Божията власт (I) Втора част

2. Бог използва думите Си, за да сключи завет с човека

Битие 9:11-13  Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

След като Създателят сътворява всички неща, властта Му отново се потвърждава и провъзгласява в завета на дъгата

Властта на Създателя е провъзгласена навеки и се упражнява сред всички създания, и Той не само управлява съдбата на всички неща, но господства и над човека, специалното създание, което Той е сътворил със собствените си ръце и което притежава различна жизнена структура и съществува в различна форма на живот. След създаването на всички неща Създателят не престана да упражнява Своята власт и могъщество. За Него властта, която Му даде върховенство над всичко съществуващо и над съдбата на цялото човечество, формално започна чак след като човечеството наистина се роди от ръката Му. Той възнамеряваше да ръководи човечеството и да властва над него, възнамеряваше да го спаси и истински да го спечели, да спечели човечество, което да ръководи всички неща. Възнамеряваше да постави живота на това човечество под Своята власт и то да я познае и да ѝ се покори. Така Бог започна да използва словото Си, за да изрази официално Своята власт сред хората, и започна да упражнява властта Си, за да приложи словото Си на практика. Разбира се, в този процес Божията власт беше провъзгласена навсякъде, а Аз просто подбрах някои специфични, добре познати примери, от които можете да разберете и познаете неповторимостта на Бог и Неговата неповторима власт.

Между откъса от Битие 9:11-13 и горните откъси, отнасящи се до писменото споменаване на сътворението на света от Бог, има прилика, но има и разлика. Каква е приликата? Тя се крие в словото, което Бог използва, за да постигне онова, което е възнамерявал да направи, а разликата е, че цитираните тук откъси представляват Божия разговор с човека, по време на който Той е сключил завет с човека и го е информирал за съдържанието на този завет. Това упражняване на Божията власт бе постигнато в процеса на Неговия диалог с човека, което означава, че преди създаването на човечеството Божиите слова представляваха наставления и заповеди, дадени на онези същества, които Той възнамеряваше да създаде. Но сега се появи някой, който можеше да чуе Божието слово, и затова словото Му беше както диалог с човека, така и призив и предупреждение към човека. Освен това Божиите слова бяха заповеди, носещи Неговата власт, които бяха предадени на всички неща.

Кое Божие дело е записано в този откъс? В него е записан заветът, който Бог сключи с човека, след като унищожи света с потоп. Откъсът разказва на човека, че Бог няма повече да изпраща такова унищожение на света и че за тази цел Бог създаде знак. Какъв беше този знак? Писанието казва, че „поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята“. Това са истинските слова, които Създателят каза на човечеството. И щом Той изрече тези слова, пред очите на човека се появи дъга и тя все още е там. Всеки е виждал тази дъга, а когато я видиш, знаеш ли как се появява? Науката не е в състояние да ѝ даде обяснение или да определи нейния източник, нито да установи нейното местонахождение. Причината е, че дъгата е знак за завета, сключен между Създателя и човека. Тя не се нуждае от научна обосновка, не е направена от човека и човекът не е в състояние да я промени. Тя е продължение на властта на Създателя, след като Той произнесе словата Си. Създателят използва Свой собствен специален метод за спазване на завета Си с човека и на обещанието Си, следователно използването на дъгата като знак на завета, който е сключил, е небесен указ и закон, който трябва да остане непроменен завинаги, както за Създателя, така и за сътвореното човечество. Трябва да се каже, че този неизменен закон е още едно истинско проявление на властта на Създателя след сътворението на всички неща. Трябва също да се отбележи, че властта и могъществото на Създателя са безгранични; използването на дъгата като знак е продължение и разширение на властта на Създателя. Това беше още едно дело, извършено от Бог чрез Неговото слово, и знак за завета, който Бог бе сключил с човека чрез словото Си. Той разказа на човека какво е решил да извърши и по какъв начин ще бъде осъществено и постигнато. По този начин то бе извършено в съответствие със словото от Божиите уста. Само Бог притежава такава мощ и днес, няколко хиляди години след като Той изрече тези слова, човек все още може да вижда дъгата, изречена от Божията уста. Благодарение на изречените от Бог слова това явление е останало непроменено и е запазено в първоначалния си вид до днес. Никой не може да премахне тази дъга, никой не може да промени нейните закони и тя съществува единствено поради Божието слово. Точно това е властта на Бог. „Бог има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно“. Тези слова са ясно изразени тук и това е ясен белег и характерна особеност на властта и могъществото на Бог. Такъв белег или характерна особеност не е притежаван и не може да се види в нито едно от сътворените същества, нито пък се забелязва в което и да е от несътворените същества. Той принадлежи само на единствения Бог и отличава идентичността и същината, които притежава единствено Създателят, от тези на сътворените същества. Същевременно той е и белег и характерна особеност, който, с изключение на Самия Бог, не може да бъде надминат от никое сътворено или несътворено същество.

