Праведният Божи нрав (Втора част)

Човечеството печели Божията милост и толерантност чрез искрено покаяние

Следва библейската история за това как „Бог спаси Ниневия“.

Йона 1:1-2  Словото на Йехова дойде при Йона, сина на Аматий, и му рече: „Отиди в Ниневия, големия град, и викай срещу него; защото нечестието му се издигна пред Мене“.

Йона 3  Словото на Йехова дойде за втори път при Йона и рече: „Стани, отиди в Ниневия, големия град и проповядвай това, което ти казвам“. И Йона отиде в Ниневия, според както беше казал Йехова. А Ниневия беше огромен град. Трябваха три дни, за да го обходи човек. Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“ И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.

Йона 4  А Йона се огорчи много поради това и се разгневи. И се помоли на Йехова, като каза: „Йехова, не беше ли това, което рекох, още когато бях в отечеството си? По тази причина избягах бързо в Тарсис, защото знаех, че си Бог милостив, жалостив, Който дълго търпиш и си многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова Те моля, Йехова, отнеми живота ми, защото за мен е по-добре да умра, а не да живея“. Тогава Йехова каза: „Добре ли е да се гневиш?“. Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града. И Бог Йехова направи да порасне тиква, по-висока от ръста на Йона, за да му пази сянка на главата и той да не тъгува. И Йона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: „По-добре ми е да умра, отколкото да живея“. А Бог каза на Йона: „Правилно ли е да негодуваш за тиквата?“. И той отговори: „Правилно е да негодувам, дори до смърт“. Тогава Йехова каза: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“.

Резюме на историята на Ниневия

Макар че историята за това как „Бог спаси Ниневия“ е кратка, тя позволява да се види другата страна на праведния Божи нрав. За да разберем в какво точно се състои тази страна, трябва да се върнем към писанието и да разгледаме едно от Божиите действия, които Той извършва в процеса на Своето дело.

Нека първо разгледаме началото на тази история: „Словото на Йехова дойде при Йона, сина на Аматий, и му рече: „Отиди в Ниневия, големия град, и викай срещу него; защото нечестието му се издигна пред Мене“ (Йона 1:1-2). В този откъс от писанията знаем, че Бог Йехова заповядва на Йона да отиде в град Ниневия. Защо нарежда на Йона да отиде в този град? Библията е много ясна по този въпрос: нечестието на хората в този град е стигнало до Бог Йехова и затова Той изпраща Йона, за да им съобщи какво възнамерява да направи Той. Макар че не е записано нищо, което да ни казва кой е бил Йона, това, разбира се, не е свързано с познаването на Бог и затова не е нужно да разбирате този човек, Йона. Необходимо е само да знаете какво Бог е заповядал на Йона да направи и какви са били Неговите причини за това.

Предупреждението на Бог Йехова достига до ниневийците

Нека продължим към втория откъс, третата глава от Книгата на Йона: „Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. Това са словата, които Бог казва лично на Йона, за да ги предаде на ниневийците, затова, разбира се, това са словата, които Йехова иска да каже на ниневийците. Тези слова казват на хората, че Бог е започнал да се отвращава от жителите на града и да ги ненавижда, тъй като тяхното нечестие е стигнало до Него, и затова пожела да унищожи този град. Преди обаче да разруши града, Бог искаше да уведоми ниневийците и същевременно да им даде възможност да се покаят за своето безчестие и да започнат нов живот. Те щели да имат тази възможност четиридесет дни и нито ден повече. Тоест, ако хората в града не се покаели, не признаели греховете си и не паднели по очи пред Бог Йехова в рамките на четиридесет дни, Бог щял да унищожи града, както унищожил Содом. Това искаше да каже Бог Йехова на жителите на Ниневия. Ясно е, че това не е обикновено изявление. То не само изразява гнева на Бог Йехова, но и отношението Му към ниневийците, като същевременно служи като официално предупреждение към хората, живеещи в града. Това предупреждение им казваше, че нечестивите им постъпки са им навлекли ненавистта на Бог Йехова и скоро ще ги доведат до ръба на собственото им изтребление. Затова животът на всеки жител на Ниневия беше в непосредствена опасност.

Яркият контраст между реакциите на Ниневия и Содом към предупреждението на Бог Йехова

Какво означава да бъдеш поразен? На разговорен език това означава да не съществуваш повече. По какъв начин обаче? Кой би могъл да срине цял град? Разбира се, би било невъзможно човек да извърши подобно нещо. Жителите на Ниневия не бяха глупаци и щом чуха тези думи, те разбраха. Те знаеха, че съобщението е дошло от Бог, знаели, че Бог ще извърши делото Си, и знаеха, че тяхното нечестие е оскърбило Бог Йехова и е предизвикало гнева Му към тях, така че скоро щели да бъдат унищожени заедно с града си. Как постъпиха жителите на града, след като чуха предупреждението на Бог Йехова? Библията описва реакциите на хората в подробности — от царя до обикновените хора. В писанията са записани следните думи: „И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му (…)“ (Йона 3:5-9).

