Праведният Божи нрав (Първа част)

След като чухте предишното общение за Божията власт, вярвам, че сте въоръжени с много думи по въпроса. Доколко ще успеете да го приемете, осъзнаете и разберете, зависи от това, колко усилия ще положите. Надявам се, че можете да подходите сериозно към този въпрос; в никакъв случай не бива да се отнасяте към него нехайно! Сега, познаването на Божията власт равносилно ли е на познаване на всичко Божие? Може да се каже, че познаването на Божията власт е началото на познаването на Самия Бог, Единствения, а може и да се каже, че познаването на Божията власт означава, че човек вече е преминал през портата на познаването на същността на Самия Бог, Единствения. Това разбиране е една част от познаването на Бог. И така, каква е другата част? Това е темата, по която бих искал да разговаряме днес — праведният Божи нрав.

Избрах два откъса от Библията за общението по днешната тема: първият се отнася до Божието унищожение на Содом и може да се намери в Битие 19:1-11 и Битие 19:24-25; вторият се отнася до Божието избавление на Ниневия и може да се намери в Йона 1:1-2, в допълнение към трета и четвърта глава от книгата на Йона. Подозирам, че всички очаквате да чуете какво имам да кажа за тези два откъса. Това, което казвам, естествено не може да излезе извън обхвата на познаването на Самия Бог и на Неговата същност, но какъв ще бъде акцентът на днешното общение? Знае ли някой от вас? Кои части от Моето общение за Божията власт привлякоха вниманието ви? Защо казах, че единствено Този, Който притежава такава власт и сила, е Самият Бог? Какво исках да разясня с това? Какво исках да научите от него? Дали Божията власт и сила са един аспект от начина, по който се изразява Неговата същност? Дали те са част от Неговата същност, част, която доказва Неговата идентичност и статут? Съдейки по тези въпроси, досещате ли се какво ще кажа? Какво искам да разберете? Обмислете това внимателно.

Заради упоритото си противопоставяне на Бог човекът е унищожен от Божия гняв

Нека първо разгледаме няколко откъса от писанието, които описват Божието унищожение на Содом.

Битие 19:1-11  Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме. Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем. А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата. Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата. Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата — и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

Битие 19:24-25  Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята.

От тези откъси не е трудно да се види, че нечестивост и покварата на Содом вече са били достигнали степен, противна както за човека, така и за Бог, и че в Божиите очи градът е заслужавал да бъде унищожен. Но какво се е случило вътре в града, преди да бъде разрушен? Какво вдъхновение могат да почерпят хората от тези събития? Какво ни показва за Божия нрав отношението Му към тези събития? За да разберем цялата история, нека прочетем внимателно какво е записано в писанието…

Покварата на Содом: вбесяваща за човека, разгневяваща за Бог

През онази нощ Лот прие двама Божии пратеници и им приготви угощение. След вечеря, преди да си легнат, хора от целия град обкръжиха жилището на Лот и му извикаха, както е записано в писанието: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем“. Кой каза тези думи? На кого ги каза? Това бяха думи на жителите на Содом, които викаха пред жилището на Лот и искаха Лот да ги чуе. Какво е чувството да чуеш тези думи? Вбесен ли си? Отвращават ли те тези думи? Кипиш ли от ярост? Не са ли пропити тези думи от Сатана? Можеш ли да почувстваш чрез тях нечестивостта и мрака в този град? Можеш ли да почувстваш бруталността и варварството в поведението на тези хора от техните думи? Можеш ли да почувстваш дълбочината на тяхната поквара от поведението им? От съдържанието на речта им не е трудно да се разбере, че нечестивата им природа и дивашкият им нрав са достигнали ниво, което не могат да контролират. С изключение на Лот, нито един в този град не се различаваше от Сатана; само видът на друг човек пораждаше у тези хора желание да му навредят и да го погълнат… Това не само дава усещането за призрачната и ужасяваща природа на града, както и за аурата на смърт около него, но и за неговата порочност и кръвожадност.

Когато се озовава лице в лице с банда жестоки главорези, хора, изпълнени с необузданото желание да поглъщат човешки души, как реагира Лот? Според писанието така: „Моля ви се, (…) не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми“. С тези думи Лот искаше да каже следното: той беше готов да се откаже от двете си дъщери, за да защити пратениците. Според всяка разумна преценка тези хора би трябвало да приемат условията на Лот и да оставят двамата пратеници на мира; в края на краищата пратениците са им напълно непознати, хора, които нямат абсолютно нищо общо с тях и никога не са накърнявали интересите им. Въпреки това, водени от нечестивата си природа, те не приключиха въпроса така, а увеличиха усилията си. Тук поредната им размяна на реплики несъмнено може да даде на хората допълнителна представа за истинската, злобна природа на тези хора, като същевременно дава възможност да се проумее и разбере причината, поради която Бог е пожелал да унищожи този град.