Сключването на завета Му с човека беше дело от голямо значение, което Той възнамеряваше да използва, за да съобщава даден факт на човека и да изкаже намерението Си пред него. За тази цел Той приложи уникален метод, като използва специален знак, за да сключи завет с човека — знак, който стана обещание за завета, сключен от Него с човека. Беше ли велико събитие сключването на този завет? Точно колко велико беше? Точно това прави този завет толкова забележителен: той не е някакво споразумение, сключено между двама души или между две групи, нито е споразумение между държави, а завет, сключен между Създателя и цялото човечество, и ще остане в сила до деня, в който Създателят не сложи край на всички неща. Изпълнителят на този завет е Създателят и Той е неговият защитник. Накратко, заветът на дъгата, сключен с човечеството, е изцяло осъществен и постигнат в съответствие с разговора между Създателя и човечеството и остава в сила до днес. Какво друго могат да направят сътворените същества, освен да отстъпят пред властта на Създателя, да ѝ се подчинят, да вярват в нея, да я ценят, да свидетелстват за нея и да я възхваляват? Защото никой друг освен единствения Бог няма силата да сключи такъв завет. Многократната поява на дъгата е послание към човечеството и привлича вниманието му към завета между Създателя и човечеството. Онова, което се демонстрира в непрекъснато повтарящото се явление на завета, сключен между Създателя и човечеството, не е дъгата или заветът сам по себе си, а непоклатимата власт на Създателя. Многократното появяване на дъгата показва грандиозните и чудотворни дела на Създателя на скрити места и същевременно представлява жизненоважно отражение на властта на Създателя, която никога няма да изчезне и никога няма да се промени. Не е ли това проява на още една страна от неповторимата власт на Създателя?

3. Божиите благословии

Битие 17:4-6  Ето, моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб.

Битие 18:18-19  Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята. Защото знам, че той ще нареди на децата и домочадието си да го следват и че те ще вървят по пътя на Йехова, за да извършват справедливост и правосъдие че Йехова да може да направи с Авраам онова, което каза за него.

Битие 22:16-18  Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Йов 42:12  Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Уникалният метод и характерните особености на словата на Създателя са символ на неповторимата идентичност и власт на Създателя

Мнозина искат да търсят и да спечелят Божиите благословии, но не всеки може да ги спечели, тъй като Бог има Свои собствени принципи и благославя човека по Свой начин. Обещанията, които Бог дава на човека, и благодатта, с която го надарява, се разпределят въз основа на мислите и действията на човека. И така, какво показват Божиите благословения? Какво могат да видят хората в тях? На този етап нека оставим настрана обсъждането на това какви типове хора получават Божиите благословии и какви са принципите на Божието благословение. Вместо това нека да разгледаме Божието благословение на човека с цел опознаване на Божията власт от гледната точка на познаването на Божията власт.

И четирите споменати откъса от писанието дават сведения за благословиите на Бог за човека. Те дават подробно описание на получателите на Божиите благословии като Авраам и Йов, както и причините, поради които Бог е дарил своите благословии, и какво се съдържа в тези благословии. Интонацията и стилът на Божиите слова, както и гледната точка и положението, от които Той говори, позволяват на хората да разберат, че Онзи, Който дарява благословии, и получателят на тези благословии имат напълно различна идентичност, положение и същност. Интонацията и стилът на тези слова и положението, от което са изречени, са уникални за Бог, който притежава идентичността на Създателя. Той има власт и мощ, както и благородството на Създателя, и величие, което не търпи съмнение от никой човек.

Нека първо разгледаме следния откъс от Битие, глава 17, стихове 4-6: „Ето, моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб“. Тези слова бяха заветът, който Бог сключи с Авраам, както и Божията благословия за Авраам: Бог щеше да направи Авраам баща на народи, щеше да го направи изключително плодовит и щеше да произведе народи от него, и царе щяха да произлязат от него. Виждаш ли Божията власт в тези слова? Как разбираш тази власт? Каква страна от същината на Божията власт виждаш? При внимателно прочитане на тези слова не е трудно да се установи, че властта и идентичността на Бог се разкриват ясно в съдържанието на Божиите слова. Например, когато Бог казва: „Моят завет е с теб; и ти ще… направих те… ще те направя…“, такива фрази като „ти ще“ и „Аз ще“, чието съдържание носи утвърждаване на Божията идентичност и власт, от една страна са показател за правдивостта на Създателя, а от друга са специални слова, използвани от Бог, който притежава идентичността на Създателя, като същевременно са и част от традиционния речник. Ако някой каже, че се надява друг човек да е изключително плодовит, че народи ще произхождат от този човек, че царе ще произлизат от него, тогава това несъмнено е вид пожелание, а не обещание или благословия. Затова хората не смеят да кажат: „Ще те направя такъв и такъв, ти ще бъдеш такъв и такъв“, тъй като знаят, че нямат такава власт. Това не е по силите им и дори да изрекат такива неща, думите им ще бъдат празни и безсмислени, изречени под въздействието на техните желания и стремежи. Нима някой от хората ще се осмели да говори с такъв величествен тон, ако чувства, че не е в състояние да изпълни своите желания? Всички желаят доброто на своите потомци и се надяват, че те ще преуспеят и ще постигнат огромен успех. „Какво голямо щастие би било някой от тях да стане император! Ако някой стане губернатор, това също би било хубаво, стига да е някой важен човек!“ Всичко това са хорски желания, но хората могат само да пожелават благословии за своето потомство, а не могат да изпълнят или сбъднат обещанията си. В сърцата си всички ясно разбират, че нямат силата да постигат такива неща, тъй като всичко около тях е извън властта им, следователно как могат да командват съдбите на другите? Причината, поради която Бог може да произнася такива слова, е че Бог има такава власт и е в състояние да изпълни и осъществи всички обещания, които дава на човека, и да сбъдне всички благословии, които дарява на човека. Човекът е сътворен от Бог и за Бог би било детска игра да направи някого изключително плодовит; само една Негова дума е достатъчна да направи благоденстващо нечие потомство. За да го направи, не е нужно да се поти или да си претоварва ума, нито пък да се тормози заради това. Такава е същинската мощ на Бог, същинската Божия власт.