След като чуха съобщението на Бог Йехова, жителите на Ниневия показаха отношение, напълно противоположно на това на жителите на Содом — докато жителите на Содом открито се противопоставиха на Бог, като трупаха грях връз грях, ниневийците, след като чуха тези думи, не пренебрегнаха проблема и не се съпротивляваха. Вместо това те повярваха на Бог и обявиха пости. Какво означава думата „повярваха“ тук? Самата дума предполага вяра и покорство. Ако използваме действителното поведение на ниневийците, за да обясним тази дума, това означава, че те повярваха, че Бог може и ще направи това, което казва, и че бяха готови да се покаят. Изпитваха ли страх хората в Ниневия, изправени пред предстоящото бедствие? Тяхната вяра всяваше страх в сърцата им. И така, какво можем да използваме, за да докажем вярата и страха на ниневийците? Както е казано в Библията: „(…) прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия“. Това означава, че ниневийците наистина повярваха и че от тази вяра е дошъл страхът, който ги накара да постят и да облекат вретище. Така те показаха, че започват да се покайват. В пълен контраст с жителите на Содом ниневийците не само не се противопоставиха на Бог, но и ясно показаха своето покаяние чрез поведението и действията си. Разбира се, това е нещо, което всички жители на Ниневия направиха, а не само обикновените хора, и царят не правеше изключение.

Покаянието на ниневийския цар печели похвалата на Бог Йехова

Когато ниневийският цар чу тази вест, той стана от престола си, съблече мантията си, облече се във вретище и седна в пепелта. След това обяви, че на никого в града не е позволено да вкуси каквото и да било, а на овцете, воловете и останалия добитък не е позволено да пасат или да пият вода. И хората, и добитъкът трябвало да се облекат във вретище, а народът — да отправя горещи молби към Бог. Царят също така обяви, че всеки един от тях ще се отвърне от лошия си път и ще остави неправдата, която е в ръцете му. Съдейки по тази поредица от действия, ниневийският цар изпитваше искрено покаяние в сърцето си. Поредицата от действия, които той предприе — стана от трона, свали царската мантия, облече вретище и седна в пепелта — показва на хората, че царят на Ниневия оставяше настрана царския си статут и обличаше вретище наравно с обикновените хора. Тоест ниневийският цар не зае царския си пост, за да продължи по лошия си път или с неправдата, която е в ръцете му, след като чу съобщението от Бог Йехова; напротив, той остави властта, която имаше, и се покая пред Бог Йехова. В този момент ниневийският цар не се разкайваше като цар; той беше дошъл пред Бог да се покае и да изповяда греховете си като обикновен подвластен на Бог. Освен това той нареди на целия град да се покае и да изповяда греховете си пред Бог Йехова така, както направи той; още повече, както се вижда от писанията, той имаше и конкретен план как да стане това: „Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; (…) и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му“. Като владетел на града ниневийският цар имаше върховен статут и власт и можеше да прави всичко, което пожелае. Изправен пред съобщението на Бог Йехова, той можеше да пренебрегне въпроса или просто да се покае и да изповяда греховете си, а що се отнася до това дали хората в града щяха да изберат да се покаят, той можеше напълно да пренебрегне този въпрос. Ниневийският цар обаче изобщо не постъпи така. Той не само стана от престола си, облече вретище и седна в пепел, покая се и изповяда греховете си пред Бог Йехова, но и нареди на всички хора и животни в града да направят същото. Той дори нареди на хората да „викат силно към Бог“. С тази поредица от действия ниневийският цар наистина постигна това, което трябва да прави един владетел. Тази поредица от действия е трудно постижима за който и да е цар в човешката история и всъщност никой друг цар не е постигал тези неща. Тези действия могат да се нарекат безпрецедентни в човешката история и са достойни за възпоменаване и подражание от хората. От зората на човечеството всеки цар е карал своите поданици да се противопоставят на Бог. Никой до тогава не бил карал поданиците си да умоляват Бог, за да търсят изкупление за нечестието си, да получат прошка от Бог Йехова и да избегнат неизбежното наказание. Царят на Ниневия обаче успя да накара поданиците си да се обърнат към Бог, да се отвърнат от лошия си път и да се откажат от неправдата, която е в ръцете им. Освен това той успя да остави трона си, а в замяна на това Бог Йехова размисли и съжали, оттегли гнева Си и позволи на хората от града да оцелеят, като ги опази от унищожение. Постъпката на царя може да се нарече рядко чудо в човешката история и дори образцов пример на покварени хора, които се покайват и изповядват греховете си пред Бог.