А какво казаха след това? Както пише в Библията: „Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата“. Защо искаха да разбият вратата на Лот? Причината е, че те нямаха търпение да навредят на тези двама пратеници. Какво доведе тези пратеници в Содом? Целта им беше да спасят Лот и семейството му, но жителите на града погрешно смятаха, че са дошли да заемат официални постове. Без да попитат за целта на пратениците, жителите на града основаха желанието си да наранят жестоко тези двама пратеници единствено на предположения; те искаха да наранят двама души, които нямат нищо общо с тях. Ясно е, че жителите на този град напълно са били загубили човешката си природа и разума си. Степента на тяхната лудост и необузданост вече не се различаваше от порочната природа на Сатана, който вреди и поглъща хората.

Когато те поискаха от Лот да предаде тези хора, какво направи Лот? От текста знаем, че Лот не ги е предал. Дали Лот е познавал тези двама Божии пратеници? Разбира се, че не! Но защо тогава успя да спаси тези двама души? Знаеше ли какво са дошли да свършат? Въпреки че не знаеше причината за идването им, той знаеше, че са Божии слуги, и затова ги прие в дома си. Фактът, че може да се обърне към тези Божии слуги с титлата „господар“, показва, че Лот е бил обичаен последовател на Бог, за разлика от останалите жители на Содом. Затова, когато Божиите пратеници дойдоха при него, той рискува собствения си живот, като прие тези двама слуги в дома си; освен това предложи и двете си дъщери в замяна на това да защити тези двама слуги. Това беше праведната постъпка на Лот; тя е осезаем израз на природата същност на Лот, както и причината Бог да изпрати Своите слуги да спасят Лот. Когато беше изправен пред опасност, Лот защити тези двама слуги, без да се съобразява с нищо друго; той дори се опита да изтъргува двете си дъщери в замяна на безопасността на слугите. Освен Лот имаше ли още някой в града, който би направил подобно нещо? Както доказват фактите — нямаше! Затова е излишно да казваме, че всички в Содом, с изключение на Лот, са били цел за унищожение, и то с право — те са го заслужавали.

Содом е напълно унищожен, защото накърни Божия гняв

Когато жителите на Содом видяха тези двама слуги, те не попитаха за причината, поради която са дошли, нито някой ги попита дали са дошли да разпространяват Божията воля. Точно обратното, те се събраха в тълпа и без да чакат обяснение, се втурнаха като диви кучета или озверели вълци да заловят тези двама слуги. Дали Бог е наблюдавал тези неща, докато са се случвали? Какви са били съкровените мисли на Бог за това поведение на хората, за това събитие? Бог реши да унищожи този град; Той нямаше да се колебае или да чака, нито да проявява повече търпение. Неговият ден беше дошъл и Той се зае с делото, което искаше да свърши. Така в Битие 19:24-25 се казва: „Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята“. В тези два стиха се разказва за начина, по който Бог унищожи този град, както и за нещата, които Бог унищожи. Първо, Библията разказва, че Бог изгорил града с огън и че размерът на този огън е бил достатъчен, за да унищожи всички хора и всичко, което растяло на земята. Тоест огънят, който се е спуснал от небето, не само унищожил града, но и всички хора и живи същества в него, докато не останала нито следа. След като градът бил разрушен, земята останала без живи същества; изобщо нямало повече нито жизнеспособност, нито признаци на живот. Градът се превърнал в пустош, в празно място, изпълнено с мъртвешка тишина. На това място нямало да има повече нечестиви дела, извършени срещу Бог, нямало да има повече кланета или пролята кръв.

Защо Бог искаше да изгори този град до основи? Какво можете да видите тук? Можеше ли Бог наистина да понесе гледката на такова унищожение на хората и природата, Неговите собствени творения? Ако можеш да разпознаеш гнева на Бог Йехова по огъня, който се спуснал от небето, не е трудно да видиш колко силен е бил гневът Му, ако се съди по целите на Божието разрушение и степента, в която този град беше унищожен. Когато Бог презира един град, Той ще му наложи Своето наказание. Когато Бог е отвратен от даден град, Той ще предупреди многократно, за да информира хората за гнева Си. Когато обаче Бог реши да сложи край на един град и да го разруши, т.е. когато Неговият гняв и величие са накърнени, Той повече няма да наказва или предупреждава. Вместо това Той направо ще го разруши. Той ще го заличи напълно. Това е праведният Божи нрав.

След многократната враждебност и съпротива на Содом срещу Него, Бог го опустошава напълно

След като вече имаме обща представа за праведния Божи нрав, можем отново да насочим вниманието си към град Содом — място, което Бог видя като град на греха. Като разберем същността на този град, можем да разберем защо Бог е искал да го разруши и защо го е унищожил напълно. Оттук можем да познаем праведния Божи нрав.