След като в Битие 18:18 прочетохте, че „Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята“ можете ли да почувствате Божията власт? Можете ли да почувствате необикновеността на Създателя? Можете ли да усетите превъзходството на Създателя? Божието слово е несъмнено. Бог не произнася такива слова като символ или израз на увереността Си в успеха. Те всъщност са доказателство за властта на Божиите слова и са заповед, която осъществява Божието слово. Тук има два израза, на които трябва да обърнете внимание. Когато Бог казва, че „Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята“, в тези думи усеща ли се поне някакъв елемент на несигурност? Има ли някаква частица безпокойство в тях? Има ли следа от страх? Заради фразите „ще стане“ и „ще бъде“ в Божиите слова, тези елементи, които са характерни за човека и често се проявяват у него, никога не са имали абсолютно никакво отношение към Създателя. Никой не би посмял да използва такива думи, когато пожелава добро на други хора, никой не би посмял с такава увереност да благославя друг човек с велик и силен народ или да обещава, че чрез него всички народи на земята ще бъдат благословени. Колкото по-убедено звучи Божието слово, толкова повече то доказва нещо — и какво точно? То доказва, че Бог има такава власт, че тя може да извърши тези неща и че тяхното осъществяване е неизбежно. Без да изпитва ни най-малко съмнение, в сърцето Си Бог бе абсолютно сигурен във всичко, с което благослови Авраам. Всичко това щеше да се осъществи според словото Му и никоя сила нямаше да може да промени, да попречи, да разстрои или наруши неговото изпълнение. Каквото и да се бе случило, нищо нямаше да отмени Божието слово или да повлияе на неговото осъществяване и постигане. Точно в това се съдържа самата мощ на словата, изречени от устата на Създателя, а властта на Създателя не търпи възражения от страна на човека! Все още ли имаш съмнения, след като прочете тези слова? Тези слова бяха изречени от устата на Бог и в Божието слово има мощ, величие и власт. Тази мощ и власт, както и неизбежността на осъществяването на факта, са непостижими за никое сътворено или несътворено същество и никое сътворено или несътворено същество не може да ги надмине. Само Създателят може да разговаря с човека с такъв тон и с такава интонация и фактите доказват, че Неговите обещания не са безсъдържателни думи или празни хвалби, а са израз на неповторима власт, която никой човек, събитие или нещо не може да надмине.

