Божията власт (II) Първа част

Днес ще продължим нашето общение на тема „Самият Бог, единственият“. Вече проведохме две общения на тази тема, първото от които се отнасяше до властта на Бог, а второто — до праведния нрав на Бог. Стигнахте ли до ново разбиране за идентичността, положението и същината на Бог, след като изслушахте тези две общения? Помогна ли ви това разбиране да придобиете по-съществено знание и увереност в истинността на Божието съществуване? Днес смятам да доразвия по-подробно темата за Божията власт.

Разбиране на Божията власт на макро- и микрониво

Властта на Бог е уникална. Тя е характерен израз и специфична същина на идентичността на Самия Бог, каквато не притежава никое от сътворените или несътворените същества; само Създателят притежава такава власт. Тоест, само Създателят — единственият Бог — е изразен по този начин и притежава тази същина. Защо тогава трябва да говорим за властта на Бог? Как властта на Самия Бог се различава от общата концепция за „власт“ в съзнанието на човека? Какво ѝ е специалното? Защо е особено важно да говорим за нея тук? Всеки от вас трябва внимателно да обмисли този въпрос. За повечето хора „Божията власт“ е смътна идея, която изисква много усилия, за да бъде разбрана, и всяко обсъждане на този въпрос вероятно ще бъде абстрактно. Следователно неизбежно ще има огромно разминаване между знанието за Божията власт, което човек е способен да има, и същината на Божията власт. За да се преодолее това разминаване, всеки трябва постепенно да достигне до познаването на Божията сила чрез хора, събития, предмети и различни явления, които са достъпни за хората и могат да бъдат разбрани в реалния им живот. И въпреки че фразата „Божия власт“ може да изглежда необяснима, Божията власт изобщо не е абстрактна. Той присъства до човек във всяка минута от живота му и го направлява всеки ден. Така в реалния си живот всеки със сигурност ще види и почувства най-осезаемия аспект на Божията власт. Този осезаем аспект е достатъчно доказателство, че Божията власт наистина съществува, и позволява на човека напълно да разпознае и осъзнае факта, че Бог притежава такава власт.

Бог е създал всичко и по силата на това властва над всички неща. Освен че господства над всички неща, Той също така контролира всичко. Какво означава тази идея, че „Бог контролира всичко“? Как може да бъде обяснена? Как се прилага в реалния живот? Как може разбирането на факта, че Бог контролира всичко, да доведе до разбиране на Неговата власт? От самата фраза „Бог контролира всичко“ трябва да ни стане ясно, че под контрола на Бог се намира не някаква част от планетите или част от творението, още по-малко пък някаква част от човечеството, а всичко: от огромното до микроскопичното, от видимото до невидимото, от звездите в космоса до живите същества на земята, а също и микроорганизмите, които не могат да се видят с невъоръжено око, и онези видове живот, които съществуват в други форми. Това е точното определение на „всичко“, което Бог „контролира“; това е мащабът на Божията власт, обхватът на Неговото върховенство и управление.

