Божията святост (I) Първа част

По време на последната ни среща имахме допълнително общение за Божията власт. Засега няма да обсъждаме темата за Божията праведност. Това, за което ще говорим днес, е една съвсем нова тема — Божията святост. Божията святост е още един аспект от неповторимата Божия същина, затова е изключително важно да разговаряме по тази тема. Преди това говорих за два други аспекта на Божията същина — праведния Божи нрав и Божията власт. Дали тези аспекти, както и аспектът, за който ще говоря днес, са неповторими? (Да.) Божията святост също е неповторима, затова темата на днешното ни общение ще бъде на какво се основава и къде се корени тази неповторимост. Днес ще разговаряме за неповторимата същина на Бог — Неговата святост. Може би някои от вас имат известни опасения и се питат: „Защо трябва да разговаряме за Божията святост?“. Не се притеснявайте, ще ви разкажа за нея, без да бързам. След като чуете какво имам да ви кажа, ще разберете защо е толкова необходимо за Мен да разговарям с вас на тази тема.

Най-напред, нека да определим думата „свят“. Въз основа на вашето възприятие и на всички знания, които сте придобили, какво според вас е определението за „свято“? („Свято“ означава неопетнено, напълно лишено от човешка поквара или недостатъци. Светостта излъчва всичко положително, независимо дали става дума за мисъл, слово или дело.) Много добре. („Свято“ е божествено, неопетнено, ненакърнимо от човека. То е неповторимо, отнася се единствено за Бог и е Негов символ.) Това е вашето определение. В сърцето на всеки човек думата „свято“ има свой обхват, определение и тълкувание. Поне, когато видите думата „свято“, съзнанието ви не е празно. Имате определен набор от определения за тази дума и твърденията на някои хора донякъде се доближават до твърденията, които определят същината на Божия нрав. Това е много добре. Повечето хора смятат, че думата „свято“ е положителна, и това със сигурност е така. Днес обаче, докато разговаряме за Божията святост, Аз няма да говоря само за определения или обяснения. Вместо това ще представя факти като доказателство, за да ти покажа защо казвам, че Бог е свят, и защо използвам думата „свята“, за да опиша същината на Бог. Когато нашата беседа приключи, ще почувстваш, че използването на думата „свят“, за да се определи същината на Бог, както и когато споменаваме Бог, е напълно оправдано и съвсем подходящо. Най-малкото, в контекста на съвременния човешки език използването на тази дума, когато имаме предвид Бог, е особено подходящо — единствено тя от всички думи в човешкия език е напълно подходящ начин за обозначаване на Бог. Тази дума, когато се използва по отношение на Бог, не е празна, нито е израз на безпочвена възхвала или пусто ласкателство. Целта на нашето общение е да позволи на всеки човек да разбере истината за този аспект от Божията същина. Бог не се опасява от разбирането на хората, а от неразбирането им. Бог желае всеки човек да опознае Неговата същина и това, което Бог притежава и представлява. Затова всеки път, когато споменем даден аспект от Божията същина, можем да се позовем на много факти, които да позволят на хората да видят, че този аспект от Божията същина наистина съществува.