От човешка гледна точка Содом беше град, който можеше напълно да задоволи човешките желания и човешката нечестивост. Привлекателен и омагьосващ, с музика и танци всяка вечер, просперитетът му беше довел хората до омайване и лудост. Нечестивостта в града беше разяло сърцата на хората и ги беше омагьосало с порочност. Това беше град, в който вилнееха нечестиви и зли духове; той преливаше от грях и убийства, а въздухът беше изпълнен с кърваво, гнилостно зловоние. Това беше град, от който кръвта на хората се смразяваше, град, от който човек се отдръпваше с ужас. Никой в този град — било то мъж или жена, млад или стар — не търсеше истинския път; никой не копнееше за светлината и не желаеше да отбягва греха. Те живееха под контрола на Сатана, под неговата поквара и измама. Те бяха загубили човешката си природа, бяха загубили разума си и бяха загубили първоначалната цел на съществуването на човека. Те извършиха безброй нечестиви дела на съпротива срещу Бог; отказаха се от Неговото напътствие и се противопоставиха на волята Му. Именно техните нечестиви дела водеха тези хора, града и всяко живо същество в него стъпка по стъпка надолу по пътя на унищожението.

Въпреки че в тези два откъса не са описани всички подробности за степента на поквара на хората от Содом, а е описано държанието им към двамата Божии слуги след пристигането им в града, има един прост факт, който разкрива степента, в която хората от Содом са били покварени и нечестиви и в която са се противопоставяли на Бог. Така се разобличава и истинското лице и същност на жителите на града. Тези хора не само отказаха да приемат Божиите предупреждения, но и не се страхуваха от Неговото наказание. Напротив, те презряха Божия гняв. Те сляпо се противопоставиха на Бог. Каквото и да правеше Той, както и да го правеше, тяхната порочна природа само се засилваше и те постоянно се противопоставяха на Бог. Хората в Содом бяха враждебно настроени към съществуването на Бог, към Неговото идване, към Неговото наказание, а още повече към Неговите предупреждения. Те бяха изключително арогантни. Те поглъщаха и нараняваха всички хора, които можеха да бъдат погълнати и наранени, и не направиха изключение за Божиите слуги. Що се отнася до всички нечестиви деяния, извършени от жителите на Содом, навреждането на Божиите слуги е само малка част от тях и разкритата по този начин нечестива природа на жителите на Содом всъщност не е нищо повече от капка в огромно море. Затова Бог реши да ги унищожи с огън. Бог не използва потоп, нито ураган, земетресение, цунами или други средства, за да унищожи града. Какво означаваше Бог да използва огън, за да унищожи този град? Това означаваше пълното унищожение на града; това означаваше, че градът изчезна напълно от земята и престана да съществува. Тук „унищожение“ се отнася не само до изчезването на формата и структурата на града или до външния му вид; то означава също, че душите на хората в града са престанали да съществуват, тъй като са били напълно изкоренени. Казано по-просто, всички хора, събития и вещи, свързани с града, са били унищожени. Хората от този град нямаше да имат следващ живот или прераждане; Бог ги беше изличил от човешкия род на Своето творение за вечни времена. Използването на огън означаваше, че се слага край на греха на това място, че грехът свършва дотам; този грях щеше да престане да съществува и да се разпространява. Това означаваше, че нечестивостта на Сатана е загубило почвата, която го подхранва, както и гробището, което му осигуряваше място за престой и живот. Във войната между Бог и Сатана Бог използва огън, който е дамгата на Неговата победа, с която е белязан Сатана. Заличаването на Содом е голям провал на амбицията на Сатана да се противопостави на Бог, като покварява и поглъща хората, и е унизително клеймо в един етап от развитието на човечеството, когато човекът отхвърля Божието ръководство и се оставя на порока. Нещо повече, това е запис за истинско разкриване на праведния Божи нрав.

Когато огънят, който Бог изпрати от небето, превърна Содом само в пепел, градът, наречен „Содом“, престана да съществува, както и всичко в него. Той беше унищожен от Божия яд, изчезвайки в Божия гняв и величие. Благодарение на праведния Божи нрав Содом получи своето справедливо наказание и своя заслужен край. Краят на съществуването на Содом се дължи на неговата нечестивост, но и на Божието желание никога повече да не погледне към този град, нито към хората, които са живели в него, нито към живите същества, които са расли в него. Божието „желание никога повече да не погледне града“ е Неговият гняв, но и Неговото величие. Бог изпепели града, защото заради нечестивостта и греха в него Бог изпита гняв, отвращение и погнуса към него и желанието никога повече да не вижда нито него, нито хората или живите същества в него. След като градът изгорял и оставил след себе си само пепел, той наистина е престанал да съществува в очите на Бог; дори споменът Му за него е изчезнал, бил е заличен. Тоест огънят, изпратен от небето, не само унищожи целия град Содом, не само унищожи изпълнените с грях жители на града и не само унищожи всички неща в града, които са били омърсени от греха; освен тях огънят унищожи и спомена за нечестивостта и съпротивата на човечеството срещу Бог. С тази цел Бог изгори града.