Бог видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на ниневийците

След като чуха Божието съобщение, ниневийският цар и неговите поданици извършиха редица действия. Какво беше естеството на тези действия и на тяхното поведение? Тоест каква беше същността на цялото им поведение? Защо го направиха? В Божиите очи те се бяха покаяли искрено, не само защото бяха отправяли горещи молби към Бог и бяха изповядали греховете си пред Него, но и защото се бяха отказали от нечестивото си поведение. Те постъпиха така, защото след като чуха Божиите слова, се изплашиха невероятно много и вярваха, че Той ще направи това, което казва. Като постиха, носеха вретище и седяха в пепел, те искаха да изразят готовността си да се поправят и да се въздържат от нечестие и се молеха на Бог Йехова да сдържи гнева Си, молеха Го да оттегли решението Си и връхлитащото ги бедствие. Ако разгледаме цялостното им поведение, ще видим, че те вече бяха разбрали, че Бог Йехова е бил отвратен от предишните им нечестиви действия, и ще видим също, че бяха разбрали причината, поради която Той е щял скоро да ги унищожи. Ето защо всички те пожелаха да се покаят напълно, да се отвърнат от лошия си път и да изоставят неправдата, която е в ръцете им. Тоест, щом разбраха съобщението на Бог Йехова, всеки един от тях почувства страх в сърцето си; те прекратиха нечестивото си поведение и повече не извършваха онези дела, които бяха толкова омразни за Бог Йехова. Освен това те умоляваха Бог Йехова да прости миналите им грехове и да не се отнася към тях според предишните им действия. Те бяха готови никога повече да не извършват нечестие и да действат, както Бог Йехова заповяда, ако само е възможно никога повече да не разгневяват Бог Йехова. Покаянието им беше искрено и пълно. То идваше от дълбините на сърцата им и беше неподправено и непреклонно.

След като всички жители на Ниневия, от царя до обикновените хора, научиха, че Бог Йехова им е гневен, Бог можеше ясно и отчетливо да види всяко тяхно последващо действие и цялото им поведение, както и всяко тяхно решение и избор. Божието сърце се промени заради тяхното поведение. Какво беше разположението на духа на Бог в този момент? Библията може да ти отговори на този въпрос. В писанията са записани следните думи: „И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи“ (Йона 3:10). Въпреки че Бог промени решението Си, в Неговото разположение на духа нямаше нищо сложно. Той просто премина от изразяване на гнева Си към успокояване на гнева Си и след това реши да не причинява бедствие на град Ниневия. Причината защо Божието решение да избави ниневийците от бедствие беше толкова бързо, се дължеше на това, че Бог наблюдаваше сърцето на всеки човек от Ниневия. Той видя това, което те пазеха дълбоко в сърцата си: искреното им покаяние и изповед за греховете им, искрената им вяра в Него, дълбокото им чувство за това, че нечестивите им действия са разгневили Неговия нрав, и произтичащия от това страх от предстоящото им наказание от Бог Йехова. В същото време Бог Йехова чу и молитвите им, които идваха дълбоко от сърцата им, с които Го умоляваха да не им се гневи повече, за да избегнат това бедствие. Когато Бог видя всичко това, малко по малко гневът Му утихна. Колкото и силен да е бил преди това гневът Му, сърцето Му се трогна, когато видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на тези хора, и затова не можеше да понесе да им причини бедствие и престана да им се гневи. Вместо това Той продължи да проявява милост и толерантност към тях и продължи да ги напътства и да им предоставя ресурс.