След като вече имаме определение на думата „свят“, нека обсъдим някои примери. В разбиранията си хората си представят много неща и хора като „святи“. Например в речниците на хората девствените момчета и момичета се определят като святи. Но дали те действително са святи? Дали тази така наречена „святост“ е същата като „светостта“, за която ще говорим днес? Святи ли са хората със здрав морал, които имат изтънчена и културна реч, които никога не са наранили никого и които с думите, които изричат, карат останалите да се чувстват удобно и приятно? Святи ли са хората, които често правят добро, които са милосърдни и оказват голяма помощ на другите, онези, които внасят много радост в живота на хората? Святи ли са хората, които не таят егоистични помисли, които не поставят строги изисквания към никого, които са доброжелателни към всички? Святи ли са хората, които никога не са се карали с никого и не са се възползвали от никого? А какво да кажем за онези, които работят за доброто на другите, които носят полза на другите и ги наставляват по всевъзможни начини — святи ли са те? Онези, които раздават всичките си спестявания на другите и водят скромен живот, които са строги към себе си, но са толерантни към другите — святи ли са те? (Не.) Всички помните как майките ви са се грижили за вас и са ви обгрижвали по всевъзможни начини — те святи ли са? Идолите, които обичате, независимо дали са знаменитости, звезди или велики хора — те святи ли са? (Не.) Нека сега да разгледаме онези пророци в Библията, които са били способни да кажат неща за бъдещето, които са били неизвестни за много хора — дали тези хора са били святи? Хората, които са успели да запишат Божиите слова и фактите от Неговото дело в Библията — те били ли са святи? Моисей беше ли свят? Авраам беше ли свят? (Не.) Какво ще кажете за Йов? Той беше ли свят? (Не.) Бог нарича Йов праведен човек, защо тогава казваме, че дори и той не е свят? Наистина ли хората, които се страхуват от Бог и отбягват злото, не са святи? Дали са святи или не са? (Не са.) Вие не сте съвсем уверени, не сте сигурни в отговора и не смеете да кажете „Не“, но не смеете и да кажете „Да“, затова накрая казвате „Не“ с половин уста. Позволете Ми да задам още един въпрос. Божиите пратеници — пратениците, които Бог изпраща на земята — те святи ли са? Святи ли са ангелите? (Не.) Святи ли са хората, които не са покварени от Сатана? (Не.) Вие продължавате да отговаряте с „Не“ на всеки въпрос. На какво основание? Объркани сте, нали? Защо тогава дори за ангелите се казва, че не са святи? Сега се чувствате неуверени, нали? Можете ли да откриете причината, поради която хората, нещата или несътворените същества, които споменахме по-горе, не са святи? Сигурен съм, че не сте в състояние да го направите. Затова не е ли малко безотговорно да казвате „Не“? Не отговаряте ли напосоки? Някои хора се чудят: „След като си формулирал въпроса си по този начин, отговорът със сигурност трябва да е „Не“. Не Ми отговаряйте прибързано. Помислете внимателно дали отговорът е „Да“ или „Не“. Ще разберете защо отговорът е „Не“, след като поговорим по следващата тема. Скоро ще ви дам отговора. Първо, нека да почетем от писанията.

1. Заповедта на Бог Йехова към човека

Битие 2:15-17  И Бог Йехова взе човека, като го отведе в Едемската градина, за да работи там и да я пази. Бог Йехова даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“.

2. Прелъстяването на жената от змията

Битие 3:1-5  Змията беше по-коварна от всички животни в полето, които Бог Йехова бе създал. И тя рече на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от всички дървета в градината?“. Жената отговори на змията: „От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: „Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете“. А змията каза на жената: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“.