Хората бяха покварени до крайност. Тези хора не знаеха Кой е Бог, нито откъде са дошли те самите. Ако им беше споменал за Бог, щяха да нападнат, щяха да оклеветят и да хулят. Дори когато Божиите слуги дойдоха да разпространят Неговото предупреждение, тези покварени хора не само не показаха никакви признаци на покаяние и не се отказаха от порочното си поведение, а напротив — нагло навредиха на Божиите слуги. Това, което те изразиха и разкриха, беше тяхната природа същност на крайна враждебност към Бог. Виждаме, че съпротивата на тези покварени хора срещу Бог не е просто разкриване на покварения им нрав, нито е просто клевета или подигравка в резултат на липса на разбиране на истината. Нито глупостта, нито невежеството са причина за нечестивото им поведение; те постъпваха така не защото са били измамени и със сигурност не защото са били подведени. Поведението им бе стигнало до етапа на явна и нагла конфронтация, противопоставяне и гръмко протестиране срещу Бог. Без съмнение подобно поведение на хората би оскърбило Бог и би разгневило Неговия нрав — нрав, който не бива да бъде накърняван. Затова Бог веднага и открито отприщи Своя гняв и Своето величие; това е истинско разкриване на Неговия праведен нрав. Изправен пред град, изпълнен с грях, Бог пожела да го разруши по най-бързия възможен начин, напълно да унищожи хората в него и всички техни грехове, да направи така, че хората в този град да престанат да съществуват и да възпре увеличаването на греха на това място. Най-бързият и пълен начин за това беше да го изпепели с огън. Отношението на Бог към хората от Содом не беше изоставяне или пренебрежение. По-скоро Той използва Своя гняв, величие и власт, за да накаже, да порази и напълно да унищожи тези хора. Отношението Му към тях е свързано не само с физическо унищожение, но и с унищожение на душата, с трайно изтребление. Това е истинското значение на това, което Бог има предвид с думите „да престане да съществува“.

Въпреки че Божият гняв е скрит и непознат за човека, той не търпи оскърбление

Отношението на Бог към целия човешки род, колкото и глупав и невеж да е той, се основава преди всичко на милост и толерантност. От друга страна, Неговият гняв остава скрит през по-голямата част от времето и по време на повечето събития, и е непознат за човека. В резултат на това за хората е трудно да видят Бог да изразява Своя гняв и им е трудно да разберат Неговия гняв. Така хората омаловажават Божия гняв. Когато човек се изправи пред последното дело и последната стъпка от Божията толерантност и прошка към човека, т.е. когато за последно Бог проявява милост и отправя последното Свое предупреждение към човечеството, ако хората продължават да прилагат същите методи, за да се противопоставят на Бог, и не полагат никакви усилия да се покаят, да се поправят и да приемат Неговата милост, Бог повече няма да ги дарява със Своята толерантност и търпение. Напротив, в този момент Бог ще оттегли Своята милост. След това Той ще излее единствено Своя гняв. Той може да изрази гнева Си по различни начини, точно както може да използва различни методи, за да накаже и унищожи хората.

Използването на огън от Бог, за да унищожи град Содом, е Неговият най-бърз метод да унищожи напълно хората и всичко останало. Изгарянето на жителите на Содом унищожава не само физическите им тела, а унищожава целия им дух, душите и телата им и гарантира, че хората в града ще престанат да съществуват както в материалния, така и в невидимия за човека свят. Това е един от начините, по които Бог разкрива и изразява Своя гняв. Този начин на разкриване и изразяване е един от аспектите на същността на Божия гняв, както естествено е и разкриване на същността на праведния Божи нрав. Когато Бог излее гнева Си, Той престава да проявява милост или любяща доброта, нито проявява повече Своята толерантност или търпение. Никой, нищо и никаква причина не може да убеди Бог да продължи да бъде търпелив, да даде отново милостта Си, да дари още веднъж толерантността Си. Вместо това, без да се колебае нито за миг, Бог излива Своя гняв и величие и прави това, което пожелае. Той ще направи тези неща бързо и чисто в съответствие със Своите собствени желания. Това е начинът, по който Бог излива Своя гняв и величие, които човекът не бива да накърнява, и са израз на един от аспектите на Неговия праведен нрав. Когато хората станат свидетели на това как Бог проявява загриженост и любов към човека, те не са в състояние да открият Неговия гняв, да видят Неговото величие или да почувстват Неговата нетърпимост към оскърблението. Тези неща винаги са карали хората да вярват, че праведният Божи нрав се изразява единствено в милостта, толерантността и любовта. Въпреки това, когато хората видят Бог да разрушава един град или да ненавижда хората му, Неговата ярост при унищожаването на човека и Неговото величие им позволяват да видят другата страна на Неговия праведен нрав. Това е Божията нетърпимост към оскърблението. Божият нрав, който не търпи оскърбление, надхвърля въображението на всяко сътворено същество, а сред несътворените същества никой не е способен да се намеси или да му въздейства; още по-малко може да бъде престорен или имитиран. Именно това е аспектът на Божия нрав, който човечеството трябва да познава най-добре. Единствено Самият Бог има такъв нрав и единствено Самият Бог притежава такъв нрав. Бог притежава такъв праведен нрав, защото Той ненавижда нечестивостта, мрака, непокорството и нечестивите действия на Сатана, които покваряват и поглъщат човечеството, защото се отвращава от всички греховни действия, чрез които Му се противопоставят, и заради Своята свята и неопетнена същност. Именно затова Той няма да позволи на никое от сътворените или несътворените същества открито да Му се противопоставя или да Му съперничи. Дори човек, към когото някога е проявил милост или когото е избрал, трябва само да провокира Неговия нрав и да накърни принципите Му на търпение и толерантност, и Бог безмилостно и без колебание ще разкрие и отприщи Своя праведен нрав, който не търпи никакво оскърбление.