Ако вярата ти в Бог е истинска, често ще получаваш Неговата грижа

В промяната на намеренията на Бог към жителите на Ниневия нямаше никакво колебание, нищо двусмислено или неясно. По-скоро това беше промяна от неподправен яд към неподправена толерантност. Това е истинско разкриване на Божията същност. Бог никога не е нерешителен и не се колебае в действията Си; принципите и целите, които стоят зад Неговите действия, са ясни и прозрачни, чисти и безупречни, лишени от каквито и да е уловки или кроежи, които да се преплитат в тях. Тоест в Божията същност няма мрак или нечестивост. Бог се разгневи на ниневийците, защото видя техните нечестиви дела; по онова време гневът Му произтичаше от Неговата същина. Когато обаче Божият яд изчезна и Той отново дари ниневийците със Своята толерантност, всичко, което Той разкри, отново беше Неговата същина. Цялата тази промяна се дължи на промяната в отношението на човека към Бог. През цялото това време ненакърнимият Божи нрав не се промени, толерантната Божия същност не се промени и Божията любяща и милосърдна същност не се промени. Когато хората извършват нечестиви дела и оскърбяват Бог, Той ще стовари гнева Си върху тях. Когато хората се покаят искрено, Бог ще промени сърцето Си и ядът Му ще изчезне. Когато хората упорито продължават да се противопоставят на Бог, Неговата ярост ще бъде непрестанна и гневът Му ще ги притиска малко по малко, докато не бъдат унищожени. Това е същността на Божия нрав. Каквото и да изразява и разкрива от Своя нрав, било то Своя гняв, или Своята милост и любяща доброта, зависи от поведението на хората и от начина, по който се държат, както и от отношението им към Бог дълбоко в сърцата им. Ако Божият гняв е постоянно насочен към даден човек, сърцето на този човек несъмнено се противопоставя на Бог. Тъй като този човек никога не се е покайвал искрено, не е прекланял глава пред Бог и не е имал искрена вяра в Бог, той никога не е получавал Божията милост и толерантност. Ако някой често получава Божията грижа, милост и толерантност, то без съмнение в сърцето си този човек носи искрена вяра в Бог и сърцето му не се противопоставя на Бог. Този човек често се разкайва искрено пред Бог; затова, дори и Бог да го дисциплинира често, Неговият гняв няма да го сполети.

Този кратък разказ позволява на хората да видят Божието сърце, да разберат истината за Неговата същност, да видят, че Божият яд и промяната в Неговите намерения не са безпричинни. Въпреки яркия контраст — показан от Бог, когато беше гневен и когато промени отношението Си — заради който хората вярват, че има голямо разминаване или контраст между тези два аспекта на Божията същност — Неговия яд и Неговата толерантност — отношението на Бог към покаянието на ниневийците отново позволява на хората да видят друга страна на истинския Божи нрав. Промяната в Божието сърце наистина позволява на хората отново да видят истинността на Божията милост и любяща доброта и да видят истинското разкриване на Божията същност. Човечеството няма как да не признае, че Божието милосърдие и любяща доброта не са митове, нито измислици. Това е така, защото Божието чувство в онзи момент беше истинско и промяната в Божието сърце беше истинско — Бог наистина дари Своята милост и толерантност на човечеството още веднъж.

Искреното покаяние в сърцата на ниневийците им спечелва Божията милост и променя изхода им

Има ли някакво противоречие между промяната в Божието сърце и Неговия гняв? Разбира се, че няма! Това е така, защото за Божията толерантност в онзи конкретен момент имаше причина. Каква може да е тази причина? Тя е показана в Библията — „всеки човек се отвърна от лошия си път“ и „изостави неправдата, която е в ръцете му“.

Този „лош път“ не се отнася до няколко греховни постъпки, а до източника на грях, от който произлиза поведението на хората. Да се „отвърнат от лошия си път“ означава, че тези хора никога повече няма да постъпват по този начин. Тоест те никога повече няма да се държат по този лош начин; методът, източникът, целта, намерението и принципът на действията им са се променили; те никога повече няма да използват тези методи и принципи, за да носят наслада и щастие на сърцата си. Думата „изостави“ в израза „да изостави неправдата, която е в ръцете му“ означава да се откаже или да захвърли, да скъса напълно с миналото и никога повече да не се връща назад. Когато жителите на Ниневия изоставиха неправдата, която е в ръцете им, това потвърди и показа искреното им покаяние. Бог наблюдава както външните прояви на хората, така и техните сърца. Когато Бог забеляза несъмненото и искрено покаяние в сърцата на ниневийците и видя, че те се отвърнаха от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, сърцето Му се промени. Тоест поведението и постъпките на тези хора, разнообразните им начини на действие, както и искреното им признание и покаяние за греховете в сърцата им, накараха Бог да промени сърцето Си, да промени намеренията Си, да оттегли решението Си и да не ги наказва или унищожава. Така хората от Ниневия постигнали различен изход за себе си. Те спасили собствения си живот и в същото време спечелили Божията милост и толерантност, като в този момент Бог оттеглил и гнева Си.