Тези два пасажа са откъси от книгата „Битие“ в Библията. Всички ли сте запознати с тях? Те разказват за събитията, случили се в началото, когато човекът е бил създаден първоначално; тези събития са реални. Нека най-напред разгледаме каква заповед дава Бог Йехова на Адам и Ева. Съдържанието на тази заповед е много важно за днешната ни тема. „Бог Йехова даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“. Какъв е смисълът на Божията заповед към човека в този откъс? Първо, Бог казва на човека какво може да яде, а именно — плодовете на много видове дървета. Няма опасност и отрова; всичко може да се яде и да се яде на воля, както човек пожелае, без притеснения и съмнения. Това е една част от Божията заповед. Другата част е предупреждение. В него Бог казва на човека, че не бива да яде плодовете от дървото за познаване на доброто и злото. Какво ще се случи, ако той яде от това дърво? Бог казва на човека, че ако яде от него, непременно ще умре. Не са ли ясни тези думи? Ако Бог ти е казал това, но не си разбрал защо, би ли приел словата Му като правило или заповед, на която трябва да се подчиниш? С тези думи трябва да се съобразим. Но независимо дали човек е способен да се подчини, Божиите слова са недвусмислени. Бог е казал на човека много ясно какво може и какво не бива да яде, както и какво ще се случи, ако яде това, което не бива да яде. В тези кратки слова, които Бог изрече, можеш ли да видиш нещо от Божия нрав? Дали са истински тези Божии слова? Нима в тях има измама? Нима има лъжа? Нима има заплаха? (Не.) Бог честно, правдиво и искрено е казал на човека какво може да яде и какво не бива да яде. Бог говори ясно и отчетливо. Нима има някакъв скрит смисъл в тези думи? Нима тези думи не са ясни? Нима има нужда от догадки? Няма нужда от предположения. Значението им е очевидно от пръв поглед. При прочитането им човек е напълно наясно с техния смисъл. Тоест това, което Бог иска да каже, и това, което иска да изрази, идва от Неговото сърце. Нещата, които Бог изразява, са чисти, ясни и категорични. Няма прикрити мотиви, нито скрити значения. Той говори на човека прямо, като му казва какво може да яде и какво не. Тоест чрез тези Божии слова човекът може да види, че Божието сърце е прозрачно и истинско. Тук няма и следа от лъжа; не е като да ти кажа, че не можеш да ядеш това, което е годно за ядене, или да ти кажа „Направи го и виж какво ще стане“ за нещата, които не бива да ядеш. Не това има предвид Бог. Каквото Бог мисли в сърцето си, това и казва. Ако кажа, че Бог е свят, защото се показва и разкрива в тези слова по този начин, може да ти се стори, че съм направил от мухата слон или че съм отишъл твърде далеч. Ако е така, не се притеснявайте — все още не сме приключили.

