията е записана много малка част от пряката Божия реч, а това, което е записано, е много обикновено. Затова нека започнем отначало. Бог е създал човека и оттогава винаги е направлявал живота на човешкия род. Независимо дали благославя човечеството, създава закони и заповеди за хората или определя различни правила за живот, знаете ли каква е Божията цел, когато върши тези неща? Първо, можете ли да сте сигурни, че всичко, което Бог прави, е за доброто на човешкия род? Тези думи може да ви се сторят празни и приповдигнати, но ако разгледаме подробностите зад тях, нима не е вярно, че всичко, което Бог върши, води и насочва хората към нормален живот? Независимо дали става дума за това да накара хората да се съобразяват с Неговите правила или да спазват Неговите закони, Божията цел е хората да не изпадат в поклонение на Сатана и той да не им вреди — това е най-основното и е направено в самото начало. В самото начало, когато човекът не е разбирал Божиите намерения, Бог е създал няколко прости закона, правила и предписания, които обхващат всички възможни въпроси. Тези предписания са прости, но в тях се съдържат Божиите намерения. Бог се грижи, цени и много обича човешкия род. Затова можем ли да кажем, че сърцето Му е свято? Можем ли да кажем, че сърцето Му е чисто? (Да.) Има ли Бог някакви допълнителни мотиви? (Не.) Правилна и положителна ли е Неговата цел? В хода на Божието дело всички предписания, които Той е дал, имат положително въздействие върху човека, като го водят по пътя. Нима има някакви користни мисли в Божия ум? Нима Бог има някакви допълнителни цели, що се отнася до човека? Нима Бог иска да се възползва от човека по някакъв начин? Ни най-малко. Бог върши това, което казва, а Неговите слова и дела съответстват на съкровените Му мисли. Няма порочни цели, няма користни мисли. Нищо, което Той върши, не е лично за Него. Всичко, което Той върши, го върши за хората, без да преследва каквито и да е лични цели. Въпреки че Той има планове и намерения, които възлага на човека, никаква част от тях не е за Него самия. Всичко, което Той върши, е единствено за човешкия род, за да го защити и да го предпази от заблуда. Нима Неговото сърце не е скъпоценно? Можеш ли да видиш дори най-малкия признак на такова скъпоценно сърце в Сатана? Не можеш да видиш и най-малкия намек за това в Сатана, изобщо не можеш да го видиш. Всичко, което Бог прави, се разкрива по естествен начин. Нека сега разгледаме начина, по който Бог работи. Как върши Своето дело? Нима Бог взема тези закони и Своите слова и ги омотава здраво около главата на всеки човек като заклинанието за затягане на лентата^[а], за да го подчини? Нима ги налага на всяко човешко същество? Така ли работи Той? (Не.) Как тогава върши делото Си Бог? Заплашва ли? Заобиколно ли се изразява Той, когато говори с вас? (Не.) Когато не разбираш истината, как те води Бог? Той те просветлява и ти казва ясно, че това, което правиш, не е в съответствие с истината, а след това ти казва какво трябва да направиш. От начина, по който Бог действа, каква връзка смяташ, че имаш с Бог? Чувстваш ли, че Бог е недостижим? (Не.) И така, как се чувствате, когато виждате начина, по който Бог действа? Божиите слова са много реални, а връзката Му с човека е съвсем нормална. Бог е изключително близо до теб; между теб и Бог не съществува отдалеченост. Когато Бог те напътства, когато ти осигурява ресурс, когато ти помага и те подкрепя, ти чувстваш колко благ е Бог, чувстваш благоговението, което Той вдъхновява у теб; чувстваш колко обичлив е Той, чувстваш топлината Му. Но какъв похват използва Бог, когато те упреква за твоята поквара или когато те съди и дисциплинира за това, че се бунтуваш срещу Него? Упреква ли ви с думи? Дисциплинира ли ви чрез вашата среда и чрез хора, дела и неща? (Да.) До каква степен ви дисциплинира Бог? Дали Бог дисциплинира хората в същата степен, в която Сатана им вреди? (Не, Бог дисциплинира хората само толкова, колкото могат да понесат.) Бог