Божият гняв е защита за всички сили на справедливостта и за всички положителни неща

Като разбираш тези примери на това, което Бог е казал, помислил и направил, способен ли си да разбереш праведния Божи нрав — нрав, който не търпи оскърбление от човека? Накратко, независимо до каква степен може да го разбере човек, това е аспект от нрава на Самия Бог и е присъщ единствено на Него. Божията нетърпимост към оскърблението е Негова неповторима същност; Божият гняв е Негов неповторим нрав; Божието величие е Негова неповторима същност. Принципът, който стои зад Божия яд, е потвърждение за Неговата идентичност и статут, които единствено Той притежава. От само себе си се разбира, че този принцип е и символ на същността на Самия Единствен Бог. Божият нрав е Негова присъща същност, която изобщо не се променя с течение на времето, нито с промяната на географското положение. Присъщият Му нрав е Негова свойствена същност. Върху когото и да извършва Своето дело, Неговата същност не се променя, нито се променя праведният Му нрав. Когато някой разгневи Бог, това, което Бог излива, е Неговият присъщ нрав; в такъв момент принципът, който стои зад Неговия гняв, не се променя, нито се променят Неговите неповторими идентичност и статут. Той не се гневи заради промяна в същността Си или защото в Неговия нрав се надигат различни стихии, а защото противопоставянето на човека срещу Него накърнява Неговия нрав. Явната провокация на човека към Бог е сериозно предизвикателство към собствената идентичност и статут на Бог. Според Бог, когато човек Го предизвиква, той Го оспорва и изкушава гнева Му. Когато човек се противопоставя на Бог, когато оспорва Бог, когато постоянно изкушава Божия яд — а именно в такива моменти грехът се разраства — Божият гняв по естествен начин се разкрива и проявява. Затова изразяването на Божия гняв е символ на това, че всички нечестиви сили ще престанат да съществуват, и на това, че всички враждебни сили ще бъдат унищожени. В това се състои неповторимостта на праведния Божи нрав и на Божия гняв. Когато Божието достойнство и святост бъдат оспорени, когато силите на справедливостта бъдат възпрепятствани и станат невидими за човека, тогава Бог ще излее гнева Си. Заради Божията същност всички сили на земята, които оспорват Бог, противопоставят Му се и се борят срещу Него, са нечестиви, покварени и несправедливи; те идват от Сатана и му принадлежат. Тъй като Бог е справедлив, светъл и безупречно свят, всички нечестиви, покварени и принадлежащи на Сатана неща ще изчезнат, когато Божият гняв се разрази.