Божиите милост и толерантност не са рядкост, рядко е искреното покаяние на хората

Колкото и гневен да е бил Бог на ниневийците, щом те обявиха пости, облякоха вретище и седнаха в пепел, Сърцето Му започна да омеква и Той промени решението Си. Когато им съобщи, че ще унищожи града им — в мига преди тяхната изповед и покаяние за греховете им — Бог все още им е бил гневен. След като те извършиха поредица от действия на покаяние, Божият яд към жителите на Ниневия постепенно се превърна в милост и толерантност към тях. Няма нищо противоречиво в това, че тези два аспекта на Божия нрав се разкриват едновременно в едно и също събитие. Как трябва да се разбира и познава тази липса на противоречие? Бог изрази и разкри последователно всяка от тези две полярно противоположни същности, преди хората в Ниневия да се покаят и след това, като им позволи да видят истинността и ненакърнимостта на Божията същност. Бог използва отношението Си, за да каже на хората, че не става дума за това, че Бог не понася хората или че не иска да прояви милост към тях, а по-скоро — за това, че те рядко се покайват искрено пред Бог и хората наистина рядко се отвръщат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Тоест, когато Бог се гневи на хората, Той се надява, че хората ще могат да се покаят искрено, и наистина се надява да види истинското покаяние на хората, а в този случай ще продължи щедро да ги дарява с милост и толерантност. Това означава, че лошото поведение на човека предизвиква Божия гняв, докато Божията милост и толерантност се даряват на онези, които слушат Бог и искрено се покайват пред Него, на онези, които могат да се отвърнат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Отношението на Бог се разкрива пределно ясно в отношението Му към ниневийците: Божията милост и толерантност не се получават никак трудно, а това, което Той изисква, е искрено покаяние. Стига хората да се отвърнат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, Бог ще промени сърцето Си и отношението Си към тях.

Праведният нрав на Създателя е действителен и жив

Нима милостта и толерантността на Бог бяха илюзия, когато Бог промени сърцето Си към жителите на Ниневия? Разбира се, че не! Тогава какво показва преходът между тези два аспекта на Божия нрав, докато Бог се справя с тази конкретна ситуация? Божият нрав е едно цяло — той е напълно неразделен. Независимо дали Той изразява гняв, или милост и толерантност към хората, всичко това е израз на Неговия праведен нрав. Божият нрав е жизнен и ярко видим и Той променя мислите и отношението Си в зависимост от развитието на нещата. Промяната в отношението Му към ниневийците показва на човечеството, че Той има свои собствени мисли и идеи; Той не е робот или глинена статуя, а Самият Жив Бог. Той може да се разгневи на хората от Ниневия по същия начин, както може и да им опрости миналото заради тяхното отношение. Той може да реши да донесе нещастие на ниневийците, но също така може да промени решението Си заради тяхното покаяние. Хората обичат закостеняло да прилагат правила и да ги използват, за да ограничават и определят Бог, както обичат да използват формули, за да се опитат да разберат Божия нрав. Следователно, що се отнася до сферата на човешкото мислене, Бог не мисли, нито има някакви съществени идеи. В действителност обаче Божиите мисли са в състояние на постоянно преобразяване в зависимост от промените, които настъпват в нещата и средата. Докато мислите Му се променят, се разкриват различни аспекти от Божията същност. По време на този процес на преобразяване, точно в момента, в който Бог променя сърцето Си, Той показва на хората реалното съществуване на Своя живот и че Неговият праведен нрав е изпълнен с енергична жизненост. В същото време Бог използва Своето истинско разкриване, за да докаже на човечеството действителното съществуване на Своя гняв, Своята милост, Своята любяща доброта и Своята толерантност. Неговата същина се разкрива по всяко време и навсякъде в зависимост от развитието на нещата. Той притежава гнева на лъв и милостта и толерантността на майка. Неговият праведен нрав не допуска никакво поставяне под въпрос, накърняване, променяне или изопачаване от който и да е човек. Сред всички въпроси и неща праведният Божи нрав — т.е. Божият гняв и Божията милост — може да се разкрие по всяко време и навсякъде. Той ярко изразява тези аспекти във всяко кътче на цялото творение и ги прилага енергично във всеки един момент. Праведният Божи нрав не е ограничен от времето или пространството; тоест праведният Божи нрав не се изразява механично и не се разкрива според ограничения във времето и пространството, а по-скоро — със съвършена лекота, през цялото време и навсякъде. Когато видиш, че Бог променя сърцето Си, престава да изразява гнева Си и се въздържа от унищожаването на град Ниневия, нима можеш да кажеш, че Бог е само милостив и любящ? Нима можеш да кажеш, че Божият гняв е само празни приказки? Когато Бог проявява яростен гняв и оттегля Своята милост, нима можеш да кажеш, че Той не изпитва истинска любов към човечеството? Този яростен гняв се изразява от Бог в отговор на злодеянията на хората; В Неговия гняв няма недостатъци. Сърцето на Бог се трогва в отговор на покаянието на хората и именно това покаяние води до промяна в Неговото сърце. Когато Той се трогва, когато променя сърцето Си и когато проявява милост и толерантност към човека, всичко това е напълно безпогрешно; то е чисто, непорочно, неопетнено и неподправено. Божията толерантност е точно това — толерантност, както и Неговата милост не е нищо друго освен милост. Неговият нрав разкрива гняв или милост и толерантност в зависимост от покаянието на човека и промяната в неговото поведение. Каквото и да разкрива и изразява Той, всичко е чисто и прямо; същината Му е различна от тази на всички сътворени същества. Когато Бог изразява принципите, които стоят в основата на Неговите действия, те са без никакви грешки или недостатъци, както и Неговите мисли, идеи, всяко Негово решение и действие. След като Бог е решил така и е действал така, Той завършва своите начинания. Резултатите от Неговите начинания са правилни и безупречни именно защото техният източник е безупречен и непорочен. Божият гняв е безупречен. По същия начин Божията милост и толерантност, които не са присъщи на никого от сътворените същества, са свети и безупречни и могат да устоят на внимателно обмисляне и изживяване.