Каква е разликата между словата, които Бог изрича, и думите на човека? Когато четеш словата, изречени от Бог, ти усещаш могъществото на Божието слово и властта на Бог. Как се чувстваш, когато чуеш хора да изричат такива думи? Не ги ли намираш за изключително арогантни и самохвалци, за хора, които обичат да се изтъкват? Защото те нямат такава мощ, нямат такава власт и затова са напълно неспособни да постигнат такива неща. Фактът, че са толкова уверени в обещанията си, само показва необмислеността на техните забележки. Ако някой изрече такива думи, то той несъмнено ще се окаже арогантен и свръхсамоуверен и ще се разкрие като класически пример за нрава на архангела. Тези слова са изречени от устата на Бог — долавяш ли в тях дори частица арогантност? Имаш ли чувството, че Божието слово е просто шега? Божието слово е власт, Божието слово е факт и още преди да бъде изречено от устата Му, тоест докато Той взима решение да направи нещо, то вече е извършено. Може да се каже, че всичко, което Бог каза на Авраам, бе завет, който Бог сключи с него, и обещание, дадено от Бог на Авраам. Това обещание беше установен факт, както и свършен факт, и тези факти постепенно бяха осъществени в Божиите мисли в съответствие с Божия план. Следователно изричането на тези слова от Бог не означава, че Той има надменен нрав, защото Бог е способен да постигне такива неща. Той има тази мощ и власт и е напълно способен да извършва подобни действия, и тяхното изпълнение е напълно в обхвата на Неговите възможности. Когато такива слова са изречени от устата на Бог, те са проява и израз на истинския Божи нрав, идеално проявление и израз на същината и властта на Бог, и няма по-уместно и подходящо доказателство за идентичността на Създателя. Точно стилът, тонът и подборът на тези слова са белег на идентичността на Създателя и напълно съответстват на изразяването на собствената идентичност на Бог. В тях няма никакви преструвки, никаква нечистота. Тези слова са абсолютно безупречна демонстрация на същината и властта на Създателя. Що се отнася до сътворените същества, те не притежават нито такава власт, нито такава същина, а още по-малко пък притежават мощта, дадена от Бог. Ако човек демонстрира такова поведение, това несъмнено ще е избухване на порочния му нрав, в основата на което ще стоят натрапчивото въздействие на човешката арогантност и необуздана амбиция и разкриването на злите намерения на не кой да е, а на дяволите и Сатана, които искат да подведат хората и да ги подмами да предадат Бог. И как се отнася Бог към това, което се разкрива чрез такъв език? Той ще каже, че искаш да узурпираш мястото Му и че искаш да се представиш за Него и да Го замениш. Когато имитираш тона на Божиите слова, намерението ти е да заемеш мястото на Бог в сърцата на хората, да си присвоиш човечеството, което по право принадлежи на Бог. Това е Сатана в най-чист вид. Това са делата на потомците на архангела, които Небето не търпи! Има ли сред вас такива, които някога са имитирали Бог по някакъв определен начин, като са произнасяли няколко думи с намерението да подлъжат и подведат хората и да ги заблудят, да ги накарат да се чувстват така, сякаш думите и действията на този човек носят в себе си властта и могъществото на Бог, сякаш същината и идентичността на този човек са уникални и сякаш дори тонът на думите му е подобен на Божия? Правили ли сте някога нещо подобно? Имитирали ли сте някога Божията интонация в речта си с онова, което вие приемате за могъщество и власт, като сте използвали жестове, които, по общо мнение, представляват Божия нрав? Често ли се случва повечето от вас да действат или да възнамеряват да действат по този начин? Ако сега, след като наистина виждате, осъзнавате и познавате властта на Създателя, погледнете назад към онова, което сте правили и което сте разкривали от себе си, изпитвате ли отвращение? Признавате ли своето безчестие и безсрамие? След като сте анализирали характера и същината на такива хора, може ли да се каже, че те са прокълнати изчадия на ада? Може ли да се каже, че всеки, който прави подобни неща, си навлича унижение? Осъзнавате ли колко сериозно е това? И то наистина сериозно? Намерението на хората, които действат по този начин, е да имитират Бог. Те искат да бъдат Бог, за да накарат хората да им се прекланят като на Бог. Те искат да унищожат мястото, което Бог заема в сърцата на хората, и да се отърват от Бог, Който работи сред хората, и го правят, за да постигнат целта си да управляват хората, да ги погълнат и да ги завладеят. Всеки има подобни подсъзнателни желания и стремежи и всеки живее в такъв вид порочна сатанинска същина, в сатанинска природа, в която хората враждуват с Бог, предават Бог и желаят да станат Бог. След моето общение по темата за Божията власт все още ли имате желание или стремеж да изпълнявате ролята на Бог или да го имитирате? Все още ли искате да бъдете Бог? Все още ли желаете да станете Бог? Властта на Бог не може да бъде имитирана от човека и той не може да подражава на идентичността и положението на Бог. Дори и да си способен да имитираш тона, с който говори Бог, ти не можеш да имитираш същината на Бог. Дори да си способен да заемеш мястото на Бог и да играеш ролята на Бог, никога няма да можеш да направиш онова, което Бог възнамерява да направи, и никога няма да можеш да управляваш и ръководиш всички неща. В очите на Бог ти ще си останеш незначително сътворено същество и независимо колко големи са твоите умения и способности, независимо колко си надарен, целият ти се намираш изцяло под властта на Създателя. Дори да си способен да произнасяш дръзки думи, това не може нито да покаже, че притежаваш същината на Създателя, нито че притежаваш Неговата власт. Властта и могъществото на Бог са същността на Самия Бог. Те не са нещо научено или придадено отвън, те са изначалната същина на Самия Бог. Така че отношенията между Създателя и сътворените същества никога няма да се променят. Като член на сътвореното човечество човек трябва да стои на мястото си и да се държи добросъвестно. Пази предано онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са противни на Бог. Не се опитвай да ставаш велик или да се превръщаш в свръхчовек, или да се издигаш над другите, и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и жалък. Онова, което е достойно за одобрение и към което сътворените същества трябва най-силно да се стремят, е да станат истински сътворени същества. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора.

Властта на Създателя не е ограничена от времето, пространството или географското разположение и е невъзможно да бъде измерена

Нека разгледаме книгата Битие, глава 22, стихове 17-18. Това е друг откъс, изречен от Бог Йехова, в който Той каза на Авраам следното: „Ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“. Много пъти Бог Йехова благослови Авраам, че потомството му ще се умножи, но доколко ще се умножи? Доколкото е посочено в Светото писание: „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“. Тоест Бог пожела да надари Авраам с потомство, толкова многобройно, колкото звездите на небето и колкото песъчинките на морския бряг. Бог говореше образно и от тази образност не е трудно да се разбере, че Бог дарява на Авраам не само един или двама, нито дори хиляди потомци, а несметен брой — достатъчно, за да станат множество народи, защото Бог обеща на Авраам, че той щеше да стане баща на много народи. И така, този брой от човека ли бе определен, или Бог го реши? Може ли човек да контролира броя на своите потомци? Това от него ли зависи? От него не зависи дори дали ще има няколко потомци, или няма да има, да не говорим за толкова голям брой като „небесните звезди и като пясъка на морския бряг“. Кой не иска потомството му да бъде толкова многобройно, колкото звездите? За съжаление обаче нещата не винаги се развиват така, както искаш. Независимо колко опитен или надарен е човек, това не зависи от него — никой не може да надхвърли границите на онова, което е предопределено от Бог. Колкото ти е позволил, толкова ще имаш. Ако Бог ти даде малко, никога няма да имаш много, а ако Бог ти даде много, няма смисъл да се възмущаваш колко много имаш. Не е ли така? Всичко това е във властта на Бог, а не на човека! Бог управлява човека и никой не е изключение!