Макар че изливането на Божия гняв е един от аспектите на изразяване на Неговия праведен нрав, Божият яд в никакъв случай не е безразборен по отношение на целта си, нито е безпринципен. Напротив, Бог не се разгневява бързо, нито разкрива с лека ръка Своя гняв и величие. Нещо повече, Божият гняв е доста контролиран и премерен; той изобщо не може да се сравнява с начина, по който човек е склонен да избухва в ярост или да излива гнева си. В Библията са записани много разговори между човека и Бог. Думите на някои от хората, участващи в разговорите, са повърхностни, невежи и инфантилни, но Бог не ги поразява и не ги осъжда. По-специално, по време на изпитанието на Йов, как се отнася Бог Йехова към тримата приятели на Йов и към останалите, след като чува думите, които те казват на Йов? Осъди ли ги? Разгневи ли им се? Той не направи нищо подобно! Вместо това Той каза на Йов да отправи молби от тяхно име и да се моли за тях, но Самият Бог не взе грешките им присърце. Всички тези примери представят основното отношение на Бог към хората, както са покварени и невежи. Следователно отприщването на Божия гняв в никакъв случай не е израз на Неговото настроение, нито е начин да излее чувствата Си. Противно на погрешното разбиране на хората, Божият гняв не е пълен изблик на ярост. Бог не отприщва Своя гняв, защото не може да контролира настроението Си или защото е толкова ядосан, че трябва да излее гнева Си. Напротив, Неговият гняв е проява и истински израз на Неговия праведен нрав и е символично разкриване на Неговата свята същност. Бог е гняв и не търпи да бъде оскърбяван — това не означава, че Божият гняв не прави разлика между причините или че е безпринципен; именно поквареното човечество притежава изключителното „право“ на безпринципни, случайни изблици на ярост; ярост, която не прави разлика между различните причини. Когато човек придобие статут, често му е трудно да контролира настроението си и затова с удоволствие се възползва от възможностите да изрази недоволството си и да излее емоциите си; често избухва в ярост без видима причина, за да покаже на какво е способен и да даде на другите да разберат, че статутът и идентичността му са различни от тези на обикновените хора. Разбира се, покварените хора без никакъв статут също често губят контрол. Гневът им често е предизвикан от накърнени лични интереси. За да защитят собствения си статут и достойнство, те често дават воля на емоциите си и разкриват арогантната си природа. Човекът ще пламне от гняв и ще даде воля на емоциите си, за да защити и поддържа съществуването на греха, а тези действия са начинът, по който човекът изразява недоволството си; те са пълни с нечистотии, със схеми и интриги, с човешка поквара и нечестивост, а най-вече са пълни с необузданите амбиции и желания на човека. Когато справедливостта се сблъска с порочността, гневът на човека не се разгаря в защита на съществуването на справедливостта или за да я подкрепи; напротив, когато силите на справедливостта са застрашени, преследвани и нападнати, човекът не обръща внимание, отбягва темата или се отдръпва. Когато обаче се сблъска със силите на нечестивостта, човекът се приспособява, прекланя се и угодничи. Следователно, даването на воля на емоциите от страна на човека е отдушник за нечестивите сили и това е проява на необузданото и неудържимо нечестиво поведение на човека от плът и кръв. Когато обаче Бог излее Своя гняв, всички нечестиви сили ще бъдат възпрени, всички грехове, които вредят на човека, ще бъдат обуздани, всички враждебни сили, които пречат на Божието дело, ще бъдат разкрити, отделени и прокълнати, а всички съучастници на Сатана, които се противопоставят на Бог, ще бъдат наказани и изтребени. На тяхно място Божието дело ще продължи безпрепятствено, Божият план за управление ще продължи да се развива стъпка по стъпка според графика, а Божиите избраници вече няма да бъдат смущавани и подвеждани от Сатана, докато онези, които следват Бог, ще се радват на Божието ръководство и ресурс в спокойна и мирна среда. Божият гняв е предпазна мярка, която пречи на всички нечестиви сили да се множат и да вилнеят, а също така е предпазна мярка, която защитава съществуването и размножаването на всички справедливи и положителни неща и завинаги ги пази от потискане и подриване.

Можете ли да видите същността на Божия гняв в заличаването на Содом? Има ли още нещо, примесено в яростта Му? Чиста ли е Божията ярост? Да използваме думите на човека — неподправен ли е Божият гняв? Крие ли се някаква измама зад Неговия гняв? Има ли някакъв заговор? Има ли неизразими тайни? Мога да ви кажа строго и тържествено: няма нищо в Божия гняв, което да подлежи на съмнение. Гневът Му е чист, неподправен гняв, който не крие никакви други намерения или цели. Причините за Неговия яд са чисти, безупречни и неподлежащи на критика. Той е естествено разкриване и проява на Неговата свята същност; той е нещо, което нито едно сътворено същество не притежава. Това е част от неповторимия праведен Божи нрав и съществува поразителна разлика между същността на Създателя и тази на сътворените същества.