работи по нежен, деликатен, любящ и грижовен начин, който е изключително премерен и подходящ. Неговият похват не предизвиква у теб силни емоционални реакции като: „Бог ме кара да направя това“ или „Бог ме кара да направя онова“. Бог никога не предизвиква у теб такива интензивни проблясъци или чувства, каквито сърцето ти не може да понесе. Нима не е така? Как се чувстваш, когато приемаш Божиите слова на съд и наказание? Какво изпитваш, когато почувстваш Божията власт и сила? Чувстваш ли, че Бог е свещен и неприкосновен? Чувстваш ли се отдалечен от Бог в такива моменти? Усещаш ли колко плашещ е Бог? Не — по-скоро изпитваш боязън от Него. Нима причината за всички тези чувства на хората не е в Божието дело? Дали щяха да изпитват тези чувства, ако работеше Сатана? Категорично не. Бог използва Своите слова, Своята истина и Своя живот, за да осигурява ресурс за човека непрекъснато и да го подкрепя. Когато човек е слаб, когато се чувства негативен, Бог със сигурност не казва грубо: „Не се чувствай негативен. За какво толкова си негативен? Защо си слаб? По каква причина си слаб? Винаги си толкова слаб и си все така негативен! Каква е ползата да живееш? Просто умри и приключи с това!“. Така ли работи Бог? (Не.) Има ли Бог властта да постъпи така? Да, има. Но Бог не постъпва по този начин. Причината, поради която Бог не постъпва така, е Неговата същина, същината на Божията святост. Неговата любов към човека, как го цени и милее за него, не може да се опише ясно само с едно-две изречения. Това не е нещо, което се постига с човешки хвалби, а нещо, което Бог осъществява на практика; то разкрива Божията същина. Могат ли всички тези начини, по които Бог работи, да накарат човека да види Божията святост? Виждал ли си нещо нечестиво или измамно в добрите намерения на Бог във всички тези начини, по които Бог работи, включително Божиите добри намерения, въздействието, което Бог иска да окаже върху хората, различните похвати, които Бог използва, за да работи върху тях, вида на работата, която върши, това, което Той иска хората да разберат? (Не.) И така, можем ли да кажем, че Бог е свят във всичко, което прави, всичко, което казва, всичко, което мисли в сърцето Си, както и в цялата Божия същина, която Той разкрива? (Да.) Виждал ли е някой някога тази святост по света или в себе си? Освен в Бог, виждал ли си я някога в някое човешко същество или в Сатана? (Не.) Въз основа на досегашното ни обсъждане можем ли да наречем Бог Единствения, Самия Свят Бог? (Да.) Всичко, което Бог дава на хората, включително Божиите слова, различните начини, по които Бог работи върху хората, това, което Бог им казва, това, за което им напомня, това, за което ги съветва и насърчава — всичко това произлиза от една същина: Божията святост. Ако нямаше такъв Свят Бог, никой не би могъл да заеме Неговото място и да върши делото, което Той върши. Ако Бог беше предал тези хора изцяло на Сатана, замисляли ли сте се някога в какво състояние щяхте да бъдете днес всички вие? Нима всички щяхте да седите тук, цели и непокътнати? Вие също ли бихте казали: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“? Щяхте ли да сте толкова нагли, самоуверени и наперени, че да изречете такива думи и да се хвалите без срам пред Бог? Без съмнение щяхте да го направите! Отношението на Сатана към хората им позволява да разберат, че природата същност на Сатана е напълно различна от тази на Бог. Кое от същината на Сатана е противоположно на Божията святост? (Нечестивостта на Сатана.) Нечестивата природа на Сатана е противоположна на Божията святост. Причината, поради която мнозинството от хората не разпознават Божието откровение и същината на Божията святост, е, че живеят под властта на Сатана, с покварата на Сатана и в плен на Сатана. Те не знаят какво е святост и как да я определят. Дори когато почувстваш Божията святост, пак не можеш да я определиш категорично като Божия святост. Това е несъответствие в човешкото познание за Божията святост.