След като разбрахте историята за Ниневия, виждате ли сега другата страна на същността на праведния Божи нрав? Виждате ли другата страна на неповторимия праведен нрав на Бог? Нима някой сред хората притежава подобен нрав? Нима някой притежава такъв гняв, Божия гняв? Нима някой притежава милост и толерантност като тези, които притежава Бог? Кой от сътворените същества е способен да излее такъв силен гняв и да реши да унищожи или да причини бедствие на човечеството? И кой е способен да дари милост на човека, да прояви толерантност и да му прости, като промени предишното си решение да го унищожи? Създателят изразява Своя праведен нрав чрез собствените Си неповторими методи и принципи и не е подвластен на контрола или ограниченията, налагани от каквито и да било хора, събития или неща. При неповторимия Му нрав никой не е в състояние да промени Неговите мисли и идеи, нито е способен да Го убеди и да промени някое от Неговите решения. Цялото поведение и всички мисли, които съществуват във всички сътворени същества, подлежат на съда на Неговия праведен нрав. Никой не може да контролира дали Той ще прояви гняв, или милост; това може да се реши само от същината на Създателя, тоест от праведния Му нрав. Такава е неповторимата природа на праведния нрав на Създателя!

Като анализирате и разбирате промяната на Божието отношение към жителите на Ниневия, способни ли сте да използвате думата „неповторим“, за да опишете милостта в праведния Божи нрав? По-рано казахме, че Божият гняв е един от аспектите на същината на Неговия неповторим праведен нрав. Сега ще определя два аспекта — Божия гняв и Божията милост — като Неговия праведен нрав. Праведният Божи нрав е свят; той не търпи да бъде накърняван или да бъде поставян под въпрос; той е нещо, което никой от сътворените или несътворените същества не притежава. Той е неповторим и се притежава единствено от Бог. Тоест Божият гняв е свят и не подлежи на накърняване. По същия начин и другият аспект на праведния Божи нрав — Божията милост, е свята и не може да бъде накърнена. Нито едно от сътворените или несътворените същества не може да замени или да представлява Бог в Неговите дела, нито някой би могъл да Го замени или да Го представлява при разрушаването на Содом или спасяването на Ниневия. Това е истинският израз на неповторимия праведен Божи нрав.

Искрените чувства на Създателя към човечеството

Хората често казват, че не е лесно да се познава Бог. Аз обаче твърдя, че познаването на Бог съвсем не е труден въпрос, защото Бог често показва делата Си, за да ги види човек. Бог никога не е прекъсвал диалога Си с човечеството и никога не се е прикривал, нито е крил Себе Си от човека. Неговите мисли, идеи, слова и дела са разкрити пред човечеството. Следователно, стига човек да желае да познава Бог, той може да Го разбере и опознае чрез най-различни средства и методи. Причината, поради която човекът сляпо мисли, че Бог умишлено го избягва, че Бог умишлено Се е скрил от хората, че Бог няма намерение да позволи на човека да Го разбере и опознае, е че той не знае Кой е Бог и не желае да Го разбере. Нещо повече, човекът не се интересува от мислите, словата или делата на Създателя… Истината е, че ако човек просто използва свободното си време, за да се съсредоточи върху словата или делата на Създателя и да ги разбере, и ако обърне само малко внимание на мислите на Създателя и на гласа на Неговото сърце, за този човек няма да е трудно да разбере, че мислите, словата и делата на Създателя са явни и прозрачни. По същия начин няма да са необходими много усилия, за да осъзнаем, че Създателят е сред хората по всяко време, че Той винаги разговаря с човека и с цялото творение и че всеки ден извършва нови дела. Неговата същност и нрав се изразяват в диалога Му с човека; Неговите мисли и идеи се разкриват напълно в делата Му; Той придружава и наблюдава човечеството през цялото време. Той говори тихо на човечеството и на цялото творение със Своите безмълвни думи: „Аз съм на небето и съм сред Моето творение. Аз бдя; Аз чакам; Аз съм на твоя страна…“. Ръцете Му са топли и силни; стъпките Му са леки; гласът Му е мек и изящен; силуетът Му минава и се извива, като обгръща цялото човечество; лицето Му е красиво и нежно. Той никога не си е тръгвал, никога не е изчезвал. Ден и нощ Той е постоянен спътник на хората, Който никога не ги оставя. Неговата всеотдайна грижа и необикновена привързаност към човечеството, както и истинската Му загриженост и любов към човека, се проявиха малко по малко, докато Той спасяваше град Ниневия. По-конкретно, разговорът между Бог Йехова и Йона напълно разкрива нежността, която Създателят изпитва към човечеството, което Самият Той е създал. От тези думи можеш да получиш дълбоко разбиране за искрените чувства на Бог към човечеството…