Нека сега поговорим за „Прелъстяването на жената от змията“. Кой е змията? Сатана. Той играе ролята на контрастиращ предмет в Божия шестхилядолетен план за управление и това е роля, която трябва да споменем, когато говорим за Божията святост. Защо казвам това? Ако не познаваш нечестивостта и покварата на Сатана, ако не познаваш природата на Сатана, тогава няма как да признаеш светостта и не можеш да разбереш какво всъщност представлява светостта. В объркването си хората вярват, че това, което прави Сатана, е правилно, защото живеят с такъв покварен нрав. Без фон за сравнение, без база за сравнение не можеш да разбереш какво е святост. Затова Сатана трябва да бъде споменат тук. Това не са празни приказки. Чрез думите и делата на Сатана ще разберем как действа, как развращава човечеството, каква е природата му и какъв е обликът му. И така, какво каза жената на змията? Жената разказа на змията какво ѝ беше казал Бог Йехова. Когато изричаше тези думи, дали беше сигурна, че това, което Бог ѝ е казал, е истина? Тя не можеше да бъде сигурна. Като наскоро сътворен човек тя нямаше способността да различава доброто от злото и не познаваше нищо около себе си. Ако съдим по думите, които изрече пред змията, тя не е била сигурна в сърцето си, че казаното от Бог е вярно; такова е било нейното отношение. И когато змията видя, че жената не е уверена в Божиите слова, тя каза: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Има ли нещо съмнително в тези думи? Когато четете това изречение, разбирате ли намеренията на змията? Какви са тези намерения? Тя искаше да съблазни тази жена, да ѝ попречи да се вслуша в Божиите слова, но не го казва направо. Затова можем да кажем, че тя е много лукава. Тя изразява смисъла по хитър и уклончив начин, за да постигне целта, която държи скрита в ума си, скрита от човека — такава е хитростта на змията. Начинът, по който Сатана говори и действа, винаги е бил такъв. Той казва, че не е сигурно, без да дава потвърждение в едната или другата посока. Но като чу това, сърцето на тази невежа жена се развълнува. Змията беше доволна, защото думите ѝ имаха желания ефект — такова беше лукавото намерение на змията. Нещо повече, змията я съблазни, като ѝ обеща резултат, който изглежда желан за хората, с думите: „В деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите“. Затова тя разсъждава: „Да ми се отворят очите е нещо хубаво!“. А след това змията каза нещо още по-ефективно, думи, непознати дотогава на човека, думи, които притежават огромна съблазнителна сила за онези, които ги чуят: „Ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Нима тези думи не са много съблазнителни за човека? Това е все едно някой да ти каже: „Лицето ти е оформено прекрасно, само че носът ти е малко къс. Ако коригираш това, ще имаш красота от световна класа!“. Нима тези думи не биха развълнували сърцето на човек, който никога преди това не е имал желание да си прави пластична операция? Нима тези думи не са съблазнителни? Тази съблазън не те ли изкушава? А това не е ли изкушение? (Да.) Нима Бог говори по този начин? Нима имаше какъвто и да е намек за това в Божиите слова, които току-що прочетохме? Дали Бог говори това, което мисли в сърцето Си? Може ли човек да види Божието сърце чрез Неговите слова? (Да.) Но когато змията изрече тези думи към жената, успя ли да видиш сърцето ѝ? Не. И поради човешкото невежество човекът лесно се съблазни от думите на змията и лесно беше измамен. И така, успя ли да видиш намеренията на Сатана? Успя ли да видиш целта зад думите на Сатана? Успя ли да видиш интригите и хитростите на Сатана? (Не.) Какъв нрав издава начинът на говорене на Сатана? Каква същина видя в Сатана чрез тези думи? Нима тя не е коварна? Може би на пръв поглед ти се усмихва, а може и да не показва никакво изражение. Но в сърцето си той пресмята как да постигне целта си, а именно тази цел ти не можеш да видиш. Всички обещания, които ти дава, всички предимства, които описва, са прикритие за съблазънта. Тези неща ти изглеждат добри, затова смяташ, че това, което казва, е по-полезно, по-съществено от това, което казва Бог. Нима човекът не се превръща в покорен затворник, когато това се случи? Нима не е подла стратегията, която използва Сатана? Допускаш да потънеш в упадък. Без Сатана да си мръдне пръста, само като изрича тези две изречения, ти си готов с радост да следваш Сатана, да се подчиняваш на Сатана. Така целта на Сатана е постигната. Нима това намерение не е зловещо? Не е ли това най-първичното лице на Сатана? От думите на Сатана човек може да разбере зловещите му мотиви, да види отвратителния му лик и да види същината му. Нима не е така? Сравнявайки тези изречения, ако не ги анализираш, може да почувстваш, че словата на Бог Йехова са скучни, обикновени и банални, че те не оправдават лиричното възхваляване на Божията честност. Въпреки това, ако вземем за сравнение думите на Сатана и отвратителния му лик, нима тези Божии слова нямат значителна тежест за днешните хора? (Така е.) Чрез това сравнение човек може да почувства чистата безупречност на Бог. Всяка дума, която Сатана казва, както и мотивите, намеренията и начинът, по който говори — всички те са опорочени. Каква е основната характеристика на начина на говорене на Сатана? Сатана използва двусмислието, за да те съблазни, без да ти позволи да прозреш двуличието му, и не допуска да разбереш целта му; Сатана те оставя да се хванеш на въдицата, но ти трябва и да възхваляваш и възпяваш достойнствата му. Нима тази тактика не е обичайният похват на Сатана? (Така е.) Нека сега да разгледаме какви други думи и изрази на Сатана позволяват на човек да види отвратителния му лик. Нека да прочетем още малко от Писанията.

3. Диалог между Сатана и Бог Йехова

Йов 1:6-11  Един ден синовете на Бог дойдоха да се представят пред Йехова и Сатана беше сред тях. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“.