Кое е типично за делото на Сатана върху човека? Би трябвало да сте способни да научите това от собствените си преживявания — това е характерната черта на Сатана, това, което той непрекъснато прави, това, което се опитва да направи с всеки един човек. Може и да не успявате да видите тази особеност и по тази причина да не считате, че Сатана е толкова страшен и омразен. Знае ли някой коя е тази особеност? (Той съблазнява, примамва и изкушава хората.) Правилно; това са няколко начина, по които се проявява тази особеност. Сатана също така подвежда, напада и обвинява хората — това са все проявления. Има ли още? (Той лъже.) Измамата и лъжата са съвсем естествени за Сатана. Той често прави такива неща. Освен това той командва хората, подстрекава ги и ги принуждава да вършат разни неща, заповядва им и насилствено ги обсебва. Сега ще ви опиша нещо, от което ще ви настръхнат косите, но не го правя, за да ви плаша. Бог работи върху хората и показва любов към тях, както в отношението си, така и в сърцето си. От друга страна, Сатана изобщо не цени хората и прекарва цялото си време в мислене как да им навреди. Нима не е така? Когато мисли да навреди на хората, той припрян ли е? (Да.) Затова, що се отнася до работата на Сатана върху хората, ето две понятия, които напълно могат да опишат нечестивостта и злонамереността на Сатана, които наистина могат да ви помогнат да разберете омразата на Сатана: в своя подход към хората Сатана винаги иска насилствено да ги обсеби и обладае, всеки един от тях, до такава степен, че да може да придобие пълен контрол над хората и сериозно да им навреди и така да постигне целта си и да осъществи необузданата си амбиция. Какво означава „насилствено да ги обсеби“? С твоето съгласие ли се случва това или без него? С твоето знание ли се случва това или без него? Отговорът е, че се случва без изобщо да знаеш! Случва се в ситуации, в които не си наясно, вероятно без дори да ти казва или прави нещо, без причина, без оглед на ситуацията — ето го Сатана, обикаля около теб, обгражда те. Търси възможност да се възползва и след това те обладава, обсебва те и постига целта си да придобие пълен контрол над теб и да ти причини вреда. Това е съвсем типично намерение и поведение на Сатана, който се бори да откъсне човешкия род от Бог. Как се чувствате, когато чуете това? (Ужасени и уплашени в сърцата си.) Чувствате ли се отвратени? (Да.) Когато изпитвате това отвращение, мислите ли, че Сатана е безсрамен? Когато си мислите, че Сатана е безсрамен, чувствате ли се отвратени от онези хора около вас, които все искат да ви контролират, от онези, които имат необуздани амбиции за статута и интересите си? (Да.) И така, какви методи използва Сатана, за да обладае и обсеби човека? Наясно ли сте с тях? Когато чуете тези две понятия — „насилствено обсебване“ и „обладаване“ — изпитвате отвращение и чувствате нечестивостта в тези думи. Без твое съгласие или знание Сатана те обладава, насилствено те обсебва и те покварява. Какво чувстваш в сърцето си? Чувстваш ли отвращение и погнуса? (Да.) Като изпитваш отвращение и погнуса към тези похвати на Сатана, какво чувство изпитваш към Бог? (Благодарност.) Благодарност към Бог, че те спасява. И така, сега, в този момент, имаш ли желанието или волята да позволиш на Бог да поеме контрол над всичко, което имаш, и всичко, което представляваш? (Да.) При какви обстоятелства отговаряте така? Дали отговаряте с „да“, защото се страхувате, че ще бъдете насилствено обсебени и обладани от Сатана? (Да.) Не бива да разсъждавате така — това не е правилно. Не се страхувайте, защото Бог е тук. Няма от какво да се страхувате. Щом разбереш нечестивата същност на Сатана, би трябвало да имаш по-точно разбиране или по-дълбоко уважение към Божията любов, към добрите намерения на Бог, към Божието състрадание, към толерантността на Бог към хората и към Неговия праведен нрав. Сатана е толкова омразен, но ако това все още не вдъхновява любовта ти към Бог, твоето упование и доверие в Бог, що за човек си тогава? Готов ли си да позволиш на Сатана така да ти навреди? Когато видим нечестивостта и грозотата на Сатана, се обръщаме и отправяме взор към Бог. Промени ли се сега познанието ти за Бог? Можем ли да кажем, че Бог е свят? Можем ли да кажем, че Бог е безупречен? Достоен ли е Бог за следното определение: „Бог представлява единствена по рода си святост“? (Да.) В света и сред всички неща, нима Самият Бог не е единственият достоен за разбирането, което човек има за Бог? (Така е.) И така, какво точно дава Бог на хората? Дали Той ти дава само малко любов, загриженост и внимание, без да го осъзнаваш? Какво е дал Бог на хората? Бог им е дал живот, дал им е всичко и ги дарява с всичко това безусловно, без да изисква нищо, без никакви скрити намерения. Той използва истината, Своите слова и Своя живот, за да води и напътства хората, като ги държи настрана от вредното влияние на Сатана, от неговите изкушения и подстрекателства, и им позволява да видят ясно нечестивата природа и отвратителното лице на Сатана. Истинска ли е Божията любов и загриженост за човешкия род? Може ли всеки от вас да ги изпита? (Да.)