Когато Бог каза „ще умножа и преумножа потомството ти“, това беше заветът, който Бог сключи с Авраам и подобно на „завета на дъгата“ той щеше да се изпълнява завинаги. Той беше и обещанието, което Бог даде на Авраам. Само Бог има право и е в състояние да сбъдне това обещание. Независимо дали човек вярва в това, независимо дали човек го приема и независимо от това как го оценява и го възприема, то ще бъде изпълнено до последната буква според словата, изречени от Бог. Божието слово няма да се измени заради промените във волята или в представите на човека, няма да се измени и заради промените в който и да е човек, събитие или нещо. Всичко, което съществува, може да изчезне, но Божието слово ще остане вечно. Всъщност денят, в който всичко, което съществува, ще изчезне, е точно денят, когато Божиите слова ще бъдат изпълнени докрай, защото Той е Създателят и Той притежава властта на Създателя и могъществото на Създателя, и Той владее всички неща и цялата жизнена сила. Той може да създаде нещо от нищо или да превърне нещо в нищо и управлява превръщането на всички неща от живи в мъртви. За Бог няма нищо по-лесно от умножаването на нечие семе. За човека това звучи фантастично, звучи като приказка, но за Бог това, което той решава и обещава да направи, не е нито фантазия, нито приказка. По-скоро е факт, който Бог вече е видял, и който със сигурност ще бъде осъществен. Разбирате ли това? Събитията доказват ли, че потомците на Авраам бяха многобройни? Колко многобройни бяха те? Бяха ли толкова многобройни, колкото „небесните звезди и като пясъка на морския бряг“, както каза Бог? Разпръснаха ли се сред всички народи и региони по всички места на този свят? Благодарение на какво се осъществи този факт? Дали се дължи на властта на Божието слово? В продължение на стотици или хиляди години, след като бяха изречени, Божиите слова продължиха да се изпълняват и непрекъснато се превръщаха в действителност. Това е могъществото на Божието слово и доказателство за Божията власт. След като създаде всички неща, Бог каза: „Нека бъде светлина“ и светлината се появи. Това се случи много бързо, изпълни се за много кратък период от време, без никакво забавяне в осъществяването и изпълнението; ефектът от Божието слово беше мигновен. И двата примера са демонстрация за Божията власт, но когато Бог благослови Авраам, Той позволи на човека да види друга страна от същността на Божията власт, както и факта, че властта на Създателя не може да бъде измерена. Освен това Той позволи на човека да види една по-практическа, по-изящна страна от властта на Създателя.

След като Божиите слова бъдат изречени, Божията власт поема управлението на даденото дело и събитието, обещано от Божиите уста, постепенно започва да се превръща в реалност. В резултат на това започват да настъпват промени сред всички неща, също както с идването на пролетта тревата става зелена, цветята цъфтят, дърветата напъпват, птиците започват да пеят, гъските се завръщат и полетата гъмжат от хора… С идването на пролетта всички неща се подмладяват и това е чудотворното дело на Създателя. Когато Бог изпълнява обещанията Си, всички неща на небето и на земята без изключения се обновяват и променят според Божиите мисли. Когато Божията уста изрича някакво обещание или предсказание, всички неща служат за неговото изпълнение и всичко е насочено към неговото изпълнение. Под властта на Създателя всички същества се подреждат и организират, започват да играят определената им роля и да изпълняват съответната си функция. Това е проява на властта на Създателя. Какво виждаш ти в това? Как ще познаеш Божията власт? Има ли Божията власт граници? Има ли ограничение във времето? Може ли да се каже, че има определена височина или определена дължина? Може ли да се каже, че Божията власт има определен размер или сила? Може ли да се измери с човешките мерки? Божията власт не се появява и изчезва, не идва и не си отива и няма никой, който да измери точно колко голяма е тя. Независимо колко време ще мине, ако Бог благославя някого, това благословение ще продължи и занапред и неговото продължение ще носи свидетелство за неизмеримата Божия власт и ще даде на човечеството възможност отново и отново да съзерцава възраждането на неукротимата жизнена сила на Създателя. Всяка проява на Неговата власт е съвършено проявление на словата от устата Му пред всички неща и пред човечеството. Освен това всичко, което е извършено от Неговата власт, е несравнимо изящно и напълно безупречно. Може да се каже, че Неговите мисли, Неговото слово, Неговата власт и цялата работа, която Той извършва, представляват една несравнимо красива картина и за създанията нейната значимост и стойност е невъзможна за изразяване с човешкия език. Когато Бог дава обещание на някой човек, Той го познава като петте си пръста, независимо дали става въпрос за това къде живее, или какво прави, какво е било обкръжението му, преди да получи обещанието или след това, или колко големи сътресения са настъпили в жизнената му среда. Независимо колко време е минало от изричането на Божиите слова, за Него те сякаш току-що са изречени. Тоест Бог има такава мощ, такава власт, че може да проследява, контролира и изпълнява всяко обещание, което дава на човечеството, и независимо какво е то, независимо колко време е необходимо, за да бъде изпълнено докрай, и най-вече независимо от обхвата на изпълнението му (например време, географско местоположение, раса и т.н.) това обещание ще бъде осъществено и завършено. При това осъществяването и завършването му няма да Му струват и най-малкото усилие. Какво доказва това? Доказва, че размахът на Божията власт и мощ е достатъчен, за да управлява цялата вселена и цялото човечество. Бог създаде светлината, но това не означава, че управлява само светлината или че управлява само водата, защото я е създал, а всичко останало няма нищо общо с Бог. Не е ли това погрешно мислене? Въпреки че след няколкостотин години Божието благословение за Авраам постепенно изчезна от паметта на човека, за Бог това обещание си остана същото. Все още е в процес на изпълнение, който никога не е спирал. Човекът никога не знаеше и не беше чувал за това как Бог упражняваше своята власт, как бяха подредени и организирани всички неща и колко много удивителни истории се случиха през това време сред всички неща, сътворени от Бог, но всяко удивително проявление на Божията власт и всяко разкриване на Неговите дела беше предавано и възхвалявано сред всички неща, всички неща провъзгласяваха чудотворните дела на Създателя и говореха за тях, и всяка многократно разказвана история за върховенството на Създателя над всички неща ще се провъзгласява от всички неща вовеки. Властта, чрез която Бог управлява всички неща, и могъществото на Бог показват на всички неща, че Бог е навсякъде и по всяко време. Когато си станал свидетел на вездесъщността на Божията власт и могъщество, ще видиш, че Бог е навсякъде и по всяко време. Властта и могъществото на Бог не са ограничени от времето, географското местоположение и пространството, както не са ограничени от нито един човек, събитие или нещо. Размахът на властта и могъществото на Бог надхвърля въображението на човека, необясним е за човека, невъобразим е за него и човек никога няма да може да го познае напълно.