Йов 2:1-5  И отново един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Йехова, Сатана дойде с тях, за да се представи пред Него. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“. А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

Тези два откъса се състоят изцяло от диалог между Бог и Сатана. В тях е записано какво е казал Бог и какво е казал Сатана. Бог не каза много и говореше много простичко. Можем ли да видим Божията святост в Неговите прости слова? Някои ще кажат, че не е лесно да се направи. И така, можем ли да видим грозотата на Сатана в неговите отговори? Нека първо да разгледаме какъв въпрос задава Бог Йехова на Сатана. „Отде идеш?“. Нима това не е ясен въпрос? Има ли някакъв скрит смисъл? Не, това е само един ясен въпрос. Ако ви попитам: „Откъде идваш?“, как бихте отговорили? Нима е трудно да се отговори на този въпрос? Бихте ли казали: „От шетане тук и таме и скитане нагоре-надолу“? (Не.) Вие не бихте отговорили по този начин. И така, как се чувствате, когато виждате Сатана да отговаря по този начин? (Чувстваме, че Сатана е нелеп, но и коварен.) Можете ли да разберете какво чувствам Аз? Всеки път, когато виждам тези думи на Сатана, изпитвам отвращение, защото Сатана говори, но думите му нямат съдържание. Отговори ли Сатана на Божия въпрос? Не, думите, които Сатана изрече, не бяха отговор, те не казваха нищо. Те не бяха отговор на Божия въпрос. „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Как разбираш тези думи? Откъде точно идва Сатана? Получихте ли отговор на този въпрос? (Не.) Това е „гениалността“ на хитрите кроежи на Сатана — да не позволи на никого да разбере какво всъщност казва. След като чу тези думи, все още не можеш да разбереш какво е казал, въпреки че е приключил с даването на отговор. И все пак Сатана вярва, че е отговорил напълно. Как се чувстваш тогава? Отвратен? (Да.) Сега започвате да изпитвате отвращение като реакция на тези думи. Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подлъгва. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш причината или намерението зад думите им. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава? Всички, които имат такава природа, са тясно свързани със Сатана, ако не и с неговото семейство. Можем да се изразим така, нали? Като цяло тази проява е отвратителна и противна. Сега и вие се чувствате отвратени, нали? (Да.)