Следният откъс е записан в Книгата на Йона 4:10-11: „Тогава Йехова каза: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“. Това са действителните слова на Бог Йехова, записани от разговора между Бог и Йона. Макар че този диалог е кратък, той е изпълнен с грижата на Създателя за хората и нежеланието Му да се откаже от тях. Тези слова изразяват истинското отношение и чувства, които Бог храни в сърцето Си към Своите сътворени същества. Чрез тези ясни и точни думи, каквито рядко се чуват от човек, Бог заявява истинските Си намерения към човечеството. Този диалог представя отношението, което Бог има към жителите на Ниневия — но какво е това отношение? Това е отношението Му към жителите на Ниневия преди и след покаянието им и отношението Му към човешкия род. В тези думи се съдържат Неговите мисли и Неговият нрав.

Какви Божии мисли се разкриват в тези слова? Ако обърнете внимание на подробностите, докато четете, няма да ви е трудно да забележите, че Той използва думата „загриженост“. Фактът, че използва тази дума, показва истинското отношение на Бог към човечеството.

На нивото на буквалното значение хората могат да тълкуват думата „загриженост“ по различни начини: първо, тя означава „да обичам и защитавам, да изпитвам нежност към нещо“; второ, означава „да обичам силно“; и накрая, означава „да не желая да нараня нещо и да не мога да понеса, ако го направя“. Накратко, тази дума означава нежна привързаност и обич, както и нежелание да се откажеш от някого или нещо; тя съдържа Божията милост и толерантност към човека. Макар че Бог използва тази дума, която хората често произнасят, когато я изрече, гласът на Божието сърце и Неговото отношение към човечеството се разкри напълно.

При все че град Ниневия бе пълен с хора, точно толкова покварени, нечестиви и жестоки, колкото жителите на Содом, разкаянието им накара Бог да промени решението си и да не ги унищожи. Тъй като начинът, по който се отнесоха с Божието слово и заръки разкриваше отношение, съвсем различно от това на содомитите, и тъй като чистосърдечно се покориха на Бог и искрено се разкаяха за греховете си, а и цялостното им поведение във всяко отношение бе непресторено и честно, Бог отново изрази искрената Си жалост и ги надари с нея. Никой не е в състояние да наподоби онова, което Бог подарява на човечеството, и Божията жалост към човечеството и никой човек не може да притежава Божията милост, Неговата толерантност или искрените Му чувства към човеците. Съществува ли според теб велика личност, била тя мъж или жена, или дори свръхчовек, който от извисената си позиция, от самия връх да отправи подобно послание към човечеството или към сътворените същества? Кой сред човеците би могъл да познава състоянието на човешкото съществуване като дланта на ръката си? Кой би могъл да понесе бремето и отговорността за съществуването на човечеството? Кой е в позиция да оповести унищожението на цял град? И кой е в състояние да помилва цял град? Кой може да заяви, че е загрижен за собственото си творение? Единствено Създателят! Едничък Създателят изпитва нежност към това човечество. Само Той проявява към това човечество милосърдие и обич. Само Създателят питае искрена и неугасима обич към това човечество. Също така единствено Създателят може да дари с милостта Си това човечество и да изпитва загриженост към всяко сътворено същество. Сърцето Му се увлича с всяка човешка постъпка: хорската нечестивост и поквара го изпълват с яд, покруса и тъга; разкаянието и вярата на човека Му носят удоволствие и радост и Го окрилят с милост и ликуване; всяка една от Неговите мисли и идеи съществува заради човечеството и се върти около хората; всичко, което Той притежава и представлява, добива израз само заради човечеството; цялата палитра Негови емоции са преплетени със съществуването на човечеството. Заради човеците пътува Той, навестявайки всички кътчета; тихомълком отдава всяка частица от живота Си и посвещава всяка минута и секунда от него… Той никога не е знаел да цени собствения Си живот, но винаги е изпитвал милосърдие към човечеството, което Сам е създал… Той дава всичко Свое на това човечество… Дарява го с безусловната Си милост и толерантност, без да очаква отплата. Прави всичко това с едничката цел човечеството да продължи да оцелява под взора Му, получавайки от Него ресурс за живот. Прави това, за да може човечеството един ден да Му се отдаде и да признае, че Той поддържа жизнеността на хората и е изворът на живот за цялото мироздание.