Преди да се появи човешкият род, космосът — всички планети и всички звезди на небето — вече съществуваше. На макрониво тези небесни тела непрекъснато са се въртели в орбитите си под контрола на Бог през целия период на своето съществуване, колкото и дълго да е траело то. Къде и точно кога минава определена планета, каква задача изпълнява определена планета и кога, коя планета по каква орбита се движи и кога тя изчезва или е заменена — всичко това се случва абсолютно безпогрешно. Позициите на планетите и разстоянията между тях се определят от строги закономерности, всяка от които може да бъде описана с точни данни. Пътищата, по които те се движат, скоростта и видът на техните орбити, времето, в което са в различни позиции — всичко това може да бъде точно измерено и описано с помощта на определени закони. В продължение на цели еони планетите са следвали тези закони, без ни най-малко да се отклоняват от тях. Никоя сила не може да промени или наруши техните орбити или моделите, които следват. Тъй като специалните закони, които управляват движението на планетите, и точните данни, които ги описват, са предопределени от властта на Създателя, те се подчиняват на тези закони по собствена воля, под върховенството и контрола на Бог. На макрониво не е трудно човек да открие някои модели, някои данни, както и някои странни и необясними закони или явления. И въпреки че човечеството не признава съществуването на Бог, нито приема факта, че Създателят е създал всичко и властва над него, както и не признава съществуването на властта на Създателя, човешките учени, астрономи и физици все по-често стигат до извода, че съществуването на всички обекти във вселената, принципите и закономерностите, които определят тяхното движение — всичко това се управлява и контролира от необятна и невидима тъмна енергия. Изправен пред този факт, човек е принуден да признае, че зад всички тези модели на движение стои Някой Могъщ, който ръководи всичко. Силата му е изключителна и въпреки че никой не може да види истинското Му лице, Той контролира и управлява всичко във всеки един момент. Никой човек и никаква сила не е в състояние да надхвърли границите на върховенството Му. Пред този факт човек трябва да признае, че законите, които управляват съществуването на всички неща, са извън контрола на хората и никой не може да ги промени. Трябва също така да признае, че хората не са в състояние напълно да разберат тези закони и че те не са възникнали по естествен начин, а са продиктувани от определен Повелител. Всичко това са изрази на Божията власт, които човечеството може да възприеме на макрониво.

На микрониво всички планини, реки, езера, морета, цялата суша, която човек може да види на земята, всички сезони, които преживява, всичко, което обитава Земята, включително растения, животни, микроорганизми и хора, е подчинено на Божието върховенство и контрол. Под върховенството и контрола на Бог всички неща се появяват или изчезват в съответствие с Неговите мисли. Възникват закони, които управляват съществуването им, и те растат и се размножават в съответствие с тях. Нито един човек или същество не може да бъде над тези закони. Защо е така? Единственият отговор е, че това е заради Божията власт. Или казано по друг начин, това е заради Божиите мисли и Божиите слова; заради личните действия на Самия Бог. Това означава, че властта на Бог и умът на Бог пораждат тези закони, които се разместват и променят в съответствие с Неговите мисли, и всички тези размествания и промени възникват или изчезват в съответствие с Неговия план. Вземете например епидемиите. Те избухват неочаквано. Никой не знае техния произход или точните причини, поради които се случват, и всеки път, когато епидемия стигне до някое място, онези, които са обречени, не могат да избегнат гибелта. Човешката наука разбира епидемиите като нещо, причинено от разпространението на дефектни или вредни микроби, и техните скорост, обхват и начин на предаване не могат да бъдат предсказани или контролирани от човешката наука. Въпреки че хората по всевъзможен начин се опитват да се противопоставят на епидемиите, те не са в състояние да контролират кои хора или животни ще бъдат неизбежно заразени при избухването на епидемия. Единственото нещо, което хората могат да направят, е да се опитат да ги предотвратят, да им се противопоставят и да ги изследват. Но никой не знае първопричините, които обясняват началото или края на всяка една епидемия, и никой не е в състояние да ги контролира. Изправени пред възникването и разпространението на епидемия, първото нещо, което хората предприемат, е да разработят ваксина, но често епидемията затихва сама, преди ваксината да е готова. Защо затихват епидемиите? Някои казват, че разпространението на микробите е било овладяно, докато други твърдят, че епидемиите отшумяват поради смяната на сезоните… Що се отнася до това колко обосновани са тези безумни предположения, науката не предлага никакви обяснения и не може да даде точен отговор. Човечеството трябва да се съобразява не само с тези предположения, но и с недостатъчното си разбиране за епидемиите и страха си от тях. В крайна сметка никой не знае защо започват епидемиите и защо свършват. Тъй като човечеството вярва само в науката, разчита изцяло на нея и нито признава властта на Създателя, нито приема неговото върховенство, то никога няма да получи отговор.