Погледнете назад към досегашния си живот, към всички дела, които Бог е извършил върху теб през всичките години на твоята вяра. Нима това не е най-необходимото от всичко за теб, независимо дали чувствата, които предизвиква у теб, са дълбоки или повърхностни? Нима не се нуждаеше най-много от това? (Така е.) Нима това не е истина? Нима това не е животът? (Така е.) Нима Бог някога те е дарявал с просветление, а след това е поискал от теб да Му дадеш нещо в замяна на всичко, което ти е дал? (Не е.) Каква тогава е Божията цел? Защо Бог прави това? Нима Бог цели да те обсеби? (Не.) Иска ли Бог да се възкачи на Своя престол в сърцата на хората? (Да.) И така, каква е разликата между възкачването на Бог на Неговия престол и насилственото обсебване от страна на Сатана? Бог иска да спечели сърцата на хората, Той иска да завладее сърцата им — какво означава това? Дали означава, че Бог иска хората да станат Негови марионетки, Негови машини? (Не.) И така, каква е целта на Бог? Има ли разлика между желанието на Бог да завладее сърцата на хората и насилственото им обсебване и владеене от Сатана? (Има.) Каква е разликата? Можете ли да Ми я обясните ясно? (Сатана използва принуда, докато Бог оставя хората да го направят доброволно.) В това ли е разликата? Каква полза има Бог от сърцето ти? Каква полза има Бог от завладяването ти? Как разбирате дълбоко в сърцата си „Бог завладява сърцата на хората“? Трябва да бъдем справедливи в начина, по който говорим за Бог тук, в противен случай хората винаги ще го разбират погрешно и ще си мислят: „Бог все иска да ме завладее. За какво Му е да ме завладява? Не искам да ме завладява, просто искам да бъда свой собствен господар. Казвате, че Сатана обсебва хората, но Бог също завладява хората. Не е ли все същото и в двата случая? Не искам да позволявам на никого да ме завладява. Аз съм си аз!“. Каква е разликата тук? Помислете малко. Питам ви: дали изразът „Бог завладява хората“ е лишен от смисъл? Божието завладяване на човека означава ли, че Той живее в сърцето ти и контролира всяка твоя дума и всяко твое действие? Нима не се осмеляваш да стоиш, ако Той ти каже да седнеш? Нима не се осмеляваш да отидеш на запад, ако Той ти каже да отидеш на изток? Нима това „завладяване“ се отнася до нещо подобно? (Не, не е така. Бог иска от хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява.) Какво е било планираното въздействие върху хората на всички слова, които Той е изрекъл през всички тези години, в които Бог ги е управлявал и е работил над тях до този последен етап? Нима не е хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява? Ако погледнем буквалното значение на израза „Бог завладява сърцата на хората“, изглежда, че Бог заема човешкото сърце и го завладява, живее в него и повече не излиза от там; че Той става господар на човека и е способен да контролира и манипулира човешкото сърце както желае, така че човекът да е принуден да прави всичко, което Бог му каже. В този смисъл изглежда, че всеки човек може да стане Бог и да притежава Неговата същина и нрав. Следователно в този случай човекът също може да извършва Божиите дела? Може ли „завладяването“ да се обясни по този начин? (Не.) А какво е тогава? Питам ви следното: дали всички слова и истини, които Бог предоставя на хората, са откровение за същината на Бог и за това, което Бог притежава и представлява? (Така е.) Това със сигурност е вярно. Дали обаче е важно Самият Бог лично да практикува и да притежава всички слова, които предоставя на хората? Помислете върху това. Когато Бог съди хората, защо го прави? Как се появиха тези слова? Какво е съдържанието на словата, които Бог изрича, когато съди хората? На какво се основават те? Дали се основават на покварения нрав на човека? (Да.) И така, дали въздействието, постигнато от Божия съд над човека, се основава на Божията същина? (Да.) Следователно, дали словосъчетанието „Бог завладява сърцата на хората“ е лишено от смисъл? Със сигурност не е. Тогава защо Бог казва тези слова на човека? С каква цел Той изрича тези слова? Дали Той иска да използва тези слова, за да служат като живот за хората? (Да.) Бог иска да използва цялата истина, която е изрекъл в тези слова, за да служи като живот за хората. Когато човек вземе цялата тази истина и Божието слово и ги превърне в свой живот, може ли тогава да се покори на Бог? Може ли тогава човек да се бои от Бог? Може ли тогава човек да отбягва злото? Когато човек достигне до този етап, може ли да се покори на върховенството на Бог и на установения от Него ред? В състояние ли е тогава човек да се подчини на Божията власт? Когато хора като Йов или