Някои хора обичат да си правят изводи и да фантазират, но докъде се простира въображението на човека? Може ли да се простира отвъд този свят? Способен ли е човек да стигне до заключение и да си представи автентичността и прецизността на Божията власт? Могат ли заключенията и въображението на човека да му дадат възможност да постигне познание за Божията власт? Могат ли те да направят така, че човек наистина да оцени Божията власт и да ѝ се подчини? Фактите доказват, че заключенията и въображението на човека са просто продукт на човешкия ум и не са нито от полза, нито от помощ за човешкото познаване на Божията власт. След като четат научна фантастика, някои са в състояние да си представят как изглеждат Луната или звездите. Но това не означава, че човек може да разбере Божията власт. Въображението на човека е просто въображение. Човекът по никакъв начин не разбира значението на обстоятелствата, свързани с тези неща, тоест връзката им с Божията власт. Какво от това, ако си бил на Луната? Това показва ли, че имаш многостранно разбиране за Божията власт? Това показва ли, че си способен да си представиш размаха на Божията власт и могъщество? Тъй като заключенията и въображението на човека не могат да му дадат възможност да познае Божията власт, какво трябва да направи той? Най-разумно би било да не си правим заключения и да не си представяме, тоест човек не бива да разчита на въображението си и да зависи от заключенията си, когато става въпрос за познаване на Божията власт. Какво искам да ви кажа с това? Познаването на Божията власт, на Божията мощ, на собствената идентичност на Бог и на Божията същина не може да бъде постигнато чрез твоето въображение. Тъй като не можеш да разчиташ на въображението си, за да познаеш Божията власт, как тогава ще успееш да постигнеш истинско познаване на Божията власт? Начинът да го направиш е да ядеш и пиеш Божието слово, чрез общение и чрез опознаване на Божието слово. Така постепенно ще натрупаш опит и потвърждение на Божията власт и постепенно ще придобиеш разбиране и нарастващо познание за нея. Това е единственият начин да се постигне познаване на Божията власт — преки пътища няма. Да искам от вас да не използвате въображението си не е същото като да ви накарам да седите пасивно в очакване на унищожението или да ви попреча да правите каквото и да било. Да не използваш мозъка си, за да разсъждаваш и да си представяш, означава да не използваш логиката, за да си правиш изводи, да не използваш знанието за анализ, да не използваш науката като основа, а вместо това да оцениш, да се убедиш и да потвърдиш, че Бог, в който вярваш, има власт, да потвърдиш, че Той има върховенство над твоята съдба и че Неговата мощ доказва винаги, чрез Божието слово, чрез истината, чрез всичко, с което се сблъскваш в живота, че Той е Самият истински Бог. Това е единственият начин, по който всеки може да постигне разбиране за Бог. Някои хора казват, че искат да намерят лесен начин за постигане на тази цел, но съществува ли според вас такъв начин? Повярвай ми, не е нужно да мислиш — няма други начини! Единственият начин е добросъвестно и упорито да опознаваш и удостоверяваш това, което Бог притежава и представлява, чрез всяко Негово слово и всичко, което прави. Това е единственият начин да познаеш Бог. Защото това, което Бог притежава и представлява, не е кухо и празно, а е практическо.