Създателят изразява истинските Си чувства към човечеството

Този разговор между Бог Йехова и Йона несъмнено е израз на истинските чувства на Създателя към човечеството. От една страна, той информира хората за разбирането на Създателя, че цялото творение е под Неговото върховенство; както каза Бог Йехова: „А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“. Тоест разбирането, което Бог проявява към Ниневия, далеч не е било повърхностно. Той е знаел не само броя на живите същества в града (включително хора и добитък), но и колко от тях не можели да различат дясната от лявата си ръка, т.е. колко деца и младежи е имало в града. Това е конкретно доказателство за всеобхватното разбиране на Бог към човечеството. От друга страна, този разговор показва на хората отношението на Създателя към човечеството, тоест тежестта на човечеството в сърцето на Създателя. Точно както каза Бог Йехова: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град (…)?“. Това са думите на Бог Йехова, които укоряват Йона, но всички те са истина.

Въпреки че на Йона беше поверено да провъзгласи словата на Бог Йехова пред жителите на Ниневия, той не разбираше намеренията на Бог Йехова, нито разбираше тревогите и очакванията Му по отношение на жителите на града. С този укор Бог искаше да му каже, че човечеството е плод на Божиите ръце и че Той е положил ревностни усилия за всеки отделен човек, че всеки човек носи на плещите си Божиите очаквания и че всеки отделен човек се радва на притока на Божия живот; Бог е платил цената за всеки отделен човек с ревностни усилия. Този укор показа на Йона и че Бог пожали човечеството, което е дело на собствените Му ръце, точно толкова, колкото и самият Йона е изпитвал загриженост към тиквата. Бог в никакъв случай не би изоставил човечеството с лека ръка или преди последния възможен момент, не на последно място защото в града имало толкова много деца и невинен добитък. Когато става дума за тези млади и невежи сътворени човешки същества, които дори не можеха да различат дясната от лявата си ръка, беше още по-немислимо Бог да сложи край на живота им и да определи изхода им по такъв прибързан начин. Бог се надяваше да ги види как растат; надяваше се, че те няма да вървят по същия път като възрастните, че няма да им се наложи да чуят отново предупреждението на Бог Йехова и че ще свидетелстват за миналото на Ниневия. Още повече Бог се надяваше да види Ниневия, след като се е покаяла, да види бъдещето на Ниневия след покаянието ѝ и, което е по-важно, да види Ниневия отново да живее под Божията милост. Затова в Божиите очи тези сътворени човешки същества, които не можеха да различават дясната от лявата си ръка, бяха бъдещето на Ниневия. Те щяха да поемат на плещите си презряното минало на Ниневия, точно както щяха да поемат важния дълг да свидетелстват както за миналото на Ниневия, така и за нейното бъдеще под напътствието на Бог Йехова. В това изявление на истинските Си чувства Бог Йехова представи цялата милост на Създателя човечеството. То показа на човечеството, че „милостта на Създателя“ не е израз, лишен от съдържание, нито е празно обещание, а в него се съдържат конкретни принципи, методи и цели. Бог е истински и реален, Той не използва лъжи или преструвки и по същия начин Неговата милост се дарява безкрайно на човечеството във всяко време и епоха. Въпреки това и до днес диалогът на Създателя с Йона е единственото Му словесно изявление, което показва защо Той проявява милост към хората, как проявява милост към тях, колко толерантен е Той към тях и какви са истинските Му чувства към тях. Лаконичните думи на Бог Йехова по време на този разговор изразяват мислите Му за човечеството като неразделно цяло; те са истински израз на отношението на сърцето Му към човечеството и са конкретно доказателство за милостта, която Той щедро дарява на човечеството. Неговата милост не е само към по-възрастните поколения, но и към по-младите членове на човечеството, както винаги е било, поколение след поколение. Въпреки че Божият гняв често се стоварва върху определени групи от човечеството и в определени епохи, Божията милост никога не е свършвала. Със Своята милост Той води и направлява поколение след поколение от Своите сътворени човешки същества, подсигурява и подхранва поколение след поколение от сътворените човешки същества, защото истинските Му чувства към човечеството никога няма да се променят. Точно както Бог Йехова каза: „А Аз не трябва ли да съм загрижен (…)?“. Той винаги е бил загрижен за собственото Си творение. Това е милостта на праведния нрав на Създателя и цялата неповторимост на Създателя!

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.