Под Божието върховенство всички неща се раждат, живеят и загиват благодарение на Неговата власт и Неговото управление. Някои неща се появяват и изчезват тихомълком и човек не може да обясни откъде са дошли или да разбере моделите, които следват, камо ли да разбере причините за появата и изчезването им. Въпреки че човек може да види със собствените си очи всичко, което се случва, може да го чуе със собствените си уши, може да го усети с тялото си; въпреки че всичко оказва влияние върху човека и въпреки че той подсъзнателно отбелязва относителната необичайност, периодичност или дори странност на различни явления, той все още не знае нищо за онова, което стои зад тях, тоест за намеренията на Създателя и Неговите мисли. Зад тези явления има много истории, много скрити истини. Тъй като човек се е отдалечил от Създателя и тъй като не приема факта, че властта на Създателя управлява всички неща, той никога няма да познае и няма да разбере всичко, което се случва под върховенството на властта на Създателя. По принцип Божият контрол и върховенство надхвърлят човешкото въображение, човешкото познание, човешкото разбиране и онова, което може да постигне човешката наука; те са непонятни за създаденото човечество. Някои казват: „Как можеш да вярваш, че всичко се подчинява на Божията власт, след като самият ти не си бил свидетел на Божието върховенство?“. Да виждаш невинаги означава да вярваш и невинаги означава да приемаш и разбираш. И така, откъде идва вярата? Мога да отговоря с увереност, че вярата възниква от нивото и дълбочината на разбирането и усещането на човека за реалността и първопричините за всичко. Ако вярваш, че Бог съществува, но не можеш да разпознаеш, а още по-малко да възприемеш Божия контрол и Божието върховенство над всичко, тогава в сърцето си никога няма да признаеш, че Бог притежава такава власт и че Неговата власт е единствена. Никога няма истински да приемеш Създателя за свой Господ и свой Бог.

Съдбата на човечеството и съдбата на вселената са неотделими от върховенството на Създателя

Всички вие сте зрели хора. Някои от вас са на средна възраст, някои може да са достигнали старостта. Преминали сте от невярване в Бог към вяра в Него и от началото на вярата в Бог към приемането на Неговото слово и към преживяването на Неговото дело. Колко знаете за върховенството на Бог? До какво разбиране за човешката съдба стигнахте? Може ли човек да постигне всичко, което желае в живота? За няколкото десетилетия от живота си какво успяхте да направите така, както сте искали? Колко неща, които никога не сте очаквали, са се случили? Колко неща се оказаха приятна изненада? Колко са нещата, от които хората все още чакат резултат, като несъзнателно очакват подходящия момент, очакват волята на небесата? Колко неща карат хората да чувстват своята безпомощност и поражение? Всеки е изпълнен с надежди за съдбата си, очаква, че всичко в живота му ще върви точно както той желае, че няма да се нуждае нито от храна, нито от дрехи, че благосъстоянието му ще нараства по впечатляващ начин. Никой не иска живот в бедност и потисничество, пълен с лишения и бедствия. Но хората не могат да предвидят или контролират тези неща. Може би за някои миналото е просто натрупване на опит; такива хора никога не узнават каква е волята на небесата и тя просто не ги интересува. Те изживяват живота си лекомислено, като животни, ден за ден, без да се притесняват за съдбата на човечеството или защо хората са живи, или как трябва да живеят. Такива хора остаряват, без да са придобили разбиране за човешката съдба, и до смъртта си нямат представа какво е животът. Такива хора са мъртви, те са същества без дух, те са животни. И макар хората да живеят в рамките на творението и да получават удоволствие от многообразието, с което светът удовлетворява техните материални нужди, и макар да виждат непрекъснатия прогрес на този материален свят, техният собствен опит — онова, което чувстват и преживяват сърцето и духът им — няма нищо общо с материалното и нищо материално не може да го замени. Опитът е осъзнаване в дълбините на сърцето, нещо, което не може да се види с просто око. Това осъзнаване се състои в разбирането и възприемането на човешкия живот и човешката съдба. И то често води човек до усещането, че някакъв невидим Върховен владетел нарежда всички неща, планира всичко за човека. Пред лицето на всичко това човек не може да не приеме плановете и подредбите на съдбата; той не може да не приеме пътя, който Създателят е предвидил за него, върховенството на Създателя над неговата съдба. Това е неоспорим факт. Независимо от разбирането на човека за съдбата и отношението му към нея никой не може да промени този факт.