Независимо дали човек се гневи пред очите на другите, или зад гърба им, всеки има различно намерение и цел да се гневи. Може да утвърждава авторитета си, а може и да защитава собствените си интереси, да поддържа имиджа си или да пази репутацията си. Някои упражняват сдържаност в гнева си, докато други са по-прибързани и допускат гневът им да избухва по всяко време, без изобщо да се сдържат. Накратко, гневът на човека произлиза от неговия покварен нрав. Каквато и да е целта му, той идва от плътта и от природата; няма нищо общо със справедливостта или несправедливостта, защото нищо в човешката природа същност не отговаря на истината. Затова покварената избухливост на хората и Божият гняв не бива да се сравняват. Без изключение поведението на човека, който е покварен от Сатана, започва с желанието да опази покварата и в действителност се основава на покварата, затова човешкият гняв не може да се сравнява с Божия гняв, независимо колко правилен може да изглежда на теория човешкият гняв. Когато Бог излее гнева Си, нечестивите сили се възпират и нечестивите неща се унищожават, докато справедливите и положителни неща се радват на Божията грижа и закрила и могат да продължат да съществуват. Бог излива Своя гняв, защото несправедливите, отрицателните и нечестивите неща пречат, смущават или унищожават нормалната дейност и развитие на справедливите и положителните неща. Целта на Божия яд не е да опази Собствения Си статут и идентичност, а да опази съществуването на справедливи, положителни, красиви и добри неща, да опази законите и реда за нормалното оцеляване на човечеството. Това е основната причина за Божия гняв. Божията ярост е много правилно, естествено и истинско разкриване на Неговия нрав. В Неговата ярост няма скрити мотиви, нито измама или заговор, да не говорим за желания, лукавство, злоба, насилие, нечестивост или някоя от другите общи черти на поквареното човечество. Преди Бог да излее Своята ярост, Той вече е разбрал същността на всеки проблем съвсем ясно и пълно и вече е формулирал точни и ясни определения и заключения. Така целта на Бог във всичко, което прави, е пределно ясна, както и Неговото отношение. Той не е объркан, сляп, импулсивен или небрежен и със сигурност не е безпринципен. Това е практическият аспект на Божия гняв и именно благодарение на този практически аспект човечеството е постигнало нормалното си съществуване. Без Божия гняв човечеството щеше да изпадне в необичайни условия на живот и всичко справедливо, красиво и добро щеше да бъде унищожено и да престане да съществува. Без Божия гняв законите и правилата за съществуване на сътворените същества щяха да са нарушени или дори напълно подринати. Откакто е създаден човекът, Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да запази и поддържа нормалното съществуване на човечеството. Тъй като Неговият праведен нрав съдържа гняв и величие, всички нечестиви хора, неща и предмети, както и всички неща, които смущават и увреждат нормалното съществуване на човечеството, са наказвани, контролирани и унищожавани от Неговия гняв. През последните няколко хилядолетия Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да поразява и унищожава всички видове нечисти и зли духове, които се противопоставят на Бог и действат като съучастници и лакеи на Сатана в Божието дело за управление на човечеството. Така Божието дело за спасението на човека винаги е напредвало според Неговия план. Тоест поради съществуването на Божия гняв най-справедливите дела сред човечеството никога не са били унищожени.

След като вече сте разбрали същността на Божия гняв, със сигурност трябва да разбирате още по-добре как да различавате нечестивостта на Сатана!

Въпреки че Сатана изглежда човечен, справедлив и добродетелен, същността му е жестока и нечестива

Сатана гради славата си, като мами хората и често се установява като водач и пример за справедливост, достоен за подражание. Под фалшивия предлог, че защитава справедливостта, той вреди на хората, поглъща душите им и използва всякакви средства, за да ги отслаби, подведе и подстрекава. Неговата цел е да накара хората да одобрят и да се съгласят с нечестивото му поведение, да ги накара да се присъединят към него и да се противопоставят на Божията власт и върховенство. Когато обаче човек прозре неговите кроежи и интриги, когато прозре подлото му лице и когато някой не желае повече да бъде тъпкан и мамен от него, да му робува или да бъде наказан и унищожен заедно с него, Сатана променя доскорошния си лик на светец и сваля фалшивата си маска, за да разкрие истинското си лице, което е нечестиво, порочно, грозно и свирепо. Най би му допаднало да изтреби всички, които отказват да го следват и които се противопоставят на нечестивите му сили. В този момент Сатана повече не може да се преструва на надежден и порядъчен, а под овчата му кожа се разкриват истинските му грозни и дяволски черти. Щом кроежите на Сатана и истинските му черти излязат наяве, той ще се разяри и ще разкрие жестокостта си. След това желанието му да вреди и да унищожава хората ще се засили, защото той се разгневява от това, че хората се пробуждат за истината, и започва да изпитва силна омраза и отмъстителност към тях заради стремежа им да копнеят за свобода и светлина и да се освободят от неговите окови. Гневът му е предназначен да защитава и поддържа нечестивостта, но той е и истинско разкриване на свирепата му природа.