като Петър стигнат до края на пътя си, когато може да се счита, че животът им е достигнал зрялост, когато имат истинско разбиране за Бог — все още ли може Сатана да ги отклони? Може ли тогава Сатана все още да ги обладае? Може ли Сатана все още да ги обсеби принудително? (Не.) Какъв тогава е този човек? Нима не е човек, който е бил напълно придобит от Бог? (Така е.) В този смисъл, как си представяте човек, който е напълно придобит от Бог? От гледна точка на Бог, при тези обстоятелства, Той вече е завладял сърцето на този човек. Но какво чувства този човек? Дали Божието слово, Божията власт и Божият път се превръщат в живот у човека, дали този живот заема цялото му същество, като прави нещата, които изживява, както и същината му подходящи да удовлетворят Бог? От гледна точка на Бог, в този момент сърцата на хората завладени ли са от Него? (Да.) Как разбирате сега това значение? Божият Дух ли е този, който те завладява? (Не, това, което ни завладява, е Божието слово.) Именно Божият път и Божието слово се превърнаха в твой живот и именно истината се превърна в твой живот. В този момент човек притежава живота, който идва от Бог, но не можем да кажем, че този живот е Божият живот. Тоест не можем да кажем, че животът, който човек трябва да черпи от Божието слово, е Божият живот. Затова колкото и дълго човек да следва Бог, колкото и слова да получава от Бог, човек никога не може да стане Бог. Дори ако един ден Бог каже: „Аз завладях сърцето ти и сега ти притежаваш Моя живот“, ще почувстваш ли тогава, че си Бог? (Не.) В какъв ще се превърнеш тогава? Нима няма да имаш безусловно покорство към Бог? Нима сърцето ти няма да се изпълни с живота, който Бог ти е дарил? Това би било съвсем нормално проявление на това, което се случва, когато Бог завладее сърцето на човек. Това е факт. И така, ако погледнем от тази гледна точка, може ли човек да стане Бог? Когато човек е способен да изживее реалността на Божиите слова, стане богобоязлив и отбягва злото, може ли да притежава същината на Божия живот и Неговата святост? Категорично не. Каквото и да се случва, в крайна сметка човекът си остава човек. Ти си сътворено същество, а когато си приел Божието слово от Бог и си приел Божия път, притежаваш само живота, който идва от Божиите слова, ставаш човек, който получава похвала от Бог, но никога няма да притежаваш същината на Божия живот, камо ли Божията святост.

Сега ще се върнем към темата, която току-що обсъдихме. По време на тази дискусия ви зададох един въпрос — свят ли е Авраам? Йов свят ли е? (Не.) Тази „святост“ представлява същината и нрава на Бог, а на човека твърде много не му достига. Човекът не притежава Божията същина или Божия нрав. Дори да е изживял всички Божии слова и да се е сдобил с тяхната реалност, той все още никога няма да може да притежава Божията свята същина; човекът си остава човек. Разбирате го, нали? И така, как разбирате сега израза: „Бог завладява сърцата на хората“? (Именно Божиите слова, Божият път и Неговата истина се превръщат в живот за хората.) Запомнили сте тези думи. Надявам се, че ще разберете по-дълбокия им смисъл. Някои може да попитат: „Защо тогава казваме, че Божиите пратеници и ангели не са святи?“. Какво мислите по този въпрос? Може би не сте се замисляли за това преди. Ще използвам прост пример: когато включиш един робот, той може както да танцува, така и да говори, а ти можеш да разбираш какво казва. Може да го наречеш сладък и жизнерадостен, но той няма да разбере, защото няма живот. Може ли да продължи да се движи, когато изключиш захранването му? Когато този робот е включен, можеш да видиш, че е жизнерадостен и сладък. Оценяваш го, независимо дали оценката ти е съществена или повърхностна, но най-общо казано, виждаш, че се движи. Когато обаче изключиш захранването му, можеш ли да видиш в него някаква индивидуалност? Можеш ли да видиш дали притежава някаква същина? Разбирате ли смисъла на това, което казвам? Тоест, въпреки че този робот може да се движи и да спира, не би могъл да кажеш, че притежава някаква същина. Нима това не е факт? Сега няма да говорим повече по този въпрос. Достатъчно е да имате обща представа за смисъла. Нека приключим общението си тук. Довиждане!

17 декември 2013 г.

Забележка:

а. „Заклинанието за затягане на лентата“ е заклинание, използвано от монаха Танг Санзан в китайския роман „Пътуване на Запад“. Той използва това заклинание, за да контролира Сун Укун, като затяга метална лента около главата му, като му причинява остро главоболие и по този начин го поставя под контрол. То се е превърнало в метафора, за да се опише нещо, което обвързва човек.