Къде ще ходиш всеки ден, с какво ще се занимаваш, с кого или с какво ще се сблъскаш, какво ще кажеш и какво ще ти се случи — може ли нещо от това да се предскаже? Хората не са в състояние да предвидят всички тези събития, а още по-малко да контролират развитието на тези ситуации. В живота непредвидени събития се случват всеки ден и навсякъде. Тези ежедневни обрати и начините, по които се развиват, или сценариите, които следват, непрекъснато напомнят на хората, че нищо не се случва случайно, че ходът на всяко събитие, неговата неизбежна природа, не могат да бъдат повлияни от човешката воля. Всяко събитие съдържа предупреждение за човечеството от Създателя, а също така съдържа послание, че хората не могат да контролират съдбата си. Всяко събитие е отхвърляне на амбицията и желанието на човек да се надява безполезно да поеме съдбата си в свои ръце. Те са като звучни шамари по лицето на човечеството, които принуждават хората да преразгледат въпроса кой в крайна сметка управлява и контролира съдбата им. И тъй като човешките стремежи и желания непрекъснато са осуетявани и попарвани, хората естествено стигат до несъзнателно приемане на онова, което съдбата им е подготвила — до приемането на реалността, волята на небето и върховенството на Създателя. Всичко — от ежедневните превратности до съдбите на всички човешки животи, разкрива плановете на Създателя и неговото върховенство; няма нищо, което да не носи в себе си посланието, че „властта на Създателя е безгранична“, да не изразява онази вечна истина, че „властта на Създателя е над всичко“.

Съдбите на човечеството и всички неща са тясно преплетени с върховенството на Създателя, неразривно са свързани с Неговите подредби; в крайна сметка те не могат да бъдат отделени от властта на Създателя. Чрез законите за всички неща човек стига до разбиране на подредбите на Създателя и на Неговото върховенство, чрез правилата за оцеляване на всички неща той започва да възприема управлението на Създателя; от съдбите на всички неща той си прави изводи за това как Създателят прилага Своето върховенство и как контролира всичко. И в жизнения цикъл на хората и всички неща човек наистина опознава плановете и подредбите на Създателя за всичко живо и неживо, става свидетел на това как тези планове и подредби изместват всички земни закони, правила и обичаи, всички други власти и сили. И затова човечеството е принудено да признае, че върховенството на Създателя не може да бъде отхвърлено от нито едно сътворено същество, че никоя сила не може да смути или да промени събитията и нещата, предопределени от Създателя. Всички хора и всичко живо живеят и се размножават от поколение на поколение точно в съответствие с тези Божествени закони и правила. Не е ли това истинското въплъщение на властта на Създателя? Въпреки че в обективните закони човек вижда върховенството на Създателя и Неговия ред за всички събития и всички неща, колко са онези, които са способни да разберат принципа за върховенството на Създателя над всички неща? Колко могат наистина да познаят, да признаят, да приемат и да се подчинят на върховенството на Създателя над тяхната съдба и плановете Му за нея? Кой от тях, след като е повярвал във върховенството на Създателя над всички неща, наистина ще повярва и ще признае, че Създателят диктува и съдбата на хората? Кой е в състояние наистина да разбере, че съдбата на човека лежи в ръцете на Създателя? Каква позиция трябва да заеме човечеството по отношение на върховенството на Създателя, след като е изправено пред факта, че Той управлява и контролира неговата съдба? Това е решение, което всеки човек, изправен пред този факт, трябва да вземе сам.