Във всеки случай поведението на Сатана разкрива неговата нечестива природа. Всички нечестиви дела, които Сатана е извършил върху човека — от ранните му усилия да подведе хората да го последват, през възползването му от хората, при което ги въвлича в нечестивите си дела, до отмъстителността му към хората, след като истинските му черти са били разкрити и след като хората са го опознали и изоставили — всяко едно от тези дела изобличава нечестивата същност на Сатана и доказва, че Сатана няма връзка с положителните неща и че Сатана е източникът на всяко нечестиво нещо. Всичко, което прави, е за да пази своята нечестивост и поддържа продължаването на своите нечестиви дела, да противоречи на справедливите и положителните неща и да разрушава законите и реда на нормалното съществуване на човечеството. Тези действия на Сатана са враждебни към Бог и ще бъдат унищожени от Божия гняв. Макар че Сатана също има ярост, неговата ярост е само начин да изрази нечестивата си природа. Причината, поради която Сатана е ожесточен и яростен, е следната: неговите неописуеми кроежи са разобличени; интригите му не успяват лесно; необузданата му амбиция и желание да замени Бог и да действа като Бог са поразени и спрени, а целта му да контролира цялото човечество е провалена и той никога няма да успее да я постигне. Това, което спира осъществяването на интригите на Сатана и прекъсва разпространението и необуздаността на неговата нечестивост, е многократният изблик на Божия гняв, отново и отново. Затова Сатана едновременно мрази и се страхува от Божия гняв. Всеки път, когато Божият гняв се излее, той не само разкрива истинския грозен облик на Сатана, и разобличава нечестивите му желания, и така се разкриват причините за гнева на Сатана срещу човечеството. Изригването на гнева на Сатана е истинско разкриване на нечестивата му природа и разобличаване на кроежите му. Разбира се, всеки път, когато Сатана се разгневи, се възвестява унищожаването на нечестивите неща и защитата и продължаването на положителните неща; възвестява се фактът, че Божият гняв не може да се накърнява!

Човек не бива да разчита на опита и въображението си, за да разбере праведния Божи нрав

Когато се изправиш пред Божия съд и наказание, нима ще кажеш, че Божието слово е подправено? Нима ще кажеш, че зад Божия гняв се крие някаква история и че тя е подправена? Нима ще клеветиш Бог, като твърдиш, че Неговият нрав не е непременно съвсем праведен? Когато се занимаваш с всяко от Божиите дела, първо трябва да си сигурен, че праведният Божи нрав е неподправен, свят и безупречен, включително Божието поразяване, наказание и унищожаване на хората. Всичко, което Бог прави, без изключение се извършва в строго съответствие с присъщия Му нрав и план и не включва никакви човешки познания, традиции и философии. Всяко Божие действие е израз на Неговия нрав и същност и не е свързано с нищо, което принадлежи на поквареното човечество. В представите на хората само Божията любов, милост и толерантност към човечеството са безупречни, неподправени и свети, но никой не знае, че яростта и гнева Му също са неподправени; освен това никой не се е замислял върху въпроси като защо Бог не търпи оскърбление и защо гневът Му е толкова силен. Напротив, някои бъркат Божия гняв с лошия характер, като този на покварените хора, и погрешно приравняват Божия гняв с яростта на покварените хора. Те дори погрешно приемат, че Божията ярост е като естественото разкриване на покварения нрав на хората и че отприщването на Божият гняв е като яда на покварените хора, когато са изправени пред някаква нещастна ситуация, и вярват, че отприщването на Божият гняв е израз на Неговото настроение. Надявам се, че след това общение никой от вас повече няма да има никакви погрешни схващания, представи или спекулации относно праведния Божи нрав. Надявам се, че след като чуете Моите слова, ще можете да разпознаете в сърцата си гнева на праведния Божи нрав, че ще можете да оставите настрана всички предишни погрешни разбирания за Божия гняв и че ще можете да промените собствените си погрешни убеждения и възгледи за същността на Божия гняв. Освен това се надявам, че в сърцата си ще имате точно определение за Божия нрав, че повече няма да имате никакви съмнения относно праведния Божи нрав и че няма да налагате никакви човешки разсъждения или представи върху истинския Божи нрав. Праведният Божи нрав е истинската същност на Бог. Той не е нещо написано или оформено от човека. Неговият праведен нрав е Негов праведен нрав и не е свързан със сътворените същества. Самият Бог е Самият Бог. Той никога няма да стане сътворено същество, а дори и да се присъедини към сътворените същества, присъщият Божи нрав и Неговата същност няма да се променят. Следователно да познаваш Бог не е същото като да познаваш някой предмет; да познаваш Бог не означава да анализираш нещо, нито е същото като да разбираш човек. Ако използваш своята представа или метод за познаване на предмет или разбиране на човек, за да опознаеш Бог, никога няма да си способен да постигнеш познание за Бог. Познаването на Бог не зависи от опита или въображението и затова никога не трябва да налагаш своя опит или въображение на Бог; колкото и богати да са опитът и въображението ти, те си остават ограничени. Нещо повече, твоето въображение не отговаря на фактите, а още по-малко на истината, и е несъвместимо с истинския Божии нрав и същност. Ако разчиташ на въображението си, никога няма да успееш да разбереш Божията същност. Единственият начин е да приемеш всичко, което идва от Бог, след което постепенно да го изживееш и разбереш. Ще дойде ден, в който Бог ще те просвети, за да Го разбереш и опознаеш истински заради твоето съдействие и заради глада и жаждата ти за истината. Нека приключим тази част от разговора ни с това.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.