Действителното влияние и господство на Създателя над всички неща и всички живи същества говори за реалното съществуване на властта на Създателя

Благославянето на Йов от Йехова е записано в книгата на Йов по подобен начин. Какво е дарил Бог на Йов? „Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици“ (Йов 42:12). От гледна точка на човека какви бяха всички онези неща, които бяха дадени на Йов? Смяташе ли ги човечеството за ценни придобивки? Не беше ли Йов, притежател на такива ценни придобивки, много богат в онази епоха? И как получи той такива придобивки? Какво предизвика появата на богатството му? Излишно е да казвам, че Йов се сдоби с всичко това благодарение на Божията благословия. Тук няма да обсъждаме отношението на Йов към тези придобивки и към Божиите благословии. Що се отнася до Божиите благословения, всички хора копнеят денонощно да бъдат благословени от Бог и въпреки това човек не може да контролира какво може да придобие през живота си или дали може да получи Божиите благословии — и това е неоспорим факт! Бог има властта и могъществото да дарява на човека всякакви придобивки, да му дава възможност да получи всякаква благодат, но в същото време съществува принципът на Божиите благословии. Какви хора благославя Бог? Онези, които харесва, разбира се! И Авраам, и Йов бяха благословени от Бог, но в същото време благословиите, които получиха, бяха различни. Бог благослови Авраам с потомство, многобройно като песъчинките и звездите. Когато Бог благослови Авраам, Той направи така, че потомците на един човек, един народ да станат могъщи и благоденстващи. В същото време Божията власт ръководеше човечеството, което единствено от всички неща и от всички живи същества дишаше с Божието дихание. Под върховенството на Божията власт това човечество се разпространяваше и съществуваше с определената от Бог бързина и в определените от Бог граници. По-точно, жизнеността на този народ, темповете на растеж и продължителността на живота — всичко това беше част от Божиите подредби и принципът на всичко това се основаваше изцяло на обещанието, което Бог даде на Авраам. Тоест, независимо от обстоятелствата, Божиите обещания ще продължат да се изпълняват безпрепятствено и да се осъществят под провидението на Божията власт. Обещанието, което Бог даде на Авраам, гласеше, че независимо от промените в света, независимо от епохата, независимо от катастрофите, които човечеството щеше да преживее, потомците на Авраам нямаше да се сблъскат с риск от унищожение и техният род нямаше да изчезне. Междувременно Божието благословение, изпратено на Йов, го направи изключително богат. Това, което Бог му даде, беше внушителен брой живи, дишащи същества, чиито особености — тяхната численост, бързина на възпроизводство, смъртност, количество мазнина в телата им и т.н. — всичко това също се контролираше от Бог. Въпреки че тези живи същества не можеха да говорят, те също бяха част от подредбите на Създателя и принципът на Божиите подредби за тях се основаваше на благословията, която Бог обеща на Йов. И въпреки че обещаното в благословиите, които Бог даде на Авраам и Йов, се различаваше, властта, с която Създателят управляваше всички неща и живи същества, беше същата. Всеки детайл от Божията власт и мощ се изразява в различните Му обещания и благословии, изпратени на Авраам и Йов, и на човечеството отново се демонстрира, че Божията сила се простира далеч отвъд човешкото въображение. Тези подробности отново показват на човека, че ако иска да познае Божията власт, това може да бъде постигнато само чрез Божието слово и чрез изживяването на Божието дело.