Нека разгледаме следните стихове. Сатана отново отговаря на въпроса на Йехова с думите: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“. Сатана започва атака срещу оценката на Йехова за Йов и в тази атака се долавя враждебност. „Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има?“. Това е разбирането и оценката на Сатана за работата на Йехова над Йов. Сатана го оценява по следния начин: „Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“. Сатана винаги говори двусмислено, но тук той си служи с конкретни понятия. Въпреки това тези думи, макар и изречени с конкретни понятия, са нападение, богохулство и акт на предизвикателство към Бог Йехова, към Самия Бог. Как се чувствате, когато чуете тези думи? Чувствате ли отвращение? Можете ли да прозрете намеренията на Сатана? На първо място, Сатана отхвърля оценката на Йехова за Йов — човек, който се бои от Бог и отбягва злото. След това Сатана отхвърля всичко, което Йов казва и прави, т.е. отхвърля страха му от Йехова. Нима това не е обвинение? Сатана обвинява, отхвърля и поставя под съмнение всичко, което Йехова прави и казва. Не вярва и го изразява с думите: „Щом Ти казваш, че нещата стоят по този начин, как така не съм ги видял? Как да не се страхува от Теб, като Ти си му дал толкова много благословии?“. Не е ли това отхвърляне на всичко, което Бог прави? Обвинение, отхвърляне, богохулство — нима думите на Сатана не са нападение? Нима не отразяват вярно съкровените мисли на Сатана? Тези думи със сигурност не са същите като думите, които прочетохме току-що: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Те са напълно различни. Чрез тези думи Сатана напълно разкрива какво се крие в сърцето му — отношението си към Бог и отвращението си от страха на Йов от Бог. Когато това се случва, злобата и нечестивата му природа са напълно демаскирани. Сатана мрази онези, които се боят от Бог, мрази онези, които отбягват злото, а още повече мрази Йехова за това, че дарява благословии на хората. Иска да използва тази възможност, за да унищожи Йов, когото Бог е издигнал със собствената си ръка, да го погуби, като казва: „Ти казваш, че Йов се бои от Теб и избягва злото. Аз го виждам по различен начин“. Той използва различни начини, за да провокира и изкуши Йехова, и използва различни хитрости, за да може Бог Йехова да предаде Йов на Сатана, за да го манипулира на воля, да му навреди и да се отнесе зле с него. Иска да се възползва от тази възможност, за да унищожи този човек, който е праведен и съвършен в Божиите очи. Нима сърцето на Сатана е такова само заради мигновен порив? Не, подготвя се от дълго време. Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да подведе този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, смущава и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана? Често казвате, че Сатана е толкова нечестив, толкова лош, но дали сте го виждали? Виждате колко лоши са хората, но не сте видели колко лош е истинският Сатана. И все пак в случая с Йов ясно долавяте точно колко нечестив е Сатана. Този случай разкрива много ясно отвратителния лик на Сатана и неговата същина. Сатана воюва с Бог и върви след Него, защото цели да разруши цялото дело, което Бог иска да извърши, да овладее и контролира онези, които Бог иска да придобие, напълно да унищожи онези, които Бог иска да придобие. Ако не ги унищожи, те попадат във владение на Сатана, за да бъдат използвани от него — това е неговата цел. А какво прави Бог? Бог казва само едно просто изречение в този откъс; не е записано дали Бог прави още нещо, но виждаме, че е написано много повече за това, което Сатана прави и казва. В следващия откъс от Писанието Йехова пита Сатана: „Отде идеш?“. Какъв е отговорът на Сатана? (Той отново е: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“.) Това е все същото изречение. То се е превърнало в девиз на Сатана, в негова визитна картичка. Как става така? Нима Сатана не е омразен? Със сигурност е достатъчно да произнесе това отвратително изречение само веднъж. Защо Сатана продължава да го повтаря? Това доказва едно: природата на Сатана не се променя. Сатана не може да се преструва, за да прикрие грозния си лик. Бог му задава въпрос и ето как Му отговаря той. Щом с Бог се отнася така, представете си как трябва да се отнася към хората! Сатана не се страхува от Бог, не се бои от Бог и не Му се подчинява. Затова той се осмелява да бъде безразсъдно самонадеян пред Бог, да използва същите думи, за да избегне Божия въпрос, да използва многократно същия отговор на Божия въпрос, да се опитва да използва този отговор, за да обърка Бог — това е грозният лик на Сатана. Той не вярва във всемогъществото на Бог, не вярва в Божията власт и със сигурност не желае да се подчини на Божието господство. Той постоянно се противопоставя на Бог, постоянно атакува всичко, което Бог прави, опитва се да разруши всичко, което Бог прави — това е неговата нечестива цел.