Върховната Божия власт над всички неща позволява на човека да види факта, че Божията власт не е въплътена само в думите „И Бог каза: Нека бъде светлина. И стана светлина“, „Да бъде простор, и стана така“ и „Да се яви сушата, и стана така“, но освен това властта Му е въплътена в начина, по който Той направи светлината трайна, как не позволи изчезването на простора и задържа завинаги сушата отделно от водата, както и в подробностите по управлението и ръководството на онова, което бе създал: светлина, простор и суша. Какво друго виждате в Божието благословение на човечеството? Очевидно е, че след като Бог благослови Авраам и Йов, Той не Се възпря, защото тъкмо бе започнал да упражнява властта Си и възнамеряваше да превърне всяко Свое слово в действителност, да приложи на практика всеки детайл от това, за което говореше, и затова през следващите години Той продължи да прави всичко, което бе планирал. Тъй като Бог има власт, на човек може би му се струва, че Бог трябва само да проговори и всичко ще се случи без Той дори да си мръдне пръста. Такива фантазии са доста нелепи! Ако само се придържаш едностранчиво към възгледа, че Бог е сключил завет с човека с помощта на слово и че Бог е постигнал всичко с помощта на слово, и си неспособен да видиш различните знаци и факти, потвърждаващи, че Божията власт господства над съществуването на всичко живо, в такъв случай твоето разбиране за Божията власт е ужасно празно и нелепо! Ако човек си представя Бог по този начин, тогава трябва да се каже, че човешкото познание за Бог е ударило на камък и е стигнало до задънена улица, защото този Бог, Който човек си представя, е машина, която издава заповеди, а не е Онзи Бог, Който има власт. Какво разбра от примерите на Авраам и Йов? Видя ли практическата страна на Божията власт и мощ? След като благослови Авраам и Йов, Бог не остана на мястото Си, нито накара пратениците Си да работят, докато чака да види какъв ще е резултатът. Напротив, още щом Бог произнесе словата Си, под ръководството на Неговата власт всички същества започнаха да се подчиняват на делото, което Бог възнамеряваше да извърши, и онези хора, вещи и предмети, които Бог поиска, бяха подготвени. Това означава, че щом словата бяха изречени от устата на Бог, Божията власт започна да се упражнява по цялата земя и Той се зае да осъществи и завърши обещанията, които бе дал на Авраам и Йов, като същевременно правеше точни планове и приготовления за всичко, което се изискваше на всяка крачка и на всеки ключов етап, които Той възнамеряваше да осъществи. През това време Бог не само управляваше Своите пратеници, но и всички сътворени неща. Това означава, че Божията власт бе упражнявана в мащаб, включващ не само пратениците, но и всички сътворени неща, които бяха ориентирани в съответствие с делото, което Той възнамеряваше да извърши. Такива бяха специфичните методи, при които се упражняваше Божията власт. Някои от вас могат да имат във въображението си следното разбиране за Божията власт: Бог има власт и Бог има мощ, и затова Той трябва просто да Си стои на третото небе или на някое определено място и няма нужда да върши някаква специфична работа, а Божието дело в целостта си се извършва в Неговите мисли. Някои може би вярват също, че макар Бог да е благословил Авраам, не е било нужно да прави нищо, че е било достатъчно само да изрече словата Си. Така ли се случи наистина? Очевидно не! Въпреки че Бог притежава власт и мощ, Неговата власт е истинска и реална, а не безсъдържателна. Истинността и реалността на Божията власт и мощ постепенно се разкриват и въплъщават в създаването от Него на всички неща, във влиянието Му над всички неща и в процеса, чрез който Той ръководи и управлява човечеството. Всеки метод, всяка гледна точка и всеки детайл от Божието върховенство над човечеството и всички неща, и цялата работа, която Той е свършил, както и разбирането Му за всички неща — всичко това буквално доказва, че властта и могъществото на Бог не са празни думи. Неговата власт и могъщество се провъзгласяват и разкриват постоянно и във всички неща. Такива прояви и разкрития говорят за реалното съществуване на Божията власт, тъй като Той използва властта и могъществото Си, за да продължи делото Си и във всеки един момент да ръководи и да властва над всички неща. Неговата мощ и власт не могат да бъдат заменени нито от ангели, нито от Божии пратеници. Бог реши какви благословии да изпрати на Авраам и Йов и това беше Негово решение. Въпреки че Божиите пратеници лично посетиха Авраам и Йов, техните действия се основаваха на Божиите заповеди и се извършваха под Божията власт, и те самите действаха под Божието върховенство. Въпреки че човек вижда Божиите пратеници да посещават Авраам и не вижда Бог Йехова лично да извършва нито едно от нещата, описани в Библията, всъщност единственият, който упражнява сила и власт, е Самият Бог и това не бива да поражда никакви съмнения у никого! Макар да си видял, че ангелите и пратениците имат огромна власт и са правили чудеса, и са вършили някои неща по поръчение на Бог, техните действия са били просто изпълнение на Божиите заповеди и по никакъв начин не са проява на Божията власт, защото никой човек или предмет няма или не притежава властта на Създателя да сътвори всички неща и да управлява всички неща. Следователно никой човек или предмет не може да упражнява или да провъзгласява властта на Създателя.

Властта на Създателя е неизменна и ненакърнима

Какво видяхте в тези три части на писанието? Видяхте ли, че съществува принцип, въз основа на който Бог упражнява своята власт? Например, Бог използва дъгата, за да сключи завет с човека — Той поставя дъга в облаците, за да покаже на човека, че никога повече няма да използва потоп, за да унищожи този свят. Дали дъгата, която виждаме днес, е същата, която беше изречена от Божиите уста? Промени ли се естеството и значението ѝ? Със сигурност не. Бог използва властта Си, за да извърши това действие, и заветът, който сключи с човека, е валиден до днес и естествено времето, в което този завет ще се промени, ще бъде предопределено от Бог. След като Бог каза „поставям дъгата Си в облака“, Той винаги спазваше този завет, чак до ден днешен. Какво ти подсказва това? Въпреки че Бог притежава власт и могъщество, Той е много строг и принципен в действията Си и остава верен на думата Си. Неговата строгост и принципите на Неговите действия демонстрират ненакърнимостта на Създателя и непостижимостта на Неговата власт. Въпреки че притежава върховна власт и всичко, което съществува, е под Негово управление, и въпреки че има силата да властва над всичко, Бог никога не е нарушавал или прекъсвал Своя план и всеки път, когато упражнява властта Си, го прави в строго съответствие със собствените Си принципи, следва точно изреченото от устата Му и следва етапите и целите на Своя план. От само себе си се разбира, че всички неща, управлявани от Бог, се подчиняват на принципите, според които се упражнява Божията власт, и никой човек или вещ не са изключени от устройството на Неговата власт, нито могат да променят принципите, според които се упражнява Неговата власт. В Божиите очи онези, които са благословени, получават добра сполука благодарение на Неговата власт, а онези, които са прокълнати, получават наказанието си заради Божията власт. Под върховенството на Божията власт нито един човек или създание не могат да се освободят от налагането ѝ и нито един от тях не може да промени принципите, според които се упражнява Неговата власт. Властта на Създателя не се изменя под въздействието на промените в който и да е фактор — както и принципите, според които се упражнява Неговата власт, не се променят по каквато и да е причина. Небето и земята могат да изпитат големи сътресения, но властта на Създателя няма да се промени. Всичко може да изчезне, но властта на Създателя никога няма да изчезне. Такава е същността на неизменната и ненакърнима власт на Създателя и точно в това се състои неповторимостта на Създателя!

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.