Както е записано в Книга на Йов, тези два откъса, изречени от Сатана, и нещата, които Сатана прави, са показателни за съпротивата му срещу Бог и Неговия шестхилядолетен план за управление — тук се разкрива истинското лице на Сатана. Виждал ли си думите и делата на Сатана в реалния живот? Когато ги видиш, може да не ги сметнеш за изречени от Сатана, а вместо това да помислиш, че са изречени от човек. Кого представлява човек, когато говори така? Представлява Сатана. Дори и да го осъзнаваш, не можеш да почувстваш, че наистина е изречено от Сатана. Но тук и сега недвусмислено видяхте какво е казал самият Сатана. Сега вече имаш недвусмислена, кристално ясна представа за отвратителния облик и нечестивостта на Сатана. И така, тези два откъса, изречени от Сатана, могат ли да помогнат на хората днес да разберат природата на Сатана? Струва ли си тези два откъса да бъдат съхранени старателно, за да може днешното човечество да разпознае отвратителното лице на Сатана, да разпознае първоначалното, истинското лице на Сатана? Въпреки че това твърдение може да изглежда неуместно, тези думи, изразени по този начин, могат да се считат за верни. Всъщност това е единственият начин, по който мога да изразя тази идея, и е достатъчно, ако можете да я разберете. Сатана многократно напада нещата, които върши Йехова, като хвърля обвинения за страха на Йов от Бог Йехова. Сатана се опитва да провокира Йехова, като използва различни похвати и се опитва да накара Йехова да му позволи да изкуши Йов. Затова думите му имат силно провокативен характер. И така, кажете ми, след като Сатана е изрекъл тези думи, може ли Бог да види ясно какво иска да направи Сатана? (Да.) В Божието сърце този човек Йов, когото Бог гледа — този Божи слуга, когото Бог смята за праведен човек, за съвършен човек — дали може да устои на такова изкушение? (Да.) Защо Бог е толкова сигурен в това? Бог винаги ли изследва сърцата на хората? (Да.) И така, може ли Сатана да изследва сърцата на хората? Сатана не може. Дори Сатана да можеше да види сърцето ти, нечестивата му природа никога не би му позволила да повярва, че светостта е святост или че мръсотията е мръсотия. Нечестивият Сатана никога не може да цени нещо, което е свято, справедливо или светло. Сатана не може да не действа неуморно в съответствие със своята природа, със своята нечестивост и със своите обичайни похвати. Дори с цената на това да бъде наказан или унищожен от Бог, той не се колебае упорито да се противопоставя на Бог — това е нечестивостта, това е природата на Сатана. И така, в този откъс Сатана казва: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“. Сатана смята, че страхът на човека от Бог се дължи на това, че той е получил толкова много изгода от Бог. Човек получава изгода от Бог, затова казва, че Бог е добър. Не защото Бог е добър, а само защото човекът получава толкова много изгода — затова той се бои така от Бог. Щом Бог го лиши от тази изгода, той ще се откаже от Бог. Заради нечестивата си природа Сатана не вярва, че човешкото сърце може да се страхува истински от Бог. Заради нечестивата си природа той не знае какво е святост, да не говорим за боязън. Той не знае какво е да се покоряваш на Бог и какво е да се боиш от Бог. Понеже не знае тези неща, той смята, че и човекът не може да се бои от Бог. Кажи Ми, не е ли нечестив Сатана? С изключение на нашата църква, нито една от различните религии и вероизповедания или религиозни и социални групи не вярва в съществуването на Бог, да не говорим за това, че Бог се е въплътил и извършва Делото на правосъдието. Затова смятат, че това, в което ти вярваш, не е Бог. Като се огледа прелюбодеецът, наоколо вижда всички останали като прелюбодейци, точно като себе си. Лъжецът се оглежда и вижда само нечестност и лъжи. Злият човек вижда всички останали като зли и иска да се бори с всеки, когото срещне. Относително честните хора смятат, че всички останали са честни, затова все ги мамят и все ги лъжат, а те нищо не могат да променят. Давам тези няколко примера, за да затвърдя убеждението ви, че нечестивата природа на Сатана не е резултат от мимолетен непреодолим импулс, нито е обусловена от обстоятелствата, нито е временно проявление, произтичащо от някаква причина или ситуация. Категорично не! Сатана просто не може да не бъде такъв! Той не може да върши нищо добро. Дори и да каже нещо, което е приятно да чуеш, то е само за да те съблазни. Колкото по-приятни, по-тактични, по-благи са думите му, толкова по-злонамерени са зловещите намерения зад тези думи. Какъв лик, каква природа показва Сатана в тези два откъса? (Коварни, злонамерени и нечестиви.) Основната характерна черта на Сатана е нечестивостта; преди всичко останало Сатана е нечестив и злонамерен.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.